Кметовете на 15 български общини получиха подписани договори по Програмата за развитие населските райони с общ размер на одобрената субсидия от над 43 млн. лева. Събитието се състоя в Министерския съвет и на него присъстваха премиерът Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Живко Живков. Бяха връчени първите договори по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. 
 „Всичко отива директно при хората – това са читалища, училища, детски градини, водоснабдяване, пътища. Тук сте кметове от всички партии и колкото сте по-бързи и ефективни, толкова работата Ви ще бъде по-видима“, заяви премиерът Бойко Борисов.
Първия прием по подмярка 7.2 беше с бюджет от 341 млн. евро. Заради правилото да се одобряват всички договори с равни точки вероятно сумата ще нарасне до 380-390 млн. евро, съобщи министър Порожанов. Очакванията са подписването да бъде финализирано в рамките на 2-3 месеца. След това с активна комуникация с Националното сдружение на общините в Република България ще бъде отворен втори прием за целия остатъчен бюджет по подмярката. 
 
На церемонията в Министерски съвет договори получиха кметовете на общините Кнежа, Златарица, Вълчедръм, Средец, Вършец, Павликени, Долна баня, Хисаря, Дряново, Балчик, Велики Преслав, Угърчин, Лясковец, Белица и Нови пазар, съобщиха от ДФЗ. 
 
По подмярка 7.2 до момента са одобрени 63 проекта на стойност близо 80 млн. лева, от тях:
 
- За пътища по 9 проекта се осигуряват над 45 млн. лева. 
- За улици по 9 проекта - над 15 млн. лева.
- За училища – 3 проекта за над 3,5 млн. лева
- За детски градини – 3 проекта за близо 3 млн. лева
- За културни дейности – 39 проекта за над 12,650 млн. лева.
Публикувана в Бизнес

От гледна точка на договорените и платените средства по Програмата за развитие на селските райони, в края на 2016 г. изпълнението на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) е 0%. По отношение на рибарството България изостава значително от другите страни, съобщава Economik.bg.

10 години след присъединяването си към Европейския съюз страната ни продължава да извлича ползи от европейските фондове. Опитът, натрупан през първия програмен период (2007 - 2013 г.), се доказа като ключов фактор в осигуряването на по-добра програма и управление на проектите. Това сочи проучване на базираната в Холандия одиторска компания KPGM. Тя е изследвала изпълнението на еврофондовете в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Данните от проучването показват, че от всички страни в ЦИЕ България е сред първите три по отношение на Европейския фонд за регионално развитие, на Европейския социален фонд и на Кохезионния фонд.

Страната ни е постигнала 32% договаряне в края на 2016 г. Другите топ изпълнители са Естония, която е първа с 47% и Унгария, която е втора с 45% към края на миналата година.

Като цяло през първите три години от настоящия програмен период България е демонстрирала добри резултати в изпълнението на европейските фондове в сравнение със същия период на предишния програмен период (2007 - 2013 г.).

Изпълнението на Европейските структурни фондове показва постепенно ускоряване на договарянето. Степента на разплащане е 7%, а сертифицирането от Европейската комисия е 3.5%, което е средното равнище в сравнение с останалите държави от ЦИЕ.

Добра практика, установена от проучването на KPMG, е прилагането на финансови инструменти чрез приемането на Оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020.

Въпросната програма е насочена към подобряване на достъпа на малките и средни предприятия до финансиране чрез комбинацията от Европейския фонд за регионално развитие и друго финансиране от ЕС чрез Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средни предприятия (COSME) и програмата „Хоризонт 2020“.

Публикувана в Бизнес

До 2 млн. евро ще бъде намалена максималната субсидия, която кандидатите по схемата за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти ще могат да получат. Това става ясно от проектонаредба за прилагане на схемата, публикувана за обществено обсъждане. Очаква се приемът на проекти да започне през есента, като отделеният бюджет ще бъде 100 млн. евро, съобщава "Капитал ".

Досега преработвателите можеха да кандидатстват за субсидия от 3 млн. евро, но този таван се очаква да бъде намален. Земеделското министерство вече е публикувало за обществено обсъждане проект на наредба, според която максимално получената сума може да бъде 2 млн. евро, като основният мотив за намаляването на субсидията е, че по този начин ще се подпомогнат повече кандидати. Отделно от това предстои да се въведат и два нови приоритета, които ще дават предимство при кандидатстването с проекти, се вижда от документа.

От една страна, повече точки в крайното класиране ще получават фирми, които досега не са получавали средства по схемата и имат поне тригодишна история, а от друга, ще се насърчават онези от тях, които реализират износ. Основните сектори, които имат приоритет по програмата, остават животновъдство, плодове и зеленчуци, етеричномаслени култури, биологично производство.

Според графика на земеделското министерство приемът на проекти трябва да започне през септември и да продължи осем седмици - до края на октомври. Прогнозният бюджет е 100 млн. евро, с което се изчерпват средствата, планирани по схемата. Същевременно обаче по неофициална информация на "Капитал" на последния комитет за наблюдение на програмата, който се проведе на 20 юли, е взето решение към схемата за преработка да бъдат прехвърлени 70 млн. евро от други по-слабо атрактивни мерки. Причината за това е, че към момента България изостава значително с постигането на междинните цели на програмата за селските райони, според които към края на следващата година трябва да има над 260 изпълнени проекти в това направление, обясни участник в заседанието.

Данните към момента показват, че одобрените проекти от предходния прием през 2016 г. са 190, а тези, които са получили плащане към юли - под 40, сочи неофициална информация. Така, ако не се навакса със закъснението, България може да се изправи пред риск от загуба на средства в края на 2018 г.

Проблемите с усвояването на средствата за преработка на селскостопански продукти се дължат на работата на администрацията. По време на предходния прием при отпуснат бюджет от около 200 млн. лв. бяха подадени проекти на стойност на инвестициите 1.6 млрд. лв. По неофициална информация одобрените към юли около 190 проекта са основно в секторите животновъдство и плодове и зеленчуци, които са сред приоритетите по схемата. Около 15% от одобрените проекти пък са за етеричномаслени култури, който е също сред приоритетните сектори, сочат данните, предоставени на "Капитал".

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2017 година в размер на 2 150 000 лв. Със средствата ще бъдат финансирани разходи за данък върху добавената стойност по одобрени за подпомагане проекти на общини по Програмата за развитие на селските райони през 2007-2013 г. и 2014-2020 г.

Допълнителните разходи по бюджета на Министерството на икономиката за 2017 г. в размер на 300 000 лв. са за персонал в Патентно ведомство на Република България във връзка с преструктуриране на дейността му. Целта е да се осигури финансовото обезпечаване на дейността на ведомството до края на годината. Средствата са от преструктуриране на разходите и трансфери по централния бюджет за същата година.

Публикувана в Новини на часа

Може ли по подмярка 6.4. "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ да се кандидатства като ЕТ, или друг вид юридическо лице,  без регистрация за земеделски производител?

Въпроса задава Ива Петрова от г. Исперих

Според индикативния график, публикуван на интернет страницата на МЗХГ, прием на проект по подмярка 6.4.1 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020 г. ще бъде отворен на 1 декември 2017 г. и ще приключи в края на месеца. Съгласно одобрения от ЕК текст на подмярка 6.4. бенефициенти по подмярката е предвидено да са земеделски стопани или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Бенефициентите трябва да имат седалище/клон или съответно постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район.

При определянето на едно предприятие за микропредприятие се следва дефиницията на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията т.е. микропредприятия са тези, които имат средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв. и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

Проектите и кандидатите  ще трябва да отговарят и на следните условия:
• Инвестицията да се осъществява в селски район;
• Инвестицията да няма отрицателно влияние върху околната среда;
• Кандидатът да представи разработен бизнес план, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години/ 10 години при строително-монтажни работи;
• Стопанството на кандидати, земеделски стопани, трябва да има стандартен производствен обем над 8 000 евро;

• При производство на биоенергия (включително биогорива) суровините от  зърнени и други богати на скорбяла култури, захарни култури, маслодайни култури, както и суровини, които могат да се използват за фуражи се ограничават до 20%.
Ограниченията от 20% не се прилагат за отпадъчни продукти от тези култури, които не се използват за фуражи.

Подпомагат се проекти за обновяване или изграждане на места за настаняване с до 20 помещения за настаняване.
Минимална стойност на допустимите разходи – 10 000 евро.
Максимална стойност на допустимите разходите по проекта – 600 000 евро.
В случай, че кандидатът е малко земеделско стопанство регистрирано като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, т.е. стопанство с икономически размер между 2 000 и 8 000 евро стандартен производствен обем (СПО), то може да кандидатства по подмярка 6.4.2. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитие на малки стопанства”, като финансовата помощ е в размер до 85% от общия размер на допустимите. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 5 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 70 000 евро.

Подробна информация за подмярка 6.4. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“от ПРСР 2014-2020 г. все още няма, тъй като наредбата за прилагане на подмярката е в процес на изготвяне от страна на министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и все още не са ясни конкретни изисквания и условия по нея. 

Публикувана в Бизнес

Във връзка с приключващата обработка на заявленията за подпомагане по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ , постъпили в рамките на прием 2016 г. и предстоящото сключване на договори за предоставяне на финансова помощ с одобрените кандидати, през месец декември 2017 г. ще бъде обявен вторият прием на проекти с остатъчния разполагаем бюджет в размер на около 200 млн. евро. Приемът ще предостави възможност за равен достъп до финансиране на общините от селските райони, чиито проекти няма да бъдат одобрени през настоящата година и ще осигури необходимото технологично време за изпълнение на одобрените инвестиции в рамките на програмния период. Ще се приемат проекти с включени инвестиции за реконструкция на пътища, улици и водоснабдителни системи, културна, образователна и спортна инфраструктура, както и проекти за  подобряване на енергийната ефективност на общинските сгради и обществените зелени площи в населените места.  Включването на приема на общински проекти в индикативния график за 2017 г.  става по настояване на Националното сдружение на общините в Република България, чиито представители проведоха среща с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.  


Заложеният в индикативния график прием на заявления по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата“ през месец ноември ще бъде обявен през първата половина на 2018 г. 

 
Публикувана в Бизнес

Има ли възрастова граница за кандидата за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“? Може ли да е по-възрастен от 60 години?

Въпроса задава Цветомир Пенков от Бяла Слатина, област Враца

По подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от ПРСР 2014-2020 г. няма конкретно условие за пределна възрастта на кандидата. Поставена е само долна граница на възрастта, т.е. да има навършени 18 години. Най-общо изискванията към кандидатите са следните:
• да са физически лица, навършили 18 години, без да има ограничение на горната граница. В отговор на вашия въпрос може да се каже определено, че кандидатът може да е по-възрастен от 60 години. Кандидатът може да е едноличен търговец (ЕТ). По мярката може да кандидатства и еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), както и дружество с ограничена отговорност (ООД), регистрирано по Търговския закон.
За подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ може да се кандидатира и кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите.

Трябва да имате предвид, че едно от важните условя по мярката, е да сте получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите приходи/доходи за предходната календарна година.

Обръщаме Ви внимание, че в "Общият приход/доход за преходната календарна година" е:
- за физическо лице и едноличен търговец - всеки придобит през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване) доход, който е облагаем по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и доходи, получени от задължително осигуряване и пенсиите от допълнително доброволно осигуряване през предходната календарна година;
- за юридическо лице - общ приход са всички парични постъпления, получени от стопанския субект от редовни или случайни, постоянни или временни източници през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване).

Например ако за 2016 г. доходите Ви от земеделска дейност (обявени в годишната данъчна декларация) са 8 000 лв., в т.ч. субсидия по някоя схема или мярка - например 1 500 евро (2 934 лв.), а останалите Ви доходи, в т.ч. от заплати са 9 000 лв., то Вие сте допустим, тъй като доходите от земеделие са 47 % от общият Ви доход (8 000 / (8 000+9 000 лв)). Но ако доходите Ви от земеделие (обявени в годишната данъчна декларация) са 3 500 лв., в т.ч. субсидията по схема или мярка, а останалите Ви доходи, в т.ч. от заплати са 9 000 лв., то тогава няма да сте допустим, защото доходът ви от земеделие ще е 28%, обясняват експертите от Националната служба за съвети в земеделието“. За да бъдете допустим Вие трябва да имате правно основание върху цялата налична в земеделското стопанство земя (собствена и/или под наем).

Не е планирано през 2017 г. да се приемат заявления за кандидатстване по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", уточняват още от НССЗ.

Публикувана в Бизнес

Най-после фонд „Земеделие“ преведе 8 156 495 лева по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Общо 993 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, както и за хората,  поели ангажименти за двете дейности „Биологичнo растениевъдство” и „Биологично пчеларство”, са получили подпомагане.

Заедно с изплатените до момента субсидии за биоземеделие, общата сума на подпомагането по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и мярка 11 „Биологично земеделие” за 2016 година, достигна близо 67 милиона лева.

Финансовата помощ представлява годишно компенсаторно плащане, насочено към земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 25% са национално съфинансиране.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри промени в постановлението, с което са определени правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на подхода ,,Водено от общностите местно развитие“.

С измененията се допълва съставът на Комитета за координация и се регламентират отговорностите във връзка с работата на Комитета за избор. Създават се условия за своевременно постигане на резултати от прилагането на стратегиите и се дава възможност на управляващите органи на програмите да минимизират риска от неусвояване на предвидените по подхода средства.

През 2016 г. България проведе първи прием на стратегии по подхода ,,Водено от общностите местно развитие“ чрез подкрепа по повече от един от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Публикувана в Бизнес

През март 2017 г. Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция преведе над 79 милиона лева (79 011 934 лв.) по схеми и мерки от ПРСР 2014-2020.

   В средата на миналия месец 27 833 земеделски стопани получиха близо 70 млн. лева по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020. Изплатената субсидия по подмярка 13.1 (НР1 – „Компенсационни плащания в планински райони“) е в размер на 52 584 266 млн. лева. По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са разплатени 16 705 751 млн. лева. В рамките на месеца бяха преведени и 10 000 лева по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“.

  По подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ бяха платени почти 6.5 млн. лева по подадени заявки за плащане по 36 одобрени проекта. Сключените договори за месеца са 49, субсидията по тях възлиза на 18.5 млн. лева. Преведени бяха и 1.9 млн. лева по три заявки за инвестиции за преработка на селскостопански продукти по подмярка 4.2.

   Одобрените заявления за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” са 700. Субсидията по тях е общо 20.6 млн. лева. В областните дирекции на Фонда продължава изготвянето и подписването на договори с одобрените кандидати. Половин милион са получили през март стопани, които вече са сключили договори по подмярката и са започнали реализация на проектите си.

  Фонд „Земеделие“ разплати през март и 455 000 лв. по подмярката за стартова помощ за млади земеделски стопани. По преходната мярка 223 за залесяване и поддържа от ПРСР 2007-2013 са преведени близо 49 000 лв., а по мярката за техническа помощ са платени почти 12 000 лева. По подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ разплатената сума е над 400 хиляди лева по подадени девет заявки от бенефициери с одобрени проекти по ПРСР 2014-2020=

  През март бяха одобрени и първите 25 проекта за ремонт и реконструкция на храмове на обща стойност над 11.3 млн. лева. Към момента са подписани 6 договора, по които одобрената субсидия е в размер на почти 3 млн. лева.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта