При спазване на правилата и особеностите на приложение,

бързо може да се коригира хранителен недостиг, както и да се повиши качеството на продукцията

Петър Кръстев, агроном

Нормалният растеж и пълноценното развитие на земеделските култури се осигуряват с консумираните от тях хранителни вещества. Те могат да постъпват в растенията не само чрез кореновата система, но и по пътя на усвояването им от надземните части на растенията – листа, стъбла, дръжки, генеративни органи. Едно от предназначението на листата е да осъществяват газовия обмен между растенията и околната среда, но те могат да служат и като орган за извънкореново хранене на растенията. Поглъщащата способност на листата на вода например първо е била проследена от френския физик Едмон Мариот през 1676 година. Процесът на адсорбция на разтворените минерални соли от листната повърхност е описан през 1877 година, а след това е потвърден научно през 1909 – 1912 г. от немския учен, агроном Лоренц Хилтнер. Подобен вид хранене е получило названието извънкореново или листно.

Листата поемат и превръщат абиотичния материал в клетъчен компонент
Потреблението на хранителни вещества представлява процес на постъпване на необходимите химични съединения от околната среда непосредствено в самото растение, включващ качествени изменения, свързани с преобразуване на абиотичен материал в клетъчен компонент, който е способен на по-нататъшни асимилационни процеси. Аналогично, по този начин повечето растения получават кислород и въглерод в молекулярна форма от атмосферния въздух, (където те се намират във вид на СО2), както и други хранителни вещества, в това число N, P, K, Ca, Mg и микроелементи, намиращи се в солевите разтвори в определена концентрация. Такъв вид хранене съществува паралелно с кореновото, при което хранителните вещества и водата, намиращи се в почвата, постъпват в растението чрез кореновата система.

Листното подхранване е само допълнително и не може да замени кореновото

Листното подхранване следва да се възприема като допълнително хранене, което позволява оперативно бързо да се реагира на недостига на един или друг елемент не само по визуални признаци, но и въз основа на анализ на растителна биомаса. В същото време корекцията в храненето чрез листата може да се направи в кратки срокове, позволяващи икономия на труд и консумативи. Получаването на необходимите минерални вещества чрез листно подхранване не може да замени кореновото хранене, тъй като обемът на поглъщаните от надземните части торове и техният качествен състав са доста малки. Чрез опити е установено, че културите, получаващи хранителни елементи само през листата, осезаемо изостават в развитието си, особено в образуване на генеративни органи (цветове). Несъмнено, достойнство на извънкореновото хранене е достъпната йонна форма на торовете, които лесно се усвояват от растенията и са много по-ефективни от веществата, постъпващи от почвата. Минералните вещества от тях се включват непосредствено в състава на протеините, ензимите, пигментните пластиди на културата и др., образувайки органоминерални съединения. В същото време листното подхранване може да се приложи едновременно с третирането на културата с пестициди, а също и заедно с азотните торове, изключвайки вариантите за комбиниране в разтвори с несъвместими компоненти.

Фактори за ефективност на листното хранене

Ефективността на минералните торове за листно подхранване зависи от три основни фактора: почвен, растителен и екологичен.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Органични семена са семената, получени от екологично чисти растения, т.е. тези, които се отглеждат без използване на химични торове, пестициди и стимулатори на растежа или други агрохимикали

Според нов доклад на "Grand View Research", световният пазар на биологични семена ще достигне 4,59 млрд. долара до 2022 г.
Популярността на биологичното земеделие и нарастващата екологична информираност на обществото доведоха до промяна в потребителските предпочитания в храните.

Анализатори прогнозират, че тези тенденции ще допринесат за развитието на пазара на биологични семена в близко бъдеще, особено в развиващите се пазари на Азиатско-тихоокеанския регион и Централна и Южна Америка.
Очаква се, че високата цена на органични семена и липсата на информираност на потребителите ще бъдат основните фактори за задържане растежа и развитието на индустрията. Липсата на висококачествени и сертифицирани биологични семена е друг важен момент, който се очаква да има отрицателно въздействие както на регионалния, така и на световния пазар през следващите седем години.
Технологичниите достижения, по-добро управление на стойността и широка дистрибуторска мрежа – на това експертите съветват да се обърне внимание от участниците в отрасъла за постигане на рентабилност през прогнозруемият период.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Предлагаме качествени продукти на изгодни цени и затова хората ни се доверяват, споделя Ваня Горчева, мениджър „Растителна защита” в компанията, пред читателите на в. „Гласът на фермера“

Интервю на агр. Петър Кръстев

Г-жо Горчева, какъв беше акцентът на представянето ви пред фермерите, членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите?

  • Направихме премиерата на новия продукт за растителна защита Приаксор – първия SDHI и стробилурин от групата на новите фунгициди на БАСФ за опазване на житни култури. Много силно подчертахме, че през следващите няколко години очакваме динамична промяна в растителната защита и по-специално за БАСФ, обновление на листата ни фунгициди, с която ще надградим отново производителността и печалбите на българското земеделие.

  • Кое е активното вещество от групата на SDHI на новия ви продукт?

  • Ксемиум е новият SDHI фунгицид на БАСФ. Той се отличава с уникалната си мобилност, а именно със способността си да преодолява много ефективно восъчните и хидрофилни бариери на клетките на гъбните заболявания. Познат е вече на българския пазар с премиерата на продукта Систива – първия и единствен засега фунгицид за борба с листните болести по житните култури, който може да бъде прилаган заедно със семената.

  • Как българските земеделци приемат подобен род иновации?

  • Не всички хора решават да започнат още от самото начало с този тип продукти. Всъщност най-добрата растителна защита е растенията да се опазят превантивно от болести и от абиотичните фактори, т.е. да засилваш тяхната физиология още от самото начало, от сеитбата. Ако започнем със Систива и по-нататък през вегетацията – било рано напролет или по-късно при изкласяване, се приложи Приаксор – новият ни фунгицид, там вече имаме надграждането на Ксемиум. Той отново ще ни даде дълга защита и ефикасна борба с болестите за опазване на културата и борба с абиотичните фактори, защото е надграден с F500. F500 е най-новият стробилурин на БАСФ и комбинирането на тези две активни вещества на практика формира новия клас растителна защита, от който вече се нуждаем.

  • Какво налага внедряването на нов клас растителна защита?

  • През последните 3-4 години при пшеницата в България имаме нова генетиката и сортовете, които се отглеждат, вече са на 70% западноевропейска селекция, едва 30% остана българска. Тези нови сортове се характеризират с нови заболявания, с нови трудности и за тях се изисква съответно и нов клас растителна защита. Аз изключително много се радвам, че БАСФ са инвестирали много в откриването на нови формули и нови молекули. На пазара вече излизат новите продукти и новите фунгициди, с които ние можем да опазваме все по-ефективно и по-успешно житните култури. Освен това всички се стремим към едно – предлагаме качествена растителна защита. Разбира се, на цени, които производителите могат да си позволят, защото сме наясно, че през последните 2-3 години земеделието е доста предизвикателно. Срещаме все повече и по-различни трудности, особено с реализиране на продукцията. В началото на следващата година ще обявим цената на Приаксор и отсега мога да ви уверя, че тя ще бъдат изключително съобразена с българските условия, което е много съществено.

  • Предвиждате ли друга промяна в портфолиото на БАСФ, има ли продукти, които ще отпаднат?

  • Към момента планираме тази промяна да бъде плавна. Внедрихме Систива, влизаме с Приаксор, очакваме в следващите няколко години да лансираме и новия триазол на БАСФ, който е с много големи очаквания на фирмата. На този етап през 2018 година българските земеделски производители ще имат достъп до цялата ни листа, което е много важно, защото новите неща изискват време. Предвиждаме в рамките на 2-4 години новите продукти да заемат значително място в производството, както се случи със сортовете. Но и в този смисъл ние ще си запазим основната линия продукти.

  • Кой от досега познатите фунгициди на БАСФ е фаворит на пазара?

  • Танго Супер е нашият най-силен, доказан в практиката, фунгицид, на който може да се разчита във всякакви климатични условия за познатите болести в България.Характерно за него е, че успяхме да свалим цената на нива, които го направиха икономичен фунгицид за масови посеви. Танго Супер е много пластичен, може да бъде прилаган във всички фази от развитие на културата от пролетта до края на вегетацията.

  • Кои продукти са най-търсени от производителите?

  • Предвид големите площи, които обработват, сред българските земеделци има всякакви групи. Има и традиционалисти, и новатори, и икономисти, които много се съобразяват с цената на продукта. Но тези хора, които правят добро земеделие, не се интересуват дали нещо струва с 20 или 30 стотинки повече. Те се съобразяват само с това, какво получават срещу тази цена. Добавена стойност може да имаш в различните групи фунгициди – в икономичната, в средната група и разбира се, с иновациите. Но иновациите изискват време и моето лично впечатление е, че българинът е готов и отворен да ползва нови неща, харесва и подкрепя новото.

  • Бихте ли се ангажирала с някаква прогноза за фитосанитнарното състояние на зимните житни култури?

  • Както знаем, няма година с година еднакви, особено в борбата с болестите. Тази година беше с най-нисък фон на нападение от болести и въпреки това имахме изненади в по-късни етапи – ръжди. Какво можем да очакваме, никой в момента не може да прогнозира. Виждаме обаче по прогнозите, че се очаква една по-мека зима. Сеитбата на пшеницата премина при добри условия, така че има всички условия тя да се развива добре и в началото на следващата година.

  • Това означава ли, че не е препоръчително да се правят профилактични пръскания срещу болести?

  • Много характерно е, че голяма част от българското земеделие е интензивно, т. е. употребата на фунгициди не се свързва само с климатичните условия – дали има влага, или няма. Свързва се с това какво си вложил, какво торене си направил, така че в този смисъл ние смятаме, че добро интензивно производство може да се прави и само с един фунгицид. И тъй като болестите се контролират най-добре превантивно, аз смятам че от листата на БАСФ хората могат да си позволят два фунгицида при всякакви климатични условия, на много добри цени в зависимост от това, в коя група влизат. Например Капало не се избира с калкулатор, но Диамант Макс може да се избере с калкулатор, защото ако сравниш голяма част от нашите стробилурини с конкурентни продукти и с подобни качества, се вижда, че нашите цени са много изгодни. Затова изпитахме голямо удовлетворение, когато видяхме, че българските земеделци разпознаха тези усилия от наша страна. На изключително качествени продукти, с които се работи в Германия, успяхме да направим цени, адекватни за българската реалност. Една от моите основни задачи е да работя много активно с цените, защото колкото и да е хубав даден продукт, трябва да можеш да си го позволиш.

  • Идват ли в България чужденци, които да се интересуват от нашето земеделие?

  • Тази година имахме голяма група французи – фермери и дистрибутори. Имаме посещения от всички държави и чужденците, идвайки в България, разпознават и виждат, че тук се прави качествено земеделие. В областта на земеделието ние наистина се развиваме добре и това, което успяват да постигнат българските фермери в българските условия, сблъсквайки се с всякакъв тип проблеми – логистични, законодателни и други, е забележително. То е разпознато от големите пазари и от фермерите, които работят на Запад.

  • Кой е най-големият успех на БАСФ за 2017 година?

  • За 2017 година най-голям успех имаме с Пулсар Плюс и Систива – новите ни продукти. Разпознавам ги като голям успех, защото когато един продукт още от първата година навлиза толкова масово, както се случи с Пулсар Плюс, това означава, че хората ти вярват и ти се доверяват. Наложи се да направим нов внос на продукта с 50% повече от планираните. И естествено, резултатите, които получихме от новите Clearfild хибриди, бяха изключително добри. Цената на Пулсар Плюс беше много добре съобразена и много конкурентна.

Систива също беше един невероятен успех за нас. Досега фермерите никога не са третирали семената на пшеницата с фунгицид, от който очакват да се справи по-късно с листните болести, но много хора ни се довериха. Затова сега ние имаме специален проект с хората, които третираха със Систива. Правим парцелки, където прилагаме различни дози Систива, за да можем следващата година да излезем с много ясно подкрепена от българските полета информация – кой е икономически ефективният начин, коя доза да се приложи и какво да очакваш от нея. Успехите ни, разбира се, са с цялата листа фунгициди и с всички наши продукти. За мен е огромен успех, че хората ни се доверяват, доверяват се на продуктите ни, което се вижда от факта, че всяка година успяваме да повишим продажбите си. Какво по-хубаво от това!

Публикувана в Растениевъдство
Фермерът Дерек Шафер от източната част на щата Вашингтон само за година е спестил 70 000 щатски долара от хербициди. Той използва технология, която съчетава инфрачервена светлина, сензори и специални дюзи. Тази технология открива плевелите и разпръсква хербицидите локално на участък с размер на монета от 5 цента. Технологията за автоматична идентификация на растенията  WEEDit позволява хербицида да се разпръсква точно върху растението със скорост от 24 км/час както през деня, така и през нощта.
Сензорите с помощта на флуорисцентна светлина откриват живите растения и активират клапани, насочени към плевелите. Подобна технология е била достъпна и досега, но тя изисква точно колибриране от оператора.
WEEDit се калибрира автоматично с честота 50 пъти в секунда, което е впечатляваща крачка напред в сравнение със старата технология.
Разработената в Холандия технология  WEEDit може да бъде поставена на всяка една пръскачка. И докато традиционно се прилага непрекъснато разпръскване на хербицидите,  WEEDit активира дюзите само, когато те откриват плевел. По думите на Дерек Шафер икономията може да бъде повече от впечатляваща. За новото оборудване той е похарчил над 100 000 щатски долара, но както твърди фермерът, тези разходи напълно са се изплатили за 2 години.
Да внедри новата технология в стопанството си го е накарала резистентността на плевелите, която той открил в пшеницата, граха и рапицата на своите площи. През настоящата година икономията на хербицидите в стопанството е достигнала 90 на сто. "Наливам 60 галона (227 литра) глифозат в пръскачката, оборудвана със системата WEEDit, и това количество ми стига за два дни. Преди използвах същия обем за 2 часа пръскане", разказва Шафер. Той провежда пръскането на скорост 13-16 км/час и споделя, че работата с новата система е съвсем лесна. "Тя се стартира с едно натискане на бутона. Това е самодостатъчна технология, която не се нуждае от помощ от страна на механизатора. През нощта хербицидите се внасят също толкова прецизно, както и през деня, тъй като се използва инфрачеврена светлина", казва фермерът.

 

Публикувана в Растениевъдство

Световноизвестни концерни преживяват епоха на сливане и поглъщане и това се отразява негативно на броя на провежданите от тях изследвания, а също така и на цената на ПРЗ за потребителите

Агр. Петър Кръстев

Към настоящия момент пазарът на препарати за растителна защита (ПРЗ) претърпява сериозни промени. Фирмите-производители се консолидират, текат процеси на сливания и поглъщания. Пускането в оборот на нови активни вещества става все по-трудно и сложно, а много от разрешените препарати вече не са достатъчно ефективни. В същото време растителната защита е основен елемент от съвременните технологии по отглеждане на земеделските култури и без нея бъдещето на растениевъдството в световен мащаб е обречено. Накъде върви светът и какво е бъдещето на земеделието?

Тенденции на пазара на ПРЗ

Световният пазар на ПРЗ преживява сериозни промени. Особено бурен е европейският пазар. Все по-трудни правила ограничават разрешаването за използване на нови активни вещества, а в правителствените кръгове се обсъжда въвеждането на специален данък. На този фон действието на много от сега използваните препарати се влошава – цели групи активни вещества се сблъскват с проблема на устойчивостта, а препоръките по предотвратяване развитието на резистентност често се пренебрегват и дори напълно се игнорират. Световноизвестни концерни преживяват епоха на сливане и поглъщане и това се отразява негативно на броя на провежданите от тях изследвания, а също така и на цената на ПРЗ за потребителите. Нека разгледаме актуалните мегатенденции на пазара за препарати за растителна защита от три позиции и да се спрем на някои от тях.

Агрохимия, промишленост и търговия

Промишлеността частично съкращава обема за финансиране на изследователските работи и разработки на нови активни вещества, съсредоточава се повече в производството на масови продукти. Провежда се консолидация на концерни и дистрибутори. Производството в Китай и Индия води до свръхпроизводство. Пазар на бъдещето наричат страните от Азия и Африка. Положението е нестабилно.

Селскостопанските производители

Менят се формулации: от прахове (ВРП – водоразтворими прахове) и гранули (ВРГ – водоразтворими гранули), към маслени дисперсии (МД), капсулни суспензии (СК) или микроемулсии (МЕ). Ко-формулации откриват нови хоризонти. Продукти на биотехнологиите често не се търсят, остават неизползвани. За защита на растенията от патогени и вредители се прибягва към използване на нанотехнологии. С все по-голямо търсене се ползват биопрепаратите. Внедряването на достиженията на точното земеделие и дигитализацията позволяват да се намалят разходите за ПРЗ с 15%, особена роля тук играят сензорните технологии.

Регулиращи органи

Разрешение за използване получават все по-малко активни вещества. Сред причините са високата стойност на досиетата, изисквани при оформление на разрешенията, и несъответствието cut-off – критериите, сред които например е влияние на ендокринната система на човека. Отделен пример – глифозат, съдбата на който Еврокомисията не е решила до този момент и дискусията още продължава.

Мащабна трансформация: сливания на гиганти

Смущенията, които търпи през последните две години пазарът на ПРЗ, който е обвързан и разбира се, се влияе от неблагоприятната обстановка на аграрния пазар. За да остане този пазар привлекателен за своите акционери, се демонстрират растящи, без оглед на конкретни резултати, печалби, а “химиците“ започнаха да генерират идеи за сливания и поглъщания.

Интересна ситуация се оформя около американския Monsanto, делът на който е малко повече от 4% от световния пазар на ПРЗ. Monsanto през 2015 година дръзна да направи предложение на лидера на пазара с 10%-н дял и резидентство в Швейцария – Syngenta. Предложението на американската компания се оказа в този момент непривлекателно за Syngenta и последната насочи интереса си към китайската държавна корпорация ChemChina. Оценена на 43 млрд. долара, Syngenta твърде скоро представи и двете компании в Еврокомисията за одобрение на сделката. В края на март 2017 г. дойде новината, че това съгласие е получено. При подготовката на своята резолюция Еврокомисията обърна внимание на ChemChina, че закупената от нея година по-рано израелска AdamaAgriculturalSolutions трябва да намали бизнеса си с пестициди и растителни регулатори и постави някои условия и на Syngenta. Сега Syngenta и Adama под “крилото“ наChemChina, според различни прогнози, могат да претендират за 13,3% от световния пазар, а сумарният оборот с ПРЗ се оцeнява на 14,8 млрд. евро.

През март 2017 година Еврокомисията одобри още една сделка по сливане, този път по отношение на Dow и DuPont. Тук обаче беше поставено изискване за продажбата на част от активите на DuPont на още една химическа компания – FMCCorporation. Според условията на споразумението FMC придоби от DuPont линия хербициди за борба с широколистни плевели в посеви на житни култури и инсектициди за борба с листогризещи насекоми. Към тях се прибави и научно-изследователското подразделение “Препарати за растителна защита“ (с изключение портфолиото с обеззаразители, нематоциди и разработки, намиращи са на финални етапи). В арсенала на новата обединена компания трябва да останат препарати за борба с широколистни и житни плевели в посеви царевица и соя, “силно портфолио“ хербициди за зърнени, линия фунгициди на DuPont и инсектициди на Dow. Като се има предвид семепроизводственото подразделение DuPontPioneer, новата компания обещава на растениевъдите от цял свят широк избор от качествени продукти на конкурентни цени и достъп до ефективни решения. Успешното завършване на сливането TheDowChemicalCompany (Dow) и E. I. DuPontdeNemours & Company (DuPont) беше обнародвано на 1 септември 2017 година. Обединената компания DowDuPont™ заема почти 8% от световния пазар, а сумарният й оборот с ПРЗ възлиза на 17 млрд. евро.

Но да се върнем към Monsanto, която внезапно от купувач се превърна в обект на търговия. Интерес към покупка на компанията прояви Bayer, като още през 1974 година имаше домогвания към патента за препарати на основата на глифозат (Roundup). Преговорите по стойността на покупката се проточиха много, но в края на септември 2016 година беше анонсирана цена от 66 млрд. Долара. Сделката обаче изисква мащабно съгласуване не само в Еврокомисията, но и в регулиращите търговията в цял свят организации, защото става дума за прогнозируем дял от пазара в размер на 14%. В резултат, Bayer трябваше да продадат линия свои продукти LibertyLink (семена и ПРЗ). Сливането на Monsanto (с оборот 13 млрд. евро) и Bayer (оборотът на подразделението CropScience е 10 млрд. евро) трябва да завърши в края на 2017 година.

Не остана извън надпреварата в покупко-продажби на конкуриращи се компании и още една известна компания – лидерът в световната химическа промишленост BASF (оборот в сферата на ПРЗ през 2015 година 5,8 млрд. евро). Особен интерес за тази корпорация представляваха отделни линии продукти (соя, памук, рапица), продавани от Bayer и Monsanto.

Със завършването на сливането на двете последни компании се образува четвърта силна корпорация, под контрола на които ще се окажат 74% от световния пазар на ПРЗ.

Точност на приложение

Но не само стратегиите за окрупняване на химическите компании са бъдещето на отрасъла. Както показва анкета, повечето специалисти в Германия смятат, че в близко бъдеще селскостопанското производство ще стане немислимо без използване на сензори, в частност при внасяне на хербициди и фунгициди. Пазарът днес вече предлага решения, позволяващи да се намали разходът на хербицид с 20 – 60%. Такива показатели са получили изследователи от Университета Вагенинген (Нидерландия) при провеждане на изпитвания на система сензорни дюзи AmaSpot на компания Amazone, разработени съвместно с фирма Rometron и производителя на разпръсквачи agrotop. За системата, монтирана на пръскачките на немския производител, се заговори през 2015 година. Принципът на нейното действие се състои в това, че флуоресцентни датчици GreenSence реагират на наличие на хлорофил, разпознават плевелните растения или покълващите самосевки, в резултат на което работният разтвор от разпръсквачите се подава именно на разпознатите растения и не се разпръсква по цялата повърхност на полето.

Своята лепта в намаляване товара на околната среда внася и Bayer, обединявайки усилия с известния производител на технически решения Bosch. На световното изложение Agritechnica 2017 в Хановер (12-18 ноември) бе представена “технология на умното разпръскване“. Тя се отличава от предшестващите системи, които различават само наличие или отсъствие на растения, но не ги разделят на плевели и посев.

Умното пръскане“ по Bosch и Bayer предполага използването на множество камери на щангата с разпръсквачи, които правят голямо количество фотографии на плевелната растителност. Снимките се анализират от система, в резултат на което става възможно идентифицирането на вида плевел и тогава се взема решение за “оптимален метод на въздействие“ върху него. Интересно е, че системата може да отчита предшестващите обработки, да анализира съвместимостта на активните вещества и да изчислява най-ефективната доза за изпръскване на работния разтвор.

Цената на забраната

Ако говорим за бъдещето на отрасъла, не може да не засегнем въпроса за по-нататъшната съдба на глифозата. Най малкото, защото в света почти 400 млн. ха се обработват с препарати именно на базата на това активно вещество. Хербицидите на основата на молекулата, открита през 1950 г. от швейцарския химик Хенри Мартин, са получили широко разпространение в селското стопанство в началото на 70-те години на миналото столетие и все още са доста популярни. Според обнародваните през август т. г. изследвания, проведени от компания Kleffmann, през 2015 година в света са били използвани над 850,57 хил. т глифозат, като 90% от тях се падат на отрасъла селско стопанство. Примерно 361 млн. ха са били обработени с хербициди на основата на глифозат.

Напомняме, че горещите дискусии около това активно вещество се разгоряха преди няколко години във връзка с пререгистрацията му в Евросъюза. Тогава обществеността беше възбудена от отделни изследвания, предполагащи, че глифозатът провокира развитие на онкологични заболявания, оказва влияние на ендокринната система на човека, вреди на екологията. В края на 2014 г. се появиха опровержения на тези хипотези, но въпреки това Еврокомисията до този момент не е приела окончателно решение дали да продължи срока на прилагането на глифозата на територията на ЕС (технически продълженият срок изтича на 15 декември 2017 година).

Агенция Kleffmann реши да защити ползването на глифозата, като анализира икономическите последствия за немските фермери от евентуалната забрана на това активно вещество. Отказът от хербицида с тотално действие ще изисква по-интензивни почвообработки, в резултат на което ще се увеличава броят на преминаванията в полето, ще нарастват разходите за ГСМ, ще се изостри проблемът с почвената ерозия, често ще се регистрират случаи на резистентност при плевелите, ще намалеят добивите от културите. Така например при отглеждане на пшеница разходите за дизелово гориво ще нарастват с 20%, на хербицидите – с 10%. Доходността на селскостопанското производство в рамките на едно стопанство съществено намалява, в отделни случаи и култури фермерите от хектар губят до 523 евро. Разходът на дизелово гориво в разчета на хектар ще бъде 10 – 23 л/ха, което ще се влее впоследствие в околната среда – емисията от въглеродния диоксид от един хектар ще бъде 28 – 61 кг.

Въпреки че Европа отчита само 4% от използвания в света глифозат, тя не е склонна да води диалог и дискусия и да се вслушва в мнението на водещи специалисти на пазара именно в страните от ЕС. Въвеждането на извънреден данък за използване на ПРЗ в Германия може да доведе до съществено колебание на пазара за храни, без да говорим за забраната на отделни групи препарати. От ограничения в използването са застрашени фунгициди от групата на азолите. Ако тази забрана влезе в сила, химическите начини за борба с полягането на стъблата, фузариума по класа, септориозата, жълтата и кафявата ръжда по пшеницата или мрежестата петнистост по ечемика ще останат невъзможни. Това се отнася и за фомата по рапицата и церкоспорозата по захарното цвекло.

Да вземем за пример активното вещество епоксиконазол. Според изследване на д-р Стефан Нолеп от Хумболтския форум по въпросите на продоволствието и селското стопанство HFFA (HumboldtForumforFoodandAgriculture) забраната ще се отрази на обработката с фунгициди на посевите с пшеница в 45 от 100 случая, и в 28 – при ечемика. В сравнение с необработените контроли прилагането на препарати на основата на епоксиконазол благоприятства увеличаването на добивите при пшеницата с 18, а при ечемика – с 20%. Без тези активни вещества приходите на селскостопанските производители ще намалеят почти с 50 млн. евро.

Или друг пример – неоникотиноидите. Без тях рентабилността при отглеждане на рапица съществено ще намалее, по данни на учени от HFFA. В рамките на ЕС забраната на обеззаразителите от тази група при рапицата ще доведе до огромен ръст от допълнителни издръжки – до 880 млн. евро. Оборотът при културата ще намалее с 350 млн. евро, за борба с рапичната бълха се изискват 120 млн. евро, а срещу зелевите мухи е безполезно да се провежда пръскане. Д-р Нолеп оценява загубите от качеството на маслодайните семена на 50 млн. евро, загубите на селекционерите и семепроизводителите –на 360 млн. евро.

Какво остава в арсенала?

Скъпоструващи решения, разширени сеитбообороти, по-интензивна почвообработващ, използване на сортове, устойчиви към едни или други патогени. Не е изключено измененията на пазара в крайна сметка да доведат до това, че в сеитбооборота културите на интензивното земеделие да се заменят от култури, изискващи по-малки разходи за ПРЗ, например царевица. При такъв сценарий практикуването на земеделие в отделни региони ще стане съвсем неизгодно.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 18 Септември 2017 20:40

Китайските учени създадоха умен пестицид

Китайските учени създадоха умен пестицид, който при попадане в почвата  контролира сам себе си, за да бъде внесена точната доза от препарата.
Учените от Китайската академия на науките са използвали смес от диатомит, железен окис и магнезий плюс хитозан, за да получат съединение, което може да бъде променяно чрез промяна на рН на почвата.
"Отделянето на пестицида, смесен с тази добавка, се регулира с помощта на промяна на рН на почвата. Добавката "обгръща" препарата и действа като отваря вратата, през която пестицидът се разтваря в кисела среда", обясняват действието учените.
Те отбелязват, че изобретението им е много подходящо за едносезонни култури и помага в пъти да се намали употребата на пестициди. Отчетът им е публикуван в авторитетното международно списание Chemical Engineering Journal.
Освен това, учените отбелязват, че китайското земеделие в много голяма степен зависи от използването на пестициди, пазарът на които се оценява на повече от 1 млн. т. годишно. Но по-малко от 40 на сто от тези количества действително оказват влияние върху добивите, а останалото просто се отмива, замърсявайки почвата и водата. Докато новият умен пестицид има рециркулационен ефект, тоест се възстановява от почвата и водата.
"Ефектът на рециркулация в нашите опити показва, че 30 на сто от остатъците на пестицидите могат да бъдат възстановени", казват учените и добавят, че още е твърде рано да се изведе тяхното изобретение на пазара, тъй като нано материалите са твърде скъпи за фермерите.
"Приемаме това като нов етап на успешното мадернизиране на пестицидните продукти и ще продължим да работим, за да направим препарата по-ефективен и икономически изгоден", завършват създателите на изобретението.
Публикувана в Растениевъдство

Изследователи от фирма "Филипс", отглеждат под ЛЕД-лампи рукола, в листата на която съдържанието на витамин С е 7 пъти по-висока от обичайното (в сравнение с данните, публикувани от Министерството на земеделието на САЩ). Тези проучвания са проведени в сътрудничество с Университета на Вагенинген и Университета Маастрихт , разработва се нова "рецепта" за светлина за отглеждане на растения на закрито при липсата на естествена светлина.

Учените се опитват да установят дали е възможно при тези условия да получат продукти с една и съща хранителната стойност, като отглежданите при естествени условия. Според представители на компанията "Philips", при използване на такава светлина се отглеждат така наречените функционални храни (functional foods) свисоко съдържание на биологично активни вещества. Търсенето на тези продукти в последно време расте, тъй като все повече и повече потребители започват да обръщат сериозно внимание на здравето си. Отглежданата под ЛЕД-светлини рукола  притежава намалено съдържание на нитрати ( максимално съдържание на нитрати в ЕО в рукола е 7000 мг / кг свежа маса), тъй като добивът на зелена маса е висок. В този случай, съдържанието на захари е по-високо и вкуса по-малко остър. Съдържанието на захари в листата на рукола, отглеждани под лед лампи, достигна 5-8° Brix , което се свързва с по-сладък вкус по преценка на дегустаторите.

Тези изследвания са проведени в изследователския център GrowWise в Айндховен (Холандия). Руколата се отглеждат в четири различни режима на осветление при използване на комбинации от три светодиоди, а в контролния вариант се симулира естествена светлина. Проучва се и въздействието на синята и червена светлина с висока дължина на вълната на срока на годност на руколата и съдържанието на хранителни вещества в нея.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Смисълът на сидератите не е в това полето винаги да е покрито. На първо място те са защита на почвата от ерозия, на второ - те подобряват условията за живот на живите организми в почвата, а на трето - оптимизират структурата на почвата, внасят в нея органика.
Една от най-важните задачи на сидератите е да бъдат храна за почвата, възможност тя да бъде наситена и с въглероден диоксид, който е един от най-важните съставки за живота на почвените бактерии. 
Експертите винаги подчертават, че само с химия на полето няма как да се мине. Необходима е храна за бактериите, която може да се получи само от органичната маса. При жътвата, заедно със зърното от полето се изнасят и фосфора, калия, както и различните макро и микроелементи. Фермерът ги връща обратно под формата на химични хранителни елементи. Органичната маса от сидератите дава възможност за сметка на корените, които проникват в дълбоките почвени пластове, да се получават необходимите хранителни вещества. След това тази органична маса помага те да се превърнат в лесноусвоима форма, и по този начин растението може да получава така необходимите за растежа си елементи, които преди са били недостъпни за него. Но за да се получи разултат, трябва да се използват сидерати винаги.
Ако се прилага сидератен сеитбооборот, то полето не бива да остава без покривна култура. На полето когато върви комбайн, след него трябва да върви сеялката със сидератите, за да не се загуби влагата, казват агрономите.
Основният проблем на почвите навсякъде по света е неправилната почвообработка. Според много специалисти, плугът трябва да се замени с кореновите системи на различни растения. Трябва да се сеят култури със силно развита коренова система. Всички те имат своите пропорции, но винаги трябва да присъстват 50 на сто бобови, за да могат да се изхранят растенията сами.И едва когато сидератът цъфне, с него могат да се провеждат операции - или унищожаване с глифозат, или леко дисковане на дълбочина 5 см, където основно работят почвените бактерии. И едва след това може да се сее основната култура. А корените на сидерата изпълняват ролята на плуга и почвообработката. Там, където са били засети сидератите не се наблюдава напукване на почвата, нейната структура е много по-добра.
Важно е да се отбележи, че само една култура не е сидерат. Ако се сее само горчица например, то ще има определени общи заболявания с други култури, и нейните корени не са толкова мощни, че да разрохкат почвата. Най-сложното е да се засеят зърнените култури в сидератите. Зърнените са с дребни семена, а растителната маса върху почвата зачително затруднява сеитбата им. Затова трябва да се направи съвсем плитка почвообработка на дълбочина 3-4 см и тогава да се сее. Или да се използва валяк, за да се утъпкат сидератите или сеялка за директна сеитба.
Важно е и количеството на влагата. Ако тя е под 500 мм, то отглеждането на сидерати ще е по-трудно. Трябва да се получи маса преди сеитбата на основната култура. За целта трябва да се изберат такива култури, които не се нуждаят от много влага.
Към недостатъците на сидератите агрономите отнасят това, че през първите години на внедряването им намаляват добивите и се увеличава количеството на плевелите. Тъй като фосфорът и калият, които те внасят, няма да достигат корените така, както му се иска на фермера. 
При сеитбата на сидератите на полето не трябва да има никакви тежки машини. Техниката трябва да е оборудвана със сдвоени гуми или такива с ниско наляга.

 

Публикувана в Растениевъдство

Началото е в качествените семена, но културите трябва да се отглеждат по всички правила – твърди управителката на „Сортови семена 2002“Анита Гешевска, която показа пред фермери опитните си парцели с пшеница, тритикале и ечемик

Агр. Петър Кръстев

с. Радишево, Плевенско

Прецизно подреден стопански двор, където всяко нещо беше намерило точното си място. Високопроизводителна техника от най-престижните марки трактори, комбайни и почвообработващи машини бе старателно измита и подредена като в шоурум, а зад тях се извисяваха огромни силози за съхранение на зърно. Модерна административна сграда, която по нищо не остъпва на сградите на най-престижни фирми в големите градове, заобиколена от перфектно озеленен двор... Всичко това прави приятно впечатление още щом прекрачиш портала на фирма „Сортови семена 2002“ ЕООД Плевен, в с. Радишево. Посреща ни любезно собственичката и управител на фирмата Анита Гешевска. Жената, която не се плаши от трудности, а ги приема като предизвикателство и винаги намира решение.

Денят на посещението ни, разбира се, не беше случайно избран. Бяхме поканени на Открития ден на полето, организиран от Анита Гешевска заедно с партниращи фирми, занимаващи се с търговия на семена и торове.

Събитието уважиха много фермери от Северозападна и Централна Северна България, повечето от които клиенти на „Сортови семена 2002“ от самото й създаване преди повече от 15 години. Анита Гешевска е спечелила тяхното доверие, защото познава отлично продуктите, които им предлага, и никога не подвежда клиентите си. Освен това тя е не само производител на висококачествени семена, а осъществява производство и на стокова продукция.

Съвсем близо до стопанския двор, на полето бяха стриктно подредени опитни парцели с пшеница, ечемик и тритикале от известната австрийска фирма ЗААТБАУ Линц. Освен житни култури, компанията предлага и рапични хибриди, слънчоглед от всички технологии, царевица, всички бобови култури, пролетен фуражен високопротеинов грах за зърно, който не поляга и дава много високи добиви. Австрийската селекция се слави с високото си качество, затова Анита Гешевска се е спряла именно на нея, за да популяризира и прави семепроизводство на нейните сортове и хибриди, които задължително тества предварително. Пшениците, които тя предлага, са висококачествени, защото знае, че в България зърнопроизводителите имат традиция да изискват не само количество, но и качество.

Технологични детайли в опитните парцели

Извършена е предсеитбена обработка на площите и предсеитбено торене с 30 кг/дка троен суперфосфат. „Идеята е да покажем тези семена, които са направени върху сиви горски почви, за да се види потенциалът на сортовете от тази селекция“, каза пред колегите си Анита Гешевска. И продължи: „След торенето сме засели семената, валирали сме и при височина на посевите 8-10 см сме внесли калциево-амониев нитрат, тъй като освен глинести, почвите ни са и кисели. След това сме направили още две подхранвания с по 10 кг азот – едното през февруари, а другото през април. Пролетта сме приложили хербицид срещу житни и широколистни плевели, като заедно с него сме внесли и фунгицид срещу болестите. Ползвали сме и листни торове, съдържащи аминокиселини. Това е приложената технология при тези семена“, запозна подробно гостите си Анита Гешевска.

Земеделските производители с интерес наблюдаваха опитните парцели с всеки внесен сорт от висококачествената австрийска селекция на тритикале, ечемик и пшеница.

Домакинята на събитието уточни, че всичко това е направено не на плодородна почва, а на сиви горски почви, които преобладават в района. Те се характеризират с по-слаба продуктивност, по-трудно се обработват, защото са глинести и имат кисела реакция. Въпреки това не маловажно условие обаче, ако се използват качествени семена, подходяща техника и агротехника, резултатите са налице. Доказва го състоянието на посевите в опитните парцели., подготвени от професионалистката.

Стана ясно, че тритикалето Калориус, което видяхме в опитните парцели, в семепроизводното стопанство на Анита Гешевска дава добив над 1200 кг/дка.

Грахът от селекцията на ЗААТБАУ Линц е висок, но не поляга, а добивите от него са над 600 кг/дка, ечемиците пък дават 800-1000 кг/дка. Премиум пшениците Албертус и Антониус, освен че са високодобивни, са с отлични хлебопекарни качества и с много висок протеин, което ги превръща в търсена стока за производството на специални брашна. Как се постига всичко това? Анита Гешевска не крие тънкостите в професията от своите клиенти, а добронамерено ги споделя. Според нея всички детайли са важни – началото, разбира се, е в качествените семена, но те трябва да се отглеждат по всички правила.

Публикувана в Растениевъдство

Зърнено-житните култури възобновиха вегетацията си, на места ще има разораване на рапица

Агр. Петър Кръстев

Агрономите от Добруджа почти бяха забравили какво е това нормална зима, така както я помнят преди десетилетия. Тази година обаче природата беше щедра и даде достатъчно сняг и влага на изтормозеното от непосилна жега и убийствена суша през последните години добруджанско поле. Вярно, че есента забави сеитбата поради неблагоприятни условия, но благодарение на добрата организация, натрупания опит и високопроизводителната техника, с която разполагат, земеделците успяха да хванат последния влак за сеитбата. Продължилата до късно есен успя да коригира пропуските. Отворилото се до късно хубаво време в началото на зимните месеци даде възможност на повечето посеви да наваксат развитието си. По-късно снегът допълни благоприятните условия и културите презимуваха успешно.

Снегът беше благодатен за посевите

Сравнително дебелата снежна покривка предпази посевите от ниските температури, които стигнаха до -15, -18 градуса и до момента няма данни за измръзнали и пропаднали посеви. Нещо повече, благодарение на снега добруджанските зърнопроизводители са доста обнадеждени и очакват много добра реколта. Разбира се, че докато дойде крайният резултат, има още доста работа, която трябва да се свърши в посевите с есенни култури. Тепърва предстои пръскането срещу плевели, което почти винаги е съчетано с първото пръскане срещу болести. По-късно метеорологичната обстановка ще е определяща дали ще трябва да се направят ще едно или две фунгицидни третирания. През последните години българските зърнопроизводители извървяха труден, но във вярната посока път. Те натрупаха достатъчно опит, който им позволи да усъвършенстват своята дейност и да прилагат най-добрите земеделски практики. В производството на пшеница вече се използват най-качествени семена и торове, както и иновативни продукти за растителна защита. Това е и основната причина, поради която, независимо от трудните и неблагоприятни агроклиматични условия, добивите от културата значително се повишиха и не отстъпват на тези, които получават западноевропейските фермери.

Възможно е да се наложи коригиращо торене с азот

Благодарение на високопроизводителната техника, с която разполагат българските зърнопроизводители, първото пролетно подхранване беше направено в кратък срок. Агроклиматичните условия обаче не дадоха възможност за възобновяване вегетацията на есенните житни култури и по тази причина азотът не можа да бъде усвоен от растенията. Може да се смята, че голяма част от него вече е загубена от измиване или излитане. Това налага зърнопроизводителите да потърсят контакт с фирми, които разполагат с апаратура за анализ на растения и почва за съдържание на азот. Това ще е най-правилният начин да се взема вярното решение дали да се подхранва отново, или не. Практиката за разделяне нормата на подхранване на 3 или 3 дози в случая е доста практично и има фермери, които я прилагат.

Предстоят основните грижи при есенните житни култури – третиране на посевите срещу плевели и болести. В момента българските фермери разполагат с изключително богат избор от висококачествени продукти, които предлагат представителствата на компаниите за торове и растителна защита.

Допълнителни грижи за рапицата

Продължителната зима на места оказа негативно влияние върху културата рапица. В резултат на това в посевите се наблюдават различен процент пропаднали растения. Предстои обследване на площите, след което всеки стопанин може да оцени конкретното състояние на площите с маслодайната култура и да вземе правилно решение. Там, където растенията не покриват изискванията за гъстотата, ще се наложи разораване, а на оптимално гарнираните посеви следва да се приложат рутинните пролетни грижи за културата – подхранване, третиране с фунгициди, хербициди и растежни регулатори. Известни са потребностите на рапицата към сярата и бора. Би било добре стопаните да се съобразят с това и заедно с продуктите за растителна защита да приложат и листно торене с тези елементи.

Зимата си отива, а с нея свършва и времето, когато в полето не може да се работи. Задава се пролетта и предстои усилена полска работа. Наред с грижите за опазване на есенниците от болести и плевели, започва подготовката на площите и сеитба на пролетните култури. Стопаните имат готовност за това, те вече са направили своите планове по култури, избрали са сортове и хибриди. Остава и времето да е с тях, за да могат качествено и навреме да засеят полето. Пожелаваме им благоприятни агроклиматични условия и успешна пролетна кампания!

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта