Пред приключване е жътвата на пшеница в Добричка област, прибрано е зърното от 1 199 471 декара или 98.16 процента от засетите площи, съобщиха от областна дирекция „Земеделие“.
Комбайните продължават да жънат само в две общини – Балчик и Тервел. В Областта са произведени 648 939 тона зърно.

Средният добив е 541 кг/ дка и е по-нисък от миналата година, когато стопаните са прибирали по 598 кг/ дка. Най-високи са добивите в община Каварна – 585 кг/ дка, а най-ниски в Крушари – 450 кг/ дка.

Към края си е и жътвата на лаваднула в областта – прибрана е реколтата от 38 703 от общо 39 640 дка, засадени с тази култура. Средният добив е 525 кг/ дка, произведени са 20 326 тона лавандула. 

Публикувана в Новини на часа

Намаляването на продукцията ще доведе до ръст в цените и глобален дефицит на най-отглежданата селскостопанска култура

Царевицата е най-широко отглежданата култура в света. Тя се използва като хранителен продукт, от семената й се добива масло, фураж за животните, от нея дори се произвежда биогориво.

Изследвания, проведени във Вашингтонския университет, показват какви последствия за световния добив на царевица ще повлекат след себе си измененията на климата. Към края на това столетие по-високата температура ще повлияе за намаляване на добивите в целия свят. Изследването също показва рязко повишаване на нестабилността в показателите за добива от царевица с всяка изминала година, както и вероятността от едновременно намаляване добива от царевицата в няколко високопроизводителни региона. Всичко това може да доведе до ръст в цените и глобален дефицит на царевично зърно.

„Предишните изследвания често са били фокусирани само върху климата и растенията, а сега ние изследваме климата заедно с хранителните продукти и международните пазари. Открихме, че вследствие на повишаване на температурата на Земята в различни страни се наблюдава едновременна значителна загуба на добив, което има големи последствия за цените на продоволствието и продоволствената безопасност“, казва ръководителят на изследването, научен сътрудник в областта на атмосферните науки Мишел Тигчелаар.

В ново изследване са разгледани добивите и променливостта в цените на царевицата. Това зърно се продава на международните пазари. На четири страни — САЩ, Бразилия, Аржентина и Украйна, се падат 87% от световния експорт.

Резултатите от изследването демонстрират, че при повишаване на температурата с повече от 4°С, което се предполага, че ще е факт към края на това столетие, и в случай че текущите темпове на емисиите на парникови газове не се забавят, съществува 86%-на вероятност тези четири страни, основни износители на царевица, да бъдат изправени пред значителен спад в добивите.

„Вариациите в добива са важни за определяне стойността на хранителните продукти на международните пазари, което, от своя страна, има голямо значение за продоволствената безопасност и способността на бедните хора да купуват храна. Високите температури са много вредни за селскостопанските култури: отчасти защото топлината увеличава нуждата на растенията от вода. В допълнение, немаловажен фактор е и това, че високата температура влияе отрицателно на етапите на растеж на растенията, започвайки от стадий цъфтеж и завършващи в стадий наливане на зърното, отбелязва г-н Тигчелаар.

Според научните сътрудници по-високите температури в значителна степен влияят на намаляване на добива от царевица в югоизточните части на САЩ, Източна Европа и Африка на юг от Сахара и повишават колебанията в добивите от културата в САЩ и останалите страни износители.

„Дори в случаите на намаляване емисиите на парникови газове, резултатите от изследванията показват, че тенденцията към намаляване на добива от царевица в САЩ ще се удвои към средата на настоящото столетие от повишението на температурата по време на вегетационния период. Същото ще се случи и в другите страни големи износители на царевично зърно. Изменението на климата ще доведе до безпрецедентна промяна в стойността на царевицата както вътре в страните, така и зад граница“, съобщава съавторът на изследването, професорът по атмосферни науки Дейвид Батиста.

Публикувана в Растениевъдство

Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборота на рапицата заемат предшествениците. Те определят добивите и качеството на реколтата от маслодайната култура. Рапицата е капризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 2025% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 46-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5- и 6-полен сеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).

  • 6-полен сеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетен ечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зимен ечемик. 5. Зимна рапица. 6. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Неблагоприятните природни условия оказаха влияние в повечето европейски страни. Засега късметлия е само Испания

В повечето части на Централна, Източна и Северна Европа сушата нанесе сериозни щети на зимните култури, в резултат на което производителите получават неизхранено зърно.

Службата по селскостопански мониторинг MARS намали прогнозите за доходност, преди всичко за фермерите от Скандинавските страни, Централна и Северна Полша и Балтийските страни.

В Централна Италия и в по-голямата част на Франция бури с градушка и продължителни дъждове доведоха до преовлажняване на полето, което е провокирало болести по растенията - във Франция болестите по пшеницата и ечмика са се увеличили. Същото се случва и в България, където чести поройни валежи, придружени с градушка не позволяват на фермерите да прибират готовата реколта от ечемик, пшеница и рапица. Очакваните добиви са с около 100 кг/по-малко от миналата година, освен това валежите непрекъснато влошават качеството на зърното.

В същото време в Испания дъждовете са били своевременни за растежа и добива на зимната пшеница, ечмик, ръж, тритикале и рапица, при които се прогнозират добиви, по-високи от средните.

За добива от зимен ечемик в ЕС, MARS по-рано посочи цифрата 580 кг/дка, а от пролетния – 440 кг/дка, което е с 69 кг/дка повече, отколкото се прогнозираше през май, 2018 година.

Внесени са значителни корекции за рапицата, средният добив от която според MARS се очаква да е 305 кг/дка, което е с на 14 кг/дка по-малко от оценката от предходния месец и със 7,4 процента по-малко, отколкото миналата година.

Добивът от слънчогледа се очаква средно да е 227 кг/дка. Това е с 4 кг/дка по-малко, отколкото се очакваше миналия месец, но повече от средния показател за последните пет години със 7,2%. Средният добив от соята се очаква да е на нивото от миналата година – 292 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 23 Май 2018 16:53

За по-високи добиви

За увеличаване на добивите в зеленчуковата градина се практикува така нареченото “смесено засаждане“. Например сейте:

  • При зеле - копър, целина, салата;

  • При краставици – зеле, салата, репички, грах;

  • При домати – пипер, целина, лук, магданоз;

  • При картофи – зеле, лук, патладжан;

  • При моркови – лук, салата, домати, грах;

  • При ряпа – цвекло, моркови, тиква, диня.

В такова смесено отглеждане на зеленчуците се постига опазване например на моркова от морковена муха, на лука от лукова муха и др. А освен това и повишаване на добивите до 30%. Това може да се получи и при смесено отглеждане на моркови с чесън.

Доказани са и добрите резултати при смесено отглеждане на зеле с целина, при което целината успешно предпазва зелето от нападение на зелева пеперуда.

Друго важно при засаждане на зеленчуци е и това, че не трябва да се отглеждат на едно място растения от един вид, но с различно време на узряване. Например: ранно и късно зеле, тъй като те имат отрицателно влияние едни на други.

За увеличаване на добивите е добре да се увеличи и видовия състав в градината:

  • като се добавят и културни треви и цветя, които на местообитанието си отделят фитонцидни или инсектицидни вещества, като латинка, невен, тагетис и др.

  • растения, които привличат опрашващите насекоми като лечебният исоп, босилек, чубрица.

  • растения за привличане на полезните насекоми - анасон, кимион, копър, лайка, циния, лавандула и др.

Например при засаждане на тагетис и чесън в редовете с ягоди може спокойно да се отървете от сивото гниене и хоботниците. При това се повишава качеството и добива.

Особено внимание е нужно да се обърне на култури като зеле, картофи и ягоди.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Внасянето на азота при поливни и неполивни площи е различно, а фосфорът и калият задължително се заравят в почвата

Щата Небраска заема 5-о място в САЩ по отглеждане на слънчоглед. Посевите с културата са концентрирани в западните части на щата, които се смятат за зони на рисковано земеделие както на неполивни, така и на поливни площи. Средният добив на културата там е малко над 1 т/ха (100 кг/дка).

Слънчогледът е растение с дълбоки корени, което реагира много добре на внасянето на торове, когато нивото на хранителни вещества в почвата е ниско. Печелившото отглеждане на маслодайната култура изисква съответстващо плодородие на почвата, което не може да се управлява без агрохимически анализ. Азотът е основното вещество, което ограничава добивите, ако в почвата отсъстват високи остатъчни запаси от нитрати. Следващият най-лимитиращ фактор е фосфорът.

Производителят на слънчоглед трябва да определи реално очакваните добиви, за да покрие потребностите на растенията от азот. В щата Небраска слънчогледът на неполивни площи обикновено дава добиви от 1130 – 1700 кг/ха, а на поливни – 2040 – 2830 кг/ха.

Азот

Производителят трябва да установи нивото на азот за слънчогледа, основавайки се на очаквания добив за всяко поле. Ако няма големи остатъчни запаси от нитрати, културата изисква торене с азот. За да се повиши точността по препоръките за количеството азот, който трябва да се внесе, земеделецът трябва да направи агрохимичен анализ: задължително от дълбочина 90 см и желателно до дълбочина 120 – 150 см, тъй като слънчогледът получава нитрати и от такава дълбочина. Показателите за реалното съдържание на азот следва да се извадят от стойностите, посочени в Таблица 1. Източниците на азот са оборският тор и бобовите култури като предшественици, а също нитратите в поливната вода. Препоръките по внасянето на азотните минерални торове, основани на тестовете на почвата, подхождат за повечето почви със съдържание на органично вещество 1 – 1,5%. За почви, съдържащи по-малко от 1% органично вещество, производителят трябва да увеличи нормата на внасяния азот с 11 – 17 кг/ха акт. в-во в сравнение с препоръчаните норми, а ако съдържанието на органичното вещество превишава 2% – да се намали с 11 кг/ха акт. вещество.

Таблица 1. Препоръки за внасяне на азотни торове при слънчоглед, кг/ха в активно вещество.

Плануван добив, кг/ха

     

Съд. на азот, мг\кг*

1120

1360

1600

1800

2040

2250

2500

2720

2950

 

0-1

34

45,3

56,6

68

79,3

90,6

102

113

124,3

 

1-2

17

28,3

39,6

51

62,3

73,6

84,9

96,3

107,6

   

2–3

 

11,2

22,5

34

45,3

56,6

68

79,3

90,6

   

3–4

 

0

0

17

28,3

39,6

51

62,3

73,6

   

4–5

 

0

0

0

0

22,5

34

45,3

56,6

   

5–6

         

0

17

28,3

39,6

 

> 6

         

0

0

11,2

22,5

 
                             

Производителят на слънчоглед може да прилага азотното торене преди или след сеитбата между редовете.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Въпреки добрите грижи, полагани през годината, в някои години добивите от вишни могат да бъдат много ниски. Причините за това са различни. На какво най-често се дължат ниските добиви?

  • Частично или пълно измръзване на плодните пъпки

Това често се случва на костилковите видове като вишнята, които плододават на цветни букетчета. Явлението е силно изразено при по-сурова зима, когато има колебания на температурите (затопляне и замръзване). Пролетта плодните пъпки не се разпукват, изсъхнат и опадват.

  • Измръзване на цветове

Често през пролетта по време на цъфтежа, както и тази година, има продължителни замръзвания с ниски температури. Тогава измръзват не всички цветове, а само някой от тях. И въпреки обилния цъфтеж, вишнята не дава плод. При внимателен оглед на цветчетата се вижда измръзналия плодник (потъмняване на плодника). Той е най-чуствителната част на цвета на измръзвания (-2, -3˚С).

  • Недостатъчно опрашване

Някои сортове вишни са самостерилни и за опрашването им е нужен сорт опрашител. При недостатъчно опрашване на вишнята, обилния цвят опадва и не образува завързи. Останалата част, която успее да образува плод, е в малко количество и не може да образува червени плодове, защото костилката е недоразвита. При такова положение е необходимо засаждане на подходящ сорт опрашител.

  • Преодоляване на отрицателните въздействия чрез правилна агротехника

Голям процент измръзвания при вишните се получават при отслабени и не добре поддържани дървета. При суха пролет, след цъфтежа е необходима поливка. Ако лятото е сухо, поливка е наложителна и през есента. Тези мерки са необходими за понижаване на възможноста за измръзване на плодните пъпки.

Вишневите дървета не трябва да се засаждат на ниски места, особено в котловини, където се получават резки колебания на температурите и често има измръзвания. Правилният подбор на сортов състав в съчетание с висока агротехника, осигуряват получаване на високи добиви от вишни всяка година.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По данни на Европейската агенция по мониторинг на земеделските култури MARS, нетипичните метеорологични условия на територията на Европейския съюз не представляват заплаха за зимните култури. Напротив, за настоящия сезон, експертите на агенцията прогнозират увеличение на средния показател за добива на зърнени култури.
В първата си прогноза за 2018 г. MARS прогнозира, че средния добив на цялата пшеница ще бъде 5,94 т/ха, което е с 1,5% повече в сравнение с 2017 г. и с 3,7% повече от средното за последните пет години.
Добивите от мека пшеница ще бъдат 6,2 тона/ха, което е с 1,4% повече от миналата година и с 3,8% повече от средната за пет години. Добивът на зимен ечемик е 6,0 тона на хектар, което е с 1% повече от миналата година и с 4,4% повече от средната за пет години.
Ситуацията във Франция предизвиква безпокоиство, там се наблюдават слаби загуби от преовлавлажняване в северната част на страната. В други страни от ЕС състоянието на културите се счита за задоволително, въпреки изненадващите студове в края зимата.
Основните износители на пшеница, като Франция, Румъния, Полша и България, ще получат средностатистически добив, докато в Германия, Литва и Латвия добивите може да са под средния.
MARS съобщава за благоприятни климатични условия за селскостопанските културите в Украйна.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Сачмянката при костилковите видове е силно вредоносна болест и напада в големи размери прасковата, кайсията, черешата и по-слабо вишнята и бадема. Това е болест, която се причинява от гъби и бактерии. В резултат на това, възможностите за заразяване са много по-големи. Гъбната форма зимува по нападнатите клони и при меки зими продължава да се развива. Бактериалнатата форма се запазва в окапалите листа и почвата, и рано напролет причинява първите заразявания. Независимо от причинителя, заразяването става през рани и през пъпките на дръвчетата.

Нападнатите от сачмянка дървета не загиват, но дават по-малко и по-некачествени плодове. Най-характерните признаци на болестта се наблюдават по листата – първоначално по тях се появяват дребни пурпулночервени точки, които по-късно покафеняват и опадват. Листата придобиват вид на стреляни със съчми и от там идва популярното и име - сачмянка. Освен листата, сачмянката напада още клонките и плодовете.

Ако пролетта е влажна и хладна възможността за развитие на болестите е много по-голяма . За борба със сачмянката се използват препаратите Фунгуран ОН 50 ВП – 130-200 г/дка, Тирам 80ВГ- 0,3%, шампион ВП -300 г/дка и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Струпясването е гъбна болест, която презимува в окапалите заразени листа и много рядко върху заразените клонки на киселиците.

Заразяването може да започне още от началото на вегетацията, във фаза “миши уши”, а масово се развива обикновенно по време на цъфтежа.

Условия за развитие

Благоприятни условия за струпясването са повишена влажност и температура по-висока от 5°С. Първите признаци след заразяване се появяват най-малко след 9 дни, при температура между 17 и 23°С. През вегетацията на ябълките и крушите броят на инфекциозните периоди (заразявания) зависи от валежите и температурата. Затова не може предварително да се определи броят на пръсканията.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта