Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта