Приемът на заявления по мярка 14„Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. започва на 25 септември и ще продължи до 31 октомври 2017 г. Документи ще се приемат в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“.

Бюджетът по мярката възлиза на 56 859 510,50 евро, съобщиха от фонда.

Документите за ползване на сградите и помещенията, използвани за нуждите на животновъдния обект, трябва да са за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане. Земеделските стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни.

Заявленията за подпомагане трябва задължително да бъдат придружени от удостоверение за регистрация на животновъден обект по чл. 137 от Закона за ветеринарната дейност, което се издава от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Животните, обект на подпомагане по мярката, трябва да са идентифицирани и въведени в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в информационната система на БАБХ.

Субсидиите се получават под формата на ежегодни компенсаторни плащания за една животинска единица. Помощта се предоставя за максимален срок от пет години при условие, че стопаните изпълняват коректно дейностите и ангажиментите посочени в план-програмата, която е неразделна част от заявлението за подпомагане.

Финансова помощ ще се предоставя на земеделски стопани, които се задължават да спазват доброволно петгодишни поети ангажименти. Те могат да бъдат както за една, така и за комбинация от няколко дейности по мярката, допринасящи за хуманното отношение към едрите и дребни преживни животни.

Подробните изисквания и наборът документи за кандидатстване по мярката са разписани в Наредба № 4 от 8 август 2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Допълнителна информация и образци на изискуемите документи за участие в мярката ще бъдат публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 19 Септември 2017 15:03

Подгответе качествен силаж за зимата

Така ще осигурите незаменим източник на суров протеин,

витамини и минерали за животните през есенно-зимния сезон

Предимството на силажирането е, че в зелените и сочните фуражи, съхранявани като силаж, загубите на някои хранителни вещества и витамини са по-малки. Силажите съдържат стимулатори и градивни елементи за поддържането и растежа на организма на животните. Например

при изсушаването на сеното загубите на каротин (провитамин А) са големи

След окосяването в зависимост от климатичните условия – силно слънце, дъждове, влага, развитие на плесени и др., те варират от 40 до 95 на сто.

Освен това при изсушаване при по-висока температура в някои белтъчини настъпват необратими промени и те се усвояват трудно от животинските организми.

При силажите каротинът се запазва

понякога дори се увеличава за сметка на другото багрилно вещество ксантофил, който се разпада и образува каротин. Белтъчните вещества, или по-точно многото аминокиселини, които ги изграждат, се запазват почти напълно. В много страни с дъждовни пролет и лято до силажиране се прибягва и когато не се разполага с достатъчно сушилни за сеното. Силажирането на пролетните фуражни култури е много разпространено.

При силажирането промени претърпяват въглехидратите

– захарите и скорбялата, които в резултат на настъпилата ферментация се трансформират в млечна киселина. Тя играе ролята на консервант и потиска развитието на много микроорганизми, които причиняват оцетно- кисела и пропионовокисела ферментация.

Силажирането се извършва в иззидани от камък или бетонови силажовместилища траншеи с лек наклон на пода и тръба за изтичане на случайно попаднала в тях вода. Силажираните фуражи се притъпкват много добре с трактор, за да се изкара навън намиращият се между тях въздух.В силажа започват да се развиват различни ферментационни процеси. Поради липсата на въздух постепенно взема превес млечнокиселата ферментация и блокира развитието на микроорганизмите, които предизвикват другите ферментации.

Стойността на киселинност се измерва с химичен показател, известен като рН. Колкото показателят рН е с по-ниска стойност, толкова киселинноста е по-силно изразена. При достигане на рН около 4,04,2 се развиват само млечнокисели бактерии. За разлика от маслено-киселите бактерии, които издържат до рН около 4,54,7 (след което действието им се прекратява),млечно-киселите бактерии продължават да са активни до рН 3,5-3,0. Стойността на рН или образуването на млечна киселина зависи от съдържанието на захар във фуражите.

Богатите на захар се силажират по-лесно и по-бързо

Например при зелената царевица на кочани и зърна във восъчна зрялост се получават силажи с повече млечна киселина. Тогава те стават много кисели и животните не ги ядат с охота.

Животните предпочитат леко кисели фуражи

с киселинност 4,2. Това означава, че захарното съдържание в силажите трябва да се регулира. Това се постига чрез смесване на фуражи с по-високо съдържание на въглехидрати (захари и скорбяла) с други с по-ниско съдържание на такива.

В практиката е възприет терминът "захарен минимум", който показва възможно най-ниския праг за съдържание на въъглехидрати и гарантира получаване на качествени силажи с рН около 4,2.

В зависимост от захарното съдържание отличаваме три вида фуражи.

лесносилажиращи:

* царевица на кочани;

* захарна метла;

* варени тикви и картофи;

* кореноплоди;

* запарени брашна и др.

трудносилажиращи:

* детелина;

* стъблата на много зеленчукови растения.

несилажиращи се самостоятелно растения:

* люцерна;

* коприва;

* еспарзета;

* комунига и др.

Трудно- и несилажиращите се фуражи се смесват с лесносилажиращи се растения, меласа, запарени брашна, картофи, тикви, цвеклови резенки и други в съотношение, което осигурява необходимия захарен минимум за правилното силажиране.

Колкото повече се увеличава участието на лесносилажиращите се фуражи (с по-високо съдържание на въглехидрати), толкова повече се намалява и захарният минимум. Съотношението на фуражите, които участват в силажа, се определя по

готови схеми за приготвяне на силаж

предлагани от наши и чуждестранни изследователи. Приготвяните първоначално силажи само от царевица на кочан са много кисели и при млечните крави не се изхранват добре.

Препоръчителен вариант е

комбинация на царевица на кочан, стъбла без кочани и малко люцерна, в резултат на което се получават силажи с приятен вкус на туршия. Участващите в силажите кореноплоди трябва да са наразяни ситно – на 5-10 мм, а още по-добре да бъдат смачкани във фуражомелка. При това третиране захарните сокове се смесват по-лесно и по-бързо с трудносилажиращите се фуражи, поддържат млечно-киселите бактерии, благодарение на което те се размножават по-бързо. Освен това се постига и по-добро сцепление между компонентите в силажа и максимално намаляване на количеството въздух (кислород), което стимулира оцетно киселата ферментация.

В някои страни при силажирането се използват различни препарати за повишаване на киселинността, антибиотици и други препарати срещу развитието на плесени.

Освен необходимостта от създаване на безвъздушна среда, голямо влияние при силажирането оказва и

водното съдържание на суровината

То може варира в границите на 65 – 75 на сто. При по-ниска влажност суровината се притъпква по-трудно иостава въздух, който спомага за образуване на плесени. Наличието на повече вода може да намали захарното съдържание. Ако суровината е с по-високо водно съдържание, водата поема част от хранителните вещества и така се намалява хранителната стойност на силажа, тъй като тя изтича навън.

Ако водата не може да изтече, силажът става прекалено кисел

и се приема от животните с неохота, а и сокът се разваля по-лесно.

При силажирането на някои тревни култури, предимно бобовите, които са по-сочни, те трябва след окосяването да завехнат малко на слънце в продължение на 2-3 часа, след което да бъдат извозени и нарязани. По-продължителното изсушаване е вредно, защото при недостатъчна влажност може да доведе до мухлясване.

Съдържанието на повече вода може да се определи ориентировъчно, като нарязаният фураж се стисне силно с двете ръце. Ако се появи влага между пръстите или суровината остане като компактна топка, това означава, че е твърде мокра. Ако топката се разпада постепенно след стискането, може

да се приеме, че водното съдържание е нормално. А ако се разпръсква и пада настрана, тя е по-суха от нормалното.

Водното съдържание може да се намали, като се добави сено, царевичак,

сенно брашно, чиста слама или плява. За да се постигне по-добро сцепление, се препоръчва силажирането де се извършва бързо, като на ден се напластява не по-малко от 3 м дебел пласт. След напълване на силажовместилището то се покрива плътно с полетиленово платно, след което се покрива с пласт слама и върху нея се насипва 20-30 см пласт от пръст. За по-добро запазване на силажите от вода и сняг върху силажните ями се прави покрив от черна мушама. Сламата и пръстта предпазват силажите от замръзване.

Публикувана в Животновъдство

Потомственият животновъд Пепи Борисов от с. Гигинци е доволен от занаята си, но ниските изкупни цени на млякото го принуждават сам да пласира продукцията си в близките села

Христо Райков

Животновъдът Пепи Борисов се занимава с отглеждане на крави от началото на 90-те години на миналия век. Фермерският занаят в рода му се предава от поколение на поколение – баща му е бил фермер, дядо му също. Въпреки малкия си брой крави в стопанството – 18 и 5 телета, той е доволен от животновъдството. Неотдавна – на 21 август, се родило най-младото теле в стопанството – Лиляна.

Стопанството на фермера се намира в брезнишкото село Гигинци, откъдето е и баща му. Пепи започнал да развива своята дейност с 2 крави, които отглеждал в имота си в столичния квартал "Горна баня". Заради съседите си и амбициите да увеличава броя на кравите, той се принудил да намери нов дом за своята ферма.

Така започнала историята на стопанството в Гигинци

където фермерът живее от 10 години. В селото има още един животновъд, но той отглежда по-малко крави от Пепи. "Животновъди сме няколко поколения. Баща ми гледаше овце. Той имаше по 70 – 80 овце във времето на т. нар. комунизъм. Кошарата е в планината край селото, където отглеждаше овцете лятно време, а зимата идваше в Гигинци. В семейството бяхме четирима братя, двама вече са покойници. Само аз наследих занаята от баща ми", разказва Пепи Борисов. Преди години той е отглеждал и коне, защото просто обича животните. С фермерския занаят се захванал, след като дошла демокрацията и започнали съкращенията в предприятията. Пепи също бил съкратен, но веднага намерил своята ниша.

"През 1995 –1996 година вече имах 8 крави. В село Гигинци пристигнах с 24 крави. На всички животни съм дал имена, защото когато викаш някое от тях, то трябва да знае, че се отнася за него. Добри са ми кравите, които са смесена порода – черно-шарени и симентал. Най-много ми харесват кравите симентал. Най-възрастната крава в момента е на 6 години, гледам много да не остаряват", споделя още Пепи. За продукцията казва, че трудно се пласира заради ниската изкупна цена на млякото. Животновъдът е принуден да кара млякото си по близките села, където го продава на местните жители. Каквото остане от непродаденото мляко, го дава на мандра от радомирското село Стефаново.

Мандрата взима млякото за 50 стотинки на литър

"Коректни са хората, не са излъгали нещо с пари, но слабо го плащат. Една минерална вода е по-скъпа от млякото", каза Пепи Борисов. Той призна, че не е участвал в протестите на млекопроизводителите, но ги подкрепя. Фермерът очаква обещани помощи за животните, които все още не е получил. Но се надява, че земеделското министерство ще преведе помощите, щом са ги обещали.

Според животновъда държавата са хората и трябва да се намери начин да се увеличи изкупната цена на млякото. "Ако има кой да ми изкупува млякото за поне 80 стотинки, не бих го карал по селата. Но няма такива мандри!... Повечето от тях лъжат хората, въпреки че аз от тази в Стефаново съм доволен. Като количество на денонощие произвеждам 180 килограма мляко. Сирене и кашкавал от него си правя само за мен", казва още животновъдът. По негови наблюдения през годините продукцията му се е увеличила. За този ефект е спомогнало заплождането със селектирани бикове. Закупува фураж на фирмата "Вал Груп" от г. Батановци – и той, и животните му го харесват.

От една година е случил на читави работници

– семейство от Враца. "Преди това имах страхотно текучество. Дойде и работи 4-5 месеца, каквото може взема и бега. Всичко зависи от самите хора. Сега ми помагат двама – мъж и жена, и с тях съм спокоен", казва Пепи. Семейството се занимава с животновъдство от години, 12-13 от тях са се трудили и в Италия. "Много сме доволни! Ако не сме доволни, няма да седим и да работим. Нашият шеф е златен за нас и е много добър човек. Много!", хвалят се те. Работниците споделят, че по-хубаво от България няма.

Машините, с които Пепи Борисов работи, са косачка и сеносъбирачка - и двете на италианската фирма БЧС (BCS). В стопанството му работи и с агрегати за доене, както и един камион на марката "Мерцедес". Има си и още един помощник – магаре, което е от една година във фермата. „От ония дни дойдоха едни и искаха да го купят, та стана една гюрултия с работниците, които не го продават", споделя през смях Пепи Борисов.

Съветът и пожеланието на животновъда към колегите му е да бъдат живи, здрави и да не се отказват от занаята. "Животновъдството е хубава работа. На мен специално ми доставя удоволствие, защото да видиш как израства едно теленце и става крава и започва да дава мляко – това те държи. Каквито и трудности да имат - да не се отказват” – съветва ги потомственият животновъд.

Публикувана в Животновъдство

Дори една „проста” вирусна диария при едрия рогат добитък може да има сериозни последствия за цялото стопанство

MSD Animal Health е глобална научно-ориентирана компания, която разработва, произвежда и предлага на пазара гама от ветеринарни лекарства и услуги. Акцентът на тазгодишната инициатива на компанията във фермата „Парк Хил” беше под надслов „Не в моята ферма“. Организаторите имаха за цел да насърчат фермерите да участват активно в опазване здравето на своето стадо. По повод събитието, главният експерт по ветеринарна медицина и здраве при зрелите животни Пол Уилямс каза, че много фермери имат пасивен подход и това трябва да се промени. „Те чакат до момента, в който животните се разболеят, и едва тогава се обръщат към ветеринарни специалисти за ваксиниране с цел да опазят здравето на стадото.”

Уилямс предупреждава, че в последните години съществено се е променила регулацията на използването на антибиотици. Затова е важно стопаните „да ги използват отговорно“.

Министерството на околната среда, храните и селските райони (DEFRA) на Великобритания се обяви за постепенно намаляване употребата на антибиотици при едрия рогат добитък, като до 2018 година трябва да се сведе до 50 мг на килограм живо тегло.

За да се постигне тази цел, Пол Уилямс насърчава фермерите да работят съвместно със своите ветеринарни консултанти, заедно да създадат строги програми за запазване здравето на животните. Ваксинирането играе ключова роля за осъществяването на поставените цели.

Икономическо влияние

От секцията, занимаваща се с преживните животни, към MSD Animal Health предупредиха, че макар от икономическа гледна точка болестите да са фактор, някои фермерите продължават да ги игнорират. Изследванията показват, че дори една „проста“ вирусна диария при едрия рогат добитък може да има доста сериозни последствия за цялостното представяне на стадото. Според данни на MSD Animal Health процентът на ваксинация срещу тази болест във Великобритания за последните години е паднал от 27,8 до 26,3.

Запитване до 550 европейски фермери показва, че има три основни пречки за ваксинациите (виж карето). Повечето фермери възприемат неправилно ваксинирането. Те са убедени, че чрез него болестта е „вкарана“ в стадото. В действителност това е белег за активно и превантивно управление на болестите – подчертават специалистите.

Прилагане на практика

Фермерът Роб Лонг има стадо млечно направление, което отглежда заедно с родителите си. Той е убеден, че здравето на животните е основен приоритет. През 2012 г. е инвестирал „на зелено“ 1,1 млн. лири. Сега купува крави, като целта му е броят на животните в стадото да надмине 400.

Стараем се да ги купуваме от стада, които имат добър здравен статус – обяснява Лонг. – В началото, когато ги въвеждаме в стадото, кравите са под карантина. Правим им кръвни тестове и получават превантивно лечение срещу тения и други плоски червеи. Цялото стадо редовно се проверява за вирусна диария, инфекциозен ринотрахит и лептоспироза, като за целта се използва комбинация от кръвни тестове и тестване на млякото. Партидите мляко също се тестват регулярно.

Макар до момента да не е намерена активна инфекция, семейство Лонг продължава да ваксинира цялото стадо за трите посочени по-горе болести. Дори малките телета се проверяват за вирусна диария.

Защо фермерите се противят на ваксинирането

  1. Пари. Фермерите не могат да отчетат влиянието на болестта и виждат ваксинацията единствено като разход.

  2. Администрация. Фермерите възприемат ваксинацията като нещо сложно за администриране, особено когато имат няколко групи животни, които трябва да бъдат ваксинирани по различно време.

  3. Липса на полза. Фермерите не могат да отчетат ползите от ваксинацията. Когато например излекуват някое животно, те забравят за проблема и не виждат смисъл да се придържат към програмата. 

Публикувана в Животновъдство

Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство

Лъвски пай от парите за агроекология отиват в стопански субекти под крилото на общински кметове. Вестник „Гласът на фермера“ разкри схема, с която местни власти си разпределят европари без да влагат почти никакъв труд и отговорност

Лили Мирчева

В ходене по мъките се е превърнал всеки ден от седмицата за семейството на Анна и Мариян Костови от село Добротица, община Ситово, област Силистра. Причината – не могат да намерят паша за животните си. „Вече 4 -5 години имаме проблеми с общината, защото не ни дават да ползваме общински пасища“, разказва Анна. Разказва, че вече са натрупали дебела папка с документация, с която да удостоверят, че не са получавали реални пасища и мери, а имат стадо от 80 крави и 130 овце.

„От няколко години подавам заявления, за да ползвам общински пасища, но общината ми дава само чукари, камънаци и места, обособени за гробищен парк, където е невъзможно да пасат животните. Колеги-животновъди в района имат същите проблеми“, продължава разказа си Анна.

Тази година решили за първи път да сложат електропастир на общинско пасище и нещата станали нетърпими. „Дойде време, в което трябва да се коси тревата и отвориха електропастирите, дори ни поискаха да ги махнем, за да могат да окосят спокойно с косачките. Тогава в отчаянието си се обърнах към медиите. Публикувах снимки на отворените пастирите и големите машини, които окосиха всичката трева до земята, така че вече животните не могат да пасат там. Принудихме се ние да отворим електропастирите, защото иначе щяха са съборят всичко“, разказва жената.

Съпругът Мариан продължава разказа за ходенето но мъките. „Писахме писмо до бившия министър на земеделието Десислава Танева и я запознахме с проблема. Отговори ни, че не била компетентна по въпроса, защото за общински мери вземали решение местните власти. Аз попитах имам ли право да си паса животните, отговориха ми, че никой няма право да ми забрани да си паса животните, щом няма други стопани там. Проучихме как стоят нещата – ние не правим престъпление, но и това започна да ги дразни. Кметицата започна да снима когато правехме електропастирите, а ние отново подадохме заявление за пасища и мери, но отново ни беше отказано.“

В писмото от името на министър Танева ги посъветвали да се обърнат към общинския съвет. „Тогава отговорих, че вече съм го направила, но никой не ми обърна внимание, въпреки уверенията, че общината се разпорежда със земята и трябва да намери някакво решения на проблема. Доколкото разбирам, в други райони не е така – искат някакъв минимален наем, за да си сложиш пастири, а тук всеки мълчи. Има още няколко животновъди в района и те имат подобни проблеми. Дори в община Ситово има стопанин, който си държи кравите само във фермата, защото няма къде да ги пасе“, продължава Анна.

Кметът на община Ситово и новоизбран и мандатът му тече от тази година, но ситуацията е същата – властта се променя, но не и порядките. Препатилите стопани се обръщали към областната служба по земеделие и гори в областния град Силистра, но вече се отказали. От мъглявите обяснения на чиновниците станало ясно, че общината някак си кандидатствала за субсидии по агроекология и затова „обработвала“ реалните пасища.

„Юристът на общината ни каза, че по закон имат право да участват в търг за разпределяне на пасищата само тези субекти, които отглеждат животни. Ние се явяваме на търг, на който предложиха само 100 дка, а цялото общинско пасище е 2000 дка. Питаме къде са останалите земи до 2 хил. дка – не било наша работа. Вече съм вдигнал ръце – не мога да разбера дали това е частна собственост или държавна“, обяснява Мариан.

„Отивам при кмета, а той ме праща в общинския съвет – те направили общинско предприятие и ме разхождат насам -натам. Ходих да питам в Разплащателната агенция при каква височина на тревата трябва да се поддържат пасищата и хората ми казаха – до 30 см височина. А тук окосиха до земята, така че не мога да пусна животните да пасат“, разказва стопанинът, който от невъзможността да излезе от порочния кръг – пасища има, но общината ги коси „до нула“, се поболял и дори постъпил в болница.

Семейството потърсило помощ и от представител на животновъдите в общината – г-жа Запрянова, но и оттам нищо не последвало. Писали молби до общината, но досега нямат никакъв официален отговор. „Исках да заградя с електропастир и да плащам наем, колкото се полага, но дойдоха и окосиха и сега животните са без храна. Молих се да окосят на 30 см височина, но ми отговориха, че били минали на проверка и им казали, че трябва да се окосят до земята. Сега чакам да поникне пак трева. А тази трева я оставиха на място върху другата, тя изгнива и животните не я ядат“, продължава да разказва за неволите си Мариян. „Преди получавах земя и плащах наем по 10 лв. на дка, за да ползваме пасища, а сега ще пиша пак жалба. Бях в болницата и се уморих. Сагата продължава пета година Предлагат ни земи, които не стават за пасища – да съм ги бил изчистил и да взема субсидия. Не искам субсидия, а да ползвам земя и животните ми да пасат - от това да печеля“, описва битката си с местните чиновници Мариян Георгиев. Според него не от подпомагане – било европейско или държавно, ще забогатее. „А и тази субсидия няма да е вечна. Това е работа за мошеници“, смята фермерът.

Депутатът от ДПС и бивш заместник министър на земеделието Бюрхан Абазов коментира за в. „Гласът на фермера“, че когато е бил на ръководния пост в министерството, се е сблъскал с феномена общински фирми да получават много сериозни средства по мярката агроекология от Програмата за развитие на селските райони. Но те пък имали право да бъдат бенефиценти по ПРСР, защото били стопански субекти.

Кой ли хитрец се е сетил да направи тези законови „врати у поле“, та общински чиновници и кметове да си разпределят европари, без да влагат почти никакъв труд и отговорности. И кое депутатско лоби е прокарало незабелязано идеята -вратичката в закона да се отваря пред някои общини така, че чрез търговско предприятие да получават евросубсидии. Ще продължим да питаме.

СНИМКА

На снимката се вижда как тракторите на общината окосяват електропастирите на нашата читателка

Обещано

Проф. Светла Бъчварова, депутат от БСП:

Ще направя питане в парламента с какъв статут са общинските фирми

- Г-жо Бъчварова, има ли нещо нередно в това, общинска фирма да получава парите по агроекология и да отнема пасищата на реални животновъди?

  • Ако има общинска фирма и тя стопанисва ливадите и пасищата, това е допустимо.

  • А нормално ли е общинската фирма да окоси тревата до земята и да я остави да изгнива на място, но така че животните да не могат да я употребяват?

  • Окосили са тревата и не са я прибрали? Да, след това пасището става неизползваемо. Това го има и в други райони и е възможно най-евтиният начин да вземеш субсидия. Правиш една коситба и тъй като при проверката, каквато и да е тя, се отчита, че на терена няма храсти и е окосено, приема се, че всичко е наред. Вероятно в указанията на министерството трябва да има изискването да се докаже колко сено е прибрано. А в показания случай тревата се оставя на пасището, започват гнилостни процеси и на практика то става неизползваемо за животновъдите.

  • Известно ли е колко са тези общински дружества в България и какви средства по агроекология получават всяка година?

  • Общинските фирми могат да получават наистина много средства, но трябва да работят. Кметствата имат право да направят общинска фирма – както горите са техни, така и пасищата.

  • Но това не е ли изкривяване на философията на субсидирането, т.е. подпомагането на реалните фермери?

  • Изкривяване е. Но повечето кметства нямат общински фирми за земята.

  • А как един обикновен фермер с животни ще се бори срещу общинска фирма, която само коси тревата, но пък прибира парите за агроекология? Къде е истината?

  • Според закона първо трябва да дават пасища и ливади на животновъдите. Но тази подробност явно трябва да се пипне в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но пак са намерили вратички как да вземат пари без особено усилие – 4 лв. - 5 лв. на декар струва косенето и толкоз. Аз ще направя питане в Народното събрание с какъв статут са общинските фирми.

Публикувана в Животновъдство

С промени в наредба 3 за прилагане на директните плащания министерството на земеделието въвежда важни изисквания за животновъдите, подали заявления за подпомагане по обвързаната подкрепа в Кампания 2017 г. Измененията са свързани с решенията, взети на Съвета по животновъдство, и са свързани с регистрацията на новородените във фермите.

В предложения проект се създава текст, който урежда начина на разпределение на новородените (приплодите) в стопанството, в случаите когато земеделският стопанин е заявил за подпомагане едновременно животни под селекционен контрол и извън селекционен контрол (по чл. 20 и 21 от наредба 3).

В тази връзка фермерите ще подават декларация за разпределение на приплодите между заявените за подпомагане схеми, като декларациите ще се подават в периода от 5 до 30 октомври в годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на фонд „Земеделие“.

Промените целят да се запази подходът, прилаган при отчитането на реализираните количества мляко за стопанството при схемите за обвързана подкрепа.

От кампания 2017 подпомагането за животни по схемите за директни плащания е обвързано с броя на приплодите в стопанството, родени в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване. Съгласно наредба 3 фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) установява точният брой на новородените чрез проверка в системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните.

Проектът за промените в наредбата ще бъдат обсъждани с браншовите организации до 3 септември.

Публикувана в Животновъдство

По време на заседание на Консултативния съвет по животновъдство беше постигнат консенсус за разпределение на извънредната помощ за млякото от 11,3 млн. лв. Бяха предложени различни варианти за съотношение между едрите преживни животни - биволи и крави и дребните – овце и кози-майки. Представители на браншовите организации ги обсъдиха и изразиха мнение, като се обединиха съотношението едър–дребен добитък да бъде 1:7. Точните ставки за подпомагане ще бъдат определени с нова заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. За получаването й от стопаните няма да бъде изисквано да подават заявления. Подпомагане ще бъде дадено за 398 хил. крави и биволи и за около 1,3 млн. овце и кози.

Освен извънредната помощ животновъдите ще получат и de minimis в размер на около 7,5 млн. лв. Беше прието предложението на браншови асоциации изплащането на извънредната помощ за подкрепа на млекопроизводителите от 11,3 млн. да стартира своевременно, за да бъде получена още през август и да не се чака одобрението на подпомагането по de minimis. То ще бъде разгледано на следващо заседание на УС на Държавен фонд „Земеделие“.

Финансирането се извършва с цел да подпомогне стопаните за преодоляване на ценовите диспропорции в млечния сектор и да даде възможност за осигуряване на фуража за изхранване на животните.

Публикувана в Животновъдство

Ако се установи, че стопанинът е злоупотребил с 2 животни – няма ги при проверка, или не са от обявената порода, той връща цялата субсидия в двоен и троен размер, казва Стоян Стоянов, главен експерт овцевъдство и козевъдство в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Стоянов, според статистиката преди 30-40 години в България е имало 10 милиона броя дребен рогат добитък, а сега са един милион. Трагично ли е положението в овцевъдството в момента?

  • Чак трагично не е, но постепенно се възстановява.

  • Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството ли е посредникът между фермерите и Държавен фонд „Земеделие“ при определяне на кой-какви субсидии да получи?

  • Фермерите работят пряко с развъдните организации, които извършват дейности по съответните породи животни. Те подават към нас заявления за животни, които ние преглеждаме, включваме в Регистъра на разплодните животни, одобряваме тези, които отговарят на определените условия за развъдните стада, който се води от ИАСРЖ ги и пускаме към фонд „Земеделие“.

  • Какви субсидии получиха овцевъдите през 2016 г. за животни под селекционен контрол?

  • Два вида са субсидиите – животни под селекционен контрол и агроекологични плащания. През миналата година за овце и кози под селекционен контрол парите бяха от порядъка на 62 лв. на глава, а отделно автохтонните породи, които участват и по мярка 10 от ПРСР, или бившата 214 за агроекологичните плащания, получиха още една субсидия от порядъка на 22 евро. Но всяка сумата е различна.

  • Но дребните и средни фермери непрекъснато се оплакват, че са пред фалит. Това означава ли, че трябва да се увеличат помощите или нещо друго в системата трябва да се промени?

  • Особено трудно им е тази година, защото ако имат под 50 броя животни, не участват в схемите за субсидиране по Наредба 3. Това се прави с цел да се стимулира уплътняването на стадата. Наредбата би трябвало да влезе в сила за комерсиалните, млечни стада, които дават продукция за мандрите. За съжаление са засегнати и автохтонните породи.

  • Какво е поголовието на овцете в България сега?

  • Мога да кажа колко са под селекционен контрол. В България са към 1милион и 200 хил. общо поголовие, като майките са към 800 хиляди по статистика на Министерството на земеделието и храните. Под селекционен контрол овцете са 350 хиляди.

  • Много фермери ли изгубиха субсидии с влизането в сила на Наредба 3 за минимални 50 бройки овце или кози, които да се подпомагат?

  • Не са много такива фермери.

  • Какви са трудностите за фермерите, заели се с овцевъдство, освен постигането на минимума от 50 животни, които да отглеждат?

  • Овцевъдството е трудно занятие. От стопанина се искат дух и любов към животните, защото когато субсидиите отпаднат, той ще продължи да ги гледа. Но има фермери, които казват – няма ли субсидии, оставяме животните. Но пък има и такава, които са впрегнали цялото си семейство в работата, и те са предимно потомствени животновъди. За тях е доход и начин на живот.

  • Шмекеруват фермерите, за да получат субсидии?

  • О, да, най-вече с ветеринарните марки. Не ги подават за регистриране във ветеринарната система. Марката стои в торбичка, окачена на стената, а не на животното. Опитахме се още преди 2-3 години да изчистим този проблем. Бяхме получили сигнали, че в дадено стадо има животни, които не са от определена автохтонна порода, а са записани като такива. Затова комисии от ИАСРЖ се стараят да влязат във всяко стадо, където има животни под селекционен контрол, за да преценим и ние дали развъдната организация е подала точни данни. Случвало се е фермерът да свали марката, да продаде животното, а марката да сложи на друго животно, което няма нищо общо с предишното. Това е проблемът с маркирането, където собствениците най-много злоупотребяват. Но много фермери си изпатиха по мярката за агроекология. Ако се установи, че стопанинът е злоупотребил с 2 животни – няма ги при проверка, или не са от тази порода, той връща цялата субсидия в двоен и троен размер.

  • Колко са развъдните организации за овце и кози в България?

  • Развъдните организации за овце са общо 17, а четири са в козевъдството.

  • Не са ли много за малка страна като нашата и на какъв принцип се създават тези организации?

  • Създават се в зависимост от това каква развъдна програма са представили в земеделското министерство. Ако тя получи одобрение, организацията получава лиценз с кои породи животни има право да работи. Не може една асоциация да каже – утре ще работя с тези животни. Има право само за породата, за която е получила лиценз. Примерно има асоциации, които работят с 3 породи, максимумът в практиката е за 6 породи, но има асоциации и с една порода. Примерно, една порода може да бъде към три асоциации, но не може една асоциация да работи с два вида животни - овце и говеда. Трябва да бъде само овце. Не може също да са овце и кози.

  • Могат ли още да са увеличават развъдните организации?

  • Могат, но по-добре ще е ако за дадена порода бъде само една организация.

  • Повече организации за една порода не означава ли, че така се раздробяват парите, които държавата отпуска всяка година за развъдна дейност?

  • Сумата е една и когато са повече асоциациите, тя намалява.

  • Има ли опасност като спрат субсидиите, да останем без овце?

  • Има. Напълно няма да изчезнат овцете, защото ще останат тези, които са гледали овце и без субсидии.

  • Говори се, че сме изгубили породата Свищовска овца. Колко местни породи сме загубили досега?

  • Имало е Рило-манастирска овца, Свищовска, Странджанска, но във времето са изгубени. Те са били малко екземпляри. Отглеждани са и са Били типични в района, в който са отглеждани. Но пък за сметка на това сме възстановили поне 2-3 породи, като Цигайската например.

Публикувана в Животновъдство

Една пета от свиневъдите страдат от хроничен бронхит

Усещането, че сте болни от грип, но състоянието не се подобрява и след

седмица – кашлица, хрема, задух по време и след работа във фермата. Това са първите признаци на заболявания на дихателните пътища, които

впоследствие могат да преминат в хроничен бронхит или астма.

Всеки пети се разболява

Фермерите, в частност онези, които се занимават със свиневъдство, често страдат от заболявания на дихателните пътища. Те заемат първо място сред професионалните заболявания. Всяка година около 600 души от цяла

Германия се обръщат за медицинска помощ, като при всички симптомите са идентични. И това е само върхът на айсберга.

Изследвания показват, че от заболявания на дихателните пътища страдат над 18 на сто от работещите в свинефермите. Подробните разчети отчитат, че една пета от свиневъдите страдат от хроничен бронхит (за сравнение при говедовъдите са 13 на сто, птицевъдите – 19 на сто, а при всички останали фермери – общо 12%). Потвърдени са предположенията, че при хората, заети в селското стопанство, рискът от заболяване от хроничен бронхит е висок и съществува тенденция към нарастване на броя на заболелите.

Причината е прахът

В по-голяма част от случаите причина за заболяванията е прахът във въздуха във фермата. По състав той е дразнещ, токсичен, инфекциозно опасен или предизвикващ алергии фактор. Прахът е съставен от огромно количество различни субстанции, към които се отнасят:

* алергени от животните (козина на животните, люспи от кожата);

* съставни части от храната;

* кърлежи;

* бактерии и ендотоксини;

* гъбни спори (плесенни гъби);

* вируси;

* остатъци от почистващи и дезинфекциращи средства;

* минерална пепел;

* газове от оборския тор (например амоняк).

Когато дихателните пътища са подложени на вредното въздействие на праха и дразнещите газове, в зависимост от състава и размера на частиците това може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Действително съществува механизъм за самопочистване, който извежда от организма чуждите вещества, които попадат в белите дробове. За съжаление, високото равнище на запрашеност и газове може да доведе до претоварване на организма. В тези случаи подвижните реснички в бронхите, които участват в очистването на организма, отмират.

Изключително опасен е най-финият прах

тъй като той не може да бъде изведена от организма, а прониква в алвеолите на белите дробове, откъдето не може да бъде изведен или откашлян. Така алвеолите буквално се затлачват и се нарушава кислородният обмен.

В свиневъдството особено значение през последните години имат заболяванията на дихателните пътища, описани по-долу:

* Хроничен бронхит

Това е чест проблем при работниците в селското стопанство, който води до

продължително възпаление на бронхите. Типични признаци на заболяването са кашлица и отхрачване на секрет. Когато под въздействие на възпалението имаме допълнително стеснение на дихателните пътища, вследствие на подуването на бронхите и имаме спазми, говорим за хроничен обструктивен бронхит. В началните стадии заболяването се лекува успешно. Болният трябва своевременно да се обърне към лекар-пулмолог.

* Алергична астма при фермерите

Това заболяване е реакция на свръхчувствителните бронхи към структурата и състава на вдишвания въздух. Представлява възпаление и подуване на стените на бронхите. Като резултат се образува жилава храчка. Отново имаме пристъпообразно и спазматично свиване на бронхите при кашлица. Причинителите за алергичната астма при фермерите са козината на животните, плесенни гъби, кърлежи или разпрашената суха храна. Най-разпространената причина за астма с неалергичен характер е амонякът.

* Инхалаторна треска се причинява от органичния прах

Ендотоксините, които се отделят от бактериите, причиняват инхалаторна треска (токсичен синдром на органичния прах). Често се наблюдават грипоподобни симптоми: задух, кашлица, температура. Те се проявяват 4-12 часа след приключване на работата във фермата и затова често се пропуска връзката с нея. Токсичният синдром на органичния прах може да бъде причина и за други хронични заболявания.

Как да се избегнат заболяванията

Вземането на различни мерки за безопасност изисква определена последователност и взаимозависимост.

Техническите мерки трябва да се разглеждат преди организационните, а те, от своя страна, да предхождат използването на индивидуални защитни средства. Към техническите и строителните начини на защита се отнасят добрата вентилация, редовното почистване на филтрите и техническото обслужване на вентилационните съоръжения. Повишените норми на обмен на въздуха подобряват значително неговото качество в помещенията. Трябва да се внимава с теченията и въздухообмена да не пречат на отглеждането на животните в свинефермата. Механизираното хранене предполага закрита система за подаване на храната и ниска степен на запрашеност. Освен това при отделянето на производствената от непроизводствената сфера при строителството на фермата могат да бъдат избегнати натрупванията на прах в помещенията.

Към организационните мерки се отнасят (където това е възможно) предлагането на храни, отделящи по-малко прах. Става дума за гранулирани и течни храни. Към сухите храни се прибавят растителни масла.

При почистването на помещенията трябва предварително подовете да се намокрят. Машинното почистване значително намалява натоварването на организма с прах в сравнение с почистването с метла. Използването на шлюзове за отстраняване на замърсяванията и разделянето на дрехите на работни и цивилни ще намалят преноса на прах от производствените помещения.

Как да защитите дихателните си органи

В някои сфери на работа и при извършването на определени дейности във фермата не трябва да се пренебрегват индивидуалните средства за защита на дихателните органи. Те трябва да бъдат подбирани според работата, която ще се извършва.

От твърдите частици в праха работниците се защитават чрез филтърни полумаски FFP (Filteringfacepiece) с клас на защита 2 и 3. Вентилът за изход на въздуха намалява овлажняването на въздуха в маската. При избора на маската трябва да се обърне внимание на размера. За да има нужното прилягане към лицето, всеки фермер трябва сам да пробва маски на различни производители и сам да избере най-подходящата. Само тогава ще се осигури нужната защита на дихателните органи.

Полумаските са за еднократна употреба и след завършване на работата (а когато се налага и по-често) трябва да бъдат подменяни. Те осигуряват защита от твърдите частици, но не защитават от газове и пари. За защита от пари се използват маски със сменяеми газови филтри. Всеки тип филтри предпазва от определени вещества. Възможни са и комбинации. Газовите филтри се прилагат за защита от дезинфекциращи и почистващи препарати, както и от изпаренията на оборския тор - амоняка. При продължително използване и при хора, които имат вече заболявания на дихателните пътища, се препоръчват прибори с въздух под налягане. При тях вентилатор всмуква въздух от околната среда и през филтър го насочва към маската. Тъй като при даденото оборудване налягането е леко завишено, то няма значение, когато херметизирането не е абсолютно. Важен момент при използването на филтриращи прибори е наличието на достатъчно количество кислород в околната среда. Ето защо те не са подходящи при работа в ями, канали и пр.

Да се избягва контакт с кожата

За индивидуална защита и избягване на контакт на кожата с праха във фермата се използват работни дрехи (например комбинезони), които покриват максимално тялото. Покриването на главата пречи на натрупването на прах в косата. Както прахът, така и почистващите течности могат да проникнат през кожата в организма. Ето защо е толкова важно да се използват средства за защита – например кремове. В зависимост от естеството на работата се препоръчва използването и на защитни ръкавици.

(По данни на Германската корпорация за социално застраховане в селското стопанство, ФРГ)

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 26

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта