Правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, с който се изменят 11 действащи закона и прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Одобрените промени са с цел намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на 4 и облекчаването на над 30 регистрационни и лицензионни режима. 

Измененията в нормативната уредба включват:

- поддържане на публични електронни регистри на интернет страниците на съответните администрации;

- утвърждаване на образци на документи и възможност за подаване на заявления по електронен път в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление;

- отпадане на изискването за представяне на документ за платена такса, когато плащането е извършено по електронен път;

- премахване изискването за представяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител, до които администрацията има достъп по служебен път.

Предвижда се в 2-месечен срок от влизането в сила на закона ръководителите на съответните администрации да одобрят образците на документи и да ги публикуват.

Отпада изискването за производителите на посевен и посадъчен материал освен като земеделски стопани да се регистрират и в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апропация и семеконтрол. Облекчават се процедурите за промяна на предназначението на земи по Закона за горите и по Закона за опазване на земеделските земи. Предвижда се в случаите, в които инвестиционното намерение не може да се реализира поради наложени с нормативен или административен акт забрани, решението за промяна на предназначението на земеделска земя да бъде отменяно по искане на собственика или инвеститора на обекта, а заплатената такса да бъде възстановявана.

Публикувана в Бизнес

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите на подпомагане са въпрос на дискусия между държавите - донори и държавите - бенефициенти

Лили Мирчева

Има пет сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Двата са крайни. Единият предвижда да няма подпомагане, а другият - субсидиите да останат в същия модел, както е в момента. Това са невъзможните сценарии, но пък очертават лимитите, които няма да се случат. Това каза за в. „Гласът на фермера“ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. По думите му той е имал личен разговор с генералния директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева по време на гостуването му в България и това е било неговото заключение.

„Трябва да спрем да говорим, че няма да има подпомагане“, категоричен е Чуканов. Другият невъзможен сценарии е нещата да останат както са в момента. „Всичко останало е дискусия и в нея ще се проявят интересите на страните-членки. Някои от тях са нетни донори, други са бенефициенти. „Тази тематика бе преекспонирана така у нас, като че ли нещо зависи от нашите медии.

Да бъдем реалисти и да спрем да дъвчем една и съща тема

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите са въпрос на дискусия на европейско ниво и затова ние трябва да избистрим позицията си като държава, да търсим съмишленици в рамките на новоприсъединили се страни членки на ЕС, с които имаме общи позиции относно бъдещата политика в земеделието“, коментира той.

Предстои нещо много по-важно – европейските лидери да очертаят бюджета на Общността след 2020 година. След като бъде обсъдена цялата финансова рамка, едва тогава ще се изяснят и параметрите на ОСП. В момента се водят дискусии между браншовите организации в опит да сближат становищата си, като всяка има право на собствено мнение.

„Моето мнение е по-крайно – смятам, че не трябва да има субсидии“, заяви Младен Радев, изпълнителен директор на Био-Дженезис България и собственик на „Ферматъ“ ООД. По думите му субсидиите изкривяват пазара. „Много по-лесно е да имаш 100 бройки животни и да не те интересува какво ще изкараш, защото знаеш, че ще ти дадат едни нелоши пари. Субсидията за глава животно в България не е малка в сравнение със средната за Европа. При това държавата ни осигурява и пасища. Образно казано, половината от нашата страна е в НАТУРА или се води необлагодетелствани райони, или някакъв природен парк... Така че като дадат субсидиите, рязко се увеличава броят на купените от фермери автомобили.

Субсидиите не ни стимулират да работим правилно. Аз смятам, че не трябва да ги има, но не ги и връщам“, признава предприемачът и предлага подпомагането да е обвързано с произведената продукция.

„Ако произведеш повече и по-качествена продукция – вземи повече. Ако заради субсидията си обявиш всички животни и фактурираш всичката си продукция,

ще излезем дружно от зоната на сивия бизнес

коментира още той. Цитира статистика на МЗХГ, според която през 2016 г. в България са заклани 26 хиляди телета до една година. „Не е нужно да си завършил аграрна икономика, за да изчислиш, че щом в България има 300 хил. крави – половината да родят мъжки, половината - женски, се получават близо 150 хил. мъжки телета на година. Това показва, че сивият сектор е над 80% в България“, заяви Радев. Той сподели още, че търгува и с малки магазини, и с големи търговски вериги собствената си продукция. „Онези в сивия сектор са с 20% напред с ДДС-то, което не плащат. На всяко животно са по-евтини с 10 лв. заради печата на ветеринаря, заради това че съм заклал телето в лицензирана кланица – още 20 лв. по-скъпо излиза. Заради това, че съм го дал в екарисажа – още 10 лв. Само дотук съм с 30% по-скъп и неконкурентноспособен спрямо хората в сивия сектор“, изчислява собственикът на животновъдна ферма.

„Приоритетите ще се променят, но моето лично виждане е, че

субсидиите трябва да отиват при по-малките производители

за да бъдат рентабилни“, предлага Васил Морфов, млад фермер, който преди година се е завърнал от Лондон, където учил, а после работил като мениджър. „Когато една фирма има годишна нетна печалба от порядъка на милиони лева, не е от жизнено важно значение да получава още десетки милиони субсидия. Нека тези пари отидат при стопаните, които имат нужда от тях“, предлага той. Смята, че нещата ще се преструктурират и вероятно някои от мерките ще се пренапишат, „за да не отиват парите при най-големите зърнопроизводители, както в момента се получава. Необходимо е да отиват при по-малките или диверсифицираните фермери, тези, които произвеждат не толкова рентабилен продукт. Има достатъчно работни групи по този въпрос и се надявам да се вслушват в гласа на фермерите, а да не се вземат решенията на най-горно ниво. В момента

разни лобита се включват активно в дискусията

и щом 10 фирми обработват 40% от земята в България, трудно ще се променят нещата. Според неговото определение лобизмът работи тогава, когато парите се връщат при тези, които чертаят правилата.

Според Тони Тонев, който е програмист по професия, а отскоро и фермер, българското животновъдство трябва да е малко, да се използват пасищните ресурси, а не да се сеят слънчоглед и рапица на нископродуктивните земи в България.

„Първият стълб на подпомагане трябва да се запази поне с минимални ставки. Да се насочат повече средства към животновъдството, за да не стане пак - гъските изядоха парите...“, казва компютърният спец. Според него трябва

субсидирането да се насочи към пасторализъм

т.е. да се подпомагат стопаните, които са вложили средства и труд в подобряване на пасището, а не защото са го очертали.

„Миналата седмица си дойдох от Америка. Там държавата почти не участва в бизнеса. Частната инициатива сама определя правилата“, разказва Алекси Дурев, собственик на ферма в Разложкото село Горно Драглище. Отглежда

около 150 животни месодайна порода Херефорд и близо 100 животни от млечна порода черношарено говедо. По думите му в САЩ „няма РИОСВ, няма Басейнова дирекция, няма никакви спънки. Там 20 човека гледат 30 хиляди животни без проблем. А при нас бумащината е много“, коментира Алекси.

Ние, фермерите, печелим само от субсидиите

Не ни излиза сметката, защото животните не са машина за производство. Да има мляко кравата, трябва да се храни добре, а ние постоянно сме на нулата заради фуражите“, добавя той. „Трябва да има подпомагане, за има тласък бизнесът. При това изпитваме остър недостиг на работна ръка. В Америка дори по време на родео децата се възпитават в любов към животните и фермерския живот. Те от малки ходят на търгове за продажба на говеда и така се захранва интересът им“, обяснява фермерът. По думите му животновъдите в САЩ не получават големи субсидии. „Там нещата са устроени и вървят по канален ред – има пазари, а при нас няма. Тук всичко е в ръцете на прекупвачите и циганите определят цените. Няма регламентиран пазар. Държавата уж участва в регулацията, а накрая ни оставя сами на пазара. Ако махнат субсидиите сигурно ще останем само тези фермери, които бяхме и преди 20 години. А нашите животни не отстъпват по нищо на американските. Там слагат хормони, хранят ги с ГМО храни, а ние тук ги гледаме на чисти пасища“, казва фермерът. Дава пример с колегите си от други държави. „Шотландецът каза, че изкарва по 5 000 евро от едно живото, в Америка – 180 хил. долара от един бик, а ние не можем да продадем нашите животни. Има отлични условия за животновъдство в България и пак не се получава“, тъжно констатира животновъдът от разложкия край.

Публикувана в Бизнес

 Приключиха кръстосаните проверки за Кампания 2017 и започна процедурата по изпращане на уведомителните писма за установените застъпвания. Съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба 5 за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерки за директни плащания, в срок до 20 работни дни от получаването на уведомително писмо, но не по-късно от 1 декември 2017г., кандидатите трябва да се явят в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“. Там следва да представят документи, доказващи правото за ползване на застъпените площи.

Земеделските стопани имат възможност да направят справка за застъпванията за Кампания 2017 и какъв е размерът на двойно декларираните площи в секция „Система за индивидуална справка по Директни плащания". Платформата се намира на сайта на ДФ „Земеделие”.

Кандидатите, които са направили електронна справка в сайта на ДФ „Земеделие” и са установили, че в декларираните от тях площи има застъпвания, могат да подготвят документите, доказващи правото за ползване на земите, и да ги представят в областните дирекции на ДФЗ и преди връчването на уведомително писмо.

За кампания 2017 чрез кръстосани проверки са установени застъпвания в заявленията на 10 467 кандидати с обща площ 6013ха. За сравнение - за кампания 2016 застъпванията са били с обща площ 6985 ха.Запазва се тенденциятаслед 2014г., за трета поредна кампания по прием на заявления, общият размер на застъпената площ да намалява значително.

Публикувана в Бизнес
В Канада земеделието създава 1,7 на сто от БВП, и в него са заети около  277,6 хиляди души.
Как се подкрепя земеделието в страната?
Семейните ферми са около 98 на сто от всички стопанства в Канада. Като цяло броят на фермите в страната намалява, но средният размер на стопанствата се увеличава, тъй като оставащите изкупуват фермите на напускащите отрасъла производители. В момента в Канада се наблюдава бум на т.нар. семейни ферми за милион долара, тоест на стопанствата, чийто годишен оборот е равен на 1 млн. канадски долара. Техният брой е 5902.
Земеделието в Канада получава държавни помощи чрез финансирането на отделни отрасли на производството и фермерски стопанства като надбавки към пазарните цени; надбавки към обемите на производствените разходи под формата на кредити; погасяване на лихвите по кредити; гаранции по кредити; данъчни облекчения за земеделски производители.
Освен това в страната съществуват програми за подкрепа на отделни географски области. Трябва обаче, да се спомене, че сумите, които канадското правителство отделя за подкрепа на своите земеделски производители са в пъти по-малки от тези в Европа и САЩ, тъй като в страната съществува уникален държаван монопол за изкупуване на земеделската продукция. Експортът се ограничава с помощта на много високи мита. Освен това, цените на крайните продукти в Канада са с от 30 до 300 на сто по-високи отколкото в другите страни. По този начин купувачите подкрепят от собствения си джоб производителите на хранителни продукти. А специално създадени държавни компании регулират пазарите на мляко, сирене, яйца и птиче месо, контролирайки вътрешното производство.
Публикувана в Бизнес
20 млади български фермери ще успеят да се запознаят отблизо със земеделието в Китай. Това ще се случи в продължение на две седмици  през ноември тази година и юни следващата, когато две групи от по 10 души ще посетят Поднебесната империя. 
Проектът е по програма „Младите фермери между ЕС и Китай" и е съвместна за Европейския съюз и източната държава. Китайски земеделци също ще имат възможност да посетят страни от ЕС, за да почерпят от тукашния опит. 
Целта на проекта е да споделят полезните и успешни практики, да се подобри сътрудничеството в областта на земеделието, опазването на околната среда и устойчивото селско стопанство. Младите фермери ще посетят иновативни стопанства, изследователски институти и университети, кооперации, както и държавни институции с отношение към агросектора. 
Кандидатите трябва да са на възраст до 40 години, да владеят добре английски език, да имат опит и интерес към устойчиво земеделие и да проявяват интерес към китайското селско стопанство. 
Проектът е съфинансиран от ЕС чрез Инструмента за партньорство и Китай и ще продължи 18 месеца. Срокът за кандидатстване по Програмата „Младите фермери между ЕС и Китай" е 10 септември. Повече информация може да получте на адрес: www.prospect-cs.be/call-for-applicants-study-tours-in-china-for-eu-young-farmers/
Публикувана в Новини на часа

„Земеделският бранш трябва да излезе с обща позиция за силен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. По този начин по-лесно ще се защитят интересите на национално и европейско ниво“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“ Той припомни, че запазване нивото на подпомагането в следващата ОСП ще изисква по–високи вноски от страните членки. Министърът каза още, че по време на последното заседание на министрите на земеделието на ЕС като основен приоритет е откроен опростяването й. Дискутирано е да се предприемат мерки, за да се защитят доходите на земеделските производители в агрохранителната верига. Министър Порожанов посочи, че е обсъждано разделяне на рисковете на производствени и пазарни, като при производствените трябва да се акцентира върху застраховането.

„Страните от Вишеградската четворка, както и България, Румъния и Словения подкрепят запазването на обвързаната подкрепа“, каза земеделският министър.

„Ролята на земеделието в икономиката на страната се увеличава и ще нараства все повече, затова е важно следващата ОСП да бъде надграждана“, каза министър Порожанов и посочи, че се подобрява производителността.

В третото работно заседание за бъдещето на Общата селскостопанска политика участват представители на над 30 браншови организации, на научните среди и синдикати, както и експерти от Министерство на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Новини на часа

Най-трудното във фермерската работа е намирането на квалифицирани работници или поне такива, които да умеят да работят

Христо Райков

Това сподели земеделецът и животновъд Милко Миланов от брезнишкото село Станьовци. Той е станал фермер преди 6 години, когато се е завърнал от Гърция, където е живял и работил в продължение на 11 години. Милко решил да вложи личните си средства, време и труд в родния си край, където обработва около 1300 декара ниви, 700-800 декара ливади и пасища и отглежда 120 овце и 14 крави. В земите му преобладават културите лимец и ечемик. В стопанството му помагат голям трактор Deutz-Fahr и 3 трактора ЮМЗ, имал е и верижен, но го е махнал. Фермерът е доволен от трактора Deutz-Fahr, като споделя, че е харесал още един подобен, но не смее да го купи. За него отглеждането на 4-5 овце не е животновъдство, а е просто тръпка.

Напористият фермер споделя, че се е завърнал в България не заради кризата в Гърция, а по собствено желание. Неговото семейство е отглеждало животни и е обработвало земи. От там и той решил да се занимава с този вид дейност. "Взех земята под аренда, която никой не я обработваше. Причината е, че в района на Станьовци и околните села климатът е друг. В Брезнишко има една планина, която събира всички северозападни ветрове, които остават откъм нашата страна. Земята в района не е плодородна, високо е и е много студено. Зимите са може би по-студени от тези в Кнежа, Трън и други райони на страната. Ето, миналата година ми измръзна житото точно преди да паднат снеговете. Имаше три денонощия с температури от -17, -18 и -19 градуса без сняг. Хем миналата година сеях жито.", спомня си Милко Миланов. През летния месец август температурата през нощта в близкото село Кошарево пада до 15, а в село Станьовци - до 7-8 градуса над нулата. Разликата в температурите смачква растенията, които се засаждат в района на брезнишкото село. Нулеви температури през пролетта са също сред честите аномалии в климата на Станьовци.

Житото, което бил засял преди да измръзне било от двама брезнишки земеделци, които са сред най-големите в общината. Милко взел от тях фуражно жито за семе, което измръзнало вследствие на студовете. Лимецът, който е сред модерните култури на 21-и век също не спасява фермера, тъй като пазарът в България е стеснен или няма такъв. "Не мога да се класирам никъде - нито в Европа, нито в България. Търсенето на лимец е много малко. Ето сега например съм си хранил животните с лимец. Не мога да сменя културата, защото лимецът иска височина, иска постна почва - точно този климат, който го имаме ние. Качественият лимец е над 900 метра надморска височина. Аз имам ниви на 1100 метра надморска височина и го отглеждам там, но българите сме бедни за тази култура. Народът не може да си позволи да си купува този хляб и брашно от истински лимец. Това, което се продава в магазините, не мога да гарантирам какво е, защото виждам различни нюанси на брашното. Земята не става за отглеждане на друго. Не смея да засея нито слънчоглед, нито царевица. Страх ме е дали ще успея да го ожъна заради студовете и влагата", споделя още Милко. Той е опитвал да предлага лимеца си на фурни, но те му искали по 50 или 100 килограма брашно. Фермерът е категоричен, че няма необходимото време, за да се разправя за подобни количества брашно. Той е отправил оферта на френски купувачи за лимеца си и се надява офертата му да бъде одобрена. Милко е имал намерение да пласира културата си и в Австралия, но за там му искали минимум по 5 тона лимец всеки месец. "Къде да го произведа този лимец? Бяхме пратили проба, която показа, че по всички показатели лимецът ми отговаря на изискванията. Никой от другите колеги, които произвеждат културата не искат да губят пазара си, ако са се закачили някъде и затова няма с кого да се съдружя за Австралия.", казва още той.

Друг проблем, който е по-основен за Милко, е липсата на квалифицирана работна ръка. По думите му не се намират хора, които да могат да работят в земеделието и животновъдството. "Обикалям сутрин по селата в района да събера 5 човека, които да работят и няма кой да намеря. Това, което е останало всичко е тотална деградация, алкохолици, мързеливци. Няма кой да работи! Брат ми е покрай мен. Взимам и хора от селото, но работници не могат да се намерят, защото няма. Ходил съм и по Северна България и по Гоце Делчев, но няма кой! Основният проблем е, че никой не разбира и няма кой да разбира. Ти не можеш да намериш овчар. Ако тръгнем да обикаляме в цяла Югозападна България не можем да намерим овчар, който да знае как да дои, да остриже, да изроди... Това са много специфични неща. Тази дейност в нашите региони е приключена.", казва Милко.

В началото фермерът не се е възползвал от програмите, които Европейския съюз е предлагал, защото е имал средствата за започване на бизнеса. Според него, ако след 2020 година, когато евросредствата ще бъдат спряни и положението не се стабилизира той ще се принуди да се откаже от земеделието и животновъдството. В селата около Станьовци фермерите се броят на пръсти заради трудностите, които срещат всекидневно.

Посланието на Милко Миланов към бъдещите земеделци и животновъди е да си осигурят работна ръка преди да се захванат с тази дейност. Това отправя той към фермерите, тъй като вече няма и от кого да бъдат научени на селскостопанска работа евентуалните работници.

Публикувана в Растениевъдство

В Силистренско и Русенско фермери са получили 800 - 900 кг пшеница от декар. И тази година българските производители ще имат средства за инвестиции в земеделска техника, независимо от спада на цените на продукцията, коментира Стефан Христов, генерален мениджър на Мегатрон за земеделска, голф и градинска техника

Лили Мирчева

Тази година има рекордни добиви на пшеница в много райони на страната, коментира за в. „Гласът на фермера“ Стефан Христов, генерален мениджър на Мегатрон за земеделска, голф и градинска техника. По думите му местата, които градушката пощади, добивите ще са много добри, което ще компенсира ниските цени на продукцията.

Както сподели Христов, елитна кооперация в Силистренско е получила среден добив над 700 -800 кг зърно от декар и то на поле от 15 хил. дка. „Такъв резултат не е постиган никога досега. Друг голям фермер в Русенско, където правихме демонстрация на нашите машини, показа добиви от 800 -900 кг от декар. Ще имат средства за инвестиции българските фермери, независимо от спада на цените на продукцията“, прогнозира шефът на Мегатрон за България.

„2017-та е трудна година предвид спада на цените на зърното на борсата. В някои региони има сериозни поражения, но пък за останалите, годината беше доста добра. Очакваме около 20% намаление на продажбите тази година в сравнение с миналата година“, прогнозира още Христов.

Мнозина експерти са на мнение, че в момента интелигентността на земеделската техника надминава тази на автомобилната техника. „Всичко, което е софтуер и хардуер за безоператорна обработка, е вече готово“, обясни Стефан Христов. В момента компаниятаJohn Deereможе да предложи един оператор да извършват едновременна обработка с 5-6-7-8 трактора на полето.

„Инженерите на компанията работят по варианта за електрификация на машините, както и за усъвършенстване на комуникацията, която имат машините с офиса, с дилъра и със сервиза. Нашите машини работят избирателно и правят както почвени анализи, така и за листно подхранване, за да включат необходимата техника. Мисля, че това е бъдещето. Фирмите, които произвеждат семена, препарати и торове, също се ориентират към интелигентно земеделие. Машините на John Deere могат да торят, да пръскат избирателно, като извършват предварителни проби за състоянието на почвите. Земеделието става все по-ефективно и трябва да поддържа такава тенденция, предвид на цените на продукцията“, коментира Христов. По думите му става наложително да се произвежда все повече продукция с по-малко енергия и разходи.

Доказано е, че в следващите няколко години производството ще расте много по-бързо, отколкото популацията на хората. Според експерта основната цел на земеделието отново ще е производството на храни за изхранване на човечеството. В този контекст в последно време се промени и стратегията на Европейския съюз, като бе загърбена тенденцията, отбелязана през през 2006 -2007 г. - земеделски култури да се ползват за енергийни източници, за биогорива и други.

„Така че в момента земеделието основно произвежда храни и не се очаква в близките 2-3 години потреблението на храни да е по-голямо от производството, освен ако няма световен катаклизъм. А България като нетен износител на храна, ще бъде облагодетелствана в дълъг период от време“, обясни Стефан Христов развитието на агросектора в глобален план. По думите му българските земеделци могат да са спокойни, защото страната ни винаги е била и си остава страна, която ще произвежда храни и ще храни останалия свят. „От тази гледна точка земеделието е бъдещето на страната. Като погледнем глобално, цялото развитие на човечеството през последните десет хилядолетия е насочено към производството на храна, за да може да се изхранва. България в това отношение е облагодетелствана като климатични условия, а качеството на нашите фермери, качеството на мишините, торовете и семената, на цялото производство, расте с години.

Публикувана в Растениевъдство

На 5 юли от 9.30 ч. в Аграрния университет – Пловдив ще се проведе Българо-китайска конференция за сътрудничество в областта на земеделието.

По време на съвместната 15 сесия на Българо-китайската комисия за научно и технологично сътрудничество, която се проведе на 8 ноември 2016 г. в гр. Нанджинг, Китай, китайската и българската страна се договориха през 2017 г. да организират съвместна Българо-китайска конференция за сътрудничество в областта на земеделието. Целта на конференцията е да се дискутират областите в земеделските науки и технологии, в които двете страни имат съвместен интерес, и да се изгради основа за практическо проектно сътрудничество между институции от двете държави.

Аграрният университет и Университетът по хранителни технологии в Пловдив са съорганизатори на Българо-китайската конференция в сътрудничество с Министерството на образованието и науката.

От китайска страна в конференцията ще вземат участие представители на Министерството на науката и технологиите, Китайската академия на земеделските науки, научноизследователски институти. От българска – представители на МОН, МЗХГ, ССА и научноизследователските институти, университетски преподаватели, както и представители на агро бизнеса.

Публикувана в Бизнес
От началото на 90-те години на миналия век американските фермери получават средно по 50 млрд. щатски долара годишно. През 2013 година тази сума е намалена до 20 млрд. долара поради повишаването на рентабилността в отрасъла. Въпреки че подкрепата на фермерите в ЕС и САЩ като сума е почти еднаква, то подходът за нейното разпределяне е доста различен. Ако в Европа подкрепата се ориентира повече към социална стабилност, то в Америка се стъпва на състоянието на самата икономика.
В кризисните години нивото на субсидиране на американските фермери се увеличава, а в печелившитге - намалява. Държавното регулиране на аграрния сектор в САЩ предвижда използването на такива критерии като заеми, кредити, данъци, субсидии, цени, осигуряване на вериги за реализиране на продукцията със срокове на доставка, обеми и цени, определяне на пътища за реализиране на продукцията. Конкурентноспособността на международните пазари се осигурява по пътя на правителственото влияние върху обема на произвежданата земеделска продукция, стабилната политика за ценообразуване и доходи на фермерите. Това е основата на американското земеделие.
През 2014 г. интензивните ферми в САЩ са получили 48 на сто от правителствените помощи. И въпреки, че малките стопанства получават малка част от държавната подкрепа, тя все пак им позволява да останат в бизнеса. Активно се използва и още един пазарен механизъм за подкрепа на фермерите - в САЩ съществуват два вида цени - целеви (гарантирани) и заложни (ставки). Първите гарантират на фермерите достатъчно ниво на доходите за самофинансиране на растящото производство. Земеделската продукция се реализира по пазарни цени, които могат да са по-високи, по-ниски или равни на целевите, а в края на годината производителят получава разликата между целевата и продажната цена, ако последната е по-ниска. По фиксираната заложна цена (ставка) фермерът предава продукцията си в стоково-кредитните кооперации в залог в случай, когато пазарните цени са по-ниски от заложните. Заложената продукция в течение на 9 месеца може да бъде откупена от фермера, в противен случай става собственост на стоковата кооперация, а фермерът получава парична компенсация по залоговата цена (ставката) , намалена с цените за съхраняване.
Също през 2014 г. привичната за страната бюджетна помощ бе заменена на законодателно ниво с други инструменти - застраховка на рисковете. Американският конгрес прие Закон за селското стопанство, които предвижда в продължение на няколко години заделяне на $956,4 млрд за стартирането на редица програми, в частност в областта на търговията, научните изследвания в земеделието, възобновяемата енергия и продоволствената помощ. А директните плащания са заменени със застрахователни. Тоест, най-важният критерий за помощ е застраховането на реколтата, като концепцията за застраховането е разширена и в други отрасли като производството на хранителни продукти.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 29

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта