Николай ЧАПАНСКИ

Жътвата в община Раковски е в разгара си, обобщават от общинската земеделска служба. От засетите 36 000 дка с пшеница и ечемик са ожънати 22 000 дка. В селата Болярино и Момино кампанията е приключила до вчера, а в Секирово, Стряма, Шишманци и Ген. Николаево все още се жъне. От ожънатите 16 000 дка с пшеница е отчетен среден добив 450 кг., а при ечемика най-висок добив са регистрирали в Болярино 540 кг.

Въпреки позакъснялата със седмица жътва в района, прибирането на реколтата е в нормални срокове и без поражения от градушки, както в някой райони на страната. От 13 хил. декара с рапица 5 хил. са пропаднали, а при останалите добивът е 182 кг от декар.

С 8 комбайна от най-висок клас прибира реколтата дружеството „Гранд Агро“ на Йосиф Делгянски, което стопанисва над 80 хил. декара земя в Пловдивска и Старозагорска област. От тях 43 хил. са засети житни, а добива за сега е по-слаб от миналогодишния под 500 кг. от декар, пояснява Делгянски. – Докато не ожъна всичко не искам да правя сметки, защото нашият завод е на отрито. При добро време се надяваме че до 15-16 юли ще приключим с жътвата, допълва той.

В селищата на община Раковски дори завърши и раздаването на рентата. Фирмата, която стопанисва най-много земя в Момино село „Тракия РМ“ вече преустанови раздаването на рентата по 60 кг. за нает декар. Тези от арендодателите, които са закъснели ще трябва да ходят до офиса на фирмата в Пловдив, за да получат дължимото. И тази година повечето предпочитат рентата си в пари – 0,30 лв. за кг. жито. Тази седмица приключва жътвата в Борец, Златосел и Чоба, Брезовска община.

Публикувана в Бизнес
Оптимизирането на сроковете на жътвата, заедно с навременното и качественото й провеждане съществено намалява загубите на зърно. При организирането на работата трябва да се има предвид, че продължителността на восъчната зрялост на сортовете и хибридите на зърнените култури е в пределите на 10-12 дни, а на пълната зрялост - 6-10 дни. Трябва да се обърне особено внимание на факта, че загубите на зърно при увеличаването на сроковете на жътвата в стадиите на пълна зрялост при всички култури рязко се увеличават. Изхождайки от това, жътвата трябва да се организира така, че при овършаването на масата с минимални загуби на зърн,о да не превишава 7-10 дни.
Зимната ръж е целезъобразно да се прибира с директно комбайниране. Трябва да се помни, че тази култура е много склонна към полягане, осипване и прорастване на зърната, поради това тя трябва да се прибере във възможно най-кратки срокове - 3-6 дни, за да не се допусне загуба на реколтата. При регулирането на зърноприбиращата техника трябва да се остави разстояние между барабана и подбарабанното пространство малко по-голямо отколкото при прибирането на пшеницата, за да може да се приема повече маса. Оборотите на барабана трябва да са в пределите  от 800 до 900 об./мин. Това позволява да се намали процентът на раздробеното зърно, особено при влажност на зърното под 14 %. По възможност жътвата на ръж трябва да започне при влажност на зърното 15-16%.
Зимният ечемик узрява най-рано от всички зърнени култури. Малко по-трудно се прибира от комбайните отколкото пролетния ечемик и зимната пшеница поради чупливостта на класовете, склонността към полягане и късите оптимални срокове за овършаване. Разликата между настъпването на пълната зрялост на зимния ечемик и зимната пшеница е около 3 седмици, което позволява да се разтеглят сроковете на жътвата.
Особеностите на прибирането на зимното тритикале са подобни на тези при ръжта. Най-добре е да се прибира с директно комбайниране. Плътно закритото от люспите на класовете зърно не се изсипва при узряване, което позволява да се прибира без загуби, дори и с леко заскъснение. За да се избегнат повреди на едрите зърна на културата при овършаване, оборотите на барабана се намаляват до 600 и се увеличава пространството под барабана. Но прекомерното закъсняване с жътвата може да доведе до пречупване на класовете. Някои сортове имат склонност към прорастване на зърното в класовете.
Публикувана в Растениевъдство

Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Слънчогледът, не само при мен, стои от миналата година, коментира Георги Христов,председател на „Земеделска кооперация -21 век“, с. Владимирово

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, кога бе учредена „Земеделска кооперация 21 век“ и с колко земя започнахте?

  • Тръгнахме с 18 хил. дка през 1994 г. В района има още една кооперация. В момента имаме към 29 хил. дка земя във Владимирово и в още няколко съседни села.

  • Какво отглеждате основно?

  • Тази година сме засели 4200 дка рапица, пшеница – 11200 дка, ечемик - 800 дка, царевица – 4300 дка и около 7 хил. дка слънчоглед.

  • С каква техника разполага кооперацията във Владимирово?

  • Техниката ни е 90% нова и е много хубава. Имаме трактор FENDT 3936, два малки Fendt 312, имаме три трактора Valtra и два New Holland.

  • Ползвахте ли европейски средства чрез проекти по Програмата за развитие на селските райони, за да купите тези машини?

  • Осъществихме навремето два проекта и си купихме двата FENDT и два комбайна. Останалите машини взехме със собствени средства. Сега имаме четири комбайна - два броя CLAAS LЕXION серия 660, CLAAS TUCANO 440  и John Deere966 е последният, който си купихме.

  • Смятате ли, че кооперациите имат по-различни проблеми в сравнение с останалите арендатори?

  • Кооперациите запазиха имота на хората, сградите и машините навремето. Но в този си вид вече не могат да издържат на конкуренцията. Казвам това, защото на събранията, които правим всяка година с отчет пред член-кооператорите, идват по 40-50 човека. Никой не задава друг въпрос на събранието, освен –рента, колко рента ще получим? Друго изобщо не ги интересува. Тази форма на стопанисване вече отмира. Това е мое мнение, но така смятат и доста мои колеги. Да, запазихме имота на хората, но трябва да се търсят други форми на работа в бъдеще.

  • Как, според Вас, ще се трансформират арендните отношения?

  • Трудно е да се каже. Разделянето на земята, което стана по много лош начин, и с навлизането на нови маслодайни култури от рода на лавандула, маточина, бял равнец, не вещаят добро бъдеще. Аз имам обяснение защо навлизат „екзотични“ култури - защото хората нямат работа и търсят поминък. Ако навремето, когато връщаха земята на собствениците й, бяхме повторили опита на Унгария, на Испания, Италия, сега положението у нас щеше да е по-добро. Там казаха на собствениците, че имат определени декари с дадена категория, без да казват къде се намира земята им. Затова сега имат плантации и държавата регулира добре агробизнеса. Казват, примерно, този блок става за круши, този – за лозя, тук за маслини, малини и т.н., и са направили плантации. А ние какво направихме? – Дадохме земята в реални граници: от майка му – на едно място, от баща му – на друго, от баба му – на трето. Но човек не може да я комасира и да засее определени култури, които позволяват ползване на високопроизводителна техника. Това е голям проблем.

  • Подготвя се нов закон за кооперациите – какво ще постигне той?

  • Нищо няма да постигне. Аз не виждам кой ще го направи този закон и как ще е по-сполучлив от сегашния. Ако направим равносметка и видим кой – какви пари внася в държавата от земеделие – това са кооперациите.

  • Известно е, че земеделските кооперации помагат и за изграждане на инфраструктурата по места, създават работни места, осигуряват социални придобивки в селата..

  • Ние поддържаме селата във всяко отношение – и през лятото, и през зимата. Като падне снегът – няма кой да го почисти. И без това селата обезлюдяха.

  • В новите мерки на ПРСР непрекъснато се говори за създаване на сдружения…

  • Българинът сдружения не прави, защото един на друг си нямаме доверие, а това е необходимо. Аз съм в този бранш от 1969 г. Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Ето, слънчогледът не само при мен стои от миналата година. Складовете са пълни, а жътвата чука на вратата. Никой обаче не казва отгоре какво ще правим със слънчогледа, с царевицата. Жътвата идва и трябва да обгазим складовете. Оставени сме сами на произвола на съдбата, което е жалко. А в България земеделието трябва да е един от приоритетите на държавата. Историята показва, че още от 1939 г. земеделието спасява държавата ни от икономически кризи.

  • Сега много се говори за периода след 2020 г. и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Вие какво очаквате да стане?

  • Ще отпаднат много селскостопански производители. Малките ще отпаднат, защото са неконкурентноспособни. Ще стане един хаос. Аз не виждам много светлина в бъдещето - тунелът е тъмен. А добруджанци, а и не само те, хората са работливи. Вижте само каква култура на земеделие имаме.

  • Какво трябва да се направи?

  • Трябва сериозно да се седне на масата и да има държавна политика. Тази година все още не сме получили субсидии - закога? И никой не казва – дали ще ги получим или не. Ще има ли или няма да ги има в бъдеще. Говорим само за пътища, пътища и пътища… Хубаво е, че се говори за туризъм. Всъщност туризъм и хранително-вкусова промишленост – това може да храни България. В магазините по селата, щом раздадем рентата, търговците виждат как оборотът им расте. Казват: пенсионерът със 150-160 лв. пенсия вземаше обикновено по 200 г сирене, сега взема 1 килограм. Това е временно. Хората в Добруджа имат средно по 5 дка и какво да правят с тях, какви пари могат да вземат от тях? Така че върху земеделието трябва много да се мисли. Виждат как е в другите държави, непрекъснато обменят опит. Да видим какво правят хората и да го направим и ние. Ние се задоволихме само с това - раздадохме земята на хората и им казахме: „Работете си земята, господа!“. А някъде на един парцел от 20 дка има по 30 наследници. Голяма грешка беше връщането на земята в реални граници. Ето сега и примерът с лавандулата. Във Франция вече приключиха с тази култура заради някаква болест, но и при нас утре ще свалят цените заради свръхпроизводство, и пак ще сринат стопаните.

  • Има ли млади специалисти, които искат да работят при вас?

  • Още преди 10 години казах, че във всяка една област вече нямаме кадри. Изчезнаха и специализираните училища, които имаше доскоро. Не от всяко дърво става свирка, е казал народът ни. Един ще стане доктор, друг – учител, инженер, кравар, механизатор. Преди 7-8 години директорът на Техникума по механизация ми казва, че е изпратил две момчета на практика при мен, но никой не ги е виждал в стопанството. Намерихме ги на плажа на Албена. Те нямат желание, нямат тръпка, не са заинтересовани. Сега всички казват – завършвам и заминавам в чужбина

  • Миналата година съобщиха, че комбайнер в Добруджа взема по 4 хил. лв. заплата по време на жътва. Вярно ли е?

  • Има пари за тези, които работят. Моите комбайнери като отидат на борсата, получават средно по 1000 лв., което значи, че им даваме хубави заплати. Но само с механизатори не става, трябват и животновъди – кравари, овчари... А при това изчезващо население – къде да ги намерим?

Публикувана в Бизнес

Над 5 милиона тона се очаква да е реколтата от пшенично зърно тази година, заяви днес заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев в Карнобат при откриването на жътвената кампания 2017. Оперативните данни за засетите площи са над 11 милиона дка пшеница и 1 300 000 дка ечемик. Те сочат, че и през тази година се очаква да имаме една добра реколта, която да гарантира зърнения баланс на страната, подчерта заместник-министър Добрев. Прогнозата за ечемика е в рамките на миналогодишното количество. Добрев допълни, че има засети и 62 000 дка ръж, 153 хиляди дка тритикале и над 1 650 000 дка маслодайна рапица. Заместник-министърът уточни, че това са прогнозни данни на база на състоянието на посевите през месец май и с оглед развитието им през последния месец. Той информира, че пълен обзор на състоянието на посевите и хода на жътвата ще бъде направен по време на предстоящото в началото на юли т.г. заседание на Консултативния съвет по зърното към министъра на земеделието, храните и горите.

Заместник-министър Добрев обясни, че данните от пълното обследване на културите, проведено в средата на месец май 2017 г. показват, че общото състояние на посевите от пшеница и ечемик е много добро. Развитието на културите през май и началото на юни протече с ускорени темпове при наднормени температури, а в по-голяма част от страната - и при наличие на добри и много добри почвени запаси от влага, вследствие падналите значителни валежи, което е предпоставка за добра реколта и в качествено отношение, подчерта заместник-министърът.

Към настоящия момент остатъкът от пшеница от миналогодишната реколта е около 343 хиляди тона, като се очаква към 30 юни 2017 г. преходният остатък от пшеница от реколта 2016 да бъде 270 000 тона с приспаднатото потребление дотогава и това е добра база за старта на новата реколта, посочи зам.-министър Добрев. Той допълни, че преходният остатък от ечемик към 9 юни 2017 г. е 39 200 тона, а наличната рапица - 32 600 тона. Наличните количества царевица в страната към 9 юни 2017 г. са 930 000 тона, а от черен маслодаен слънчоглед има запас малко над 1 милион тона.

„Ние, като ръководен екип на Министерство на земеделието, храните и горите имаме сериозен ангажимент и отговорност към хляба на България и към тези, които с труда си го създават. Затова и днес сме заедно с вас, за да зажънем заедно и да засвидетелстваме уважение към сектора и към неговата най-важна грижа в годината - прибирането на зърното от новата реколта”, заяви заместник-министърът. Той пожела богата жътва и берекет на стопаните и потвърди готовността на ръководството на министерството за поддържане високото доверие на бранша.

Събитието беше организирано от Националната асоциация на зърнопроизводителите и на него присъстваха кметът на град Карнобат Георги Димитров и заместник-областният управител на Бургас Владимир Крумов. Заместник-министърът подчерта високият над 65% дял на есенните култури сред цялото земеделско производство в областта, което изгражда на Бургас и региона авторитет на една от житниците на България.

Публикувана в Растениевъдство

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) има удоволствието да обяви, че на 14 юни 2017 г. (сряда) официално ще бъде открита Жътвена кампания 2017. Събитието ще се състои от 11.30 ч. в землището на гр. Карнобат в стопанството на г-н Теодор Тодоров, член на УС на НАЗ и председател на сдружение „Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“.

Жътвата е един от най-важните моменти в земеделската дейност, чието значение е широко застъпено в българската култура и обичаи. За трета по ред година НАЗ организира откриване на жътвената кампания в традиционен фолклорен стил, като тазгодишният домакин ще покаже народния обичай от Карнобатския регион.

Публикувана в Новини на часа

Докато в Обединеното кралство жътвата вече привърши, в Австралия и Нова Зеландия тепърва започва. Британският фермер Бен Харисън разказва за преживяванията си пред сп. Farmers Weekly

Австралия е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент. Наричат я Шестия континент, а също и Долната земя, защото е разположена изцяло в Южното полукълбо. Британски фермери са опитвали шанса си за работа в Австралия и Нова Зеландия – страни, които са в състава на Общността на нациите (Британската общност), оглавявана от Великобритания. Сред тях е и Бен Харисън, който в момента е мениджър на машинен бизнес и управление на земите в EnglandFarmers. Той разказва за работата си в двете далечни страни и дава съвети за стъпките и изискванията за намиране на работа в тях.

Бен Харисън решава да кандидатства за работа в Нова Зеландия, след като е окуражен от новозеландците, които работят заедно с него във ферма за лук в Норфолк, Източна Англия. Той успява да си осигури редица постове в Австралия и Нова Зеландия и след известно колебание кой път да поеме, през 2010 г. заминава за Нова Зеландия. Първата му работа там е на Южния остров (един от двата големи острова на страната) в картофена ферма с надница 20 новозеландски долара на час. След това се отправя към Пърт в Австралия, където работи в семейна ферма с 2 хиляди глави добитък и 10 хиляди акра обработваема земя. “Макар че условията бяха приемливи, в случаите когато водата в резервоарите беше малко, не можехме да се къпем, за да има достатъчно вода за добитъка,” споделя Харисън. Той работи и в компания, която копае злато, където условията са много сурови, но заплащането си заслужава изпитанията.

През 2012 г. Бен отново се завръща в Австралия за жътвата в един малък град, наречен Турауиина, където работи със седем комбайна. “Това беше едновременно най-добрият и най-лошият ми фермерски опит досега. Жънехме, докато можем и докато времето позволяваше, спяхме в стари овчарски колиби или в самите хедъри. Хедърите бяха по-добрият избор, имайки предвид броя на змиите по колибите” – спомня си англичанинът. Тъй като пропуска да се договори за заплащането предварително, този път получава незадоволителните 20 долара на кош.

Харисън горещо препоръчва работата в Долната земя, защото и самият процес по кандидатстването е много директен и бърз. Фейсбук също е добър начин да се получи информация през форуми, както и да се наберат контакти на по-добрите ферми и тяхното заплащане.

Процесът за кандидатстване е много прост за британските граждани, тъй като визата се получава онлайн в рамките на 24 часа. След като вече си на място и успееш да си заработиш определен брой работни дни, според австралийското законодателство получаваш виза и за следващата година. Харисън препоръчва да се регистрирате и в сайта Gumtree, чрез който си е намерил следващата работа в съседна ферма. Човек не може и да предположи колко огромна е Австралия, ако не е бил там. Най-голямата площ, ожъната наведнъж от Бен и екипа му, е била две хиляди акра. Но интересното е, че това се е случило без GPS. Понякога са минус и прекалено големите разстояния, тъй като ти се налага да шофираш по 90 мили, за да намериш обхват. “Веднъж един рейнджър ме посъветва, че в случай на ухапване от змия, е добре да се обадя веднага вкъщи по сателитния телефон, защото може да не стигна до болницата,” казва Харисън.

Съвети при търсене на работа

Ето няколко съвета при търсене на работа в Австралия и Нова Зеландия според 2WorkinOz (www.2workinoz.com.au), което е агенция за набиране на работници в селското стопанство:

  • Преценетe добре времето, в което си търсите работа – не търсете по средата на сезона или между сезоните. Добре е да започнете поне 2 седмици преди началото на работния сезон.

  • Бъдете готови да започнете на средната надница и да получите повишение, след като сте доказали качествата си. Ако имате прекалено завишени изисквания преди да сте се доказали, това може да разочарова работодателите.

  • Носете си три чифта работни дрехи според сезона.

  • Искайте съвет директно от работодателя за екипировката, която ви е нужна за съответната ферма и работа. Имате ли нужда от обувки, подсилени със стомана, бутилки за вода и т.н.

  • Проверете предварително условията на живот. Добра идея е да имате собствено спално бельо, спален чувал.

  • Добре е, преди да приемете работата, да проведете интервю по Скайп.

  • Ако потърсите услугите на агенция, ще имате повече варианти и предложения.

  • Не отхвърляйте възможността за работа в по-малки ферми, които дават възможност да обогатите опита си в различни сфери и да придобиете нови умения. Работата в големите ферми е по-еднообразна.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

На 6 октомври Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) пое щафетата от Международния съвет по зърното (IGC) и на свой ред увеличи оценката за глобалното производство на пшеница през 2016/17 г. Прогнозната летва беше вдигната с нови 1,7 млн.т – до 742,4 млн.т, а това е 8,6 на сто над резултата от предходния сезон. По-оптимистичната прогноза е следствие на данните за по-високи от очакваните добиви в Аржентина и Австралия, където жътвата сега започна.

В актуализирания глобален баланс отново виждаме изпреварващото развитие на производството (742,4 млн.т), в сравнение с потреблението (730,5 млн.т), което предполага натрупване на рекорден преходен запас от 234,2 млн.т в края на 2016/17 г. (225,8 млн.т - 2015/16 г.). Водещи анализатори отбелязват, че вследствие на „изобилното глобално предлагане и най-вече големите експортни наличности” цените на пшеницата на световния пазар се сринаха с 47% в сравнение с пиковите стойности от 2008 г. През новия сезон пазарът отново ще бъде „комфортен” за купувачите. „Международните цени на пшеницата вероятно ще останат стабилни и относително ниски през 2016/17 г.” прогнозират експертите от ФАО.

Публикуването на серия депресиращи пазара прогнозни данни, а също така и успешното стартиране на жътвата в Южното полукълбо прекъсна възстановяването на житните котировки в Европа и САЩ и векторът на ценовото развитие отново се насочи надолу.

В рамките на изминалите седем дни (30.09.-6.10.16 г.) цената на декемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж ерозира от EUR 161,75/т до EUR 158,25/т (EUR 179,25/т – 6.10.15г.). С 2-3 евро се понижиха и котировките на хлебното зърно на експортния пазар до EUR163-165/т FOB Руан за френска пшеница (11,0-12,5% протеин); EUR 163/т СРТ Хамбург и 168-174/т FOB Балтийско море за германска пшеница мин.12%протеин (EUR166/т FOB Руан и 175/т СРТ Хамбург на 6.10 15 г.).

Цената на царевицата обаче остана почти непроменена - EUR 159,50/т на борсата в Париж и EUR 163-164/т FOB Бордо (EUR 157/т FOB - 6.10.15 г.).

Борсата в Будапеща на 30септември 2016 г. затвори без значими ценови промени: мелничарска пшеница (м.XII)- $148/т ($149 – 29.09.16 г.); (фуражна пшеница (м.XIІ) - $145/т ($148/т); царевица (м.XI) - $141/т ($144/т) и ечемик (м.XII)- 135/т ($135/т).

Решението на Египет да отмени изискването за нулево съдържание на мораво рогче върна цените на руската и укранската мелничарска пшеница към по-високите стойности от началото на септември - $168-171/т FOB за пшеница 12,5% протеин ($180-188/т FOB – 6.10.15 г.).

На 4 октомври Египетската държавна компания GASC информира за покупката на нови 240 хил. тона руска пшеница чрез международен търг проведен на 4 октомври, в това число: 60 хил. тона от Union по $177,70/т FOB; 60 хил. т от Allegro - по $178,95/т FOB и 120 хил тона от ADM също по $178,95/т FOB (доставка 1-10 ноември).

След важните новини от украинския пазар трябва да маркираме „Меморандума за разбирателство за 2016/17 маркетингова година” ( Memorandum of understanding for 2016/17 MY), подписан на 30 септември между Министерството на аграрната политика на Украйна и компаниите експортьори. Приложение №1 на Меморандума определят пределните количества на зърнените храни за износ през текущата 2016/17 г. маркетингова година както следва: 16,5 млн. тона пшеница и меслин (пшеница 1-5 клас – 10,1 млн. т, пшеница 6 клас и по-лоша – 6,4 млн. т); 17,4 млн. т царевица; 5,6 млн.т – ечемик и 1 хил. ръж.

Публикувана в Бизнес

Започнала е жътвата на слънчоглед в областта. Това съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в Дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ в Добрич, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Към момента са реколтирани малко над 7% от площите със слънчоглед. Засетите площи са общо 810 885 дка. Производството е 12 509 тона, средният добив – 200 кг/дка. Започнало е прибирането и на царевица в две от добруджанските общини – Добрич и Добричка. Средният добив е 452 кг/дка. С царевица в областта за засети 961 717 дка. В дирекцията няма регистрирани пропаднали площи с тези две земеделски култури. Приключило е прибирането на лавандула в областта със среден добив 524 кг/дка. Получената продукция е малко над 3 650 тона. Този вид трайни насаждения се отглеждат във всички общини. Изключение правят само общините Крушари и Шабла. Най-високи добиви са отчетени в общините Каварна – 700 кг/дка, и Генерал Тошево – 600 кг/дка. Приключило е прибирането на реколтата от праскови в областта със среден добив 323 кг/дка и на кайсии – 600 кг/дка. Високи добиви се отчитат при реколтата от дини – към момента 1208 кг/дка, пъпеши – 788 кг/дка, ябълки – 767 кг/дка, сливи – 541 кг/дка и круши – 289 кг/дка.

Публикувана в Новини на часа

Често по време на жътва водачът на комбайна може да намали загубите на зърно или др. под. чрез различни настройки на комбайна. В помощ вече му идва и новото приложение на CLAASCEMOSAdvisor. То се предлага за смартфони и може да се използва при комбайните на CLAASсерии LEXION, TUCANOи AVERO.

Приложението CEMOSAdvisorработи на принципа на предлагането, т.е. водачът стъпка по стъпка е воден към оптималните настройки на машината. Ако в процеса на работа установи проблем, той го задава в смартфона и получава предложение за оптимизиране, например при високи роторни загуби да се намалят оборотите на агрегатите. Накрая водачът напасва настройките чрез съответните регулатори в кабината и проверява дали мерките оказват въздействие. Ако не се наблюдава такова, приложението дава други предложения.   

 

Водачът се учи автоматично 

По този начин приложението Advisorне само помага да се оптимизира процеса на жънене в актуалните жътвени условия. Водачът също има ползва от системата, тъй като се подобряват постепенно неговите знания и усет за въздействието на определени настройки върху комбайна. Щом машината е оптимизирана успешно, всички настройки могат да се съхранят в приложението и да се намерят на по-късен етап.   

Предложенията в приложението са базирани на препоръките в ръководството за експлоатация и с негова помощ те директно се прилагат на практика. Тъй като приложението работи чрез смартфон, не е необходим терминал в кабината на водача. По този начин приложението Advisor може да се използва за всички комбайни CLAAS.

 
Освен това с приложението прогнозата за загуба на зърно се осъществява много лесно. Чрез подаване на различни данни водачът може да установи прецизно процентния дял на загубите и да ги ограничи пак с помощта на приложението.  

Приложението CEMOSAdvisorе безплатно и от 1 юли 2016 може да се тегли от App-Storeза  iOS- undAndroid-операционни системи.

 

Всички продукти на CLAAS може да закупите от официалния вносител на марката за България фирма Рапид КБ ООД, www.claas.bg, тел. 02/400-80-10. 

Публикувана в Агротехника

От различните фирми получаваме различни съвети. Но изборът е ваш и зависи от вашите знания, но и от вярното експертно мнение.

. За характерните грешки при избора, експлоатацията и настройките на зърноприбиращите машини разказват представители на компаниите производителки New Holland, CLAAS, «Ростсельмаш», John Deerе, SAME DEUTZ-FAHR и AGCO

списание Profi

От правилния избор на зърноприбиращ комбайн и неговата безпроблемна работа зависи резултатът от целия труд на земеделеца. В периода на жътвата тази скъпа машина не трябва да създава никакви проблеми и да престоява дори ден. Работата на комбайна трябва да бъде максимално ясно и надеждно настроена.

Времевият прозорец, през който механизаторите трябва да приключат жътвата, като правило не е голям. Въпреки това е важно не само да успеят да приберат реколтата, но и да го направят с минимални загуби. Сроковете за прибирането на пшеницата са 14 дни в годината, и от това как работи комбайнът и дали ще успее да се вмести в този интервал, зависи и в прекия, и в преносния смисъл хлябът на цялото стопанство.

Всичко започва от избора

Най-скъпите грешки се правят още на етапа на избор на машината, убедени са специалистите. Според тях няма нищо по-лошо от скъп, ненатоварен до максимум комбайн. „За съжаление, потребителите невинаги вникват в тънкостите на избора поради ниската си осведоменост. Европейските фермери са по-взискателни, не дават нито едно евро напразно, но в същото време са готови да платят повече за скъпо оборудване, което ще спести и оптимизира процеса на жътвата“, казват специалистите от „Ростсельмаш”.

При това се забравя, че ако оборудването или опцията не са фабрично поставени, те струват с 15 – 20 на сто повече – добавя се цената на доставката, увеличава се сложността на монтажа и т.н.

На етапа на избора е важно да не се сбърка в типа на комбайна, грамотно да се избере барабанно-сепариращото устройство. Производителността на прибиращата техника е най-важният момент, позволяващ на земеделците да свършат работата в кратки срокове.

Днес на пазара се предлагат барабанни (с един или два барабана с клавишен сламотръс), роторни и хибридни (с барабанно овършаване и роторен сламосепаратор) машини. Роторните са по-производителни, сламотръсните са по-универсални. Основа за избора трябва да бъде правилната оценка на добивите, както и конкретните култури в сеитбооборота на конкретното стопанство. Овършаването в барабанния (сламотръсния) комбайн става за сметка на триенето от ударите на метала на барабана в зърнената маса, докато в роторния – за сметка на триенето между слоевете на самата маса (аналогично на прането в центрофуга, където долният слой на масата се върти по-бавно, а горният – по-бързо).

По този начин за ефективното използване на роторните комбайни е необходим голям поток на масата, което означава високи добиви. Типична грешка ще бъде закупуването на такива машини за работа в райони с добиви под 400 кг на декар. Недостатъчното натоварване на ротора с растителна маса ще доведе до намаляване на качеството на овършаването, повишено раздробяване на зърното и като цяло няма да позволи да се разкрие целият потенциал на машината.

Не по-малко важно е да се преценят условията на жътвата и климатичните особености на района при избора на сламотръсна машина. Например, при често повтарящи се неидеални условия (повишена влажност на растителната маса, заплевеност и т.н.), по-добре е да се ориентирате към машина с два барабана, съветват специалистите. Един барабан се справя по-зле с влажната маса, докато вторият (по същество центробежен сепаратор) му помага с основната сепарация.

Съществуват и варианти с хибридни машини (например комбайните на CLAAS), където е реализирана система за овършаване с два барабана с роторна сепарация. Това е компромисен и универсален вариант, който може да се използва както при неблагоприятни условия на работа, така и при суша. Но ако полето е силно заплевено, не се препоръчва да се използва нито хибрид, нито ротор, тъй като те са много чувствителни към променливата влага. За такива поля са по-подходящи сламотръсните машини.

Хедерът

Според специалистите следващият етап, при който не бива да се допускат грешки, е изборът на хедер. В зависимост от регионалните особености, добивите и вида на културите в сеитбооборота и релефа на полето, фермерите трябва да са наясно с оптималните параметри на тази част от комбайна – нейния тип и работна ширина. Правилният избор на хедер гарантира 50 на сто от успеха при жътвата, убедени са те.

От хедера могат да започнат всички проблеми на комбайна, но ако той е добре подбран и настроен, то в бъдеще може да се избегнат много неприятни моменти. Ако хедерът е регулиран неправилно, износен, то тази грешка ще бъде трудно да се поправи в бъдеще.

По тази причина още преди покупката на комбайна е важно да сте наясно с културите, които в перспектива може да се появят в сеитбооборота.

Например, в базов вариант комбайнът като правило е подготвен за работа със зърнени култури. Така че наклонената камера е снабдена със задвижващ ремък, пресметнат за натоварване със зърнени култури. А ако се планира да се прибира слънчоглед, царевица или други култури, е необходимо от завода да се поръча усилен задвижващ ремък с комплект. В противен случай при работа с обемна влажна маса, например царевица, стандартният ремък на наклонената камера може да подхлъзва и буксува. Като резултат значително се увеличава износването му.

Специалистите също съветват да се обърне внимание на това, че стандартните хедери за зърнени култури с тегло 1–3 тона не изискват усилие за повдигането им, докато царевичната приставка тежи от 3 до 4,2 тона, което означава, че за нейното повдигане комбайнът трябва да е оборудван с мощни хидравлични цилиндри. И въпреки че почти всички производители могат да дооборудват машината с по-мощни хидравлични цилиндри за царевичен хедер, да се направи това още в началото на завода ще бъде по-евтино, отколкото после в “домашни“ условия.

Много типична е ситуацията, когато земеделският производител купува евтин хедер за зърнени култури, а след това започва да разширява сеитбооборота и иска да се преоборудва хедера за прибиране на други култури, например рапица или соя. Но дооборудването е сложно, а понякога и невъзможно. Тогава се налага да се поръчва още един хедер. За да се избегнат излишните проблеми, специалистите препоръчват да се купуват универсални хедери, с които могат да се прибират по няколко култури.

За универсални се смятат хедерите варио с променяща се от кабината дължина на стола, каквито има при много производители. Като правило те лесно се преоборудват за различни култури, в това число рапица, и лесно се променя височината на отреза. Но тяхната универсалност не може да бъде абсолютна. А и във всяка универсалност има частица компромис, качеството на прибирането на някои култури в известна степен ще пострада.

Например – прибирането на бобови култури трябва да се прави с хедер с гъвкав режещ апарат, тази особеност му позволява да постигне минимална височина на отреза. Но тези хедери са по-скъпи от онези за зърнени култури, така че често може да се види как с цел да се икономисат средства, се прибира соя с обикновен хедер за зърнени култури.

Това е грешка, твърдят специалистите. При хедера за зърнени култури минималната височина на отреза не може да е по-ниска от 20 см, докато всички продуктивни соеви шушулки са на височина 15-20 см. Така ще бъде загубена до 15 на сто от реколтата, предупреждават специалистите, а придобиването на хедер с гъвкава приставка се изплаща за един сезон. Освен това такъв хедер е полезен при прибирането на полегнали култури.

Хедерът се избира според конкретните култури и условията на тяхното прибиране, добавят експертите. Освен стандартните хедери, има по-универсални решения, които се използват за голям спектър от работи и в по-тежки условия. Във всеки отделен случай земеделецът трябва да пресметне какви загуби носи използването на хедера не по предназначение. Например, прибирането на рапица с обикновен хедер означава загуба от 10 на сто и повече. А използването на хедер с надлъжни лентови транспортьори позволява да се прибират максимално ефективно полегнали култури, да се повиши производителността при зърнените култури с до 15 на сто, а при рапицата и до 70 на сто.

Не бива да се забравя, че хедерът е тази част от комбайна, която се износва най-бързо. Срокът на неговия живот е два пъти по-къс. Така, ако комбайнът работи 5000 – 6000 моточаса, то хедерът трябва да се замени или ремонтира капитално след 2000 – 3000 моточаса. Ако имате различни хедери за различните култури, износването между комбайна и хедера горе-долу се изравнява.

Производителите препоръчват също при избор на хедер да се имат предвид добивите от културите. Например, пшеница с добив над 600 кг от дка не се препоръчва да се прибира с шнекови хедери на роторни комбайни. В този случай вълнообразното подаване на масата увеличава пиковите натоварвания и увеличава разхода на гориво, обясняват производителите. Те съветват да се избере хедер с лентов транспортьор. При тях масата след отрязването постъпва на лентата и по-равномерно се транспортира към вътрешността на комбайна. Това позволява да се получи по-равномерно овършаване и умерен разход на гориво. Освен това не възниква т.нар. „ефект на булдозера“.

Работна ширина

Прозорецът, през който трябва да се успее да се прибере пшеницата, е най-късият. Поради това още на етапа на избора фермерът трябва да знае съвсем ясно с каква производителност трябва да работи, съветват специалистите. Грубите сметки предполагат да се раздели количеството на наличните в стопанството декари на 14 дни и да се умножи по 0,8 (коефициент за почивка). Получената цифра е отправна точка за определянето на ежедневната производителност на комбайна. Фермерът трябва да я знае, за да избере мощността на комбайна и съответния хедер.

Както обясняват експертите, правилно подбраният хедер трябва да осигурява комфортна работа на зърноприбиращия комбайн, без загуби на производителност в диапазона 4 – 7 км/час. В този скоростен интервал пропускателната способност на машината и съответно продуктивността на работата на комбайна са оптимални.

Някои специалисти смятат, че оптималната скорост е 5 км/ч. Това се обяснява с факта, че именно при тази скорост операторът най-добре чувства машината и хедерът максимално точно копира релефа, докато при по-висока скорост при прибирането на зърнени култури се увеличава износването на всички възли на машината.

Една от типичните грешки, която посочват много от специалистите, е поставянето на хедер, който не съответства на пропускателната способност на машината. Най-често се поставя „тесен“ хедер на доста мощна машина, в това число роторна.

Обикновено това се прави с цел икономия, тъй като хедерите с малка работна ширина са по-евтини. Такъв хедер се избира и с цел запазване на възможността на комбайна да се придвижва по полските пътища, защото в този случай може да не се демонтира . „Махането на хедера е процес, който заема време и сили, а механизаторите не обичат това. Докато транспортните габарити с 7,5 – 8-метров хедер позволяват движение по пътя без демонтаж“, обясняват експертите.

При това обаче производителността на комбайна трябва да се повишава, увеличавайки скоростта на движението до 7 – 10 км/ч, което се отразява пагубно върху машината.

Често се наблюдава фермер, закупил мощен комбайн с 300 – 400 к.с., да го кара с висока скорост и тесен хедер на поля с ниски добиви, недоумяват специалистите. – Но нали така изразходва огромно количество гориво, износват се частите. Като резултат се увеличава себестойността на продукцията.“

Получава се така, че комбайнът има по-голяма пропускателна способност от хедера – в резултат скъпата машина не е натоварена напълно и работи неефективно, обобщават експертите.

Впрочем в компания JohnDeere по експериментален път са доказали, че при прибирането на пшеница с комбайн модел S670 с 9-метров и 12-метров хедер при добиви от 550 кг на дка производителността с по-широкия хедер е нараснала с 18 на сто, а разходът на гориво на тон прибрано зърно е намалял със 17 на сто.

Но има и друга крайност, когато при високи добиви и голямо количество слама се използва сламотръсна машина с малка мощност и хедер с голяма работна ширина. При такъв подход висока производителност от комбайна не може да се очаква.

Специалистите обръщат внимание и че при избор на хедер често не се вземат предвид работната ширина и броят на редовете на сеялката. Например, ако сеялката е за 8 реда, а хедерът – шестредов, то на границите на ширините на тези машини в полето е възможно несъответствие. Но този проблем с развитието на спътниковата навигация остава на заден план.

Обърнете внимание на опциите

При избора на окомплектоване на машините често се пропуска такава важна опция като променливото задвижване на барабана. И ако при пшеницата скоростта на въртене на барабана трябва да е 700 – 800 об/мин, при царевицата са необходими само 300 об/мин.

Както обясняват експертите, без променливо задвижване на сламотръсните машини не е възможно да се понижат оборотите при преминаването на различна култура. А при работа с такава скорост на царевица или слънчоглед ще има повишено раздробяване и сплескване на зърното.

А фермерите, които предпочитат да запазят следжътвените остатъци (тоест да не обработват почвата) и работят с хедери с голяма работна ширина (от 9 метра), трябва да се погрижат комбайнът да има активен сламоразпределител. Това позволява по-равномерното разпределяне на следжътвените остатъци по ширината на хедера, особено при голямо съотношение на сламата към зърното. При работа с големи хедери обикновен сламоразпределител може да не е достатъчен.

Разбира се, такива опции добавят към стойността на машината до 4000 евро, поради което обикновено не се поръчват. На като резултат в стопанството получават купи на полето и неравномерно разпределение на сламата, което се отразява отрицателно при работа с технологии на минимална почвообработка.

Освен това специалистите препоръчват преди покупката да решите каква ще бъде системата за регулиране на решетките. В базовата версия е механична система, при която преместването от култура на култура става ръчно. Ако е необходимо електромеханично регулиране, то е добре да се поръча още от завода – ще бъде и по-бързо, и по-евтино.

Не трябва да се забравя и размерът на шнека за разтоварване. Колкото е по-широк хедерът, толкова по-голям трябва да е шнекът, за да се избегнат проблеми при разтоварването. Често клиентите поръчват комбайн с малък хедер, например 7 метра, и според него ние избираме разтоварващия шнек, разказват производителите. Но ако в някакъв момент се премине към работа с по-голям хедер, например 12-метров, то шнекът ще трябва да се уголеми. А това, разбира се, е по-скъпо, отколкото да се постави голям шнек отначало.

Целият материал четете само във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта