Трябва да залагаме на български сортове, каза за читателите на „Гласът на фермера“ Ганчо Ламбев – председател на ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов

Агр. Петър Кръстев

ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов обработва 20 000 дка. Основни са зърнено-житните култури – пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, както и 1000 дка люцерна. Характерно за района е, че почвите са плодородни и подходящи за зърнопроизводство, недъстатък е, че е доста засушлив. На Открития ден на пшеницата, разговаряхме с председателя на кооперацията г-н Ганчо Ламбев.

  • Г-н Ламбев, какво е характерно за вашето производството през последните няколко години?

  • Всичко зависи от годината – за последните 4 години рапицата и слънчогледът дават среден добив 270 кг от декар, при пшеницата от 8400 дка средно сме прибирали по 470 кг/дка, миналата над 500, но сме имали и добиви от около 250 кг. Средният добив при царевицата за последните 4 години е 600 кг от дка.

  • Освен селекцията, която прави вашето стопанство с проф. Панайотов, вие изпитвате и сортовете на западната селекция. Какви са ви впечатленията от едната и от другата?

  • През последните години западната селекция се наложи в България, най-вече с това, че се получават значително оп-високи добиви от българските сортове и земеделските производители на 80% се ориентираха към нея, главно заради високите добиви. Но българската селекция също полага усилия да догонва и да стане конкурентна. Пшениците, които се създават тук от проф. Иван Панайотов в землището на с. Царевец и с наша подкрепа, заслужават внимание. Имаме два регистрирани сорта – Нове и Младен, Нове е по-високо добивен, а Младен по-качествен, но като цяло имат потенциал и на големи площи от тях сме постигали добив над 700 кг/дка, който догонва западната селекция. Има много нов генетичен материал и професорът продължава да работи в тази посока.

  • Какви са прогнозите ви за представянето на сортовете тази година?

  • В тази сушава година условията не са много благоприятни за западната селекция. Българските сортове може да ги изпреварят по добив, но ще видим като ожънем.

  • Какъв е съветът ви към зърнопроизводителите?

  • Българската селекция не трябва да се избягва. Рискът трябва да се разпределя и не само заради него, а и затова, че е българско трябва да залагаме на наши сортове, защото не се знае, какво ще стане с чуждата селекция след някои друга година. Българската наука трябва да се развива и ние трябва да съдействаме за това. Ръждите в последните години създават все по-голям проблем. Държавата се оттегли от науката, българските институти нямат достатъчно средства, за да развиват науката и поизостанаха. Имаме инициативни хора като проф. Панайотов, които с малко подкрепа се мъчат да правят нещо българско и дано успеят.

  • Във вашата коопероция какви са процентите на българска и чужда?

  • До мналата година аз държах изцяло на българската селекция, като нямах доверие на западната, защото е създадена за отглеждане при други условия и очаквах, че ще има сериозни провали. Затова основно залагах на българските сортове и сеех 70% български, 30% западни. Но от тази година размених местата, защото през последните години те показаха добри добиви и ние не можем да изоставаме. В крайна сметка парите са в добива. Патриотизмът си е патриотизъм...

  • От кога не е валял?

  • Откакто се е стопил снега не са валяли количества над 4-5 литра на квадратен метър. Само веднъж валяха 13 литра. Всички останали валежи бяха без стопанско значение.

  • Ще се отрази ли това засушаване на добивите при есенниците и кога виждате, че ще започне жътвата?

  • Със сигурност ще се отрази и поне с 20% добивът ще е по-надолу от миналата година, което е над 100 кг/дка. Жътвата ще е поне със 7-8 дни по-рано от нормалното.

  • Какво е състоянието на пролетните култури?

  • Пролетните култури засега са в добро състояние, държат се. Имаме и 200 декара нахут. Все още имаме надежда, че ако завали нещата за пролетниците не са загубени. Въпреки късната сеитба царевицата и сънчогледа са в много добро състояние, но докага...

Публикувана в Бизнес

Според изтъкнатия наш селекционер проф. Иван Панайотов тази година ще бъде триумфална за българската селекция

Агр. Петър Кръстев,

спец. пратеник в Свищов

Кооперация „Изгрев 93”, в с. Царевец, Свищовско, и тази година остана вярна на новаторския си дух и на стремежа към подобряване и усъвършенстване на земеделското производство. За 21-ви пореден път стопанството, което е достоен пример за подражание, организира Открит ден на пшеницата. Събитието е организирано от Регионалния съюз на кооперациите, Земеделската кооперация в с. Царевец и Опитната станция по земеделие „Дунав”, чийто представител е проф. д-р Иван Панайотов. Внушителна аудитория от арендатори и фермери от Централна Северна и Северозападна България, представители на кооперации, фирми, научни работници и селекционери от земеделски институти в страната, специалисти агрономи бяха дошли в Царевец, за да видят новостите в селекцията на българската и чужда пшеница.

Този път обаче имаше нещо различно. Организаторите с болка споделиха, че последните няколко години винаги на този ден е валяло дъжд и те са имали надеждата, че с насрочване на събитието ще предизвикат времето да ги дари с крайно необходимата влага. Но уви, това не се случи. Жестока суша е обхванала региона и дъжд със стопанска стойност там не е валял от месец април. Спорадичните валежи от по 3-5 литра са недостатъчни и по-скоро нанасят вреда, отколкото полза. Това се видя и на опитните парлцели в полето, където септория и ръжди бяха силно нападнали пшеничните сортове. И това, което беше много очебийно и фрапиращо, – силно пострадали от болестите бяха пшениците чужда селекция, докато българските сортове и линии бяха в доста добро състояние.

Целта на това събиране, както разбрахме от организаторите, е да се популяризират селекционните постижения при пшеницата и другите култури, да се видят новостите в технологиите и др.

В кратката си реч на Открития ден на пшеницата проф. д-р Иван Панайотов припомни хронологично условията, при които са се развивали есенниците тази пролет. „През ранната пролет имахме влага, валежи и хладно време, благоприятно за развитие на житните култури. Късната пролет бе характерна със суша и високи температури – идеални условия за развитие на българските сортове пшеница“– каза специалистът. Той сподели, че през миналите 2-3 години е имало залитане по западната селекция, но тази година производителите може би ще останат малко излъгани. Проф. Панайотов увери, че българската селекция през тази и в близките години ще покаже своята сила. А основанието си той разкри като „тайна“ – когато се съчетае българската със западната селекция, се получават прекрасни сортове, прекрасни материали. „Това ще видят гостите на събитието, когато отидем на нивата“, заяви гордо селекционерът.

Специалистът покани присъстващите през есента да дойдат тук, в кооперацията в с. Царевец, и да си вземат семена от сортовете, които имат качествата за хлебно производство, а добивният им потенциал не е по-нисък от този на западните сортове.

Публикувана в Растениевъдство

В Университета Квинсленд, в Сидни а също и в центъра за иследване на растенията Джон Инес (всички намиращи се в Австралия), са разработили нова платформа за бърза селекция. Тя е приложима в оранжерии или всяка друга изкуствена среда с допълнително осветяване за удължаване на светлинния ден. В своите експерименти австралийските учени успели да получат ново поколение пшеници от семе до семе само за 8 седмици.

Новата система за селекция позволява отглеждането на 6 поколения пшеница за година.

За селекционерите на пшеница новата система обещава три пъти повече поколения, отколкото сега получават дори при най-благоприятни условия. Освен това, растенията растат здрави и изглеждат много добре.

Сега селекционерите за ускорено получаване на нови поколения пшеница прилагат основно технологии, разработени след Втората световна война.

В новите технологии се използва напълно контролируема среда на отглеждане, която може да се създаде и в обикновени промишлени оранжерии. В нея също се използват LED лампи (светодиодни лампи), променени за оптимална помощ на процеса на фотосинтеза в интензивен режим до 22 часа на ден.

Светодиодните лампи значително намаляват себестойността на отглеждане в сравнение с натриевите лампи, които широко и отдавна се използват в оранжериите, но не са ефективни. Натриевите лампи излъчват прекалено голямо количество топлина и при това светлината от тях е с лошо качество и не е подходяща за растенията.

Технологията за бърза селекция може да се използва за много важни култури. Освен пшеницата, по 6 реколти на година дават още граха, ечемика и нахута. Рапицата при този начин на селекция в експериментите дава по 4 реколти годишно.

Важно е, че устойчивостта към болести, времето на цъфтеж и морфологията на растенията могат да бъдат изучени в детайли дори при такава бърза смяна на поколенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Проф. д-р Иван Панайотов,

дссн, селекционер,

„Опитна станция по земеделие – Дунав” , Свищов

Искам да уточня – не селскостопанска, а земеделска наука. Науката се прави в големите населени места, в градовете, а резултатите от нея се прилагат на полетата край селата. Вярно е, че сега българската земеделска наука е в дълбок упадък, както и науката в страната. Също така е вярно, че българската земеделска наука е една от най-старите в Европа. Началото е положено в „Образцов чифлик”, а Константин Малков поставя основите в края на 19 век. Следва изграждане на държавни институти и опитни станции за растениевъдство и животновъдство, създава се една перфектна система за научни изследвания и прилагането им в практическото производство на храни. Тази система беше развита в максимална степен през следващите 60-70 години на 20 век. В земеделската наука, която обхваща науката за почвите, генетиката и селекцията на растения и животни и тяхното отглеждане и производство, науката за храните,

всичко това беше издигнато на високо ниво

съизмеримо с европейските и световни стандарти. В областта на растениевъдството организационната мощ на академик Павел Попов си каза думата чрез организация на институти и опитни станции и бързо внедряване на постиженията в практическото производство. Не е случайно, че в тази среда се изявиха изтъкнати генетици и селекционери като Дончо Костов – обща генетика, Тодор Рачински - селекция на пшеница, Владимир Вълчинков – селекция на царевица, Иван Тодоров – селекция на лоза, Йорданка Стоянова – селекция на слънчоглед, и много други учени, издигнали постиженията на българската наука на най-високо ниво. Българските сортове и хибриди се представяха на челните места в световната селекция, ако не се знаят, можем да ги изредим последователно и по култури. Добиви от 2000 кг/дка при царевицата и 1000 кг/дка при пшеницата бяха постигнати през 80-те години на миналия век. Подобни резултати бяха постигнати при почти всички култури, да не говорим за вкуса на българските домати, грозде и плодове. Българската пшеница беше с високо качество, хлябът и хлебните изделия се приготвяха без химични добавки и оцветители. Селекционната наука беше една от най-развитите в Европа, получаването на хибриди и използване на хетерозиса при слънчогледа беше за първи път в България, изследванията по хетерозисната селекция при пшеницата бяха най-напредналите в света, така беше и при другите култури. Сега, благодарение на реформите и техните извършители, всичко е унищожено.

Кой го унищожи и защо?

Това го извършиха нашите политици – нещастници от незнание, корист и по чужди съвети. От науката не може да се краде, не може да се вземат комисионни, а и земята към институтите е лакомо парче, погледите са вперени в нея. А и какъв интерес имат тези случайни хора към науката, въпреки че приеха закон, чрез който всички се накичиха с титлата „професор”.

Първото нещо, което направиха, е да поставят на ръководни места в Селскостопанска академия и институтите послушни хора, некомпетентни, но изпълнители на нарежданията им. Второто, което направиха, да намаляват периодично финансирането и личния състав в научните сектори, начинът на финансиране беше усложнен колкото можеше повече. И съкращаване на хора и финанси, отнемане на земя. Науката да се издържала с проекти, без държавно финансиране. Я да видим тези велики финансисти/ финансистки как биха се издържали от проекти, ако не са на държавна хранилка?

Какво означава една държава без собствена наука

и по-специално без земеделска наука? Означава пълна зависимост от чужда наука, означава корупция и рискове за производството на храни. Вносът на храни и семена убива националното производство, прогонва съзидателната част на обществото, създава несигурност в производството, влошава качеството на продуктите. Ето, благодарение на тази политика на слугинаж и корупция сега в страната ни се засяват западни сортове с ниски качествени показатели. За да се приготви хляб от такова зърно е необходимо прибавяне на различни подобрители, оцветители, набухватели и т.н., всичките с неизвестно въздействие върху организма. От друга страна, почти всички български сортове пшеница се търсят и се засяват в Турция, там има закони и стандарти, които се спазват. Тук народът се храни с нискокачествени вносни продукти, с изкуствен хляб и хормонални месни продукти.

Но да видим какво може да се направи

за да възстановим миналата слава на българската селекция, специално в селекцията на пшеницата.

Основният фактор е финансирането на науката – теоретично-приложна, която да създава изходните материали за селекцията, и чисто приложна, която да създава крайния продукт, – сорт или хибрид. Подобряване заплащането на научните сътрудници, докторанти и помощен персонал. Заплатата на един начинаещ научен сътрудник/ асистент трябва да бъде на ниво средна заплата, а за аспирантите/докторанти не по малко от 80 % от нея. Преди за едно аспирантско място се явяваха по 4-5 кандидати, а сега няма нито един. Финансирането трябва да бъде пряко от държавния бюджет, а не чрез министерства. Ако има проекти, те да бъдат като допълнителен стимул, а не като правило. Трябва да има пълно осигуряване с техника и материали. За внедрени постижения (сортове или хибриди) с доказан ефект да се определя авторско възнаграждение. Само така ще се възроди науката в България, ако има кой да разбере. В продължение на 15-20 години българската наука беше изолирана, подложена на жестоки реформи, кадрите се разпиляха и резултатът е налице –

българската селекция е заменена с чуждестранна

От внос на семена страната губи ежегодно над половин милиард лева, тези пари излизат навън. За финансиране на научните институти е необходима една десета от тази сума. Освен това стоковото зърно се изкупува от две или три международни фирми, от които зависи производството. Сигурен съм, че през тази есен (2017 ) засетите площи с пшеница са по-малко, поради ниските цени на т.нар. фуражно зърно. Българските селекционери не са създавали фуражна пшеница, подобни сортове въобще нямаха шанс да бъдат признати от Сортова комисия, сега признават всичко. За качество никой не говори, никой не дава съответната цена.

Тук искам да направя предложение за подобряване на качественото производство на пшеничено зърно. От европейските фондове, а защо не и от бюджета на държавата,

да се формира фонд за качествено зърно

От подобен фонд да се стимулира производството на семена от качествени сортове и производството от тях. Признаването на качествени сортове трябва да мине през стандартните процедури за анализ на зърно-брашно-хляб. Добивът от качествените сортове е по-нисък от този на нискокачествените, затова цената на зърното трябва да е не по-малко от 20% по-висока. В настоящия момент има такива сортове, като сортовете Младен, Ивета, Деметра и др. Тези сортове са с генетическа устойчивост на болести, сухоустойчиви, притежават комплекс от агрономически показатели, които ги правят пригодни за т.нар. биологично земеделие. Зърното от тези сортове трябва да стане суровината за производство на хляб и хлебни изделия.

Другият път за преодоляване на селекционната криза е да създадем сортове, които да превъзхождат по продуктивност чуждестранните. Чрез съчетаване на техните положителни признаци - стъбло, братимост, устойчивост на болести с отличните показатели на класа, зърното и пластичността, от българската селекция несъмнено ще бъде получена новата серия от български сортове – продуктивни и качествени. Без да изпреварваме развитието на нещата, ще изтъкна, че подобни материали са вече създадени. Остава въпросът за маркетинга, там сме на ниво детска градина. Въпросът е за прибиране и заготовка на семената, рекламата и дистрибуцията в страната. Това може да стане с нова техника и нови хора, който има ум да разбере. За нова техника за почистване и заготовка на семена трябва да се отпускат безлихвени заеми, тъй като в системата на европроектите цари пълна бъркотия. Към Министерството на земеделието беше създадена Комисия за зърното, и кой участваше в нея и какво решаваха? Нищо, това е отговорът.

Не комисия, а Национален съвет за зърното е необходим

който да предлага на правителството зърнената стратегия на страната. В този съвет да се решава и цената на семената и зърното, така че да са защитени интересите на всички участници в системата. Въпросът е какъв ще е съставът на подобен съвет и кой ще го предлага.

Накратко, възраждането на националната селекция и генетика, на цялата земеделска наука и научната общност като водеща част от обществото, е въпрос не само на престиж на държавата, но определя икономиката и независимостта на страната от растителни и животински ресурси, от храни. Държава и нейният бюджет, които не обръщат внимание на този основен проблем, са обречени на изчезване.

Ето, това искам да ви кажа.

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.">ivan_panayotov@mail.bg

Публикувана в Растениевъдство

Селекционери представиха иновативен сорт пшеница с високо съдържание на глутен. Новият сорт е отглеждан от фермери в щата Калифорния, а през 2018 г. в магазините ще се появи брашно от тази пшеница.
Новият сорт е разработен от учени от Организацията за научни и индустриални изследвания на Австралийската британска общност и от компанията Limagrain Céréales от Франция. Благодарение на високото съдържание на полизахарида амилозен, новият сорт пшеница съдържа десет пъти повече фибри от обикновената пшеница.
Селекционерите са подписали договор с фермери във Вашингтон и Минесота. Високо амилазната пшеница ще се отглежда на 1000 акра. От полученото зърно ще се произвежда пшенично брашно HealthSense с високо съдържание на фибри.
Пшеницата е най-популярният източник на фибри. Тя се консумира от 30% от населението в света под формата на хляб, пици, тестени изделия и други продукти от брашно.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Нашите качествени сортове са устойчиви на различните стресови условия, изискват по-ниски торови норми и минимално третиране срещу болести – с една дума, те са по-ефективни от чуждестранните

Иван Панайотов, селекционер

Професор по генетика и селекция на растенията

Опитна станция по земеделие – Дунав, клон с. Царевец, общ. Свищов

Повече от 10 хиляди години човекът използва житните растения за храна, главно за получаване на хляб и хлебни изделия. Обект на събиране и отглеждане е било растението обикновена, хексаплоидна пшеница. Майката Природа е създала това растение чрез съчетаване на три родителски компонента – еднозърнест лимец (Тритикум монококум и неговите разновидности, с геном А), Егилопс спелтоидес, с геном В, полученият от тяхната хибридизация двузърнест лимец (Тритикум дикокум, с двойния геном АВ) и третият родител Егилопс скуароза, с геном Д. От тяхното съчетание произлиза обикновената пшеница с комплексен геном АВД, като всеки родител внася по 7 хромозома в единично състояние, общо 21, и след удвояване хромозомите в хексаплоидната пшеница стават 42. Така че обикновената пшеница съдържа еднозърнестия, двузърнестия лимец и първоначалната хексаплоидна пшеница спелта в едно растение. След няколко мутации от спелта е получена обикновената пшеница, с нечупливо вретено и лесно отделящо се зърно.

Само тези житни растения притежават белтъчната съставка глутен

основен компонент за производство на хляб. Съдържанието на глутен в зърното на обикновената пшеница варира от 10 до 42% от белтъчната съставка на зърното. Изтъкнатият изследовател на качеството на пшеницата Йордан Христов проучва наличните пшеници в България през 40-те години на миналия век и установява, че сорт №14 е най-качествен от всички изследвани чуждестранни и български пшеници. Сорт №14 е селекциониран от местната пшеница Разградска червенка през 1920 година от един от ветераните на българската селекция проф. Иван Иванов и негови колеги, процесът е дълъг, повече от 15 години. През следващите години на усилена и плодотворна селекция са изпитвани или внедрени в производството много български и чуждестранни сортове пшеница. През 60-те години на миналия век масово навлязоха италианските сортове – Сан Пасторе, Продуторе и др. Това бяха продуктивни сортове с получени добиви тогава 650-750 кг/дка, високи добиви за времето. Моята дипломна работа с ръководители доц. Радка Димова и проф. Христо Коеджиков беше върху сорт Сан Пасторе, великолепен сорт като добив и структура на растението, но с ниско качество на зърното и слаба студоустойчивост. И изведнъж, през 1967 и 1968 година, тези сортове изчезнаха от българските полета, измръзнали през студената безснежна зима. Най-продуктивните западни сортове – Пернел – Франция, Норман – Англия, редица италиански и мексикански сортове също бяха изпитани, но всички постепенно отпаднаха поради ниско качество на зърното и силно променливите условия на континенталния климат на страната ни. Студ и суша, съчетана със суховей (чалгън), това са основните причини за пропадането на чуждите сортове. Тези сортове са създадени при съответните благоприятни условия на влага и температура, но българските условия са често сурови и непредвидими, а по качество на зърното изобщо не могат да се сравняват с българската селекция. Като компоненти за хибридизация са много подходящи, тъй като притежават ниско стъбло, продуктивна братимост и устойчивост на болести. Подобни показатели притежават и сега масово използваните и рекламирани сортове – западна селекция. Една особеност за тях е особено рискова – пролетното братене. Българските сортове братят през есента и зимата, така че пролетното засушаване не е проблем за тях. Те развиват силна коренова система и мощна надземна маса, така че слабо се влияят от студ или суша. Всички тези споменати чуждестранни сортове бяха изместени за кратък срок от сорта Безостая 1 – качествен и устойчив на различни стресови фактори, този сорт е в основата на повече от българската селекция. Добре, но времето върви, хората работят, а ние правим реформи и

селекцията ни изостана, тя загива от липса на кадри и финанси

Тя изостана не само за пшеницата, а за всички култури, с които страната ни беше на първите места в света. И сега се хвалим, че сме получили високи добиви с чуждите сортове. Казват, че и качеството било добро. Препоръчвам на тези, които казват подобно нещо, да си направят хляб с брашно от тези сортове, но без подобрители, и да направят хляб от българските сортове и тогава да се види разликата. Давам на кучето от купения хляб, а то не го яде, защо, какво има в него? Оставиш го един-два дни и този купен от магазините хляб става ронлив или лепкав. Къде е тук тази Комисия за контрол на храните, да провери какви добавки – избелители, набухватели, сухи глутени и т.н. се прибавят към брашно и тесто? Защо кучето не иска да яде от подобен хляб? И защо домашно приготвеният хляб с качествено брашно има съвсем друг вкус, мирис, качество на средата и кората, повишена трайност? Какво зърно получихме през последните 2-3 години,

пшеницата е хлебна култура, а не фуражна

Преди време четем, че в Нова Зеландия получили над 1600 кг/дка пшеница от 100 декара, която щели да използват за храна на кравите. Добре, но и животните не предпочитат зърно с глутен, дайте на кокошките зърно от пшеница и царевица и те ще предпочетат едрите зърна на царевицата. С тези примери искам да изтъкна, че зърното на пшеницата е създадено от Майката Природа за храна на човека, а не на животните, за тях има други храни, по-добивни и ефективни. Селекцията доказа, че плато (граница) на добива при пшеницата няма, продуктивността е без лимит, но това става с бавно натрупване и в съчетание с качеството на зърното. Тук препоръчвам на министъра на земеделието, сега и в бъдеще, да намери възможност да се отдели част от европейските фондове, а защо не и български субсидии, за подпомагане на семепроизводството на качествените български сортове и производството на зърно от тях. Размерът на подпомагане трябва да бъде не по-малко от 25% от цената на обикновеното зърно. От тези 11 милиона декара, засявани с пшеница, половината трябва да се засява с качествени сортове пшеница, тези, признати за група А. Тук искам да изтъкна, че българската селекция в научните институти и частните фирми несъмнено ще създадат продуктивни и качествени сортове и това време ще дойде скоро. Сега

българската пшеница е известна като фуражна, срам и позор за нас!

Това трябва да се промени, българската пшеница трябва да се търси и оценява високо на международния пазар и в страната. В момента разликата между фуражна и качествена пшеница е около 10 долара, а трябва да бъде не по-малко от 25-30 долара. Вярно е, че тази година е рекордна в производството на пшеница в Русия и Украйна, общо над 110 млн. тона, толкова, колкото получава Китай. Но качествената пшеница се търси, главно от Северна Америка, Казахстан, Австралия. Част от нашата, българската пшеница, не е по-лоша от тази, получена в тези страни. Освен това нашите качествени сортове са устойчиви на различните стресови условия, изискват по-ниски торови норми и минимално третиране срещу болести, с една дума те са по-ефективни от чуждестранните. Вярно е, че в последните години изостанахме, все по-малко се признават нови сортове, но това скоро ще бъде преодоляно.

С тази накратко изложена история и настоящо състояние на селекцията на пшеницата в страната бих искал да върна вярата на производителите на пшеница в българската селекция и особено в новите сортове, които са вече официално признати или ще бъдат признати в скоро време. Трябва да има повече производители на хляб, да има конкуренция по отношение на качеството, качественото зърно да получи своята справедлива оценка. В това отношение отговорността е на селекцията и на контрола и помощта на държавата. Националната селекция трябва да бъде издигната на високото ниво на което е била, за да бъде производството независимо, ефективно и желано във всяко отношение.

Снимка без текст: Panajotov

Отделен БОКС:

Новите български сортове пшеница не отстъпват по продуктивност на западните

Новите български сортове притежават положителното от чуждата и отличния клас и зърно от нашата селекция. Но слабите страни остават – старата семечистачна и пакетираща техника, липсата на маркетинг и реклама. Генетичният материал е налице, но пазарната ни система е почти никаква. Ето, на този фон тук

предлагам на производителите три нови сорта пшеница

– Младен, Нове и Роки 2. Разбира се, това не изключва сортовете на институтите в Генерал Тошево и Садово, а също и частните селекционни фирми.

Сорт Младен е вече значително известен в страната и чужбина като един от най-качествените сортове в Европа. Показателите му за качество са високи и стабилни – протеин 14-16%, глутен – 28-38%, W – над 300, отлични хлебопекарни показатели. Продуктивните му възможности са между 650 и 820 кг/дка, с минимални разходи при отглеждането му. Засега това е един от сортовете, от които трябва да се приготвя хлябът на народа – без подобрители и различни химически добавки.

Сорт Нове е сравнително по-слабо познат в производството, но по продуктивност той не отстъпва на западната селекция. В Добруджа добивът му достигна 920 кг/дка, а в районите на Монтана, Враца и Видин – 650-680 кг/дка, което за техните условия е много добре. Най-важното условие за отглеждането на този сорт е торенето с ниски торови норми, до 12 кг/дка активен азот.

Селекцията и семепроизводството на тези два сорта се извършва в района на Свищов, в земеделската кооперация на с. Царевец. Това е част от Дунавската равнина, силно изложена на променливите температурни и валежни условия, така характерни за тези заоблени хълмове. Тези условия определят и високата пластичност на сортовете, селекционирани тук, пригодни за използване в цялата страна, а също и в чужбина. Преди седмица получихме писма от Хърватия и Чехия с молба за семена за изпитване. При това без никаква рекламна дейност.

Сорт Роки 2. Това е продуктивен, пластичен сорт от втора група – Б, по качество на зърното. Отличава се с добра устойчивост на полягане, отлична толерантност към комплекс от болести, студове и суша, с потенциална продуктивност 900 кг/дка. Семепроизводството му се извършва в района на г. Лозница, Разградско, от земеделския производител Стефан Пенев. В продължение на 3-4 години резултатите от него са много добри. Тази година, след силна градушка, от този сорт е получено над 500 кг/дка зърно при по-ниски добиви от останалите изпитвани сортове. Това се дължи на здравото класово вретено и глуми (външните плеви). Стъблото е устойчиво и еластично, листната система е отлично развита, тези особености са предпазили сорта от силната градушка.

Публикувана в Растениевъдство

Иван Панайотов

Селекционер, професор по генетика и селекция на растенията

Опитна станция по земеделие – Дунав

Клон с. Царевец, общ. Свищов

В последно време много се пише за добиви от пшеницата в страната и нейното качество. Многобройните анализи, извършени от различни лаборатории, показват, че българският сорт Младен няма конкуренция в качеството на зърното. От тях се вижда, че основните му качествени показатели не се променят съществено – мокрият глутен се движи от 28 до 36%, а протеинът – от 13,5 до 16%, хектолитровата маса е 82-84.

Съвсем накратко за продуктивността на сорта – тя е от 680 до 820 кг/дка, при различни условия на отглеждане – почви, торене, валежи. Това, което е нужно на българското пшеничено производство, е: ефективност, качество и по-добра цена на зърното. Тук предлагам финансиране от европейските субсидии за производство на семена и зърно от качествени сортове пшеница, създадени в България. Сега всички говорят за добивните западни сортове, но трябва много да се внимава при тяхното използване, те са рискови. Затова ви предлагам сорт Младен – той може да върне славата на качественото българско пшеничено зърно и най-важното – производство на Хляб без подобрители.

Публикувана в Растениевъдство

Ремонтните животни - мъжки и женски, също трябва да получават субсидии, коментира Георги Йорданов Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Йорданов, изпълнителната агенция по репродукция на животните е реален посредник между фермерите и държавата, защото в крайна сметка давате насоките кое животно – каква субсидия да получи. Трябва ли да се смени нещо в модела и политиката на животновъдството в България,з а да има справедливост в субсидиите? Факт е, че дребните и средни животновъди са почти на изчезване. Какво може да се направи, за да изчезнат напълно?

  • Има какво да се промени при разпределението на субсидиите и то засяга философията на целия проблем. Трябва да се направи добър анализ – с какво разполагаме и какво искаме да постигнем. Субсидиите, които получават фермерите, не са толкова малко. Говорим за мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР, която обхваща около 30 породи овце. Те получават по 26 евро на глава годишно. А животните под селекционен контрол за 2016 г. са получили около 60 лв. Смятате ли, че тази сума е нищожна спрямо технологичните разходите, които се извършват за животно? Ще дам следния пример - през 1989 г. страната е имала 10 млн. овце-майки, а сега не можем да достигнем до 1,5 млн. овце-майки.

  • Какво може да се направи?

  • На България й е необходима собствена философия на субсидиране на животновъдството. Необходимо е за фермерите да има устойчивост. Трябва да се търси тази организация на работа, която носи пари и печалба.

  • Има ли анализ, който да показва какъв е социалният ефект от съществуването на автохтонните породи?

  • Не е пряк предмет на нашата дейност, нашите функции са контролиращи. Необходим е мониторинг, но и анализ на ефекта от субсидиите.

  • Овцевъдите се оплакват, че получават субсидии само за майките, а хранят и отглеждат всички животни в стадото.

  • Вярно е, че само овцете -майки получават субсидии, но ние говорим за подпомагане, а не за изхранване на стадата. Според мен към мерките, които трябва да променим, е тази да се включат за подпомагане и ремонтните животни - мъжки и женски. Но ключът на проблематиката не е в субсидиите. Трябва да мислим колко животни имаме и какво можем да произведем като продукция. Трябва да направим анализ с какъв ресурс разполагаме, от този ресурс какво можем да произведем и какъв пазар ще имаме – на живи животни и на продукцията им като мляко, месо.... За вълната не говорим, защото досега няма пазар.

  • В България в момента има 46 развъдни организации – не са много и ефективно ли работят всички?

  • Специалистите в тях полагат сериозни усилия. Има организации, които работят много успешно и качествено. Може да се каже, че могат да се редуцират и да не бъдат толкова на брой.

  • А имат ли капацитет всички те да извършват селекция на модерно ниво?

  • В момента имаме 360 хил. овце под селекционен контрол. При положение, че около 1,5млн. са общо овцете в страната, не е необходимо 100% популацията да е под селекционен контрол.

  • Какъв процент от животните се контролира?

  • Около 30% са контролираните животни и това е добър резултат за нас.

  • Развъдните организации ли са реалната връзка между фермера и фонд „Земеделие“, т.е. към подпомагането и субсидиите?

  • Като връзка – да, защото това е органът, който извършва на практика селекционния процес. Това нито е лесна, нито елементарна работа. Зоотехниката е наука, а ние я свеждаме до фермерски разбирания и начин на работа. Това не е само изхранване и доене на животните. Развъдните организации получават средства от фонд „Земеделие“ по схемата за държавна помощ, част от средствата идват и от фермерите, които заплащат услуги. Има два компонента, по които се плаща. Единият е за водене на родословна книга, а другият е за контрол на продуктивните и генетични качества на животните. Докато при родословната книга държавата субсидира до 100% от дейността, при контрола на генетичните качество подпомагането е до 70 процента.

  • Какво плащат фермерите?

  • Разликата от 100% разходи. Фонд „Земеделие“ гласува всяка година каква сума ще се отпусне и въз основа на това се прави коефициент не редукция. Така се определя каква е частта на държавата и колко струва всяка дейност. Преди беше точно определено колко се получава на глава животно. А сега развъдната организация подава информация в агенцията - какви дейности извършва. По тази информация изчисляваме парите, които получава развъдната организация. Така държавата доплаща услугите към фермерите.

  • Каква е разликата в субсидирането между животни под селекционен контрол и автохтонните породи?

  • Примерно при овцете, автохтонните породи получават по 26 евро на глава и това е справедливо, защото те са нископродуктивни животни, отглеждат се на специфични места и така хората се мотивират да останат в определени региони. Докато конвенционалните породи получават субсидии за животни под селекционен контрол и за 2016 г. подпомагането е по 62 лв. на глава. Автохтонните породи вземат един път по агроекология и втори път- директни плащания. Така им се връзват към 60 евро за една овца, докато конвенционалните вземат по 30 евро на година. Според мен, трябва да се субсидират и дзвиските, т. е. младите животни под селекционен контрол, защото те са бъдещето на популацията.

  • До 1999 г. само агенцията извършваше селекция на животните , а сега - развъдните организации. Това подобри ли работата в животновъдния сектор?

  • Промяната стана според законодателството в България, което пък е хармонизирано с европейското. Ние приехме модела според директивите на ЕС. Но в Европа има развъдни организации с над 200-годишна история. А това означава традиции, навици, умения, капацитет и т.н. Ние сага стартираме. Първите наши организации са започнали работа от 1999 г., но големият прилив на развъдни организации е от 2000 г. насам.

  • Откъде дойде този интерес?

  • Защото започна финансово подпомагане от държавата.

  • Как се финансира селекционният процес в България?

  • Принципът или схемата е следната - развъдните организации работят с определен капацитет хора, които са техни членове и са регистрирани земеделски производители. През ноември или в началото на декември развъдните организации подават списък със земеделските производители и животните по номера, с които ще кандидатстват за подпомагане за предходната година. Държавен фонд „Земеделие“ определя една сума, която се разпределя между бройките животни и дейностите, които държавата субсидира.

  • По колко мерки се субсидират селскостопанските животни?

  • Подпомагането става по няколко мерки – животни под селекционен контрол, другата е мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР и национални доплащания. Животните, които са под селекционен контрол, вземат субсидия, а тези, които са включени в списъка на автохтонни, получат пари и за агроекология. Животните, включени в селекционния процес, не вземат средства по националните доплащания. Агенцията контролира само животните под селекционен контрол, а националните доплащания не са предмет на контрола.

  • Може ли да очакваме промени в тази схема?

  • Схемата е утвърдена и промени не се очакват.

  • Какво според Вас трябва да остане и да не променя в подпомагането на селскостопански животни след 2020 г., когато ще влезем в следващия период на Общата аграрна политика на ЕС?

  • Според мен две неща най-малко трябва да останат – подпомагане на животните под селекционен контрол и на автохтонните породи, защото тези две мерки оказват динамично влияние на пазара. Ако те се премахнат, ще има сериозен отлив на фермери, които сега проявяват интерес към селекционната работа. Ако автохтонните породи изчезнат, ние няма как да ги възстановим. Те дават поминък на хората в конкретни региони. При това те боледуват по-рядко, защото са приспособени към климата на съответния регион. При това произвеждат чиста и екологична продукция.

  • Колко пъти зоотехниците от развъдните организации трябва да посещават всяко стопанство и да наблюдават животните под селекционен контрол?

  • Няколко пъти в годината, а не да се правят една или две контроли годишно. Примерно при някои породи има до 11 контроли на месец. Но това изисква работа и от страна самите фермери. Животните под селекционен контрол трябва да се субсидират, защото генетичния прогрес и повишаване продуктивността идва от селекционната работа. За да повишаваме произвежданата продукция развъдните организации трябва да работят с науката, да използват селекционните мероприятия, за да произведат качествен продукт. Трябва да се подпомагат и автохтонните породи животни, защото това са специфични животни, създадени в определени географски райони на страната и носят специфична генетика. Тя трябва да бъде съхранена, защото ако настъпят някакви катаклизми, автохтонните породи ще оцелеят. При това тяхната продукция има специфични качества и от тях се произвеждат бутикови продукти. Не бива да забравяме, че автохтонните породи са и по-ниско продуктивни и трябва се подпомагат икономически. Но субсидиите не решават изцяло въпросите. Трябва да наблегнем на производството. Необходимо е още много работа с фермерите. Те не се доверят все още на развъдните организации и на малките кооперативи на място. Където и да отидете по света, ще видите, че фермерите се сдружават, включително и за отглеждане на автохтонни породи. Примерно в Швейцария държавата проучва пазара и всяка година им казва колко количество от даден продукт да произведат, така че да не пада цената му, т.е. има регулация. Нещо такова трябва да се случи и в България.

  • Какво е участието на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“?

  • Участието на агенцията в този проект е организирането на изложения на местни породи животни, а най-голямата ценност, която агенцията извлече от проекта, е ДНК-лабораторията в София.

  • Тя работи ли вече, след като бе официално представена?

  • В момента работи на експериментална основа. Обучаваме двама специалисти. Взети са над 3 хил проби, с които се извършват експерименти за доказване произхода на животните.

  • От какви животни са пробите?

  • От четири вида селскостопански животни - овце, кози, говеда и биволи.

  • Кога да очакваме да заработи реално лабораторията?

  • Смятам, че в края на тази година или в началото на 2018 г. лабораторията ще заработи с пълна натовареност.

  • Какви са основните задачи пред агенцията в момента?

  • Първа и основна задача е агенцията да подпомага дейността на министъра на земеделието. От това произтичат и специалните ни задачи като административно участие в работни групи при подготовка на закони и нормативни документи. Второто е мониторинг на породите селскостопански животни в страната. Същевременно контролираме и дейността на развъдните организации.

  • Вие сте специалист в областта на коневъдството. Само за богати хора ли е тяхното отглеждане?

  • Не, аз смятам, че всички ние трябва да създаваме условия за бизнес, независимо дали за крави, овце или за всички селскостопански животни. Конят също е селскостопанско животно, тъй като се ползва за дърводобив и за работа на високопланински пасища.

  • Какви субсидии получават животновъдите са отглеждане на коне и за какви породи?

  • В България имаме над 25 породи коне и само за пет от тях има подпомагане по мярка 10 за агроекология.

  • А останалите породи по никакъв начин ли не се подпомагат?

  • Само когато има де минимис.

  • А тази година ще има ли де минимис?

  • За конете досега е имало само два пъти – през 2014 г. и 2015 г. За 2016 г. конете не получиха подпомагане по де минимис. За тази година не мога да кажа.

     

Публикувана в Животновъдство

При поливни условия българските сортове пшеница не падат у нас под един тон добив от декар, заяви Кемал Юзтюрк, собственик на Добруджанска семепроизводителна фирма и агроконсултант, г. Коня, Турция

Интервю на
Лили Мирчева
- Г-н Юзтюрк, към кои сортове от листата на Добруджанския земеделски институт, Генерал Тошево, проявявате интерес и защо?
- От 2013 г. съвместно с Добруджанския земеделски институт усилено работим върху зимни сортове пшеници, твърди пшеници и бобови култури. Успехите ни са сериозни. Първо възпроизводство получиха сорт Мерилин и сорт Лазарка, които от 2013 г. бяха на изпитване при нас, и от 13 април 2017 г. се утвърдиха в националната листа на Република Турция. Благодарим на научния колектив с ръководител проф. Иван Панайотов, който е създател на сорт Мерилин. На практика от 2017 г. двата сорта пшеница на института – Мерилин и Лазарка, получиха официално лиценз за най-малко 10 години възпроизводство в Турция.
- Защо проявявате интерес тъкмо към тези сортове?
- В областта Коня, Турция, 80% от площите са поливни и от тези сортове, в поливни условия, получаваме над 1 тон семена от декар. При изпитването на сорта Мерилин получихме 1138.9 кг от декар, а при Лазарка – 1292 килограма. Това са официалните данни, с които двата сорта се утвърдиха пред държавната комисия. Тези сортове са много пластични, от „А“ група са и не преминават към „В“ група, производителни са, качествени са, но най-вече - студоустойчиви и издържливи на измръзване.
- Всъщност, откога работите съвместно с Добруджанския земеделски институт?
- Неофициално от 20 години, а официално – от 10 насам. Аз съм родом от Силистра, завършил съм Учителския институт в Ямбол и 20 години съм даскалувал, така да се каже. През 2009 г. се пенсионирах като учител-специалист и оттогава работя в областта на семепроизводството.
- Само към сортовете пшеница ли проявяват интерес?
- Фирмата ни произвежда и ечемик, ръж, твърда пшеница. Аз работя сериозно и с Института по полски култури в Чирпан, с Института по земеделие в Карнобат, с Института край Генерал Тошево. Сериозно работим и с Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ в Русе. Там изпитвахме два сорта грах и фий, които вече са внедрени за възпроизводство при нас. Ечемикът на Карнобатския институт се изпитва сега, както и 7-8 сорта твърди пшеници. Имаме възпроизводство само на един сорт твърда пшеница на Чирпанския институт. Очакваме при твърдите пшеници да утвърдим най-малко още два сорта.

- Говорите за български сортове семена, които изпитвате. Какви резултати отчитате при производството им в Турция?
- Областта Коня е житницата на Република Турция. На полето там пшеницата, ечемикът, слънчогледът се отглеждат поливно. Турция произвежда между 22 млн. до 26 млн. тона пшеница, от които 12 млн. се създават само в Коня. От тях 8 млн. тона са хлебна пшеница, 4 млн. тона твърда пшеница. 80% от твърдите пшеници в страната, предназначени за производство на макарони, са от Коня. При поливни условия българските сортове не падат под един тон. При други почви в Турция и при обикновени, т.е. неполивни условия, резултатите варират от 460 кг до 850 кг от дка. Зависи много от технологията на отглеждане и от специалистите. Има добри стопани, които правилно използват и спазват технологията. Те получават високи добиви и при неполивни условия.
- Защо избрахте българската селекция семена, при условие че западните компании предлагат много примамливи оферти?
- Като собственик на семепроизводителна фирма казвам, че западните семена в Турция не могат да прогресират. Участвах в отворените дни на институтите в Чирпан и Карнобат и знам какво предлагат западните семенарски компании. Казват, че предлагат семена за хлебна пшеница. Но не е така, защото хлебна пшеница с глутен под 30, под 80 число на хлебопекарната сила и протеин - под 15, не може да се каже, че е такава. И почва в Турция няма да намери. Там се гледа качеството и производителността на сорта, неговата устойчивост на студ и на суша. Работя предимно с български сортове и съм много доволен. Вече съм купил лиценза за сорта Рада, Ками, Пчелина, както и на два сорта боб. Пет твърди пшеници, пак на селекционери от института край Генерал Тошево – Мирела и Мелина, сега се изпитват. Много съм доволен от сорта Виктория на Чирпанския институт.
- Как става подпомагането на фермерите в Турция?
- Подпомагането е чрез държавни субсидии на декар обработваема площ. Плаща се за горивото, използвано за селскостопанска дейност. Сумата за подпомагане на семепроизводителите е примерно около 100 хил. лири, при произведени 1000 тона семена.
- Изплаща ли застраховки държавата в различни ситуации, следствие на агрометеорологични условия?
- Има система, в която са включени всички селскостопански производители. Чрез регистрация в нея те получават документ за използване на кредити, субсидии и други помощи. Няма ли такъв документ, фермерът не може да получава никакви субсидии, никакви привилегии.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта