Дефицитът на мляко в целия ЕС доведе до удвояване на цената на маслото и непрекъснато пълзящо поскъпване на останалите млечни продукти. У нас около 80% от кравето масло е вносно и сега цената му, на която идва у нас и се опакова, е 6 евро за кило, срещу 6 лв. преди година, обясни председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров, цитиран от в. Монитор. По думите му България внася около половината от мляко (сурово, сухо или концентрат) за производство на млечни продукти от другите страни от Общността и недостигът на суровината, а оттам и повишаването на цената няма как да не се отрази и у нас.  „До налагането на ембаргото Русия поемаше 14% от износа на млечни продукти на ЕС. След това ЕК предприе мерки за намаляване на производството на суровото мляко, като се даваха субсидии по 0,14 евро на литър за непроизведена суровина. Не след дълго обаче Китай започна да прави по-голям внос на млечни продукти от Европа, а са се увеличили и поръчките на Червения кръст за Африка и други бедстващи райони. Така постепенно се стигна недостиг на суровината. В момента датска компания, която е най-голям производител на млечни продукти в ЕС прогнозира остър недостиг на сурово мляко“, обясни той. По думите му именно дефицитът на мляко у нас е и една от причините да се увеличава използването на неживотински суровини (основно палмово масло) за производство на млечни продукти, без това да се обявява, като целта е да се задържи цената. Според Зоров родното производство на мляко намалява, защото литър мляко у нас струва по-малко от същото количество вода. „Затова и никой не иска да се занимава със животновъдство“, добави браншовикът.  Той предложи да се спре със субсидиите за непроизведена продукция, а пари да се дават на високоефективните ферми. Другото му предложение е за намаляване на ДДС за храните, което ще увеличи потреблението и ще се отрази положително на производителите.

Публикувана в Бизнес

Потомственият животновъд Пепи Борисов от с. Гигинци е доволен от занаята си, но ниските изкупни цени на млякото го принуждават сам да пласира продукцията си в близките села

Христо Райков

Животновъдът Пепи Борисов се занимава с отглеждане на крави от началото на 90-те години на миналия век. Фермерският занаят в рода му се предава от поколение на поколение – баща му е бил фермер, дядо му също. Въпреки малкия си брой крави в стопанството – 18 и 5 телета, той е доволен от животновъдството. Неотдавна – на 21 август, се родило най-младото теле в стопанството – Лиляна.

Стопанството на фермера се намира в брезнишкото село Гигинци, откъдето е и баща му. Пепи започнал да развива своята дейност с 2 крави, които отглеждал в имота си в столичния квартал "Горна баня". Заради съседите си и амбициите да увеличава броя на кравите, той се принудил да намери нов дом за своята ферма.

Така започнала историята на стопанството в Гигинци

където фермерът живее от 10 години. В селото има още един животновъд, но той отглежда по-малко крави от Пепи. "Животновъди сме няколко поколения. Баща ми гледаше овце. Той имаше по 70 – 80 овце във времето на т. нар. комунизъм. Кошарата е в планината край селото, където отглеждаше овцете лятно време, а зимата идваше в Гигинци. В семейството бяхме четирима братя, двама вече са покойници. Само аз наследих занаята от баща ми", разказва Пепи Борисов. Преди години той е отглеждал и коне, защото просто обича животните. С фермерския занаят се захванал, след като дошла демокрацията и започнали съкращенията в предприятията. Пепи също бил съкратен, но веднага намерил своята ниша.

"През 1995 –1996 година вече имах 8 крави. В село Гигинци пристигнах с 24 крави. На всички животни съм дал имена, защото когато викаш някое от тях, то трябва да знае, че се отнася за него. Добри са ми кравите, които са смесена порода – черно-шарени и симентал. Най-много ми харесват кравите симентал. Най-възрастната крава в момента е на 6 години, гледам много да не остаряват", споделя още Пепи. За продукцията казва, че трудно се пласира заради ниската изкупна цена на млякото. Животновъдът е принуден да кара млякото си по близките села, където го продава на местните жители. Каквото остане от непродаденото мляко, го дава на мандра от радомирското село Стефаново.

Мандрата взима млякото за 50 стотинки на литър

"Коректни са хората, не са излъгали нещо с пари, но слабо го плащат. Една минерална вода е по-скъпа от млякото", каза Пепи Борисов. Той призна, че не е участвал в протестите на млекопроизводителите, но ги подкрепя. Фермерът очаква обещани помощи за животните, които все още не е получил. Но се надява, че земеделското министерство ще преведе помощите, щом са ги обещали.

Според животновъда държавата са хората и трябва да се намери начин да се увеличи изкупната цена на млякото. "Ако има кой да ми изкупува млякото за поне 80 стотинки, не бих го карал по селата. Но няма такива мандри!... Повечето от тях лъжат хората, въпреки че аз от тази в Стефаново съм доволен. Като количество на денонощие произвеждам 180 килограма мляко. Сирене и кашкавал от него си правя само за мен", казва още животновъдът. По негови наблюдения през годините продукцията му се е увеличила. За този ефект е спомогнало заплождането със селектирани бикове. Закупува фураж на фирмата "Вал Груп" от г. Батановци – и той, и животните му го харесват.

От една година е случил на читави работници

– семейство от Враца. "Преди това имах страхотно текучество. Дойде и работи 4-5 месеца, каквото може взема и бега. Всичко зависи от самите хора. Сега ми помагат двама – мъж и жена, и с тях съм спокоен", казва Пепи. Семейството се занимава с животновъдство от години, 12-13 от тях са се трудили и в Италия. "Много сме доволни! Ако не сме доволни, няма да седим и да работим. Нашият шеф е златен за нас и е много добър човек. Много!", хвалят се те. Работниците споделят, че по-хубаво от България няма.

Машините, с които Пепи Борисов работи, са косачка и сеносъбирачка - и двете на италианската фирма БЧС (BCS). В стопанството му работи и с агрегати за доене, както и един камион на марката "Мерцедес". Има си и още един помощник – магаре, което е от една година във фермата. „От ония дни дойдоха едни и искаха да го купят, та стана една гюрултия с работниците, които не го продават", споделя през смях Пепи Борисов.

Съветът и пожеланието на животновъда към колегите му е да бъдат живи, здрави и да не се отказват от занаята. "Животновъдството е хубава работа. На мен специално ми доставя удоволствие, защото да видиш как израства едно теленце и става крава и започва да дава мляко – това те държи. Каквито и трудности да имат - да не се отказват” – съветва ги потомственият животновъд.

Публикувана в Животновъдство

Мъката да отглеждаш крави и овце в България не може да се

компенсира нито със субсидиите, които ни дават и после си ги вземат по малко, нито с изкупните цени на млякото, а да не говорим за проектите по селската програма, категорични са стопаните от брезнишкото с. Ребро

Лили Мирчева

Ние, животновъдите в България, с всичко си имаме проблеми – имаме животни, но пари нямаме. Дават ни субсидиите и после ни ги вземат по малко. Сега вече не ги получаваме накуп, а и със закъснение. Ние само се мъчим, казва фермерът Любомир Симов, който е по-известен с прякора си Муката. Стопанството му се намира в с. Ребро, на 3 км от главния път път между Брезник и Трън. Наследил е прякора, който на тукашния диалект означава „Мъка“, от дядо си, но го е предал и на своя син. Затова в този район хората ги знаят като Голямата Мука и Малката Мука. А на кокетната сграда в селото, където се намират минимандра и магазинче, има табела с надпис „Сирене от Муката“. Тук пристигат приятели и постоянни клиенти, които се отбиват, за да си купят от фермерското сирене и кашкавал, произведени „с извинение“ само от овче мляко, както ни казва Любомир. Започнал да се занимава с животновъдство с три овце в родното си село Ребро, след като се уволнил от казармата и постепенно увеличавал бройката. Сега отглежда към 200 крави и 160 овце на собствени и общински пасища.

Купил при ликвидацията сградите на ТКЗС-то и сега поправя покриви и гради нови постройки. Оплаква се, че няма хора, които могат и искат да работят на село. Като започнеш от строители, та до овчари и общи работници. „Всеки идва да те мами, а не да работи“, възмущава се Муката. След като „майсторите“ изкривили покрива, които градили, се наложило да ги изгони, но иди, та намери нови работници...

Синът му Светослав също е регистриран фермер и дори се е включил в мярката на селската програма, която би трябвало да стимулира младите в агросектора, но отдавна съжалява, че е тръгнал по мъките да се бори с чиновници и бюрократи.

„Държава, която се храни от данъци и акцизи, не е държава. Не виждам светлина в тунела – всички управници ни лъжат“, продължава разказа си Муката. „Вече две години се мотаем с проекта за нова ферма по мярката „Млад фермер“ и щом веднъж си се включил, започват мъките и неволите. Уж щяха да плащат 70% подпомагане, а после ги свалиха на 60%, но и с това лъжите не свършват. За „ВиК“ и за трафопост досега съм дал 15 хил. лв., а искат още толкова. Отделно дадохме 5 хил лв. на консултанти. Така започнаха другите грижи и тичане, тичане... Досега набутахме 30 хил. лв., а за тези пари щяхме да си направим обора сами. Това е мафия и е абсолютна глупост да се занимаваш с проекти по селската програма“, коментира фермерът. По думите му от европарите за земеделие печелят само чиновници и зърнопроизводители. „Животновъдите сме отхвърлени, защото не сме приоритет на държавата“, категоричен е Муката.

Цялото семейството на Любомир, по баща – Седефчов, се е включило в работата във фермата, но както казва той „очите пълни – ръцете празни“. Синът Светослав и съпругата му Сара ежедневно са при животните и на малката мандра, а дъщеря му Александра идва само през лятото, защото учи хореография в Пловдивския университет. Завършила е музикалното училище в Котел и вижда бъдещето си разпределено между танцовото изкуство и... фермата, когато има време. „Брат ми е работник за всичко, а съпругата му си почива, само когато я отменя“, разказва Александра.

В екофермата в с. Ребро животните се отглеждат пасищно и са под селекционен контрол. Дават около 600 л мляко на ден. Кравето мляко фермерът продава на мандра край Кюстендил, която го изкупува по 55 ст. на литър с ДДС.

„Овчето си го сиря за кашкавал и сирене. Хората идват тук да купуват. Имам право да продавам в област Перник и София област, защото съм регистриран по Наредба 26 за директни доставки, но предпочитаме да продаваме тук. Колкото пласираме, толкова правим“, обяснява Любомир. А че правят всичко с мерак, се вижда и с просто око. Около магазинчето с минимандра „естетски“ се разхожда красив паун, а редки породи петли гонят кокошките по двора. Черешово топче стои наблизо и не е само за украса, а може и да гръмне. Пасторалната гледка се допълва от магаренце, кобила, гълъби и каквото още може да види човек на село.

Кравите във фермата на Муката са от черно-шарена порода, а овцете са местни и строго охранявани от красиви каракачански кучета.

Както ни обясни краварят Тодор Иванов, който срещнахме на пасищата край селото, „голяма хигиена има тук и всичко е качествено“. Самият той идва от плевенското село Бъркач.

„Намирането на работници е най-трудното нещо, а на нас винаги ни трябват хора. Вчера дойдоха едни, а днес си отиват. Никой не иска да работи“, споделя Муката. Търси работници в цялата страна - от Велинград, от Ракитово, от Вършец... дори то съседния град Трън, известен с голямата си безработица, пак трудно намира мераклии да работят във фермата.

„Животновъдстното е най-неблагодарния труд. Всеки ден се сменят овчарите, кравите се травмират, заболяват от мастит и после циганите ги купуват по 300 лв. и това е – угоени крави, които струват по 1300 и 1700 лв., си отиват за по 300 лв. Няма пазар, на който да продадеш месото, никой не го изкупува. Мизерията е голяма – няма къде да продадеш овце, нито крави, нито телета, а ако дойдат прекупвачи, искат да ги вземат без пари. Те изкарват повече, отколкото аз съм вложил в животните“, споделя още Любомир. По изчисленията му – едно теле на 3 месеца е изяло фураж за минимум 500 лв., а прекупвачите дават само 300 лв. „Трудът не може да ни се плати по никакъв начин. Да не говорим за нервите и така ще си гинем като круши“, образно завършва разказа си Голямата Мука.

Денят му започва в 5 часа сутринта и „цял ден съм в лайна. Мириша на обор отдалече, колкото и пъти да се къпя“. Продължава работата си на полето, където сега усилено коси сам, а после търси хора, за да събират балите със сено. Работата свършва, щом се стъмни, но пък винаги намира време и за приятелите си.

Така в землището на село Ребро, недалеч от пътя Брезник – Трън, семейството на Муката упорито продължава поминъка на дедите си. Малко известен факт е, че в горите на близкия хълм Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г. А самото село, чийто кмет сега е съпругата на Муката, е разположено в подножието на връх Любаш (1398 м), като надморската му височина е 888 м. Построено е върху средновековно селище, вписано под същото име "Бебро", "Рабро" в списъците на джелепкешаните от 1576 г. към каза Изнебол. Наблизо са открити и други артефакти - заедно с праисторическата керамика, има фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична. В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха.

В Пернишкия музей днес се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че с. Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха - в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище.

Но в древната земя, наситена с история, хората продължават и днес да оцеляват с „мука“, както биха се изразили сами, независимо, че сега са част от „голямото европейско семейство“.

Публикувана в Животновъдство

В горещите летни дни високопродуктивните крави пият до 150 л в денонощие

Водата е задължителен елемент от хранителната дажба на млечната крава, тъй като е незаменим компонент при обмяната на веществата на животното. Тя постъпва в организма основно с дажбата по време на хранене и при водопой. Съдържанието на вода във фуражите е от 3 до 90 на сто в зависимост от типа фураж (зелен, груб, сочен или концентриран). Водата играе съществена роля в процеса на производство на мляко от животното. Известно е, че за образуването на 1 л мляко са необходими около 4 6 л вода. При воден дефицит млечната продуктивност на практика се понижава още същия ден и може да достигне до 1520 процента от обикновения млеконадой.

Обикновено когато се изчислява дажбата, не се отделя достатъчно внимание на наличието на вода в нея, тъй като фермите са оборудвани с индивидуални (най-вече при вързано-оборното отглеждане) или с групови поилки (предимно при свободното отглеждане на кравите).

Фактори,които влияят на количеството вода, поемана от кравата,са следните:

* процентното съотношение на сухо вещество в дневната дажба (колкото е по-високо, толкова повече вода е необходима на животното);

* млечната продуктивност - високопродуктивните крави се нуждаят от повече вода, затова животните трябва да се приучават към обилен водопой;

* температурата на околната среда.

През горещите летни дни високопродуктивните крави се нуждаят от близо 150 л за денонощие.

При температура 27 градуса за 1 денонощие са необходими около 70 л вода, а за кравите с 30 л млеконадой за денонощие – количеството е около 150 л.

Препоръчва се температурата на водата да съответства на температурата на тялото на кравата следователно недопустимо е поене

с ледена вода дори в най-горещите летни дни.

Недостигът на вода в дажбата може да се определи по:

* твърдите екскременти;

* намаленото уриниране;

* понижената млечна продуктивност;

* възбуденото състояние на животното.

Инвентарът за поене трябва да отговаря на следните изисквания:

* Височината на стените на поилките трябва да е около 30 см и краищата им не бива да пречат на пиенето.

* Широчината трябва да позволява на кравите да пият от двете страни (това ще намали конкурентната борба и стресовия фактор).

* За всяко животно трябва да се предвидят около 10 см водна повърхност.

* През зимата да не се допуска замръзване на водата (да се осигури постоянна циркулация или подгряване).

* При установяване на поилките навън трябва да се направи заземяване.

* Поилките да се поддържат винаги чисти.

Водата за пиене трябва да е качествена, с неутрален вкус и да не съдържа странични примеси. При задоволяване на потребностите на кравите от вода фермерите ще получат максимална усвояемост на фуражите и максимална млечна продуктивност.

Публикувана в Животновъдство

 Окончателните резултати от проведено от Министерството на земеделието, храните и горите чрез отдел „Агростатистика“ статистическо изследване на дейността на млекопреработвателните предприятия показват, че през 2016 година са постъпили 544 милиона литра мляко за преработка. Преработеното краве мляко е 93.6%, овчето – 4.0%, козето – 1.9% и биволското – 0.5%. Увеличение спрямо 2015 година се отчита при количествата преработено краве мляко с 3.1%, при козето – с 28.9%, при овчето – с 15.3%. Само при биволското има намаление с 2.6%.

Най-голямо е количеството преработено мляко в Южния централен район – общо 177  млн. литра мляко, като се наблюдава ръст за района от 4.5 % спрямо предходната година. Следва Северният централен район, съответно със 142 млн. литра мляко общо и увеличение от 25.7% спрямо 2015 година. Количеството на преработеното краве мляко в Южния централен район е 165 млн. литра и в Северния централен район - 138 млн. литра.

През 2016 година са произведени 134 410 тона заквасени млека, 65.3 милиона литра течни пакетирани млека, 53 034 тона бели саламурени сирена и 20 960 тона кашкавал. Заквасените млека са с 4.7 % повече спрямо 2015 година. Бялото саламурено сирене – с 3.8% повече, а кашкавалът е с 4.4% повече. Най-съществено е увеличението при овчето сирене (+29.1) и при кашкавалът от овче мляко (+59.5%). Течните пакетирани млека са с 12.3% по-малко спрямо 2015 година.

През 2016 година по данни, предоставени от млекопреработвателните предприятия, освен посочените по-горе количества сурови млека, в производството на млечни продукти са вложени допълнително 38.5 милиона литра сурово мляко, постъпило от държави членки на ЕС и трети страни, 475 тона концентрирано мляко, 3 860 тона мляко и сметана на прах, 5 613 тона млечен концентрат и 1 138 тона други междинни продукти (сметана, суроватка, закваски).

Публикувана в Животновъдство

Фермерът трябва да обработва земя, да имаи зърнопроизводство, ако гледа животни0 В противен случай кравите се "самоизяждат"

Висока рентабилност има само с производство на краен продукт, твърди Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Няма отрасъл в земеделския сектор, в който

някой друг да ти определя продажната цена

Това е най-големият проблем на животновъдството, така започва разговорът ни с Христо Друмев за състоянието на млекопроизводството у нас. И пояснява с пример от своята практика на животновъд: поради проблеми в стадото в началото на пролетта миналата година няма мляко от кравите и май месец, когато започват отелванията,

себестойността на млякото му е 62 ст., а го продава на 50 ст./л

Без да си математик, ти става ясно, че се работи на абсолютна загуба. Какво се случва по-нататък: като дойде субсидията, с нея фермерът покрива загубата, за да не е задлъжнял. И пак нищо, пак е на нула. Затова най-правилното е фермерът да съчетае обработка на земя и зърнопроизводство с отглеждане на животни. Опитът на много от българските фермери показва, че само с отглеждането на животни не става, не излиза сметката. И ако нямаш собствена земя или под аренда, наистина животните се "самоизяждат". Субсидията ти покрива само загубите, но си на нулата. И тогава всичко се обезмисля, защото процесът не се развива. Ти стоиш на едно място и нищо не се случва, обяснява г-н Друмев.

На дневен ред обаче има вече и друг, не по-малко сериозен проблем:

Какво става, ако общините нямат земя за животновъдите

В Гостилица, например, имат само 17 дка от Държавен поземлен фонд. Общински земи има, но са останали само недостъпни, каменисти, гористи склонове и сипеи, които на практика за нищо не може да се ползват. Пасищата ги няма - земята или е разорана, или се е превърнала в гора. Г-н Друмев е в район, в който земята не достига. По документи земя има, но реално няма, обяснява фермерът, и допълва: Сега се говори, че общините ще направят пасищни планове, но каквото и да се направи, пасищата ги няма. И отново конкретен пример: Г-н Друмев има тежък терен земя и биволите и кравите вървят нагоре по стръмното, защото самите животни са си направили стъпала. Но има още двама негови колеги в района, чиито животни няма къде да пасат. Така че и те пасат върху неговата земя. В същото време общината отдава пасища под аренда, на които се садят лешници. И така де факто пасища отново липсват. Как може да се реши проблемът?

Трябва да има баланс между обработваеми площи и зелена площ

категоричен е г-н Друмев. Затова и когато пътуваш из страната, не виждаш животни да пасат по тучните ни ливади. Защото фермерите нямат правно основание да ги изкарат на паша на тези терени. Добре че у нас животновъдството се развива пасищно-оборно. А е така, защото нямаме пасищно животновъдство в чистата му форма, тъй като никъде в програмите не е заложено като приоритет.

Следващ проблем:

Губи се връзката между хората на терена и администрацията

Изключително много бумащина, а при изготвянето на проект една грешка в десетките страници и пропускаш срока за кандидатстване.

Проблемите в млекопроизводството непрекъснато се натрупват - след пасищата идва цената на млякото, а след това е проблемът за малките количества на качественото мляко у нас. Затова задължително трябва да се търсят показателите на млякото от всеки млекопроизводител, е позицията на г-н Друмев.

И още:

У нас се наблюдава процес на окрупняване на фермите, което е характерно за индустриалното производство. А програмата, по която са всички плащания и субсидирани проекти, е за развитие на селските райони. Какво ще стане, ако се закрият всички малки ферми, те ще взривят окончателно селските райони. По този начин не се подпомагат селските райони, не се създава поминък.

И не на последно място е

сивият сектор в млекопроизводството - той нанася най-много щети

Продажбата на мляко в бутилки от багажници и по тротоари трябва да се прекрати. Вярно е, че тези дребни млекопроизводители "изпаднаха" от системата и вече нямат кой знае какви възможности. И резултатът стана сериозен социален проблем. Но той трябва да се реши по начин, който да не "подкопава" качеството на млекопроизводството. Затова трябва да се огледат слабите звена по веригата и да се вземат правилните решения.

И когато говорим за качество и пари, за съжаление не можем да подминем факта, че

у нас скъпият продукт не е гаранция за качество

Ето, идеята за фермерските пазари е много добра, а в основата й е Наредба 26, която регламентира специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Христо Друмев е участвал в създаването й. Може би с тази наредба животновъдите ще наберат малко смелост и повече производители ще започнат да излизат на тези пазари. Новият проблем, който се заформя, е че

фермерските пазари ще намерят своите потребители в големите градове

Истината е, че в малък град няма потребители, които ще платят цената, която желаят да получат фермерите за своите продукти. Остава надеждата, че с направената промяна да се продава в две съседни области, ще се увеличи възможността животновъдите да намерят своята пазарна ниша. Въпреки всичко обаче програмата трябва да се доразвива. Но за съжаление у нас много бавно се развиват нещата и ни трябва време. Надявам се, че няма да дойде момент, в който българинът да изгуби вкуса към истинските български млечни продукти - различните видове млека и млечните продукти от тях, споделя г-н Друмев. Така е, защото ние винаги сме били земеделска страна, имаме ги дадености и нещата трябва да се случат. Ако, разбира се, и европейските субсидии не спрат. Но случи ли се, целият сектор трябва да разчита единствено на държавата, а тя не е в много добро състояние, всички знаем.

В дългата верига от проблеми, идва ред и на

селските райони, а те са са обезлюдени

Самият Христо има проблеми с работниците. Принуждава се да намали стадото биволи, за да може да се оправи. Сега с подрастващите са 39, а са били 136. Има и още 30 крави от породата Симентал - за мляко и за месо, от които получава изключително качествено мляко. И с всичко това се справя цялото семейство. Имат само един пастир. А работниците са много ценен кадър в животновъдството. Освен битовите условия и заплатата, и то сравнително добра, най-често фермерът и ги обучава. Заплатата за гледачи на животни в сектора от години не е под 500 лв. И това не е ниска заплата, защото те нямат разходи за вода, ток, храна, отопляване и т.н. Така заплатата автоматично надхвърля 500 лв. Но въпреки това много трудно се намират качествени хора за гледачи на животни.

В държавата се изляха много пари

за животновъдите под формата на държавни плащания и европейски субсидии. Но това не доведе до желаните резултати за периода 2007-2014. Например по програмата "Млад фермер" се дадоха огромни средства и няма нищо налице. Голяма част от т. нар. млади фермери от предишния програмен период отдавна вече не са фермери. След 5-ата година на контрол няма нищо налице. Ако бяха приели предложението ни да се прави типов проект за ферма и младият фермер да не се занимава с нищо друго освен с отглеждането на животните, може би нямаше да е така, разсъждава г-н Друмев. Защото логично е, ако има нещо изградено, всяка сериозна инвестиция ще те ангажира. Особено когато след 5-ата година вече има възвращаемост, ти ще продължиш да се развиваш.

Но независимо от неразборията в животновъдството, Христо Друмев е оптимист за бъдещето. Защото вижда, че за момента се прави всичко възможно нещата да потръгнат.

Публикувана в Животновъдство

Френски фермер от Елзас със стадо от 115 крави устоя на кризата в сектора и всяка година нещо преустройва в стопанството си

Маркус Палке,

diz, Германия

ВМЕСТО УВОД. Всяка секунда във Франция се произвежда 780 литра краве мляко, или страната има 24,6 милиона тона годишно производство, което я нарежда на второ място след Германия на Стария континент. През 2014 г. в страната е имало 3,7 милиона млечни крави, отглеждани в 63 600 стопанства със средно годишно производство 385 000 литра. Френските млечни стопанства са с умерени размери, със среден брой 58 крави.

От едно десетилетие обаче млечният сектор е под ударите на периодични кризи, най-вече поради ниските изкупни цени и свръхпроизводството на мляко на континента. Кризата свива като шагренова кожа млечните стопанства на страната – ако през 1990 г. техният брой е бил 200 000, през 2007 г. той е намалял до 90 000, за да стигне до сегашните 60 000. Сега усилията на фермерите са насочени към увеличаване на млеконадоя от една крава. През 2014 г. една крава е произвеждала 7000 литра мляко годишно срещу 5700 литра през 2000 г.

Германският журналист Маркус Палке от специализираното аграрно издание dlz разказва за едно френско млечно стопанство в провинция Елзас (на границата на Франция и Германия), като заключава, че двете страни са с различни езици и различен манталитет, но в селското стопанство различията между съседите не са големи.(Бел ред.)

В сърцето на селскостопанския район

Фермата на Кристоф Луц се намира на 40 км от Страсбург в живописното селце Шафаузен-сюр-Цорн, сред обширните поля на областта Елзас, известна със своето земеделие. Кристоф, днес на 40 години, започва да работи в стопанството през 2000 г. като обикновен труженик. Малко по-късно цялото имущество на стопанството е разделено между братята Луц. За да се сдобие с половината от предприятието, Кристоф изкупува голяма част от машините и добитъка. До този момент земята е собственост на неговия баща, който я отдава под аренда на стопанството. Така 51% от от стопанството се пада на К. Луц, 30% принадлежи на баща му и 19% остават за жена му. Последните се явяват като пасивни съсобственици. Стопанството притежава 1200 декара площ, 400 дка от които са пасища.

Земята на Елзас се счита за една от най-плодородните във Франция. В долината на Рейн добивът на царевица от 1400 кг/дка не е рядкост. Като правило, земеделските участъци в района са разпокъсани и не са големи. Но в стопанството на Луц за сметка на комасацията на участъците има и полета с размери от 15 дка.

Процедурите за покупка на земя в Германия и Франция се различават

Придобиването на собственост на земеделски участък във Франция е възможно само след две-три годишна негова аренда. За желанието за покупка на земя е необходимо да се уведоми предварително чрез нотариус Организацията по земеделски ресурси SAFER. Ако продавачът и купувачът не са успели да се споразумеят за цената, организацията придобива парцела от собственика по установена средна цена, след което я препродава на желаещия да купи този участък арендатор. SAFER поддържа цените във Франция на ниско ниво и ограничава продажбата на земя на лица, които не се занимават със селско стопанство. Освен това пазарните цени за аренда на земята се формират от държавата при участието на същата организация. Но въпреки значителната подкрепа за фермерите, спирането на структурни преобразувания във Франция е сложно. В селцето, където е разположена фермата на Луц, работят още три селскостопански предприятия, в които млекопроизводството е основният източник на доходи, и едно, където млечното говедовъдство осигурява допълнителен доход.. А преди 15 години фермите в областта са били осем!

Стадото на Кристоф се състои от 115 дойни крави и 100 телета. Кравите през цялата година се отглеждат в закрити помещения. За изхранване се използва храна тип сандвич – силаж, който се състои от тревен и царевичен фураж. Дневният порцион съдържа 15 кг тревни смески и 27 кг царевичен фураж. Царевичните стебла се надробяват на едро, за да не се поврежда влакнестата структура на фуража. Други съставки на храната са меласа от цвекло, надробена слама, остатъци от производството на нишесте.

През летния сезон юниците се намират на пасище в Лотарингия, на 60 км от фермата. За това фермерът заплаща еднократно по 2200 евро за всяко животно. В този момент в помещенията за юници той отглежда сам 35 бичета. „ Ако продам бичета на възраст две седмици, за всяко от тях ще получа по 100 евро. На 20 месеца обаче животното достига тегло от 380 кг и вече струва 1100 евро” – пояснява фермерът.

Младите животни се отглеждат под навес в група от 15 глави. Ежедневно телетата получават по 6,5 л мляко и по 200 грама заместител на натуралното мляко. В помещенията теленцата са с две до три в повече и стопанинът е решил – ще разширява жилищата на малките.

Амбициозен в целите си

Животновъдът Кристоф Луц знае какво желае и уверено преследва своите цели. „Преди 10 години обявих, че ще произвеждам 1 милион литра мляко на година и всички от околността ме взеха за малко луд. А сега ние дори преминахме този праг” – споделя с гордост фермерът. А как ще се развива в бъдеще производството на мляко? Преди три години фермерът бе изправен пред дилема: дали да продължи да се занимава с млечно животновъдство, или да го закрие и съсредоточи към растениевъдство. Максималният възможен обем на производството на мляко във фермата е 1,4 милиона литра при пълна автоматизация на процеса доене. През 2015 г. бе произведено 1,1 млн. л мляко при използване на старото доилно оборудване. Фермерът е оптимист за бъдещето си, защото е независим във финансово отношение. „Тъй като стопанството ми няма никакви кредитни задължения пред банките, аз съм свободен за взимане на всякакви инвестиционни решения”..

Строителството е още една страст на фермера

Всяка година Кристоф нещо преустройва. Действа постепенно, за да не страда основното производство. Последните новости в стопанството са боксовете за почивка на кравите. „С размерите на боксовете при нас е пълен хаос. Само една трета от тях имат достатъчно големи размери. Подозирам, че малогабаритните боксове са една от причините за поява на мъртвородени теленца” – споделя мислите си фермерът. Желанието му е всички боксове да са с еднакви размери: 180 х 1,25 х 1,20 м.

Доилният цех представлява отделно помещение с доилни апарати 2х4, тип тандем. За два часа на линията могат да бъдат обслужени 115-те крави. В бъдеще фермерът има намерение да обнови доилното оборудване. По неговите думи няма да е лошо да се обзаведе с робот. Но като пресмята годишните отчисления (1500 евро), необходими за поддържането на 25-годишната техника, прави заключение, че остра необходимост от инвестиране за модернизация, поне засега, не съществува. Замислите си Кристоф изпълнява, като „бърза бавно”. За следващата година фермерът предвижда строителство на помещение за сухостойни крави .

Важно е обкръжението

За Кристоф Луц общуването със семейството и поддържането на добри отношения със съседите са постулати. Всяка година той си отпуска минимум двуседмичен отпуск, за да прекара времето със семейството си и да покаже на двете си деца как се управлява стопанството. „Към съседите си Кристоф се отнася с уважение: „Ако искам да работя и да живея на това място, длъжен съм да намеря общ език с околните”. През почивни дни той никога не разнася тор по полето, нито го извозва пред домовете им. Кристоф с охота предоставя на съседите си дори трактора си, когато те се нуждаят от помощ...

Таблица. Основни параметри на фермата

Параметри

Стойности

Площ на фермата

Стойност на аренда за 1 година

Цена на земеделска земя

Дойни крави

Телета

Производство на мляко (средно )

Средна млечна продуктивност

Масленост

Белтъчини

Стойност на млякото

Период на отелване

Възраст на първо отелване

Загуби на малки теленца

Мъртвородени теленца

Издоявания за 1 ден

Доилна уредба

1200 дка(400 дка пасища)

25 евро/дка

1200 евро/дка

115 бр.

100 бр.

980 000 л/год

9500 л/год

4,30%

3,47%

0,33 евро/л

420 дни

32 месеца

10%

5%

2 пъти

“Тандем” 2х4

Публикувана в Животновъдство

Всеки животновъд, който предава мляко за преработка или за пряка консумация, е длъжен до края на май да представи две проби за анализ в една от двете акредитирани лаборатории в София или Хасково. Това съобщиха от Асоциацията на млекопреработвателите в България и Националния съюз на говедовъдите в България, като се позовават на промените в Наредба 2 за специалните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово мляко. Без резултатите от тези две проби млякото ще се приема за неотговарящо.

От юни нататък всеки месец животновъдите ще трябва да пращат проби за изследване, гласи още наредбата, която беше променена през март 2017 г.

Ще добавим, че голяма част от фермерите протестираха срещу това изискване, тъй като то значително ще натовари бизнеса с допълнителни ангажименти.

Проверките на суровото мляко се извършват периодично от Българската агенция за безопасността на храните (БАБХ) от началото на 2016 г.

Припомняме също, че Наредба 2 от 23 февруари 2017 г. за специфичните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти и официалния им контрол, влезе в сила от 7 март 2017 г. Наредбата е обнародвана в „Държавен вестник“, брой 20 от същата дата.

В нея се казва още, че проби сурово краве мляко се вземат от фермите за производство на мляко и млекосъбирателните центрове. Всеки бизнес оператор на храни подава заявление по образец пред областната дирекция по безопасност на храните (за започване, спиране или прекратяване на дейност по производство на сурово краве мляко, като информацията се отразява в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.

Резултатите от проверката на комисията се записват в протокол, а от официалната оценка - в контролен лист - въпросник, които се прикачват към животновъдния обект в ИИС на БАБХ. Данните от него се прехвърлят от официалния ветеринарен лекар в ИИС за централизирана обработка.

Разходите за извършване на лабораторните анализи за официалната оценка на фермите за добив на сурово краве мляко са за сметка на БАБХ. В случай на допълнително пробовземане извън пробите по чл. 4, ал. 1 или при извършване на коригиращи действия при несъответстващи резултати, разходите за анализ се поемат от млекопроизводителя. Пробите за целите на самоконтрола се вземат от пробовземачи, получили удостоверение за преминато обучение. Те са вписани в списък, който е публикуван на интернет страницата на БАБХ.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 29 Май 2017 14:09

Продуктивност на кравите

Нормалната продуктивност на кравите (ежегодни отелвания с нормален период между тях) се запазва до 12-15 години. Възпроизводителната способност на биковете се оценява по половата им активност, количеството и качеството на семенната течност. Практиката показва, че високите качества се запазват до 10-12 години. Млеконадоят се увеличава с възрастта на кравите (до 6-8-а лактация). След достигането на максималната продуктивност, той започва да намалява. Първескините дават средно 70 на сто мляко от максималния млеконадой, юниците на второ отелване - 80 на сто, на трето - 85-90 на сто, четвърто-пето - 95 на сто. След максималния млеконадой при шестата лактация млеконадоят плавно намалява - през седмата - 98 на сто, осмата - 95 на сто, деветата - 90 на сто, десетата - 85 на сто. Съдържанието на мазнини в млякото се променя незначително с възрастта на кравите. При благоприятни условия, висок млеконадой при кравите може да се запази до 11-12 години. До тази възраст те произвеждат мляко с нормален химичен състав, свойствен на животните от различните породи. Технологичните качества на млякото (пригодността му за преработка на сирене, масло, кисело мляко) с възрастта не се влошават. Що се отнася до породистите качества на едрия рогат добитък, то най-много ценни дъщери се получават от кръстосването на млади крави с бици на средна възраст и юници на средна възраст с бици на всякаква възраст, крави на голяма възраст с бици на средна възраст.

Публикувана в Животновъдство

Търговски обекти, в които се продават храни на дребно, с годишен оборот над 2 млн. лв, трябва да продават задължително определен процент българско производство. Това е заложено в проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. Така например в големите магазини 51% от плодовете и зеленчуците, включени в схемите за подпомагане на ОСП, трябва да са родно производство. При млякото и млечните продукти процентът е 70%, месото и месните продукти – без пилешко – 25%, а за пилешкото – 50%. При виното и спиртните напитки – минимум 75% от асортимента. В проекта на закона е предвидено това да влезе в сила от началото на следващата година.

Като български да могат да се етикетират и рекламират само храни, чиито суровини са произведени у нас, този текст също е заложен в проекта за промени в Закона.

Друга предложена промяна е за бързоразвалящи се храни – срокът за плащане на стоки за последваща продажба не трябва да е по-дълъг от 10 дни. В момента действащият текст не съдържа уточняване за бързо развалящи се храни, посочено е общо, че договорът за покупка на храни за последваща продажба не може да е по-дълъг от 30 дни от датата на получаване на фактурата за доставка или друга покана за плащане. При положение, че фактурата е получена преди получаване на стоката, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката, независимо че фактурата или поканата за плащане е отпреди това, предвижда още законопроектът.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 19

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта