Известно е, че почвата е в състояние да се самовъзстановява. Скоростта на възстановяване зависи от много фактори - главно от климата и нивото на рН. Не можем да повлияем на първия показател изобщо, но на рН на почвата можем.
Високата киселинност забавя работата на полезните почвени микроорганизми. Това означава, че обработката на органичното вещество в лесно усвояеми макро- и микроелементи се извършва много по-бавно. Много селскостопански култури като краставици, цвекло, зеле, лук, маруля и грах, не понасят много кисли почви. Други търпят кисели почви: домати, моркови, тиквички, репички, киселец.

Растенията, отглеждани на кисели почви, натрупват повече тежки метали в тъканите си, включително живак и олово (от автомобилни пътища, фабрики). Обикновената дъждовна вода не ги измива, а с кисели почвени разтвори влиза в активни реакции, в резултат на което от безопасни химични съединения, стават активни и в тази форма се абсорбират от култивираните растения, които след това се консумират от хората.

Киселинността на почвата може да се определи и без специални устройства и индикатори. Това може стане като се определят растения-маркери, които виреят на определени площи. На силно киселите почви често може да се открият мента, живовляк, хвощ, бударица, киселец, обикновенна маргаритка, лютиче.

Обикновено почви с ниско рН (висока киселинност) се намират във влажни низини, където водата дълго се задържа пролетта. Киселинността на почвата може да се намали с помощта на хидратна вар, креда, с негасена вар. Дървесната пепел от печките е много ефективна - 100 до 150 г на 1 м2. При нормализиране нивото на рН, пепелта работи като сложен минерален тор. В състава й има почти всичко, с изключение на азот, така че е идеална за есенно внасяне.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Хранителните елементи се набавят с различни видове торове

Агр. Петър Кръстев

За съжаление, не всеки има възможност да притежава големи парцели земя за създаване на градина. Затова често притежаваното неголямо парче земя е засадено толкова гъсто с различни овошки и зеленчуци, че в края на сезона почвата е много бедна и изтощена. Без намесата на стопанина за следващата година става невероятно сложно да се отгледа каквото и да е растение. Все пак има решение на проблема, което всички, които отглеждат растения, познават – торене на почвата. Затова ще ви запознаем с разнообразните торове, които помагат за поддържане и подобряване плодородието на почвата. Чрез тях земята не се изтощава, а растенията и дърветата продължават да дават отличен добив.

Torene

Видове торове

Всички торове, които се използват в градината, глобално могат да се разделят на два вида: органични и минерални.

Органични торове

По самото название можем да разберем, че органичните торове са получени по естествен път, било то от гниене на растения или от отпадни продукти от животните. Но във всички случаи това са екологично чисти продукти, които нямат никакво отношение към химикалите и са абсолютно безопасни. Много от органичните продукти се внасят есента, тъй като до пролетта те „съзряват“ и са в състояние да осигуряват храна за растенията.

Тези торове имат и редица недостатъци:

  • Подготовката на много от тях е доста трудоемък процес;

  • практически всички органични торове имат много неприятна миризма;

  • за торенето на голяма градина се изисква голямо количество органика, докато при използването на минерални торове количеството се измерва дори в грамове.

Въпреки това главното достойнство на органиката е в нейната натуралност и отсъствието на невинаги достатъчно проучената химия, която все по-често е причина за странични вредни действия.

Torene2

Компост

Компостът, както и оборският тор, трябва да се подготви отрано, за да е готов за края на активния сезон. За целта на подходящо място в градината, желателно е да е сенчесто, се прави квадратно или правоъгълно заграждение от налични дъски с произволна височина. Всички корени, листа и ненужни растения се складират там и отгоре се покриват със слама. Компостът е готов за една година. Отличителна черта на компоста е, че той не подобрява значително плодородието на почвата, но подобрява нейното качество и структура.

Оборски тор

С този тор трябва много да внимаваме, защото, ако е пресен, много растения могат да загинат от него. Затова оборският тор се внася след прибиране на реколтата, прекопава се и през зимата той прегаря, а напролет там без притеснение могат да се садят всякакви растения. Преди всичко оборският тор се нуждае от време (не по-малко от година, най-добре две), за да ферментира и угние, за да се нарече прегорял. В такова състояние всеки органичен тор е напълно готов и безвреден за използване.

 

Torene3

Птичи тор

Сложно е да се намери по-богат на полезни вещества органичен тор. Птичият тор може да се използва в различна консистенция, размит във вода става за поливане както за зеленчукови, така и за овощни и ягодоплодни растения. Може също да се слага и в сух вид в дупките, които се копаят за засаждане на различни растения. Птичият тор притежава способността да действа много бързо, поради което резултатите са видни веднага.

Торф

Практически е невъзможно сами да приготвим торф, затова го купуваме в готов вид. Това удоволствие, разбира се, не е съвсем евтино, затова се ползва и с най-малка популярност сред другите подобрители на почвата. А на тези, които решат все пак да подобрят структурата на градината с торф, припомняме, че това трябва да се направи есента, след което е необходимо да се направи дълбока обработка на почвата.

Дървесна пепел

Дървесната пепел е достъпна там, където домът се отоплява с дърва. При всяко почистване на печката или камината пепелта се събира и съхранява в затворени съдове. Разхвърля се наесен, преди основната обработка на почвата. Недостатъкът на този органичен продукт е, че той действа добре в съвкупност с други подхранващи материали, например оборски тор.  

Минерални торове

Тези торове са резултат от работата на човека. Това са неорганични съединения, които съдържат хранителни вещества във вид на минерални соли. Разбира се, органиката не може да се сравнява с тях по удобство. Тези торове са лесни за използване, при покупката им може да се разбере точната доза, а най-важното е, че приготвянето на такъв субстрат съвсем не е сложно.

Повечето хора са против използването на тези торове в собствените си градини, но трябва да признаем, че за промишлени цели те са незаменими.

Азотни торове

По-често тези торове се продават във вид на селитри, които се използват в различни дози за първо пролетно подхранване. Тогава азотът дава на растенията силен и бърз растеж. С този вид торове трябва да бъдем много внимателни, защото най-неприятното, което може да се случи, е неправилната дозировка, от която растенията могат да загинат.

Калиеви торове

В периода на бутонизация и цъфтеж калиевите торове са незаменими. Доста често те се комбинират с фосфорното подхранване. От тези торове много зависи количеството и качеството на прибраната реколта.

Фосфорни торове

Фосфоритното брашно и суперфосфатите са основни фосфорни торове. Те се внасят няколко пъти в сезон. Особено важни са тези макроелементи в этапа на формиране на реколтата.

Комплексни торове

Това са универсални торове, които съвместяват всички гореописани торове, като съдържат голям набор от макро- и микроелементи. Продават се в различни съотношения между елементите, което позволява възможно най-точен избор на продукт при различните видове растения и фази на развитие.

Публикувана в Растениевъдство

Иван Иванов се занимава със земеделие от 20 години, обработва 5 000 декара земя, но въпреки че прави големи инвестиции в нови машини и оборудване, печалбите му намаляват осезаемо през последните години. Причината не е само в ниските изкупни цени на зърното, по-конкурентоспособните производители или лошите климатични условия. Почти 10% от земята, която Иван обработва, вече е негодна за употреба поради ерозия в резултат на прекомерните дълбочинни обработки в продължение на десетилетия. В преследване на краткосрочни резултати, той пренебрегва дългосрочния ефект върху почвата и околната среда. Или с други думи, изтощената от обработка почва му се отплаща по логичен начин – с все по-слаби добиви.

Иван е събирателен образ на българския фермер. Агресивната обработка на почвата и последващите ерозия и загуба на органично вещество в нея са повсеместен проблем за земеделците в страната. Според множество изследвания почвите в България деградират толкова бързо, че след 20 години на някои площи няма да могат да се отглеждат култури като царевица и слънчоглед.

Проектът „Опазване на почвите в България“ цели да трансформира отношението към почвите, като демонстрира нови практики за опазване и обработка на почвата и обучи фермери от Североизточна България как да ги внедрят успешно. Целта на програмата е да насърчи прилагането на щадящи почвата обработки при отглеждането на полски култури, които не само опазват почвите, но и поради подобрените почвени свойства имат висока възвръщаемост за производителите.

„От една страна, по-пестеливите обработки са свързани с по-ниски разходи; от друга, минималната обработка прави почвата по-здрава, което води до устойчиво добри добиви в дългосрочен план. Тоест колкото по-добре се грижим за почвата, толкова повече ни се отплаща тя“, обобщава концепцията на проекта Златина Балева, програмен експерт във Фондация „Америка за България“.

Проектът се ръководи от екип преподаватели от Русенски университет „Ангел Кънчев“ (РУ) в сътрудничество с изследователи от университета „Корнел“ в САЩ, който е известен с опита си в научните изследвания и обучението в практически техники за опазване на почвата в много региони на САЩ. Проектът се подкрепя от Фондация „Америка за България“ от 2014 година и работата по него продължава до септември 2018 г. 

Публикувана в Бизнес

Снабдяването с калций е ключов въпрос за съхраняване плодородието на почвата.Наличието на елемента е еднакво важно за всички системи в растениевъдството. Ролята на йоните на калция и неговите съединения в почвата и растенията е многостранна. Той се явява едновременно подобрител (наторител) за почвата и хранително вещество за растенията. Особено значение варовите подобрители имат в качеството на средство за изменение на киселинната реакция на почвата. Отдавна е известно, че този показател съществено влияе на различните фактори на растежа и съответно на добивите от културните растения. Но варовото подхранване в практиката далеч не винагисе прави в съответствие с потребностите.

Само когато се появят конкретни причини за това се оценяват последствията от недостатъчното варово снабдяване на почвата и се мисли за многочислените функции на калция.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Правилата за технологията са създадени от природата-майка, а ние просто трябва да ги спазваме, съветва най-запаленият нотилър в България Александър Китев от „Агримат БГ“ ЕООД

Aгр. Петър Кръстев


За редовните читатели на в.
„Гласът на фермера темата, която ще разискваме, няма да е нова. Много пъти сме запознавали българските фермери както с цялостната технология No-till, позната още като безоранно земеделие или директна сеитба, така и с отделни нейни детайли. Този път ви представяме фермер, който, след като дълго време е проучвал No-till технологията и всичко свързано с нея по света, вече я прилага и то на 100% в своите полета. В същото време сърцатият българин е приел още едно предизвикателство – да популяризира тази технология у нас с готовност да консултира колегите, които желаят да я приложат.

Може да се каже, че Александър Китев е първият човек в България, който се захваща сериозно и целенасочено с проучването на задокеанския опит в No-till технологията и прилагането й у нас. Той кани чуждестранни лектори с опит и организира семинари по темата. Дейността на фирмата, в която Китев е консултант – „Агримат БГ“ ЕООД, се развива в две направления: първото и най-трудното е популяризирането на No-till технологията в България, другото е търговска дейност на техника за No-till земеделие. Разбира се, че много търговски фирми предлагат подобна техника, но г-н Китев сподели с нас увереността си, че „Агримат БГ“ предлага най-добрите машини за тази технология. (За тази техника ще разкажем в друг брой – б.а.)

Разговорът ни беше изключително интересен и се съсредоточи преди всичко върху почвата – как да я използваме, как да върнем нейното плодородие, което през последните 100 години е намаляло драстично, как да възстановим природния баланс от живи организми в нея.

No-till има простички и лесни за прилагане принципи

Още в самото начало г-н Китев уточни, че No-till технологията има няколко основни принципа, и ако не се спазва дори само един от тях, нещата няма да се получат. Оказа се, че тук не става въпрос за суперсложни и неизпълними неща, а напротив – всичко е елементарно и лесно да се напарви. Интересното е, че при конвенционалното земеделие се правят в пъти повече операции и други сложни неща, отколкото в No-till.

Най-важното е, казва консултантът, да спрем да ровим земята и да оставим растителните остатъци на повърхността на почвата.

Друг важен детайл е в полетата да започват да се движат машини с вериги или с по-малко тегло, които да не утъпкват почвата. Много важно е също в промеждутъците между основните култури да се използват покривни или междинни култури с растения, които фотосинтезират, вкарват въглерод в почвата и продължават да поддържат живота на микоризата и микроорганизмите в нея. Те я пазят завита, пазят органичните вещества, спират деградацията на хумуса. При подобна практика за 10-15 години примерно хумусът в почвата може да започне да се увеличава, макар и в десети от процента. Да, това е много бавен процес, но в случая, след като сме останали само с 20-30% хумус, по-добре е да спрем неговата загуба и да започнем да го изграждаме, с тревога споделя г-н Китев.

Технологията изисква да копираме природата

Технологията No-till не е измислена от никого, тя е дело на самата природа и ние трябва да сме достатъчно умни да работим с природата, а не срещу нея, продължава Александър Китев. Когато фермерите обработват земята и заорават растителните остатъци, те не се замислят, че подобна практика не се среща в природата. Освен че държат почвената повърхност покрита срещу изброените фактори, растителните остатъци са нужни за храна на едни други помощници, които са съществена част от технологията No-till, а именно земните червеи.

В Канада прилагат No-till от преди 27-28 години, разказва г-н Китев. Там са разбрали, че добра реколта се получава само когато изградиш здрава почва. И това е съществената разлика между конвенционалното земеделие и технологията No-till. Измества се фокусът. При конвенционалното земеделие фокусът на земеделеца е насочен към растенията – всичко се прави за тях, докато нотилърите изместват този фокус от растенията към почвата. Те започват да се грижат за здравето на почвата, защото като стопани са осъзнали, че техният основен ресурс е почвата. С годините интензивни обработки нейното плодородие драстично намалява. Задаваме ли си въпроса защо, след като всичките ни операции сме направили уж правилно, плодородието на почвите за 100 години е намаляло със 70%. Колко още й остава на тази почва, след като при 100 години интензивно земеделие 70% от хумуса вече го няма – вълнува се събеседникът ми. – Останалите 30% могат да се загубят само за 10 – 15 години.

Попитах г-н Китев за колко години може да се получи оздравяване на почвата. Оказа се, че консултантът познава този процес от лектори и нотилъри, които прилагат технологията от три десетилетия. Преди година българинът е имал среща с Рик Бийбър – един от най-успешните нотилъри в света, от когото е получил много практични съвети. Рик започнал да прилага No-till от преди 30 години, когато баща му фалирал като фермер. Всичко досега американецът е постигнал със знания и опит.

Александър Китев сподели от личен опит, че в неговите полета, които не са обработвани от 2013 година, вече се вижда ефектът от приложението на технологията. Той признава, че когато три години преди това е решил да се захване с тази практика, не е бил напълно наясно с нея. Мислех, че само трябва да сея, без да обработвам, но не знаех какви процеси ще се развият в почвата – сподели г-н Китев. Успехът идва по-късно.

Още по темата в новия брой на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 10 Ноември 2016 09:59

Подобряване плодородието на почвите

Почвата в градините и на вилата не винаги е добра - или е прекалено рохкава, или песъчлива или тъкмо обратно, прекалено сбита и глинеста.

Подобряването на физичната структора на почвата е дейност, която не е свързана с много трудности и разходи.

Недостатъкът на песъчливите почви е в това, че лесно пропускат вода и растенията страдат от засушаване. Тези почви са с ниско съдържание на хумус.

За подобряване на почвената структора на песъчливите почви преди есенната обработка се разхвърля оборски тор, компост или торф, който след това се заравя в почвата с обръщането.

Глинестите почви трудно пропускат вода и имат ниска порьозност. След дъжд са трудни за обработка, но пък съдържанието на хумус е по-високо.

Структората на глинестите почви може да се подобри, като през есента се внася оборски тор , компост или пясък (подходящ е речния кварцов пясък).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 21 Октомври 2016 10:27

Наторете дръвчетата, за да раждат

Есенното торене на дръвчетата е важно агротехнически мероприятие, за да има оптимално плододаване. Чрез него се поддържа плодородието на почвата, като се набавят изчерпаните хранителните елементи.

Торовете са технически средства за подобряване на плодородието на почвата, използвани в земеделието – овощарство, градинарството и др. Тяхната цел е да обогатят терена на който се отглеждат растенията на хранителни елементи, полезни за тях.

Елементите, които са със съществено значение за всички растителни видове, са следните: въглерод, кислород, водород, азот, фосфор, калий, калций, сяра, магнезий, хлор, желязо, мед, цинк, манган, бор и молибден. Въглеродът, кислородът и водородът често не се определят като хранителни елементи, тъй като растенията си ги набавят от атмосферата и не е необходимо да ги набавяме чрез торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В потвърждение на позицията, че физичните и химичните свойства се изразяват до голяма степен в състоянието на хумуса, на органичното вещество се отдават различни функции, които обикновено допринасят за повишаване на плодородието на почвата.

От физико-механичните функциисе отбелязватот една страна,положителните ефекти върху структурата, и –от друга страна, изострянето надефектите,резултат наедна дебалансирана тъкан:

  • Чрез формирането на глинесто-хумусни комплекси, черноземното органично вещество подобрява структурата на почвата, особено при наличието на добро съдържание на калций, предразполагайки формирането на първични структурни агрегати с оптимални размери и такива, които променят структурата в гранулиран тип.

  • При рохкавите почви подобрява способността за водозадържане. В тази връзка хумусът има такава способност за просмукване, че абсорбира и задържа водни количества до 20 пъти собственото си тегло.

  • При глинестите почви подобрява непропускливостта и съотношението между макро- и микропори и намалява здравината на терена. Тези ефекти са резултат най-вече на преминаването от една към друга гранулирана структура.

  • В общ план намалява предразположението към повърхностна ерозия, поради формирането на по-стабилни структурни агрегати.

  • Увеличава носещия капацитет на почвата, намалявайки щетите, дължащи се на налягането, упражнявано от селскостопанските машини и от утъпкването й от страна на хората и животните.

От химичните и физико-химичните функции,особено значение принадлежи наролятана динамичните процеси,които регулиратналичиетоиабсорбиранетона хранителниелементи, до голяма степенрезултат отповишаванетонасъдържаниетонаколоиди:

  • Увеличаване на възможността за задържане на основите (калий, калций, мегнезий) в полза на повишената способност за катийонообмен на хумуса.

  • Увеличаване на способността за задържане на фосфора, за анийонна адсорбция.

  • Увеличаване на възможността за задържане на хранителните елементи за биологична абсорбция. Тази функция е много важна за задържане на изключително мобилните елементи (азот и сяра), но – в общ план – и за другите хранителни елементи, особено когато почвата има ниска способност за обмен.

  • Забавяне на динамичните процеси, свързани с ретроградността на фосфора.

  • Защита на микроелементите от неразтворимост, благодарение на хелатирането.

  • Увеличаване на възможността за устойчивост на промените в рН.

Публикувана в Растениевъдство

Органичното веществоне се определя задължително като хумус, въпреки че често е с тенденция използването на двата термина като синоними.

Органичното вещество представлява съвкупност от стадиите на въглеродния цикъл,които се противопоставят в минералната фаза. Обикновено неговата роля за физичните и химичните свойства е второстепенна и косвена, когато става въпрос за първите три класа, колкото и да е фундаментална за процеса на еволюцията. Съществена обаче е ролята на биологията и екологията.

Хумусът представлява онази част от органичното вещество, която е най-активна,от физична и химична гледна точка, влияе повече или по-малко директно върху една съществена част на почвената химия и е в тясна връзка с абсорбционната биологична активност на хранителните елементи. Чрез процесите на образуване на чернозем и минерализация, хумусът остава в равновесие с органичното вещество на почвата и от екологичен аспект, представлява реверсивно отклонение от въглеродния цикъл.

От казаното до тук се предполага, че високото качество на органичното вещество не се придружава непременно от високо съдържание на хумус със съществено влияние върху химичните свойства на почвата. Действително, един вид почва може да бъде подложен на интензивно натрупване на недекомпонирано органично вещество, поради затруднено образуване на чернозема или - напротив, да доведе до бързо и интензивно минерализиране, което извлича голяма част от органичното вещество от финалните процеси на образуването на хумуса. Тези тенденции се регулират от борбата за преимущество на множество фактори, между които изпъкват следните:

  • климатичните условия, с особено внимание към валежите, температурата и тяхното сезонно развитие;
  • оксиредукционният потенциал на почвата;
  • биологичната активност и състава на биологичната общност;

  • съотношението C/N на недекомпонираното органично вещество.

В миналото се правят опити за количествено остойностяване на тези концепции чрез изохуматичните коефициенти, които поне в теоретичен план, представляват един модел на представяне на баланса на органичното вещество в почвата, но поради комплексносттта на действащите фактори –правят приложението й трудно в практичен план, ако не изцяло, то приблизително.

Публикувана в Растениевъдство

Разделянето на органичното вещество на класове е по-функционалния принцип, тъй като взима за отправна точка стадия на еволюция на трансформациите в рамките на въглеродния цикъл и е подходящ за прилагане в по-широка сфера. За съжаление обаче, разделянето на различни класовене е много прецизно,поради комплексността и наслагването на процесите на разпад.

Определени са четири класа, но не всички от тях се индикират с конкретна деноминация:

  1. Първият клас, наричан често edaphon е органичното вещество, съставено от живата биомаса, т.е., от съвкупността от живи организми, налични в почвата (педофауна), коренови апарати на растенията, бактериална микрофлора и гъбни организми. Съставът на edaphon е фундаментален, тъй като може да има съществено значение за развитието на последващите трансформации.

  2. Вторият клас е недекомпонираното органично вещество, съставено от мъртвата биомаса. Вътрешните му характеристики са в тясна зависимост от условията на средата и биологичната общност.

  3.  Третият клас е органичното вещество в процес на разпад. Става въпрос за един не много очертан клас, поради хетерогенността и комплексността на текущите процеси, които зависят и от голямото разнообразие, зависещо от условията на средата. Обикновено се наблюдава повече или по-малко напреднала степен на декомпониране, но все още с възможност за идентифициране на първичния органичен материал. В горските почви се обособява гъбичен мицел, който предпазва материала, който е в процес на разпад.

  4.  Четвъртият клас е хумусът; това е крайният продукт от трансформации, които не въздействат върху минерализацията и са резултат от преработката, полимеризацията и кондензацията на прости органични съединения, ориентирани от една страна към педофауната и по-специално към биологичната микрофлора. В литературата често се различават два подкласа, които се основават на съотношението с минералната фракция на почвата.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта