В горещите летни дни високопродуктивните крави пият до 150 л в денонощие

Водата е задължителен елемент от хранителната дажба на млечната крава, тъй като е незаменим компонент при обмяната на веществата на животното. Тя постъпва в организма основно с дажбата по време на хранене и при водопой. Съдържанието на вода във фуражите е от 3 до 90 на сто в зависимост от типа фураж (зелен, груб, сочен или концентриран). Водата играе съществена роля в процеса на производство на мляко от животното. Известно е, че за образуването на 1 л мляко са необходими около 4 6 л вода. При воден дефицит млечната продуктивност на практика се понижава още същия ден и може да достигне до 1520 процента от обикновения млеконадой.

Обикновено когато се изчислява дажбата, не се отделя достатъчно внимание на наличието на вода в нея, тъй като фермите са оборудвани с индивидуални (най-вече при вързано-оборното отглеждане) или с групови поилки (предимно при свободното отглеждане на кравите).

Фактори,които влияят на количеството вода, поемана от кравата,са следните:

* процентното съотношение на сухо вещество в дневната дажба (колкото е по-високо, толкова повече вода е необходима на животното);

* млечната продуктивност - високопродуктивните крави се нуждаят от повече вода, затова животните трябва да се приучават към обилен водопой;

* температурата на околната среда.

През горещите летни дни високопродуктивните крави се нуждаят от близо 150 л за денонощие.

При температура 27 градуса за 1 денонощие са необходими около 70 л вода, а за кравите с 30 л млеконадой за денонощие – количеството е около 150 л.

Препоръчва се температурата на водата да съответства на температурата на тялото на кравата следователно недопустимо е поене

с ледена вода дори в най-горещите летни дни.

Недостигът на вода в дажбата може да се определи по:

* твърдите екскременти;

* намаленото уриниране;

* понижената млечна продуктивност;

* възбуденото състояние на животното.

Инвентарът за поене трябва да отговаря на следните изисквания:

* Височината на стените на поилките трябва да е около 30 см и краищата им не бива да пречат на пиенето.

* Широчината трябва да позволява на кравите да пият от двете страни (това ще намали конкурентната борба и стресовия фактор).

* За всяко животно трябва да се предвидят около 10 см водна повърхност.

* През зимата да не се допуска замръзване на водата (да се осигури постоянна циркулация или подгряване).

* При установяване на поилките навън трябва да се направи заземяване.

* Поилките да се поддържат винаги чисти.

Водата за пиене трябва да е качествена, с неутрален вкус и да не съдържа странични примеси. При задоволяване на потребностите на кравите от вода фермерите ще получат максимална усвояемост на фуражите и максимална млечна продуктивност.

Публикувана в Животновъдство

Ремонтните животни - мъжки и женски, също трябва да получават субсидии, коментира Георги Йорданов Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Йорданов, изпълнителната агенция по репродукция на животните е реален посредник между фермерите и държавата, защото в крайна сметка давате насоките кое животно – каква субсидия да получи. Трябва ли да се смени нещо в модела и политиката на животновъдството в България,з а да има справедливост в субсидиите? Факт е, че дребните и средни животновъди са почти на изчезване. Какво може да се направи, за да изчезнат напълно?

  • Има какво да се промени при разпределението на субсидиите и то засяга философията на целия проблем. Трябва да се направи добър анализ – с какво разполагаме и какво искаме да постигнем. Субсидиите, които получават фермерите, не са толкова малко. Говорим за мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР, която обхваща около 30 породи овце. Те получават по 26 евро на глава годишно. А животните под селекционен контрол за 2016 г. са получили около 60 лв. Смятате ли, че тази сума е нищожна спрямо технологичните разходите, които се извършват за животно? Ще дам следния пример - през 1989 г. страната е имала 10 млн. овце-майки, а сега не можем да достигнем до 1,5 млн. овце-майки.

  • Какво може да се направи?

  • На България й е необходима собствена философия на субсидиране на животновъдството. Необходимо е за фермерите да има устойчивост. Трябва да се търси тази организация на работа, която носи пари и печалба.

  • Има ли анализ, който да показва какъв е социалният ефект от съществуването на автохтонните породи?

  • Не е пряк предмет на нашата дейност, нашите функции са контролиращи. Необходим е мониторинг, но и анализ на ефекта от субсидиите.

  • Овцевъдите се оплакват, че получават субсидии само за майките, а хранят и отглеждат всички животни в стадото.

  • Вярно е, че само овцете -майки получават субсидии, но ние говорим за подпомагане, а не за изхранване на стадата. Според мен към мерките, които трябва да променим, е тази да се включат за подпомагане и ремонтните животни - мъжки и женски. Но ключът на проблематиката не е в субсидиите. Трябва да мислим колко животни имаме и какво можем да произведем като продукция. Трябва да направим анализ с какъв ресурс разполагаме, от този ресурс какво можем да произведем и какъв пазар ще имаме – на живи животни и на продукцията им като мляко, месо.... За вълната не говорим, защото досега няма пазар.

  • В България в момента има 46 развъдни организации – не са много и ефективно ли работят всички?

  • Специалистите в тях полагат сериозни усилия. Има организации, които работят много успешно и качествено. Може да се каже, че могат да се редуцират и да не бъдат толкова на брой.

  • А имат ли капацитет всички те да извършват селекция на модерно ниво?

  • В момента имаме 360 хил. овце под селекционен контрол. При положение, че около 1,5млн. са общо овцете в страната, не е необходимо 100% популацията да е под селекционен контрол.

  • Какъв процент от животните се контролира?

  • Около 30% са контролираните животни и това е добър резултат за нас.

  • Развъдните организации ли са реалната връзка между фермера и фонд „Земеделие“, т.е. към подпомагането и субсидиите?

  • Като връзка – да, защото това е органът, който извършва на практика селекционния процес. Това нито е лесна, нито елементарна работа. Зоотехниката е наука, а ние я свеждаме до фермерски разбирания и начин на работа. Това не е само изхранване и доене на животните. Развъдните организации получават средства от фонд „Земеделие“ по схемата за държавна помощ, част от средствата идват и от фермерите, които заплащат услуги. Има два компонента, по които се плаща. Единият е за водене на родословна книга, а другият е за контрол на продуктивните и генетични качества на животните. Докато при родословната книга държавата субсидира до 100% от дейността, при контрола на генетичните качество подпомагането е до 70 процента.

  • Какво плащат фермерите?

  • Разликата от 100% разходи. Фонд „Земеделие“ гласува всяка година каква сума ще се отпусне и въз основа на това се прави коефициент не редукция. Така се определя каква е частта на държавата и колко струва всяка дейност. Преди беше точно определено колко се получава на глава животно. А сега развъдната организация подава информация в агенцията - какви дейности извършва. По тази информация изчисляваме парите, които получава развъдната организация. Така държавата доплаща услугите към фермерите.

  • Каква е разликата в субсидирането между животни под селекционен контрол и автохтонните породи?

  • Примерно при овцете, автохтонните породи получават по 26 евро на глава и това е справедливо, защото те са нископродуктивни животни, отглеждат се на специфични места и така хората се мотивират да останат в определени региони. Докато конвенционалните породи получават субсидии за животни под селекционен контрол и за 2016 г. подпомагането е по 62 лв. на глава. Автохтонните породи вземат един път по агроекология и втори път- директни плащания. Така им се връзват към 60 евро за една овца, докато конвенционалните вземат по 30 евро на година. Според мен, трябва да се субсидират и дзвиските, т. е. младите животни под селекционен контрол, защото те са бъдещето на популацията.

  • До 1999 г. само агенцията извършваше селекция на животните , а сега - развъдните организации. Това подобри ли работата в животновъдния сектор?

  • Промяната стана според законодателството в България, което пък е хармонизирано с европейското. Ние приехме модела според директивите на ЕС. Но в Европа има развъдни организации с над 200-годишна история. А това означава традиции, навици, умения, капацитет и т.н. Ние сага стартираме. Първите наши организации са започнали работа от 1999 г., но големият прилив на развъдни организации е от 2000 г. насам.

  • Откъде дойде този интерес?

  • Защото започна финансово подпомагане от държавата.

  • Как се финансира селекционният процес в България?

  • Принципът или схемата е следната - развъдните организации работят с определен капацитет хора, които са техни членове и са регистрирани земеделски производители. През ноември или в началото на декември развъдните организации подават списък със земеделските производители и животните по номера, с които ще кандидатстват за подпомагане за предходната година. Държавен фонд „Земеделие“ определя една сума, която се разпределя между бройките животни и дейностите, които държавата субсидира.

  • По колко мерки се субсидират селскостопанските животни?

  • Подпомагането става по няколко мерки – животни под селекционен контрол, другата е мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР и национални доплащания. Животните, които са под селекционен контрол, вземат субсидия, а тези, които са включени в списъка на автохтонни, получат пари и за агроекология. Животните, включени в селекционния процес, не вземат средства по националните доплащания. Агенцията контролира само животните под селекционен контрол, а националните доплащания не са предмет на контрола.

  • Може ли да очакваме промени в тази схема?

  • Схемата е утвърдена и промени не се очакват.

  • Какво според Вас трябва да остане и да не променя в подпомагането на селскостопански животни след 2020 г., когато ще влезем в следващия период на Общата аграрна политика на ЕС?

  • Според мен две неща най-малко трябва да останат – подпомагане на животните под селекционен контрол и на автохтонните породи, защото тези две мерки оказват динамично влияние на пазара. Ако те се премахнат, ще има сериозен отлив на фермери, които сега проявяват интерес към селекционната работа. Ако автохтонните породи изчезнат, ние няма как да ги възстановим. Те дават поминък на хората в конкретни региони. При това те боледуват по-рядко, защото са приспособени към климата на съответния регион. При това произвеждат чиста и екологична продукция.

  • Колко пъти зоотехниците от развъдните организации трябва да посещават всяко стопанство и да наблюдават животните под селекционен контрол?

  • Няколко пъти в годината, а не да се правят една или две контроли годишно. Примерно при някои породи има до 11 контроли на месец. Но това изисква работа и от страна самите фермери. Животните под селекционен контрол трябва да се субсидират, защото генетичния прогрес и повишаване продуктивността идва от селекционната работа. За да повишаваме произвежданата продукция развъдните организации трябва да работят с науката, да използват селекционните мероприятия, за да произведат качествен продукт. Трябва да се подпомагат и автохтонните породи животни, защото това са специфични животни, създадени в определени географски райони на страната и носят специфична генетика. Тя трябва да бъде съхранена, защото ако настъпят някакви катаклизми, автохтонните породи ще оцелеят. При това тяхната продукция има специфични качества и от тях се произвеждат бутикови продукти. Не бива да забравяме, че автохтонните породи са и по-ниско продуктивни и трябва се подпомагат икономически. Но субсидиите не решават изцяло въпросите. Трябва да наблегнем на производството. Необходимо е още много работа с фермерите. Те не се доверят все още на развъдните организации и на малките кооперативи на място. Където и да отидете по света, ще видите, че фермерите се сдружават, включително и за отглеждане на автохтонни породи. Примерно в Швейцария държавата проучва пазара и всяка година им казва колко количество от даден продукт да произведат, така че да не пада цената му, т.е. има регулация. Нещо такова трябва да се случи и в България.

  • Какво е участието на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“?

  • Участието на агенцията в този проект е организирането на изложения на местни породи животни, а най-голямата ценност, която агенцията извлече от проекта, е ДНК-лабораторията в София.

  • Тя работи ли вече, след като бе официално представена?

  • В момента работи на експериментална основа. Обучаваме двама специалисти. Взети са над 3 хил проби, с които се извършват експерименти за доказване произхода на животните.

  • От какви животни са пробите?

  • От четири вида селскостопански животни - овце, кози, говеда и биволи.

  • Кога да очакваме да заработи реално лабораторията?

  • Смятам, че в края на тази година или в началото на 2018 г. лабораторията ще заработи с пълна натовареност.

  • Какви са основните задачи пред агенцията в момента?

  • Първа и основна задача е агенцията да подпомага дейността на министъра на земеделието. От това произтичат и специалните ни задачи като административно участие в работни групи при подготовка на закони и нормативни документи. Второто е мониторинг на породите селскостопански животни в страната. Същевременно контролираме и дейността на развъдните организации.

  • Вие сте специалист в областта на коневъдството. Само за богати хора ли е тяхното отглеждане?

  • Не, аз смятам, че всички ние трябва да създаваме условия за бизнес, независимо дали за крави, овце или за всички селскостопански животни. Конят също е селскостопанско животно, тъй като се ползва за дърводобив и за работа на високопланински пасища.

  • Какви субсидии получават животновъдите са отглеждане на коне и за какви породи?

  • В България имаме над 25 породи коне и само за пет от тях има подпомагане по мярка 10 за агроекология.

  • А останалите породи по никакъв начин ли не се подпомагат?

  • Само когато има де минимис.

  • А тази година ще има ли де минимис?

  • За конете досега е имало само два пъти – през 2014 г. и 2015 г. За 2016 г. конете не получиха подпомагане по де минимис. За тази година не мога да кажа.

     

Публикувана в Животновъдство

Фермерът трябва да обработва земя, да имаи зърнопроизводство, ако гледа животни0 В противен случай кравите се "самоизяждат"

Висока рентабилност има само с производство на краен продукт, твърди Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Няма отрасъл в земеделския сектор, в който

някой друг да ти определя продажната цена

Това е най-големият проблем на животновъдството, така започва разговорът ни с Христо Друмев за състоянието на млекопроизводството у нас. И пояснява с пример от своята практика на животновъд: поради проблеми в стадото в началото на пролетта миналата година няма мляко от кравите и май месец, когато започват отелванията,

себестойността на млякото му е 62 ст., а го продава на 50 ст./л

Без да си математик, ти става ясно, че се работи на абсолютна загуба. Какво се случва по-нататък: като дойде субсидията, с нея фермерът покрива загубата, за да не е задлъжнял. И пак нищо, пак е на нула. Затова най-правилното е фермерът да съчетае обработка на земя и зърнопроизводство с отглеждане на животни. Опитът на много от българските фермери показва, че само с отглеждането на животни не става, не излиза сметката. И ако нямаш собствена земя или под аренда, наистина животните се "самоизяждат". Субсидията ти покрива само загубите, но си на нулата. И тогава всичко се обезмисля, защото процесът не се развива. Ти стоиш на едно място и нищо не се случва, обяснява г-н Друмев.

На дневен ред обаче има вече и друг, не по-малко сериозен проблем:

Какво става, ако общините нямат земя за животновъдите

В Гостилица, например, имат само 17 дка от Държавен поземлен фонд. Общински земи има, но са останали само недостъпни, каменисти, гористи склонове и сипеи, които на практика за нищо не може да се ползват. Пасищата ги няма - земята или е разорана, или се е превърнала в гора. Г-н Друмев е в район, в който земята не достига. По документи земя има, но реално няма, обяснява фермерът, и допълва: Сега се говори, че общините ще направят пасищни планове, но каквото и да се направи, пасищата ги няма. И отново конкретен пример: Г-н Друмев има тежък терен земя и биволите и кравите вървят нагоре по стръмното, защото самите животни са си направили стъпала. Но има още двама негови колеги в района, чиито животни няма къде да пасат. Така че и те пасат върху неговата земя. В същото време общината отдава пасища под аренда, на които се садят лешници. И така де факто пасища отново липсват. Как може да се реши проблемът?

Трябва да има баланс между обработваеми площи и зелена площ

категоричен е г-н Друмев. Затова и когато пътуваш из страната, не виждаш животни да пасат по тучните ни ливади. Защото фермерите нямат правно основание да ги изкарат на паша на тези терени. Добре че у нас животновъдството се развива пасищно-оборно. А е така, защото нямаме пасищно животновъдство в чистата му форма, тъй като никъде в програмите не е заложено като приоритет.

Следващ проблем:

Губи се връзката между хората на терена и администрацията

Изключително много бумащина, а при изготвянето на проект една грешка в десетките страници и пропускаш срока за кандидатстване.

Проблемите в млекопроизводството непрекъснато се натрупват - след пасищата идва цената на млякото, а след това е проблемът за малките количества на качественото мляко у нас. Затова задължително трябва да се търсят показателите на млякото от всеки млекопроизводител, е позицията на г-н Друмев.

И още:

У нас се наблюдава процес на окрупняване на фермите, което е характерно за индустриалното производство. А програмата, по която са всички плащания и субсидирани проекти, е за развитие на селските райони. Какво ще стане, ако се закрият всички малки ферми, те ще взривят окончателно селските райони. По този начин не се подпомагат селските райони, не се създава поминък.

И не на последно място е

сивият сектор в млекопроизводството - той нанася най-много щети

Продажбата на мляко в бутилки от багажници и по тротоари трябва да се прекрати. Вярно е, че тези дребни млекопроизводители "изпаднаха" от системата и вече нямат кой знае какви възможности. И резултатът стана сериозен социален проблем. Но той трябва да се реши по начин, който да не "подкопава" качеството на млекопроизводството. Затова трябва да се огледат слабите звена по веригата и да се вземат правилните решения.

И когато говорим за качество и пари, за съжаление не можем да подминем факта, че

у нас скъпият продукт не е гаранция за качество

Ето, идеята за фермерските пазари е много добра, а в основата й е Наредба 26, която регламентира специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Христо Друмев е участвал в създаването й. Може би с тази наредба животновъдите ще наберат малко смелост и повече производители ще започнат да излизат на тези пазари. Новият проблем, който се заформя, е че

фермерските пазари ще намерят своите потребители в големите градове

Истината е, че в малък град няма потребители, които ще платят цената, която желаят да получат фермерите за своите продукти. Остава надеждата, че с направената промяна да се продава в две съседни области, ще се увеличи възможността животновъдите да намерят своята пазарна ниша. Въпреки всичко обаче програмата трябва да се доразвива. Но за съжаление у нас много бавно се развиват нещата и ни трябва време. Надявам се, че няма да дойде момент, в който българинът да изгуби вкуса към истинските български млечни продукти - различните видове млека и млечните продукти от тях, споделя г-н Друмев. Така е, защото ние винаги сме били земеделска страна, имаме ги дадености и нещата трябва да се случат. Ако, разбира се, и европейските субсидии не спрат. Но случи ли се, целият сектор трябва да разчита единствено на държавата, а тя не е в много добро състояние, всички знаем.

В дългата верига от проблеми, идва ред и на

селските райони, а те са са обезлюдени

Самият Христо има проблеми с работниците. Принуждава се да намали стадото биволи, за да може да се оправи. Сега с подрастващите са 39, а са били 136. Има и още 30 крави от породата Симентал - за мляко и за месо, от които получава изключително качествено мляко. И с всичко това се справя цялото семейство. Имат само един пастир. А работниците са много ценен кадър в животновъдството. Освен битовите условия и заплатата, и то сравнително добра, най-често фермерът и ги обучава. Заплатата за гледачи на животни в сектора от години не е под 500 лв. И това не е ниска заплата, защото те нямат разходи за вода, ток, храна, отопляване и т.н. Така заплатата автоматично надхвърля 500 лв. Но въпреки това много трудно се намират качествени хора за гледачи на животни.

В държавата се изляха много пари

за животновъдите под формата на държавни плащания и европейски субсидии. Но това не доведе до желаните резултати за периода 2007-2014. Например по програмата "Млад фермер" се дадоха огромни средства и няма нищо налице. Голяма част от т. нар. млади фермери от предишния програмен период отдавна вече не са фермери. След 5-ата година на контрол няма нищо налице. Ако бяха приели предложението ни да се прави типов проект за ферма и младият фермер да не се занимава с нищо друго освен с отглеждането на животните, може би нямаше да е така, разсъждава г-н Друмев. Защото логично е, ако има нещо изградено, всяка сериозна инвестиция ще те ангажира. Особено когато след 5-ата година вече има възвращаемост, ти ще продължиш да се развиваш.

Но независимо от неразборията в животновъдството, Христо Друмев е оптимист за бъдещето. Защото вижда, че за момента се прави всичко възможно нещата да потръгнат.

Публикувана в Животновъдство

Застрашена ли е популацията на Българска Мурра от изчезване .Засега е стопирано стопяването й - имаме 9700 животни, а преди шест години бяха едва 5400, казва Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Визитна картичка

Христо Друмев е дългогодишен председател на Националната развъдна асоциация на млеко- и месопроизводителите (НРАММП) и бивш зам.-председател на Асоциацията на биволовъдите. През последните години той взема активно участие в работата на Консултативния съвет по животновъдство към МЗХ. Активен член е на работни групи при изготвянето на проекта на програмата "Млад фермер", както и на проекта на Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

………………………

Биволовъдстото е един от секторите в животновъдството, който би могъл да носи големи приходи. И за фермерите, и за държавата. От две години, може да се каже, че биволовъдите са защитени. Вече е факт държавната финансова помощ, отпусната от МЗХ. Голяма подкрепа биволовъдите получиха и от браншовите си асоциации. Европейските субсидии през 2015/2016 също бяха налице - 215 евро на животно. Така че

за биволовъдите има все още някаква надежда

още повече, че с всяка изминала година расте интересът към биволите и търсенето на биволско мляко и млечни продукти. В Европейския съюз се регистрира потребителски бум в консумацията на биволски продукти. Секторът се характеризира с много по-силен растеж, отколкото този на всички други млечни производства в ЕС. В Европа биволи се отглеждат най-много в Италия, Румъния, държавите от бивша Югославия, Албания, Турция и Гърция. В изброените страни биволите се използват както за производство на мляко, така и за месо. И въпреки благоприятната пазарна среда за биволовъдния сектор, ние не можем да се възползваме, защото у нас от години няма достатъчно биволи.

Пазар има, но биволи няма

Да, това е истината, биволите у нас са все още малко, твърди и Христо Друмев, който отглежда биволи и е наясно с проблемите в сектора. Но въпреки това или може би поради това все повече се увеличава интересът към биволското мляко. И добре развитият преди години сектор, който на практика бе унищожен, виждаме, че започва полека-лека да се съвзема. Това е добре, но колко години ще ни трябват, за да си възвърнем и възстановим популацията от биволи, т.е. националното стадо. Много години, защото

възпроизводството при биволите е дълъг и труден

процес и изисква много средства, обяснява г-н Друмев. Защото в биволовъдството животните се заплождат чак на 37-38-месечна възраст, т.е. приплодът трябва да се обгрижва и отгледа, докато стане на 2,5-3 години. През целия този период в него единствено се влагат средства, от него не идват никакви приходи за фермера.

И чак на 40 месеца вече има първо поколение

Това е дълъг и тежък период на дългосрочна инвестиция с много големи разходи за биволовъда. И оттам нататък, каквото Господ покаже - дали ще има мляко, дали няма да се порази животното. Рискът през целия този процес е голям. И Христо дава два примера от личната си практика как губи две перфектни млади биволици - на второ и трето малаче. Може би при борба между животните (което е абсолютно нормално като явление при биволите) едната биволица ослепява, другата е с извадено дясно око и наранявания. Първата е със сериозна травма, а втората умира. И така загубих две чудесни майки и претърпях големи загуби, с горчивина споделя биволовъдът. И веднага допълва, че проблемите не свършват дотук.

Изключително разтревожени са фермерите в района от

пръскането с препарати за растителна защита

на земеделските площи с рапица и царевица. Дали са хербициди, или инсектициди, животновъдите не знаят. Но всяка пролет всички имат натравяния на животни. Добре че успяват да реагират навреме и няма някакви по-сериозни последици за биволите. А Христо допуска, че дори е възможно ослепяването на едната биволица да е именно в резултат на пръскането. Вторият случай е още по-тежък – преди две години 12 животни, собственост на друг фермер, минават покрай обработена с препарати рапица и на сутринта и 12-те са мъртви. И двата примера показват колко непредсказуеми са нещата за биволовъда и доказват, че в животновъдството рискът е много голям.

И все пак най-сериозният проблем при биволовъдите остава

липсата на семенен материал

Защото този, който от много години се предлага за осеменяване на биволиците, е все от наши бици. Ето защо в стадата вече има много близки родствени връзки. Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството успява да внесе три бичета от породата Средиземноморски бивол. По този начин се осигурява вливането на свежа кръв. Това е единственият начин да се елиминира проблемът с родственото съешаване, за да се поддържа генетичната линия на Българска Мурра. Но ако се тръгне по този път за възстановяване на породата с бици от Средиземноморски бивол,

има опасност от размиване на породните и генетични качества

на нашата порода. Излиза, че това добро решение засега застрашава породата Българска Мурра за в бъдеще. Проблемът е сериозен и той се корени в ограничения ни брой животни, които не дават нужното генетично разнообразие. В момента у нас се отглеждат 9700 бивола. Според някои наши специалисти, тръгнем ли на кръстосване със Средиземноморски бивол, окончателно ще изгубим Българската Мурра. Голяма заслуга в тази борба за оцеляване има Земеделският институт в Шумен. Там са отгледали приплоди от средиземноморските бици, които са с доста добра млечност, макар и с малко по-груб вид, само за едно покриване. След това отново се връщат към осеменяване с бици Българска Мурра. Целта е да се създадат разплодни животни, които да покриват популацията. Но при Христо, който взима материал от Горна Росица, не се получава желаният резултат. Може би материалът е бил неправилно съхраняван, или по друга причина.

Има ли алтернатива

Вариантът е един-единствен - внос на животни. Преди 8 години се внасят две бичета и Христо Друмев ходи на място в Сливен, за да види биците, но не му харесват. Вярно е, че все още разполагаме със семки от мъжки разплодници от Българска Мурра отпреди 20 години, които засега вършат работа. Но с тях се е работило години наред в цялата страна. И това е довело до лош резултат:

всички биволи у нас в една или друга степен имат родствени връзки

А това е пагубно за поддържане на породните качества. Според Христо Друмев италианският семенен материал от средиземноморски бици, от който са отгледали животни в института в Шумен, донякъде ще спаси положението. Но това не е достатъчно. Животните започват да получават разпад в породата - появяват се бели петна, бели очи, а вече се раждат много често и малачета изцяло албиносчета.

Но за да не сме докрай черногледи, трябва да се съгласим с прогнозите на пазарните анализатори. А те твърдят, че предстои още по-голямо търсене на биволско мляко и млечни продукти, както и на биволско месо, и то в световен мащаб.

Е, биволовъдите ни получават сериозна държавна подкрепа, европейски субсидии - също, така че поне парите вече ги имат. Да се надяваме, че оттук нататък нещата ще потръгнат. На същото мнение е и Христо Друмев, който смята, че въпреки всички трудности и проблеми, истината е, че има много хляб в биволовъдството.

Да, напоследък не може да отречем раздвижването в животновъдния сектор. Фермерските пазари вече са факт. Така с възможността за директни продажби на специфични фермерски продукти по Наредба 26, и биволовъдите могат в свободна конкуренция да намерят своята пазарна ниша.

Кой знае, може би не е далеч времето, когато Европа ще яде българска моцарела.

Снимка

Освен биволи Христо Друмев отглежда и крави от породата Симентал. Но и за двата вида дейност той е категоричен, че висока рентабилност има само с производство на краен продукт.

Публикувана в Животновъдство

Предлагаме ви някои прости начини и подръчни средства, които във всички случаи ще облекчат болежките

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Имате нужда от помощ, а ветеринарният лекар е далече и/или не може да направи домашно посещение. Не се колебайте, не се бавете, а се опитайте сами да си помогнете. Ето как:

В случай на ОТРАВЯНЕ, когато не се знае какъв е причинителят (много бързо влошаване на общото състояние, изтечения от устата и/или носа, без повишаване на температурата), по най-бързия начин се приготвя вкъщи един евтин и лесен универсален антидот. Към прясно или кисело мляко в количество според големината на животното (от 100 мл до 1 л) добавете 2– 3 супени лъжици захар и белтъка на 1 яйце (по възможност домашно). Сместа се разбива добре и се налива бавно и внимателно в устата на страдащото животно. Ако имате под ръка витамин С, добавете в големи дози (1 – 2 г) , както и 2 –3 лъжици активен въглен. Процедурата трябва да се повтори няколко пъти през 1– 2 часа.

При т. нар. ТВЪРДА ГУША, често срещана при птиците (особено при кокошките), когато съдържанието в гушата просто се затлачва и не преминава към мускулестия стомах (мелничката), можете да направите нещо много просто и евтино. Вкарайте в човката 1 – 2 чаени лъжички олио и масажирайте гушата. Повторете процедурата няколко пъти. Ако и това не помогне, остава стопанинът за малко да влезе в ролята на хирург. Вземете едно бръснарско ножче и просто цепнете гушата с разрез около 2 –3 см на най-изпъкналото място. Птиците почти не изпитват болка. Съдържанието на гушата се отстранява и след това с игла и тънък здрав копринен конец разрезът се зашива ситно и плътно.

КОГАТО КУЧЕТО СЕ ВЪРТИ НА МЯСТО или прави напразни безцелни движения напред-назад, държи главата си ниско надолу към земята и гледа уплашено и отчаяно, най-вероятно е получило инсулт. По най-бързия начин трябва да му се даде аналгин срещу болката, фурантрил (чието диуретично действие намалява оттока от мозъка) и лъжичка мед.

При НАПАДЕНИЕ НА АГРЕСИВНИ КУЧЕТА (питбули, стафордшир териери, бултериери и др.) върху домашни животни или себеподобни, просто трябва да се хвърли вода срещу лицето на нападащото куче.

АКО В ДВОРНОТО МЯСТО СА СЕ НАВЪДИЛИ ЗМИИ, – много опасна ситуация. Това показва, че очевидно има много гризачи (мишки, плъхове и др.), които представляват основното меню за влечугите. Стопаните трябва да вземат мерки за унищожаване на гризачите и змиите сами ще изчезнат, след като няма какво да ядат.

ПРИ НАЛИЧИЕТО НА МНОГО КЪРТИЦИ И СЛЕПИ КУЧЕТА, те постоянно рият и изяждат всичко, каквото стопаните посадят. Съществуват два много лесни начина за справяне с тази напаст: Пресните купчинки пръст се преместват с мотика или с дъска наблизо, в дупката се вкарват отровни примамки за гризачи във вид на пасти (например Ракумин) и пръстта отново се връща на мястото си. Нищо не трябва да се пипа с голи ръце, защото къртиците ще надушат примамката. Втората хитринка е в дупките да се вкара едно пластмасово шише от вода, безалкохолно или бира – без капачка и с отстранено (изрязано дъно). Когато вятърът задуха, той свири в шишетата, под земята се получава нещо като силен ултразвук, който в тесните ходове се усилва стократно. Това просто „побърква“ подземните досадници и те тутакси ще изчезнат.

ПРИ НАТРАВЯНЕ НА ОВЦА СЛЕД ПАСАНЕ НА ОТРОВНИ ТРЕВИ (чемерика, хвощ и др.) – случва се на пасището или веднага след прибиране на животните. Пастирът е добре да действа още на пасището. Постъпва се така, както правят всички опитни стари овчари – пуска се кръв. Това се прави много лесно и почти винаги дава добър ефект. С нещо остро – нож, стъкло, ножичка и др., се отрязва крайчето (върхът) на едното, а може и на двете уши. В тази област на главата няма големи кръвоносни съдове, така че обилен кръвоизлив не може да се очаква. Целта е да изтече малко количество от кръвта на пострадалото животно.

ОВЦАТА ИМА ОТОК ОТДОЛУ МЕЖДУ ДВЕТЕ ДОЛНИ ЧЕЛЮСТИ, а такъв оток може да има и под гърдите. Сигурно е, че тя е опаразитена с метил. Трябва да дадете на страдащото животно някои от препаратите Албендазол, Панвермин, Довистом, Вермитан, Албекс и др.

КОНЯТ СИ ТРИЕ ЗАДНИТЕ ЧАСТИ В СТЕНАТА, яслата, дереците или по други предмети в обора, особено нощно време. Това със сигурност означава, че животното си има „гости“ в правото черво и ануса – дълги глисти, наречени оксиур. Дават се препаратите Булмектин, Вермитан и др. Ако стопанинът няма под ръка тези препарати и представлява трудност да си ги набави, може да даде на животното цели зърна ръж в по-голямо количество като единствена храна за деня – 3-4 кг.

АКО ЗАЙКИНЯТА ИЗЯЖДА МАЛКИТЕ СИ СЛЕД РАЖДАНЕ, много често причината е, че на родилката липсва чиста питейна вода. Втората по-малко вероятна причина е, че на майката не достигат протеини (белтъчини). Трябва да и се даде люцерново сено или сено от други бобови култури – фий, леща, боб, соя и др.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА БРЕМЕННОСТТА на селскостопанските животни се помни трудно от начинаещи фермери, тъй като при различните видове е различна. Предлагаме лесен начин: кравата носи почти колкото жената – 9 месеца; свинята – 3 месеца, 3 седмици и 3 дни; овцата – 4 месеца, 4 седмици и 4 дни; кучето и котката – 2 месеца; и зайкинята – 1 месец.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 29 Май 2017 14:09

Продуктивност на кравите

Нормалната продуктивност на кравите (ежегодни отелвания с нормален период между тях) се запазва до 12-15 години. Възпроизводителната способност на биковете се оценява по половата им активност, количеството и качеството на семенната течност. Практиката показва, че високите качества се запазват до 10-12 години. Млеконадоят се увеличава с възрастта на кравите (до 6-8-а лактация). След достигането на максималната продуктивност, той започва да намалява. Първескините дават средно 70 на сто мляко от максималния млеконадой, юниците на второ отелване - 80 на сто, на трето - 85-90 на сто, четвърто-пето - 95 на сто. След максималния млеконадой при шестата лактация млеконадоят плавно намалява - през седмата - 98 на сто, осмата - 95 на сто, деветата - 90 на сто, десетата - 85 на сто. Съдържанието на мазнини в млякото се променя незначително с възрастта на кравите. При благоприятни условия, висок млеконадой при кравите може да се запази до 11-12 години. До тази възраст те произвеждат мляко с нормален химичен състав, свойствен на животните от различните породи. Технологичните качества на млякото (пригодността му за преработка на сирене, масло, кисело мляко) с възрастта не се влошават. Що се отнася до породистите качества на едрия рогат добитък, то най-много ценни дъщери се получават от кръстосването на млади крави с бици на средна възраст и юници на средна възраст с бици на всякаква възраст, крави на голяма възраст с бици на средна възраст.

Публикувана в Животновъдство

Резултатите от проведеното от Министерството на земеделието, храните и горите наблюдение „Брой на селскостопанските животни към 1-ви ноември 2016 г.“ показват незначително увеличение на броя на говедата и биволите с1.6%. По-същественоеувеличениетопри биволите (+13.2%), а говедата са с 1.4% повече спрямо 2015 година. През 2016 година се запазва тенденцията на увеличение на месодайните крави (+12.4%) и незначително намаление на млечните крави (-1.7%)до 271.3 хил. броя. С 2.1% се увеличава броят на овцете. През 2016 година се наблюдава увеличение на овцете майки от месодайните породи с 11.0% и към 1-ви ноември те са над 102.6 хил.броя. Козите и козите майки намаляват съответно с14.2% и9.3%. Свинете са с 2.7% повече, а разплодните женски свине над 50 кг са с 10.9% повече. Средният брой на отглежданите животни в стопанствата се увеличава в резултат на намаляването на броя на стопанствата при всички видове животни и относителното запазване на общия брой на животните. Наблюдава се увеличениена стопанствата, в които се отглеждат 100 и повече млечни крави (+17.1%). Стопанствата с над 100 овце майки са се увеличили с 5.3%, а с над 100 козис 1.9%.

Общо добитото мляко в стопанствата през 2016 г. е 1 148 656 тона. Кравето мляко намалява с 1.0.% до 1 018 567 тона, а овчето е 79 681 тона или със 7.2% повече. Производството на козе и биволско мляко се запазва – 40 930 тона козе и 9 478 тона биволско мляко.

През изследвания период от животновъдните стопанства са продадени живи или са заклани около 2.207 млн. броя животни, което е с 0.1% повече от предходния период.

Публикувана в Животновъдство

Основната причина е сривът в сектора, причинен от слабото търсене на заешко месо на вътрешния пазар, категорични са Иван Станков и Танко Митров от Чирпан

Рая Петрова,

Гр.Чирпан

Тъжно, но факт: попаднало в спиралата на дългия «преходен период», постоянната криза и опразнения джоб на българския потребител промишленото ни зайцевъдство постепенно изчезва. Има, разбира се, и други причини. Една от тях е фалстартът, с който тръгна този сектор още преди 15 години, по време на предприсъединителния период 2000-2006 г.

Абсурдът – зайцевъдството бе пропуснато в програма САПАРД

В нея думата заек изобщо не бе спомената, припомнят си двамата професионални зайцевъди от Чирпан. Явно, когато е подготвяна, никой от тогавашното Министерство на земеделието и горите не се е сетил, че има и такъв сектор в животновъдството ни, който подлежи на кредитиране. Защото Програмата САПАРД на ЕС бе един от инструментите, подготвящи страните-кандидатки за бъдещото им членство в Съюза в областта на земеделието и селските райони. А целите на САПАРД бяха да създаде рамка за предприсъединителната помощ на ЕС за устойчиво развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа. Но въпреки добрите намерения на ЕС, ако в онези години български фермер искаше да тръгне по нелекия път на промишленото отглеждане на зайци, вече знаеше, че ще бъде сам и съответно може да разчита единствено на собствените си сили и възможности.

Разбира се, по-късно този пропуск бе коригиран под натиска на Националната асоциация на зайцевъдите и Фонд "Земеделие" предвиждаше кредитиране и за промишлено отглеждане на зайци. Но сякаш нещата пак не бяха маркирани правилно, защото зайцевъдите, макар и да можеха вече да разчитат на регламентирана помощ от страна на държавата,

срокът за връщане на кредита за купуване на племенни животни бе 1 година,

който според зайцевъдите бе крайно недостатъчен. В същото време се даваха 36 месеца за кредит за ремонт и обзавеждане на помещения, което бе много по-удачен вариант.

И въпреки объркването от административни пропуски, неособено подходящите форми на подпомагане и въпреки всички пречки зайцевъдите започнаха да изграждат зайцеферми, и то професионални. Не мина много време и браншовото сдружение в Плевен заработи активно. Желанието им бе да могат да отстояват както интересите си, така и да разчитат на регламентирана помощ в подходяща форма от страна на държавата. Пак тогава, преди 15 г., зайцевъдите започнаха да участват в провеждането на търгове и специализирани изложби в Сливен, където се намираше и Селекционният център по зайцевъдство. Радостен бе фактът, че всяка година интересът към тези търгове на породисти зайци се увеличаваше. И така

зайцевъдите повярваха, че нещата все пак вървят напред

Въпреки че всичко, което се правеше в зайцевъдство, се реализираше без субсидии от държавата, а с много амбиция и лични средства. Фермерите започнаха да проучват пазара и повечето от тях успяха да открият свободната си пазарна ниша. Така се положи началото на промишленото отглеждане на зайци за разплод и месо в новите пазарни условия.

През тези години беше положено и началото на

създаването на вътрешно линейна селекция в зайцефермите

Тя е от голямо значение за постепенното подменяне на стадото, докато се получат животни с изразени продуктивни качества, които трябва да се проявят до 90-ия ден. Породите, на които заложиха повече български зайцевъди, са Новозеландски и Калифорнийски заек, които са с най-добри показатели за разплод и месо.

А по отношение на храненето зайцевъдите използваха концентриран и груб фураж, както и целодажбен и гранулиран фураж. Постепенно те създадоха чудесни бизнесотношения със зърнопроизводителите в страната и заводите за концентрирани фуражи. Постепенно фермерите започнаха сами да определят състава на различните фуражни смески и фуражопроизводителят изпълняваше техните рецепти.

Целта на българските зайцевъди бе една-единствена - качествена развъдна дейност. Тя изисква време, но това е начинът смесените породи да се изчистят и да се проявят качествата на основната порода. И българските зайцевъди успяха

да създадат племенни стада от най-качествените и породисти зайци

Това доведе и до развиване на доста сериозна по мащаб търговия на чистопородни женски зайци за разплод.

Пазарът на зайци се раздвижи!

А оттам идваха и основните финансови постъпления във всяка зайцеферма.

Другият източник на свежи пари идваше от не по-маловажната дейност -

производството на заешко месо

за снабдяване на магазинната мрежа и ресторантите. По това време вече у нас имаше магазини на големи търговски вериги, където можеше да се купи охладен заек и потребителят да е сигурен в качеството на месото му. За българина заешкото месо не е непознато. Но консумацията му винаги се е свързвала с личното стопанство на село. В същото време

в цяла Европа търсенето на заешко е голямо

Там дори децата отдавна знаят, че това е най-високопротеиновото месо. Черпейки от опита на западните си евентуални клиенти, и българските зайцевъди започнаха при пакетирането на зайците за търговската мрежа, да слагат и рецепта за най-подходящата кулинарна обработка. Но тук вече започнаха сериозните спънки, свързани с търсенето.

Качественото заешко месо е скъпо навсякъде по света

И когато зайцевъдството започна да се развива и да има своя пазарен дял, настъпи поредната финансова нестабилност и търсенето на заешко месо от българския потребител бе минимално. Така

пазарът за зайцевъдите се сви до ресторантите и търговските вериги

които бяха основните им клиенти, но в твърде малки количества.

За провала на зайцевъдството допринесоха и

изискванията за клане в регламентирани кланици

В онези години те бяха две - едната във Враца, другата - в Стара Загора. Дните и дори часовете за клане на зайци бяха строго регламентирани, при това за определени обеми. Това бе изискване към самите кланици, за да работят. То пък от своя страна принуди зайцевъдите да допълват количествата до нужния обем, да пътуват с часове към кланиците и обратно с охладените заешки трупчета, за да могат да го доставят свежо.

Постепенно разходите започнаха да надвишават значително приходите

и финалът дойде - българските зайцевъди един по един фалираха и затвориха. А зайцевъдството ни постепенно изчезва дори от докладите на МЗХ. Ето какво може да се прочете например в Аграрния доклад за 2014 г.:Напоследък се наблюдава засилване на интереса към зайцевъдството в страната (?!), което се обуславя от добрите природно-климатични условия, наличието на традиции и опит в отглеждането, както и увеличеното търсене на алтернативни меса в световен мащаб. Голяма част от стопаните отглеждат зайци за собствено потребление.” Последното изречение определя характера на зайцевъдството ни като сектор – любителски! Неслучайно общият брой на зайците в страната през последните години не успява да достигне 100 000 - движи се около 95 хиляди. И въпреки добрите дадености за развитие на зайцевъдството този вид производство е слабо застъпено поради наличието на редица трудности като:

0 недобра професионална подготовка на зайцевъдите;

0 остаряло оборудване;

0 високи производствени разходи, които често надвишават изкупните цени;

0 липса на стабилни стратегически експортни пазари и партньори;

0 силна зависимост на износа на заешко месо от конюнктурата на външните пазари;

0 липса на директни субсидии за фермерите-зайцевъди досега, да не говорим след 2020 г., когато субсидии може да няма за никого.

0 недостатъчно развит научен потенциал за осигуряване на сектора;

0 недостатъчен маркетинг и мениджмънт на българския пазар.

И така стигаме до

тъжната реалност: ако ни се дояде вкусно заешко месо

трябва да отскочим до най-близкото село и да питаме има ли любител зайцевъд, от когото да си купим прясно заешко.

Публикувана в Животновъдство

През този сезон никой не бива да си позволява да стои със скръстени ръце

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

През пролетта работата в животновъдните ферми нараства значително. Добрите стопани си имат доста грижи по това време на годината и никой не си позволява да отлага или да стои със скръстени ръце.

Фермерите трябва да отворят широко вратите и прозорците на помещенията, в които отглеждат животните, хубаво да се проветрят, за да може да изсъхнат стените от влагата. Така ще се предпазят от развитие на коварни смъртоносни гъбички или плесени през топлите месеци. След тежката и студена зима сега е време в помещенията да влезе живителна топлина и свежест.

Дворът и площите около фермата следва да се напръскат

с инсектицидни препарати против кърлежи, комари и други летящи и пълзящи паразити. Кръвопийците са много активни през този сезон. И тъй като цяла зима са гладували, сега нападат всичко живо и могат да донесат куп неприятни изненад и- Лаймска болест, хеморагични трески, бабезиоза и др. Подходящи инсектицидни препарати са Фендона, Айкън, Неостомозан, Кардицид и др. Всички помещения за животни трябва да се обработят с препарати против инсекти, а след това да се дезинфекцират с белина. Ако фермерите имат лош спомен със змии от минали години, сега е моментът да предпазят стопанството от опасните съскащи влечуги. Това може да направите като околовръст целия район поръсите в тясна ивица със сяра, белина, нафта или други лошо миришещи вещества.

След като са вече на паша,

агнетата непременно трябва да се обезпаразитят

срещу мониезии (ширити, панделки). Тези паразити представляват огромни по дължина (до 6 метра) тении, които тормозят животните. Дългите, бели, плоски ленти се намират в червата на агнетата и яретата. И както е логично храната отива за паразитите, а блеещите невръстни агнета и ярета силно изостават в развитието си. Резултатът са огромни финансови загуби за стопаните. Решението е просто - противопаразитни препарати, като Албендазол, Довистом, Абантел и др.

Овцете и кравите трябва да се предпазят от метил,

който дебне от мочурливите и влажни пасища. Добре е да използвате гореописаните препарати. Метилът е най-значимото паразитно заболяване при преживните и ежегодно взема хиляди жертви. Овцете и шилетата трябва да се реваксинират срещу ентеротоксемиите (челекме).

Преди пускане на паша на овцете е добре да се подстрижат коремите и опашките, за да се предпазят от кърлежите. Това мероприятие следва да завърши с потапяне на опашките в инсектициден разтвор и поливане по гърбовете (между вълната) с канче със същия разтвор.

Задължително на юниците се поставят постоянни магнити в търбуха

преди излизане на паша, за да се предпазят от попадане на чужди остри предмети в предстомашията. Кравите с дългия си подвижен език буквално „омитат“ пирони, телове, куки и др. остри предмети. На по-старите говеда е добре също да се поставят магнити, макар предните години да е слагано. Тези евтини и прости устройства предпазват живота на преживните твари.

Сезонът е особено опасен за подуване

при паша на сочна, зелена трева в големи количества. След дългата зима зажаднелите за нещо свежо и прясно животни лакомо се нахвърлят на тучната млада трева, но това може… да им коства живота. Добре е да се преминава плавно към пасищно хранене, а не това да стане за един ден.

Първите зайчета вече са се родили

при предвидливите стопани и лакомо хрупкат гранулките. Правилно е да не бъдат прехвърляни в друга клетка (това е непосилен стрес за малките таушанчета), а майката да се прехвърли на друго място, когато те вече могат да се справят и сами с живота. Тази грешка да се прехвърлят малките се прави масово и води до смърт на голяма част от кучилото. Стопаните не бива да забравят да ваксинират зайчетата около 40-ия ден . Когато дребните таушани станат около 0,5 кг (около 40-ия ден) трябва да им бъде поставена ваксина срещу чума. Използвайте ваксините Песторин, Хебовак, Куниправак, Рабигард и др. Около периода на отбиването на малките в продължение на 5-6 дни добавяйте антибиотик във водата за пиене с цел избягване на стреса. Това е най-критичният период за всички дребни зайчета.

Всеки ден против клека на всички пернати (пилета, пуйчета, патета, гъсета и др.) е добре да се дава Селед, витамини за по-бърз и стабилен растеж, а около 15-19-ия ден - препарат против кървавата диария (кокцидиозата). Добре е старите птици да се обезпаразитят с медикаменти срещу глисти – Пиперазин, Левоколумбин и др.

В кочините вече заквичаха първите новородени прасенца.Веднага след раждането те трябва да се инжектират с желязосъдържащи препарати против физиологичната анемия, с която се раждат. Подходящи за целта са Декстрофер, Феридекстран, Фердекс и др. Свинете майки и нерезите е време да се изчистят от глисти - аскариди. При свинете това е един от най-големите проблеми. Използват се Левамизол, Пиперазин, Вермитан, Булмектин, Пандекс и др.

Конете в този сезон страдат сериозно от оксиури

- дълги глисти в правото черво, които непрекъснато безспокоят животните, особено нощно време. По това време на денонощието женската снася яйце в перианалните гънки, което причинява силна болка и тормоз на конете. Последните трият задницата си в околните предмети и стените. Тези дълги до 30-40 см глисти могат да бъдат унищожени лесно с Булмектин, Вермитан, както и с пастите Панакюр, Еквалан и др.

Пчелните семейства трябва да се проверят

и там, където е необходимо, да се постави подбуда, за да се подготвят пчелите за работа.

Гълъбарите трябва да обезпаразитят пернатите с Пиперазин, Левоколумбин, Панакюр и др. и да направят профилактично третиране срещу кокцидиите (Толтразурил) и трихомонадите – Метронидазол, Флажил, Трихомонацид и др.

На всички животни във фермата трябва да се осигури

достъп до живителните слънчеви лъчи, за да наваксат загубата на витамин Д от тежката зима. Това важи особено за младите животни. Витамин Д е жизненоважен при профилактиката на рахита. Без него няма как да се поддържа правилното съотношение между калция и фосфора. Освен това слънчевото греене води до отделяне на освобождаващи хормоните вещества. Това силно способства размножителния процес и повишава плодовитостта на животните. Когато животните във фермата се движат достатъчно свободно на чист въздух под галещото пролетно слънце, те ще бъдат истински щастливи, а стопаните ще използват пълноценно целият им потенциал. Това води само до едно по-големи приходи и по-голяма удоволетвореност от работата.

Публикувана в Животновъдство

В другите държави в Европейския съюз има само репродуктивни, има и угоителни ферми, а ние сме събрали на едно място целия цикъл, твърди Стефка Боева от ферма Мерата в с. Ковачица. На петъчния пазар в Ситняково в хладилния камион на фирмата може да се намери пълната палитра от телешко месо

Лили Мирчева

На фермерски пазар в столичния квартал Ситняково, всеки петък верни клиенти купуват прясно телешко месо от хладилния камион на ферма Мерата. Както е изписано с големи букви до витрината – месото идва директно от земеделското стопанство, намиращо се в село Ковачица, община Лом, област Враца. Изборът е голям – от контра филе и плешка, до врат без кост или телешки колбас.

„Смея да твърдя, че телешкото месо е доста нов продукт у нас. По статистика едно българско семейство яде телешко два пъти в годината“, заяви за в. „Гласът на фермера“ Стефка Боева от ферма Мерата. По думите й натрупаното недоверие трудно се преодолява, защото хората у нас изядоха какво ли не телешко - от ирландското 20-годишно месо до какви ли не сурогати, вложени в колбасите.

„Мога да се похвала с факта, че от първите ни посещения на пазара в Ситняково, вече имаме клиенти, които редовно ни търсят. Те знаят, че всеки петък сме тук и това е абсолютна акредитация за нашите продукти. Предлагаме им пълната палитра телешко месо“, коментира Боева.

В самата ферма се отглеждат около 600 животни – майки и телета. „Ползваме европейския опит, но там хората си имат ниши и всеки си участва в дадено звено. Има само репродуктивни ферми, има и угоителни, а ние правим всичко от А до Я, защото тук нещата се случват по този начин“, обяснява мениджърът на фирмата. По думите й фирмата обработва около 12 хил. дка земя, основно като зърнопроизводител. „С пасищата имаме проблеми не повече от всички останали животновъди. Ние сме и зърнопроизводител, но обмисляме за отделим от собствената си земя за пасища, за да спрем тази несигурност“, казва Боева. „Едно пасище е инвестиция, която се поддържа поне 5-6 години – да го обработиш, да го засееш, за да можеш да го определиш като пасище. Всичко останало са мери и ливади, които не доставят необходимо количество и качество храна за животните“, добавя тя. Прилага се смесена система на отглеждане на животните - пасищно през лятото и в обор през зимата. С една дума - телетата са полупасищни, тъй като нямат условия за целогодишна паша.

Във семейната ферма в с. Ковачица се отглеждат месодайни породи говеда. Целта е да се затвори цикълът – от раждането на телето, през угояването до крайния продукт – месо и колбаси. Ползват се единствено услугите на лицензирана кланица. А мобилният магазин позволява на производителите да стигнат директно и много бързо до своите клиенти.

„Покупката на хладилен камион е първият ни пилотен проект и с него тръгнахме към пазарите в големите градове по коледните празници през миналата година, разказва Стефка Боева. Предимството на камиона е, че в дните от седмицата може да отиде на различни пазари и така се облекчават клиентите, които търсят прясно телешко месо, директно от фермата. Тя си спомня за трудностите, които е трябвало да преодолеят, за да стигнат до пазара. Фирмата е регистрирана по Закона за храните. Много време, сили и средства отнело подготвянето на документи и покриването на всички регламенти и изисквания на Българската агенция по безопасност на храните, както и на други техническите агенции, които трябва да признаят годността на транспортното средство, пригодено за мобилен магазин с хладилна витрина.

Семейната ферма край Лом ползва опита и полезния пример на колегите от Централна Европа. „Учим се от концепцията им за оптимизиране на разходите, от начина, по който е изнесена цялата им търговия, не само при директните производители, но и при преработвателите. Условията при тях са много по-приемливи, защото пазарите им са организирани по друг начин. Те затварят една много натоварена улица. Сутрин рано всеки влиза на мястото си и в рамките на целия ден клиентите имат съвсем свободен достъп до фермерите. Работи се много спокойно, докато ние тук имаме доста трудности с намирането на добро място – хем да не пречим на останалите участници в пазара, хем да е достъпна среда и за нашите клиенти“, споделя Боева. По думите й Наредба 26 на МЗХ за директните продажби, създава доста ограничения и то чисто териториални, за производителите на селскостопанска продукция. „Тази наредба на МЗХ лишава нашите съмишленици от най-големия пазар за фермерски продукти, който е в София. Тъкмо тук се намират най-много клиенти и най-добрата реализация на нашите стоки“, коментира Стефка Боева.

Дошло е време и двете страни – производители и държава, да открият формулата за най-прекия път между фермерите и потребителите на екологични храни, без това да е прекалено скъпо за всички.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 25

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта