Зимният покой при кайсията настъпва след листопада и приключва с набъбването на пъпките през пролетта. Той е дълбок и принудителен. При овощните растения има и т. нар. предварителен покой. През това време не прорастват пъпките, които са заложени през фазата на буйния растеж, въпреки благоприятните условия за това през втората половина на лятото и началото на есента. Когато с летни резитби се премахне върхът на леторастите, предварителният покой се нарушава и някои от пъпките се развиват. Известни са и случаи, когато някои пъпки прорастват и без летни резитби и се формират т. нар. предивременни клонки. Това обаче протича преди да е настъпил предварителният покой, по време на буйния растеж. Предварителният покой съвпада с фенофазата на запасяването.

Дълбокият или същински покой, който настъпва след листопада, се характеризира с пълно затишие на функциите в растението. Не се наблюдават видими изменения, а някои от процесите - дишане, обмяна на веществата, транспирация, са минимални. Покоят обаче не е абсолютен, а относителен. Цветните органи например продължават да нарастват, макар и много бавно. За нормалното протичане на зимните процеси при кайсията е необходимо въздействие на температури под 4-7ºС в продължение на 15-30 дни. При други овощни видове това развитие продължава до 45-60 дни. Кайсията има кратък дълбок покой, който приключва в повечето случаи още към края на декември до началото на януари. Това е причината за бързата възбудимост към развитие още през втората половина на зимата, ако температурите се повишат по-чувствително.

След като приключи дълбокият покой, ниските температури продължително време задържат развитието и това е последната фаза от покоя - принудителният покой. Той продължава, докато температурите се повишат по-трайно над 8-10ºС. Характерно за кайсията е, че освен краткият дълбок покой има и неустойчив принудителен покой. На това се дължат и честите измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите в районите с по-големи температурни амплитуди в края на зимата и началото на пролетта.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Вторник, 13 Февруари 2018 12:44

Топлата зима носи проблеми

Житните посеви така и не можаха да преминат през дълбок покой и огладняха преждевременно

Агр. Петър Кръстев

Необичайно топлата зима даде възможност за наваксване на изостаналите във фенологично отношение посеви с пшеница и ечемик. Но хубавото от тези климатични условия като че ли се изчерпва дотук. Почти през цялата зима зимните житни култури, макар и слабо, не спряха да вегетират. Това, от една страна, доведе до разкаляване на растенията и невъзможност да преминат през дълбокия зимен покой, който им е необходим за нормалното протичане на яровизационните процеси. От друга страна, в резултат на зимната вегетация беше изчерпан достъпният азот в почвата и наблюдавахме явление, което отдавна не сме наблюдавали – масово жълтеене на посевите. Жизнената дейност на растенията ставаше за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества, което ги прави по-слаби и изнежени и като следствие – податливи на неблагоприятни въздействия. Съществува повишен риск от измръзване при евентуално рязко падане на температурите под минус 15°С.

За състоянието на посевите в Южна и Северна България потърсихме мнението на двама специалисти.

Фитопатологът доц. д-р Петър Чавдаров от ИРГР Садово смята, че към момента по-голямата част от посевите със зимни житни култури в Южна България е в добро състояние. Повечето производители са направили подхранване с карбамид още през януари, а сега разхвърлят амониева селитра. Чрез това подхранване посевите в тази част на страната ще преодолеят по-бързо азотния глад, за разлика от тези в Северна България, където условията не позволяват да се влезе в полето. Според специалиста не се наблюдава нападение от септория, брашнеста мана, жълта и кафява ръжди и други икономически важни болести. Поради топлата и умерено влажна зима се очаква инфекциозният натиск от патогени през март и април да бъде доста висок, прогнозира фитопатологът. Макар и без снежна зимна покривка, за момента влагата за посевите е достатъчна благодарение на честите превалявания от дъжд. Разбира се, очакванията за повече валежи през пролетта остават.

Има и една малка част посеви от пшеница и ечемик в Южна България, които се намират в по-лошо състояние. Причината за незавидното им развитие е неспазване на агротехническите изисквания – лоши обработки, сеитба с необеззаразени семена, късна сеитба и др. Резултатът е, че тези посеви са още във фаза 3-ти лист и от тях не може да се очаква нищо добро, коментира доц. Чавдаров.

Зърнопроизводителят Костадин Костадинов, председател на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа, подкрепя мнението, че състоянието на посевите в Добруджа в момента е добро, въпреки че изпитват азотен глад поради относително топлата зима. Този глад е по-силно изразен при силно братящите сортове, където дори вече по-слабите братя отпадат, уточни специалистът. В момента полето е доста влажно и не позволява да се прави подхранване на посевите. В резултат на топлата и влажна зима и в Добруджа очакват по-силен натиск от болести през пролетта, още повече че около 80 –90% от засетите сортове пшеница са от западноевропейска селекция, която изисква повече грижи срещу патогените. Още отсега се наблюдава малко нападение от кафява ръжда. Зърнопроизводителите сеят чужди пшеници, защото искат да получат добив и да имат по-добри икономически резултати, аргументира се фермерът. Българската селекция на пшеници според него е занемарена и предлаганите сортове не са конкурентни, затова зърнопроизводителите ги избягват.

Няма поражения от житен бегач, защото в Добруджа работим професионално, културата ни на земеделие е на високо ниво, заяви г-н Костадинов. – Почти нямаме повторки, а ако някъде има малко площи, то на тях са взети всички превантивни мерки. Няма голяма популация и от мишки, тъй като есента добруджанци са извеждали борбата двукратно.”

Рапицата в Добруджа също е презимувала добре при тези меки условия. На повечето места се е развивала добре, само някъде картината е по-пъстра, поради късна сеитба, коментира специалистът. Има известен процент изтеглени растения.

В момента се правят последни уточнения по плановете за пролетната сеитба, каза Костадин Костадинов. Върви и регистрацията на земеделските производители по Наредба №3. От 1 януари 2018 г. влезе в сила регламент на ЕК за екологично насочените площи (ЕНП), който забранява в тях да се използват препарати за растителна защита.

Все още е повишен интересът към нахута, който е специфична, малко позната, но интересна за производителите култура, сподели г-н Костадинов. Висок е интересът и към останалите протеинови култури, най-вече грах. Производителите, които ги отглеждат и като ЕНП (без химия) култури, ще получат допълнителни субсидии. Намеренията за сеитба на нахут в страната са доста големи: над 1,200 – 1,300 млн. декара. Въпреки отсъствието на снежна покривка, влагозапасяването на почвата е добро, завърши коментара си Костадин Костадинов.

Публикувана в Растениевъдство

За подготовката на овощните растения за понасяне на неблагоприятните зимни условия особено важно е нормалното протичане на фенофазите на узряване на тъканите и запасяването им с пластични вещества, листопада и закаляването. Периодите на вегетация и относителен покой не са рязко разграничени един от друг и при смяната им в растенията настъпват промени, които ги подготвят за постепенното преминаване от един период в друг. През периода на преход от вегетация към относителен покой, започващ най-често с масовото опадане на листата, протичат процеси на закаляване на овощните растения. Те се изразяват в:

. отслабване на газообменът през кората на едногодишните прирасти;

. понижаване на интензивността на дишането и транспирацията;

. намалява се водното съдържание на тъканите и се увеличава вискозитетът им.

РАЗЛИЧИЯ В СТУДОУСТОЙЧИВОСТТА ПРЕЗ ГОДИНАТА

Студоустойчивостта на дърветата е различна през отделните периоди от годишния им цикъл на развитие – тя е най-малка непосредствено след листопада, постепенно се повишава и достига максимума си най-често през декември-януари по време на големите студове. След това устойчивостта на студ постепенно намалява под въздействието на макар и краткотрайните повишавания на температурата и по този начин дърветата стават по-чувствителни на измръзвания с приближаването на началото на вегетационния им период. Това е причината за големите повреди, които се причиняват от повратните студове през март-април.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През тази фаза плодните и листните пъпки на растенията не се събуждат, докато не бъде задоволена нуждата им от студ. Ако в началото на дълбокия покой се внесат цели дървета или отделни клонки от някое листопадно овощно растение в отоплявана оранжерия, то листните пъпки ще се раззвият няколко месеца по-късно, като образуват скъсени розетки без нормални клонки, а плодните пъпки се оронват преди да се развият. Различните овощни видове проявяват нееднакво дълъг дълбок покой. В това отношение те се разделят на две групи:

. видове и сортове с продължителна фаза на естествен покой - от 45 до 60 дни;

. видове и сортове с къса фаза на дълбок покой – от 15 до 30 дни.

Към групата с продължителен дълбок покой спадат ябълката, крушата, сливата, джанката, черешата, прасковата, кайсията, ягодата и малината.

Към втората група се отнасят бадемът, вишнята и някой сортове на крушата, черешата, джанката и домашната слива.

Дълбокият покой преминава в посочените срокове при условие, че през това време средната температура не е по-висока от 5˚С. При по-висока температура естественият покой се удължава, а разпукването на пъпките се забавя или пък се оронват, ако нуждите им от студ останат незадоволени.

Публикувана в Овощната градина

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта