Добивът на картофи през 2017 година ще бъде значително по-нисък поради лоши агрометеорологични причини. В много областибяха регистриранизагуби, поради което обема на произведената продукция ще бъде по-малък“, заяви председателя на Националната асоциация на производителите на картофи (НАК) Венцеслав Каймаканов.

Лошото време повлия на всички основни производствени зони, включително Самоковския регион и околностите на гр. Пазарджик, Смолян, Гоце Делчев и др., където основно е съсредоточено картофопроизводството. Аналогична е ситуацията и в съседните страни, поради което българските картофопроизводители очакват конкурентоспособни цени.

Венцеслав Каймаканов заявява, че за задоволяване на вътрешното търсене на България са необходими не по-малко от 450 хиляди тона картофи годишно. При благоприятни климатични условия местните производители могат да отгледат от 200 до 250 хиляди тона. Останалите 200 - 250 хиляди тона трябва да се набавят от внос.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
С 27,2% са намалени реколтираните  площи с картофи през тази година спрямо 2016 г., показват данните на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ. Средният добив при картофите е нарастнал с 28,5% всравнение с миналата година.
Като цяло продукцията от картофи, пипер, пъпеши и дини е с между 6,5% и 65,6% по-ниска, спрямо същия период на 2016 г., сочи още отчетът. Това се дължи както на намарени площи, така и на по-ниски средни добиви. 
 По оперативни данни към 13 юли са прибрани 25,2 хил. тона картофи, 9,9 хил. тона домати, 3,3 хил. тона дини, 688 тона пъпеши и 348 тона пипер. 
 Същевременно производството на домати е нарастнало значително за една година - с 41,1%, коментират от МЗХГ, но експерти с ана мнение, че отчетът е изкривен заради невярно подаден данни от фермерите. Към момента, при пъпешите, пипера и дините се отчита между 10,1% и 50,8% по-нисък среден добив спрямо реколта 2016 г.
Публикувана в Бизнес

Доскоро тази болест нападаше най-вече ранните домати отглеждани в оранжерии. Но през последните години тя се разпространи и на открито, като масово напада средно ранното производство на домати и картофи. Причинител на болестта е гъба, която се запазва с растителните остатъци в почвата, в семената от домати и някои плевели. Вреди по листата, листните и цветни дръжки и стъблата. През влажни години алтернарията причинява опадване на листата на растенията. Признаците на нападнатите от кафяве листни петна растения са много характерни - по листата се образуват дребни, тъмнокафяви некротични петна, с вписани един в друг концентрични кръгове. При голямо нападение петната бързо нарастват, понякога се сливат и целите листа прегарят.

Профилактичните мероприятия срещу алтернарията имат съществено значение за намаляване на вредата от нея. Най-важни от тях са:

  • задължително спазване на сеитбообръщение;

  • унищожаване на растителните остатъци;

  • използване само на здрави или обеззаразени семена;

  • засаждане на здрав разсад;

  • да се прилага оптимално напояване;

  • използване на толерантни към болестта сортове.

Фунгицидите, които се прилагат при домати и картофи срещу картофената мана са ефикасни и срещу алтернарията. При висок инфекциозен фон от предшестващата година и при влажни условия, химичната борба трябва да започне още при откриване на първите симптоми по долните листа. Интервалът на пръскане е през 8-10 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Най-голяма вреда при доматите и картофите причинява картофената мана, която се причинява от гъбата Phytophtora infestans. Болесттасе развива особено силно през години с хладно и влажно време. Първоначално тя се появява по най-долните листа на двете култури, които се допират до почвата във вид на петна. Те са воднистозелени и най-често започват от периферията. Постепенно се разрастват и обхващат по-голямата част от листната петура. Нападнатите листа прегарят и изсъхват. Повреда в по-късен стадий се наблюдава и при зелените плодове на доматите във вид на кафяви петна с твърда, сбръчкана повърхност. Гъбата причинител напада и стъблата, листните и плодни дръжки. Зазряващите плодове на доматите са устойчиви на патогена.

Благоприятни условия за развитие на маната по доматите и картофите е хладна нощ с наличие на роса, последвана от умерено топъл и облачен ден.

Профилактичните мероприятия за опазване от картофената мана включват спазване на сеитбообръщение, засаждане на устойчиви сортове. Важна част от тях е и унищожаването на растителните остатъци от домати и картофи, тъй като през зимата гъбата се съхранява в болните клубени на картофите и по оранжерийно отглежданите домати.

Борбата по химичен път преди да се появи болеста е с контактни (предпазни) фунгициди, които са ефективни при сухи условия за 7-8 дни. Такива са бордолезов разтвор 1%, Дитан М 45 в концентрация 0,2%, Купроцин - 0,25%, Шампион ВП - 0,15 %, Купроксат ФЛ - 0,3%, Браво 500 – 0,3%, и др.

При влажно време и поява на болестта, до 2 дни след заразяването се използват фунгициди със системно (предпазно и лечебно) действие. Подходящи са Превикур 607 СЛ в концентрация 0,25%, Ридомил голд МЦ 68 ВП - 0,25%, Акробат МЦ - 0,2 %, Куадрис 25 СК – 0,075%, и др. Поради риска от поява на устойчивост на гъбата към системните препарати и поради това, че са по-скъпи, те трябва да се прилагат само в най-критичните моменти.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Особеностите в технологията за отглеждане на ранните картофи ще бъдат представени по време на съвместна информационна среща-семинар на НССЗ – Териториален областен офис в Бургас и пловдивския Аграрен университет. Лектор ще бъде доц. д-р Димка Хайтова, която ще запознае присъстващите с прилаганата агротехника, както и със сортовете картофи, подходящи за ранно полско производство.

Ще бъдат представени произходът, разпространението, стопанското значение и морфологичните особености на картофите, както и влиянието на факторите на околната среда.

Експертите от Териториален областен офис на НССЗ в Бургас ще разяснят на земеделските стопани възможностите за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2014-2020.

Събитието ще се проведе на 28 април 2017 г. в гр. Руен обл. Бургас, в залата на Община Руен, съобщават от НССЗ.

Публикувана в Новини на часа

Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десетсантиметровия почвен слой е достигнала 6-7 градуса. Проверка може да се направи, като стъпите с бос крак върху почвата и температурата да позволява да не повдигате крака от студ.

Оптимални срокове за засаждане

  • Южна България между 20 февруари - 10 март

  • Северна България между 20 март - 5 април

При температура, по-ниска от 6 градуса, вкореняването и развитието на кълновете се забавя, поникването на растенията се удължава и посевите често остават недобре гарнирани. Всяко избързване или закъсняване се отразява неблагоприятно върху развитието на картофите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Изключително важно е посадъчният материал да бъде свободен от болести като ризоктония, сребриста краста, антракноза, както и картофени нематоди и вирусни болести.

Клубените трябва да са добре узрели, здрави, без видими деформации и механични повреди. По тях не бива да има петна, показващи наличието на картофена мана, мокро или сухо гниене. Качеството на семената се гарантира от семепроизводната организация. При покупка производителят трябва да изисква сертификат и фитосанитарен паспорт.

Друго важно условие е да се следи състоянието на посадъчния материал, дали не са се появили болести при съхранението. Трябва да се знае, че измръзналите или осланени клубени могат да станат причина за масово гниене.

За ранното производство на картофи най-подходящи са клубените с тегло 60-80 г (фракция 35-55 см). Те осигуряват младото растение с вода и хранителни вещества още в ранните фази от развитието му. Използването на добре сортиран по едрина посадъчен материал осигурява дружно поникване и получаване на изравнени посеви.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При производството на ранни картофи се съчетава органично и минерално торене. От органичните най-добри резултати дава разложеният оборски тор, който съдържа почти всички необходими за растението макро- и микроелементи. Той подобрява структурата на почвата и влияе положително на водния, въздушния и температурния й режим.

Оборският тор се внася напролет с обработката на почвата при леки почви и в количество 2-5 т на декар, а при свързаните глинесто песъчливи - с есенната оран.

Фосфорните и калиевите торове се внасят еднократно с есенната оран или рано напролет. При картофите не се препоръчва употребата на калиев хлорид. Азотните торове се дават еднократно или двукратно. Ако производителят планира да изважда картофите през май, цялото количество на азота се внася при засаждането. Ако картофите стават през втората половина на юни, по-ефективно е 2/3 от нормата на азотните торове да се внесе при засаждането и 1/3 - с първото окопаване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Производството на ранни, пресни картофи още през май-юни има важно значение за задоволяване потребностите от пресни плодове и зеленчуци. Освен това с ранните картофи може да се освободят рано площите за лятно засаждане на картофи и получаване на две реколти в една година. Те се отглеждат през сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните темперутари са между 14-20 градуса, максималните не надхвърлят 28 градуса, а минималните са над 0 градуса.

Предшественик при ранните картофи може да бъдат картофи, грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва да се отглеждат след домати, пипер и патладжани, защото са от едно семейство.

Най-подходящи за отглеждане на ранни картофи са леките и отцедливи почви, а тежките, студени глинести почви не са подходящи. При производство на ранни картофи е нужна добра обработка и дълбоко разрохкване на почвата. При лошо обработени почви клубените нарастват трудно и това води до деформирането им.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Агенцията за защита на околната среда на САЩ одобри три нови сорта картофи, получени чрез генно инженерство. Производството на фирмата JR Simplot Co. Айдахо получи разрешение да засажда ГМ картофи тази пролет, а през есента те вече ще са в търговската мрежа.

Трите нови сорта картофи: Russet Burbank, Ranger Russet и Atlantic са били одобрени от Агенцията за защита на околната среда (EPA) и Министерството за контрол на качеството на храните в САЩ (FDA), съобщава Associated Press. По-рано, тези сортове са били одобрени от Министерството на земеделието на САЩ (USDA).

Според Асошиейтед прес, ГМ картофите са устойчиви на фитофтора, по-малко податливи на черни листни петна, а друго предимство е, че те съдържат по-малко вещества, които при високи температури (например при пържене на картофи) се превръщат в канцерогенни. Също така, при отглеждането на новите сортове са необходими 50% по-малко фунгициди за контрол на вредителите.

От компанията твърдят, че новите сортове картофи по вкус, текстура и хранителна стойност не са по-различни от обикновените картофи. Но за сега няма доказателства за безопасността на генетично модифицираните продукти. Компанията "Макдоналдс" е отказала да използва картофите от Simplot Company за приготвяне на пържени картофи.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта