Съдържанието на влага играе решаваща роля при професионалната търговия със слама и при съхранението на сено. Точно измерените стойности представляват необходимата основа за определяне на качеството и условията за съхранение. За предстоящия сезон за прибиране на реколтата CLAAS предлага обновена гама от измервателни уреди.

Точни стойности чрез автоматично компенсиране на плътността

Важна новост в асортимента е влагомерът за сено, силаж и слама с автоматично компенсиране на плътността. Той има сензор за налягане, разположен върху сондата. При вкарване на сондата в балата се определя автоматично нейната плътност. Устройството включва стойността директно в капацитивното измерване, резултатът се изчислява в зависимост от плътността на балата. Така отпада ръчното и често неточно въвеждане на плътността на балата като корекционен фактор.

Голяма памет и лесна актуализация

Вградената памет може да побере общо 1000 отчитания. USB-портът позволява лесно изтегляне на стойностите, както и актуализация на софтуера. Нехлъзгащата се гумена ръкохватка и издръжливата сонда осигуряват дълготрайна употреба дори при бали с висока плътност.
С това оборудване новият влагомер е подходящ за професионална употреба, най-вече в търговията със слама и сено, както и при професионална употреба на балопресата.

В допълнение към измервателните уреди за сено, силаж и слама, дистрибуторите на CLAAS предлагат различни варианти на влагомери за зърнени култури, за смлени и цели зърна.

Новите измервателни уреди, както и всички машини CLAAS, можете да намерите при официалния вносител на марката за България фирма РАПИД КБ, тел. 02/400-80-10, www.claas.bg.

Публикувана в Агротехника

Ръст от над 20% в производството на селскостопанска продукция в страната през последните пет години

„През 2017 година производството на аграрна продукция в страната е нараснало с над 20% спрямо 2012 г.”, заяви руският премиер Дмитрий Медведев, цитиран от „Зерно Онлайн”. Той изнесе своя годишен отчет пред депутатите от руската Дума. Според него страната успешно се е справила с наложените санкции, успявайки да намали зависимостта на икономиката от вносните продукти, като в селското стопанство е била събрана рекордна реколта от над 135 млн. тона през 2017 година. Това се дължи на колосалната държавна подкрепа за развитието на агропромишления комплекс, като само за последните шест години за целта  от държавния бюджет са били заделени над 1,3 млрд. рубли.

Отделните региони сами определят приоритетите за развитие на АПК

„Дадохме възможност на фермерите за достъп до кредити  с 5% лихва, а отделните региони получиха възможност чрез единните субсидии сами да определят приоритетите в развитието на АПК”, заяви още Медведев. Освен това държавата е увеличила размера на грантовете, отпускани като финансова помощ за фермерите.

По думите му те  са били подпомогнати не само финансово, защото се нуждаят и от земя. За целта през изминалата година  са били наложени поправки в законодателството на страната, които са позволили

обработваемите площи да надминат 80 млн. хектара

за пръв път от 15 години насам. Също така са били подкрепени 13 нови проекта, свързани със селекционната дейност за създаване на нови центрове за сортоизпитване, изцяло на държавна издръжка.

В изказването си Медведев обърна внимание на още една мярка за подкрепа на фермерите - въведените годишни тарифи за превоз на зърно по железопътната мрежа. Ще припомним, че миналата година фермерите в Русия имаха сериозни логистични проблеми заради рекордните добиви от зърнени култури. „Ние строим нови зърнени терминали в пристанищата си и

изграждаме нова мрежа от разпределителни центрове”

отбеляза още руския премиер.  

Русия изпитва необходимост от подобни центрове към настоящия  момент заради разширяването на експортния си потенциал към нови пазари в Азия и Латинска Америка. Само през миналата година експортът на селскостопанска продукция от страната е надминал 20 млрд. долара.  За първите три месеца на 2018 година транспортираните количества зърно по жп мрежата на страната са се увеличили с 31% спрямо същия период на  предходната година.

Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

В навечерието на католическия Великден Министерството на земеделието на САЩ (USDA) неприятно изненада пазара с ниската си прогноза за площите за царевица и соя в САЩ. Според разчетите на USDA американските фермери ще засеят с царевица 88 милиона акра, а това е с 1,5 млн. акра под очакваното от търговските среди равнище. Веднага след оповестяването на тези данни котировките на царевицата в Чикаго избиха нагоре, като в рамките само на един ден фуражното зърно поскъпна на най- голямата зърнена борса в света с близо 6 долара - до $153,70 за тон за доставка през май. Рязкото поскъпване на царевицата се отрази здравословно и върху цените на пшеницата в Щатите и към 31 март експортните котировки на мека червена зимна пшеница се върнаха към по-високите стойности от края на предишната седмица - $198-200FOB ($180/т – 30-31.03.17 г.).

Европейският пазар и през изминалите седем дни (22.03-29.03.) остана респектиращо стабилен. На 20 март майският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR163,75/т, а юнската царевица се търгуваше по EUR164,50/т, в сравнение с 163,75/т и 162,75/т съответно на 22 март 2018 г. (EUR 166,25/т и161,50 – 29.03.17 г.). На експортния фронт липсваха значими ценови промени. На 29-30 март френска мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) се предлага за износ от Руан по EUR 166 FOB, а германската хлебна пшеница (мин. 12,5% протеин) се търгуваше по EUR169/т СРТ Хамбург/Рощок и EUR173-178/т FOB Балтийско (EUR 170 FOB Руан; EUR171/т СРТ Хамбург и EUR176-180/т FOB Балтийско море – 29-30.03.17 г.).

Пазарът на царевицата в ЕС също беше стабилен. Експортните котировки на основната фуражна култура през миналата седмица се задържаха в тесен ценови коридор EUR164-166/т FOB Руан/Бордо (EUR 172-174/т – 29.03.17 г.).

Експортните котировки на руска и украинска пшеница 12,5% протеин се стабилизираха в границите $203-208FOB ($188-190/т FOB на 29-30.03.17 г.).

Пазарните участници с нетърпение очакват подробности от мащабния египетски търг за внос на хлебно зърно. Официалните резултати от тръжната процедура все още не са оповестени, но според търговски източници на 29 март държавната египетска агенция GASC напазарува общо 455 хил. тона руска и 120 хил. тона румънска пшеница за товарене в края на април- началото на май по $233,18/т - $235,50/т C&F.

Публикувана в Бизнес

В момента има невиждан пик на износ на пшеница и царевица, обясняват търговци. Пълни камиони със зърно непрекъснато сноват из областите Добрич и Варна, на път към двата порта. Причината за силния износ е в това, че търговците трябва да изпълнят сключените през 2017 г. договори, чиито крайни срокове изтичат в края на март и до средата на април.

Бумът на износа покачи веднага цената на зърното. В момента тон пшеница и тон царевица се купуват за 300 – 310 лева, срещу 260 лв./т преди два-три месеца. От това печелят българските земеделци, а търговците търпят загуби, тъй като в световен мащаб цените на житото и царевица падат, заради обилните валежи в Аржентина.

Основните дестинации, за които заминава българското зърно, са страни от Азия, Мароко и Египет, откъдето най-много се търси европейска пшеница и царевица.

Пазарът на слънчогледа е в тотален застой и цената му се задържа сравнително ниска – 550 лв. за тон. Състоянието на есенниците в Добруджа към момента е добро, твърдят земеделци. Влагата е в нормални граници и посевите се развиват добре. Въпреки очакваните резки климатични промени, стопаните се надяват ниските температури да не повлияят стресиращо на растенията и реколтата да е добра.

Междувременно стана ясно, че реколтата от зърно в ЕС ще достигне 305,9 млн. тона, по прогнози на Международния съвет за зърното. В януари перспективите бяха по-оптимистични с 1 млн. тона, а година по-рано реколтата бе с 8,6 млн. тона повече.

Запасите в началото на годината се оценяват на 33,7 млн. тона, което отстъпва с 3,9 млн. тона от преди година. През 2018 г. предлагането на зърно  в ЕС ще  достигне 361,1 млн. тона, като през януари прогнозата бе повишена с 1,1 млн. т.

Общо на Стария континент се очаква да бъдат внесени 21, 6 млн. тона до края на пазарния сезон. Изглежда, че този път нуждите от импорт са по-малки, тъй като преди година количеството е било с 0,6 млн. надолу. Обратното, износът се оценява на 37,2 млн. т. Тук все пак има спад – с 1,2 млн. т. Потреблението се очаква да достигне 291 млн. т.

Публикувана в Бизнес

Пристанищата в Балчик и във Варна са пълни с кораби, които чакат да бъдат натоварени с българско зърно за износ. В момента има невиждан пик на износ на пшеница и царевица, обясняват търговци. Пълни камиони със зърно непрекъснато сноват из областите Добрич и Варна, на път към двата порта. Причината за силния износ е в това, че търговците трябва да изпълнят сключените през 2017 г. договори, чиито крайни срокове изтичат в края на март и до средата на април, съобщав "Монитор".

Бумът на износа покачи веднага цената на зърното. В момента тон пшеница и тон царевица се купуват за 300 – 310 лева, срещу 260 лв./т преди два-три месеца. От това печелят българските земеделци, а търговците търпят загуби, тъй като в световен мащаб цените на житото и царевица падат, заради обилните валежи в Аржентина.

Основните дестинации, за които заминава българското зърно, са страни от Азия, Мароко и Египет, откъдето най-много се търси европейска пшеница и царевица.

Пазарът на слънчогледа е в тотален застой и цената му се задържа сравнително ниска – 550 лв. за тон.

Състоянието на есенниците в Добруджа към момента е добро, твърдят земеделци. Влагата е в нормални граници и посевите се развиват добре. Въпреки очакваните резки климатични промени, стопаните се надяват ниските температури да не повлияят стресиращо на растенията и реколтата да е добра.

Публикувана в Бизнес

Микроелементите играят съществена роля за усвояване на азота от растенията в комбинация с адекватно основно торене

През последните години много се говори за листното торене при пшеницата. Продуктите, които се предлагат за тази цел, са толкова много, че е изключително трудно за производителите на зърно да се ориентират дали те са необходими и кой точно от всички тях да ползват. Колебанието им донякъде е оправдано и поради честите спекулации в тази насока – псевдоспециалисти убеждават за прилагане на продукта, който точно те предлагат, но най-често го правят не от компетентност и професионализъм, а с чисто комерсиална цел.

Затова, за да бъдем полезни на зърнопроизводителите, им предоставяме информация, която се базира на доказани научни изследвания. Чрез тях е установено, че действително подхранването на пшеницата с микроелементи в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното влияе на добива и качеството на основната продукция. Колкото по-късно е направено подхранването, толкова по-малко е влиянието на микроелементите върху добива и по-голямо върху качеството на продукцията. (Бел. ред.)

Прилагане на минерални макро- и микроторове при пшеницата

Направени са многобройни изследвания за определяне ефективността от съвместното прилагане на минерални торове и извънкореново (листно) подхранване на пшеницата с микроторове във фази братене и изкласяване за количествените и качествените показатели на добива.

В опитите за основно хранене на растенията са използвани амониева селитра, гранулиран троен суперфосфат, калиев хлорид, а за листно подхранване – хелатни микроторове със съдържание на цинк 25 г/л, мед – 6 г/л, бор – 3 г/л, молибден – 0,1 г/л, кобалт – 0,04 г/л, манган – 5 г/л и желязо – 5 г/л.

За тригодишно изследване добавката към добива на зърно от пшеница на първия агрохимически фон (N60P60K60) е била 143 кг/дка (37%), а от внасянето на основното торене в доза N30 P30 K30 били получени в повече 128кг/дка (33% ). Както се вижда от резултатите, в случая внасянeто на увеличена доза минерални торове има само тенденция към увеличаване добива на зърно. Получените практически еднакви добавки към добива на два различни агрохимически фона са обусловени от средното съдържание на минерален азот и подвижен фосфор и повишеното ниво на подвижен калий, лимитиращи внесените за подхранване увеличени дози минерални торове.

Съществена разлика на добивите по години на изследванията е обусловена ​​от влиянието на природните условия по време на вегетацията, но като цяло, те са били достатъчно благоприятни за пшеницата. Прибавката към добива на зърно от листното подхранване на растенията с микроторове е била 42 кг/дка (11%). На фона на различни дози азотно-фосфорно-калиеви торове, прибавката към добива се е увеличила с 39 кг/дка (7%) и с 24 кг/дка (5%). Достоверните прибавки към добива на зърно за всички години на изследванията били получени във варианта с прилагане на листно подхранване на растенията на пшеницата с микроторове на парцелите с първия агрохимически фон.

С изследванията е установено, че подхранването на пшеницата с микроелементи в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното влияе на добива и качеството на основната продукция. Главният показател за качеството на зърното при пшеницата е съдържанието на протеин. Доказано е, че този показател зависи от количеството азот, абсорбиран от растението. Ако благодарение на подхранването с торове и прилагането на микроелементи се създадат условия за постъпване в пшеницата на значително по-голямо количество азот, отколкото е необходимо за формиране на добива, с увеличението на добивността се наблюдава и повишение съдържанието на азот във вегетативните органи, което създава благоприятни условия за натрупване на протеин в зърното.

В изследванията е установено нееднозначното влияние на извънкореновото подхранване на пшеницата във фаза изкласяване с микроторове върху показателите на качеството на зърното. Така на наторените с минерални торове в дози N60 P60 K60 и N30 P30 K30 посеви, извънкореновите подхранвания във фаза братене и изкласяване с микроторове са спомогнали за увеличаване на съдържанието на протеин в зърното на пшеницата. В първия агрохимически фон съдържанието на протеин в зърното се е повишило до 13,1%. Съвместното прилагане на макро- и микроторове е повлияло на азотното хранене на растенията, като по този начин се е увеличил добивът на протеин. Трябва също така да се отбележи, че увеличаването на протеина се дължи основно на по-високите добиви, т.е. по-високият добива на зърно не намалява съдържанието на протеин. За три години изследвания най-голям добив на протеин е бил отчетен във варианта N60P60K60 + микроторене.

Съдържанието на глутен в зърното повишава хранителната му стойност (цвят, вкус, аромат), хлебопекарните свойства (обем, пористост) и дава добър търговски вид на хляба. Внасянето на различни дози макроторове в почвата и листното подхранване на растенията през вегетацията с микроторове увеличават съдържанието на суров глутен в зърното на пшеницата.

Качеството на тестото зависи не толкова от съдържанието на глутен, колкото от неговото качество. Качеството на глутена действа като комбиниран индикатор за физични свойства на тестото като еластичност, разширяване, свързване, способност за запазване на тези свойства в процеса на печене на хляб.

Колкото по-късно е направено подхранването, толкова по-малко влияят микроелементите на добива и повече на качеството

В изследването е използван сорт пшеница със средни хлебопекарни качества. Колебанията в показателите за силата на брашното във всички варианти са били почти на нивото на контролата, с изключение на варианта с листното подхранване на растенията с микроторове на първия агрохимически фон, където е наблюдавано съществено увеличение на силата на брашното.

Микроелементният състав на селскостопанските растения е важен показател за тяхната биологична стойност. Отклонението от съдържанието на елементи в зърното и в допълнителната продукция от оптималното ниво в посока увеличение или намаление води до пряко негативно влияние върху здравето на човека и животните. Както дефицитът, така и излишъкът на съдържание на елементи в хранителните продукти могат да се проявят във формата на микроелементоза — заболяване, причинено от нарушение баланса на микроелементите в организма.

Според мнението на изследователите важен резерв за регулиране елементния състав на селскостопанските култури е подхранването им с макро- и микроторове. Учените стигнали до извода, че размерът на вариране на съдържанието на микроелементи в растенията зависи от тяхното количество, внесено с торенето. Във връзка с това са направени актуални проучвания за екологичните последствия от прилагане на микроелементи на почви в достатъчно количество за тяхната обезпеченост, които позволяват да се оцени степента на натрупването им в основната продукция от селскостопански култури.

По литературни данни, съдържанието на кобалт в зърното на пшеницата не трябва да превишава 1 мг/кг, на мед – 30 мг/кг, цинк – 50 мг/кг и желязо – 100 мг/кг. Дневната потребност на човешкия организъм от манган е 4 мг, желязо – 10-20 мг, мед – 3 мг, цинк – 15 мг, кобалт (витамин В12) – 3 мг/кг.

Получените данни от проучване за съдържанието на микроелементи в зърното на пшеницата показват, че различията в елементния състав на зърното зависят от дозите минерални торове и обработката на растенията с микроторове. От изследваните елементи в зърното на пшеницата преди всичко се съдържат манган, желязо и цинк.

Извънкореновото подхранване на пшеницата с микроторове двукратно през вегетацията в контролата и на агрохимическите фонове увеличава съдържанието на кобалт, мед и цинк в зърното до оптимално ниво.

Внасянето на макроторове при пшеницата намалява съдържанието на мед в зърното с 12 – 19% в сравнение с контролата. Обработката на растенията с микроторове, съдържащи Cu в доза 25 г/л, повишава съдържанието на мед в зърното на фон N60P60K60 с 13%, а на фон N30P30K30 – с 24% , в сравнение с агрохимическите фонове без такава обработка.

Под действието на макро- и микроторовете съдържанието на желязо в зърното на пшеницата се увеличава с 18 – 35%. Продължителното прилагане на торове води да вкисляване на почвата, което, от своя страна, повишава достъпността на мангана за растенията и натрупването на елемента в основната продукция. На двата агрохимически фона съдържанието на манган в зърното на пшеницата се е повишило средно с 9%.

Оптимизирането на храненето на пшеницата с макро- и микроелементи не само повишава добивите, но влияе и на качеството на продукцията. Включването в метаболизма на пшеницата на микроелементи на азотния обмен, към които се отнасят Cu, Mo и Zn, повишава съдържанието на протеин и суров глутен в зърното, а така също подобрява и хлебопекарните й свойства.

Внасянето на макроторове увеличава съдържанието на кобалт в зърното на пшеницата средно с 50%, в сравнение с контролата. Обработката на растенията с микроторове, които съдържат Со – 0,04 г/л, способства за повишаване съдържанието на този елемент в зърното на пшеницата с 20%, в сравнение с контролата, и с 13% – в сравнение с фона N60P60K60.

Подхранването на пшеницата с микроторове увеличава съдържанието на цинк в зърното на първия и втория агрохимически фон съответно с 8,6 и 14% спрямо контролата.

И така, въз основа на посочените дотук данни, базирани на научни изследвания, можем да направим извод, че листното подхранване на пшеницата с микроторове двукратно през вегетацията, отчетено на абсолютна контрола и на два конкретни агрохимически фона, не води до превишаване на установената допустима концентрация на микроелементи в зърното, предназначено за продоволствени цели.

Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

 

Публикувана в Растениевъдство

Цените на основните зърнени контракти по световните борсови пазари продължиха леко да пълзят нагоре през седмицата. В Чикаго пшеницата се повиши с 1,91 долара до 167,62 щатски долара за тон, във Франция имахме плюс 4 евро до 164 евро за тон, а в Украйна и Русия котировките обърнаха тренда и поскъпнаха с по 1 долар до съответно 194 и 197 щд./т. При царевицата промяната в цените е абсолютно единодушна – повишение с 2 долара в САЩ и Аржентина и с 2 евро във Франция и съответни цени от 168 щд./т., 171 щд./т. и 158 евро/т. Рапицата също поскъпна с 3,75 евро в Евпорейския съюз /Еuronext/ до цена от 350 евро/т. Ечемикът във Франция я последва с нови плюс 3 евро до 166 евро/т.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио също се повиши с 5 долара и сега цената му е 802,50 щд./т, а рафинираната захар в Лондон стана единственото изключение в таблицата и поевтиня с 4,80 долара до 350,80 щд/т.

В кръг "Зърно" на „Софийска стокова борса” АД цените на контрактите предлагат незначителни промени, защото купувачите бяха твърде мълчаливи – хлебната пшеница се предлагаше на 290-300 лева за тон, царевицата е на същата цена – 290-300 лв./т. Фуражна пшеница в чували се търси на 400 лв./т., а предлагането е за насипна от място на 265-270 лв./т. При маслодайния слънчоглед вече няма търсене, предложенията остават на 570-580 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат без промяна, има търсене за овес, захар и каменна сол, олио в бутилки се предлага на начална цена от 1,80 лева за литър.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД продължават активните сделки от групата на енергоносителите и горивата – продадоха се дърва за горене на 150 лв./т. и еко брикети на 400 лв./т. Изкупиха се и бензин А95 Н в диапазона от 1730 до 1750 лева за хиляда литра, бензин А96 Н на 1 850 лв./хил. л. и бензин А98 Н от 1 980 до 2020 лв./хил. л. Сделки имаше и за дизелово гориво Б 6 от 1 770 до 1 790 лв./хил. л., за гориво за отопление от 1 574 до 1 640 лв./хил. л. и газьол за ПКЦ на 1 626 лв./хил. л.

Публикувана в Бизнес

Най-новите прогнозни данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) оповестени на 1 февруари демонстрират значително по-голямо увеличение на глобалната зърнена реколта през настоящата маркетингова година отколкото се очакваше само допреди един месец.

Световен баланс на зърнени храни (в млн.т)

2013/14 г.

2014/15 г.

2015/16 г.

2016/17 г.

2017/18 г. прогноза

7.12.17

1.02.18

        Общо производство на зърнени храни

Производство

2520,5

2566,9

2534,0

2607,5

2613,3

2640,3

Предлагане

3053,1

3161,0

3189,4

3277,6

3330,8

3343,4

Потребление

2430,7

2501,7

2513,9

2567,0

2599,6

2602,7

Търговия

363,4

378,4

392,6

405,7

403,6

403,9

Крайни запаси

594,1

656,1

670,1

702,9

725,8

738,6

Запаси/потребление

23,7%

26,1%

26,1%

27,0%

27,3%

27,7%

                        Пшеница

Производство

712,3

732,4

735,2

761,3

754,8

757,6

Предлагане

887,2

919,3

939,9

985,3

999,2

1005,7

Потребление

692,5

715,0

710,7

732,4

739,9

733,9

Търговия

158,0

156,4

166,7

177,0

175,0

174,5

Крайни запаси

186,9

204,7

223,9

248,1

257,0

269,8

Запаси/потребление

26,1

28,8

30,6

33,8

34,2

36,1

* FAO Cereal Supply and Demand Brief  1 Feb 2018

През 2017 г. обемът на производството на зърнени култури в света се изкачи над  предходните пикови исторически стойности. Въз основа на актуализираните прогнозни данни за  състоянието на баланса на търсенето и предлагането през 2017/18 г.  водещите  експерти  констатират, че пазарите на  всички основни зърнени култури са  стабилни, благодарение на  увеличените добиви и рекордните преходни запаси. Експертите акцентират най-вече върху  съотношението на нивото на запасите към равнището  на глобалното потребление. Този показател е значително над средните исторически стойности и характеризира  „много добре подсигурен пазар”.

На 1 февруари FAO отново увеличи оценката си за глобалната реколта  от зърнени храни. Този път прогнозната летва за 2017/18 г. беше вдигната с 13,5 млн.т – до 2,64 млрд. т, с 32,8 млн.т ръст спрямо 2016/17 г. Увеличените добиви и рекордните преходни запаси означават и рекордно предлагане на зърнени храни в света – 3, 33 млрд. тона, а това при изоставащо потребление логично води до натрупване на още по-голям преходен глобален запас от зърно в края на 2017/18 г. – 738,6 млн.т, с 13 млн.т от прогнозираното през декември и с 36 млн.т над нивото в края на предходния сезон. Високата сигурност на баланса идва от изключително благоприятното за  потребителите на зърнени храни съотношение на нивото на запасите към равнището на потребление, което през 2017/18 г. се очертава да достигне 27,7 на сто, най-висок показател от 18 години насам.

Прогнозата за глобалния добив от пшеница е коригирана във възходяща посока с 2,8 млн.т , от 754,8 млн.т на 757,5 млн.т. Важно е да отбележа, че в доклада на FAO на фона на поредното увеличение на оценката за обема на глобалното производство виждаме редуциране на прогнозата за световното потребление и то със значимите 6 млн.т, спрямо данните отпреди един месец – до 733,9 млн.т. Тази диспропорция води до рязко увеличение на глобалния преходен запас от пшеница – 269,8 млн.т, в сравнение с 257,0 млн.т набелязани в декемврийския доклад и 248,0 млн.т в края на 2016/17 г. С тази корекция съотношението на нивото на преходните запаси към равнището на потребление при пшеницата се покачва от 16,9% на 20,3% (19,3% - 2016/17 г., 16,4%- 2015/16 г.). Според анализаторите това е обективна предпоставка за запазване на относително ниските цени на зърното на световния пазар.

Очаква се, че през 2017/18 г. обемът на световната търговия със зърно да достигне 404 милиона тона, което е само с 1.8 милиона тона (0,4%) под нивото на рекордното постижение от миналия сезон. Обемът на търговията с всички основни зърнени култури (с изключение на царевицата) може да намалее.През 2017/18 г. (юли - юни) обемът на световната търговия с пшеница се очаква да възлезе на 175 милиона тона, което е с 2 милиона тона (1,4%) по-малко в сравнение с 2016/17г. и с 500 хил. тона под равнището на декемврийската прогноза. Този спад, в сравнение с предходния сезон отразява преди всичко редуцирането на търсенето от страна на Индия, Китай, Мароко и Тайланд.

Публикувана в Бизнес

С въведените нови условия търговските компании ще заплащат само първите 12 дни от извънредния престой на корабите в египетските пристанища по 12 хил. долара дневно

На поредния търг за покупка на пшеница, организиран в петък от държавната Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) на Египет, бе договорена доставката на нови 180 хил. тона от зърнената култура, произведена само в Русия, при това на доста по-високи цени от предишната тръжна процедура, проведена на 16 януари, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена на удовлетворените оферти достигна 219,45 долара за тон C&F при едва 211,93 долара за тон C&F на миналия търг, когато бяха закупени 295 хил. тона пшеница.

Ето и победителите в тръжната процедура, които предложиха еднакви транспортни разходи от 15,48 долара на тон за партиди от по 60 хил. тона и решаващият фактор за класирането бе цената за тон FOB. Най-ниска бе офертата на GTCS – 202,70 долара за тон FOB и съответно 218,18 долара за тон C&F. Компанията AOS предложи 204,40 долара за тон франко борда и 219,88 с тарнспортните разходи по море, а офертата на Daewoo бе за 204,80 долара за тон FOB и съответно 220,28 долара за тон C&F. Пшеницата трябва да бъде доставена в периода 5-15 март.

В опит да разширят географията на доставките и по този начин да увеличат конкуренцията между търговските компании, откъдето да се стигне и до понижаване на офертите за пшеницата, от GASC променят условията за допустимост на зърнената култура до търговете, понижавайки изискването за съдържанието на протеина в нея с по 0,5% за основните доставчици, и ограничават таксите за извънреден престой на корабите до първите 12 дни след просрочието, съобщи „Ройтерс”.

Минималното съдържание на протеина за пшеницата с произход от Румъния, Русия и Украйна се понижава до 11,5% от 12%, за Франция – до 11 от 11,5%, за меката пшеница от САЩ – също до 11% от 11,5%, а за червената твърда пшеница от САЩ – до 12% от 12,5%.

Случаите на извънреден престой на корабите, доставящи пшеница в Египет, зачестиха напоследък заради прекалено усърдните и често неоснователни проверки на внасяните партиди зърно от държавната Карантинна служба, но това само кара търговците да се застраховат срещу тази вероятност, повишавайки офертите на търговете над цените на международните пазари, или да се откажат от участие. С въведените нови условия търговските компании ще заплащат само първите 12 дни от извънредния престой на корабите в египетските пристанища по 12 хил. долара дневно, докато досега се заплащаше пълният извънреден престой. За застраховка срещу некоректни доставчици обаче Египет повишава цената за пресяване на зърното при откриване на вредни примеси над заложените стандарти до 3 хил. долара на тон от досегашните 2 хил. долара.

Според търговците новите условия с фиксирана сума за извънреден престой им позволяват да планират по-добре разходите и да залагат по-прецизни премии за евентуалните рискове.

Публикувана в Бизнес

Освен сортова особеност, процесът на разклоняване на житните растения се определя и от факторите на средата

Агр. Петър Кръстев

За формиране на оптимална гъстота от продуктивни стъбла в посевите е важно пшеницата да реализира способността си за братене. Броят на братята при житните растения зависи от братимата им сила и от много други фактори. Такива могат да бъдат естеството на растението (сортова особеност), дълбочината на сеитба, положението на възела на братенето в почвата, броят на растенията на единица площ, торенето, наличието или отсъствие на влага, температура, светлина и др. Благодарение на братенето има възможност за получаване на посев с оптимална гъстота на стъблата.

Пшеницата е с голям потенциал за братимост

Потенциалните възможности на пшеницата за образуване на странични стъбла (братя) са изключително високи. Количеството на братята на едно растение може да се колебае в значителни граници от 1 – 3 и до 10 и повече. Продуктивната братимост при стечение на благоприятни условия за растеж и развитие може да достигне 100 и повече класове. Растенията на пшеницата с хранителна площ 30х70 см дават до 100 стъбла с добив 100-120 г. В изкуствени условия е постигано отглеждане на растения, които са формирали 300 и повече стъбла.

Според учените на процеса братене не се отделя достатъчно внимание. Повечето използвани в практиката технологии осигуряват възможности на растенията да братят минимално, а в основата на някои от тях е формиране на едностъблен тип растения, без странични стъбла.

Препоръките на специалистите за оптималната стойност на коефициента на братене е много разнообразна. За получаване на 900 – 1100 кг/дка зърно е важно да има синхронно развитие на стъблата на братятя. Оптималният коефициент на продуктивна братимост за съвременните сортове пшеница трябва да е 2 – 3.

Пшеницата може да има два периода на братене – есенен и пролетен, в зависимост от сроковете на сеитба и абиотичните фактори – влага, температура и др. Ако срокът на сеитба е късен и страничните разклонения не са се образували есента, братенето протича само напролет в продължение на 30 – 40 дни. Коефициентът на братене в този случай е по-малък.

В гъстите посеви коефициентът на братимост е малък

Потенциалът на добивност на пшеницата се определя основно от плътността на класовете на единица площ. Почти невъзможно е да се повиши коефициентът на братене в сгъстена агроценоза. Проблематично е увеличението на елементите на продуктивност на класа, особено на количеството на зърната в класчето и неговата маса. Тук възможността за намеса и управление структурата на добива съществено се ограничава.

Затова повечето специалисти отхвърлят концепцията за едностъблено отглеждане на растенията. От семената трябва да се формира разклонено растение, състоящо се от главно и две-три странични стъбла с добре развита вторична коренова система. При такова развитие на растението то дава няколко продуктивни стъбла, които се развиват почти едновременно. Това е най-здравият и мощен тип растение, устойчиво към полягане, болести и други подобни. Важно е да не се допусне образуване на стъбла от втори и следващ порядък.

Първите пет стъбла – основното, колеоптилното и трите от пазвените пъпки на първите три същински листа, образуват класове, които по производителност малко отстъпват на главния клас. Производителността на класовете от другите разклонения е ниска.

Страничните разклонения влияят положително на посева

Страничните разклонения, които дори не образуват класове и са временни конкуренти в борбата за хранителни вещества, светлина и влага, влияят положително на добива. Те формират допълнителна коренова система, която след тяхното отмиране работи за растението. Благодарение на разклоненията расте асимилационният апарат, който натрупва повече пластични вещества, които по-късно се пренасочват в класоносните стъбла и повишават производителността.

В еднокласовите растения при наличие на едно безкласово разклонение производителността нараства два пъти, а при три-пет непроизводителни стъбла – три и повече пъти.

Допълнителните продуктивни стъбла повишават добивността с 30 – 50%. На нискостъбланите посеви делът на страничните стъбла формира до 60 – 70% от добива на зърно.

Многостъблените растения имат добре развита надземна маса и коренова система, по-устойчиви са към неблагоприятни условия на растеж и са способни да формират по-висока производителност в сравнение със слаборазвитите едностъблени растения. Отпадането на отделни братя по време на вретененето при силно братилите растения не е еквивалентно на отмирането на слабите разклонения при висока гъстота на посева.

Високите сеитбени норми носят повече разходи и по-малко печалба

Според резултати от научни изследвания, масата на зърната от едно растение на фона N9P6K6 в двустъблените растения в сравнение с едностъблените расте с 84,8%; в тристъблените с 15,8%; четиристъблените – с 209%; петстъблените – със 169% и в шестстъблените – със 177%.

Технологиите с високи сеитбени норми, дори и да осигуряват планирания добив, изискват големи материални разходи. Расте нормата на сеитба, а следователно и стойността на семената. Расте потребността от повече препаратите за защита на растенията. Възникват проблеми от икономически и екологичен характер.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 30

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта