Първоначалното безпокойство за новата турска зърнена реколта, предизвикана от сухото време над Анадолското плато, което забави сеитбата, се оказа напразно. Дебелата снежна покривка предпази посевите от измръзване, а благоприятните и обилни пролетни валежи възстановиха почвената влага и създадоха оптимални условия за развитието на зимните култури. Това констатира в доклада си, оповестен преди няколко дни, Службата за външните пазари към министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA). Перспективите за новите реколти от пшеница и ечемик в южната ни съседка наистина са много благоприятни.

На 12 юли в актуализираната си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс USDA повиши оценката си за реколтата от пшеница в Турция през 2017/18 г. с 1,5 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 19,5 млн.т, а това е с 2,3 млн.т повече спрямо предходния сезон. Според водещите агроспециалисти средният добив от пшеница от хектар  през 2017 г. ще възлезе на 2,50 тона от хектар - с 8 на сто повече спрямо юнската прогноза и с 13% над миналогодишния резултат.

Производството на ечемик в Труция през 2017 г. вече се оценява на 7,0 млн.т с 1,5 млн. т  повече от юнските данни и с 2,3 млн. т над резултата от предходния сезон.

Публикувана в Бизнес

Производството на слънчоглед в България през 2017 г. ще достигне 24-годишен връх от 2,08 млн. тона, се посочва в последната прогноза на Генералната дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към Европейската комисия. В сравнение с миналата година рекотата се очаква да нарасне с 15,7%, а добивите – с 16,7% до 2,6 тона от хектар. Прогнозира се също силен ръст при царевицата и лек спад при пшеницата.

От дирекцията очакват също силен ръст на производството на царевица у нас през годината – с 25,4% спрямо миналогодишния резултат до 2,8 млн. тона. Оценката за ръста на добивите е с 25,1% до 6,8 тона от хектар.

При пшеницата обаче предвижданията са за спад с 6,4% до 5,25 млн. тона въпреки очаквания ръст на добивите с 0,4% до 4,8 тона от хектар.

Публикувана в Бизнес

В години с добри добиви не трябва да оставяме дърветата без подпори или други видове укрепвания на клоните. Липсата на тези предпазни мерки не само би довела до загуба на голяма част от добивите, а ще навреди и на самите дървета. Без подпори под напора на силните ветрове и бури, които наблюдаваме напоследък клоните на дърветата се блъскат едни в други, чупят се и се разцепват, а плодовете падат по земята.

Подпорите се слагат преди клоните да увиснат

За да се избегнат нежеланите повреди много важно е навременното поставяне на укрепващите подпори на плодните дървета. Най-подходящото време за това е когато плодовете са с големина на орех. Ако сте пропуснали, направете го веднага щом забележите, че клоните започват да се огъват от тежеста на плодовете.

Укрепващите стъблото подпори имат и своите недостатъци. С тях се затруднява работата в градината - обработката на околостъбленото пространство, поливките, борбата с болестите и неприятелите, обирането на падналите завързи по земята и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Реколтата от ечемик в ЕС ще падне под миналогодишната

Реколтата от ечемик в държавите-членки на Европейския съюз като цяло през селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 юли, ще падне до 58 млн. тона от ожънатите през миналия 60 млн. тона, сочи последната оценка на френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains, цитирана от сайта УкрАгроКонсалт. Само преди месец предвиждането на компанията бе с 1,6 млн. тона по-високо.

Реколтата от засетия през есента ечемик ще остане под миналогодишната най-вече за сметка на свиването на производството в Испания, където заради зимните студове и недостига на влага в почвата производството ще намалее почти двойно – до 4,9 млн. тона от 9,29 млн. тона, прибрани през миналия сезон, сочат оценки на испанската Селскостопанска асоциация на младите фермери.

В Германия пък дъждовете забавят жътвата и фермерите се опасяват, че показателите за качеството на културата могат да се влошат. Общата реколта от засетия през есента ечемик, който се използва предимно за приготвяне на фуражи, се очаква да намалее с 0,4% спрямо миналия сезон до 8,932 млн. тона, прогнозират от Асоциацията на германските фермери. Производството на ечемика, засят през пролетта, обаче се очаква да нарасне с 4,3% до 1,84 млн. тона. Значителен ръст на реколтата от ечемик се прогнозира във Франция, макар това да не е учудващо при изключително слабия минал сезон. Предвижданията сочат, че производството ще нарасне до 9,5 млн. тона от прибраните през миналия сезон 8,2 млн. тона. Засетия през есента ечемик вече е прибран от 60% от площите и показателите за качеството засега са доста добри.

Публикувана в Бизнес

Запасите от пшеница у нас към 16 юни са 273, 4 хил. тона, показват оперативни данни на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). За сравнение, към 9 юни те са били в размер на 342,9 хил. тона. Общото потребление е 5 852 223 тона, от тях – потребление в страната в размер на 1 738 600 тона, напусналите количества са 4 113 623 тона. До края на реколтната година (30.06), количеството пшеница необходимо за потребление се оценява на 42 000 тона. Преходният запас се прогнозира да бъде 230 000 тона.

Общият ресурс от пшеница за стопанската 2016/2017г. е 6 125 636 тона. Производството за 2016 г. е в размер на 5 662 721 тона зърно, преходен остатък от миналогодишна реколта 2015 г. – 420 000 тона, влезлите количества са 42 915 тона.

При ечемика разполагаме със 718 408 тона, от които произведени 697 787 тона в т.ч. 7 937 тона пролетен ечемик, преходен остатък – 4 900 тона и внос 15 721 тона.

Потреблението на ечемик е 684 696 тона, от тях за вътрешно потребление в – 310 900 тона и напуснали количества в размер на 373 796 тона. Запасите се оценяват на 33 712 тона.

Публикувана в Бизнес

Ако добивът е висок, качеството и цената ще са ниски – започват психологическата си атака търговците

Агр. Петър Кръстев

Отдавна не е имало година като тази, която да дава толкова много надежди на земеделските производители. Въпреки колебливия характер на времето през миналата есен и последната пролет, ранното лято предостави отлични възможности за растеж и развитие на културите – както есенните, така и пролетните. Дъждовете, които започнаха през май, продължиха и през юни и позволиха на есенниците да пълнят класовете, а на изоставащите от хладната пролет пролетни култури да наваксат развитието си. Всички тези предпоставки зареждат с оптимизъм земеделските производители, изпълват ги с положителни очаквания. В същото време започват и техните тревоги, защото производството има и друга, не по-малко съществена страна – реализацията. И както винаги в подобни ситуации, търговците започват да спекулират и да дават прогнози, че цената на продукцията ще бъде ниска, защото качеството няма да е високо, а и се очаква голямо предлагане. В крайна сметка, точните параметри на количеството и качеството на реколтата, както и на цените ще станат ясни, когато зърното влезе в хамбарите.

На тази тема разговаряхме със Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ с. Обнова, Плевенско, който от първа ръка ни сподели своите виждания за ситуацията.

  • Г-н Минчев, колко дъждове ви валяха през май?

  • Специално в Обнова от стопяването на снега досега имахме 5 литра дъжд на кв. метър. Но от зимата се задържа постоянна влага, която помогна на културите. За пролетниците има достатъчно влага. Очакваме още дъждове, а като се вдигне слънчогледът още малко, той засенчва междуредието и запазва влагата.

  • Каква реколта очаквате тази година от есенниците?

  • Много е рано да се каже, при пшеницата очаквам средно около 650 кг/дка. Но още отсега предлагат цена по 22-23 ст. на килограм., докато преди 20 дни пшеницата се продаваше на 32 ст./кг. Точно сега, преди жътвата, цената драстично падна. Дотогава има време, но при 700 кг добив се опасявам, че търговците ще се наговорят за цените, което най-много ни притеснява нас, производителите. Ние продаваме на големите търговски представители от Варна и Бургас.

  • Колко и каква пшеница отглеждате?

  • Отглеждам 7000 дка пшеница и 100 дка рапица. Произвеждаме повече фуражна пшеница, защото при нас, в Обнова, има две мелници, но те изкупуват хлебната пшеница на ниски цени, поради което не си заслужава да я гледаме. Повечето ни сортове са вносни, български нямаме, защото създадените от нашия институт не ни удовлетворяват като добив. А оттам няма и предлагане, няма достатъчно дистрибутори.

  • Какви са очакванията ви при рапицата и къде я реализирате?
    – Рапичните посеви полудяха тази година, в отлично състояние са. Изкупуват ни рапицата от Сливо поле, Русенско, защото там има много голяма рафинерия.

  • Ясно е, че очаквате добър добив от рапицата, а имате ли идея за изкупната й цена?

  • Тази прогноза няма кой да ни я даде. Аз от 7 години сея рапица – при отглеждането й има доста тънкости, но и голям късмет, защото ако есента не падне дъжд навреме, няма поникване.

  • Отглеждате ли ечемик?
    – Всяка година отглеждаме и по малко ечемик. Тази година отглеждаме пивоварен за бирената фабрика на френската фирма в Плевен. Оттам всяка година обещават добри цени, убеждават все нови и нови клиенти, но старите бягат – така че вероятно има нещо, което не е съвсем наред.

  • В какво състояние са пролетниците?

  • Много е рано да се говори за тях. Засега се развиват нормално и нямаме проблеми.

Снимка
Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ в Обнова е притеснен от цената на зърното, която се коментира преди жътва

Публикувана в Растениевъдство

Над 5 милиона тона се очаква да е реколтата от пшенично зърно тази година, заяви днес заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев в Карнобат при откриването на жътвената кампания 2017. Оперативните данни за засетите площи са над 11 милиона дка пшеница и 1 300 000 дка ечемик. Те сочат, че и през тази година се очаква да имаме една добра реколта, която да гарантира зърнения баланс на страната, подчерта заместник-министър Добрев. Прогнозата за ечемика е в рамките на миналогодишното количество. Добрев допълни, че има засети и 62 000 дка ръж, 153 хиляди дка тритикале и над 1 650 000 дка маслодайна рапица. Заместник-министърът уточни, че това са прогнозни данни на база на състоянието на посевите през месец май и с оглед развитието им през последния месец. Той информира, че пълен обзор на състоянието на посевите и хода на жътвата ще бъде направен по време на предстоящото в началото на юли т.г. заседание на Консултативния съвет по зърното към министъра на земеделието, храните и горите.

Заместник-министър Добрев обясни, че данните от пълното обследване на културите, проведено в средата на месец май 2017 г. показват, че общото състояние на посевите от пшеница и ечемик е много добро. Развитието на културите през май и началото на юни протече с ускорени темпове при наднормени температури, а в по-голяма част от страната - и при наличие на добри и много добри почвени запаси от влага, вследствие падналите значителни валежи, което е предпоставка за добра реколта и в качествено отношение, подчерта заместник-министърът.

Към настоящия момент остатъкът от пшеница от миналогодишната реколта е около 343 хиляди тона, като се очаква към 30 юни 2017 г. преходният остатък от пшеница от реколта 2016 да бъде 270 000 тона с приспаднатото потребление дотогава и това е добра база за старта на новата реколта, посочи зам.-министър Добрев. Той допълни, че преходният остатък от ечемик към 9 юни 2017 г. е 39 200 тона, а наличната рапица - 32 600 тона. Наличните количества царевица в страната към 9 юни 2017 г. са 930 000 тона, а от черен маслодаен слънчоглед има запас малко над 1 милион тона.

„Ние, като ръководен екип на Министерство на земеделието, храните и горите имаме сериозен ангажимент и отговорност към хляба на България и към тези, които с труда си го създават. Затова и днес сме заедно с вас, за да зажънем заедно и да засвидетелстваме уважение към сектора и към неговата най-важна грижа в годината - прибирането на зърното от новата реколта”, заяви заместник-министърът. Той пожела богата жътва и берекет на стопаните и потвърди готовността на ръководството на министерството за поддържане високото доверие на бранша.

Събитието беше организирано от Националната асоциация на зърнопроизводителите и на него присъстваха кметът на град Карнобат Георги Димитров и заместник-областният управител на Бургас Владимир Крумов. Заместник-министърът подчерта високият над 65% дял на есенните култури сред цялото земеделско производство в областта, което изгражда на Бургас и региона авторитет на една от житниците на България.

Публикувана в Растениевъдство

На 25 май Международният съвет по зърното (International Grains Council) публикува актуализираната си оценка за състоянието на световния зърнен баланс през 2016/17 маркетингова година и прогнозата за следващия сезон 2017/18. Оценката е увеличена с 1 млн. тона в сравнение с данните от края на  април. Очакванията на експертите са за нов исторически връх в реколтата от 754,3 млн.т, а това е с 16,6 млн.т повече спрямо предходния сезон и с 24,1 млн.т повече спрямо 2014/15 г.

За текущия сезон е характерно изпреварващото развитие на производството в сравнение с потреблението, което предполага  натрупване на рекорден преходен запас от 240,6 млн.т към 1.07.17 г., увеличение с 16,1 млн.т спрямо 2015/16 г.

Перспективи за новата 2017/18 маркетингова година

В новата редакция на баланса за 2017/18 г. виждаме леко редуциране на прогнозата за глобалния добив от пшеница спрямо данните от предходния месец – от 736,3 млн.т до 735,9 млн. т, с 18,4 млн.т по-малко от резултата очакван за настоящия сезон. 

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

 

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17

Прогноза

2017/18

Прогноза - април

2017/18

Прогноза - май

Общо Света

717,4

730,2

736,5

753,4

736,3

735,9

САЩ

58,1

55,1

56,1

62,9

50,2

49,6

Австралия

26,9

23,1

24,2

35,1

25,6

25,6

Аржентина

9,2

13,9

11,3

17,6

16,5

16,5

Канада

37,5

29,4

27,6

31,7

28,1

28,1

ЕС общо

143,2

156,1

159,6

144,7

150,3

149,9

ЕС мека п-ца

135,0

148,5

151,1

135,4

141,3

141,2

Русия

52,1

59,1

61,0

72,5

67,0

67,0

Украйна     

22,3

24,7

27,3

26,8

24,5

24,5

Казахстан

13,9

13,0

13,7

15,0

13,3

13,3

Китай

121,9

126,2

130,2

128,9

128,3

128,3

Индия

93,5

95,9

86,5

86,0

95,5

95,5

*По данни на  IGC  от  25 май 2017 г.

Както вече коментирахме в предишния ни обзор, очертаващият се спад в световното производство на пшеница се дължи на очакваното рязко намаление на производството й  в САЩ и Австралия, а също така  и по-слабите реколти в Аржентина и черноморския регион (Русия, Украйна и Казахстан).

Съветът прогнозира увеличение на производството на  пшеница в ЕС с 5,2 млн.т, спрямо настоящия сезон – до 149,9 млн.т. Прави впечатление, че тази цифра е с 400 хил. тона по-малка спрямо очакваното в края на април. Редуцирането на прогнозните данни е следствие на сушата в Испания.

В майския доклад на Съвета виждаме макар и минимално, но  все пак увеличение на прогнозата за обема на световното потребление през  2017/18 г , което логично води до намаление на оценката  за размера на преходните запаси от пшеница в света в края на 2017/18 г. до 238,6 млн.т, или с близо 2 млн.т по-малко спрямо очакваното равнище в края на текущия сезон. 

Според нас специално внимание заслужава факта, че в новата редакция на баланса за 2017/18 г. общият обем на преходните запаси в основните страни-износителки в края на 2017/!8 г. е намален  до 68 млн. т, а това е най-ниското равнище от три години насам и е предпоставка за по-твърдо развитие на цените през 2017/18 г.

Публикувана в Бизнес

Испанската компания «Nanolabs», специализирана в областта на нанотехнологиите, успяла да увеличи производството на пъпеши във ферма в Алмерия ,Испания, с 40%. Тя е постигнала това чрез инсталирането на системата АSAR за напояване в стопанството.

През 2015 във фермата са били прибрани 30 000 кг пъпеши, а за същия период на 2016 г., благодарение на нанотехнологиите, тази цифра се е увеличила до 50 000 кг, или с 40%.

Компанията достига такива добиви чрез използването на нанотехнологиите чрез АSAR системата, която физически влияе на водата чрез излъчване на квантова енергия, която стимулира водородното свързване. В резултат на тези свързвания те стават по-активни, което води до добър пренос на хранителните вещества за растенията и значително подобрява усвояването на хранителните вещества, присъстващи в субстрата.

В «Nanolabs» отбелязват, че в допълнение към увеличаване на добивите, новите технологии подобряват качеството на плодовете, а също така намаляват консумацията на вода за напояване и намаляват употребата на торове и продукти за растителна защита с 20%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През нощта на 18-19 април в няколко региона на Европа, температурата на въздуха спадна до -6ºC. Температури под 0°C бяха регистрирани и през нощите на 20, 26, 30 април и 10 май. Застудяването съвпадна с периода на цъфтежа на овощните култури.

Ниските температури са регистрирани в Австрия, Франция, Гърция, Турция, Полша, Беларус, Украйна, Чехия и Великобритания. Hай- сериозни са повредите по овощните градини в Южна Германия и Швейцария.

По думите на Филип Бинарда, генерален делегат на Асоциацията на производителите на пресни плодове и зеленчуци Freshfel, експертите в момента оценяват количествено и качествено щетите в сектора на селското стопанство. Официалната цифра още не е съобщена, но някои региони съобщават предварителни данни.

От безпрецедентни студове са засегнати 70% от производството на киви в италианската област Лацио, където на 6000 хектара са концентрирани около 30% от националното производство.

"В някои градини щетите достигат 100%, но в някои области, разположени по склоновете щети почти няма" - каза Джани Такони, специалист от Съвета за научни изследвания в селското стопанство и агроикономически анализ. Той също така добави, че по-големите мъжки растения на кивито са пострадали по-малко, отколкото женските.

Щетите във втория по големина производител на тази култура - област Пиемонт се оценяват на 10-30%.

Значителни са щетите причинени и на производството на ябълки и круши. Повредите на ябълковите дървета са в зависимост от сорта и региона. Но и там, където овощните градини са по-малко засегнати от измръзване, производителите също очакват по-малко продукция и с по-ниско качество.

Най-силно са засегнати от мразовете костилковите култури в Северна Европа - сливи, череши, кайсии. Много фермери, производители на костилкови овощни видове съобщават за загуби в размер на 60-80% от реколтата. Прасковите и нектарините, които се отглеждат предимно в Испания, Италия и Турция са пострадали от сланите, в по-малка степен.

Насажденията от боровинка също са били засегнати от измръзване, но тъй като цъфтежа при тях е малко по-късно, загубите на реколтата ще бъдат по-малко от тези на други култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 18

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта