В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес

Горчивият вкус на зеленчуците е естествена защита срещу вредителите. Според учените в бъдеще зеленчуците могат да станат още по-горчиви по вкус: в тях се съдържат фитонутриенти, които отблъскват вредните насекоми.
Разбира се, много малко хора ще имат желание да консумират горчиви зеленчуци, макар и естествени. Селекционерите работят над това, да задоволят вкусовете на потребителите, които предпочитат зеленчуците по-сладки. Продават се зеленчуци с намалена горчивина. Но трябва да се знае, че при производството на такива зеленчуци е нужно използването на голям брой пестициди.
Според учените, когато селекционерите създават сладки зеленчуци, отслабват защитните функции на растенията и улесняват вредителите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Царевичните и слънчогледовите хибриди се оказаха в изключително добро състояние, благодарение на правилните и своевременни технологични операции на фирмата

Агр. Петър Кръстев

Спец. пратеник в с. Равно поле, Софийско

Пионер Семена България по традиция провежда демонстрационните си платформи PORTFOLIO FARM в различни локации в страната. Този път фирмата направи презентацията си пред земеделците в софийското село Равно поле в полетата на фирма Агротератерм ООД. Основната заслуга за перфектната организация на полската презентация в реални условия бяха на промоутъра на Пионер за Софийска област Снежана Проданова и на представителя на фирмата домакин Веско Николов. На площ от 50 декара по най-прегледен начин бяха подредени слънчогледовите и царевичните хибриди на световния лидер в селекцията и семепроизводството – Пионер.

Потърсихме подробности за изпълнението на опита от Снежана Проданова, която ни отговори изчерпателно и компетентно.

Научихме, че опитните парцели с царевица и слънчоглед са засети в един и същи ден – 17 април, 2018 година. Посевната норма при царевицата е била 6600 бройки семена на декар, а при слънчогледа са били заложени 6800 семена на декар. В рамките на опита с царевица е реализиран и един правоъгълник, на който специалистите са заложили три различни гъстоти, на три различни хибрида – от група по ФАО 350, ФАО 390 и група на по-късната зрялост ФАО 440. „За всеки един от тези три хибрида сме работили с 5500 семена/дка, 6600 семена/дка и 9000 бройки/семена, обясни г-жа Проданова. – Резултатите ще бъдат отчетени при жътвата, откъдето ще можем да направим изводи за влиянието на гъстотата върху добива.“

Snejana 1

Снежана Проданова подробно описа технологичните операции, приложени в демонстрационния опит на Пионер в Равно поле. Най-напред е направена есенна дълбока оран, последвана от две пролетни култивирания. След сеитбата е приложен почвен хербицид. През вегетацията царевицата е третирана с Принципал Плюс, а слънчогледът – с противожитен хербицид. При слънчогледа не са ползвани противошироколистни хербициди, тъй като заплевеляването през пролетта е било слабо и разстоянията между хибридите от различните технологии – Clearfield, Clearfield Plus, Express и конвенционалните, са много малки. Въпреки че има охрана, специалистите са преценили, че не бива да рискуват. Затова са разчитали на обработки при слънчогледа.

Г-жа Проданова обърна внимание на още един фактор с влияние върху посевите – дъждовете през април и май са били много малко. След сеитбата през април са паднали само 10 литра дъжд, а през целия месец май са паднали 16 литра. По тази причина не е имало сериозно заплевеляване и не се е наложило използването на вегетационен хербицид, обясни агроном Проданова.

Въпреки това както царевичните, така и слънчогледовите хибриди бяха в изключително добро състояние и впечатляваха с префектния си вид. Освен добрата агротехника, поинтересувахме се какво друго е повлияло на посевите.
Г-жа Проданова обясни, че от 12 юни са започнали валежи и оттогава до края на месеца е имало сумарно 177 литра, а до 24 юли на това поле е имало още 90 литра.

За пореден път се убедихме, че професионализмът в съчетание с добри агрометеорологични условия дава своите позитивни резултати. Закономерно е, екипът на Пионер, който е реализирал опитните парцели, да очаква много добри резултати – това ще му помогне за следващия сезон да направи аргументирано препоръките си към своите клиенти – земеделските производители. При царевичните хибридиакцента на платформата PORTFOLIO FARM беше продуктовата линияOptimum AQUAmax. При засушаване тези хибриди дават с 7-13 % по-високи добиви, а при оптимални условия резултатите са между 3 и 5 % по-високи, което означава, че хибридитеот тази линиямогат да се използват както при силен стрес от суша, така и при нормални агроклиматични условия. Повечето от фермерите, които присъстваха на презентацията в Равно поле, вече набелязаха своите фаворити както от царевичните, така и от слънчогледовите хибриди. Решаващи за избора им, разбира се, ще бъдат получените добиви, за които екипът на Пионер ще ги информира подробно след жътвата.
„Фенологично културите са в много добро състояние, наливат зърно, така че можем да очакваме много добри добиви. Но от друга страна, по това време на годината все още е рисковано да правим категорични изводи и прогнози. Всичко ще е ясно, когато приберем реколтата“, реалистично приключи коментари си Снежана Проданова.

Публикувана в Растениевъдство

В работата на развъдните организации се усеща влияние отвън. Най-вероятно има лобизъм дадени пари да се насочват тук и там, коментира овцевъдът Красимир Бурмов

Борбата сега се води между малките и големите фермери, но управляващите трябва да се вслушат и в гласа на народа. По-просто казано – в гласа на овчаря. Това заяви Красимир Бурмов от великотърновското село Руня. В семейната ферма, намираща се между Трявна и Габрово, отглежда около 1000 овце, автохтонна порода и доказва производството чрез 100% приплоди. „Тези породи са свързани с поминъка на българина през вековете. Не става въпрос за бизнес, а за поминък. Точно автохтонните породи представяха България по цял свят. Вярно е, че продукцията им е малко, но пък с какви качества“, коментира овцевъдът. По думите му ще се постигне разбирателство между различните браншове, ако към всеки председател на развъдна асоциация в Консултативния съвет по животновъдство в земеделското министерство присъства и един фермер. „Хората искат да чуят какви пазарлъци се водят там, горе и в чий интерес е цялата работа“, заяви Бурмов и добавя: „Казвам нещо, което може би трябва да премълча, но ще го кажа - науката все повече се отдалечава от практиката“. Според фермера в работата на развъдните организации се усеща влияние отвън. И си обяснява нещата така: „Най-вероятно има лобизъм дадени пари да се насочват тук и там“.

За пореден път настоява на предстоящите заседания на Консултативния съвет по животновъдство в МЗХГ, в работните групи да се включат и редови фермери, „за да се чуе народът“.

По думите му протестът на овцевъдите не е с политически подбуди, защото „овцете оставки не ядат и условията на труд не се подобряват с оставки. Овчарят в България иска първа категория труд, защото работи по 365 дни в годината при всякакви условия“. Казва, че работи в планински район, който по документи в МЗХГ се води като полупланински и на многократните му писмени запитвания администрацията отговаря, че не може да покрие критериите. „А мястото се вижда и с просто око, че е планина. Кой чиновник измисли, че е полупланински районът“, пита се фермерът. Глас в пустиня останало и питането на овцевъда защо не получава обещаните субсидии по мярка 10 „Агроекология и климат“ за възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност. „Никой не си направи труда да ми отговори и така напрежението ескалира. Аз поддържам затревени площи, а с този ангажимент и равновесието в природата, но всичко остана само голи обещания“, възмущава се фермерът.

Относно нападките, че с ушните марки на животните се правят измами, Бурмов казва, че ветеринарният лекар взема пряко участие в работата на фермера. Ветеринарят трябва да бъде уведомен за новородени животни и да им постави марка. Фермерът твърди, че на светло са продажбите и търговията с животни, тъй като всичко е придружено с фактури и пътни листи. „Дори и при най-малките фермери, на които законът позволява да колят животните на място и да ги продават на дребно, процесът също се удостоверява от ветеринарния лекар“, заяви Бурмов.

Публикувана в Животновъдство

Трябва да залагаме на български сортове, каза за читателите на „Гласът на фермера“ Ганчо Ламбев – председател на ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов

Агр. Петър Кръстев

ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов обработва 20 000 дка. Основни са зърнено-житните култури – пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, както и 1000 дка люцерна. Характерно за района е, че почвите са плодородни и подходящи за зърнопроизводство, недъстатък е, че е доста засушлив. На Открития ден на пшеницата, разговаряхме с председателя на кооперацията г-н Ганчо Ламбев.

  • Г-н Ламбев, какво е характерно за вашето производството през последните няколко години?

  • Всичко зависи от годината – за последните 4 години рапицата и слънчогледът дават среден добив 270 кг от декар, при пшеницата от 8400 дка средно сме прибирали по 470 кг/дка, миналата над 500, но сме имали и добиви от около 250 кг. Средният добив при царевицата за последните 4 години е 600 кг от дка.

  • Освен селекцията, която прави вашето стопанство с проф. Панайотов, вие изпитвате и сортовете на западната селекция. Какви са ви впечатленията от едната и от другата?

  • През последните години западната селекция се наложи в България, най-вече с това, че се получават значително оп-високи добиви от българските сортове и земеделските производители на 80% се ориентираха към нея, главно заради високите добиви. Но българската селекция също полага усилия да догонва и да стане конкурентна. Пшениците, които се създават тук от проф. Иван Панайотов в землището на с. Царевец и с наша подкрепа, заслужават внимание. Имаме два регистрирани сорта – Нове и Младен, Нове е по-високо добивен, а Младен по-качествен, но като цяло имат потенциал и на големи площи от тях сме постигали добив над 700 кг/дка, който догонва западната селекция. Има много нов генетичен материал и професорът продължава да работи в тази посока.

  • Какви са прогнозите ви за представянето на сортовете тази година?

  • В тази сушава година условията не са много благоприятни за западната селекция. Българските сортове може да ги изпреварят по добив, но ще видим като ожънем.

  • Какъв е съветът ви към зърнопроизводителите?

  • Българската селекция не трябва да се избягва. Рискът трябва да се разпределя и не само заради него, а и затова, че е българско трябва да залагаме на наши сортове, защото не се знае, какво ще стане с чуждата селекция след някои друга година. Българската наука трябва да се развива и ние трябва да съдействаме за това. Ръждите в последните години създават все по-голям проблем. Държавата се оттегли от науката, българските институти нямат достатъчно средства, за да развиват науката и поизостанаха. Имаме инициативни хора като проф. Панайотов, които с малко подкрепа се мъчат да правят нещо българско и дано успеят.

  • Във вашата коопероция какви са процентите на българска и чужда?

  • До мналата година аз държах изцяло на българската селекция, като нямах доверие на западната, защото е създадена за отглеждане при други условия и очаквах, че ще има сериозни провали. Затова основно залагах на българските сортове и сеех 70% български, 30% западни. Но от тази година размених местата, защото през последните години те показаха добри добиви и ние не можем да изоставаме. В крайна сметка парите са в добива. Патриотизмът си е патриотизъм...

  • От кога не е валял?

  • Откакто се е стопил снега не са валяли количества над 4-5 литра на квадратен метър. Само веднъж валяха 13 литра. Всички останали валежи бяха без стопанско значение.

  • Ще се отрази ли това засушаване на добивите при есенниците и кога виждате, че ще започне жътвата?

  • Със сигурност ще се отрази и поне с 20% добивът ще е по-надолу от миналата година, което е над 100 кг/дка. Жътвата ще е поне със 7-8 дни по-рано от нормалното.

  • Какво е състоянието на пролетните култури?

  • Пролетните култури засега са в добро състояние, държат се. Имаме и 200 декара нахут. Все още имаме надежда, че ако завали нещата за пролетниците не са загубени. Въпреки късната сеитба царевицата и сънчогледа са в много добро състояние, но докага...

Публикувана в Бизнес

Според изтъкнатия наш селекционер проф. Иван Панайотов тази година ще бъде триумфална за българската селекция

Агр. Петър Кръстев,

спец. пратеник в Свищов

Кооперация „Изгрев 93”, в с. Царевец, Свищовско, и тази година остана вярна на новаторския си дух и на стремежа към подобряване и усъвършенстване на земеделското производство. За 21-ви пореден път стопанството, което е достоен пример за подражание, организира Открит ден на пшеницата. Събитието е организирано от Регионалния съюз на кооперациите, Земеделската кооперация в с. Царевец и Опитната станция по земеделие „Дунав”, чийто представител е проф. д-р Иван Панайотов. Внушителна аудитория от арендатори и фермери от Централна Северна и Северозападна България, представители на кооперации, фирми, научни работници и селекционери от земеделски институти в страната, специалисти агрономи бяха дошли в Царевец, за да видят новостите в селекцията на българската и чужда пшеница.

Този път обаче имаше нещо различно. Организаторите с болка споделиха, че последните няколко години винаги на този ден е валяло дъжд и те са имали надеждата, че с насрочване на събитието ще предизвикат времето да ги дари с крайно необходимата влага. Но уви, това не се случи. Жестока суша е обхванала региона и дъжд със стопанска стойност там не е валял от месец април. Спорадичните валежи от по 3-5 литра са недостатъчни и по-скоро нанасят вреда, отколкото полза. Това се видя и на опитните парлцели в полето, където септория и ръжди бяха силно нападнали пшеничните сортове. И това, което беше много очебийно и фрапиращо, – силно пострадали от болестите бяха пшениците чужда селекция, докато българските сортове и линии бяха в доста добро състояние.

Целта на това събиране, както разбрахме от организаторите, е да се популяризират селекционните постижения при пшеницата и другите култури, да се видят новостите в технологиите и др.

В кратката си реч на Открития ден на пшеницата проф. д-р Иван Панайотов припомни хронологично условията, при които са се развивали есенниците тази пролет. „През ранната пролет имахме влага, валежи и хладно време, благоприятно за развитие на житните култури. Късната пролет бе характерна със суша и високи температури – идеални условия за развитие на българските сортове пшеница“– каза специалистът. Той сподели, че през миналите 2-3 години е имало залитане по западната селекция, но тази година производителите може би ще останат малко излъгани. Проф. Панайотов увери, че българската селекция през тази и в близките години ще покаже своята сила. А основанието си той разкри като „тайна“ – когато се съчетае българската със западната селекция, се получават прекрасни сортове, прекрасни материали. „Това ще видят гостите на събитието, когато отидем на нивата“, заяви гордо селекционерът.

Специалистът покани присъстващите през есента да дойдат тук, в кооперацията в с. Царевец, и да си вземат семена от сортовете, които имат качествата за хлебно производство, а добивният им потенциал не е по-нисък от този на западните сортове.

Публикувана в Растениевъдство

В Университета Квинсленд, в Сидни а също и в центъра за иследване на растенията Джон Инес (всички намиращи се в Австралия), са разработили нова платформа за бърза селекция. Тя е приложима в оранжерии или всяка друга изкуствена среда с допълнително осветяване за удължаване на светлинния ден. В своите експерименти австралийските учени успели да получат ново поколение пшеници от семе до семе само за 8 седмици.

Новата система за селекция позволява отглеждането на 6 поколения пшеница за година.

За селекционерите на пшеница новата система обещава три пъти повече поколения, отколкото сега получават дори при най-благоприятни условия. Освен това, растенията растат здрави и изглеждат много добре.

Сега селекционерите за ускорено получаване на нови поколения пшеница прилагат основно технологии, разработени след Втората световна война.

В новите технологии се използва напълно контролируема среда на отглеждане, която може да се създаде и в обикновени промишлени оранжерии. В нея също се използват LED лампи (светодиодни лампи), променени за оптимална помощ на процеса на фотосинтеза в интензивен режим до 22 часа на ден.

Светодиодните лампи значително намаляват себестойността на отглеждане в сравнение с натриевите лампи, които широко и отдавна се използват в оранжериите, но не са ефективни. Натриевите лампи излъчват прекалено голямо количество топлина и при това светлината от тях е с лошо качество и не е подходяща за растенията.

Технологията за бърза селекция може да се използва за много важни култури. Освен пшеницата, по 6 реколти на година дават още граха, ечемика и нахута. Рапицата при този начин на селекция в експериментите дава по 4 реколти годишно.

Важно е, че устойчивостта към болести, времето на цъфтеж и морфологията на растенията могат да бъдат изучени в детайли дори при такава бърза смяна на поколенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Проф. д-р Иван Панайотов,

дссн, селекционер,

„Опитна станция по земеделие – Дунав” , Свищов

Искам да уточня – не селскостопанска, а земеделска наука. Науката се прави в големите населени места, в градовете, а резултатите от нея се прилагат на полетата край селата. Вярно е, че сега българската земеделска наука е в дълбок упадък, както и науката в страната. Също така е вярно, че българската земеделска наука е една от най-старите в Европа. Началото е положено в „Образцов чифлик”, а Константин Малков поставя основите в края на 19 век. Следва изграждане на държавни институти и опитни станции за растениевъдство и животновъдство, създава се една перфектна система за научни изследвания и прилагането им в практическото производство на храни. Тази система беше развита в максимална степен през следващите 60-70 години на 20 век. В земеделската наука, която обхваща науката за почвите, генетиката и селекцията на растения и животни и тяхното отглеждане и производство, науката за храните,

всичко това беше издигнато на високо ниво

съизмеримо с европейските и световни стандарти. В областта на растениевъдството организационната мощ на академик Павел Попов си каза думата чрез организация на институти и опитни станции и бързо внедряване на постиженията в практическото производство. Не е случайно, че в тази среда се изявиха изтъкнати генетици и селекционери като Дончо Костов – обща генетика, Тодор Рачински - селекция на пшеница, Владимир Вълчинков – селекция на царевица, Иван Тодоров – селекция на лоза, Йорданка Стоянова – селекция на слънчоглед, и много други учени, издигнали постиженията на българската наука на най-високо ниво. Българските сортове и хибриди се представяха на челните места в световната селекция, ако не се знаят, можем да ги изредим последователно и по култури. Добиви от 2000 кг/дка при царевицата и 1000 кг/дка при пшеницата бяха постигнати през 80-те години на миналия век. Подобни резултати бяха постигнати при почти всички култури, да не говорим за вкуса на българските домати, грозде и плодове. Българската пшеница беше с високо качество, хлябът и хлебните изделия се приготвяха без химични добавки и оцветители. Селекционната наука беше една от най-развитите в Европа, получаването на хибриди и използване на хетерозиса при слънчогледа беше за първи път в България, изследванията по хетерозисната селекция при пшеницата бяха най-напредналите в света, така беше и при другите култури. Сега, благодарение на реформите и техните извършители, всичко е унищожено.

Кой го унищожи и защо?

Това го извършиха нашите политици – нещастници от незнание, корист и по чужди съвети. От науката не може да се краде, не може да се вземат комисионни, а и земята към институтите е лакомо парче, погледите са вперени в нея. А и какъв интерес имат тези случайни хора към науката, въпреки че приеха закон, чрез който всички се накичиха с титлата „професор”.

Първото нещо, което направиха, е да поставят на ръководни места в Селскостопанска академия и институтите послушни хора, некомпетентни, но изпълнители на нарежданията им. Второто, което направиха, да намаляват периодично финансирането и личния състав в научните сектори, начинът на финансиране беше усложнен колкото можеше повече. И съкращаване на хора и финанси, отнемане на земя. Науката да се издържала с проекти, без държавно финансиране. Я да видим тези велики финансисти/ финансистки как биха се издържали от проекти, ако не са на държавна хранилка?

Какво означава една държава без собствена наука

и по-специално без земеделска наука? Означава пълна зависимост от чужда наука, означава корупция и рискове за производството на храни. Вносът на храни и семена убива националното производство, прогонва съзидателната част на обществото, създава несигурност в производството, влошава качеството на продуктите. Ето, благодарение на тази политика на слугинаж и корупция сега в страната ни се засяват западни сортове с ниски качествени показатели. За да се приготви хляб от такова зърно е необходимо прибавяне на различни подобрители, оцветители, набухватели и т.н., всичките с неизвестно въздействие върху организма. От друга страна, почти всички български сортове пшеница се търсят и се засяват в Турция, там има закони и стандарти, които се спазват. Тук народът се храни с нискокачествени вносни продукти, с изкуствен хляб и хормонални месни продукти.

Но да видим какво може да се направи

за да възстановим миналата слава на българската селекция, специално в селекцията на пшеницата.

Основният фактор е финансирането на науката – теоретично-приложна, която да създава изходните материали за селекцията, и чисто приложна, която да създава крайния продукт, – сорт или хибрид. Подобряване заплащането на научните сътрудници, докторанти и помощен персонал. Заплатата на един начинаещ научен сътрудник/ асистент трябва да бъде на ниво средна заплата, а за аспирантите/докторанти не по малко от 80 % от нея. Преди за едно аспирантско място се явяваха по 4-5 кандидати, а сега няма нито един. Финансирането трябва да бъде пряко от държавния бюджет, а не чрез министерства. Ако има проекти, те да бъдат като допълнителен стимул, а не като правило. Трябва да има пълно осигуряване с техника и материали. За внедрени постижения (сортове или хибриди) с доказан ефект да се определя авторско възнаграждение. Само така ще се възроди науката в България, ако има кой да разбере. В продължение на 15-20 години българската наука беше изолирана, подложена на жестоки реформи, кадрите се разпиляха и резултатът е налице –

българската селекция е заменена с чуждестранна

От внос на семена страната губи ежегодно над половин милиард лева, тези пари излизат навън. За финансиране на научните институти е необходима една десета от тази сума. Освен това стоковото зърно се изкупува от две или три международни фирми, от които зависи производството. Сигурен съм, че през тази есен (2017 ) засетите площи с пшеница са по-малко, поради ниските цени на т.нар. фуражно зърно. Българските селекционери не са създавали фуражна пшеница, подобни сортове въобще нямаха шанс да бъдат признати от Сортова комисия, сега признават всичко. За качество никой не говори, никой не дава съответната цена.

Тук искам да направя предложение за подобряване на качественото производство на пшеничено зърно. От европейските фондове, а защо не и от бюджета на държавата,

да се формира фонд за качествено зърно

От подобен фонд да се стимулира производството на семена от качествени сортове и производството от тях. Признаването на качествени сортове трябва да мине през стандартните процедури за анализ на зърно-брашно-хляб. Добивът от качествените сортове е по-нисък от този на нискокачествените, затова цената на зърното трябва да е не по-малко от 20% по-висока. В настоящия момент има такива сортове, като сортовете Младен, Ивета, Деметра и др. Тези сортове са с генетическа устойчивост на болести, сухоустойчиви, притежават комплекс от агрономически показатели, които ги правят пригодни за т.нар. биологично земеделие. Зърното от тези сортове трябва да стане суровината за производство на хляб и хлебни изделия.

Другият път за преодоляване на селекционната криза е да създадем сортове, които да превъзхождат по продуктивност чуждестранните. Чрез съчетаване на техните положителни признаци - стъбло, братимост, устойчивост на болести с отличните показатели на класа, зърното и пластичността, от българската селекция несъмнено ще бъде получена новата серия от български сортове – продуктивни и качествени. Без да изпреварваме развитието на нещата, ще изтъкна, че подобни материали са вече създадени. Остава въпросът за маркетинга, там сме на ниво детска градина. Въпросът е за прибиране и заготовка на семената, рекламата и дистрибуцията в страната. Това може да стане с нова техника и нови хора, който има ум да разбере. За нова техника за почистване и заготовка на семена трябва да се отпускат безлихвени заеми, тъй като в системата на европроектите цари пълна бъркотия. Към Министерството на земеделието беше създадена Комисия за зърното, и кой участваше в нея и какво решаваха? Нищо, това е отговорът.

Не комисия, а Национален съвет за зърното е необходим

който да предлага на правителството зърнената стратегия на страната. В този съвет да се решава и цената на семената и зърното, така че да са защитени интересите на всички участници в системата. Въпросът е какъв ще е съставът на подобен съвет и кой ще го предлага.

Накратко, възраждането на националната селекция и генетика, на цялата земеделска наука и научната общност като водеща част от обществото, е въпрос не само на престиж на държавата, но определя икономиката и независимостта на страната от растителни и животински ресурси, от храни. Държава и нейният бюджет, които не обръщат внимание на този основен проблем, са обречени на изчезване.

Ето, това искам да ви кажа.

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.">ivan_panayotov@mail.bg

Публикувана в Растениевъдство

Селекционери представиха иновативен сорт пшеница с високо съдържание на глутен. Новият сорт е отглеждан от фермери в щата Калифорния, а през 2018 г. в магазините ще се появи брашно от тази пшеница.
Новият сорт е разработен от учени от Организацията за научни и индустриални изследвания на Австралийската британска общност и от компанията Limagrain Céréales от Франция. Благодарение на високото съдържание на полизахарида амилозен, новият сорт пшеница съдържа десет пъти повече фибри от обикновената пшеница.
Селекционерите са подписали договор с фермери във Вашингтон и Минесота. Високо амилазната пшеница ще се отглежда на 1000 акра. От полученото зърно ще се произвежда пшенично брашно HealthSense с високо съдържание на фибри.
Пшеницата е най-популярният източник на фибри. Тя се консумира от 30% от населението в света под формата на хляб, пици, тестени изделия и други продукти от брашно.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 5

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта