Смисълът на сидератите не е в това полето винаги да е покрито. На първо място те са защита на почвата от ерозия, на второ - те подобряват условията за живот на живите организми в почвата, а на трето - оптимизират структурата на почвата, внасят в нея органика.
Една от най-важните задачи на сидератите е да бъдат храна за почвата, възможност тя да бъде наситена и с въглероден диоксид, който е един от най-важните съставки за живота на почвените бактерии. 
Експертите винаги подчертават, че само с химия на полето няма как да се мине. Необходима е храна за бактериите, която може да се получи само от органичната маса. При жътвата, заедно със зърното от полето се изнасят и фосфора, калия, както и различните макро и микроелементи. Фермерът ги връща обратно под формата на химични хранителни елементи. Органичната маса от сидератите дава възможност за сметка на корените, които проникват в дълбоките почвени пластове, да се получават необходимите хранителни вещества. След това тази органична маса помага те да се превърнат в лесноусвоима форма, и по този начин растението може да получава така необходимите за растежа си елементи, които преди са били недостъпни за него. Но за да се получи разултат, трябва да се използват сидерати винаги.
Ако се прилага сидератен сеитбооборот, то полето не бива да остава без покривна култура. На полето когато върви комбайн, след него трябва да върви сеялката със сидератите, за да не се загуби влагата, казват агрономите.
Основният проблем на почвите навсякъде по света е неправилната почвообработка. Според много специалисти, плугът трябва да се замени с кореновите системи на различни растения. Трябва да се сеят култури със силно развита коренова система. Всички те имат своите пропорции, но винаги трябва да присъстват 50 на сто бобови, за да могат да се изхранят растенията сами.И едва когато сидератът цъфне, с него могат да се провеждат операции - или унищожаване с глифозат, или леко дисковане на дълбочина 5 см, където основно работят почвените бактерии. И едва след това може да се сее основната култура. А корените на сидерата изпълняват ролята на плуга и почвообработката. Там, където са били засети сидератите не се наблюдава напукване на почвата, нейната структура е много по-добра.
Важно е да се отбележи, че само една култура не е сидерат. Ако се сее само горчица например, то ще има определени общи заболявания с други култури, и нейните корени не са толкова мощни, че да разрохкат почвата. Най-сложното е да се засеят зърнените култури в сидератите. Зърнените са с дребни семена, а растителната маса върху почвата зачително затруднява сеитбата им. Затова трябва да се направи съвсем плитка почвообработка на дълбочина 3-4 см и тогава да се сее. Или да се използва валяк, за да се утъпкат сидератите или сеялка за директна сеитба.
Важно е и количеството на влагата. Ако тя е под 500 мм, то отглеждането на сидерати ще е по-трудно. Трябва да се получи маса преди сеитбата на основната култура. За целта трябва да се изберат такива култури, които не се нуждаят от много влага.
Към недостатъците на сидератите агрономите отнасят това, че през първите години на внедряването им намаляват добивите и се увеличава количеството на плевелите. Тъй като фосфорът и калият, които те внасят, няма да достигат корените така, както му се иска на фермера. 
При сеитбата на сидератите на полето не трябва да има никакви тежки машини. Техниката трябва да е оборудвана със сдвоени гуми или такива с ниско наляга.

 

Публикувана в Растениевъдство

Началото е в качествените семена, но културите трябва да се отглеждат по всички правила – твърди управителката на „Сортови семена 2002“Анита Гешевска, която показа пред фермери опитните си парцели с пшеница, тритикале и ечемик

Агр. Петър Кръстев

с. Радишево, Плевенско

Прецизно подреден стопански двор, където всяко нещо беше намерило точното си място. Високопроизводителна техника от най-престижните марки трактори, комбайни и почвообработващи машини бе старателно измита и подредена като в шоурум, а зад тях се извисяваха огромни силози за съхранение на зърно. Модерна административна сграда, която по нищо не остъпва на сградите на най-престижни фирми в големите градове, заобиколена от перфектно озеленен двор... Всичко това прави приятно впечатление още щом прекрачиш портала на фирма „Сортови семена 2002“ ЕООД Плевен, в с. Радишево. Посреща ни любезно собственичката и управител на фирмата Анита Гешевска. Жената, която не се плаши от трудности, а ги приема като предизвикателство и винаги намира решение.

Денят на посещението ни, разбира се, не беше случайно избран. Бяхме поканени на Открития ден на полето, организиран от Анита Гешевска заедно с партниращи фирми, занимаващи се с търговия на семена и торове.

Събитието уважиха много фермери от Северозападна и Централна Северна България, повечето от които клиенти на „Сортови семена 2002“ от самото й създаване преди повече от 15 години. Анита Гешевска е спечелила тяхното доверие, защото познава отлично продуктите, които им предлага, и никога не подвежда клиентите си. Освен това тя е не само производител на висококачествени семена, а осъществява производство и на стокова продукция.

Съвсем близо до стопанския двор, на полето бяха стриктно подредени опитни парцели с пшеница, ечемик и тритикале от известната австрийска фирма ЗААТБАУ Линц. Освен житни култури, компанията предлага и рапични хибриди, слънчоглед от всички технологии, царевица, всички бобови култури, пролетен фуражен високопротеинов грах за зърно, който не поляга и дава много високи добиви. Австрийската селекция се слави с високото си качество, затова Анита Гешевска се е спряла именно на нея, за да популяризира и прави семепроизводство на нейните сортове и хибриди, които задължително тества предварително. Пшениците, които тя предлага, са висококачествени, защото знае, че в България зърнопроизводителите имат традиция да изискват не само количество, но и качество.

Технологични детайли в опитните парцели

Извършена е предсеитбена обработка на площите и предсеитбено торене с 30 кг/дка троен суперфосфат. „Идеята е да покажем тези семена, които са направени върху сиви горски почви, за да се види потенциалът на сортовете от тази селекция“, каза пред колегите си Анита Гешевска. И продължи: „След торенето сме засели семената, валирали сме и при височина на посевите 8-10 см сме внесли калциево-амониев нитрат, тъй като освен глинести, почвите ни са и кисели. След това сме направили още две подхранвания с по 10 кг азот – едното през февруари, а другото през април. Пролетта сме приложили хербицид срещу житни и широколистни плевели, като заедно с него сме внесли и фунгицид срещу болестите. Ползвали сме и листни торове, съдържащи аминокиселини. Това е приложената технология при тези семена“, запозна подробно гостите си Анита Гешевска.

Земеделските производители с интерес наблюдаваха опитните парцели с всеки внесен сорт от висококачествената австрийска селекция на тритикале, ечемик и пшеница.

Домакинята на събитието уточни, че всичко това е направено не на плодородна почва, а на сиви горски почви, които преобладават в района. Те се характеризират с по-слаба продуктивност, по-трудно се обработват, защото са глинести и имат кисела реакция. Въпреки това не маловажно условие обаче, ако се използват качествени семена, подходяща техника и агротехника, резултатите са налице. Доказва го състоянието на посевите в опитните парцели., подготвени от професионалистката.

Стана ясно, че тритикалето Калориус, което видяхме в опитните парцели, в семепроизводното стопанство на Анита Гешевска дава добив над 1200 кг/дка.

Грахът от селекцията на ЗААТБАУ Линц е висок, но не поляга, а добивите от него са над 600 кг/дка, ечемиците пък дават 800-1000 кг/дка. Премиум пшениците Албертус и Антониус, освен че са високодобивни, са с отлични хлебопекарни качества и с много висок протеин, което ги превръща в търсена стока за производството на специални брашна. Как се постига всичко това? Анита Гешевска не крие тънкостите в професията от своите клиенти, а добронамерено ги споделя. Според нея всички детайли са важни – началото, разбира се, е в качествените семена, но те трябва да се отглеждат по всички правила.

Публикувана в Растениевъдство

Зърнено-житните култури възобновиха вегетацията си, на места ще има разораване на рапица

Агр. Петър Кръстев

Агрономите от Добруджа почти бяха забравили какво е това нормална зима, така както я помнят преди десетилетия. Тази година обаче природата беше щедра и даде достатъчно сняг и влага на изтормозеното от непосилна жега и убийствена суша през последните години добруджанско поле. Вярно, че есента забави сеитбата поради неблагоприятни условия, но благодарение на добрата организация, натрупания опит и високопроизводителната техника, с която разполагат, земеделците успяха да хванат последния влак за сеитбата. Продължилата до късно есен успя да коригира пропуските. Отворилото се до късно хубаво време в началото на зимните месеци даде възможност на повечето посеви да наваксат развитието си. По-късно снегът допълни благоприятните условия и културите презимуваха успешно.

Снегът беше благодатен за посевите

Сравнително дебелата снежна покривка предпази посевите от ниските температури, които стигнаха до -15, -18 градуса и до момента няма данни за измръзнали и пропаднали посеви. Нещо повече, благодарение на снега добруджанските зърнопроизводители са доста обнадеждени и очакват много добра реколта. Разбира се, че докато дойде крайният резултат, има още доста работа, която трябва да се свърши в посевите с есенни култури. Тепърва предстои пръскането срещу плевели, което почти винаги е съчетано с първото пръскане срещу болести. По-късно метеорологичната обстановка ще е определяща дали ще трябва да се направят ще едно или две фунгицидни третирания. През последните години българските зърнопроизводители извървяха труден, но във вярната посока път. Те натрупаха достатъчно опит, който им позволи да усъвършенстват своята дейност и да прилагат най-добрите земеделски практики. В производството на пшеница вече се използват най-качествени семена и торове, както и иновативни продукти за растителна защита. Това е и основната причина, поради която, независимо от трудните и неблагоприятни агроклиматични условия, добивите от културата значително се повишиха и не отстъпват на тези, които получават западноевропейските фермери.

Възможно е да се наложи коригиращо торене с азот

Благодарение на високопроизводителната техника, с която разполагат българските зърнопроизводители, първото пролетно подхранване беше направено в кратък срок. Агроклиматичните условия обаче не дадоха възможност за възобновяване вегетацията на есенните житни култури и по тази причина азотът не можа да бъде усвоен от растенията. Може да се смята, че голяма част от него вече е загубена от измиване или излитане. Това налага зърнопроизводителите да потърсят контакт с фирми, които разполагат с апаратура за анализ на растения и почва за съдържание на азот. Това ще е най-правилният начин да се взема вярното решение дали да се подхранва отново, или не. Практиката за разделяне нормата на подхранване на 3 или 3 дози в случая е доста практично и има фермери, които я прилагат.

Предстоят основните грижи при есенните житни култури – третиране на посевите срещу плевели и болести. В момента българските фермери разполагат с изключително богат избор от висококачествени продукти, които предлагат представителствата на компаниите за торове и растителна защита.

Допълнителни грижи за рапицата

Продължителната зима на места оказа негативно влияние върху културата рапица. В резултат на това в посевите се наблюдават различен процент пропаднали растения. Предстои обследване на площите, след което всеки стопанин може да оцени конкретното състояние на площите с маслодайната култура и да вземе правилно решение. Там, където растенията не покриват изискванията за гъстотата, ще се наложи разораване, а на оптимално гарнираните посеви следва да се приложат рутинните пролетни грижи за културата – подхранване, третиране с фунгициди, хербициди и растежни регулатори. Известни са потребностите на рапицата към сярата и бора. Би било добре стопаните да се съобразят с това и заедно с продуктите за растителна защита да приложат и листно торене с тези елементи.

Зимата си отива, а с нея свършва и времето, когато в полето не може да се работи. Задава се пролетта и предстои усилена полска работа. Наред с грижите за опазване на есенниците от болести и плевели, започва подготовката на площите и сеитба на пролетните култури. Стопаните имат готовност за това, те вече са направили своите планове по култури, избрали са сортове и хибриди. Остава и времето да е с тях, за да могат качествено и навреме да засеят полето. Пожелаваме им благоприятни агроклиматични условия и успешна пролетна кампания!

Публикувана в Растениевъдство

Микориза и електричество за третиране на семената? Не е изключено тези два алтернативни метода скоро да станат хит в агротехниката – предричат германски специалисти

Алекс Петров

Съвременните технологии за предварително третиране на семената предлагат сложни и ефективни решения, включващи химични, биологични и физични методи на обработка. Увлечени от плодовете на т.нар. Зелена революция, дълго време и в глобален мащаб се игнорираше алтернативата на химичните дезинфектанти (препарати за унищожаване или редуциране на микроорганизмите – б.а.), пише по този повод германският аграрен мениджър Катрин Хан. Специалистката представя два нетрадиционни и авангардни метода за третиране на семената, които ще представим условно като турбокорени и електрони в помощ на растенията. Ще ви запознаем с принципите на действие и приложението им, макар и все още скромно, в растениевъдството на Германия.

Предистория на „турбокорените”

Докато идеята за използване на електрони като дезинфектанти е сравнително нова, за положителния ефект от симбиозата между микоризни гъби и кореноплодни растения е било известно преди повече от сто години. През 1885 г. пруският крал наредил на берлинския ботаник проф. Алберт Берхард Франк да отгледа трюфели. При работата си над поставената задача специалистът открил определен вид корени, които винаги се оказвали по-добре развити от другите. Изследванията показали, че тези корени образували симбиоза с определени гъби, хифите на които обвивали и се сраствали с корените на растението. Благодарение на симбиозата, растението получавало по-добър достъп до вода и минерални вещества. Гъбата, от своя страна, значително наедрявала за сметка на приетите даром продукти от „дарителя” при процеса на растителната фотосинтеза. Симбиозата при срастването на гъбните хифи (проводяща част на мицелите) с корените на растенията била наречена микориза от откривателя си Франк.

Микоризата – същност и полза

Микоризата е специфично образувание между хифите на някои гъби и корените на висшите растения. Симбиозата между гъбите и растенията е позната и широко разпространена. На практика 95% от растителното царство живее в симбиоза с гъбите. В зависимост от това дали гъбата се сраства само с обвивката на корена, или прониква до самия корен, микоризата се дели на две (Рис. 1) – Ектотрофна микориза (външна), при която хифите на гъбата образуват външен калъф върху коените на растенията, и Ендотрофна микориза (вътрешна), когато хифите почти изцяло се намират в клетките на корена. „Турбокорените” са продукт на симбиозата между корените на растенията и хифите на гъбите (Рис. 2) .Тя покрива като с паяжина корените, сраства се с тях, като увеличава многократно техния обем и всмукателната им способност.

Взаимоизгодно съществуване и за гъбите, и за растенията

Микоризиращите гъби не могат да произвеждат полизахариди, необходими за техния растеж, а ги получават от растението-гостоприемник. Това обаче не е паразитизъм. Растенията са също заинтересовани от симбиозата с гъбите, защото и те получават много. Покривайки кореновата система с гъста мрежа хифи, гъбите увеличават многократно засмукващата способност на приемника. Така растенията получават повече хранителни вещества и вода от доста големи разстояния. Благодарение на мощните си ферменти, микоризираният корен разлага неразтворимите във вода форми на фосфора, калия и азота, медта, цинка и другите микроелементи, като ги доставя на растението-гостоприемник. С помощта на микоризата се доставят и необходимите минерали, витамини, ферменти, биостимулатори, хормони и други биологично активни вещества.

В процесите на преработка на хранителните елементи гъбите отделят не само ферменти, но и различни токсини, които блокират развитието на редица почвени патогени като питиум, фитофтора, фузариум и т. н., обеззаразявайки почвите.

Тъй като в природата микоризната симбиоза е спонтанно възникваща връзка, поставя се въпросът защо е необходимо да се заразяват растенията с микоризни гъби по изкуствен начин? Няма ли това да стане от само себе си? За съжаление, интензивната обработка на земята, нарастващото използване на пестициди, производството на стерилен посадъчен материал са намалили значително броя на живеещите в почвата микоризни гъбички, поради което е необходимо техният брой да се възстановява.

Буфер на стреса

Микоризата е способна да предотвратява стреса на растенията при засушаване или недостиг на хранителни вещества. Заедно с полизахаридите растенията-гостоприемници подават сигнали за помощ по химичен път до гъбите, на който те реагират. Най-често това се отнася за доставянето на вода, до отделянето на различни ензими, които разтварят и доставят неусвоимите хранителни вещества, при това в желаната от растенията пропорция, до отделянето на токсини, които блокират развитието на патогенните микроорганизми. Срастването на гъбата с корена има и защитно действие, доколкото нематодите (видове паразитни червеи) атакуват точно през места за които се захваща гъбата. Веднъж формирала се, симбиозата остава докато растението е живо и може да отделя полизахариди.

Благодарение на микоризата постигаме

. Увеличаване на приема на хранителни вещества и вода от растенията

. По-ранен и едновременен цъфтеж, следователно и по-добри добиви

. Намаляване на потребността от поливане и използването на торове

. Увеличаване устойчивостта на растенията към различните видове стрес (засушаване, горещини, неравномерно разпределение на валежите, появата на вредители и болести, пресаждане и др.)

. Прекомерно наторяваните почви се почистват и се намалява съдържанието на нитрати в подпочвените води.

. Блокиране развитието на някои патогенни микроорганизми, нанасящи значителни вреди на реколтата.

Науката в полза на практиката

От известно време се забелязва повишен интерес към използването на микоризата в промишлени мащаби, например за инокулация (вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми – б.а.) на семената на културните растения със спори на гъбите с цел подобряване развитието на растенията и увеличаване на добивите. До настоящия момент подобен промишлен пробив не е направен. Но прогрес в тази насока има: германският ботаник д-р Артур Шюслер разработва метод за отглеждане на гъби в течна среда и го патентова. През 2014 г. той заедно със свои съмишленици създава компанията Wilhelms GmbH в германския град Клопенбург. Сътрудникът на младото предприятие Фолкхард Майнерс обяснява как става размножаването на спорите: „В течна хранителна среда гъбите се развиват върху корени, които служат за носители. Така получаваме висока концентрация на спори.”

Една партида съзрява в боксовете примерно 5 – 6 месеца, след което се събира „урожаят”. Част от него се използва за повторно размножаване, а другата се преработва в готов продукт. Целият процес протича in vitro, тоест в стерилни системи. Микоризните гъби се смесват с полезни почвени бактерии. Най-ефикасно този продукт се използва за третиране на посевния материал.

Съществуват два способа за използване на продукта

Ръчно третиране. Фермерите могат да третират посевния материал при дозировка от 200 до 500 г/ха. При царевицата например се използва 200 г прах на семена за 1 хектар. В резултат всяко царевично зърно получава 10-12 спори от гъбите.

Професионално третиране. То се провежда при дозировка 20 – 70 г/ха в машини за третиране на семена. Този метод е бил тестиран с водещи производители на оборудвания за почистване и обеззаразяване на семена и може да се прилага в промишлени установки.

Към „турбокорените” на компания Wilhelms GmbH започнаха да проявяват интерес и големи предприятия. Вече са обработени предварително царевични семена от три сорта на двама производители. До този момент са проведени опити с посевен материал на царевица, картофи, зърнени култури, фуражни треви, на участъци с овощни насаждения и лозя. От есента на 2016 година в усилен режим се правят експерименти с обработка на семена на зимна пшеница.

Концепцията на „турбокорените” впечатли дори Федералното министерство на образоването и научните изследвания на Германия, което от края на 2014 година пое субсидирането на компанията. А през миналата година Wilhelms GmbH получи от Министерството на екологията премия за иновативност в сферата на запазване на климата и защита на околната среда.

Следва

Микориза и електричество за третиране на семената? Не е изключено тези два алтернативни метода скоро да станат хит в агротехниката – предричат германски специалисти

Алекс Петров

Съвременните технологии за предварително третиране на семената предлагат сложни и ефективни решения, включващи химични, биологични и физични методи на обработка. Увлечени от плодовете на т.нар. Зелена революция, дълго време и в глобален мащаб се игнорираше алтернативата на химичните дезинфектанти (препарати за унищожаване или редуциране на микроорганизмите – б.а.), пише по този повод германският аграрен мениджър Катрин Хан. Специалистката представя два нетрадиционни и авангардни метода за третиране на семената, които ще представим условно като турбокорени и електрони в помощ на растенията. Ще ви запознаем с принципите на действие и приложението им, макар и все още скромно, в растениевъдството на Германия.

Предистория на „турбокорените”

Докато идеята за използване на електрони като дезинфектанти е сравнително нова, за положителния ефект от симбиозата между микоризни гъби и кореноплодни растения е било известно преди повече от сто години. През 1885 г. пруският крал наредил на берлинския ботаник проф. Алберт Берхард Франк да отгледа трюфели. При работата си над поставената задача специалистът открил определен вид корени, които винаги се оказвали по-добре развити от другите. Изследванията показали, че тези корени образували симбиоза с определени гъби, хифите на които обвивали и се сраствали с корените на растението. Благодарение на симбиозата, растението получавало по-добър достъп до вода и минерални вещества. Гъбата, от своя страна, значително наедрявала за сметка на приетите даром продукти от „дарителя” при процеса на растителната фотосинтеза. Симбиозата при срастването на гъбните хифи (проводяща част на мицелите) с корените на растенията била наречена микориза от откривателя си Франк.

Микоризата – същност и полза

Микоризата е специфично образувание между хифите на някои гъби и корените на висшите растения. Симбиозата между гъбите и растенията е позната и широко разпространена. На практика 95% от растителното царство живее в симбиоза с гъбите. В зависимост от това дали гъбата се сраства само с обвивката на корена, или прониква до самия корен, микоризата се дели на две (Рис. 1) – Ектотрофна микориза (външна), при която хифите на гъбата образуват външен калъф върху коените на растенията, и Ендотрофна микориза (вътрешна), когато хифите почти изцяло се намират в клетките на корена. „Турбокорените” са продукт на симбиозата между корените на растенията и хифите на гъбите (Рис. 2) .Тя покрива като с паяжина корените, сраства се с тях, като увеличава многократно техния обем и всмукателната им способност.

Взаимоизгодно съществуване и за гъбите, и за растенията

Микоризиращите гъби не могат да произвеждат полизахариди, необходими за техния растеж, а ги получават от растението-гостоприемник. Това обаче не е паразитизъм. Растенията са също заинтересовани от симбиозата с гъбите, защото и те получават много. Покривайки кореновата система с гъста мрежа хифи, гъбите увеличават многократно засмукващата способност на приемника. Така растенията получават повече хранителни вещества и вода от доста големи разстояния. Благодарение на мощните си ферменти, микоризираният корен разлага неразтворимите във вода форми на фосфора, калия и азота, медта, цинка и другите микроелементи, като ги доставя на растението-гостоприемник. С помощта на микоризата се доставят и необходимите минерали, витамини, ферменти, биостимулатори, хормони и други биологично активни вещества.

В процесите на преработка на хранителните елементи гъбите отделят не само ферменти, но и различни токсини, които блокират развитието на редица почвени патогени като питиум, фитофтора, фузариум и т. н., обеззаразявайки почвите.

Тъй като в природата микоризната симбиоза е спонтанно възникваща връзка, поставя се въпросът защо е необходимо да се заразяват растенията с микоризни гъби по изкуствен начин? Няма ли това да стане от само себе си? За съжаление, интензивната обработка на земята, нарастващото използване на пестициди, производството на стерилен посадъчен материал са намалили значително броя на живеещите в почвата микоризни гъбички, поради което е необходимо техният брой да се възстановява.

Буфер на стреса

Микоризата е способна да предотвратява стреса на растенията при засушаване или недостиг на хранителни вещества. Заедно с полизахаридите растенията-гостоприемници подават сигнали за помощ по химичен път до гъбите, на който те реагират. Най-често това се отнася за доставянето на вода, до отделянето на различни ензими, които разтварят и доставят неусвоимите хранителни вещества, при това в желаната от растенията пропорция, до отделянето на токсини, които блокират развитието на патогенните микроорганизми. Срастването на гъбата с корена има и защитно действие, доколкото нематодите (видове паразитни червеи) атакуват точно през места за които се захваща гъбата. Веднъж формирала се, симбиозата остава докато растението е живо и може да отделя полизахариди.

Благодарение на микоризата постигаме

. Увеличаване на приема на хранителни вещества и вода от растенията

. По-ранен и едновременен цъфтеж, следователно и по-добри добиви

. Намаляване на потребността от поливане и използването на торове

. Увеличаване устойчивостта на растенията към различните видове стрес (засушаване, горещини, неравномерно разпределение на валежите, появата на вредители и болести, пресаждане и др.)

. Прекомерно наторяваните почви се почистват и се намалява съдържанието на нитрати в подпочвените води.

. Блокиране развитието на някои патогенни микроорганизми, нанасящи значителни вреди на реколтата.

Науката в полза на практиката

От известно време се забелязва повишен интерес към използването на микоризата в промишлени мащаби, например за инокулация (вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми – б.а.) на семената на културните растения със спори на гъбите с цел подобряване развитието на растенията и увеличаване на добивите. До настоящия момент подобен промишлен пробив не е направен. Но прогрес в тази насока има: германският ботаник д-р Артур Шюслер разработва метод за отглеждане на гъби в течна среда и го патентова. През 2014 г. той заедно със свои съмишленици създава компанията Wilhelms GmbH в германския град Клопенбург. Сътрудникът на младото предприятие Фолкхард Майнерс обяснява как става размножаването на спорите: „В течна хранителна среда гъбите се развиват върху корени, които служат за носители. Така получаваме висока концентрация на спори.”

Една партида съзрява в боксовете примерно 5 – 6 месеца, след което се събира „урожаят”. Част от него се използва за повторно размножаване, а другата се преработва в готов продукт. Целият процес протича in vitro, тоест в стерилни системи. Микоризните гъби се смесват с полезни почвени бактерии. Най-ефикасно този продукт се използва за третиране на посевния материал.

Съществуват два способа за използване на продукта

Ръчно третиране. Фермерите могат да третират посевния материал при дозировка от 200 до 500 г/ха. При царевицата например се използва 200 г прах на семена за 1 хектар. В резултат всяко царевично зърно получава 10-12 спори от гъбите.

Професионално третиране. То се провежда при дозировка 20 – 70 г/ха в машини за третиране на семена. Този метод е бил тестиран с водещи производители на оборудвания за почистване и обеззаразяване на семена и може да се прилага в промишлени установки.

Към „турбокорените” на компания Wilhelms GmbH започнаха да проявяват интерес и големи предприятия. Вече са обработени предварително царевични семена от три сорта на двама производители. До този момент са проведени опити с посевен материал на царевица, картофи, зърнени култури, фуражни треви, на участъци с овощни насаждения и лозя. От есента на 2016 година в усилен режим се правят експерименти с обработка на семена на зимна пшеница.

Концепцията на „турбокорените” впечатли дори Федералното министерство на образоването и научните изследвания на Германия, което от края на 2014 година пое субсидирането на компанията. А през миналата година Wilhelms GmbH получи от Министерството на екологията премия за иновативност в сферата на запазване на климата и защита на околната среда.

Повече във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Компанията въвежда редица иновации за ускорено създаване на хибриди с ценни стопански показатели

Агр.Петър Кръстев

Велико Търново

Пионер винаги предлага най-качествените семена в страната. Ще се постараем и тази година да поддържаме това високо качество“, каза Чавдар Дочев – Търговски Директор на Пионер за Балканите, бизнесмениджър на Корпорация ДюПон за България, на срещата с ключови клиенти, състояла се в края на януари във Велико Търново. Внушителното присъствие на водещи в земеделието и агробизнеса специалисти бе ясен знак, че времето и мястото на срещата бяха много добре подбрани.

Практиката показва, че вече повече от 90 години Пионер е лидер на световния семенарски пазар.

Пионер с престижни награди за качество през 2016 година

Разрастващият се екип на компанията има още един повод за гордост – през октомври 2016 г. независимата швейцарската организация ICERTIAS е провела маркетингово проучване “QUDAL – QUality meDAL Bulgaria Agriculture 2016/2017” сред български зърнопроизводители – агрономи, собственици на агрофирми, председатели на кооперации. На въпроса: “Посочете производителя или доставчика на ЦАРЕВИЧНИ СЕМЕНА, който според Вашия личен опит или опита на Вашите близки предлага абсолютно най-високо ниво на качество на българския пазар:”, най-много потребители са отговорили: Pioneer. Информацията е била анализирана от независимата организция ICERTIAS, която присъжда „QUDAL – Mедал – Pioneer – №1 в качеството на ЦАРЕВИЧНИ СЕМЕНА“. Признанието е гласувано от самите потребители, а сертификатът е заверен от независимата швейцарска организация ICERTIAS.

Това независимо проучване показва още веднъж високото признание на фирма Пионер сред българските зърнопроизводители. Царевичните хибриди от Optimum® AQUAmax® продуктовата линия на фирмата, са най- предпочитаните от фермерите в страната, заради пластичните им качества и високите добиви, получавани независимо от климатичните условия. Най-добре наложилите се царевични хибриди от тази продуктова линия са P0216, P0023, P9241, P9486 и P9903, които са доказано високодобивни.

През 2016 година Пионер Семена България получи и още една престижна награда – на в. „Български фермер”, който определи компанията за Агротърговец на 2016 година, поради най-големия пазарен дял при семената царевица и слънчоглед.

Съвременно, модерно обслужване в полза на фермерите

Нещо изключително полезно за производителите, което ще се предлага от средата на февруари на уеб страницата на Пионер: фермерите ще имат възможност да проверяват всяка една партида слънчоглед според сеялката, с която ще го сеят, ще могат да научат каква трябва да бъде нейната настройка от гледна точка на вакуум или на въздух, с какви отвори трябва да бъде диска, който да се използва. Всичко това е с цел да се получи възможно най-добро изсяване на семената, т.е да имат над 90% единично попаднали растения на полето. По този начин равномерното гарниране на посева ще дава възможност за много по-добра реализация на генетичния потенциал на семената.

Генетичният потенциал и генбанката, която притежава Пионер, са вече добре известни на българските фермери. Това проличава особено при царевицата, при която благодарение на възможно най-богатия селекционен материал се получават много високи добиви. Optimum®AQUAmax® продуктовата линия е технология с доказани преимущества, резултат на 60-годишни научни изследвания на Пионер в насока сухоустойчивост.

Нов селекционен център в Европа

От миналата година Пионер се сдоби с нов селекционен център в Севиля, Испания, който се състои от 10 декара оранжерийна площ и 40 декара селекционно опитно поле. Там се използват възможно най-новите технологии за селекция на слънчоглед. Това, което досега се е практикувало само в САЩ, вече се прилага и в Европа – както при устойчивост на мана и синя китка, толерантност към фома, фомопсис и други болести, така и за много високодобивни хибриди. Центърът е мултифункционален, в него ще се тестват и най-новите хибриди Optimum®AQUAmax® за сухоустойчивост. Работи се и по отношение на селекция за устойчивост на синя китка и при рапицата. С това Пионер иска да предложи пълна генетична защита от всякакъв тип болести при културите. Във връзка с това Иван Костадинов отбеляза, че миналата година при всички хибриди слънчоглед на Пионер не е имало нито едно поле и растение със системна форма на мана.

Повече за хибридите царевица и слънчоглед четете в следващия брой. 

Публикувана в Растениевъдство

Хранителните елементи имат различно поведение в почвата, от което се определят начинът и количеството на тяхното внасяне

Азотът е един от трите основни макроелемента, необходими на растенията. Неговата роля е от изключително голямо значение за растежа и развитието им, тъй като той е структурообразуващ елемент и влиза в състава на жизненоважните за всеки жив организъм протеини. В същото време азотът е елемент, чието поведение в почвата е коренно различно от останалите два основни елемента - калий и фосфор. Той не се натрупва като запас в почвата, защото е изключително подвижен. Податлив е на излитане, измиване, както и придвижване в резултат на различни физико-химични и биологични процеси. Като основен елемент, когато азотът е в недостиг, растенията не се развиват нормално и не могат да постигнат добивния си потенциал. В същото време, когато елементът е в излишък, житните растения са склонни към измръзване и полягане, развиват буйна вегетативна маса и дават повече слама вместо зърно. При излишък, всички растения стават по-чувствителни към гъбни и други болести, както и по-апетитни за вредните насекоми. Излишъкът на азот удължава вегетацията на културите и пречи за дружното узряване на плодовете и семената.

Още по-непредвидимо в негативен план е поведението на азота при торене на култури на наклонени терени и такива със снежна покривка. Настоящият материал третира поведението на азота в различни наклонени терени (от 2,5 – 5°) и различни начини на обработка при зимна пшеница. Въпреки че пшеницата у нас се отглежда основно в равнините райони, тя присъства в сеитбооборота и на райони с наклонени терени. Скоро предстои нейното подхранване, което ни провокира да поднесем този материал с практични препоръки и интересни изводи. (Бел. на ред.)

  • Процесите на мобилизация на нитратите се ускоряват на наторени участъци при внесени преди сеитбата азотни торове, на добре структурирани черноземи при провеждане на интензивни обработки в периода след угар.

  • Оптимизиране на азотното хранене на растенията при нулева обработка по пътя на локалното внасяне на торове едновременно със сеитбата е според резултатите от почвената диагностика.

  • Подхранването на редки посеви е оправдано само на хербициден фон.

  • При определяне нормата на внасяне на азотни торове се отчитат измененията на генетичния строеж на ерозираните почви по време и географска ориентация в наклонените агросистеми.

Какво включват направените опити?

Учени от Института по зърнени култури в Украйна проучили схеми на минерално хранене на зимна пшеница при отглеждането й на различно ориентирани склонове с наклон от 2,5 – 5°. Почвите от опитните участъци са били обикновен средноглинест чернозем, слабо и средно ерозирани върху льос, съдържащи в орния слой: хумус – 3 – 3,6%, общ азот – 0,16 – 0,18%, фосфор – 0,10 – 0,11%, калий 2%. В стационарните опити били прилагани фиксирани норми на торене. В експеримента за определяне на нормите са използвани нормативно-компенсационни методи, отчитащи продуктивността на културата и плодородието на почвата. Нитратният азот е определян по спектрофотометричния метод, нитрификационната способност на почвата – по метода на Кравков, а Р2О5 и К2О по този на Чириков.

Есента пшеницата използва 30% от необходимия й за цялата вегетация азот

Установено е, че зимната пшеница на чернозем през есенния период използва от почвата до 30% от потребния за цялата вегетация азот. Отчитайки дълбочината на локализация на основната маса корени и мобилизирането на почвените запаси на ерозирали почви, за нормалния растеж и братенето на растенията е необходимо по време на сеитбата на посева в слоя от 0 – 60 см да има около 90 кг/ха N.

Анализът на експерименталните данни е показал съществен излишък на нитратен азот в почвата при посев от зимна пшеница на угар на склон с югозападна експозиция. Неговите запаси в слоя 0 – 60 см представлявали 130 – 164 кг/ха, което е с 1,4 – 1,8 пъти повече от нормата.

Процесите на мобилизация на нитратите се ускоряват на наторени площи при внасяне до сеитбата на азотни торове на добре структурирани черноземи , при проведени интензивни обработки в периода след оранта.

При това, както се изяснило при експеримента, интензивното разлагане (минерализиране) на органичните вещества и освобождаването на азот в резултат на денитрификацията, дефлацията и водната ерозия може да доведе до неговата загуба от 30 – 50 кг/ха от натрупваното през лятото количество.

Излишъкът на азот води до негативни последици за пшеницата

Излишъкът на азот в почвата стимулира образуването на излишна биомаса на растенията и намалява тяхната зимоустойчивост. При влажно време се наблюдава развитие на кореново гниене, полягане на стъблата и намаляване добива на зърно за сметка на сламата.

В опита на обикновен чернозем със слаба степен на ерозия, полягането на средно високи сортове зимна пшеница след угар на слънчоглед, тясно корелира с нивото на хранене и нараства възходящо: без торене (1,9%) – на минерален фон (9,6%) – на органичен фон (24,8%) – на органо-минерален фон (35,2%). Прирастът от зърно от прилагането на торене средно за 5 години варира в рамките от 0,22 – 0,47 т/ха, а при излишък на влага от наторените почви не бил получен допълнителен добив.

Рационалната система на торене на зимна пшеница на наклонени терени предполага диференцирано прилагане на минерални торове в зависимост от качеството на агрофона.

Цялата статия може да прочетете само във вестник "Тласът на фермера"!

Публикувана в Растениевъдство

Как влияе продължителното прилагане на органичната система на земеделие на микроорганизмите в чернозема при зърнено-фуражен сеитбооборот

Прилагането на органичното земеделие в света е започнало още през 1970 година. В днешно време този начин на производство се употребява в по-големи мащаби основно в развитите в земеделско отношение страни. Въпреки че органичното земеделие в нашата страна започна да се прилага едва през последните 10-15 години, то намира все повече привърженици и площите с него се увеличават. Но ние все още не знаем всичко за органичното земеделие и за отделни негови елементи. У нас вече масово се прилага оставането на растителните остатъци след жътва. Но дали това е достатъчно, за да направи производството ни органично и как то се отразява на плодородието на почвата? Отговор на тези въпроси ни дава настоящият материал. (Бел. ред.)

Продължителното прилагане на органичната система на земеделие с внасянето като органичен тор само на слама от различни култури води до угнетяване на микробната ценоза в почвата, намалява числеността на микроорганизмите от основните екологофункционални групи в сравнение с почвите, на които продължително време се прилага традиционната система на земеделие. Въпреки това при тази практика освен негативни изменения, има и позитивни. Те се състоят в увеличаване числеността на фосфатмобилизиращите бактерии, засилване на азотфиксиращите, амонифициращите и нитрифициращите способности на почвата и повишаване активността на някои ензими. Резултатите, получени в продължителен стационарен полски опит, са показали, че за поддържането на нормално функциониране на почвената микрофлора в органичното земеделие не е достатъчно само внасянето на растителни остатъци във вид на слама – необходимо е да се внасят и торове от животински произход и сидерати.

Интензивното прилагане на агрохимикали, в това число минерални торове и препарати за растителна защита, в традиционните системи на земеделие, едновременно с повишаване добивите от селскостопанските култури неизбежно предизвиква и странични ефекти. Те се изразяват във влошаване свойствата на почвата (в частност биологичните), замърсяване на околната среда, намаляване качеството на земеделската продукция от натрупването в нея на съединения, вредни за организма на човека и животните. Затова още през 1970 година в развитите страни на света започна да се разпространява органичното производство на селскостопанска продукция.

Главното условие на органичната система на земеделие е предотвратяване замърсяването на почвата и растителната продукция. Заедно с това забраната за прилагане на синтетични минерални торове и препарати за растителна защита, а също така и други ограничения в това производство, едновременно с подобряване качеството на продукцията водят до намаляване на добива. Една от причините за това е изменение на параметрите на биологичните показатели на почвата. За да се разбере в какво направление се изменят биологичните свойства на почвата при продължително прилагане на органичната система на земеделие и навреме да се разработят мероприятия за повишаване плодородието и продуктивността й, е необходимо да се определи състоянието на микробните съобщества в почвения субстрат – тяхната структура, особености на функциониране, активност на осъществяваните от тях биохимични процеси.

Сътрудници от лабораторията по микробиология на почвите в стационарен полски опит са проучили влиянието на продължителното прилагане на органичната система на земеделие относно състоянието на микробните ценози на оподзолен* чернозем.

* Оподзоляване (подзолен процес): Процес, който води до химично (киселинно) разрушаване на глината в горната част на почвения профил, придвижване на продуктите от това разрушаване в средната част на профила и възможност за синтез на нови глинести минерали.

За това експертите сравнили основните биологични показатели на почвата на участъците, където над 20 години отглеждали селскостопански култури в зърнено-фуражен сеитбооборот с прилагането на традиционна и органична система на земеделие. Целта е била да се определят направлението и степента на изменение в структурата и функционирането на микробните съобщества и биологичната активност на почвата.

Микробиологичните и биохимични изследвания са направени в образци почва, взети от прикореновата зона на растенията в изследваните варианти на продължителните стационарни полски опити в отдела по агрохимия, заложени през 1989 година на територията на опитното поле в Института по почвознание и агрохимия в Харковски регион, Харковска област.

Почва – тежкоглинест, оподзолен чернозем. В образците почва, взети в два срока (в началото и в края на вегетацията), определяли числеността на основните групи микрофлора по методите на микробиологичната посявка на почвена суспензия, съответстваща на размножаване на твърда хранителна среда. Разчетените показатели, в частност минерализацията, олиготрофността и микробната трансформация на органичното вещество на почвата, характеризиращи се с напрежение на минерализационните процеси и трофичния режим на почвата, определяли по съотношението на отделните групи микроорганизми, сумарния биологичен показател (СБП) – по методите на относителните величини по Дж. Ацци. Биохимичната активност на почвата установявали по активността на ензимите: инвертаза по фотоколориметричен метод, дехидрогеназа и полифенолоксидаза.

Нитрифициращите и амонифициращи способности на почвата определяли по метода на С. Ваксман, а азотфиксиращата способност на почвата – по ацетиленовия метод. Резултатите от работата обработвали статистически с прилагането на методите на дисперсионния анализ. Традиционната система на производство на растениевъдна продукция в опитите е основана на прилагането на органични и минерални торове в сеитбооброта и химични средства за борба с плевелите. Органичната система на земеделие предопределя прилагането само на органични торове в сеитбооборота и безхербицидни средства за борба с плевелите – в последните 12 години като органични торове са внасяни само растителни остатъци, а именно слама от елда, зимна пшеница и зимна ръж в доза 200 кг/дка.

В опитите са заложени три шестполни сеитбооборота с различна наситеност на окопни култури. Площта на отчитания участък е била 168 м2 (6Х28 м), в четирикратно повторение.

За микробиологични изследвания са били избрани варианти на опита с традиционна и органична система на земеделие – люцерна с подкултура ечемик, люцерна втора година след зимна ръж и елда.

Анализът и обобщението на получените данни показали, че средно за два срока наблюдения на числеността на повечето изследвани групи, микрофлората в почвата от участъка с органична система на земеделие била по-ниска, отколкото микрофлората в почвата от участъка с традиционна система на обработка (Табл.1).

Общата численост на автотрофните микроорганизми в условията на органично земеделие при всички култури средно е била по-ниска от относителното намаление на вариантите при традиционната система на земеделие и представлява от 5 – 50%. За негативното влияние на органичната система на земеделие на трофичния режим на почвата свидетелстват по-високите показатели на олиготрофност на микробната ценоза.

Общото състояние на микробните ценози на почвата в зависимост от системата на торене е оценена с помощта на сумарния биологичен показател (СБП), разчетен с отчитане числеността на микроорганизмите на всички изследвани групи. Средните им значения при органичната система на земеделие отстъпват на традиционната система и средното за вегетацията състояние на микробната ценоза е било влошено (Графика 1), с изключение на почвата под люцерна и елда. Т.е. характерът и степента на влияние на микрофлората на почвата при метода на органично земеделие в определена степен зависи от отглежданите култури.

Както е известно, люцерната е култура фитомелиорант, отглеждането на която осигурява подобряване на физичните и биологични свойства на почвата, в частност подобрява възстановяването структурата на почвата, обогатява я с биологичен азот и други хранителни вещества. Всичко това води до цялостно подобряване на биологичния състав на почвата.

Според данните елдата е способна да влияе положително на почвената микрофлора. Освен това през есента преди елдата са внесени 200 кг/дка слама от зимна пшеница.

Към положителните разлики в биологичните свойства на почвата, в участъците, където продължително се е провеждало органично земеделие, е числеността на фосфатмобилизиращите микроорганизми в началото на вегетацията (Табл. 2).

Така под ечемик участъка почва с органична система на земеделие общото количество микроорганизми, разтварящи минералните фосфати в почвата, е било по-високо, отколкото в почвата от участъка с традиционна система на земеделие с 59%, под люцерна съответно – със 76%, в това число разтварящи калциевия фосфат, образувайки прозрачна зона в хранителна среда на Муромцев, 2,5 пъти.

Общото количество микроорганизми, мобилизиращи органичните фосфати в почвата под люцерна в условията на органична система на земеделие, е било по-високо с 24%, отколкото при традиционната система, в т. ч. активно разтварящи фитина, образувайки прозрачна зона в хранителна среда на Менкин, с 22%.

На снимки 2 и 3 ясно се вижда превъзходството на фосфатмобилизиращите микроорганизми в почвения участък с органична система на земеделие, посети в Петриеви блюда със съответните подбрани хранителни среди.

В края на вегетацията числеността на фосфатмобилизиращите микроорганизми в почвата в условията на органична система на земеделие е била по-ниска.

Обаче увеличението на числеността на микроорганизмите, превръщащи трудноразтворимите минерални и органични фосфати в почвата в по-достъпни за растенията форми, е много важно именно в началото на вегетацията на растенията, когато те се нуждаят от усилено хранене за активен растеж и развитие.

Цялата статия може да прочетете само във вестник „Гласът на фермера“

Публикувана в Растениевъдство

В повечето френски стопанства технологията по отглеждане на царевицата е добре отработена, но има тънкости за получаване на стоково качество, на които обръща внимание Институтът по растениевъдство ARVALIS

Жан-Пол Рену

Асоциация на производителите на царевица във Франция

Ксавие Готе

Институт по растениевъдство ARVALIS, Франция

Повишеното търсене на царевично зърно с определени стокови и санитарни качества изисква спазването на все по-нови условия за работа на пазара. Това налага да се вземe под внимание цялостното прилагане на технологичната верига – от полето до пункта за първична обработка на прибраната продукция. Всеки, който иска да е стабилен играч на този пазар, трябва стриктно да спазва нормите и изискванията на всеки етап от производството. Само в този случай той ще може да предложи качествена царевица, отговаряща на нормативните изисквания и на очакванията на купувачите.

Качеството на царевицата се определя от нейните технически (физически свойства и пригодност за преработка) и фитосанитарни характеристики (наличие на микотоксини).
Институтът по растениевъдство ARVALIS във Франция, занимаващ се с въпросите за качеството на зърното, дава своите препоръки за методите на производство на качествена царевица.

С ясна стратегия на полето

Технологията на отглеждане влияе съществено на качеството на получавания като краен резултат продукт. Оптималното узряване (добив/влажност) се определя от вече избраните хибриди, съответстващи на типа ранозрелост. Разбира се, че се отчитат и регионалните особености, но своя дял в стратегията за избора на един или друг хибрид внасят още и пазарните условия. Продукцията, постъпваща на пазара по-рано от основния обем на реколтата, може да бъде продадена на по-изгодна цена. Защо да не се заложи на това, още повече че наливането на зърното на ранните хибриди е по-сигурно, запазват се неговите фитосанитарни и технически качества, а растенията получават всичката необходима им за вегетацията влага.

Стопанствата, занимаващи се с отглеждане на царевица за зърно, не правят това за пръв път и при повечето от тях технологията на производство е отработена до най-малките детайли. Въпреки това ще им напомним, че е необходимо да знаят:

  • фитосанитарното състояние на растенията и зърното се подобряват при спазване на агротехниката при производство на културата от момента на сеитбата до прибирането;

  • раздробяването и плиткото заравяне на растителните остатъци се отразяват положително на фитосанитарното състояние на културата, следваща в сеитбооборота след царевицата. Въпреки това за предпочитане е плитко преораване на почвата, тъй като повърхностното заравяне на остатъците може да стане потенциален източник на инфекция;

  • необходим е постоянен мониторинг на фазите на растеж и фитосанитарното състояние на царевицата в полето. Систематичният контрол позволява по-добре да се планира срокът на прибиране, изборът на приоритетен участък, осигуряването на проследяемост на постъпващата от полето продукция. Особено внимание следва да се отдели на по-късните посеви, които са по-уязвими: на тях им се падат по-малко благоприятни агрометеорологични условия, растежът е по-бавен, по-късно се прибират.

Всичко по план

Изхождайки от данните на мониторинга на полето за узряването и фитосанитарното състояние, може да се планира най-благоприятният срок за стартиране на прибирането, който да бъде осигурен с необходимата техника. Показателите за зрелостта на царевицата за зърно са съчетание от максималното тегло на зърното (напълно завършена фаза „наливане на зърното“) и най-ниското съдържание на влага в него, което прави културата подходяща за жътва. Максималният добив достига във фаза биологична зрелост, т.е. когато влагата в зърното достигне 32 – 30%. Оставайки по-нататък на полето, на царевицата й се дава възможност да просъхне – да отдаде влагата, но при това се повишават рисковете от влошаване на фитосанитарните качества и от полягане.

Във Франция дълго време са прибирали царевицата при влажност 28 – 31%, но през последните 10 години френската стратегия е променена: сега прибирането се извършва по-рано и при по-ниска влажност на зърното (22 – 28%), срокът за прибирането се удължава, приближава се към сроковете и показателите при прибиране в другите страни. Тези изменения са обусловени от редица стратегически фактори: от все по-ранните срокове на сеитба и глобалното затопляне; генетичната еволюция на сортовете/хибридите, които все по-бързо изпускат влагата си в края на съзряването (drydown); стойността на сушене на зърното; европейските нормативни актове, които допускат минимално ниво на присъствие на микотоксини (късният срок на прибиране на реколтата и предварителното й складиране са рисков фактор).

Постигане на стоково качество

В момента на прибиране на реколтата най-добрите условия както по качествени, така и по количествени критерии се осигуряват от съчетанието на много фактори: прецизно определяне датата на старта за прибиране на реколтата, която трябва да съответства на стадия достигане на физиологична зрелост на растенията и по възможност най-ниска влажност – стадий, при който няма да има загуби в полето или те ще бъдат незначителни; пригодност на растенията за прибиране; технически свойства и леко настройване на прибиращия комбайн. Както за фермерските, така и за кооперативните стопанства става въпрос за бързо прибиране на реколтата, с минимални загуби.

Пристъпвайки към жътва, не бива да забравяме, че много по-добре се продава само качествено стоково зърно, което отговаря на нормативните изисквания. Тук се отчитат физическите свойства на зърното (оценява се делът на счупените зърна), а също и на примесите. Към примесите се отнасят и зърната, повредени от неприятели, прорасналите, с аномална окраска, зърна от други култури, чужди примеси, развалени зърна – позеленели или почернели. Известно е, че съдържанието на влага в зърната влияе на тяхната цялост при вършитбата, на предварителното складиране и просушаване, а по-късно и на самото съхранение. Този показател допълва очакванията и изискванията на купувача, за който понятието качество се заключава само в стоковото, например: влажност на зърното 15%, счупени зърна 5%, примеси 3,5%.

За да се постигне стопанско качество, е необходимо „чисто и прецизно“ прибиране, което позволява повредените или заразени с фузариум зърна да остават на полето, а така също и примесите, влажността на които винаги е по-висока, отколкото в зърното на царевицата (в процеса на съхранение те провокират запарване на зърното).

Добре регулираният прибиращ комбайн (скорост на движение, настройка на вършачния барабан, качеството на сепарацията) осигурява чистота на зърното и намалява риска от разпукване и чупене. Действително повредените при прибирането зърна неизбежно водят не само до увеличение на дела на счупеното зърно и дребните фракции, но и към влошаване циркулацията на въздуха в масата, което оказва влияние на фитосанитарното качество.

След прибиране на реколтата

Не трябва да забравяме главната ни цел: производството и продажбата на качествено царевично зърно. Времето между прибирането и сушенето на зърното трябва да се съкращава до минимум. Сушенето при умерени температури осигурява добро техническо качество на зърното, което е подходящо за всички видове в по-нататъшното им използване. Съхраняването в специално разработени и правилно експлоатирани съоръжения, с активна охлаждаща вентилация, предпазва зърното от риск, от каквото и да било повреждане в продължение на месеци, до момента на неговото използване.

Ако в момента на прибиране първият критерий за качеството на царевицата е нейната зрелост, то при зареждане на продукцията за съхранение особена важност придобиват условията, при които се държи току-що прибраното още влажно зърно. Препоръчително е влажната царевица да не се складира в продължение на 24 часа, а да се вентилира със силен поток студен въздух (70-80 куб. м на куб. м зърно), за да се избегне повреждане на зърнената маса от загряване преди сушенето. Необходимо е също да се следи и за това, първата партида прибрано зърно първа да постъпва за сушене и всеки ден напълно да се освобождават мощностите, в които се съхранява зърното на етапа преди сушене.

Условията на сушене имат определящо значение за качеството на зърното и неговите промишлени качества: рискът от повреди оказва влияние на физиологичните свойства, стоковото качество и пригодността за по-нататъшно използване. Прекалено горещото или прекалено мощното сушене може да повреди частиците на нишестето и протеина, което намалява пригодността на зърното, в частност прави го негодно за преработка в заводите за нишесте. Температурата на сушене се определя в зависимост от направлението на по-нататъшното използване на зърното (виж таблицата). Работейки и тук с голяма точност и спазвайки препоръките, отгледаната качествена реколта може да се съхрани напълно до нейната успешна реализация на пазара.

Таблица: Препоръчителни температури за сушене на царевично зърно в зависимост от неговата влажност при прибирани и предназначение, °С

Влажност при прибиране, %

Восъчна царевица

(waxy)

Царевица за заводите за нишесте

Царевица за фураж на животни

20-24

100-110

130-140

130-140

25-27

100-110

130-140

130-140

28-30

90-100

120-130

130-140

31-34

80-90

110-120

120-130

35-38

70-80

100-110

110-120

Публикувана в Растениевъдство
Канадските компании Agrium и Potash Corp. обявиха за обединяването си с цел създаването на най-големия в света производител на торове за зърнени култури. Условията на споразумението, което вече е одобрено от съвета на директорите, предвиждат създаването на нова компания, която ще стане собственик на  Agrium и Potash Corp.
Новата компания, както се отбелязва в съвместното съобщение на  Agrium и Potash Corp., трябва да стане абсолютен лидер на световния пазар на калийни, азотни и фосфорни торове с капитализация от 36 млрд. щатски долара.
Публикувана в Растениевъдство

Швейцарският фермер Жил Рош от кантона Во произвежда над 100 вида биозеленчуци, замени мотиката с машина и намали 10 пъти времето за. плевене

Алекс Петров

Земеделската фамилия Рош от кантона Во е известна в Швейцария със своето новаторство, като изпробва различни производствени и икономически модели, за да стигне до най-рентабилните. Тя е една от първите в алпийската страна, която започна да произвежда биозеленчуци, сведе до минимум използването на химически продукти и премина към директна продажба на своите продукти, като създаде собствен пазар. Сегашният стопанин на фермата Жил Рош експериментира непрекъснато – както с диверсификацията на културите, така и с внедряването на най-съвременна техниката при отглеждането на зеленчуците. Той бе сред първите швейцарски земеделци, който закупи култиватор за плевене, снабден с камера за прецизно изскубване на плевелите. Опитният биопроизводител сподели впечатленията си от работата на полето с новата придобивка пред швейцарския аграрен седмичник Agri.

Жил Рош притежава ферма в селцето Баленс (Во) от 500 дка за екологично чисти продукти. Отглежда пшеница, ечемик, спелта (вид древна пшеница), рапица, картофи, както и стотина видове зеленчуци, за които е заделил 200 декара площ. Във фермата работят 20-ина души. Спазвайки нормите на биологичното земеделие, Жил съзнателно отхвърля плевенето с помощта на хербициди. До миналата година швейцарският фермер и неговите работници са плевели на ръка и с мотика. „През дъждовни години, когато времето предразполага развитието на плевелите, често не смогвахме да ги изплевим. Някои култури си оставах с плевелите и това ни костваше значителни загуби” – обяснява зеленчукопроизводителят.

Неслучайно Жил Рош се ползва

с реномето на пионер в биоземеделието на Швейцария

Узнавайки, че е създадена машина, която с помощта на камера може да разпознава култивираните растения и да отстранява вредните около тях, той веднага проявява интерес. „Аз и моят баща тутакси заминахме за Франция, за да видим как работи тя в реални условия работи”. След завръщането си фермерът поръчва високотехнологичния култиватор от английската фирма Garford, който получава през настоящата пролет. Така Жил Рош става един от първите зеленчукопроизводители в Швейцария, които работят с новата машина.

Принципът на действие на култиватора

е относително прост: камерата, разположена в предната част на машината, разпознава полезните растения. Тя изчислява траекториите, която трябва да следват въртящите се лапи, които се завъртват и изскубват бурените около културните растения, без да ги засягат. Цветът на посевите не е критерий при обработката. Устройството например разграничава червената салата така, както би разпознало и отделните видове дъбови листа. „Строгото спазване правилата на засаждане има решаващо значение, предупреждава Жил Рош и продължава: – Тази машина изисква много внимание и малко търпение за реглажа. Когато тя е добре настроена за дадената култура, всяко друго вмешателство е излишно – пълна автоматика. Но за да се управлява, операторът трябва да бъде на „ти” с новите технологии.

Приложение за високите посеви

Машината е замислена да плеви всякакви култури, стига разстоянията между тях да не превишават 17 см. „Аз я използвам при насаждения от салати, целина, есенна цикория”, обяснява Жил Рош. С техническите си характеристики машината би могла да се използва и при цвеклото. Но при скорост на трактора, ограничена до 1,5 км/час, се поставя неизбежният въпрос, каква е рентабилността? Фирмата Garford предлага и култиватор с управляема камера, конструиран специално за високи посеви. Тази машина плеви само в междуредието, но позволява тракторът да се движи значително по-бързо – с 11км/час, достигайки дори 15км/час. В настоящия момент успешно работят седем машини от този тип в Швейцария.

Времето за ръчно плевене

„Целта ни е да намалим загубите, причинени от буренясването, да заменим ръчното плевене при салатите и да намалим десет пъти времето, отделяно за почистване на зелето и целината”, пояснява Жил Рош.

В борбата си срещу плевелите, градинарят не разчита само на тази машина.. В зависимост от метеорологичните условия се практикува най-често методът „лъжлива сеитба”. След предварителната обработка на почвата се оставят да поникнат случайните саморасли и едва след повторното ѝ третиране се засаждат културните насаждения. Така вредните треволяци отслабват и борбата с тях се облекчава. А при морковите и лука Жил Рош практикува термично плевене, което също е ергономично.

Скъпа, но рентабилна машина

Машина от три реда с преден монтаж струва 93 000 евро, а при заден – 78 000 евро. Въпреки значителната инвестиция, Жил Рош е удовлетворен: „Убедих се на практика в рентабилността на тази инвестиция. Очаквам и други градинари да ме последват”.

Трябва да се отбележи, че тракторът, който тегли машината, трябва да притежава допълнителен резервоар за хидравлично масло. В противен случай работещите устройства се загряват и губят от точността си при прецизното изтръгване на плевелите.

Още преди 10 години Жил Рош и неговата съпруга Паскал се отказаха от посредничеството на едрите дистрибутори и се заеха с директната продажба на тяхната продукция и дори създадоха местен пазар за своите зеленчуци. В бъдеще фермерът смята да подобри още повече работата си в стопанството, да увеличи своята автономия и да намали замърсяването. Това лято ще постави соларни панели върху хангара си, за да произвежда електричество и да захранва хладилниците си, които гълтали много ток, разкрива Жил Рош най-близките си планове пред в. Agri

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта