Тъй като през юли и август поливките на дръвчетата постепенно се прекратяват, добре е влагата в почвата да бъде запазена. Високите темрератури причиняват образуване на почвена кора, която по-късно се напуква и така се губи ценна влага.

ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПЛЕВЕЛНА РАСТИТЕЛНОСТ

За целта може да използвате плевелите от градината, които се развиха в изобилие, особено след падналите валежи. След като ги изскубите, мулчирайте с тях пространството под короната (околостъблената чаша).

МЯРКАТА Е МНОГО ПОЛЕЗНА ЗА НИСКОСТЪБЛЕНИТЕ ДРЪВЧЕТА

Мулчирането е особено полезно за нискорастящите дръвчета, които са присадени на слаборастяща вегетативна подложка. Тяхната коренова система е плитко разположена и ако почвата се напука, влагата се изпарява и корените остават на сухо.

АКО НЯМАТЕ ПЛЕВЕЛИ

Ако сте толкова грижовни стопани, че в градината ви липсват плевели, тогава за покриване на почвата може да използвате сламест оборски тор, слама, кори от стебла и други подобни материали. Дебелината на мулчиращият пласт трябва да е с дебелина около 10 см.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Едно от най-честите явления през лятото е проявата на хлороза по овощните дръвчета. Явлението е особено силно, когато има преовлажняване на почвата от чести валежи. Хлорозата се изразява в ненормално пожълтяване или побеляване на листата в резултат на намаляване на съдържанието на хлорофил.

Причините за хлорозата могат да бъдат различни:

. вирусно заболяване;

. липса на определен хранителен елемент;

. стресови фактори на околната среда.

Ако причината е вирус, дръвчето е заразно, нелечимо и представлява опасност за останалите растения. В повечето случаи обаче хлорозата се дължи на недостатъчно усвояване на някой хранителен елемент, при което заболяването е неинфекциозно (физиологично) и възможностите за неговото лечение са големи.

При обилни валежи, в резултат на силната си подвижност, елемента азот се придвижва в по-долните почвени слоеве и се измива от коренообитаемият почвен слой. Това е една от честите причини за физиологична хлороза, причинена от азотен глад. При намалено наличие на азот, елемента бързо се придвижва към младите части и става причина неговият недостиг да доведе до пожълтяване на по-старите листа. Този недостатък бързо се преодолява чрез подхранване на растенията с бързо действащ азотен тор. Подхранването може да стане както почвено с амониева селитра, така и листно с подходящи листни торове съдържащи азот.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

 През следващия седемдневен период развитието на земеделските култури ще протича с умерени темпове, при температури близки до обичайните за третото десетдневие на май.

Падналите валежи през изтеклия период и очакваните – през следващия ще подобрят почвените влагозапаси в 50 см. слой. Те ще бъдат от изключително важно значение за пшеницата и ечемика, при които ще протича формиране и наливане на зърното, особено за посевите в част от крайните източни и югозападни райони на страната (агростанциите Кюстендил, Сандански), където почвените влагозапаси са незадоволителни за сезона (под 65% от ППВ). До средата на третото десетдневие ечемикът на места в Южна България ще встъпи в начало на фаза млечна зрелост.

При царевицата и слънчогледа ще протича листообразуване. На отделни места в Южна България при слънчогледа, засят в агротехнически срок, през последната седмица на май ще се наблюдава начало на образуване на съцветие.

През периода наедряването на завръзите на овошките ще протича при повишен инфекциозен фон от гъбни болести: струпясване (Venturia inaequealis - ябълка, Venturia pyrina - круша), сачмянка (Stigmina carpophila) по костилковите видове. Високата атмосферна влажност ще бъде предпоставка за развитие на късно кафяво гниене (Monilinia fructigena) по зреещите плодове на по-ранните сортове череши, на сиво гниене по ягодите (Botrytis cinerea). При лозата ще протича отделяне на реса. В южните райони при някои десертни сортове (Болгар) ще се наблюдава и начало на фаза цъфтеж, която е критична за заразяване с мана (Plasmopara viticola) и оидиум (Uncinula necator).

През третото десетдневие на май черешовата муха нанася сериозни щети на средноранните и по-късните сортове череши. Първото третиране срещу този неприятел трябва да се провежда, когато плодовете започват да порозовяват с някои от следните инсектициди: Калипсо 480 СК – 0,02%, Вазтак Нов 100 ЕК - 0,015%, Суми алфа 5 ЕК /Сумицидин 5 ЕК/ – 0,02%, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Фюри 10 ЕК-0,0125%, Нексид 015 КС – 0,03% и др. При късните сортове череши се извършва второ пръскане, след 8-10 дни, с инсектициди с кратък карантинен срок.

През повечето дни от следващия период очакваното неустойчиво време, с чести превалявания, ще ограничава възможностите за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия. По-подходящи условия за извършване на растителнозащитните пръскания ще има в средата на периода.

Дукена Жолева

агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Пиперът се разсажда при затопляне на времето и когато вече няма опасност от късните пролетни слани. Това за различните райони на България е от края на април до началото на май.

Седмица до десетина дни преди разсаждането разсадът се калява – засушава се и през деня се изнася навън.

За ранното полско производство е подходящ браздовия начин на засаждане. Растояние на браздите e 50-60 см и на 12-15 см по 1 растение.

За средно ранно и късно производство е подходящо отглеждането на ниска леха - 30х20 см или фитарии - 40х15см по едно растение.

Пиперът е много взискателен към почвата. Кореновата система на пипера е разположена плитко и затова почвата е добре да бъде водопропусклива. За пипера не са подходящи студените, силно киселите, песъчливите, бедни на хумус и хранителни вещества почви. При недостиг на азот пиперът остава без листа, а при излишък се забавя образуването на плодове. На младите растения е необходимо да се внася фосфор, за да нараства кореновата система, а на възрастните - за да се формират репродуктивните органи (бутони, цветове, плодове и най-вече семена). Калият увеличава устойчивостта на растенията към по-ниски температури и болести.

Пиперът не понася дълбоко засаждане. Засажда се с 3-4 см по-дълбоко, отколкото е бил преди разсаждането.След засаждането растенията се поливат с неголямо количество вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Дървесните стърготини са органична материя, която може да се използва в градината. Но това може да стане само след предварителната им обработка. Те са подходящи за приготвяне на компост с други органични материали – оборски тор, растителни остатъци или битови отпадъци. Тяхната роля е не толкова подхранваща, колкото подобряваща структурата на почвата.

Използват се стърготини само от широколистни дървета.

Важно е предварително да знаете от какви дървета са дървесните стърготини. За приготвяне на компост са подходящи само стърготините от широколистни дървета. Иглолистната дървесина съдържа голямо количество смоли, които влошават структурата на почвата, като забавят гниенето на стърготините. Освен това реакцията на иглолистната дървесина е кисела и води до вкисляване на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 23 Февруари 2017 10:22

Следете влажноста на почвата

През изминалите месеци и дни видяхме много сняг. Важно е при сегашните условия да се следи състоянието на овощната градина за счупени клони, наводнени участъци и дълго застояваща се вода. Опасни за растенията са „окисналите” почви тъй като водата измества кислорода от почвата, при което се натрупват токсични за растенията вещества, сменя се почвената флора. Не всички растения са издръжливи на продължително преовлажняване, в някои случаи растението устоява, но при други това може да доведе до повреди на кореновата шийка. Добре би било участъка на градината да е планиран така, че да се осигурява отводняване на терена, но не навсякъде е възможно. Ако не може да се проведе отводняване или дренаж, то е добре да се подберат адаптирани към влага растения, друг вариан е и засаждането на изкуствено направени хълмчета.

В градини с места на който се задържа вода, без мелиорации не минава. В противен случаи водата ще нанесе на дърветата непоправими беди: корените на дърветата и храстите се преовлажняват, може да загният и загиват. Такива мелиоративни мероприятия в градината може да направите след разтапяне на снега напролет. Точно това е времето, тъй като тогава може да установите участъците със задържане на вода, а също така и по оттичането на водата лесно ще определите къде да разположите канавките или дренажните тръби.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 16 Февруари 2017 14:12

Как да определим рН на своята градина?

От степента на киселинност на почвата в значителна степен зависи добива на градината. Повечето стопани знаят, че почвата има кисела, неутрална и алкална реакция. Степента на киселинност е прието да се обозначава със знака рН и със съответната цифра.

Важно е да отбележим, че даже различните сортове от една култура могат да имат различни изисквания към оптималните нива на рН. Освен това някои култури могат да се развиват добре в широк диапазон на киселинност на почвата. И въпреки това повечето растения трудно виреят при кисела реакция на почвата. Трябва също да се отбележи, че в различни участъци на градината може да има различна киселинност на почвата, а така също,че на преобладаващите плевели влияние също оказват и плодородието на почвата, аерацията, влажността и др.

Определянето на рН на почвата в градината може да стане по плевелната растителност:

  • На кисела почва се развиват добре следните плевели: трицветна теменуга, слез, полски хвощ, лютиче, великденче, живовлек, мента

  • На слабо кисела и неутрална почва се развиват следните плевели: миризлива лайка, пирей, повитица, детелина, люцерна

  • На алкална почва се появяват следните плевели: мак.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Земната ябълка се отнасякъм клубеновитеи в дивата природа е многогодишно растения, а като културно се отглежда като едногодишно, за да не издребняват клубените и да не пада добива.

Отглеждането на растението не се отличава от това на картофите, но може да се засажда и през есента и през пролетта. На едно място може да се отглежда от 3-4 до 8-10 години и след това се презасажда. При добри условия стъблото може да достигне до 2-2,5м, с добив 1-2 кг и среден размер на клубена 50-60 грама.

Земната ябълка е светлолюбиво и студоустоичиво растение, може да презимува в почвата до -40°С, понася добре също и засушаванията.

Земната ябълка може да се отглежда на всички видове почва с изключение на силно кисели и преовлажнени. Добре понася минерално торене и торене с оборски тор.

Засаждането става рано напролет или есента на дълбочина 6-8 см при тежки почви, 8-10 при леки, в междуредие на 60-70 см, и на 35-50 см в реда. На места с повече влага клубените се садят на гребен с височина 18-22 см, а на засушливи площи се засаждат в бразда, както картофите.

Засаждането не се различава от това на картофите, но е добре да се сади по-рано, щом има възможност да се влезе в полето.

Прибирането на земната ябълка може да стане и есен и пролет, но се предпочита пролетното, защото тогава витамините са повече. Надземната част се изрязва преди падането на снега, но не цялата - остава се част от нея, за да преминат хранителните вещества в клубените.

https://moyadacha.temaretik.com/948326731181459953/topinambur-mozhno-i-nuzhno-vyraschivat-na-dachnom-uchastke/

Избор на типа почва при засаждане на овощна градина

При засаждане на овощни голямо значение имат почвените условия. Преди засаждане на дръвчетата във всяка градина предстои да се проведе подготвителна работа - да се култивира почвата, т.е. да се увеличи съдържанието на хумус и подобри физико-механичния състав.

  • Песъчливите почви са бедни на хранителни вещества и трудно задържат влага. За култивирането им е нужно да се изорат на 60 см дълбочина и да се внесат подобрители на почвата (на 1 м² - глина 50 кг, оборски тор 10-15 кг, фосфор 70 г, калий - 40 г).

  • Глинестите и песъчливо-глинестите почви се отличават с малко съдържание на хумус, те са тежки почви. При тях е нужно да се обработят на 40-50 см дълбочина и да се внесе оборски тор 10-15 кг, фосфор -70 г/ м² и калий -50 г/м² .

За подобряване на физичните свойства се внася пясък до 50 кг/м² и дървени стърготини – до 15 кг/м². Препоръчва се и сеитба на бобови култури и заораването им преди засаждане на овощните дръвчета за обогатяване на почвата.

  • Торфените почви се характеризират с голямо количество органични вещества - торф, който съдържа азот в неприемлива за растенията форма, а също малко фосфор, калий, мед и бор. При култивиране на торфени почви е нужно да се опесъчи и да се внесе тор – на 1 м² до 1-2 кг оборски тор, 70-90 г двоен суперфосфат и 40-50 г калий и да се подобри водния режим на торфената почва.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За развитието на почвените гъбни инфекции най-благоприятна среда е киселата. Затова преди сеитбата на семената за разсад е необходимо да се провери киселинността на почвения субстрат. Това може да се направи с лакмусова хартийка. За добра се смята киселинността, когато рН е 6,0-6,5. За неутрализация на почвата се използва вар или дървесна пепел. Неутралната среда е много важна за младите растения. При повишена киселинност на почвата част от хранителните елементи стават недостъпни за растенията. Някой градинари обработват почвата за разсади със суха пепел с добавка на пясък за поддържане на неутрална реакция на почвата и едновременно с това да я подсушава при излишна влага.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Дезинфекция на почвената смес при отглеждане на разсади в контейнери, саксии, касетки и други съдове трябва да е задължително агротехническо мероприятие.

Ако не сте успели по-рано да обеззаразите сместа, можете да го направите преди самата сеитба на семената по един от посочените начини или по свой оригинален начин.

  1. Подготвенатапочвена смес се залива с вряла вода, в която е разтворен калиев перманганат (1-2%-ен разтвор). В продължение на 2-3 дни почвата се разбърква и просушава. След 3 дни повторяме процедурата с разтвор от сода. Разтварят се 100 г сода за пиенев 10 л вода. При изпълнение на всяко обеззаразяване почвата се разбърква и просушава.
  2. До 2 седмици до сеитбата на семената, почвената смес може да се обогати с биопрепарати съдържащи ензими, хуминова киселина и микроелементи.
  3. Преди сеитбата почвената смес може да се обработи с бордолезов разтвор 1% или меден сулфат (син камък) - 0,5%. Концентрацията на разтворитетрябва да бъде ниска, за да не окаже фитотоксичност на младите нежни коренчета при поникване.

След всички обработки за обеззаразяване на почвата, тя се просушава, слага се в подготвените съдове и се полива с темперирана вода до 24ºС и във влажната почва се сеят семената.

Забележка:Отглежданият в торфен субстрат разсад не се напада от сечене и други почвени болести, защото е стерилен и практически не е необходимо неговото обеззаразяване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта