Текущият баланс за пшеница към края на март 2018 г. по оценки на САРА, е за остатък приблизително 0,7 млн.т. При ечемика наличността е около 220 хил.т. При царевицата, наличността се оценява на 900 хил.т. Средните цени за годишната реколта 2017/18 по оценки на САРА ще бъдат: фуражна пшеница – 264 лв/т, хлебна пшеница – 275 лв/т, ечемик – 255 лв/т, царевица – 272 лв/т, слънчоглед – 558 лв/т и рапица – 680 лв/т. Тези средногодишни цени в сравнение с предходната година ще се окажат с 3-4% по-високи при фуражната пшеница, ечемика и рапицата, но ще са по-ниски при хлебната пшеница, царевицата и най-вече при слънчогледа (-14%). 

Ценовият анализ на САРА показва, че има силна връзка между изкупните цени на пшеница в България, с тези във Франция и ФОБ цените от Украйна. Но българската цена по-силно се детерминира от цените във Франция, отколкото с тази в Украйна, в съотношение 0,71 към 0,64. В същото време, френската и украинска цена са свързани по-силно отколкото същите с българската, с коефициент на детерминация – 0,75. 
 
Очакванията за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни за последните 10 години
 
Тенденциите при площите с пшеница в Русия, Украйна и Казахстан значително се различават. В Русия, те се увеличават от 24,4 млн.ха от 2007 до 27,9 млн.ха през 2017 г. В Украйна увеличението е незначително само 1% от 6,3 млн.ха на 6,4 млн.ха. В Казахстан се отчита спад от 12,9 млн.ха до 12 млн.ха. Най-високи средни добиви при пшеницата през 2017 г. се постигат в Украйна – 4,11 т/ха, в Русия 3,1 т/ха, а в Казахстан едва 1,25 т/ха.
От средата на март, 2018 г. се отбеляза нов ръст в цените на пшеница и царевица, най-вече заради търсене от различни импортьори. 
ФОБ цените за хлебна пшеница от Черно море вече са около 205- 210 US$, при фуражната – 195-200 US$. Царевицата отбелязва най-висок скок и ФОБ цените нарастват до около – 200-205 US$. По първоначални данни на USDA, Strategie Grains и други организации, засетите площи с пшеница за 2018/19 год. в световен мащаб ще останат подобни на последната година – 217 млн.ха. Очакват се по- ниски добиви в Черноморския регион, докато в ЕС, Канада и САЩ може да има незначително увеличение, но общото производство ще падне с 2%, до 744 млн.т през 2018 г. Първоначалните оценки на USDA за изкупните цени на царевицата в САЩ за новата реколта са за слабо увеличение от 3% в сравнение с 2017/18 до 0,13 US$/кг. Ако долара не претърпи някакъв по-голям спад през времето на търгуване на новата реколта, може да очакваме по-високи цени на царевицата в Европа.
Публикувана в Бизнес

При производство от 458 110 тона рапица, прибрана през лятото на 2017 г., в страната са останали едва 46 хил. тона към 16 февруари 2018 г. Това сочат данните от последния обзор на зърнения пазар на МЗХГ. При ечемика миналогодишната реколта е била 633 393 тона, от които все още са се запазили почти 190 хил. тона.

Цифрите в анализа сочат, че при общо потребление на пшеница към 16 февруари т.г. от 4 534 610 тона, в страната са останали 1 145 600 тона. Експортираните количества са 3 389 010 тона. По оперативна информация запасите от пшеница се оценяват на 1 594 583 тона. Свободното количество за търговия извън страната е 800 000 тона.

Средната изкупна цена на хлебното зърно е 283 лв./тон, като през февруари 2017 г. тя е  била 294 лв./тон. Цената на хлебната и фуражна пшеница към 16 февруари, доставени на пристанище, е била съответно 298 лв./тон и 292 лв./тон. ФОБ цена на френската пшеница на пристанище Руан е 154,50 евро за тон. Средните ФОБ цени на украинската пшеница с 11.5% и с 12.5 % протеини са се повишили до съответно 192 и 195 долара/тон. Средната ФОБ цена на руската пшеница с 12,5% протеини е с ръст от 195,50 на 198 долара/тон.

Общото потребление на ечемик в страната е в размер на 471 157 тона, от които на вътрешния пазар са продадени 198 000 тона, а напусналите страната количества са 273 157 тона. Запасите от ечемик към 16 февруари се оценяват на 189 550 тона.

Средната цена на фуражния ечемик е на ниво от 252 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 264 лв./тон.

Общото потребление на рапица е в размер на 469 861 тона, от които 421 861 тона са напуснали страната. Запасите към средата на февруари 2018 г. се оценяват на 45 904 тона.

През изминалият период няма отчетени търговски сделки с рапица поради ограничените количества запаси.

Потреблението на царевица към 16 февруари е 1 296 400 тона. От тях за вътрешно потребление – 605 000 тона и напуснали количества – 691 400 тона. Запасите от царевица към посочената дата са в размер на 1 606 608 тона.

Средната изкупна цена на царевицата е 275 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 297 лв./тон. ФОБ цената на френската царевица Бордо, е 151 евро/тон. Цената на украинската царевица се е повишила от 178 на 181 долара/тон.

Общото потребление на слънчогледово семе е в размер на 951 699 тона. От тях 649 613 тона е вътрешното потребление и 302 086 тона са експортирани. Запасите от маслодаен слънчоглед към 16 февруари 2018 г. по оперативна информация се оценяват на 1 448 184 тона. Общо напуснали количества от белен, небелен шарен слънчоглед са в размер на 163 367 тона, в т.ч. 126 053 тона за ЕС и 37 314 тона за трети страни.

Средната изкупна цена на черния маслодаен слънчоглед се запазва на ниво от 553 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 688,25 лв./тон. ФОБ цена на френския маслодаен слънчоглед Сен Назер към средата на февруари 2018 г. регистрира спад от 315 на 310 евро/тон. ФОБ цената на украинския маслодаен слънчоглед е останала на ниво от 365 долара/тон.

Публикувана в Бизнес

По последни данни на продоволствената и селскостопанска организация към ООН – ФАО, производството на зърно през 2017 година се оценява на ниво по-високо от средното.

Прибирането на зърнената реколта е приключило до ноември, 2017 година. Общият обем на прибраното зърно достига 62,3 милиона тона, което превишава средната стойност за петгодишен период.

Производството на пшеница е достигнало 26,6 милиона тона, което не е много по-високо от количеството на предишната година и се доближава до рекордните показатели от 2015 година. В същото време делът на пшеницата годна за брашно е по-нисък от миналата година.

Прибирането на царевицата е приключило до края на ноември, 2017 година, а общото производство от тази култура е достигнало 25,5 милиона тона, което е с 9% по-малко от рекорда през 2016 година. До намаляване на реколтата е довела липсата на валежи през вегетационния период. Освен това, прекалените дъждове по време на прибиране на реколтата са повлияли негативно на качеството на зърното.

През 2017 година производството на ечемик е намаляло с 11% в сравнение с миналата година и е 8,4 милиона тона. Този спад е във връзка с намаление на площите с културата с 13%, поради неконкурентни цени, което е подтикнало фермерите към избор и отглеждане на други култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 13 Ноември 2017 11:15

Агрометеорологична прогноза 13-20.11. 2017

 Мекото време в края на първото десетдневие на ноември поддържаше активна вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В началото на следващия седемдневен период развитието на засетите есенни посеви ще протича при наднормени температури, с максимални стойности в полските райони от порядъка на 15-20°С. Високите за сезона температури и наличните на много добри почвени влагозапаси ще ускорят поникването на по-късно засетите, през първата седмица на ноември, зимни житни култури.

През първата половина от периода при пшеницата и ечемика, засети през първото десетдневие на октомври, ще се наблюдавамасово фаза братене, а при засетите в края на второто и началото на третото десетдневие посеви - фаза трети лист. Фаза поникване ще преобладава при зимните житни култури засети в началото на ноември. При рапицата ще протича листообразуване и начало на фаза формиране на розетка (5-6-7 листа).

През втората половина от периода се очаква влошаване на топлинните условия. В края на второто десетдневие на много места в страната стойностите на средноденонощните температури ще бъдат близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Във високите полета, където не са изключени превалявания от сняг, ще се наблюдава затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви.

Очакваните валежи през второто десетдневие на ноември ще поддържат високо нивото на почвените влагозапаси и неподходящи условията за приключване на сезонните агротехнически мероприятия. В по-голямата част от страната есенните влагозапаси в 50 и 100см. почвен слой са над 80-85% от ППВ, а на места в Софийското поле и в Южна България (Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ямбол, Карнобат) - близки до ППВ. По-ниски, под 75-80% от ППВ са влагозапасите в 50см. почвен слой в част от югозападните райони (агростанциите Кюстендил, Сандански).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Първоначалното безпокойство за новата турска зърнена реколта, предизвикана от сухото време над Анадолското плато, което забави сеитбата, се оказа напразно. Дебелата снежна покривка предпази посевите от измръзване, а благоприятните и обилни пролетни валежи възстановиха почвената влага и създадоха оптимални условия за развитието на зимните култури. Това констатира в доклада си, оповестен преди няколко дни, Службата за външните пазари към министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA). Перспективите за новите реколти от пшеница и ечемик в южната ни съседка наистина са много благоприятни.

На 12 юли в актуализираната си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс USDA повиши оценката си за реколтата от пшеница в Турция през 2017/18 г. с 1,5 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 19,5 млн.т, а това е с 2,3 млн.т повече спрямо предходния сезон. Според водещите агроспециалисти средният добив от пшеница от хектар  през 2017 г. ще възлезе на 2,50 тона от хектар - с 8 на сто повече спрямо юнската прогноза и с 13% над миналогодишния резултат.

Производството на ечемик в Труция през 2017 г. вече се оценява на 7,0 млн.т с 1,5 млн. т  повече от юнските данни и с 2,3 млн. т над резултата от предходния сезон.

Публикувана в Бизнес

Министерството на селското стопанство на Франция обяви първата си прогноза за производството на мека пшеница, ечемик и рапица през 2017 г., съобщи електронното издание ZOL. От ведомството очакват реколтата от мека пшеница да нарасне с 30% спрямо изключително слабия добив през миналата година и да достигне 36,2 млн. тона. Само да припомним, че средният добив се очаква да бъде 7,04 тона от хектар пшеница при засети 5,147 млн. хектара.

Производството на ечемик се оценява на 12,2 млн. тона при 10,31 млн. тона, ожънати през миналата година. От тазгодишната реколта 9,7 млн. тона ще бъдат прибрани от ечемика, засят през есента.

Производството на рапица се прогнозира на миналогодишното ниво от 4,7 млн. тона при среден добив от 3,2 тона от хектар.

Публикувана в Бизнес

Реколтата от ечемик в ЕС ще падне под миналогодишната

Реколтата от ечемик в държавите-членки на Европейския съюз като цяло през селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 юли, ще падне до 58 млн. тона от ожънатите през миналия 60 млн. тона, сочи последната оценка на френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains, цитирана от сайта УкрАгроКонсалт. Само преди месец предвиждането на компанията бе с 1,6 млн. тона по-високо.

Реколтата от засетия през есента ечемик ще остане под миналогодишната най-вече за сметка на свиването на производството в Испания, където заради зимните студове и недостига на влага в почвата производството ще намалее почти двойно – до 4,9 млн. тона от 9,29 млн. тона, прибрани през миналия сезон, сочат оценки на испанската Селскостопанска асоциация на младите фермери.

В Германия пък дъждовете забавят жътвата и фермерите се опасяват, че показателите за качеството на културата могат да се влошат. Общата реколта от засетия през есента ечемик, който се използва предимно за приготвяне на фуражи, се очаква да намалее с 0,4% спрямо миналия сезон до 8,932 млн. тона, прогнозират от Асоциацията на германските фермери. Производството на ечемика, засят през пролетта, обаче се очаква да нарасне с 4,3% до 1,84 млн. тона. Значителен ръст на реколтата от ечемик се прогнозира във Франция, макар това да не е учудващо при изключително слабия минал сезон. Предвижданията сочат, че производството ще нарасне до 9,5 млн. тона от прибраните през миналия сезон 8,2 млн. тона. Засетия през есента ечемик вече е прибран от 60% от площите и показателите за качеството засега са доста добри.

Публикувана в Бизнес
Оптимизирането на сроковете на жътвата, заедно с навременното и качественото й провеждане съществено намалява загубите на зърно. При организирането на работата трябва да се има предвид, че продължителността на восъчната зрялост на сортовете и хибридите на зърнените култури е в пределите на 10-12 дни, а на пълната зрялост - 6-10 дни. Трябва да се обърне особено внимание на факта, че загубите на зърно при увеличаването на сроковете на жътвата в стадиите на пълна зрялост при всички култури рязко се увеличават. Изхождайки от това, жътвата трябва да се организира така, че при овършаването на масата с минимални загуби на зърн,о да не превишава 7-10 дни.
Зимната ръж е целезъобразно да се прибира с директно комбайниране. Трябва да се помни, че тази култура е много склонна към полягане, осипване и прорастване на зърната, поради това тя трябва да се прибере във възможно най-кратки срокове - 3-6 дни, за да не се допусне загуба на реколтата. При регулирането на зърноприбиращата техника трябва да се остави разстояние между барабана и подбарабанното пространство малко по-голямо отколкото при прибирането на пшеницата, за да може да се приема повече маса. Оборотите на барабана трябва да са в пределите  от 800 до 900 об./мин. Това позволява да се намали процентът на раздробеното зърно, особено при влажност на зърното под 14 %. По възможност жътвата на ръж трябва да започне при влажност на зърното 15-16%.
Зимният ечемик узрява най-рано от всички зърнени култури. Малко по-трудно се прибира от комбайните отколкото пролетния ечемик и зимната пшеница поради чупливостта на класовете, склонността към полягане и късите оптимални срокове за овършаване. Разликата между настъпването на пълната зрялост на зимния ечемик и зимната пшеница е около 3 седмици, което позволява да се разтеглят сроковете на жътвата.
Особеностите на прибирането на зимното тритикале са подобни на тези при ръжта. Най-добре е да се прибира с директно комбайниране. Плътно закритото от люспите на класовете зърно не се изсипва при узряване, което позволява да се прибира без загуби, дори и с леко заскъснение. За да се избегнат повреди на едрите зърна на културата при овършаване, оборотите на барабана се намаляват до 600 и се увеличава пространството под барабана. Но прекомерното закъсняване с жътвата може да доведе до пречупване на класовете. Някои сортове имат склонност към прорастване на зърното в класовете.
Публикувана в Растениевъдство

Началото е в качествените семена, но културите трябва да се отглеждат по всички правила – твърди управителката на „Сортови семена 2002“Анита Гешевска, която показа пред фермери опитните си парцели с пшеница, тритикале и ечемик

Агр. Петър Кръстев

с. Радишево, Плевенско

Прецизно подреден стопански двор, където всяко нещо беше намерило точното си място. Високопроизводителна техника от най-престижните марки трактори, комбайни и почвообработващи машини бе старателно измита и подредена като в шоурум, а зад тях се извисяваха огромни силози за съхранение на зърно. Модерна административна сграда, която по нищо не остъпва на сградите на най-престижни фирми в големите градове, заобиколена от перфектно озеленен двор... Всичко това прави приятно впечатление още щом прекрачиш портала на фирма „Сортови семена 2002“ ЕООД Плевен, в с. Радишево. Посреща ни любезно собственичката и управител на фирмата Анита Гешевска. Жената, която не се плаши от трудности, а ги приема като предизвикателство и винаги намира решение.

Денят на посещението ни, разбира се, не беше случайно избран. Бяхме поканени на Открития ден на полето, организиран от Анита Гешевска заедно с партниращи фирми, занимаващи се с търговия на семена и торове.

Събитието уважиха много фермери от Северозападна и Централна Северна България, повечето от които клиенти на „Сортови семена 2002“ от самото й създаване преди повече от 15 години. Анита Гешевска е спечелила тяхното доверие, защото познава отлично продуктите, които им предлага, и никога не подвежда клиентите си. Освен това тя е не само производител на висококачествени семена, а осъществява производство и на стокова продукция.

Съвсем близо до стопанския двор, на полето бяха стриктно подредени опитни парцели с пшеница, ечемик и тритикале от известната австрийска фирма ЗААТБАУ Линц. Освен житни култури, компанията предлага и рапични хибриди, слънчоглед от всички технологии, царевица, всички бобови култури, пролетен фуражен високопротеинов грах за зърно, който не поляга и дава много високи добиви. Австрийската селекция се слави с високото си качество, затова Анита Гешевска се е спряла именно на нея, за да популяризира и прави семепроизводство на нейните сортове и хибриди, които задължително тества предварително. Пшениците, които тя предлага, са висококачествени, защото знае, че в България зърнопроизводителите имат традиция да изискват не само количество, но и качество.

Технологични детайли в опитните парцели

Извършена е предсеитбена обработка на площите и предсеитбено торене с 30 кг/дка троен суперфосфат. „Идеята е да покажем тези семена, които са направени върху сиви горски почви, за да се види потенциалът на сортовете от тази селекция“, каза пред колегите си Анита Гешевска. И продължи: „След торенето сме засели семената, валирали сме и при височина на посевите 8-10 см сме внесли калциево-амониев нитрат, тъй като освен глинести, почвите ни са и кисели. След това сме направили още две подхранвания с по 10 кг азот – едното през февруари, а другото през април. Пролетта сме приложили хербицид срещу житни и широколистни плевели, като заедно с него сме внесли и фунгицид срещу болестите. Ползвали сме и листни торове, съдържащи аминокиселини. Това е приложената технология при тези семена“, запозна подробно гостите си Анита Гешевска.

Земеделските производители с интерес наблюдаваха опитните парцели с всеки внесен сорт от висококачествената австрийска селекция на тритикале, ечемик и пшеница.

Домакинята на събитието уточни, че всичко това е направено не на плодородна почва, а на сиви горски почви, които преобладават в района. Те се характеризират с по-слаба продуктивност, по-трудно се обработват, защото са глинести и имат кисела реакция. Въпреки това не маловажно условие обаче, ако се използват качествени семена, подходяща техника и агротехника, резултатите са налице. Доказва го състоянието на посевите в опитните парцели., подготвени от професионалистката.

Стана ясно, че тритикалето Калориус, което видяхме в опитните парцели, в семепроизводното стопанство на Анита Гешевска дава добив над 1200 кг/дка.

Грахът от селекцията на ЗААТБАУ Линц е висок, но не поляга, а добивите от него са над 600 кг/дка, ечемиците пък дават 800-1000 кг/дка. Премиум пшениците Албертус и Антониус, освен че са високодобивни, са с отлични хлебопекарни качества и с много висок протеин, което ги превръща в търсена стока за производството на специални брашна. Как се постига всичко това? Анита Гешевска не крие тънкостите в професията от своите клиенти, а добронамерено ги споделя. Според нея всички детайли са важни – началото, разбира се, е в качествените семена, но те трябва да се отглеждат по всички правила.

Публикувана в Растениевъдство

Падналите валежи до средата на третото десетдневие на май бяха неравномерно разпределени. На места в полските райони на страната и Югозападна България те надвишиха 20-25 l/m² (Плевен – 48 l/m², Свищов – 30 l/m², Ново село – 24 l/m², Кюстендил – 25 l/m²) и доведоха до подобряване на почвените влагозапаси в 50 и 100 сm слой. В някои райони на Североизточна (Царев брод, Главиница) и Южна България (Благоевград, Сандански, Пазарджик) почвените влагозапаси са незадоволителни – под 65% от Пределната полска влагоемност.

През повечето дни от предстоящия седемдневен период земеделските култури ще се развиват с ускорени темпове при температури около и над нормите. При пшеницата и ечемикаще протичат фазите цъфтеж и млечна зрялост. При слънчогледа, засят в агротехнически срок, ще се наблюдава фаза образуване на съцветие, а при царевицата продължава листообразуването. При лозата ще се осъществява масово отделяне на реса, а в районите на Южна България (Сандански, Карнобат) ще се наблюдава начало на цъфтеж – фаза критична за заразяване от мана и оидиум. При овошките, незасегнати от късните пролетни слани и градушки, продължава наедряването на завръзите.

Очакваните валежи в началото на предстоящия седемдневен период ще поддържат благоприятни условията за развитието на гъбни болести - мана по лозата, мани по зеленчуковите култури, фузариоза по класовете на пшеницата и ечемика, струпясване при семковите овощни видове, късно кафяво гниене – при костилковите овощни видове.

През втората половина от периода, когато се прогнозира повишение на температурите и по-малка вероятност от валежи, ще се наблюдава увеличение на вредоносната дейност от червен овощен акар и листни въшки при овощните култури. При пшеницата и ечемика се очаква увеличение на повредите причинени от пшеничен трипс. При доматите от съществено значение е провеждането на комбинирано третиране срещу листните въшки (преносители на икономически важни вирусни болести) и картофената мана.

По-подходящи условия за провеждането на агротехническите и растителнозащитни мероприятия ще има през втората половина от периода.

Петя Григорова

Агрометеоролог в НИМХ – БАН

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 7

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта