Турция обяви провеждането н търг за внос на 60 хил. тона фуражен ечемик с доставка между 15 и 25 септември, съобщиха участници на пазара, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Основното условие е товаренето на зърнената култура да бъде извършено в пристанищата на Черно, Егейско или Средиземно море, но без тези на Кипър и Сирия. Оферти могат да бъдат подавани до 11 септември.

На свой ред държавната агенция за покупки на зърнени култури на Иран ще проведе търг за вноса на 200 хил. тона фуражен ечемик и още толкова фуражна царевица също с последен срок за подаване на оферти 11 септември. Според условията на търга ечемикът трябва да е с произход от държавите-членки на Европейския съюз, Русия, Казахстан или Австралия, а царевицата – от Украйна, Русия или Бразилия. Цялото закупено зърно ще бъде доставяно на 3 партиди – между 15 и 30 септември, 1 и 15 октомври и 16 и 31 октомври.

От изданието припомнят, че на предишния подобен търг, проведен през юли, Иран не успя да закупи планираните количества царевица и ечемик.

Публикувана в Бизнес

Украйна може да изгуби втория си по големина външен пазар за пшеница, след като още през пролетта на тази година Египет въведе нови правила за вноса, повишавайки изискването за съдържанието на протеин в зърнената култура, купувана от Украйнa и Русия, от 11,5% на 12,%, заяви в интервю за „Ройтерс” изпълняващия длъжноттат министър на селскостопанската политика и храните на Украйна Максим Мартинюк.

„Не изключвам варианта през тази година да възникнат проблеми с износа в Египет – те ще купуват по-малки количества от нашата пшеница. Ние можем изобщо да изпаднем от египетския пазар, тъй като не разполагаме с партиди в такива количества и характеристики, които да можем да доставяме в Египет”, посочи Мартинюк.

Според него решението за промяна на изискванията към внасяната пшеница може да облагодетелства доставчиците от Русия. „Съществуват мнения, че то е прието за увеличаване на доставките на руско зърно. И ако купувачът си е потавил цел да внася руско зърно, ние едва ли ще успеем да променим нещо”, коментира той.

Министърът смята, че на Украйна ще се наложи да увеличи износа си на пазарите в Азия, за да компенсира евентуалния спад в търговията с Египет. Той уточни, че през селскостопанския сезон 2016-2017 г., приключил на 30 юни, Украйна е изнесла около 6,6 млн. тона пшеница за Тайланд, Индонезия, Бангладеш, Южна Корея и Филипините, или общо 38% от цялото доставено в чужбина количество.

Публикувана в Бизнес

На световните борсови пазари и в Европа, и отвъд Океана цените на основните зърнени контракти продължават да спадат, но вече с по-малки стойности. Пшеницата на борсата в Чикаго поевтиня с 1,84 долара до 150,28 щд/тон, царевицата я следва с минус 3,30 долара до 134,64 щд/т, а соевият шрот и соята вървят леко се възстановиха след сериозните спадове от преди седмици и се котираха на съответно 297,60 и 345,83 щд/тон.

В Будапеща тенденцията в котировките отново следва американскита и цените спаднаха.

Мелничарската пшеница се понижи с 7,69 лева за седмицата до 286,60 лв/тон. При фуражната движението надолу беше приблизително същото - минус 7,59 лева до 276,66 лв/тон, а при царевицата имаше минимално покачване от 34 стотинки до 287,94 лв/тон. Маслодайният слънчоглед вече не прави изключение и също се понижи с 5,79 лева до 621,24 лв/тон.

На борсата в Париж /Еuronext/ другата маслодайна култура рапицата обърна тренда и тръгна нагоре с 4,50 евро и се търгуваше на 372 евро/тон.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио отново качи 10 долара до 815 щд/т, а рафинираната захар в Лондон възстанови част от серизното понижение с плюс 7,30 долара до 376,90 щд/тон.

В кръг „Зърно" на „Софийска стокова борса“ хлебната пшеница се търгуваше на 260 - 270 лв/т „купува“, продавачите са на 280- 290 лв/тон. Има и търсене на биологично сертифицирана пшеница на начална цена от 400 лв/тон.

Фуражната пшеница се търси на 240-250 лв/тон от място, а фуражният ечемик държи идентична цена на търсене 240-250 лв/тон. Биологично сертифициранеят ечемик пък е на 330 лв/тон. При царевицата този път имаше също само търсене на 240-280 лв/тон „купува“, а биологично сертифицираната се търси на доста по-високата цена от 420 лв/тон.

При маслодайния слънчоглед купувачите оферират вече са по-ниско - 520-550 лв/т от място, но продавачи отсъстваха. Отново има и търсене за биологично сертифициран слънчоглед на 800 лв/тон. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни, овес насипно с влага до 10 % се търси на начална цена от 280 лв/тон.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД оживлението е по-осезаемо, продадоха се бензин А 95 Н от 1641.67 до 1690 лв/хил.литра, бензин А 98 Н на 1900 лв/хил.л, дизелово гориво на цени от 1641.67 до 1680 лв/хил.л и дизелово гориво Премиум на 1816.67 лв/хил.литра. Гориво за отопление се изкупи от 1572 до 1617 лв/хил.л, газ пропан бутан от 791.67 до 833.33 лв/хил.литра. Имаше и множество сделки за химически продукти – антифриз на 3.99 и 8.33 лв/литър, спирачна течност на 13.03 лв/л, течност за чистачки на 1.03 лв/л,итър. Реализира се и богатото предлагане на различни видове масла – моторно на 6.11 лв/л, хидравлично на 5 лв/л, двигателно на 5.83 лв/л, трансмисионно на 18.54 лв/л и диференциално на 12.50 лв/литър, както и добавка за бензин на 833.33 лв/хил.литра.

Публикувана в Бизнес

Безспорно една от най-важните и дори сензационни новини в доклада на Международния съвет по зърното от 24 август беше драстично увеличената оценка за  новата руска реколта от пшеница – с 9,0 млн.т (!), в сравнение с юлската прогноза и с 7,5 млн. т над предишния исторически връх, регистриран предходната 2016/17 г. (72,5 млн.т). С 2,5 млн.т и 0,5 млн.т съответно са увеличени и оценките за производството на пшеница в Украйна и Казахстан – до 26,0 млн.т и 13,0 млн.т. (26,8 млн.т и 15,0 млн.т – 2016/17 г.). Перспективата за ЕС също е подобрена, но със символичните 200 хил. т – от 139,3 млн.т на 139,5 млн.т (135,1 млн.т – 2016/17 г.).

На този фон практически незабележимо мина редуцирането на оценката за производството на пшеница в Канада – от 27,6 млн.т до 25,0 млн. т (31,7 млн.т – 2016/17 г.). Прогнозните данни за другите страни основни производителки и износителки на пшеница не са променени.

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

 

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17

2017/18

Прогноза

         

27.07.17

24.08.17

Общо Света

717,4

730,2

737,7

754,2

731,9

742,2

САЩ

58,1

55,1

56,1

62,9

46,7

46,7

Австралия

26,9

23,1

24,2

35,1

22,8

22,8

Аржентина

9,2

13,9

11,3

17,6

16,5

16,5

Канада

37,5

29,4

27,6

31,7

27,6

25,0

ЕС общо

143,2

156,1

159,6

144,5

148,1

148,3

ЕС мека п-ца

135,0

148,5

151,1

135,1

139,3

139,5

Русия

52,1

59,1

61,0

72,5

71,0

80,0

Украйна     

22,3

24,7

27,3

26,8

23,5

26,0

Казахстан

13,9

13,0

13,7

15,0

13,3

13,8

Китай

121,9

126,2

130,2

128,9

129,3

130,2

Индия

93,5

95,9

86,5

86,0

96,5

96,5

               

      *По данни на  IGC  от  24 август 2017 г.

Позитивната корекция на добивите от пшеница в черноморския регион обуслови преразглеждане на глобалната прогноза. Според актуализираната редакция на баланса производството на пшеница в света през 2017/18 г. ще възлезе на 742,2 млн.т, с 10,3 млн.т повече(!) в сравнение с юлската прогноза на Съвета и само с 12 млн.т по-малко в сравнение с рекордния миналогодишен резултат.

Впрочем, последните информации от Русия показват, че настроенията там са още по-оптимистични и горната граница на прогнозирания добив от пшеница вече се движи в диапазон 83-85 млн.т. Интересно е, че сред анализаторите с оптимистичните прогнози е и обичайно консервативната и много авторитетна руска агенция SovEcon.

SovEcon оповести наскоро, че през 2017/18 г. общото производство на зърнени храни в Русия ще възлезе на 125, 2 млн. т, с 4,5 млн.т повече в сравнение с 2016/17 г. Руските статистици обаче напомнят, че исторически връх в производството на зърно в страната е бил регистриран преди разпада на СССР, през 1978 г. – 127,4 млн.т. Представителите на Съюза на руските зърнопроизводители обаче са на мнение, че и този рекорд вероятно ще бъде подобрен през настоящия сезон.

Съгласно оперативните отчетни данни на Министерството на селското стопанство на РФ към 24 август в Русия са реколтирани 46,3 на сто от засетите площи - 22,2 млн. ха, като общият добив от зърно възлезе на 83 млн.т (83,9 млн.т към същата дата на 2016 г.). Реколтата от пшеница е прибрана от 15,1 млн. ха (54,1%) като при среден добив от 4,13 тона от хектар са произведени 62,2 млн.т зърно.

Експортният потенциал на Русия през 2017/18 г. ще достигне рекордните 32,1 млн.т пшеница, в сравнение с 30,0 млн.т очаквани през юли и 28,1 млн.т натоварени за износ през 2016/17 г. Оценката за износа на пшеница от Украйна е увеличена с 2 млн. т, от 13,5 млн.т до 15,5 млн.т. Общият износ на пшеница от Русия, Украйна и Казахстан през 2017/18 г. ще достигне рекордните 54,8 млн.т, в сравнение с 53,6 млн.т – 2016/17 г. и 50,3 млн.т – 2015/16 г.

Експертите от Международния съвет по зърното са на мнение, че агресивния износ на пшеница от черноморския регион (преди всичко от Русия и Украйна) ще стесни пазарната ниша за ЕС.  Прогнозата им за експорт на мека пшеница от ЕС през 2017/18 г. е редуцирана с 1 млн.т – до 27,4 млн.т (25,6 млн.т – 2016/17 г. и 32,6 млн. т – 2015/16 г).

Публикувана в Бизнес

През настоящия селскостопански сезон, приключващ на 31 август, Румъния е увеличила забележимо износа на слънчоглед благодарение на силната миналогодишна реколта, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Между септемвр 2016 г. и май тази година страната е доставила на външните пазари 1,322 млн. тона слънчоглед, надхвърляйки износа за целите сезони 2014-2015 г. и 2015-2016 г. от съответно 1,179 млн. тона и 1,080 млн. тона.

Голяма част от износа по традиция е насочена към вътрешния пазар на Европейския съюз, като за посочения период общността е поела общо 86% от доставките. И трите най-големи дългогодишни вносители на румънски слънчоглед – Холандия, Франция и Португалия – са увеличили покупките през настоящия сезон.

Трябва да се отбележи и нарастващият интерес на Пакистан към румънския слънчоглед, който вече е внесъл 102 хил. тона при само 20 хил. тона за периода септември 2015 г. – май 2016 г. За сметка на това през посочения период Турция е свила вноса от Румъния до 34,7 хил. тона от 101,6 хил. тона.

Публикувана в Бизнес

По оперативни данни, към 03.08.2017 г. производството на пшеница е с 4,1% повече спрямо същия период на 2016 г., което се дължи основно на повишения с 9,9% среден добив, въпреки отчетеното намаление на реколтираните площи (с 5,3%). От друга страна, при ечемика и рапицата се наблюдава намаление на производството на годишна база - съответно с 13,6% и 8,9%, поради по-малкото реколтирани площи. Към момента, средният добив от ечемик е със 7,7% по-висок от миналогодишния, а този от рапица – с 3,1% по-нисък.

По оперативни данни, към 03.08.2017 г. производството на пипер, домати, дини и пъпеши е в рамките на 7,8% - 44,5% по-малко спрямо същия период на 2016 г., като намалението е основно вследствие на по-ниските средни добиви, а при дините и пъпешите – в съчетание и с по-малкото реколтирани площи. От друга страна, при продукцията от картофи се наблюдава леко увеличение – с 0,4%, където намалените реколтирани площи са напълно компенсирани от увеличения среден добив.
На този етап, при дините, пипера, доматите и пъпешите се отчита по-нисък среден добив спрямо реколта `2016 (с между 15,1% и 32,4%), докато при картофите средният добив е с 21,4% над миналогодишния.

Оперативните данни към 03.08.2017 г. сочат значителен ръст на продукцията от малини и кайсии спрямо същия период на 2016 г. - съответно с 83,7% и 41,2%, основно поради увеличение на средните добиви, а при малините и поради съчетание от нарастване и на реколтираните площи. При маслодайната роза, крушите, ягодите, черешите и лавандулата също се отчита нарастване на производството на годишна база, в рамките на 3,5% - 23,2%. Същевременно, продукцията от вишни, праскови, сливи и ябълки е с между 5,9% и 85,7% под нивата отпреди една година. Най-значителен спад е налице при ябълките, който обаче е свързан главно с по-бавния темп на прибиране на реколта `2017.

Публикувана в Новини на часа

Днес от 17 часа най-после ще товори врати фермерският пазар, чийто организатори преодоляха всички административни бариери. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, посланикът на Швейцария Денис Кнобел и заместник-кметът на Столична община Дончо Барбалов ще открият постоянният фермерски пазар „От нашата ферма - с любов за Вас". Той ще се провежда всяка сряда до края на октомври от 10,30 до 18,30 ч. пред сградата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), съобщиха от ведомството.

Организатор на събитието е Фондацията за биологично земеделие "Биоселена" и Българското дружество за защита на птиците /БЗДП/. Проектът се изпълнява с подкрепата на Столична община и Програма Европа 2017.

Фермерите - участници в пазара, получават техническа и финансова подкрепа по проекта „За Балкана и хората“, който е врамките на на Българо-швейцарската програма за сътрудничество с общ бюджет от 200 млн. швейцарски франка.

Публикувана в Новини на часа

През четирите недели на юни ще се проведе Летен фермерски пазар, на който ще бъдат представени свежи и разнообразни продукти от цяла България. Пазарът ще бъде пред магазин ИКЕА, а на щандовете ще бъдат представени повече от 50 български ферми. Фермерският пазар ще бъде провеждат в часовия диапазон от 11 до 16 ч  в четири поредни недели.

Посетителите ще могат да избират между богат асортимент от чисти и качествени продукти, сред които и сезонни плодове и зеленчуци, месни и млечни стоки, сокове, оцети, ядки, чайове, подправки, бира, вина, гъби и други.

На пазара са предведени и кулинарни демонстрации, работилници, музикални изпълнения, дегустации и много други.
Пазарът на ИКЕА се организира в партньорство с Хранкооп-София.

Публикувана в Новини на часа

Заради нестабилната ситуация на валутния пазар и влошаването на състоянието на икономиката на Турция като цяло страната се очаква да внесе само 4 млн. тона пшеница през настоящия селскостопански сезон, приключващ на 30 юни, или с 800 хил. тона по-малко от прогнозираното досега, се посочва в ежемесечния отчет на министерството на селското стопанство на САЩ, цитиран от електронното издание АПК-Информ.

Корекцията в посока на понижение е следствие до голяма степен от усложнилите се търговско-икономически отношения с Русия, която по традиция е основен доставчик на пшеница в Турция. След 15 март обаче руска пшеница вече може да се внася на турския пазар за преработка или реекспорт само при мито от 130%, което прави продажбите неефективни. Мярката бе предприета от турското министерство на икономиката заради отказа на Москва да възстанови вноса на домати от южната ни съседка, забранен от 1 януари 2016 г. заедно с този на много други селскостопански продукти, ограниченията за които впоследствие бяха премахнати.

Според експертите на американското министерство настоящата ситуация ще доведе до ограничаване на предлагането на пшеница с високо съдържание на протеин за турските преработващи предприятия и до забавяне на ръста на запасите от зърнената култура в страната.

Тяхната оценка за следващия селскостопански сезон 2017-2018 г. сочи, че вносът на пшеница в Турция ще нарасне до 4,4 млн. тона, но това ще бъде недостатъчно за попълване на запасите до необходимото ниво и в края на сезона те ще паднат до 648 млн. тона – най-ниският показател от 1960 г. насам.

Публикувана в Бизнес

Запасите от зърно в Русия към началото на април превишават с 18,6 на сто показателите за аналогичния период на предходната година. Според данни на Росстат, в страната са налични  28,29 млн т зърно срещу 23,84 година по-рано. По данни на аналитическата агенция ПроЗерно, началните запаси от зърно в този сезон са били равни на  13,16 млн т, а експортът се прогнозира на нива от 36-37 млн ​​т. Така при добиви през 2016 година от  120,7 млн ​​т остатъчните количества зърно в края на сезона ще надвишат 20 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 13

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта