Подхранването на зимните житни култури е важна практика за подобряване азотното хранене на растенията при условия на недостатъчно съдържание на минерални съединения на азота в почвата. В зависимост от различните условия то се провежда повърхностно пролетта, след възобновяване вегетацията на растенията или във фаза братене на културата.

При повечето почвено-климатични условия, при които се отглеждат зимни житни култури, най-високи добиви от зърно се получават от еднократно ранно пролетно подхранване по замръзнала почва. Въпреки това невинаги има благоприятни агрометеорологични условия за ефективно провеждане на това мероприятие с наземна техника на цялата площ, заета с тези култури. В същото време не всички зърнопроизводители могат да си позволят да използват авиация за този вид дейност, още повече че на някои полета могат да възникнат ограничения по нейното прилагане поради близостта до населени места или ако в полето са разположени отделни земеделски парцели, в които еднолични собственици провеждат различна стопанска дейност.
Затова алтернатива на раннопролетното подхранване на зимната пшеница и другите зърнено-житни култури е внасянето на част от заплануваната за пролетта норма на азота в късна есен.
Целесъобразността на есенното или дори зимно подхранване е изследвано от много учени още през 60-70-те години на миналия век. Според техните изводи на леки оподзолени почви азотното подхранване е добре да се провежда рано напролет. На тежки почви в степни зони (каквато е и Добруджа - бел.ред.) влиянието върху добива на зърно на зимна пшеница при ранно пролетно и късно есенно подхранване е равностойно. А на равнинен релеф и отсъствие на снежна покривка е възможно да се прави и зимно подхранване на зимните житни култури.
Появата на съвременни сортове и хибриди от интензивен тип, а така също и глобалните климатични изменения, обуславящи перманентни пролетни засушавания, особено през 2011-2012 година, актуализират изследванията по този въпрос.
На територията на Института по почвознание и агрохимия в Украйна през 2013-2015 година е изследвана ефективността от временно пренасяне на азотното подхранване от пролетта през есента в условия, близки до нашите, с две от най-разпространените форми на азотните торове – амониева селитра и карбамид.
За да се определи по-ясно евентуалната разлика между вариантите в културите след стърнищни предшественици, е избрана достатъчно голяма доза азот, еквивалентна на 30 кг/дка амониев нитрат.
Установено е значително вариране на показателя добив на зърно при зимната пшеница в зависимост от формата на тора и сроковете на неговото внасяне, обуславящо се преди всичко от агрометеорологичните условия.
Така максималният добив през 2013 г. е получен при условия на внесена амониева селитра през пролетта по замръзнала почва – 337 кг/дка; в 2014 г. – от прилагането на карбамид есента – 754 кг/дка и през 2015 година – при есенно подхранване с амониева селитра – 591 кг/дка.
Следва да се отбележи, че терминът „есенно подхранване“ е условно название, доколкото определянето по календарните дати за провеждане на това мероприятие ни ориентира за физическите възможности на техниката да влезе в полето (според влажността и състоянието на повърхността на почвата) и природните условия в продължение на близките 10-14 дни (например отсрочка при провеждането на мероприятието поради неблагоприятни метеорологични условия, способни да доведат до прекратяване вегетацията на растенията). Поради това срокът за подхранване се колебае през годините от 20 ноември до 6 декември.
Средно за три години на провеждане на изследвания, най-висок добив зърно от зимна пшеница (с 12 кг/дка повече) е получен при условията на есенно подхранване с карбамид в доза N10,2 в сравнение с внесената аналогична доза азот в същия срок , но във вид на амониева селитра. И обратно –наблюдавано е незначително предимство (с 9 кг/дка повече) на селитрата над карбамида при условията на пролетното подхранване. При сравнение на различните срокове на прилагане на еднакви форми на азотни торове съществена разлика между есенното и пролетно подхранване не е отбелязано – колебанията на добива не са превишавали 2%, или 10-11 кг/дка, измерено в зърно.
Равностойността на есенното и раннопролетното подхранване са потвърдили също така и резултатите на друг полски опит, в който е проучвана ефективността на частичното внасяне на азотни торове: пред прекратяване на вегетацията в късна есен, по замръзнала почва и във фаза братене. Дозата на азота за всяко подхранване е била еквивалентна на 15 кг/дка амониева селитра (N51). Установено било, че през 2013 година в посеви след стърнищен предшественик на фона на присеитбено внесен амофос в доза N12Р52, частичното прилагане на амониева селитра през пролетта и във фаза братене е способствало получаването на 397 кг/дка зърно от зимна пшеница. При внасянето на този агрофон на карбамид през есента и във фаза братене, нивото на добива е било по-малко само с 9 кг/дка, или с 2%.
През 2014 година на фона на последействието на амофоса са получени аналогични резултати. Добавката към добива на зърно от пшеница при промяната на подхранването от пролетта през есента, в случая е използвана амониева селитра, е била 8 кг/дка. Замяната на селитрата с карбамид при подхранване във фаза братене е осигурила допълнително повишаване на добива зърно с 28 кг/дка, а пренасянето на подхранването с карбамид наесен и във фаза братене е дало максимален сред изследваните варианти добив от 640 кг/дка.
Разбира се, както и към всяко друго агротехническо мероприятие, при есенните подхранвания не може да има еднакъв подход, отчитайки разнообразието на почвено-климатичните условия. Този подход ще бъде неуместен на почви с лек гранулометричен състав с хидротермичен коефициент (ГТК) над 1,2, където има голяма вероятност от измиване на нитратните съединения на азота извън пределите на коренообитаемия слой почва. Ранният срок на провеждане на подхранването (първа – втора декада на октомври) на изток и юг в Украйна при продължително топло време през есента може да провокира образуването на излишна вегетативна маса, увеличение на съдържанието на нитрати в нея и накрая – намаляване нивото на захарта в кореновата система.

Цялата статия четете само в брой 522 на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Нашите качествени сортове са устойчиви на различните стресови условия, изискват по-ниски торови норми и минимално третиране срещу болести – с една дума, те са по-ефективни от чуждестранните

Иван Панайотов, селекционер

Професор по генетика и селекция на растенията

Опитна станция по земеделие – Дунав, клон с. Царевец, общ. Свищов

Повече от 10 хиляди години човекът използва житните растения за храна, главно за получаване на хляб и хлебни изделия. Обект на събиране и отглеждане е било растението обикновена, хексаплоидна пшеница. Майката Природа е създала това растение чрез съчетаване на три родителски компонента – еднозърнест лимец (Тритикум монококум и неговите разновидности, с геном А), Егилопс спелтоидес, с геном В, полученият от тяхната хибридизация двузърнест лимец (Тритикум дикокум, с двойния геном АВ) и третият родител Егилопс скуароза, с геном Д. От тяхното съчетание произлиза обикновената пшеница с комплексен геном АВД, като всеки родител внася по 7 хромозома в единично състояние, общо 21, и след удвояване хромозомите в хексаплоидната пшеница стават 42. Така че обикновената пшеница съдържа еднозърнестия, двузърнестия лимец и първоначалната хексаплоидна пшеница спелта в едно растение. След няколко мутации от спелта е получена обикновената пшеница, с нечупливо вретено и лесно отделящо се зърно.

Само тези житни растения притежават белтъчната съставка глутен

основен компонент за производство на хляб. Съдържанието на глутен в зърното на обикновената пшеница варира от 10 до 42% от белтъчната съставка на зърното. Изтъкнатият изследовател на качеството на пшеницата Йордан Христов проучва наличните пшеници в България през 40-те години на миналия век и установява, че сорт №14 е най-качествен от всички изследвани чуждестранни и български пшеници. Сорт №14 е селекциониран от местната пшеница Разградска червенка през 1920 година от един от ветераните на българската селекция проф. Иван Иванов и негови колеги, процесът е дълъг, повече от 15 години. През следващите години на усилена и плодотворна селекция са изпитвани или внедрени в производството много български и чуждестранни сортове пшеница. През 60-те години на миналия век масово навлязоха италианските сортове – Сан Пасторе, Продуторе и др. Това бяха продуктивни сортове с получени добиви тогава 650-750 кг/дка, високи добиви за времето. Моята дипломна работа с ръководители доц. Радка Димова и проф. Христо Коеджиков беше върху сорт Сан Пасторе, великолепен сорт като добив и структура на растението, но с ниско качество на зърното и слаба студоустойчивост. И изведнъж, през 1967 и 1968 година, тези сортове изчезнаха от българските полета, измръзнали през студената безснежна зима. Най-продуктивните западни сортове – Пернел – Франция, Норман – Англия, редица италиански и мексикански сортове също бяха изпитани, но всички постепенно отпаднаха поради ниско качество на зърното и силно променливите условия на континенталния климат на страната ни. Студ и суша, съчетана със суховей (чалгън), това са основните причини за пропадането на чуждите сортове. Тези сортове са създадени при съответните благоприятни условия на влага и температура, но българските условия са често сурови и непредвидими, а по качество на зърното изобщо не могат да се сравняват с българската селекция. Като компоненти за хибридизация са много подходящи, тъй като притежават ниско стъбло, продуктивна братимост и устойчивост на болести. Подобни показатели притежават и сега масово използваните и рекламирани сортове – западна селекция. Една особеност за тях е особено рискова – пролетното братене. Българските сортове братят през есента и зимата, така че пролетното засушаване не е проблем за тях. Те развиват силна коренова система и мощна надземна маса, така че слабо се влияят от студ или суша. Всички тези споменати чуждестранни сортове бяха изместени за кратък срок от сорта Безостая 1 – качествен и устойчив на различни стресови фактори, този сорт е в основата на повече от българската селекция. Добре, но времето върви, хората работят, а ние правим реформи и

селекцията ни изостана, тя загива от липса на кадри и финанси

Тя изостана не само за пшеницата, а за всички култури, с които страната ни беше на първите места в света. И сега се хвалим, че сме получили високи добиви с чуждите сортове. Казват, че и качеството било добро. Препоръчвам на тези, които казват подобно нещо, да си направят хляб с брашно от тези сортове, но без подобрители, и да направят хляб от българските сортове и тогава да се види разликата. Давам на кучето от купения хляб, а то не го яде, защо, какво има в него? Оставиш го един-два дни и този купен от магазините хляб става ронлив или лепкав. Къде е тук тази Комисия за контрол на храните, да провери какви добавки – избелители, набухватели, сухи глутени и т.н. се прибавят към брашно и тесто? Защо кучето не иска да яде от подобен хляб? И защо домашно приготвеният хляб с качествено брашно има съвсем друг вкус, мирис, качество на средата и кората, повишена трайност? Какво зърно получихме през последните 2-3 години,

пшеницата е хлебна култура, а не фуражна

Преди време четем, че в Нова Зеландия получили над 1600 кг/дка пшеница от 100 декара, която щели да използват за храна на кравите. Добре, но и животните не предпочитат зърно с глутен, дайте на кокошките зърно от пшеница и царевица и те ще предпочетат едрите зърна на царевицата. С тези примери искам да изтъкна, че зърното на пшеницата е създадено от Майката Природа за храна на човека, а не на животните, за тях има други храни, по-добивни и ефективни. Селекцията доказа, че плато (граница) на добива при пшеницата няма, продуктивността е без лимит, но това става с бавно натрупване и в съчетание с качеството на зърното. Тук препоръчвам на министъра на земеделието, сега и в бъдеще, да намери възможност да се отдели част от европейските фондове, а защо не и български субсидии, за подпомагане на семепроизводството на качествените български сортове и производството на зърно от тях. Размерът на подпомагане трябва да бъде не по-малко от 25% от цената на обикновеното зърно. От тези 11 милиона декара, засявани с пшеница, половината трябва да се засява с качествени сортове пшеница, тези, признати за група А. Тук искам да изтъкна, че българската селекция в научните институти и частните фирми несъмнено ще създадат продуктивни и качествени сортове и това време ще дойде скоро. Сега

българската пшеница е известна като фуражна, срам и позор за нас!

Това трябва да се промени, българската пшеница трябва да се търси и оценява високо на международния пазар и в страната. В момента разликата между фуражна и качествена пшеница е около 10 долара, а трябва да бъде не по-малко от 25-30 долара. Вярно е, че тази година е рекордна в производството на пшеница в Русия и Украйна, общо над 110 млн. тона, толкова, колкото получава Китай. Но качествената пшеница се търси, главно от Северна Америка, Казахстан, Австралия. Част от нашата, българската пшеница, не е по-лоша от тази, получена в тези страни. Освен това нашите качествени сортове са устойчиви на различните стресови условия, изискват по-ниски торови норми и минимално третиране срещу болести, с една дума те са по-ефективни от чуждестранните. Вярно е, че в последните години изостанахме, все по-малко се признават нови сортове, но това скоро ще бъде преодоляно.

С тази накратко изложена история и настоящо състояние на селекцията на пшеницата в страната бих искал да върна вярата на производителите на пшеница в българската селекция и особено в новите сортове, които са вече официално признати или ще бъдат признати в скоро време. Трябва да има повече производители на хляб, да има конкуренция по отношение на качеството, качественото зърно да получи своята справедлива оценка. В това отношение отговорността е на селекцията и на контрола и помощта на държавата. Националната селекция трябва да бъде издигната на високото ниво на което е била, за да бъде производството независимо, ефективно и желано във всяко отношение.

Снимка без текст: Panajotov

Отделен БОКС:

Новите български сортове пшеница не отстъпват по продуктивност на западните

Новите български сортове притежават положителното от чуждата и отличния клас и зърно от нашата селекция. Но слабите страни остават – старата семечистачна и пакетираща техника, липсата на маркетинг и реклама. Генетичният материал е налице, но пазарната ни система е почти никаква. Ето, на този фон тук

предлагам на производителите три нови сорта пшеница

– Младен, Нове и Роки 2. Разбира се, това не изключва сортовете на институтите в Генерал Тошево и Садово, а също и частните селекционни фирми.

Сорт Младен е вече значително известен в страната и чужбина като един от най-качествените сортове в Европа. Показателите му за качество са високи и стабилни – протеин 14-16%, глутен – 28-38%, W – над 300, отлични хлебопекарни показатели. Продуктивните му възможности са между 650 и 820 кг/дка, с минимални разходи при отглеждането му. Засега това е един от сортовете, от които трябва да се приготвя хлябът на народа – без подобрители и различни химически добавки.

Сорт Нове е сравнително по-слабо познат в производството, но по продуктивност той не отстъпва на западната селекция. В Добруджа добивът му достигна 920 кг/дка, а в районите на Монтана, Враца и Видин – 650-680 кг/дка, което за техните условия е много добре. Най-важното условие за отглеждането на този сорт е торенето с ниски торови норми, до 12 кг/дка активен азот.

Селекцията и семепроизводството на тези два сорта се извършва в района на Свищов, в земеделската кооперация на с. Царевец. Това е част от Дунавската равнина, силно изложена на променливите температурни и валежни условия, така характерни за тези заоблени хълмове. Тези условия определят и високата пластичност на сортовете, селекционирани тук, пригодни за използване в цялата страна, а също и в чужбина. Преди седмица получихме писма от Хърватия и Чехия с молба за семена за изпитване. При това без никаква рекламна дейност.

Сорт Роки 2. Това е продуктивен, пластичен сорт от втора група – Б, по качество на зърното. Отличава се с добра устойчивост на полягане, отлична толерантност към комплекс от болести, студове и суша, с потенциална продуктивност 900 кг/дка. Семепроизводството му се извършва в района на г. Лозница, Разградско, от земеделския производител Стефан Пенев. В продължение на 3-4 години резултатите от него са много добри. Тази година, след силна градушка, от този сорт е получено над 500 кг/дка зърно при по-ниски добиви от останалите изпитвани сортове. Това се дължи на здравото класово вретено и глуми (външните плеви). Стъблото е устойчиво и еластично, листната система е отлично развита, тези особености са предпазили сорта от силната градушка.

Публикувана в Растениевъдство

Турция обяви провеждането н търг за внос на 60 хил. тона фуражен ечемик с доставка между 15 и 25 септември, съобщиха участници на пазара, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Основното условие е товаренето на зърнената култура да бъде извършено в пристанищата на Черно, Егейско или Средиземно море, но без тези на Кипър и Сирия. Оферти могат да бъдат подавани до 11 септември.

На свой ред държавната агенция за покупки на зърнени култури на Иран ще проведе търг за вноса на 200 хил. тона фуражен ечемик и още толкова фуражна царевица също с последен срок за подаване на оферти 11 септември. Според условията на търга ечемикът трябва да е с произход от държавите-членки на Европейския съюз, Русия, Казахстан или Австралия, а царевицата – от Украйна, Русия или Бразилия. Цялото закупено зърно ще бъде доставяно на 3 партиди – между 15 и 30 септември, 1 и 15 октомври и 16 и 31 октомври.

От изданието припомнят, че на предишния подобен търг, проведен през юли, Иран не успя да закупи планираните количества царевица и ечемик.

Публикувана в Бизнес

Украйна може да изгуби втория си по големина външен пазар за пшеница, след като още през пролетта на тази година Египет въведе нови правила за вноса, повишавайки изискването за съдържанието на протеин в зърнената култура, купувана от Украйнa и Русия, от 11,5% на 12,%, заяви в интервю за „Ройтерс” изпълняващия длъжноттат министър на селскостопанската политика и храните на Украйна Максим Мартинюк.

„Не изключвам варианта през тази година да възникнат проблеми с износа в Египет – те ще купуват по-малки количества от нашата пшеница. Ние можем изобщо да изпаднем от египетския пазар, тъй като не разполагаме с партиди в такива количества и характеристики, които да можем да доставяме в Египет”, посочи Мартинюк.

Според него решението за промяна на изискванията към внасяната пшеница може да облагодетелства доставчиците от Русия. „Съществуват мнения, че то е прието за увеличаване на доставките на руско зърно. И ако купувачът си е потавил цел да внася руско зърно, ние едва ли ще успеем да променим нещо”, коментира той.

Министърът смята, че на Украйна ще се наложи да увеличи износа си на пазарите в Азия, за да компенсира евентуалния спад в търговията с Египет. Той уточни, че през селскостопанския сезон 2016-2017 г., приключил на 30 юни, Украйна е изнесла около 6,6 млн. тона пшеница за Тайланд, Индонезия, Бангладеш, Южна Корея и Филипините, или общо 38% от цялото доставено в чужбина количество.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През миналата седмица цените на пшеницата на международните пазари прекъснаха двумесечния низходящ тренд и започнаха да коригират нагоре. В търговските среди се заговори, че пазарът изглежда вече е минал сезонното си ценово дъно предвид активизиране на експортното търсене и нежеланието на производителите в ЕС да продават при ниски ценови нива. За повишение на борсовите и експортните котировки в Европа и САЩ допринесе и рязкото влошаване на перспективите за реколтата в Канада – 25,4 млн.т, което е най-ниския показател от 2011 г. насам (31,7 млн.т – 2016 г.). Анализаторите обаче все още се въздържат от категорични прогнози предвид "изобилните наличности от пшеница в световен мащаб" и най-вече рекордният експортен потенциал на черноморския регион и преди всичко Русия. Наскоро руските експерти качиха прогнозите си за добива от пшеница в страната до нов исторически връх от 82-85 млн.т, с 9,5-12 млн.т повече в сравнение с миналогодишното рекордно производство. Впрочем и оценките за общото производство на зърнени храни в Русия през 2017/18 г. са рязко увеличени през последните дни. Една от най-авторитетните руски компании ProZarno вдигна прогнозната планка в рамките само на един месец с 10,7 млн.т до 132,2 млн.т, в сравнение с предишния рекорден показател регистриран още през съветско време -127.412 млн.т - 1978 година.

Най-ниски стойности на цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж през новия сезон бяха регистрирани на 29 август EUR 150,75 за тон, но на 1 септември борсата започна търговия при стойности около EUR 150,75 за тон. С 2-4 евро над ценовото дъно се покачиха през последните 2-3 дни и котировките на западноевропейската мелничарска пшеница на експортния пазар – до EUR157/т FOB Руан за френска пшеница (11,5-12,5% протеин) и EUR164/тСРТ Хамбург и EUR171-174/т FOB Балтийско за германска хлебна пшеница (12,5% протеин).

За участниците в зърнената търговия от нашия регион са интересни резултатите от последния мащабен египетски търг за внос на мелничарска пшеница, проведен на 29 август за товарене 1-10 октомври:

Количество в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB $ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Русия

Daewoo

186.00

14.40

200.40

60

Русия

GTCS

187.50

14.63

202.13

60

Русия

GTCS

187.50

14.63

202.13

55

Русия

GTCS

187.00

15.26

202.26

60

Румъния

Cofco

195.00

13.15

208.15

60

Украйна

Louis Dreyfus

187.00

14.96

201.96

Според търговски източници, количеството от румънската пшеница може да бъде канцелирано или пренасочено за реекспорт заради замърсяване на зърното с макови семена.

Цената на слънчогледовото семе на френския пазар в рамките на изминалия период спадна с нови 5 евро до EUR 335/т СРТ Saint-Nazaire (EUR 360-365/т 01.09.16 г.).

 

Публикувана в Бизнес

Котировките на френска пшеница на Парижката фондова борса продължават да падат. Факторите за натиск остават същите: рекордни добиви в Русия и силно евро.

Укрепването на еврото сериозно подкопава перспективите за износ на Франция. На вчерашния търг в Египет френската пшеница, базирана на FOB, е била 9,64 долара/тон по-скъпа от руската.

В същото време на физическия пазар във Франция земеделските стопани са недоволни от понижението на цените и отказват по-нататъшни продажби. Според изчисленията на аграрната група на AGPB , текущите цени вече са по-ниски от себестойността на пшеницата.

Котировките за септември за пшеница на борсата в Париж на MATIF е паднала 0,50€ до 152,00 €/тон (182,68 долара/тон).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

По информация на Съвета на производителите на зърнени храни в щата Тексас, вследствие на урагана Харви, най-мощният в САЩ през последните 10 години, могат да бъдат осуетени доставките на пшеница от пристанищата на Хюстън и Корпус Кристи.
Пристанищата в Тексаския залив осигуряват около 25% от всички доставки на пшеница в САЩ, както и част от износа на царевица и соя. Освен това, ураганът може да създаде проблеми при работата на пристанищата на река Мисисипи, което също ще има отрицателни последици върху износа на царевица и соя.
Съобщава се, че ураганът не е навредил на посевите с пшеница в Тексас, възможно е обаче да има последствия върху посевите със соя и памук.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Безспорно една от най-важните и дори сензационни новини в доклада на Международния съвет по зърното от 24 август беше драстично увеличената оценка за  новата руска реколта от пшеница – с 9,0 млн.т (!), в сравнение с юлската прогноза и с 7,5 млн. т над предишния исторически връх, регистриран предходната 2016/17 г. (72,5 млн.т). С 2,5 млн.т и 0,5 млн.т съответно са увеличени и оценките за производството на пшеница в Украйна и Казахстан – до 26,0 млн.т и 13,0 млн.т. (26,8 млн.т и 15,0 млн.т – 2016/17 г.). Перспективата за ЕС също е подобрена, но със символичните 200 хил. т – от 139,3 млн.т на 139,5 млн.т (135,1 млн.т – 2016/17 г.).

На този фон практически незабележимо мина редуцирането на оценката за производството на пшеница в Канада – от 27,6 млн.т до 25,0 млн. т (31,7 млн.т – 2016/17 г.). Прогнозните данни за другите страни основни производителки и износителки на пшеница не са променени.

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

 

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17

2017/18

Прогноза

         

27.07.17

24.08.17

Общо Света

717,4

730,2

737,7

754,2

731,9

742,2

САЩ

58,1

55,1

56,1

62,9

46,7

46,7

Австралия

26,9

23,1

24,2

35,1

22,8

22,8

Аржентина

9,2

13,9

11,3

17,6

16,5

16,5

Канада

37,5

29,4

27,6

31,7

27,6

25,0

ЕС общо

143,2

156,1

159,6

144,5

148,1

148,3

ЕС мека п-ца

135,0

148,5

151,1

135,1

139,3

139,5

Русия

52,1

59,1

61,0

72,5

71,0

80,0

Украйна     

22,3

24,7

27,3

26,8

23,5

26,0

Казахстан

13,9

13,0

13,7

15,0

13,3

13,8

Китай

121,9

126,2

130,2

128,9

129,3

130,2

Индия

93,5

95,9

86,5

86,0

96,5

96,5

               

      *По данни на  IGC  от  24 август 2017 г.

Позитивната корекция на добивите от пшеница в черноморския регион обуслови преразглеждане на глобалната прогноза. Според актуализираната редакция на баланса производството на пшеница в света през 2017/18 г. ще възлезе на 742,2 млн.т, с 10,3 млн.т повече(!) в сравнение с юлската прогноза на Съвета и само с 12 млн.т по-малко в сравнение с рекордния миналогодишен резултат.

Впрочем, последните информации от Русия показват, че настроенията там са още по-оптимистични и горната граница на прогнозирания добив от пшеница вече се движи в диапазон 83-85 млн.т. Интересно е, че сред анализаторите с оптимистичните прогнози е и обичайно консервативната и много авторитетна руска агенция SovEcon.

SovEcon оповести наскоро, че през 2017/18 г. общото производство на зърнени храни в Русия ще възлезе на 125, 2 млн. т, с 4,5 млн.т повече в сравнение с 2016/17 г. Руските статистици обаче напомнят, че исторически връх в производството на зърно в страната е бил регистриран преди разпада на СССР, през 1978 г. – 127,4 млн.т. Представителите на Съюза на руските зърнопроизводители обаче са на мнение, че и този рекорд вероятно ще бъде подобрен през настоящия сезон.

Съгласно оперативните отчетни данни на Министерството на селското стопанство на РФ към 24 август в Русия са реколтирани 46,3 на сто от засетите площи - 22,2 млн. ха, като общият добив от зърно възлезе на 83 млн.т (83,9 млн.т към същата дата на 2016 г.). Реколтата от пшеница е прибрана от 15,1 млн. ха (54,1%) като при среден добив от 4,13 тона от хектар са произведени 62,2 млн.т зърно.

Експортният потенциал на Русия през 2017/18 г. ще достигне рекордните 32,1 млн.т пшеница, в сравнение с 30,0 млн.т очаквани през юли и 28,1 млн.т натоварени за износ през 2016/17 г. Оценката за износа на пшеница от Украйна е увеличена с 2 млн. т, от 13,5 млн.т до 15,5 млн.т. Общият износ на пшеница от Русия, Украйна и Казахстан през 2017/18 г. ще достигне рекордните 54,8 млн.т, в сравнение с 53,6 млн.т – 2016/17 г. и 50,3 млн.т – 2015/16 г.

Експертите от Международния съвет по зърното са на мнение, че агресивния износ на пшеница от черноморския регион (преди всичко от Русия и Украйна) ще стесни пазарната ниша за ЕС.  Прогнозата им за експорт на мека пшеница от ЕС през 2017/18 г. е редуцирана с 1 млн.т – до 27,4 млн.т (25,6 млн.т – 2016/17 г. и 32,6 млн. т – 2015/16 г).

Публикувана в Бизнес

В началото на сезон 2017/18, към 11 август, България е изнесла около 840 хил. тона пшеница. При това 86% от този обем е отишъл в страни от Евросъюза.

Такава активност в експортните товари на пшеница са рекордни за страната, както и за този период на сезона. Към 15 август на миналия сезон, експортът на пшеница от България е бил 450 хил. тона.
През сезон 2016/17 България е доставила на външния пазар рекорден обем пшеница от 4 170 000 тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Продължава активният експорт на пшеница от страната. Към 18 август от началото на реколтна 2017 година, страната са изнесени над 1 млн.тона, което е двойно повече в сравнение със същия период на миналата година. Това сочат данни на Министерството на земеделието, храните и гоите (МЗХГ).
Средната изкупна цена на хлебната пшеница през изминалата седмица запази нивото си от 272 лв./тон. За сравнение средната изкупна цена за месец август 2016 г. е била 254 лв./тон, съобщават още от МЗХГ.
Според анализа на агроведомството лекото повишение се наблюдаваше в средната цена на фуражната пшеница, която се покачи на ниво от 256 при 255 лв./тон. през предходната седмица. Цената на хлебната и фуражна пшеница доставена на пристанище бе съответно 288 лв./тон и 280 лв./тон, сочат данните на агроведомството.
 
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 34

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта