Вторник, 13 Февруари 2018 12:44

Топлата зима носи проблеми

Житните посеви така и не можаха да преминат през дълбок покой и огладняха преждевременно

Агр. Петър Кръстев

Необичайно топлата зима даде възможност за наваксване на изостаналите във фенологично отношение посеви с пшеница и ечемик. Но хубавото от тези климатични условия като че ли се изчерпва дотук. Почти през цялата зима зимните житни култури, макар и слабо, не спряха да вегетират. Това, от една страна, доведе до разкаляване на растенията и невъзможност да преминат през дълбокия зимен покой, който им е необходим за нормалното протичане на яровизационните процеси. От друга страна, в резултат на зимната вегетация беше изчерпан достъпният азот в почвата и наблюдавахме явление, което отдавна не сме наблюдавали – масово жълтеене на посевите. Жизнената дейност на растенията ставаше за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества, което ги прави по-слаби и изнежени и като следствие – податливи на неблагоприятни въздействия. Съществува повишен риск от измръзване при евентуално рязко падане на температурите под минус 15°С.

За състоянието на посевите в Южна и Северна България потърсихме мнението на двама специалисти.

Фитопатологът доц. д-р Петър Чавдаров от ИРГР Садово смята, че към момента по-голямата част от посевите със зимни житни култури в Южна България е в добро състояние. Повечето производители са направили подхранване с карбамид още през януари, а сега разхвърлят амониева селитра. Чрез това подхранване посевите в тази част на страната ще преодолеят по-бързо азотния глад, за разлика от тези в Северна България, където условията не позволяват да се влезе в полето. Според специалиста не се наблюдава нападение от септория, брашнеста мана, жълта и кафява ръжди и други икономически важни болести. Поради топлата и умерено влажна зима се очаква инфекциозният натиск от патогени през март и април да бъде доста висок, прогнозира фитопатологът. Макар и без снежна зимна покривка, за момента влагата за посевите е достатъчна благодарение на честите превалявания от дъжд. Разбира се, очакванията за повече валежи през пролетта остават.

Има и една малка част посеви от пшеница и ечемик в Южна България, които се намират в по-лошо състояние. Причината за незавидното им развитие е неспазване на агротехническите изисквания – лоши обработки, сеитба с необеззаразени семена, късна сеитба и др. Резултатът е, че тези посеви са още във фаза 3-ти лист и от тях не може да се очаква нищо добро, коментира доц. Чавдаров.

Зърнопроизводителят Костадин Костадинов, председател на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа, подкрепя мнението, че състоянието на посевите в Добруджа в момента е добро, въпреки че изпитват азотен глад поради относително топлата зима. Този глад е по-силно изразен при силно братящите сортове, където дори вече по-слабите братя отпадат, уточни специалистът. В момента полето е доста влажно и не позволява да се прави подхранване на посевите. В резултат на топлата и влажна зима и в Добруджа очакват по-силен натиск от болести през пролетта, още повече че около 80 –90% от засетите сортове пшеница са от западноевропейска селекция, която изисква повече грижи срещу патогените. Още отсега се наблюдава малко нападение от кафява ръжда. Зърнопроизводителите сеят чужди пшеници, защото искат да получат добив и да имат по-добри икономически резултати, аргументира се фермерът. Българската селекция на пшеници според него е занемарена и предлаганите сортове не са конкурентни, затова зърнопроизводителите ги избягват.

Няма поражения от житен бегач, защото в Добруджа работим професионално, културата ни на земеделие е на високо ниво, заяви г-н Костадинов. – Почти нямаме повторки, а ако някъде има малко площи, то на тях са взети всички превантивни мерки. Няма голяма популация и от мишки, тъй като есента добруджанци са извеждали борбата двукратно.”

Рапицата в Добруджа също е презимувала добре при тези меки условия. На повечето места се е развивала добре, само някъде картината е по-пъстра, поради късна сеитба, коментира специалистът. Има известен процент изтеглени растения.

В момента се правят последни уточнения по плановете за пролетната сеитба, каза Костадин Костадинов. Върви и регистрацията на земеделските производители по Наредба №3. От 1 януари 2018 г. влезе в сила регламент на ЕК за екологично насочените площи (ЕНП), който забранява в тях да се използват препарати за растителна защита.

Все още е повишен интересът към нахута, който е специфична, малко позната, но интересна за производителите култура, сподели г-н Костадинов. Висок е интересът и към останалите протеинови култури, най-вече грах. Производителите, които ги отглеждат и като ЕНП (без химия) култури, ще получат допълнителни субсидии. Намеренията за сеитба на нахут в страната са доста големи: над 1,200 – 1,300 млн. декара. Въпреки отсъствието на снежна покривка, влагозапасяването на почвата е добро, завърши коментара си Костадин Костадинов.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 13 Февруари 2018 12:44

Топлата зима носи проблеми

Житните посеви така и не можаха да преминат през дълбок покой и огладняха преждевременно

Агр. Петър Кръстев

Необичайно топлата зима даде възможност за наваксване на изостаналите във фенологично отношение посеви с пшеница и ечемик. Но хубавото от тези климатични условия като че ли се изчерпва дотук. Почти през цялата зима зимните житни култури, макар и слабо, не спряха да вегетират. Това, от една страна, доведе до разкаляване на растенията и невъзможност да преминат през дълбокия зимен покой, който им е необходим за нормалното протичане на яровизационните процеси. От друга страна, в резултат на зимната вегетация беше изчерпан достъпният азот в почвата и наблюдавахме явление, което отдавна не сме наблюдавали – масово жълтеене на посевите. Жизнената дейност на растенията ставаше за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества, което ги прави по-слаби и изнежени и като следствие – податливи на неблагоприятни въздействия. Съществува повишен риск от измръзване при евентуално рязко падане на температурите под минус 15°С.

За състоянието на посевите в Южна и Северна България потърсихме мнението на двама специалисти.

Фитопатологът доц. д-р Петър Чавдаров от ИРГР Садово смята, че към момента по-голямата част от посевите със зимни житни култури в Южна България е в добро състояние. Повечето производители са направили подхранване с карбамид още през януари, а сега разхвърлят амониева селитра. Чрез това подхранване посевите в тази част на страната ще преодолеят по-бързо азотния глад, за разлика от тези в Северна България, където условията не позволяват да се влезе в полето. Според специалиста не се наблюдава нападение от септория, брашнеста мана, жълта и кафява ръжди и други икономически важни болести. Поради топлата и умерено влажна зима се очаква инфекциозният натиск от патогени през март и април да бъде доста висок, прогнозира фитопатологът. Макар и без снежна зимна покривка, за момента влагата за посевите е достатъчна благодарение на честите превалявания от дъжд. Разбира се, очакванията за повече валежи през пролетта остават.

Има и една малка част посеви от пшеница и ечемик в Южна България, които се намират в по-лошо състояние. Причината за незавидното им развитие е неспазване на агротехническите изисквания – лоши обработки, сеитба с необеззаразени семена, късна сеитба и др. Резултатът е, че тези посеви са още във фаза 3-ти лист и от тях не може да се очаква нищо добро, коментира доц. Чавдаров.

Зърнопроизводителят Костадин Костадинов, председател на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа, подкрепя мнението, че състоянието на посевите в Добруджа в момента е добро, въпреки че изпитват азотен глад поради относително топлата зима. Този глад е по-силно изразен при силно братящите сортове, където дори вече по-слабите братя отпадат, уточни специалистът. В момента полето е доста влажно и не позволява да се прави подхранване на посевите. В резултат на топлата и влажна зима и в Добруджа очакват по-силен натиск от болести през пролетта, още повече че около 80 –90% от засетите сортове пшеница са от западноевропейска селекция, която изисква повече грижи срещу патогените. Още отсега се наблюдава малко нападение от кафява ръжда. Зърнопроизводителите сеят чужди пшеници, защото искат да получат добив и да имат по-добри икономически резултати, аргументира се фермерът. Българската селекция на пшеници според него е занемарена и предлаганите сортове не са конкурентни, затова зърнопроизводителите ги избягват.

Няма поражения от житен бегач, защото в Добруджа работим професионално, културата ни на земеделие е на високо ниво, заяви г-н Костадинов. – Почти нямаме повторки, а ако някъде има малко площи, то на тях са взети всички превантивни мерки. Няма голяма популация и от мишки, тъй като есента добруджанци са извеждали борбата двукратно.”

Рапицата в Добруджа също е презимувала добре при тези меки условия. На повечето места се е развивала добре, само някъде картината е по-пъстра, поради късна сеитба, коментира специалистът. Има известен процент изтеглени растения.

В момента се правят последни уточнения по плановете за пролетната сеитба, каза Костадин Костадинов. Върви и регистрацията на земеделските производители по Наредба №3. От 1 януари 2018 г. влезе в сила регламент на ЕК за екологично насочените площи (ЕНП), който забранява в тях да се използват препарати за растителна защита.

Все още е повишен интересът към нахута, който е специфична, малко позната, но интересна за производителите култура, сподели г-н Костадинов. Висок е интересът и към останалите протеинови култури, най-вече грах. Производителите, които ги отглеждат и като ЕНП (без химия) култури, ще получат допълнителни субсидии. Намеренията за сеитба на нахут в страната са доста големи: над 1,200 – 1,300 млн. декара. Въпреки отсъствието на снежна покривка, влагозапасяването на почвата е добро, завърши коментара си Костадин Костадинов.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 13 Февруари 2018 12:44

Топлата зима носи проблеми

Житните посеви така и не можаха да преминат през дълбок покой и огладняха преждевременно

Агр. Петър Кръстев

Необичайно топлата зима даде възможност за наваксване на изостаналите във фенологично отношение посеви с пшеница и ечемик. Но хубавото от тези климатични условия като че ли се изчерпва дотук. Почти през цялата зима зимните житни култури, макар и слабо, не спряха да вегетират. Това, от една страна, доведе до разкаляване на растенията и невъзможност да преминат през дълбокия зимен покой, който им е необходим за нормалното протичане на яровизационните процеси. От друга страна, в резултат на зимната вегетация беше изчерпан достъпният азот в почвата и наблюдавахме явление, което отдавна не сме наблюдавали – масово жълтеене на посевите. Жизнената дейност на растенията ставаше за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества, което ги прави по-слаби и изнежени и като следствие – податливи на неблагоприятни въздействия. Съществува повишен риск от измръзване при евентуално рязко падане на температурите под минус 15°С.

За състоянието на посевите в Южна и Северна България потърсихме мнението на двама специалисти.

Фитопатологът доц. д-р Петър Чавдаров от ИРГР Садово смята, че към момента по-голямата част от посевите със зимни житни култури в Южна България е в добро състояние. Повечето производители са направили подхранване с карбамид още през януари, а сега разхвърлят амониева селитра. Чрез това подхранване посевите в тази част на страната ще преодолеят по-бързо азотния глад, за разлика от тези в Северна България, където условията не позволяват да се влезе в полето. Според специалиста не се наблюдава нападение от септория, брашнеста мана, жълта и кафява ръжди и други икономически важни болести. Поради топлата и умерено влажна зима се очаква инфекциозният натиск от патогени през март и април да бъде доста висок, прогнозира фитопатологът. Макар и без снежна зимна покривка, за момента влагата за посевите е достатъчна благодарение на честите превалявания от дъжд. Разбира се, очакванията за повече валежи през пролетта остават.

Има и една малка част посеви от пшеница и ечемик в Южна България, които се намират в по-лошо състояние. Причината за незавидното им развитие е неспазване на агротехническите изисквания – лоши обработки, сеитба с необеззаразени семена, късна сеитба и др. Резултатът е, че тези посеви са още във фаза 3-ти лист и от тях не може да се очаква нищо добро, коментира доц. Чавдаров.

Зърнопроизводителят Костадин Костадинов, председател на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа, подкрепя мнението, че състоянието на посевите в Добруджа в момента е добро, въпреки че изпитват азотен глад поради относително топлата зима. Този глад е по-силно изразен при силно братящите сортове, където дори вече по-слабите братя отпадат, уточни специалистът. В момента полето е доста влажно и не позволява да се прави подхранване на посевите. В резултат на топлата и влажна зима и в Добруджа очакват по-силен натиск от болести през пролетта, още повече че около 80 –90% от засетите сортове пшеница са от западноевропейска селекция, която изисква повече грижи срещу патогените. Още отсега се наблюдава малко нападение от кафява ръжда. Зърнопроизводителите сеят чужди пшеници, защото искат да получат добив и да имат по-добри икономически резултати, аргументира се фермерът. Българската селекция на пшеници според него е занемарена и предлаганите сортове не са конкурентни, затова зърнопроизводителите ги избягват.

Няма поражения от житен бегач, защото в Добруджа работим професионално, културата ни на земеделие е на високо ниво, заяви г-н Костадинов. – Почти нямаме повторки, а ако някъде има малко площи, то на тях са взети всички превантивни мерки. Няма голяма популация и от мишки, тъй като есента добруджанци са извеждали борбата двукратно.”

Рапицата в Добруджа също е презимувала добре при тези меки условия. На повечето места се е развивала добре, само някъде картината е по-пъстра, поради късна сеитба, коментира специалистът. Има известен процент изтеглени растения.

В момента се правят последни уточнения по плановете за пролетната сеитба, каза Костадин Костадинов. Върви и регистрацията на земеделските производители по Наредба №3. От 1 януари 2018 г. влезе в сила регламент на ЕК за екологично насочените площи (ЕНП), който забранява в тях да се използват препарати за растителна защита.

Все още е повишен интересът към нахута, който е специфична, малко позната, но интересна за производителите култура, сподели г-н Костадинов. Висок е интересът и към останалите протеинови култури, най-вече грах. Производителите, които ги отглеждат и като ЕНП (без химия) култури, ще получат допълнителни субсидии. Намеренията за сеитба на нахут в страната са доста големи: над 1,200 – 1,300 млн. декара. Въпреки отсъствието на снежна покривка, влагозапасяването на почвата е добро, завърши коментара си Костадин Костадинов.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта