Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта