Понеделник, 10 Декември 2018 11:08

Агрометеорологична прогноза 10-16.12.2018

През първото десетдневие на декември агрометеорологичните условия бяха с повишена динамика. След краткотрайните зимни прояви на времето в началото на месеца, довели до прекратяване на вегетацията на есенните посеви, през втората половина от десетдневието настъпи повишение на температурите, по-съществено в Източна България и по Черноморието. На много места в източните райони максималните температури надвишиха 10-12оС, а средноденонощните се доближиха до биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетацията при зимните житни култури и рапицата.

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се задържат динамични. В по-голямата част от страната те ще се определят от температури близки до климатичните норми, които ще поддържат в покой есенните посеви. Изключения се очакват на места в Югоизточна България, където в началото на периода се прогнозират наднормени температури. В част от югоизточните райони при пшеницата и ечемика е възможно протичане на слабо изразени вегетационни процеси, но те няма да доведат до промяна във фенологичните фази на културите.

През втората половина от периода се очаква понижение на температурите, но без критични минимални стойности за зимуващите земеделски култури.

В средата на декември при пшеницата и ечемика ще се наблюдават различни фази: от поникване, 2-3 лист до начало на фаза братене. При рапицата ще преобладава фаза 4–5 лист. Малък е делът на посевите с рапица встъпили във фаза розетка, в която растенията успешно зимуват.

В началото на периода в част от полските райони условията ще позволяват провеждане на дълбока оран на освободените от пролетните култури площи. В южните райони периода е подходящ за предзимни сеитби на някои студоустойчиви зеленчукови култури (грах, моркови, спанак, магданоз и др). Продукцията от засетите в края на есента моркови се реколтира месец по-рано в сравнение с тази - от пролетната сеитба. Семената на морковите се сеят преди трайното понижение на температурите, за да се изключи възможността те да поникнат до началото на зимата. Подходящи за отглеждане на моркови са леките, структурни и пропускливи почви (наносни, глинесто-песъкливи, структурните черноземи).На по-големи площи се препоръчва редова сеитба през 10-12 см., на дълбочина 1,5-2 сm. На малки площи сеитбата може да се извърши разпръснато при посевна норма 1-1,5 g /1m2.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 26 Ноември 2018 11:14

Агрометеорологична прогноза 26.11 - 02.12.2018

След продължителното есенно засушаване падналите валежи от дъжд и сняг в края на второто и началото на третото десетдневие на ноември, на много места в страната над 40-50l/m² (Разград - 57l/m², Шумен - 57l/m², Русе - 60l/m², Хасково - 50l/m², Кърджали - 50l/m², Чирпан - 65l/m², Ст.Загора - 60l/m², Сливен - 59l/m²), доведоха до преодоляване на дефицита на влага при есенните посеви в горните почвени слоеве. Тези валежи са твърде закъснели за част от зимни житни култури, които вследствие недостига на влага са в начален стадий от вегетацията си, което поставя под въпрос успешното им презимуване.

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще бъдат с повишена динамика. В началото на периода се очаква краткотрайно затопляне на времето. Прогнозираните стойности на средноденонощните температури ще достигат, а в южните райони – и надвишават биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В средата на периода се очаква съществено понижение на температурите. В края на ноември в Северна България, където се очакват валежи от сняг, есенните посеви ще преминат в относителен покой.

В южните райони вегетацията на зимните житни култури и зимната рапица ще се осъществява със забавени темпове и съществена промяна във фенологичното състояние на културите не се очаква.

В началото на декември при пшеницата и ечемика ще се наблюдават фазите: поникване, трети лист и начало на фаза братене, предимно при посевите от централната и североизточната част на Дунавската равнина.

При рапица ще преобладава 4-5 лист. Малка част от посевите, които са засети в началото на есента, са в начало на фаза образуване на розетка (6 лист).

По-подходящи условия за приключване на есенното засаждане на овошки ще има в началото на периода.Фиданките трябва да са здрави, с височина над 100-110см, с минимум три скелетни клони и корени с дължина 30-35 см.. Овошките се засаждат в предварително изкопани посадъчни ями с размери 50/50/50. Кореновата шийка на дръвчетата трябва да остане 2-3см над почвената повърхност.

В лозовите насаждения трябва да се извършат наблюдения за болестта екскориоза (Phomopsis viticola). През периода на покой признаците на болестта се наблюдават по узрелите леторасти на лозата – кората в основата на първото и второто междувъзлие е побеляла и покрита с малки черни точки (пикнидии) и се лющи на ивици. Засегнатите от патогена леторасти трябва своевременно да се изрежат и унищожат.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 12 Ноември 2018 10:01

Агрометеорологична прогноза 12.11 - 19.11.2018

През следващият седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от температури близки до климатичните норми. През второто десетдневие на ноември валежи със стопанско значение не се прогнозират и лимитиращ фактор за вегетацията на засетите есенни посеви остава дефицитът на почвена влага. По тази причина ще се забави поникването на засетите в началото на ноември зимни житни култури, a на отделни места ще бъде под въпрос оцеляването на част от покълналите посеви. Вследствие дефицита на влага част от посевите с пшеница, ечемик и зимна рапица са недобре гарнирани. През периода при зимните житни култури ще се наблюдават различни фази: поникване, начално листообразуване и фаза трети лист, главно при засетите през първото десетдневие на октомври, посеви в част от Дунавската равнина (Бъзовец, Новачене, Павликени, Главиница).

Вследствие недостига на влага изостава развитието и на зимната рапица. През периода при рапицата ще преобладават посевите формирали 3-4 лист . Изключения ще има при част от най-рано засетите, през септември, посеви на отделни места в югоизточните райони, при които ще се наблюдава и начало на фаза образуване на розетка.

През второто десетдневие на ноември при есенните посеви, особено при тези отглеждани монокултурно, трябва да продължи обследването за установяване на икономически най - важните вредители и тяхната численост: при рапицата за нападение от рапичната стъблена бълха; при пшеницата и ечемика – за популацията на полската полевка, за повреди причинени от ларвите на житния бегач и житните мухи. При плътност на вредителите над прага на икономическа вредност (ПИВ) е необходима своевременна растителна защита. При рапицата, през междуфазния период 3 лист – розетка, ПИВ за рапичната стъблена бълха е 4бр. възрастни на м²; при зимните житни култури, от фаза поникване до фаза братене, ПИВ за житния бегач е над 3-4бр. ларви на м²; за житните мухи ПИВ е над 3-4бр. възрастни индивида на м², за полската полевка – две активни колонии на декар.

През следващият период условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от късните окопни култури (царевица, по-късните сортове главесто зеле, кореноплоди). Второто десетдневие е подходящ срок за засаждане на овощни култури.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През повечето дни от първото десетдневие на ноември агрометеорологичните условия ще се определят от сухо и топло за сезона време. Прогнозираните слаби превалявания в края на десетдневието ще бъдат без стопанско значение и няма да доведат до съществена промяна в състоянието на горния почвен слой. В края на октомври в голяма част от полските райони отсъстваше продуктивна влага в 50см. почвен слой, а на места в Югозападна България (агростанциите Кюстендил, Сандански) – и в 100см. слой. Засушаването през първата половина от есента възпрепятства на много места в страната провеждането на сезонните почвообработки и по тази причина в част от полските райони са пропуснати агротехническите срокове при сеитбата на зимната рапица, пшеницата и ечемика.

До средата на ноември лимитиращ фактор за развитието на засетите есенни посеви остава дефицитът на почвена влага. На места в полските райони отсъствието на влага в горния почвен слой ще постави под въпрос оцеляването на част от покълналите посеви.

През втората половина на ноември се прогнозират валежи и подобрение на условията за протичане на началните фази от вегетацията на зимните житни култури. През този период развитието на културите ще се осъществява при средноденонощни температури близки до климатичните норми. В края на ноември при пшеницата и ечемика ще преобладава фаза трети лист. В част от Дунавската равнина, при малка част от засетите в агротехнически срок зимни житни култури (агростанциите: Бъзовец, Новачене, Павликени, Главиница, Силистра), които през октомври поникнаха и формираха 1-2 лист, ще се наблюдава фаза братене. Фаза поникване ще протича при по-късно засетите ноемврийски посеви. При рапицата ще се наблюдава листообразуване. Малка част от посевите, засети в началото на есента, до края на ноември ще встъпят в начало на фаза розетка (5-6 лист).

През месеца прогнозираните отрицателни минималните температури (до минус - 7ºС) са над критичните за встъпилите във фаза поникване зимни житни култури.

В началото на ноември условията ще бъдат подходящи за провеждане на есенните растителнозащитни пръскания при овошките. При семковите видове (ябълка, круша), за ограничаване на заразите от струпясване, се препоръчва третиране с 5% разтвор от карбамид. При костилковите овощни видове, след масовия листопад, трябва да се извърши пръскане с 2% бордолезов разтвор срещу бактериалното изсъхване, къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене.

През ноември по-подходящи условия за засаждане на овошки ще има през второто и третото десетдневие. При климатичните условия на страната се препоръчва есенното засаждане на овощните култури, с изключение на ореха.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 29 Октомври 2018 10:58

Агрометеорологична прогноза 29.10 - 04.11.2018

Дефицитът на почвена влага ще ограничава развитието на засетите есенни посеви

През повечето дни от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от относително сухо време и температури над нормата за третото десетдневие на октомври. През периода на много места в полските райони дефицитът на почвена влага ще ограничава развитието на засетите есенни посеви. Падналите валежи през изтеклия период, след задълбочилото се есенно засушаване, бяха незначителни, под 6-7л/м². Изключения има на отделни места в Дунавската равнина, където са измерени количества между 10-13л/м². В част от югозападните райони през последните два месеца не са регистрирани валежи със стопанско значение и в тези райони липсва влага в целия еднометров почвен слой (агростанциите Кюстендил, Сандански).

През периода при засетите през първото десетдневие на октомври посеви с пшеница в Дунавската равнина ще се наблюдава фаза поникване и начално листообразуване (1-2 лист). Поради засушаването изостава развитието и зимната рапица. Част от рапицата, засята в началото на есента, поникна неравномерно и на места се наложи разораване на посевите. Голяма е вероятността зимната рапицата до края на есенната си вегетация не успее да формира розетка (8-9 листа), фаза в която културата успешно зимува.

И през следващия период на много места в страната сухата почва ще възпрепятства провеждането на сезонните почвообработки. По тази причина се очаква закъснениe при провеждане на есенната сеитба. През периода изтичат агротехническите срокове за сеитбата на пшеницата и в Южна България.

В края на октомври условията ще позволяват провеждане на есенните растителнозащитни пръскания при овошките. При прасковата не трябва да се пропуска третирането срещу причинителят на най-вредната гъбна болест - къдравост по прасковата (Taphrina deformans). Чувствителни към патогена са сортовете: Хале, Майски цвят, Елберта, Юлска едра, Ранна Беатриче. Гъбата зимува между люспите на пъпките и по леторастите на нападнатите дървета. За редуциране на патогена в края на листопада трябва да се извърши пръскане с някои от посочените контактни фунгициди: – Бордолезов разтвор – 2%, Шампион – 0,3%, Дитан ДГ – 0,3%, Дитан М 45 – 0,3%.

Гъбният патоген (Taphrina deformans) напада също нектарината и бадема. Силно засегнатите от болестта дървета са със затормозено развитие и незадоволително плододаване.

При черешата, особено при младите насаждения, при установяване на начални симптоми на бактериално изсъхване (Pseudomonas syringae) - удължени, леко хлътнали петна по стъблата и смолoтечение, трябва да се извърши третиране през листопада с медсъдържащи препарати (Фунгуран – 0,3%). Силно нападнатите, изсъхнали, дървета задължително се изкореняват и унищожават.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изминалия седемдневен период агрометеорологичните условия се определяха от продължаващото сухо време и температури около и над нормите. Така създалите се агрометеорологични условия затрудняваха качественото провеждане на предсеитбените обработки на почвата и сеитбата на зимни житни култури и рапица в оптимални агротехнически срокове.

През следващия период ще настъпи промяна в агрометеорологичните условия. Прогнозираните валежи в началото на периода ще подобрят водните запаси в почвата и ще улеснят провеждането на почвообработки и сеитбата на пшеница. Валежите ще подпомогнат покълването, поникването и развитието на засетите вече с пшеница и ечемик площи. В момента те изпитват сериозен недостиг на почвена влага, което задържа тяхното развитие.

През следващото седемдневие изтичат агротехническите срокове за сеитба на зимна пшеница за районите на Южна България. Очакваното подобрение на състоянието на горния почвен слой ще даде възможност за по-качествено завършване и наваксване в сеитбата на зимни житни култури.

Периодът съвпада с времето подходящо за създаване на нови малинови насаждения. Посадъчният материал представляват кореновите издънки на малиновите растения. Те трябва да бъдат добре развити, с дебелина на пръчката в основата около 1 cм. От важно значение също е състоянието на кореновата система, която трябва да е гъста и силно развита. Малините са отзивчиви на плодородни и богати на хранителни вещества почви. Предпочитат песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи, добре структурирани влагоемни почви. Площите предвидени за засаждане на малиновите растения предварително се наторяват по възможност с 3-4 т/дка оборски тор, 30-40 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг/дка калиев сулфат, след което мястото се изорава на дълбочина от около 30 см и се подравнява. Добри предшественици са окопните култури или свободните угари. Пръчките се засаждат при междуредово разстояние от 2 м и вътрередово - 80 см. Преди засаждане коренчетата се съкращават и така се опресняват. Засадените пръчки се оставят с дължина около 20 см над повърхността на почвата.

Драгомир Атанасов

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 15 Октомври 2018 11:36

Агрометеорологична прогноза 15.10 - 21.10.2018

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от прогнозираното сухо време и температури над нормата за второто десетдневие на октомври. На много места в страната засушаването ще се задълбочи, което допълнително ще забави предсеитбените обработки на площите предвидени за засяване със зимни житни култури и рапица. В част от полските райони липсва влага в 50см. почвен слой, а на места в Западна България (агростанция Кюстендил) - и в 100см. слой. Изключения има на места в южните и югоизточни райони (Хасково, Кърджали, Стара Загора, Бургас), където в началото на октомври паднаха валежи със стопанско значение, над 30l/m2.

Поради неблагоприятните условия за провеждане на сезонните почвообработки в края на лятото и началото на есента на много места в страната са пропуснати агротехничските срокове при сеитбата на зимната рапица. В началото на второто десетдневие на октомври изтекоха оптималните срокове за сеитбата на пшеницата в Северна България. В средата на месеца започва агротехническият срок за сеитбата на зимните житни култури в Южна България.

През следващия период дефицитът на почвена влага ще задържа протичането на началните фази от вегетацията на засетите посеви. На единични места в Дунавската равнина (агростанция Бъзовец) рано засетите, през третото десетдневие на септември, посеви с пшеница са във фаза покълване и при тези посеви съществува реална опасност за изсъхване на пониците.

През периода условията ще бъдат подходящи за приключване на гроздобера, за прибиране на късните сортове овошки.

В овощните насаждения, след прибиране на плодовата реколта, предстои есенната оран. При овощните култури със силно растящи подложки и по-дълбоко разположена коренова система есенната оран се извършва на по-голяма дълбочина (25-35см.), а при културите със слаборастящи подложки тя е по-плитка (на дълбочина 15-20см). С есенната оран се заорават растителните остатъци, унищожава се голяма част от зимуващите причинители на болести (струпясване по ябълката и крушата, бяла ръжда по черешата, червени листни петна по сливата и др.) и неприятели (плодови оси, листоминиращи молци, черешова муха, листозавивачки и др.).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През по-голямата част от първото десетдневие на октомври агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво и хладно за сезона време. Прогнозираните валежи в началото на месеца ще подобрят състоянието на почвата в горните слоеве и условията за провеждане на предсеитбените обработки на площите предвидени за засяване със зимна рапица, ечемик и пшеница. Задълбочилото се засушаване в края на лятото възпрепятства сезонните почвообработки и поради тази причина в част от полските райони на страната бяха пропуснати агротехническите срокове при сеитбата на рапицата.

През първото десетдневие на октомври е агротехническият срок за сеитбата на пшеницата за Северна България, от 15 до 25 октомври - за Южна България, а през третото десетдневие - за районите по Черноморското крайбрежие.

През второто десетдневие се прогнозира подобрение и нормализиране на топлинните условия. Очакваните валежи в началото и в края на десетдневието ще осигурят влага за нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите посеви със зимна рапица, ечемик и пшеница.

През третото десетдневие прогнозираните температури, около и над нормата за периода, ще ускорят развитието на засетите есенни посеви. В края на октомври при пшеницата и ечемика, в зависимост от сеитбените дати, ще се наблюдават различни фази. Фаза поникване ще преобладава при засетите в средата на октомври посеви. Фаза трети лист ще протича при посевите засети в началото на месеца. До края на октомври най-рано засетите, през третото десетдневие на септември, зимни житни култури ще встъпят в начало на фаза братене.

В края на месеца при зимната рапицаще се наблюдава листообразуване и начало на фаза образуване на розетка, главно при посевите засети в агротехнически срок.

През октомври есенните посеви трябва да се обследват за наличие и плътността на обикновената полевка. При плътност на вредителя над прага на икономическа вредност (2 броя активни колонии на декар) е наложителна борба с разрешените за целта родентициди (Фостоксин, Родекил) - отровни примамки, които се поставят във входовете на колониите.

През повечето дни от второто и началото на третото десетдневие на октомври условията ще бъдат подходящи за приключване на гроздобера, за прибиране реколтата от късните сортове овошки.

В ябълковите и крушовите насаждения в началото на листопада, след прибиране на плодовете, се препоръчва пръскане на овошките с 5% разтвор от карбамид. С това третиране се ограничава заразата от струпясване.

При костилковите овощни видове срещу бактериалното изсъхване, къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене по кайсията, черешата и вишнята, след масовия листопад, трябва да се извърши пръскане с 2% бордолезов разтвор.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Относително топлото и сухо време през изтеклия период, ще продължи и в началото на следващия седемдневен период. Условията ще са подходящи за продължаване жътвата на узрелите посеви слънчоглед и късни хибриди царевица, за прибиране на продукцията от зеленчукови и овощни култури, за бране на винените и десертните сортове грозде. Ще продължават предсеитбените обработки на полетата предвидени за зимни житни култури и внасянето на азотни, фосфорни и калиеви минерални торове.

През втората половина от периода ще настъпи понижение на температурите и се очакват валежи, което е закономерно предвид настъпването на астрономическата есен. Прогнозираните, не много обилни валежи ще подобрят условията за провеждане на по-качествени предсеитбени обработки на почвата. През периода започва да тече оптималният арготехнически срок за сеитба на пшеницата във високите полета и предпланинските райони.

За ограничаване разпространението на редица болести пренасяни чрез семената, се извършва обеззаразяване на посевния материал от пшеница и ечемик с фунгициди срещу видовете главни (твърда и праховита главня), срещу кореново гниене. Използват се някои от регистрираните препарати ( Витавакс 200 ФФ, Ламадор 400 ФС, Юнта Куатро).

Драгомир Атанасов

Публикувана в Агропрогноза

Започналата промяна на времето в края на изминалия период, с нормализиране на температурните условия и валежи, ще продължи и през следващия седемдневен период. Прогнозираните валежи в първите дни от периода ( предимно в Западна България и източните райони) ще доведат до подобрение на почвените влагозапаси в горните почвени слоеве. Това ще благоприятства провеждането на сезонните почвообработки (дълбока оран, предсеитбена оран, дискуване и култивиране на площите за сеитба на зимна рапица, пшеница, ечемик). При стърнищата, където има силно заплевеляване (балур, поветица, паламида, троскот) се препоръчва да се извършат третирания с хербицид на базата на активното вещество глифозат (Глифозат 360 СЛ – 400/800 мл/дка).

През периода при среднокъсните хибриди царевица ще се наблюдава фаза пълна зрялост, а при късните хибриди ще протича преход от млечна към восъчна. При слънчогледа ще продължава жътвата на посевите встъпили в техническа зрялост. При прибиране и съхранение на продукцията влажността на семената трябва да бъде под 10 % с цел качественото складово съхраняване.

До средата на септември протича оптималния агротехнически срок за сеитбата на зимната рапица.

През септември се засява и спанака за есенно производство. В малките стопанства сеитбата се извършва разпръснато като за 100 кв.м са нужни около 300 г семена. Разпръснати, семената се покриват с рохкава пръст и леко се притъпкват. Този начи на засяване е удачен, когато има възможност за поливане чрез дъждуване. Когато се практикува гравитачно поливане, спанакът се засява редово, като лехите са на разстояние 20 cmедна от друга.

Месецът е подходящ за създаване на нови ягодови насаждения. Най-често прилаганата схема е при междуредово разстояние 50-60 см и 15-20 см между растенията в реда.

Използването на здрав посадъчен материал е от изключително важно значение. Редица болести и неприятели по ягодата (бели и червени листни петна, коренови хоботници, ягодова нематода, ягодов акар, вирусни болести и др.) се пренасят чрез разсада.

Преди засаждане коренчетата на ягодите се съкращават до свежа тъкан без да се съкращават прекомерно. При засаждането растежният връх на растенията трябва да остане над почвената повърхност. След засаждането растенията се поливат. При необходимост втората поливка се извършва седмица по-късно.

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 15

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта