Петък, 15 Септември 2017 11:40

Засаждане на ягоди през септември

Подходящото време за засаждане на ягоди е септември. Колкото по навреме се засадят толкова по-добре се развиват растенията до зимата, а и презимуват по-добре, което гарантира висок добив още първата година. Засаждането на ягоди в края на септември носи 1/5 от добива на тези които са засадени през юли. Затова засаждане в края на септември не се препоръчва.

Растенията се засаждат в редове с равномерно разстояние между тях от 60 до 90 см. Гъстото засаждане в редовете на 12-20 см повишава добива от уплътняване на площта и облекчава борбата с плевелите. Най-висок добив от площта през първата година се получава чрез ранно и гъсто засаждане.

След засаждането се прави подравняване на почвата, полива се, може и чрез дъждуване.

петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Първото нещо което трябва да планирате предварително преди да пристъпите към осъществяването на овощна градина в двора или на вилата е избора на място за засаждане на дръвчетата. Тук разбира се възможностите не са големи, тъй като мястото ви е даденост и трябва да се съобразявате с него. Но изборът означава, че трябва предварително да познавате особеностите на мястото, като изложение, релеф, почва, киселинност на почвата, надморска височина, подпочвени води и др.

От всички фактори най-голямо значение има топлинният режим, тъй като всички останали могат да се компенсират да известна степен чрез насипване с подходяща почва, торене, поливане, отводняване и др. Топлинният режим обаче не може да се регулира от човека. Той може да бъде ограничаващ фактор не толкова от абсолютните минимални температури през зимата, когато дръвчетата са в покой, а преди всичко от повратните студове в края на зимата или през пролетта. При такива студове често се получават значителни повреди по рано цъфтящите видове, като бадем, праскова, кайсия, дюля и др. затова те трябва да се засаждат на места с по-мека зима и без възвратни пролетни студове.

Повечето овощни видове се развиват най-добре върху богати почви с алкална до леко кисела реакция и с добре огрявани от слънцето места, които са добре защитени от ветровете. Такива са ябълка, слива, вишня, мушмула и др. Тези видове издържат и на по-ниски температури през периода на покой – до минус 28-30 градуса.

Ако теренът ви е с равнинно разположение и с възможност за поливане е подходящ за отглеждане на ябълки, круши, дюли, праскови и др. Ако пък теренът ви е с по-голям наклон, където и влагата по-трудно се задържа, и без възможност за поливане, там добре ще се развиват сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни, орехи и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозите могат да се засаждат, както през есента, така и през пролетта, но за предпочитане е есенното засаждане.

За тази цел мястото Ви трябва да е риголвано още през лятото, за да има време почвата да се слегне. Есенното засаждане гарантира по-добро прихващане на младите лозички и по-ранно встъпване в плододаване. Ако все пак не сте успели, това може да стане и през пролетта в края на март и началото на април, като по-ранното засаждане е за предпочитане.Но и при есенното и пролетното засаждане трябва да се избягва саденето на лозички при температура под 0˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Едно от най-важните условия за засаждането на луковици - лалета, нарциси, зюмбюли, минзухари, и много други е подготовката на почвата.

На първо място, почвата трябва да има време да улегне след прекопаването, иначе дълбочината на засаждането може да се окаже недостатъчна и малко сняг през зимата да повреди луковиците или те да измръзнат.

На второ място са торовете. В почвата преди засаждане е добре да се внесат органични торове (оборски тор 6-10 кг/кв.м.). Необходимо е също да се внесе и фосфор и калий (обща доза -. 40-60 г/кв.м). След внасянето на торовете е необходимо известно време, така че почвата да може да ги усвои и те започват да "работят".

Обработката на почвата трябва да е на дълбочина най-малко 30 см, така че преди да замръзне новообразуваните корени на луковиците да са успели да проникнат на дълбочина до 20 cм. Дълбочината на засаждане зависи от размера на самата луковицата: обикновено това са две или три собствени дължини.

Преди засаждането всички луковици трябва да бъдат внимателно прегледани, за механични повреди, повреди на дънцето. Профилактично е добре луковиците да се потопят преди засаждане за 30 минути в 0,1% разтвор на калиев перманганат или който и да е фунгицид.

Сериозната грешка, която се прави, е едновременното засаждане на всички луковици наведнъж. Препоръчва се е поетапно засаждане.

В края на август - началото на септември се зесаждат малките луковици на синчец, мускари, пушкиния, хианодокса, минзухари.

Дълбочината на засаждане на лукови растения (с редки изключения) е равна на три диаметъра на луковиците (т.е. за луковици с диаметър 3 см оптималната дълбочина на засаждане е 9 cм).

Дълбочината също зависи и от механичния състав на почвата: при леки почви , луковиците се засаждат малко по-дълбоко, а при тежки, по-плитко.

В началото на второто десетдневие на септември се засаждат нарцисите. Ако ги засадите по-късно, луковиците не образуват достатъчно корени и те загиват. Различните размери луковици се засаждат отделно, така те се развиват по-добре.

Около една седмица след засаждането на нарцисите идва времето на зюмбюлите. Правилата и за тях са същите. Само зюмбюлите се нуждаят от по-плодородна почва и поради това количеството органично вещество се увеличава до 10-15 кг/ м².

През последната десетдневка на септември се засаждат и лалетата.

Ако есента е суха, тогава засадените луковици трябва да се поливат. Луковиците на нарцисите, засадени след сухо съхранение (без корени), е добре да се мулчират с опаднали листа (дебелина на слоя да не е по-малко от 10 см), по-нататък, не се изисква тази операция (нарцисите могат да останат на едно място 5-7 години).

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Схемата на засаждане на ягодите се избира в зависимост от сорта, срока на узряване, големината (хабитуса) на сорта, планирания срок на отглеждане на ягодите, начина на поливане и др.

Трябва да се има предвид, че ранозрелите сортове не се отглеждат повече от две години, те бързо изчерпват потенциала си. Даже някои дават добри добиви и големи ягоди само през първата година. При тях засаждането е на разстояние между растенията 20-25 см, а в реда 15-30 см, като растенията се разполагат шахматно.

За двугодишна експлоатация се използва двуредово или редово засаждане.

Средно ранните и късни сортове достигат максимално плододаване на втора, даже и на трета година. За тях е най-добре да се използва редово засаждане (80-90х25-35 см в зависимост от големината на растенията) или шахматно (90-115+25-35х30-40 см). Имайте предвид, че при тях през първата година добивите не са високи.

Растенията се засаждат в предварително подготвени бразди, като коренчетата се оправят, а ако са много дълги, трябва да се намалят. Засипват се с пръст до кореновата шийка, като вегетативният връх се оставя над повърхноста на почвата. Ако се засипе с пръст, растението спира да расте и дори може и да загине. След засаждането растенията се поливат обилно. Ако времето е много топло добре е те да се покрият, за да се защитят от слънцето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 10 Август 2017 12:18

Изберете правилно мястото за ягодите

Най-доброто време за засаждане на ягодите е август. Засадените през това време растения успешно се вкореняват и залагат плод за следващата година. В години с високи температури и със засушавания, каквото е това лято, най-добре е да се изчака до началото на септември. Вкореняването на дъщерните розетки на ягодите в топло и сухо време е трудно и разсадът дълго време остава слаб. Най-доброто време за засаждане на расада е в хладно време.

Смята се, че най-добри за посадъчен материал са първите розетки, които се намират най-близо до растението-майка. По принцип не е толкова важно какъв е редът и къде точно се намира розетката. По-важно е тя да е добре развита. Колкото по-добре е развита, толкова по-бързо ще започне да залага цветни пъпки и добива през първата година на плододаване ще бъде по-висок. Понякога поради неблагоприятни условия на развитие първите формирани розетки са значително по-слаби, от следващите. В такъв случай е най-добре да се предпочетат последните формирани розетки.

Идеални за засаждане може да се смятат растения с диаметър на кореновата шийка 1-1,2 см (за сортове, които формират обилни, но слаби дъщерни розетки - 0,8-1 см), 3-4 добре развити листа и мощна коренова система, съизмерима с дължината на надземната част.

Не се препоръчва засаждане на ягоди след плодни и ягодоплодни!

Ягодите се развиват добре на различни типове почви, но е за предпочитане да се засаждат на почви с по-рохкави и с добра аерация, и с рН от 4,5 до 7,5.

Най-подходящи за засаждане на ягоди са терени с източно и западно изложение.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Празът е една от взискателните зеленчукови култури към почвата. Най-добре вирее на влагоемни и богати на хранителни вещества почви.

Празът у нас се отглежда чрез предваритерно произведен разсад и най-често като втора култура след ранни предшественици - салата, маруля, зелен лук, чесън, фасул, ранни картофи и др. Семената се засяват през март и разсадът е готов след около два месеца след поникването на растенията. По това време разсадът има височина около 30 см и дебелина 6-8 мм.

Засажда се презвтората половина на юни до средата на юли. Растенията се засаждат на фитарии при разстояние 20-25 см между редовете и 15-20 см между растенията вътре в реда.

През вегетацията за посева се полагат необходимите грижи - редовно окопаване и плевене, поливане при нужда и подхранване с торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Засадените на постоянно място домати е нужно да се окопават за да бъдат унищожени плевелите и да се разрохка добре почвата. Окопаването при леките почви е плитко, а при тежки почви се препоръчва по дълбоко окопаване в междуредията. Заедно с окопаването растенията леко се загърлят . Това загърляне на доматите води до образуване на допълнителни корени .

Преди образуване на първите завързи е добре да се подхранят растенията с амониева селитра, като приблизителната доза е 200-250 г тор за 10м².

Ако в следствие на валежите почвата е с висока влажност е добре почвата да се разрохка за да се просуши, защото високата влажност води до изресяване на първите съцветия.

Доматите се развиват добре , ако от засаждането до зачервяването на доматите се полива по- рядко и по- умерено.
Петър  Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Пиперът се разсажда при затопляне на времето и когато вече няма опасност от късните пролетни слани. Това за различните райони на България е от края на април до началото на май.

Седмица до десетина дни преди разсаждането разсадът се калява – засушава се и през деня се изнася навън.

За ранното полско производство е подходящ браздовия начин на засаждане. Растояние на браздите e 50-60 см и на 12-15 см по 1 растение.

За средно ранно и късно производство е подходящо отглеждането на ниска леха - 30х20 см или фитарии - 40х15см по едно растение.

Пиперът е много взискателен към почвата. Кореновата система на пипера е разположена плитко и затова почвата е добре да бъде водопропусклива. За пипера не са подходящи студените, силно киселите, песъчливите, бедни на хумус и хранителни вещества почви. При недостиг на азот пиперът остава без листа, а при излишък се забавя образуването на плодове. На младите растения е необходимо да се внася фосфор, за да нараства кореновата система, а на възрастните - за да се формират репродуктивните органи (бутони, цветове, плодове и най-вече семена). Калият увеличава устойчивостта на растенията към по-ниски температури и болести.

Пиперът не понася дълбоко засаждане. Засажда се с 3-4 см по-дълбоко, отколкото е бил преди разсаждането.След засаждането растенията се поливат с неголямо количество вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 27 Април 2017 12:32

Засаждане на домати

Няколко дни преди разсаждането на полето разсадът се закалява, за да се адаптира по-добре към външните условия. Ден преди засаждане на полето разсадът трябва да се полее добре, за да не се нарани или разкъса кореновата му система при изваждането от смеската.

Ранните домати се засаждат най-късно в началото на май.

Средноранните домати започват да се засаждат около средата на май.

Според традиционните схващания младите растения се прихващат по-добре от по-възрастния 60-70-дневен разсад. За сметка на това обаче, ранозрелостта е по-малка, тоест тези растения влизат по-късно в плододаване. Изследвания са показали, че най-целесъобразно е на полето да се изнася 5-седмичен разсад. Младият разсад преживява по-добре и дава по-качествена продукция.

Когато растенията обаче са твърде малки и лошо закалени, се прихващат трудно и лесно се повреждат от ниски външни температури при засаждането им на постоянно място.

При ранното отглеждане на домати е желателно растенията да имат повече и по-големи корени, но не много големи, удобни за засаждане надземни части. Добре отгледания пикиран разсад има късо, здраво, дебело стебло. Растенията са с добре оформени, нормално оцветени за сорта листа от 8 до 10 броя на растение. Кореновата система трябва да е здрава и добре развита.

В крайна сметка продължителността на разсадния период зависи от редица фактори: сортови особености, климат, условия на отглеждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 13

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта