Вторник, 11 Юли 2017 15:45

Бюджетът на ЕС се свива

 „Гражданите очакват от ЕС да прави повече, а бюджетът на ЕС се свива. В тези условия трябва да постигаме максимални резултати с всяко евро, което харчим. Когато правилата са по-опростени, разходването на средствата е по-успешно“, заяви комисарят по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер на днешното заседание на групата от независими експерти по политиката на сближаване, накоето бе представен окончателниятдоклад за по-опростена рамка на фондовете на ЕС след 2020 г.

Европейската комисия трябва да проучи възможностите за опростяване на достъпа до фондовете на ЕС в бюджетната рамка след 2020 г. Това е основното послание, което групата на високо равнище, работеща по опростяването на рамката, иска да разпространи в дискусията за бъдещето на финансите на ЕС, която Комисията стартира на 28 юни. .„Когато правилата са по-малобройни и по-прости, резултатите са по-добри, а грешките — по-малко. Нека се съсредоточим върху истински важното: подобряването на живота на гражданите навсякъде в Европа.“, заяви от своя страна комисарят за регионалната политика Корина Крецу.

Председателят на групата на високо равнище Сийм Калас заяви: „Опростяването на достъпа и използването на фондовете за сближаване на ЕС със сигурност ще доближи гражданите до ЕС.“

Становището на групата е, че сегашната структура на правилата е ефективна, но трябва добре да се прочисти от всичко, което ненужно я усложнява. Споделеното управление следва да се запази, за да гарантира взаимно доверие и ангажираност с общите цели за растеж и работни места. Най-прости са малобройните правила — затова групата предлага правила, които могат да отпаднат или драстично да се свият като обем.

Макар че постиженията на политиката на сближаване на ЕС са безспорни, обемът на разпоредбите понякога затруднява работата на органите, които управляват по места фондовете на ЕС, и на предприятията, които искат да кандидатстват за финансиране. Поради това опростяването е от основно значение, категорични са независимите експерти.

Правилата за отделните фондове и инструменти на ЕС трябва да се хармонизират по отношение на държавната помощ, обществените поръчки и методите за възстановяване на разходи, да улесняват постигането на синергии и да дават възможност на бенефициерите да кандидатстват за различни източници на финансиране от ЕС за един и същ проект.

Държавите членки и регионите следва да могат да работят и съгласно още по-опростена рамка, стига да отговарят на няколко критерия: надеждни системи за контрол и управление; значително национално съфинансиране, което да бъде стимул за отговорно разходване на средствата; набелязани основни структурни реформи и съсредоточаване върху няколко приоритетни области, което ще осигури постигане на резултати.

Групата предлага в такива случаи правилата на ЕС да се изчерпват с определяне на стратегическите инвестиционни приоритети и принципите при разходването на средствата.

Фондовете на ЕС ще се използват чрез съществуващите национални административни механизми, а одитната дейност на Комисията ще бъде ограничена. Държавата членка и Комисията ще договарят какви структурни реформи трябва да бъдат проведени и кои ще са конкретните резултати, въз основа на които може да се иска възстановяване на разходите.

Опростяването вече се доказа като особено полезно: днес комисарят Йотингер представи три доклада относно изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. Един от изводите е, че по-опростените правила на ЕС улесняват органите по места, земеделските производители и предприятията да използват ефективно и правилно фондовете на ЕС.

Публикувана в Бизнес

Визията за промяна на ОСП трябва да предхожда подготовката на национална позиция, да взема предвид различните гледни точки на заинтересованите страни и в най-добрия случай да отчита резултатите от сериозни анализи на прилагането на европейската земеделска политика у нас до момента. Така започва анализът на Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, изпратен до медиите. Публикуваме пълния му текст:

С наближаване на крайния срок за представяне от страна на Европейската комисия на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период, ще зачестят и различните идеи и визии за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Когато говорим за национална визия за промяна на една толкова важна политика обаче, това вече е една високо отговорна задача, към която не следва да се подхожда с лека ръка. Причината е, че към настоящия момент ЕК все още изготвя законодателните предложения, които ще визуализират ОСП след 2020 г. А това означава, че ЕК следи много внимателно всички изказвания, идеи и сигнали, които изпращат държавите-членки. Подготвяйки ги те най-напред е важно да правят разграничение между визия за бъдещата ОСП след 2020 г. и позиция по ОСП след 2020 г. Визията отразява становището на съответната държава-членка за това какво трябва да се промени, докато позицията вече се базира на конкретни законодателни предложения. Познаването на материята и процедурите в дълбочина е само една от предпоставките „да не се излагаме“ с общи приказки по една толкова сериозна тема. Публичността, отчитането на различни гледни точки и сериозният анализ на постигнатото до момента, са другите елементи на една премерена, обективна и в крайна сметка успешна национална позиция.

Целта на настоящия материал е да представи една примерна визия на Р България за бъдещата ОСП след 2020 г., до която можем да стигнем по „лесния начин“ - без особено задълбочени изследвания и анализи. Тук ще се опитаме да обясним какво биха означавали всички точки в един такъв „документ“, както и защо все пак е по-добре този път да подходим различно. Да, едва ли ще бъдем иноватори като Холандия или реформатори като Естония, може би още не сме дорасли дотам. Но все пак да не бъдем и толкова инертни и този път подходим към темата различно.

Четейки следващите редове е важно да се има предвид, че към настоящия момент официална визия на Р България не е представяна от страна на администрацията, макар, че определени нейни действия показват, че такава вече е изготвена. В противен случай подписването на различни политически документи и отделни изказвания от политически лица биха били много неуместни.

Кой има право да изготви и одобри визията на Р България за ОСП след 2020г.?

Реално погледнато всеки може да подготви визия по ОСП след 2020 г. От юридическа гледна точка обаче, тази визия сама по себе си представлява една политическа насока за бъдещото развитие на Р България, а изготвянето на такова нещо попада единствено в прерогативите на министъра на земеделието, храните и горите. Не на неговите заместници и съветници, доколкото това са длъжности с подпомагащ характер, а лично негова в качеството му на политическо лице, избрано от Народното събрание на Р България. Одобряването на тази бъдеща политическа насока пък е в прерогативите на Министерски съвет на Р България. Така че изготвянето на визията за ОСП след 2020 г. и след това позицията по законодателните предложения на ЕК е едно високо отговорно политическо задължение на министъра на земеделието, храните и горите. Това е и една много важна дейност, защото от взетите решения ще зависи добруването, а може би и посоката на развитие, на целия сектор земеделие. Ето защо, е изключително важно при формирането на визията и позицията на Р България по ОСП след 2020 г. да се отчитат становищата на всички организации пряко свързани със сектор земеделие. Много важно ще бъде взетите решения от страна на министъра на земеделието, храните и горите да бъдат обосновани и обяснени на всички, които след това ще зависят от ОСП в Р България. В тази връзка на мнозина сигурно ще се стори странно, но съгласно действащото законодателство, при формирането на визията и позицията на Р България по ОСП след 2020 г. Народното събрание не може по никакъв начин да влияе върху или при вземане на тези решения. И това действително изглежда странно, защото след договаряне на законодателството по ОСП след 2020 г. на ниво ЕС, именно Народното събрание на Р България ще трябва да облича в законодателна форма вече взетите европейски решения.

Как може да изглежда една примерна визия на Р България по ОСП след 2020 г. и какво стои зад всяка една идея?

„Република България желае запазването на една силна Обща селскостопанска политика след 2020 г., която за да може да отговори на приоритетите на ЕС в областта на продоволствената сигурност, борбата с климатичните промени и запазването на развитието на селските райони трябва да бъде много добре финансирана. Такава една ОСП трябва да се базира на един силен Първи стълб, който да гарантира доходите на европейските земеделски производители, като отчита необходимата ангажираност към запазване на екологичните европейски и световни норми. В рамките на Първи стълб Р България настоява продължаването на Схемата за единно плащане на площ и в новия програмен период, която към настоящия момент няма алтернатива в новите Държави-членки. Запазването на Обвързаното с производството подпомагане е съществен елемент от подпомагането на земеделските производители, което трябва да се запази и разшири не само по отношение на количество, но и на качество на произведената продукция. В допълнение на Първи стълб Р България предпочита запазването на Втори стълб на ОСП като основен инвестиционен механизъм, който да допълва базовата подкрепа по линия на директните плащания. В тази връзка правилата и мерките в него трябва да бъдат фокусирани върху запазването на заетостта в селските райони и обновяването на поколенията там. При всички положения трябва да се направи едно опростяване на правилата и по двата стълба на ОСП.”

Към една такава примерна позиция може да се допълват и още много други неща, като например премахването на историческия подход при формиране на националните финансови пакети на държавите-членки, макар че такава позиция се защитаваше от всички страни при реформата от 2013 г. Ако такава позиция продължава да се застъпва, това означава, че реформата от 2013 г. не е постигнала една от целите си, а това ще даде много лош сигнал към европейските данъкоплатци. Много може да се говори и за преразпределителното плащане и за Преходната национална помощ, но това ще бъдат теми на следващи анализи.

Да се върнем към примерната позиция. Какво реално се казва в нея?

  • Запазване на нивата на финансиране близки до предишния програмен период;

  • Запазване на структурата на ОСП в два стълба;

  • Продължаване на Схемата за единно плащане на площ;

  • Запазване на Обвързаната подкрепа и разширяването й освен по отношение на количество, но и по качество на продукцията;

  • Осигуряване на заетост в селските райони и запазване на схемите за младите фермери;

  • Опростяване на ОСП.

Финансиране – ще спрем ли да чуваме каквото ни се иска, за да погледнем реалистично на нещата?

По отношение на финансирането – съвсем нормално е да се настоява за запазване на нивата на финансиране на ОСП. Това звучи политически правилно и много се харесва на всички, които получават средства по линия на ОСП. Никъде обаче не се коментират причините за намаляване на бюджета за ОСП през годините. Ако в конкретния програмен период едно примерно намаление с 20% може да се обясни с напускането на ЕС на Обединеното кралство, то никой не коментира на какво се дължаха намаленията в предните програмни периоди. Отделно от това никой не коментира на какво се дължи все по-голямата зависимост на средностатистическия европейски фермер от субсидиите, които той получава и все по-малката полза, която той има от световния пазар. Никой не коментира външно търговската политика на ЕС, а тя, както и ОСП, е част от Общата политика на Общността и нейното отражение е повсеместно.

Структура – можем ли да предложим нещо различно и по-работещо от „запазването й“?

По отношение на запазването на структурата на ОСП в два стълба – една такава позиция е изключително консервативна. При положение, че в различните държави-членки се прокрадват все повече и различни идеи за промяна на дизайна на ОСП и увеличаване на стълбовете за подкрепа. Една такава консервативна позиция трябва да бъде много добре обоснована от администрацията, защото в противен случай сигнала, който може да бъде възприет от фермерите е, че тя няма идеи.

СЕПП – необходим е официален анализ на случилото се до момента

По отношение на запазването на Схемата за единно плащане на площ – както вече беше посочено в предишен материал - една такава позиция трябва да бъде много добре обоснована. За съжаление анализ на администрацията в тази насока все още не е представян за обществено обсъждане.

Обвързаната подкрепа - проблеми

По отношение на Обвързаната подкрепа – важно е да се знае, че този вид подкрепа като цяло има проблем с правилата за субсидиране на Световната търговска организация. Това е и причината в момента да се прилага една „квази обвързана подкрепа”, при прилагането на която няма абсолютно нищо обвързано. Съгласно правилата на обвързаното с производството подпомагане, субсидията е обвързана с произведената продукция. Видно от европейското законодателство – Регламент 1307/2013 г. и националното ни законодателство, подпомагането е на единица производствена мощност – глава животно, допустим хектар. Въпреки, че се говори за мляко, плодове и зеленчуци и т.н. реално подпомагането по никакъв начин не е обвързано с произведеното количество продукция. Действително с последните изменения в наредбата беше въведено изискване за произведени количества, но това е с оглед допустимост по мярката, а не с оглед размера на субсидията. Отделно съгласно изискванията на Регламент 1307/2013 г. получаването на обвързана с производството подкрепа не трябва да води до повишаване на нивата на производство, което само по себе си е малко нелогично. При това положение тук администрацията ще трябва да изготви един сериозен анализ, на база на който да може да предложи адекватни за сектора нови мерки за подпомагане, които да са едновременно приемливи на европейско ниво и същевременно да отчитат спецификите на българското земеделие.

Заетост и млади фермери – ще има ли за кого да работят такива мерки?

По отношение на запазването на заетостта в селските райони и запазване на схемите за младите фермери – това са мерки, които биха били напълно в унисон с всички досегашни позиции на Р България, но те трябва да бъдат подкрепени с данни. В противен случай може да се окаже, че в резултат на различни демографски процеси, в следващия програмен период ще имаме отделени средства, чрез които да подпомагаме създаването на стопанства на млади фермери, а допустимите за подпомагане кандидати да са прекалено малко. Същото може да се каже и за схемите за заетост в селските райони.

Опростяване – ще го усетят ли фермерите?

По отношение на опростяването на ОСП – тук трябва да има ясна представа за какво опростяване говорим. Опростяване на правилата, които трябва да спазват фермерите и които им се налагат от националните администрации или опростяване на правилата, които администрацията на държавата-членка трябва да спазва и които й се налагат от Брюксел.

Заключение

Представената в този материал примерна визия на Р България, ако бъде съотнесена с всички въпроси, на които министърът на земеделието, храните и горите трябва да намери решение, обхваща може би едва 5% от цялата ОСП. Ето защо подходът за изготвянето на една такава национална визия за бъдещето на земеделието в Р България трябва да бъде изключително сериозен. Този подход трябва да се предхожда от един задълбочен анализ, на база на който всички ангажирани в сферата на земеделието в Р България да могат да се обединят около общия за всички национален интерес.

Публикувана в Бизнес

Сформираната от 30 браншови организации работна група към Националния земеделски форум – ОСП след 2020 г. ще проведе второто си заседание на 29 юни в Арбанаси.  Участниците ще дискутират по изготвяне на единна позиция за визията на бъдещата Обща селскостопанска политика, като основните теми са структура на ОСП и Стълб 1.

Екип от Института по аграрна икономика и ССА ще представи цялостен анализ за 10-годишното прилагане на ОСП в България, който бе възложен по време на първото заседание на 18 май 2017г в Стара Загора.

В програмата на второто заседание браншовиците са заложили теми, свързани с еволюцията на Стълб 1 в ОСП, обсъждане на настоящата структура, финансовото съотношение, прехвърляне на средства между стълбовете, място на „екологизирането“ в структурата, „зелени“ схеми и мерки, сближаване нивата на подпомагане в ДЧ, СЕПП и Схемата за основно плащане/права на плащане, приоритетност в обвързаната подкрепа, преразглеждане на национални решения.

Работната група ще дискутира и по целесъобразността, приложимоста и администрирането на схемите в настоящия програмен период от Стълб 1 в България-  СЕПП, „зелени“ плащания, обвързана подкрепа, национално съфинансиране, преразпределително плащане, активен фермер, малки стопанства, млади фермери, схема за големи бенефициери, изкуствени условия, контрол и санкции, електронизация, прозрачност, административна тежест и пр.

Целта на второто заседание в Арбанаси е да бъдат оформени и аргументирани основните предложения за визията за структурата на ОСП след 2020“, както и визията за Стълб 1 след 2020.

От секретариата на работната група съобщават, че ще има техни представители на 6 и 7 юли 2017 в Брюксел, когато ще бъдат представени резултатите от проучване на ГД АГРИ „Изследване относно управлението на риска в селското стопанство в ЕС“, както и  резултатите от допитването на Комисар Хоугън за модернизация на ОСП 2014-2020 и ОСП след 2020.

Резултатите ще бъдат обсъдени след това в заседание на Работната група към форума, което се очаква в края на юли/началото на август месец, когато дискусията ще продължи с теми по Стълб 2 на ОСП/Програми за развитие на селските райони, пазарни мерки на подкрепа, управление на риска, „американски“ модел на подпомагане, „модернизация“ ОСП 2014-2020 и оформяне на предложения за финална позиция на земеделската общност за визията на ОСП след 2020. 

Публикувана в Бизнес

Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго, заяви Красимир Кумчев, аграрен консултант, собственик и управител на фирма "Епъл консулт"

Интервю на Лили Мирчева

Визитка

Красимир Кумчев е агробизнесмен и консултант за земеделски дейности в овощарството и производството на зеленчуци. Роден е през 1955 г. в с. Искра, Пловдивско.Завършва Аграрния университет. Започва работа като зам.-бригадир в с. Костиево, Пловдивско. От 1986 до 1991 г. е председател на ТКЗС – Рогош. В продължение на 5 г. управлява и най-голямата ябълкова градина в света на площ от 14 000 декара.

След 1989 г. купува 12 дка собствена земя и създава овощна градина. Сега семейството му се грижи за 350 декара с овошки. Кумчев е мажоритарен собственик на „Агропродукт груп“ ООД – с. Трилистник. Дружеството е най-големият производител на зелени салати в България и един от големите производители на ябълки, череши и сливи в страната. През 2014 г. Кумчев създава и до днес управлява консултантска компания „Епъл Консулт“ ЕООД – Пловдив.

  • Г-н Кумчев, по време на двата дебата за бъдещето на общоевропейската селскостопанска политика, които се проведоха паралелно в Пловдив и край Стара Загора, Вие постнахте коментар в социалните мрежи с текст: „Днес индийски инвеститор поиска да инвестира в България и да стъпи на европейския пазар с плодове, произведени тук. Утре едни умни, но нищо неразбиращи от земеделие хора, ще говорят за "новите хоризонти" пред българското земеделие. Индийският инвеститор няма да бъде там“. На друго място казахте, че не само европейска селскостопанска политика, а и нашата, са сбъркани. Защо смятате, че е така?

  • Направих ироничен коментар във Фейсбук за "новите хоризонти" пред българското земеделие и индийския инвеститор. Той отдавна е в България и се занимава с търговия. Подготвя банани за продажба – те идват зелени и по специални технологии се подготвят за пазара. Но той иска да създаде трайни насаждения – ябълки, череши и др., с които, забележете, смята да пробива на европейския, а не на индийския пазар. В това има логика, защото Европа е два пъти по-малка като население от Индия, но пък е 10 пъти по-богата от неговата страна. Затова е потърсил най-хубавото място като природни дадености в Европа – България, а после да реализира продукцията си на европейския пазар. В това има страхотна логика и аз го поздравих за прозорливостта.

  • Което обаче е жестоко за нашите овощари, защото си имаме тази даденост – нашата природа, но не я използваме.

  • Даденостите са три - почва, слънце и вода. Тези са основополагащите фактори на всяко земеделие. Можем да развием овощарство и зеленчукопроизводство много по-бързо, но темповете зависят и от други фактори.

  • Кои са те?

  • Сбърканата селскостопанска политика. Чрез субсидиите стана така, че един сектор като зърнопроизводството отиде на световно ниво, но пък животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводство се сринаха. Ние не използваме природните си ресурси, защото не се създават условия за това. Няма как да се конкурираш на пазара с някой, който взема много по-високи субсидии за всеки килограм продукция. Ако ще да си най-добрия овощар не само в България, ами в света. Просто няма как да се получи. Тези срещи, които сега се инициират за ОСП след 2020 г. като мероприятия са добри, но няма резултат от тях. Според мен дори въобще не трябва да има такива срещи. На дебата в Пловдив бе казано, че "по изравняване на субсидиите ще работим и занапред", до кога точно, не е ясно. На мен, обаче ми е ясно - никога няма да ни позволят изравняване. По-паметливите си спомнят, че ни обещаваха това да стане до 2017 година! Друго - засега отхвърляме американския модел на подпомагане, защото се оказало, че поглъща много повече средства и защото създавал много администрация. Първото може и да е вярно, но второто - категорично не е. От годините на предприсъединителните фондове досега, в българското земеделие са се налели около 35 млрд. лв. Министър Румен Порожанов твърди, че до 2020 година ще се налеят още 16 млрд. лв., така че стават към 50 млрд. лв.. Някакъв ефект?- Няма. Продължаваме да внасяме около 80% от плодовете, зеленчуците и месото. Излезе информация от НСИ за първите два месеца на тази година - вносът на зеленчуци, спрямо същия период на миналата година, е нараснал с 6.1 на сто. Да продължавам ли? Единственото спасение за нас е да се спре субсидирането в ЕС. Ако някой пожелае, мога да му изнеса лекция за ползите от това. Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго! Сега едва ли не ние ще създаваме правилата на общата селскостопанска политика след 2020 г. И като направим предложения – какво? Другите държави в ЕС следват своите цели, устояват ги, постигат ги, а ние правим „културно-масови“ мероприятия. Вече съм го казвал в десетки интервюта – в крайна сметка от всяка човешка дейност, независимо каква, има някакъв резултат. Ако го няма резултатът – значи нищо не сме свършили. Казвал съм го вече на двама-трима министри – независимо от програми, мерки, зелени плащания, екологични, био и т.н., в крайна сметка дали е успешно едно управление на отрасъла се разбира от един единствен факт – какво и колко произвеждаме. Примерно поема даден министър управлението на сектора и казва: Сега има 80% внос на плодове, зеленчуци и месо, а в края на мандата си казва: Докарах го до 60% внос, т.е. 20% по-малко. Всичко останало е напразно говорене. Бедата е, че не мога да сложа на масата на управляващите моята методика за изчисление на субсидиите, как трудът на фермерите да бъде заплатен справедливо.

  • Какво по-точно представлява тази методика и на кого досега е представихте?

  • Аз предложих моя методика как да се разпределят субсидиите в България и пазя цялата си кореспонденция с министър-председател, с министри, включително и финансовия. Но всичко се свежда до това – не може ли да се краде от европейските пари, никой не се интересува от абсолютно нищо. Нелепо е някой да ти каже, че е патентовал ноу-хау за изчисляването на европейските помощи в земеделието и ти да не си направиш труда да се срещнеш с него. На всички министри, на които досега представих методиката си, казвах: Всеки си отива на мястото и каквото си произведе като количество и като качество, толкова субсидии ще получи. Колкото повече количество, колкото по-добро качество – толкова повече доходи ще има фермерът. Това означава, че фермерите трябва да имат подготовка. Не може някой, завършил зооинженерство или аграрен университет да се занимава с това, за което е учил, и да се сравнява с някой, завършил 7-ми клас. Последният не може да има същите претенции за субсидии, просто защото няма същия краен резултат в работата си. Няма е цялостната визия за развитие на агросектора, така че като хванеш една нишка – да разплетеш целия чорап. Кърпене, кърпене, кърпене и накрая субсидиите пак се получават „на калпак“. Почти съм сигурен, че след осем месеца хора, които няма да наберат дори една череша или добивът им ще е 100 кг на дка (визирам районите, където са паднали слани или градушки, и реколтата замръзна), ще изпишат по 500 кг фиксиран добив на декар, за да получат едни субсидии. После статистиката на министерството ще каже, че имало увеличение на количеството на плодовете, а то няма. Има го на книга, защото трябва да се вземат едни субсидии. Пак ще има рекордни добиви от череши, сливи, дини, ябълки... от всичко. Рекордни добиви и пак рекорден внос на плодове.

    - Сега се хвърлят зарове дали субсидиите след 2020 г. ще са с 20 или с 30% по-малко. Какво е мнението Ви?

  • Даже ще са по-малко, какво от това? Ние ли ще ги направим повече? Лично аз като човек, който произвежда, искам условията, каквито ще бъдат за колегите от Испания, Франция, Италия и Полша, да бъдат същите като у нас. За какво са ми PR-акции? Просто някои чакат на хранилката едни проекти да тръгнат, а какво ще се случи след това – няма значение.

  • А как ще коментирате „българския синдром“ - в един и същи ден, в два различни града, се проведе един и същ дебат за ОСП след 2020 г.?

  • Този синдром – кой ще налапа повече проекти, съществува, въпреки че организаторите и на двете събития са ми приятели и не влагам нищо лично към тях.

  • А вярно ли е твърдението на някои фермери, че преди членството ни в ЕС, зеленчукопроизводителите са получавали повече субсидии, отколкото са европейските и националните плащания за производство сега?

  • В България преди време само в Пловдивски окръг са се отглеждани 138 различни култури. Ако някой ми посочи една област в света, с територия колкото на Пловдивски окръг, в която има дадености – плодородна почва, вода и слънце, и където виреят близо 140 култури, нека да ми я спомене. Но съм сигурен, че няма такава. Вместо да се концентрираме в тази област и да кажем – ето пипера е експортна стока във всяко направление – пресен и преработен в различни варианти. А ябълките, които заедно с бананите, се консумират целогодишно? Произвеждаме 4-5 пъти по-малко отколкото ядем. Трябва да се набележат 3-4-5 неща или т. нар. приоритетни области, и да се налеят в тях много, ама много пари. Примерно при ябълките – 1 лев субсидия на килограм. Тогава на мен не ми представлява никаква трудност да ги продавам на 40 стотинки. С тези 40 ст. аз ще избия 80% от разходите, ще ми остане достатъчно печалба и финансов ресурс, за да си направя модерен хладилник за съхранение, технологична линия за сортиране и да вървя напред. Повтарям непрекъснато, че никой не може да има плодородна почва, слънце и вода, както е у нас. Технологии може да си купи човек откъдето и когато си поиска, стига да има финансовия ресурс, но даденостите – не може да си купи. Затова от години говоря, че ние, българските производители, ще бъдем по-добре, ако се забранят субсидиите в цял свят. Просто ще ги разбием с храни. Щом имаме даденостите, в този интернет – свят не е никакъв проблем да се отворят технологични линии, необходими за производството.

  • Сигурно тъкмо заради това индиецът идва тук?

  • Той е избрал България и както научих, е наследник на богата индийска фамилия с баща супермилионер. Сега е готов да купи вече създадени овощни градини. Попитах го дали иска 3-4 годишни градини, а той казва , че иска 10-годишни. Направил си е сметката, че ако купи 10-годишна градина, ще я експлоатира още 10-15 години.

  • Лошото е, че отдалеч виждат нещата, а ние отблизо – не ги виждаме..

  • Аз определено смятах, че иска да изнася ябълки за Индия, а то било за Западна Европа.

  • Имате ли наблюдения дали много чужденци изкупуват българска земя в момента? В земеделското министерство отказват подобна информация, защото чужденците задължително трябва да учредят българска фирма за целта и така не можело да се направи статистика?

  • Аз познавам двама италианци, които купуват земи и те са истински производители, което не ме дразни по никакъв начин. Но има друга тенденция, която си върви от много години – наливат се пари в турски купувачи, които нямат икономическо състояние или специално образование. Дават им се пари и те купуват земи на поразия и то в Тракия, където е най-хубавата и плодородна земя. Там вече нещата може да имат друг привкус – освен да се прави продукция, да има и други цели.

  • Наричат Ви „Царят на ябълките“, но вярно ли е, че вече изкоренявате градините си?

  • Казах, че спирам да създавам нови градини, а не че ги изкоренявам. Най-голямата ябълкова градина в България е в с. Динк и там започнаха да изкореняват.

  • Аз ще припомня на читателите ни, че тази градина на площ от 1300 декара в близост до село Динк, е собственост на Българо-американската кредитна банка. За да успее да я продаде, банката Ви е наела да възстановите ябълковите дръвчета. За по-малко от година сте възстанови занемарената градина и дори там е получен рекорден добив от 3200 тона ябълки от декар. Но сега изкореняват дръвчета. Каква е причината според Вас?

  • Причината е, че ябълките са най-трудният овощен вид за отглеждане и ако няма добри специалисти, които да се занимават с тях, резултатите са плачевни. Иначе когато аз поех да управлявам тази градина през 2011 г. беше доста занемарена, но в нея „има хляб“ поне за още 10-15 години.

  • Какво смятате – трябва ли да продължава у нас общественият дебат за бъдещето на ОСП?

  • Тъкмо заради срещите в Пловдив и Стара Загора, имам чувството, че и журналистите се страхуват да назоват истината. Христо Цветанов, който също ми е приятел, ми каза, че трябва да говоря малко по-уважително, защото се вадят частни пари, за да се организират тези срещи. Безплатен обяд - няма. Това означава, че някои организации инвестират в такива събития в цялата страна, а както е известно – никак не е евтино да се плащат кафета, озвучаване, наем на зали и т.н. В крайна сметка трябва да потекат едни пари, с които ние да правим проекти, пък какъв ще е ефектът за земеделието – няма никакво значение.

  • Споделяте ли мнението, че от субсидиите реално печелят единствено разрастващата се администрация и банките?

  • Още преди 3-4 години имаше журналистическа разработка, в която бе казано, че в диаметър от 200-300 метра около сградата на земеделското министерство има толкова фирми, че свят да му се завие на човек. Пишете по-смело за тези неща. Търсете кои са свързаните фирми и кой зад кого стои. Няма да спра да повтарям, че от всяка човешка дейност трябва да има резултат. Аз качих във Фейсбук страницата си две снимки на череши от новата реколта и написах: „Времето, когато човек вижда резултата от труда си“. Ами от труда на министрите, на зам.-министрите, на служителите във фонд „Земеделие“, на институти за анализи и други неправителствени организации - нека отчетат какво се е случило благодарение на техния труд. Примерно – от 80% внос на месо и зеленчуци, ги докарахме на 60%. Всичко друго е бутафория. Питам министър Порожанов - къде отиват огромните суми, които се наливат в земеделието? Вторият ми въпрос е – какъв е резултатът, че са отишли някъде? Правиш нещо – мерки, подмерки, за гъски, за патки, за тикви и т.н, и какво се случва? Правят се предимно PR - акции, за да застане там министър или шеф на фонда и да каже колко много се прави за земеделието. При това всички виждаме какво е реалното положение в земеделието.

 

Публикувана в Бизнес

Всеки заинтересован и ангажиран по някакъв начин с темата за Общата селскостопанска политика на ЕС, всеки с визия за промяна или с позиция за запазване на статуквото, може да изрази своето мнение, отговаряйки на кратък въпросник, публикуван на www.bcap.bg, приканват организаторите на дебата  „ОСП след 2020 – Изборът на България“,  проведен на 18 май в Пловдив.

За разлика от обсъждането на Европейската комисия, което вече приключи, този въпросник ще има за цел да подпомогне процес, чрез който всички граждани на България, които имат досег със сектор „Земеделие” и респективно с Общата селскостопанска политика на ЕС, да формират обща визия за ОСП след 2020 г. За да бъде реално приложима и обективна, тази визия трябва да взема предвид и да обобщава различни гледни точки и да почива на задълбочен анализ и познаване на материята и процесите на формирането и прилагането на европейските политики в земеделието.

„Разбира се ще разчитаме най-вече на браншовите организации. По време на дебата те показаха своята активност, споделиха свои позиции. Чрез въпросника бихме искали да ги стимулираме да ги формулират, а и да ги легитимират, защото всяка една организация има свои правила за вземане на решения. А когато говорим за позиция, касаеща националния интерес, е много важно правилата и процедурите, доколкото ги има, да се спазват, а и всичко да е публично, за да може в края на процеса да имаме самочувствието, че сме направили нещо по европейски модел, обективно и открито, а резултатите да послужат като основа за националната позиция на страната ни по ОСП след 2020.“, заяви Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации – един от инициаторите на дебатите и въпросника.

Седмица след провеждането на първия от серията дебати "ОСП след 2020 - Изборът на България", организаторите от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро обявиха датата и мястото на втория дебат - 21 септември 2017 г. в София.

Успехът на събитието, което се проведе през изминалата седмица в Пловдив, огромният интерес и множеството засегнати гледни точки, показаха че темата за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС е важна, актуална и неотложна. Ето защо, формирането на национална визия за това как трябва да изглежда ОСП след 2020 г. е от голямо значение не само за фермерите, но и за държавната администрация. Именно с тази цел дебатите продължават - със силно международно участие и високо ниво на експертиза, като междувременно този въпросник и инициативите покрай него, ще гарантират максимална обективност и прозрачност на процеса на формиране на националната ни позиция.“ Заяви Николай Вълканов от ИнтелиАгро.

Във втория от серията дебати участие ще вземе най-влиятелният анализатор по темата ОСП в ЕС Алън Матюс, който за първи път ще гостува у нас специално за събитието, съобщават организаторите.

 

Публикувана в Новини на часа

Над 30 браншови организации ще пишат заедно българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 г. За това се разбраха представителите на съюзите и асоциациите, които се включиха вчера в Националния земеделски форум за бъдещето на  Общата селскостопанска политика след 2020 година, който се проведе в Стара Загора, съобщиха организаторите от АЗПБ. Още по време на първото си заседание, което ще се състои веднага след приключването на кампанията по директните плащания, участниците в работната група ще очертаят неблагополучията и слабостите, с които са се сблъсквали по време на предходния и настоящия програмни периоди. Работната група ще бъде постоянен работещ орган, който ще обобщава позициите, които имат участниците в нея.

„Целта е преди края на годината да имаме изработена позиция, около която да е обединен целият сектор, тя да бъде представена на ръководството на министерството, на комисията в Народното събрание и се надяваме това да стане официалната българската позиция.“, каза председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. С решенията на работната група ще бъдат запознати също така и българските евродепутати. Върбанов уточни, че форумът е отворен и за малкото останали неправителствени организации от сектора, които не успяха да се включат в неговата работа.

„За нас като администрация това беше изключително навременен и ценен дебат. За нас е важно да знаем как фермерите виждат средствата, които ще се усвояват от тях, какви приоритети биха искали да имат, за да може ние съчетано с общата политика да защитим позицията на страната.“, каза от своя страна министър Румен Порожанов, който взе активно участие в дискусиите и през цялото време води детайлни записки от изказванията на фермерите. Той обобщи и основните изводи, около които дискутираха най-често участниците, а именно, че основните акценти ще бъдат отново подкрепата по първи стълб – директни плащания, както и обвързаната подкрепа, която да бъде отчитана не само по количество, но и по качество, предложение направено от животновъдите. Биологичното производство и запазването на околната среда и природата също ще имат своето важно значение в бъдеще.

„Направете така, че дебатът да остане у вас – реалните производителир и да не допуснете, той да се изземе от търговски структури, които могат да правят анализи и консултации, но не са представители на хората, работещи в селското стопанство  и произвеждат земеделски продукти.“ Това препоръча на участниците председателят на Земеделската комисия в Парламента Десислава Танева, която участва неотлъчно в цялата дискусия. „На срещата присъстваха представители на реалния земеделски бизнес в България, на този който работи, произвежда и създава земеделска продукция. Тук присъстваха и всички браншови организации от преработвателната индустрия. Много е важно позицията, която България ще приеме за защита в дебата за новата ОСП да бъде формирана от реалния земеделски сектор, от бенефициентите, от производителите, които пряко са усетили и недостатъците на предходните програмни периоди, но и ефекта от приложените мерки за подкрепа. Нека този първи дебат и последващите кръгли маси, които ще оформят каква да бъде позицията на България да бъде и процес по единение на неправителствения сектор в земеделието, защото само по този начин той може да защити интересите си, а ние като страна по-добре да защитим националния си интерес в преговорите за новата ОСП“, препоръча тя след края на събитието.

Този първи дебат за Общата селскостопанска политика започна с летящ старт, защото се оказа, че доста повече неща ни обединяват, отколкото сме предполагали, каза от своя страна Мариела Йорданова от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Тя също настоя първата задача на работната група да бъде да се направи анализ на предишния програмен период, както и на настоящия, както и да бъдат подготвени предложения за позиция на браншовите организации и на държавата, които ще доведат до подобряване на благосъстоянието, доходите и устойчив ръст на земеделския бизнес.

„Трябва да работим наистина заедно, така да определим националните приоритети на България, че финансирането, което идва към нашите земеделски производители да е основата за постигане и представяне на българския пазар на висококачествени продукти“, каза от своя страна Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Това може да стане само когато субсидиите са обвързани с резултати, категорична бе тя.

ОСП не успя да осигури работни места в периодите, които минаха, беше категорична Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тя обаче приветства предложението на някои от браншовите организации по време на дискусията, след 2020 г. в работната ръка в земеделието да бъде приоритет.

Новата визия на селскостопанската политика ще почива на бизнес логиката и това ще е един нормален сектор, каза от своя страна Димитър Зоров, който като председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите, вижда проблемите от двете страни на процеса. Според него само по този начин ще има изсветляване на сивия сектор, както и обвързването на субсидиите с резултатите.

Той препоръча да се направи балансиран подход за подпомагането, така че в края на дебатите да излезем всички по малко недоволни, а не някои отрасли да са силно облагодетелствани, а други ощетени. Според него трябва да се запазят приоритетните сектори, които бяха и досега – зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, където се наема повече работна ръка.

Земеделието и хранителната индустрия са взаимно заинтересовани да има растеж, преработвателната промишленост се интересува и от добивите и от качеството на земеделската продукция. Това стана ясно от думите на Мариана Кукушева от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Ние искаме да са добре земеделските стопани, но само тези които се развиват конкурентоспособно“, каза още тя.

Обвързаната подкрепа трябва да бъде сериозно застъпена в ОСП след 2020 г. и България трябва да отстоява това пред Европейската комисия, защото има още много какво да се развива в овощарския сектор у нас, каза от своя страна Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Според него много сериозно внимание трябва да се обърне и на сдружаването. Колев е категоричен, че трябва да се намери нов начин, по който да се стимулират производителите да се сдружават и да продават заедно. По думите му само това е начинът овощарите да излязат на външен пазар.

Ако България не стане страна със силно производство с добавена стойност, тя няма да излезе от кризата“, каза от своя страна акад. Атанас Атанасов. Доайенът на българската земеделска наука напомни, че България има уникален шанс да развие биологично земеделие, което може да е нашето успешно бъдеще. Той наблегна и на демографския проблем, без чието решаване страната ни няма да успее да се развива добре и  препоръча на фермерите да обърнат повече внимание на дигиталното земеделие, което ще има все по-голямо значение за икономиката. Участниците в срещата не подминаха в дискусията болезнената тема за порочните практики, които доведоха да отглеждането на различни екзотични култури и развиване на странни дейности, каквито в крайна сметка се оказаха тиквите и опазването на дивите гъски.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 15 Май 2017 14:38

ЕС преговаря за ОСП след 2020 г.

С наближаването на датата 1 януари 2018 г. – крайният срок, в който Европейската Комисия трябва да представи своето законодателно предложение за бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за следващия програмен период, дискусиите в Брюксел по отделните политики стават все по-интензивни. И това не е случайно – от бюджета, който ЕК ще предложи, зависят всички политики на Съюза. Това важи с особена сила за Общата селскостопанска политика – една от най-старите и най-серизоно финансирани общи политики на ЕС. Близо 40% от бюджета на Общността отива за финансиране на европейското земеделие.

Ето защо в целия ЕС в момента се провеждат дебати и се изготвят позиции за бъдещата ОСП след 2020 г. България не остава по-назад. В Пловдив на 18 май ще се проведе първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ със сериозно международно участие.

По-рано този месец в Брюксел, Комисията по природни ресурси към Европейския комитет на регионите заедно с Международната асоциация„Rurality-Environment-Development“ (R.E.D.) (от англ. „Селски райони-Околна среда-Развитие“ – б.а.) проведе конференция, посветена на развитието на селските райони след 2020 г. Под мотото „Повече амбиция, по-голям обхват” всички участници, сред които бяха Михаел Думитру – заместник генерален директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” в ЕК и София Бьорнсон - председател на Работната група по Развитие на селските райони в Копа-Коджека, както и член на Европейския икономически и социален съвет, която ще присъства на дебата на 18 май в Пловдив, се обединиха около заключението, че приемането на Европейска програма за развитие на селските райони ще доведе до по-голяма съгласуваност и ефективност на европейските политики и инструменти за стимулиране развитието на селските райони след 2020 г.

Датата 1 януари 2018 г. съвпада и с началото на Българското председателство на Съвета на ЕС – едно предизвикателство, пред което страната ни ще се изправи за първи път и което е както възможност, така и огромна отговорност, за която трябва да сме подготвени.

В дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се включат представители на министерствата на земеделието на 6 държави-членки, както и председателят на работната група по развитие на селските райони в Копа-Коджека – най-голямата земеделска браншова организация в ЕС. Официалните гости ще бъдат посрещнати от министърa на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов който също ще вземе участие в тази първа по рода си инициатива. Важно е да се отбележи, че по време на Председателството на България на Съвета на ЕС министър Порожанов ще бъде ръководител на дискусиите по представените от ЕК законодателни предложения за ОСП след 2020 г.

„ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“

Първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 18 май в Пловдив от 10.00 часа в зала Пловдив на Гранд Хотел Пловдив (Новотела). Във форума участие ще вземат експерти и представители на земеделските министерства на различни държави от ЕС, браншови организации и други заинтересовани страни в сектора. Форумът се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро и е подкрепен и от най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca. Достъпът до дебата е свободен, но е необходима предварителна регистрация на www.bcap.bg .

Публикувана в Бизнес

„Фокусът на предстоящите дискусии за ОСП след 2020 трябва да бъде върху подобряването на съществуващите мерки, а не цялостната им промяна.“ Това се казва в позицията на Конфедерацията на земеделските организации и кооперативите в ЕС, Копа-Коджека (Copa-Cogeca). На 18-ти май тази година в Пловдив, по време на Първия от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“, председателят на Работната група по Развитие на селските райони в Копа-Коджека, София Бьорнсон, ще представи основните моменти от исканията на европейските фермери по отношение на бъдещето на европейската земеделска политика. София Бьорнсон също така е член на Европейския икономически и социален съвет в неговата секция Земеделие, Развитие на селските райони и Околна среда, както и в секцията за Единен пазар, производство и потребление. Тя е експерт по политики в земеделието и развитието на селските райони във Федерацията на фермерите на Швеция (LRF), които са пълноправен член на Копа-Коджека.

В документа на Копа-Коджека се настоява за осигуряване на адекватно финансирана ОСП, която реално подпомага фермерите, тъй като те са тези, които гарантират продоволствената сигурност на Европа. От организацията искат запазване на досегашната структура в рамките на вече съществуващите два стълба, като освен това прилагането на схемите и мерките за подпомагане бъде опростено, а системата на санкциите, които се налагат на фермерите, да промени подхода си от „контрол и редукции” на „указания и корекции”. В допълнение, експертите на организацията разработват отделен пакет предложения за опростяване на кръстосаното съответствие и плащанията за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда.

Верни на мисията си да защитават интересите на фермерите, представени в организацията, сред които и много големи стопанства, Копа-Коджека продължават да настояват за премахване на тавана на директните плащания, както и за това те да не бъдат намалявани. Според тях обаче това подпомагане трябва да бъде насочено единствено към активните фермери, които допринасят за продоволствената сигурност. Обвързаната с производството подкрепа според тях също трябва да се запази, но с ограничени условия, като бъде насочена най-вече към чувствителни сектори като животновъдството, а също и към региони, където други средства за подпомагане липсват или не са ефективни.

По отношение на нестабилността на пазара от Копа-Коджека смятат, че трябва да се изработят нови и по-ефективни инструменти, които да допълват съществуващата система на директните плащания и пазарната подкрепа, а не да ги заменят. Като една от основните цели, които трябва да преследва ОСП след 2020 г. от организацията изтъкват, че тази политика трябва да бъде заздравена, посредством дългосрочна кохерентност с останалите политики на ЕС.

Първият от серията дебати  „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 18 май в Пловдив от 10.00 часа в зала Пловдив на Гранд Хотел Пловдив (Новотела). Във форума участие ще вземат експерти и представители на земеделските министерства на различни държави от ЕС, браншови организации и други заинтересовани страни в сектора. Форумът се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро и е подкрепен и от най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca. Достъпът до дебата е свободен, но е необходима предварителна регистрация на www.bcap.bg, съобщават организаторите.

Публикувана в Бизнес

Две паралелни събития за бъдещето на земеделието в ЕС и в България ще се проведат на 18 май и пак ще разделят браншовете и фермерите

Лили Мирчева

На 18-и май 2017 г. още се проведат две еднакви по същността си събития, чийто организатори единодушно твърдят, че това ще е стартовият диалог по изключително сериозната и актуална тема за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година. Само че едното ще е в Пловдив, а другото – край Стара Загора. За сбирката в Пловдив се знаеше доста отдавна, но пък за втория дебат новината дойде неочаквано през миналата седмица.

“ИнтелиАгро и Институтът за агростратегии и иновации организират първия от серията дебати "ОСП СЛЕД 2020 - ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ", който ще се проведе в Пловдив на 18-и май 2017 г. от 10.00 часа в Гранд Хотел Пловдив“, се казва в поканата на първото. Според организаторите сега е точното време за провеждане на подобни дискусии, като се има предвид факта, че страната ни ще поеме Председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Ще подходим към темата експертно, аналитично и ще се вслушаме в опита на някои от останалите държави-членки. Инициаторите обещават още да проведат серия от дебати през 2017 и 2018 г. с подкрепата на най-голямата земеделска организация в ЕС Copa-Cogeca.

„Над 20 браншови организации от различните селскостопански направления, преработвателната промишленост и научните среди ще вземат участие в „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“. Конференцията се организира по инициатива на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и ще се проведе на 18 май в Старозагорски минерални бани, хотел Калиста“, се казва във втората покана към фермерите, като целта вероятно е на събитието да присъстват всички участници в БАТА АГРО, както и представители на мощната асоциация на търговците на агротехника.

Все благородни намерения, зад които се крие „ритане по кокалчетата“ между няколко неправителствени организации, които се борят за средства от европейските фондове и по- конкретно от парите за популяризиране на селската програма на Европейския съюз.

От двата научни института – по агростратегии и иновации, и от ИнтелиАгро обещават да дадат трибуна на всички български производители, които да представят своята визия за развитието на сектора, в който работят и да се запознаят с детайли от обсъжданията на ниво ЕС. От Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) пък коментират, че основна задача на предстоящите дебати е обединение на агросектора по основните приоритети, около които трябва да се формира позицията на България за визията на ОСП след 2020 г. Само че тъкмо те правят първата стъпка към разединението, обявявайки паралелно събитие в една и съща дата, на една и съща тема.

Когато непредубеден човек прочете двете покани ще си помисли, че повечето от браншовите съюзи в България са се обединили срещу експертите от двата института. Защо иначе ще обясняват, че и двете събития са първи по рода си дебати. С една дума – кой ще е по-, по-, най-, ако цитираме едно популярно детско предаване. Само че българското земеделие отдавна трябва да е надскочило детската си възраст и зряло да се вгледа в проблемите, които вече чукат на вратата. Но нашенският синдром на разединението пак ще сложи прът в колелото на бъдещето, нищо че на входа на парламента ни е записано, че „Съединението прави силата“ и още се разказва приказката за хан Кубрат, и снопът пръчки, които лесно се чупят една по една.

Публикувана в Бизнес

ИнтелиАгро и Институтът за агростратегии и иновации организират първия от серията дебати "ОСП СЛЕД 2020 Ц ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ", който ще се проведе в Пловдив на 18-и май 2017 г. от 10.00 часа в Гранд Хотел Пловдив. Организаторите са сигурни, че това ще е стартовият диалог по тази сериозна и актуална тема, която ще бъде продължена до 2018 г. Според тях в последните 10 г. Общата селскостопанска политика оказа значително влияние върху българското земеделие, но едва три години след последната й реформа Европейският съюз вече обсъжда нови промени за бъдещето Земеделските производители в България, като представители на агросектора на ЕС, имат най-голям интерес да вземат участие в тези обсъждания и да допринесат с опит и идеи за един по-добър дизайн на европейското земеделие след 2020 г. Сега е точното време за провеждане на подобни дискусии, като се има предвид фактът, че страната ни ще поеме Председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Ще подходим към темата експертно, аналитично и ще се вслушаме в опита на някои от останалите държави-членки, казват организаторите. Те ще проведат серия от дебати през 2017 и 2018 г. с подкрепата на най-голямата земеделска организация в ЕС Copa-Cogeca. Форумите ще бъдат в различни региони на България за да се даде трибуна на всички български производители, които да представят своята визия за развитието на сектора, в който работят и да се запознаят с детайли от обсъжданията на ниво ЕС.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта