През миналата седмица Министерството на земеделието на САЩ публикува доклада за състоянието на световния  баланс на зърнени храни  и маслодайни семена с нови прогнозни данни за 2017/18 г.

Според новата редакция на баланса производството на слънчогледово семе в света през 2017/18 г. се оценява на 46,8 млн.т, с 200 хил. тона повече отколкото през юни  и с  1,1 млн.т над рекордния показател за текущата маркетингова година  (45,7 млн.т – 2016/17 г.; 40,5 млн.т – 2015/16 г. и 38,4 млн.т – 2014/15 г.).  Заслугата за по-високата  прогноза изцяло е на Украйна - 14,5 млн. т (14,00 млн.т – очаквани през юни и 13,75 млн.т  - 2016/17 г.). Впрочем, оптимистичната глобална перспектива  за 2017/18 г. на предвидените добри реколти е практически във всички основни страни производителки на маслодайната култура. Добивите от слънчогледово семе в Русия, ЕС и Аржентина през 2017/18 г. се очаква да достигнат  съответно  11,00 млн.т; 8,40 млн. т и  3,40 млн.т, в сравнение с  10,86 млн.т; 8,39 млн. т и  3,30 млн.т реколтирани през 2016/17 г.

Производство на маслодайни  семена в  света (млн. т)

 

2012/13

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17 г.

 Оценка

2017/18 г. Прогноза

Слънчогледово  семе -света

36,0

41,6

38,4

40,5

45,7

46,8

в това число:

           

ЕС -

7,1

9,1

9,0

7,7

8,4

8,4

Украйна

9,0

11,6

10,2

11,9

13,8

14,5

Русия

8,0

9,8

8,4

9,2

10,9

11,0

Аржентина

3,1

2,1

3,2

2,7

3,3

3,4

Турция

1,1

1,4

  1,2

  1,0

1,3

1,4

Рапично семе - света

63,8

71,8

71,4

70,2

69,1

72,4

в това число: ЕС

19,6

21,3

24,6

22,0

20,4

21,2

Канада

13,9

18,5

16,4

18,4

18,5

21,0

Украйна

1,3

2,4

2,2

1,7

1,2

2,1

Соя - света

268,8

282,6

319,8

312,9

351,8

345,1

САЩ

82,8

91,4

106,9

106,9

117,2

115,9

Бразилия

82,0

86,7

97,2

96,5

114,0

107,0

Аржентина

49,3

53,5

61,4

56,8

57,8

57,0

При рапицата ситуацията също е по-оптимистична отколкото през текущия сезон. Световният добив от маслодайната култура   през  2017/18 г. се очаква да възлезе на  72,42 млн.т,  с  3,3 млн.т повече в сравнение с  2016/17 г.  Увеличението на световното производство  е главно вследствие на очакваните високи добиви от рапица в Канада и ЕС – 21,00 млн.т и 21,15 млн.т съответно (18,50 млн.т и  20,40 млн.т  - 2016/17 г.).

Реколтата от рапица в Украйна  ще възлезе на и 2,1 млн. т (1,25 млн.т  през 2016/17 г.).

В баланса соята не виждаме забележими корекции в обемите на  производството, потреблението и износа в основните страни производителки и в глобален мащаб в сравнение с данните отпреди един месец. Прогнозата за глобалния добив от маслодайната култура през 2017/18 г. е увеличена с минималните 0,4 млн.т до 345,1 млн.т, но все пак това е с 6,7 млн.т по-малко спрямо рекордния добив очакван през настоящия сезон.  

Публикувана в Бизнес

Портфолиото на компанията съдържа най-добрите и подходящи за условията на България хибриди от всички линии

Агр. Петър Кръстев

Pioneer MAXIMUS® хибриди рапица

  • PR44D06 е най-старият хибрид от търговската листа на Пионер, който е типичен представител на Pioneer MAXIMUS® продуктовата линия. Освен че, има много висок потенциал за добив и масло, той е един от най-зимоустойчивите хибриди с най-висока оценка по този показател – 8. PR44D06 последен възобновява вегетация напролет, последен цъфти и първи узрява. Това е изключително добра комбинация от качества, защото късният цъфтеж разминава културата с късните пролетни слани. Вследствие на това рискът от измръзване на цветове и шушулки от замръзване е сведен до минимум. Специалистите на Пионер препоръчват PR44D06 на фермери, които търсят добра зимоустойчивост и ранно прибиране, защото колкото по-дълго време културата остава на полето, толкова рисковете от загуба на добив от климатични аномалии са по-големи.

  • PX113 е другият хибрид рапица от линията Pioneer MAXIMUS®, който компанията предлага за предстоящия сеитбен сезон. Този хибрид е ценен с това, че има ген за устойчивост на фома, която се развива от поникване на културата до образуване на шушулките. Генът за устойчивост е изключително добра възможност за борба с фомата там, където болестта е проблем. При този хибрид не се налага пръскане срещу нея. Фомата нарушава проводящите съдове, оттам се нарушава храненето и добивът рязко пада. Болестта се развива още на котиледони, след това продължава напролет, запазва се по растителните остатъци, които остават на полето.

  • PX125CL - За първа година на пазара е хибридът PX125CL на Пионер, който освен че е от продуктовата линия Pioneer MAXIMUS®, е и по Clearfield® технология за ефективна борба срещу плевелите. Като всеки нов хибрид, той превъзхожда старите като потенциал за добив и притежава много висока масленост.

Високостъблени хибриди рапица на Пионер

  • Първият от тях е PR44W29, който е на пазара от доста години и е с отлично поведение на полето. Той е ранен хибрид, с който първо се започва жътвата. Отлична комбинация на качества – ранна сеитба, високи добиви, ранно освобождаване на площите, без оглед на климатичните условия. Специалистите на Пионер препоръчват PR44W29 на тези фермери, които искат максимален потенциал за добив с ранна жътва.

  • PT264 е нов хибрид. За него агрономите на Пионер казват, че е най-доброто, което е на пазара при културата рапица. Той е с изключителен потенциал за добив и с много високо маслено съдържание. Има ген за устойчивост на преждевременно разпукване на шушулките. Комбинацията от тези качества гарантират високи резултати. Специалистите на Пионер смятат, че той дълго време ще бъде основен хибрид, тъй като не само добивът на зърно, но и добивът от масло на декар е с около и над 3% над останалите – както от тези на Пионер, така и от останалите хибриди на пазара.

  • За втора година Пионер предлага хибрида PT234. Той има потенциал за много висок добив, отлично маслено съдържание и отлична устойчивост на разпукване на шушулките. Изключително важно качество за високостъблените хибриди на Пионер е високата устойчивост на полягане, каквато притежава и PT234.

  • PT225 е хибрид, който се продава за втора година. До момента това е най-добрият хибрид на Пионер от тази група, защото навсякъде е отглеждан без загуби. Засят за сравнение с конкурентни хибриди, винаги е давал най-високи резултати. Узрява малко по-късно от другите, защото е най-късният хибрид, но пък за сметка на това формира по-дълго време добив. PT225 също има ген за устойчивост на разпукване на шушулките.

Негов аналог е хибридът PR46W21, който фермерите познават, но новите хибриди доказват по-добър потенциал. Въпреки това PR46W21 все още има място на полето, защото има изключителна устойчивост на полягане.

Хибриди рапица от Пионер по Clearfield® технология

Тези хибриди са подходящи за площи, където има кръстоцветни плевели, които са трудни за контрол и където плевелният състав не позволява нормално развитие на културата. За ефикасна борба с плевелите специалистите търсят технологични решения и тук. Пионер предлага едни от най-добрите хибриди рапица в този сегмент.

  • PT228CL е с най-висок потенциал за добив. Той е на границата между Pioneer MAXIMUS® хибридите и високостъблените, като е с по-нисък ръст. Средноранен хибрид, който притежава отлична устойчивост на полягане. Подходящ е за полета, където има кръстоцветни и трудни за контрол плевели. PT228CL е хибрид, който показва много добри резултати, с много високо съдържание на масло.

  • PR200CL е един от най-продаваните хибриди на Пионер. Има отлична приспособимост и поведение при всякакви почвено-климатечни условия, поради което заема сериозен дял от продажбите на компанията при тази култура. Поведението му в годините е много стабилно и той е много харесван от тези фермери, които търсят рапица по Clearfield® технология.

Безспорно, предложенията, които фирма Пионер отправя към производителите на рапица, са едни най-добрите. Те със сигурност ще им помогнат да направят най-добрия и правилен избор, който ще им донесе успех и печалба. 

Публикувана в Растениевъдство

Министерството на селското стопанство на Франция обяви първата си прогноза за производството на мека пшеница, ечемик и рапица през 2017 г., съобщи електронното издание ZOL. От ведомството очакват реколтата от мека пшеница да нарасне с 30% спрямо изключително слабия добив през миналата година и да достигне 36,2 млн. тона. Само да припомним, че средният добив се очаква да бъде 7,04 тона от хектар пшеница при засети 5,147 млн. хектара.

Производството на ечемик се оценява на 12,2 млн. тона при 10,31 млн. тона, ожънати през миналата година. От тазгодишната реколта 9,7 млн. тона ще бъдат прибрани от ечемика, засят през есента.

Производството на рапица се прогнозира на миналогодишното ниво от 4,7 млн. тона при среден добив от 3,2 тона от хектар.

Публикувана в Бизнес

„Отчита се силно развитие на производството на рапица в България, като само за десет години площите нарастват от 15 000 ха на близо 200 000 ха. Продукцията се изнася предимно за Германия“. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров по време на среща с представители на Комисията по прехрана и земеделие при Германския Бундестаг, която се проведе в МЗХГ. Д-р Димитров запозна немската делегация със състоянието на аграрния отрасъл у нас, като обясни, че в последно време се наблюдава неговото динамично развитие. „С общи усилия трябва да работим за добро и балансирано земеделие в Европейския съюз“, каза още той.

Зам.-министър Димитров посочи, че обществото има нови изисквания спрямо хуманното отношение към животните. По думите му през следващите две години ще се работи активно в тази посока. „Българското земеделие е експортно ориентирано и външнотърговското салдо е положително. У нас се произвежда почти четири пъти повече зърно отколкото се потребява и близо 70% от износа е предназначен предимно за страните от ЕС“, обясни още той.


По време на срещата д-р Димитров разясни на немските си колеги състоянието на животновъдството в страната ни. „През последните десет години се наблюдава трансформация от млечно към месодайно говедовъдство. Овцевъдството също е традиционен сектор, като в България се отглеждат около 1,5 млн. овце“, посочи заместник-министърът. Той обобщи, че и другите сектори като птицевъдство, свиневъдство и биволовъдство бележат ръст. Бяха обсъдени и негативните последствия от болестите заразен нодуларен дерматит и птичи грип.

От своя страна, Фридрих Остендорф, заместник председател на Комисията по прехрана и земеделие, отбеляза, че в новоприсъединилите се държави в ЕС се наблюдават сходни проблеми в областта на безопасността на храните. В тази връзка той очаква с интерес дебатите за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.

Публикувана в Бизнес

Общата реколта от рапица в държавите-членки на Европейския съюз през 2017 г. ще нарасне с 600 хил. тона спрямо миналата година до 21 млн. тона, се посочва в поредния месечен доклад на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирана от електронното издание АПК-Информ. Въпреки ръста реколтата се очертава като втората най-слаба за последните 5 години, а и месечната корекция на експертите на компанията е в посока надолу с 300 хил. тона.

Най-голямо основание за неблагоприятната оценка дава очаквания спад на добивите, обусловен от лошите метеорологични условия за развитието на маслодайната култура на територията на повечето държави в Европа през тази пролет. Продължителната липса на валежи, както и силното застудяване през април тази година са довели до забавяне на развитието на посевите с рапица, което ще отложи във времето и прибирането на реколтата.

Площите, засети с рапица в ЕС, също са с 1% по-малко спрямо миналата година, или 6,48 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес

 Падналите незначителни количества валежи през първото десетдневие на месец април на повечето места в страната под 10 л/кв.м. и наднормените средноденонощни температури създадоха условия, при които почвените влагозапаси в 0-50 см. слой значително намаляха. Това ограничи поникването и началните фази от развитието на засетите в агротехнически срок посеви с пролетни култури в полските райони на страната.

През предстоящият седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от температури около нормите за втората половина на месец април. Земеделските култури ще се развиват с умерени темпове. При пшеницата и ечемика ще преобладава фаза вретенене, а в част от южни райони на страната – и преход от вретенене към начало на фаза изкласяване. При маслодайната рапица ще протича масово фаза цъфтеж. При овощните култури ще преобладава цъфтеж и формиране на завръзи. При лозата ще се осъществява фаза трети лист, а в южните райони - и начало на формиране на реса. При слънчогледа и царевицата, в зависимост от сеитбените дати, ще протичат фазите поникване и начало на листообразуване.

По-подходящи условия за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия - сеитбата на царевица и на топлолюбивите пролетни култури – памук, фасул, соя, фъстъци и др., внасяне на хербициди, за следцъфтежни пръскания при овощните култури срещу струпясване, брашнеста мана, сачмянки, листни въшки ще има към края на периода.

При първа възможност е необходимо земеделските производители да извършат наблюдения за плътността на най-важния неприятел в посевите с маслодайна рапица - рапичния цветояд. При поникналите посеви със слънчоглед през периода най – големи повреди нанасят сивият царевичен хоботник и телените червеи. При ягодоплодните култури периодът е подходящ за извеждане на борба срещу ягодовия хоботник, сиво гниене, дидимела по малината и др.

Петя Григорова

Агрометеоролог в НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Производството на рапица в държавите-членки на Европейския съюз през селскостопанския сезон 2017-2018 г. ще нарасне несъществено до 20,95 млн. тона от 20,53 млн. тона през настоящия сезон, прогнозират от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт.

Оценката за по-силна реколта се базира изцяло на подобрените очаквания за добивите до 3,26 тона от хектар при 3,15 тона от хектар през настоящия сезон, тъй като от асоциацията предвиждат свиване на засетите площи до 6,43 млн. хектара от 6,52 млн. хектара през сезон 2016-2017 г. Въпреки увеличаването на площите с рапица в Източна Европа и по-конкретно в Румъния, Унгария и Полша големите производители в ЕС – Франция, Германия и Великобритания – ще свият значително засетите масиви с маслодайната култура.

Доста по-различна е настоящата прогноза на Европейската комисия, според която се очаква значителен ръст от над 10% в производството на рапица, макар и от по-ниска база – до 22,1 млн. тона от 20 млн. тона през настоящия сезон. Експертите на ЕК предвиждат също повишаване на добивите през следващия сезон до 3,3 тона от хектар от 3,1 тона от хектар през настоящия, както и разширяване на засетите площи до 6,62 млн. хектара от 6,49 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес

В края на изтеклия седемдневен период средноденонощните температури на много места в страната бяха близки до биологичния минимум необходим за развитието на есенните посеви, което доведе до задържане в развитието на зимните житни култури и маслодайната рапица.

През първата половина на предстоящият седемдневен период се прогнозира съществено повишение на температурите и активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и трайните насаждения. При пшеницата и ечемика ще протича масово братене. При овощните култури ще се наблюдават фазите набъбване и разпукване на пъпките, а на места в Южните райони на страната при раноцъфтящите видове - и начало на фаза бутонизация. При лозата в южните райни (агростанция Сандански) и на места в Дунавската равнина (агростанции Николаево, Павликени) ще се осъществява фаза сокодвижение, а на места в югозападните райони на страната (агростанция Сандански) - и набъбване на пъпките.

Понижение на температурите и краткотрайна промяна в агрометеорологичните условия се очакват в края на периода. Прогнозираните стойности на средноденонощни температури ще останат около и над биологичния минимум необходим за развитието на зимните житни култури и рапицата. Изключения ще има на места в Северна България и високите полета на Западна България, където ще се създадат условия за затихване на вегетацията при есенните посеви.

През периода критични минимални температури за земеделските култури не се прогнозират.

Очакваните валежи в средата и в края на предстоящия период ще поддържат високо съдържанието на влага в горните почвени слоеве и в голяма част от полските райони ще затруднят провеждането на сезонните агротехнически мероприятия. На места в Южна България ще бъдат пропуснати агротехническите срокове за сеитбата на слънчогледа през втората половина на март.

По – подходящи условия за провеждане на предцъфтежните пръскания на овошките ще има в началото на периода.

Петя Григорова

Агрометеоролог в НИМХ – БАН

Публикувана в Агропрогноза

Въпреки зимните студове и ведостига на влага в почвата при сеитбата реколтата от рапица във Франция може да надхвърли първоначалните очаквания, обявиха от френския изследователски институт Terres Inovia, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт. Основанията на експертите на института за това предвиждане са, че студът се усилваше постепенно и растенията успяха да привикнат, а посевите, навлезли в зимата в слабо състояние, понесоха добре ниските температури.

Заради свиването на засетите през есента площи обаче реколтата едва ли ще надхвърли миналогодишната. Текущите оценки на министерството на селското стопанство на Франция сочат, че с рапица са били засети със 7% по-малко земи в сравнение с есента на 2015 г., или общо 1,44 млн. хектара. При това ниското ниво на влага в почвата продължава да притеснява френските фермери.

В Германия очакват по-силна реколта от миналогодишната благодарение на благоприятните метеорологични условия през зимата и разширяването на засетите площи през есента с 0,8% спрямо 2015 г. Фермерите отчитат като съществен риска от щети от вредители по маслодайната култура заради забраната за използване в Европейския съюз на пестицидите от групата на неоникотиноидите. Според тях за момента липсва алтернативно средство за защите на растенията с толкова висока ефективност.

В Полша засега липсват оценки за загубите от зимните студове. Фермерите обаче се надяват на увеличаване на реколтата до 2,7-2,8 млн. тона от 2,2 млн. тона през 2016 г. заради разширяването на засетите площи с между 6% и 12% спрямо есента на 2015 г.

Трите страни са най-големите производителки на рапица в ЕС.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 13 Февруари 2017 13:35

Агрометеорологична прогноза 13.02 - 20.02.2017

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се задържат динамични. През първото десетдневие на февруари те се определяха от редуващи се периоди с поднормени и наднормени температури, с максимални стойности на места до 16-18°С (Враца - 16°С, Ловеч - 16°С, В.Търново - 18°С, Благоевград - 17°С, Сандански - 17°С). Високите температури през втората половина от десетдневието и падналите валежи от дъжд, на места над 20 l/m² (Кнежа - 21 l/m², София - 23 l/m², Благоевград - 29 l/m², Сандански - 22 l/m², Казанлък - 24 l/m², Кърджали - 23 l/m²), стопиха снежната покривка в крайните източни и южни райони и част от зимните житни култури преминаха от дълбок в относителен покой.

Последвалото застудяване в началото на второто десетдневие възпрепятства нежелателното, преждевременно, възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури в южните райони на страната.

В началото на следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще запазят зимния си характер. В полските райони се прогнозират отрицателни средноденонощни температури, но без критични минимални стойности за зимуващите земеделски култури. В районите без снежна покривка, в преовлажнените след снеготопенето участъци със зимни житни култури и рапица, ще има повишена вероятност за образуване на ледена кора, което е предпоставка за изтегляне на посевите и механични повреди по растенията.

Съществено повишение на температурите и значителна промяна в агрометеорологичните условия се прогнозира през втората половина от второто десетдневие. В полските райони се очакват средноденонощни температури с положителни стойности и към края на периода част от есенните посеви ще преминават от дълбок в относителен покой. На места в крайните югозападни райони се прогнозират температурни условия близки до биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.

По-подходящи условия за провеждането на резитбите в лозовите и овощните масиви ще има през втората половина от периода.

Второто десетдневие на февруари е подходящ срок за сеитбата на пипер и патладжан в култивационните съоръжения за отглеждане на разсад предназначен за ранно полско производство на тези зеленчукови култури.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта