300x250z

Българското оризопроизводството е съсредоточено в Пловдивския регион. От засетите с пролетната култура площи през тази година, в размер на 101 700 дка, над 75 000 дка се намират в Пловдивското поле. За Кампания 2017 субсидии по СЕПП са получили 114 земеделски стопани, на обща стойност близо 1, 5 млн. лв. Това съобщи директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ Йосиф Ячев по време на инициативата „Дни на отворени врати“. Той поясни, че в България оризът не е признат за чувствителен продукт, което означава, че оризопроизводителите получават субсидии на декар като всички останали производители на различните видове зърнени култури.

Оризопроизводството изисква специфични условия за отглеждане, свързани с използването на поливни води и съществуването на напоителни системи. Едно от най-големите предизвикателства при отглеждане на културата е жътвата. Поради специфичната технология, площите обикновено са силно преовлажнени, което налага използването на по-специална техника, каза Ячев. Мерките от ПРСР 2014 – 2020 дават възможност за закупуване на нужната техника за засяване и прибиране на оризовата реколта, както и създаване на помещения и предприятия за обработка на продукцията.

Областната дирекция на ДФЗ в Пловдив е най-голямата в страната. Само по схемите и мерките на директните плащания тя обслужва над 7 500 земеделски стопани, подчерта Йосиф Ячев. За Кампания 2017 най-много са земеделските производители - 5925, които за получили подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидиите, които се разпределят между тях са на обща стойност над 41, 678 млн. лв.

За селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) (ЗДП) – са изплатени над 26, 354 млн. лв. на 5881 земеделски стопани от областта.

По Схемата за преразпределително плащане (СПП) са платени над 7, 622 млн. лв. на 5911 земеделски стопани.

1142 земеделски производители са получили близо 3, 573 млн. лв. по подмярка 13.1 (НР1–„Компенсационни плащания в планински райони“) от марка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“.

По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са изплатени близо 1, 646 млн. лв. на 568бенефициенти.

872 земеделски производители са получили общо 6, 460 млн. лева по Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ).

По направление Биологично растениевъдство от Мярка 11 - „Биологично земеделие” 240 стопани са получили близо 2, 884 млн. лв.

По Схемата за млади земеделски стопани (МЗС) са изплатени над 73 хил. лв. на 371 стопани.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове – СП (други) са изплатени над 1, 344 млн. лв. на 590 земеделски стопани.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове - СП (основна група) са изплатени 4, 070 млн. лв. на 960 бенефициенти, каза още Ячев.

Голям беше интересът към „Дните на отворените врати“ в ОД на ДФ „Земеделие“ в Пловдив. По време на инициативата около 100 земеделски производители посетиха дирекцията като голяма част от тях донесоха своите документи за да докажат реализираното мляко и разпределението на телетата в стопанствата си. Земеделските производители изразиха очакванията си да бъде отпуснато финансиране за изграждане на нови и възстановяване на стари напоителни съоръжения по ПРСР. Те обясниха, че това е от голямо значение за развитието на култури като леща, царевица, картофи.

 

Публикувана в Новини на часа

Субсидии няма да се дават според това кой колко земя има, а в зависимост от това дали фермерът помага за опазването на почвата, въздуха и водите

Лили Мирчева

Докато в ЕС обсъждат бъдещето на селскостопанската политика, на Острова вече очертаха приоритетите пред фермерите – биоразнообразие и екосистемни услуги, като подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията.

Ако за болшинството от българските стопани т. нар. „зелени плащания“ са предимно неясни изисквания за сеитбооборот и прилагане на нитратни директиви, английските им колеги знаят, че трябва да превключат „на зелена икономика“.

„Екосистемнитеуслугиседефинираткатоползизахората, коитотеполучаватотоколнатасредадиректноииндиректно“, обяснява Петър Маринов от Института за аграрна икономика. По думите му някоиекосистемниуслугипосвояхарактер представляватпубличниблага, коетоналагадасеосмислятначинитезатяхнотопредоставяне. „Земеделскитестопани, вролятасинаглавнидействащилицапоотношениенауправлениетонаагроекологчнитеекосистеми, попадатвъвфокусанааграрнатаполитиканаЕвропейскиясъюз, катоеднаотцелитейпопътянаустойчивоторазвитиееименнонасърчаванепредоставянетонаагроекологичнипубличниблагаотземеделскитестопанства. НанивоЕвропейскисъюзагроекологичнитедейности, субсидираниотОСПвповечетослучаисевнедряватсамостоятелноидоброволноотфермерите“, коментира още Маринов.

Затова британското правителство обмисля въвеждане на стимули, които ще заменят досега прилаганата система от земеделски субсидии на Европейския съюз. При новия подход ще се подпомагат земеделските производители и собствениците на земя въз основа на „обществените блага“, които предоставят под формата на екологични и социални ползи.

Тази система за управление на земите ще замени сегашната системата за директни плащания по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, при която на земеделските стопани се плаща въз основа на количеството земя, която обработват или притежават.

Сега прилаганият подход на ЕС води до изкривявания, защото най-големите собственици на земя получават най-много финансиране, малките – нищожно, а опазването на природата не носи стойност. Статистиката показва, че водещите 10% от получателите на субсидии вземат почти 50% от общите плащания. В същото време последните 20% получават само 2 процента.

„Устойчивото управление на природните ресурси е свързано с генерирането на разнообразни публични блага, за които земеделието има значителен принос. Публичните блага са следните: качество и наличност на водата, хранителна сигурност и условия за почивка, свързани с ландшафта“, обясни проф. Димитър Николов, директор на Института за аграрна икономика по време на българо-полска научна конференция.

„Природните ресурси са не само ограничени, но и намаляват, което увеличава предизвикателството пред обществата да гарантират своята продоволствена сигурност и жизнен стандарт. Неустойчиви производствени модели са влошавали количеството и качеството на земните ресурси, водата, въздуха и биологичното разнообразие в продължение на много години и са допринесли за появата на необратими климатични промени“, коментира доц. Димо Атанасов от Института по аграрна икономика. По думите му настоящите политики все повече се фокусират върху устойчивостта на микро и макро ниво. „Икономическо развитие при ограничени възможности на екосистемите, което осигурява и социални ползи, би било възможно, ако производствените технологии и управленските практики станат по-ефективни и екологосъобразни. Нужни са усилия в съчетаването на научни знания, практически опит, технологични и управленски иновации, за да се произвежда повече с по-малко“, обясни доц. Атанасов.

„Екологичната ефективност представлява съотношение на икономически показател към индивидуален или комплексен показател за натиска на земеделската дейност върху околната среда. За да се изчисли каква е тя, се използват показатели като брутната добавена стойност, азотен излишък (азотен баланс), ерозия, емисии на парникови газове (въглероден диоксид), емисии на амоняк и относителен дял на използваната земеделска площ в специализираните растениевъдни стопанства“, обяснява Нина Котева от Института по аграрна икономика. По думите й определящо за подбора на показателите е интензивното използване на азотни торове, монокултурното земеделие, незадоволителното управление на почвите и оборския тор. Това води до излишък на азот в почвата и замърсяване на водите, значителен обхват на деградация и ерозия на почвата, емисии на парникови газове и амоняк. А в България се наблюдава приоритетно използване на земеделската земя за растениевъдни култури за сметка на свиващото се животновъдство. Затова констатацията на българските учени е, че екологичната ефективност за България е малко над средната за ЕС-28, което се дължи на ниските нива на емисии от амоняк, заради незначителния дял на животновъдството в агросектора или както учените казват „поради ниската плътност от преживните животни“. Обратно, към снижаване на екологичната ефективност действат основно високите нива на ерозия на почвата и най-високия за Европейския съюз дял на растениевъдни стопанства.

За да балансира вредите от човешката намеса в промените на климата, британското правителство ясно дава да се разбере, че загърбва досегашния модел на подпомагане на земеделските стопани и проправя пътя на нова система на субсидиране. Тя ще финансира само фермерите и собствениците на земя въз основа на способността им да предоставят екосистемни услуги. Както вече обяснихме, това са примерно подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията. Целта на управляващите във Великобритания е да насърчат земеделските стопани да работят за по-добро улавяне на въглерода от атмосферата, за намаляване на вредните емисии и развитие на „зелена икономика“ с нетни нулеви емисии.

Публикувана в Бизнес
Сряда, 26 Септември 2018 11:38

Кой е истински и кой - фалшив фермер

По-голям контрол за разграничаване и пресяване на реалните стопани от измислените заради усвояване на земеделски субсидии. Това обмисля Европейската комисия през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика след 2020 г. 

Лили Мирчева

Може ли с промяна на една дефиниция да се спрат измамите при усвояването на европарите за земеделие в Европейския съюз? Според Брюксел – може, но самите държави членки трябвало да си я измислят тази дефиниция, за да е ясно кой ще има право на заветните субсидии. Така с един замах ще отпаднат измамниците, а останалите „реални“ стопани ще продължат спокойно работата си.

„Истински фермери“ са тези, които създават стопанства само за целите на някоя мярка от ПРСР или схема от директните плащания, за да получат финансиране. „Неистинският фермер“ не получава субсидии, но продължава да работи, докато другите /истинските/ след 5-6 години ликвидират стопанствата като изтече програмата!“ Такова обяснение направи в интернет пространството неизвестен стопанин.

„Упражнение за чиновници“, нарече цялата работа полският проф. Анджей Ковалски в интервю за в. „Гласът на фермера“  и уточни, че тепърва ще се обмисля дефиницията. Сега усилията на учени, на агроадминистрацията, на браншовите и още куп неправителствени организации, са впрегнати в измисляне на заветната дефиниция. А извън дискусиите хората си казват: Ха дано, схемите с тикви, зайци, калифорнийски червеи, наемане на пасища и ливади от хора без животни и т.н. да спрат, ама надали, като знаем колко изобретателен е българинът. „Всичко е въпрос на информация“, ще каже чиновникът, който контролира парите и знае цената на информацията.

А представяте ли си какво ще стане, когато всяка държава членка представи своята дефиниция и после тя се преведе на брюкселски език?

  Според ЕК проблемът ще се реши с промяна в дефиницията „активен фермер“. След 2020 г. това определение ще носи името „истински фермер“. Как ще стане това, по какви признаци ще бъде определян и разграничаван истинския от фалшивия фермер обаче все още никой не знае.

Този път фермерите имат думата. Вижте какво трябва да бъде определението за „истински фермер“ според Димитричка Търпанова, председател на Добруджански овощарски съюз, Павел Стоименов, зърнопроизводител и член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Янка Попова.

„Първо трябва да се реши на национално ниво как ще се формулира понятието „истински фермер“.  В предишния програмен период тези фирми, които имаха по-голям дял на приходи от други дейности – неземеделски, отпаднаха от подпомагане. Първо би трябвало да се определи кои са малките. Така че те да са по други схеми и да бъдат по-облекчени по отношение на подпомагането. Тогава да се прецени кой ще бъде финансиран като реален производител“, коментира Търпанова.

Според Павел Стоименов истинските фермери се познават като отидеш на полето. 

„Истински фермер значи сутрин да става, да вижда изгрева на слънцето, да ходи на полето, да си гледа работата – растенията, обработките, и да бъде иновативен. Истинските фермери се познават като отидете на полето“, каза той.

На въпроса какви трябва да са нормите и правилата, по които да се разграничава „истинския“ от „фалшивия“ фермер, той също има отговор.

„Правилата са на полето, на нивите, всичко се вижда там, а също така могат да се видят и по декларациите за доходите. Там всичко пише, просто е, вижте и ще разберете кой е истински и кой не е“, категоричен е Стоименов.

По думите на Димитричка Търпанова тази дефиниция ще определи какво ще бъде подпомагането за различните земеделски производители, като заедно с това ще се изчистят и изкривяванията в бранша. 

От своя страна Янка Попова каза: 

„В първия програмен период – 2007 -2014 г.,  дори го нямаше понятието „активен фермер“. Това беше напълно разграден двор. Кой ли не беше бенефициент, включително и летища.  После обръчът беше свит и влезе понятието „активен фермер“. Явно сега още повече трябва да го свием. Този активен фермер явно не е достатъчно обстоятелствено понятие и трябва да се мисли в още по-тесни граници. Още не мога да кажа какво точно трябва да влиза в това понятие, но може би трябва да е ясно, че този бенефициент реално се занимава със селско стопанство.  В „активен фермер“ имаше едно условие – 1/3 от доходите му да са от селско стопанство, но може би тук трябва да се задълбае от каква точно селскостопанска дейност, защото пак наблюдаваме бенефициенти, които не са реални. Да си зададем въпроса „Какво благо създава този бенефициент?“. Със сигурност понятието „активен фермер“ трябва да бъде редактирано". 

По този начин го вижда и ЕК, но до колко едно определение може да има подобна тежест у нас. Ще има ли заобикаляне на определението и с какво по-различно ще бъде това за „истински фермер“ от „активен фермер“ предстои да разберем.

Публикувана в Бизнес

Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент за Общата селскостопанска политика приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към своята специфична дейност, казва проф. Анджей Ковалски, директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствие (IERiGŻ-PIB), Варшава

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Ковалски, сега в повечето европейски държави кипи дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Как ще изглежда тя в контекста на променящите се условия в Европа и света?

  • Още от самото начало на дебатите за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период бяхме наясно, че икономиката на селското стопанство ще бъде предмет на най-тежки преговори. Неведнъж съм предупреждавал за подводните камъни, които се крият във финансирането на селското стопанство и опасностите, които носи ОСП за развитието му. Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към специфичната си дейност. Но това ни пречи да се съсредоточим върху глобалните проблеми. Разглеждаме фактите в новата карта на света все едно, че нищо не се случва и нищо не работи на добре. Ще се опитам да обобщя – възникват нови консуматорски центрове, за които се говори във връзка със световната прехрана, но от друга страна не се говори достатъчно за създаването на нови производствени центрове. Преди 25-30 години над 60% от световното производство се произвеждаше в развитите страни, а в рамките само на едно поколение нещата се промениха така, че над 60% от световното производство вече се прави в страните от Третия свят, в развиващите се или в по-бедните страни. Сега само 36%-37% от производството се случва в богатите страни. Традиционно гладуващи държави станаха износител на хранителни продукти и нямам предвид само и единствено Китай. Можехме ли доскоро да допуснем, че Индия ще се превърне във втори – трети износител на пшеница в света, че само за 4 години ще увеличи производството на мляко с 25% и ще стане един от най-големите производители на мляко в световен мащаб. Доскоро само ни разсмиваше предположението, че Русия може да има мощна хранителна индустрия. По време на посещението в Япония на президента Путин една от основните теми на разговорите бе възможността за експорт на суровини и храни за японския пазар. Дори няма да говоря за конкуренцията от страна на Украйна в хранително-вкусовия пазар. С една дума - свършва фазата на трактатите.

  • Какво имате предвид?

  • След изборите в демократични страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, може да се види, че в никоя от тези държави не се изпълни мрачният сценарий, но тези страни вече не са същите, каквито бяха преди изборите. А преди години никой не се интересуваше кой ще спечели изборите в САЩ – републиканец или демократ, почти нямаше значение. Дали Америка след победата на Тръмп е същата? Нещо повече - президентът на САЩ вече обмисля страната му да излезе от Световната търговска организация (СТО). Сега най-голямото икономическо споразумение НАФТА практически не работи. Неотдавна разбрахме, че нито в САЩ, нито в Канада са предвидени средства в бюджета, предназначени за това споразумение. Френският президент Манюел Макрон заяви, че трябва да бъде преосмислено и отново обсъдено съучастието на Канада и САЩ в търговските взаимоотношения с Европа. Още по-далеч отиде външният министър на Германия, който заяви, че трябва да се създаде противотежест срещу Съединените щати. Можем още дълго да изброяваме факти като този как едно решение на Путин доведе до ембарго, което промени изцяло картината на пазара. Има наблюдатели, които казват, че вече се води Трета световна война или ако не – тя тепърва предстои. Аз не бих отишъл толкова далеч, но съм съгласен с твърдението, че всички военни конфликти започват с война на цените. След като Великобритания напусне ЕС трябва да се помисли откъде ще се вземат сумите, които бяха нейната вноска в съюза. За мен това не е най-важното. В края на краищата до 2027 г. в бюджетите на най-богатите европейски страни тези пари ще се намерят. Много по-сериозни са според мен предизвикателствата, които стоят пред международната търговия и сътрудничеството. В случая с Полша, Великобритания беше вторият по големина адресат на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Един от обсъжданите варианти е Великобритания да създаде свой собствен пазар, подчинен на изцяло нови правила.

  • Какво означава брекзит - дали това е само началото на разпада на Европейския съюз или е само инцидентна случка, която никой не очакваше?

  • Само година преди референдума във Великобритания проучване сред населението показваше, че англичаните са сред най-доволните хора от мястото си в Евросъюза. Именно това задоволено общество изведнъж гласува, че би било по-щастливо ако излезе от ЕС.

  • Какво предвиждате, че ще се промени във финансирането на селскостопанската политика след 2020 г.?

  • В различните страни по различен начин се предвижда бюджетът за селско стопанство спрямо предходния период. За Полша се смята, че ще бъде близо 20% по-малък. С това се приема, че достъпът до средства както от Първия, така и от Втория стълб на ОСП, ще бъде по-труден. Ще продължават да се поддържат двата основни стълба. За първи път в разглежданата проектодиректива се обръща внимание на неизпълнението на критерии и създаване на съответни структури за контрол.

  • Какво имате предвид?

  • До този момент, ако в някаква ситуация проверяващите органи установят неизпълнение или несъответствие на условията, започва дълга процедура по доказване дали има неизпълнение и какво е то. А сега би трябвало да има ясно определяне в какво се състои дадено неизпълнение на условията, какви структури на контрол трябва да има. Ще бъде ясно определено в какви ситуации плащанията ще бъдат спирани, т.е. като първо условие страната членка трябва да изработи и предостави декларация за изразходваните средства. Ако не предостави такава, те ще бъдат спирани. Но няма да е достатъчно само да се представи план „на хартия“. Трябва да бъдат посочени всички цели, които ще се изпълняват. Ще се следи дали те са изпълнени, но ако няма успех в изпълнението им, плащанията също може да бъдат спрени. Същото ще бъде и ако има ситуация, в която създадените структури не работят или дадената организация не върши своята работа.

  • Какви още нови идеи за финансирането пред следващия програмен период се лансират сега?

  • Всяка държава ще трябва да изработи собствен стратегически план.

  • Но и досега имаше такива планове, ако може да се нарече така Програмата за развитие на селските райони, където парите се разпределят по дадени мерки.

  • Да, по Втори стълб бе задължително да се изработят стратегически планове. Но сега наличие на стратегически план ще е задължително както по Втори (ПРСР), така и по Първи стълб (директните плащания). Много важна новост, свързана с международните отношения, е създаването на комисия, която ще следи дали всяка страна в ЕС работи съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и дали се ангажира с тях. Въвежда се и наличие на четири показатели за производство. Първият ще е за качеството на продукта, за резултата, за въздействието му върху икономиката, околната среда или други обществени аспекти. Всички тези показатели ще бъдат доказвани в текущ режим. Ще бъдат вземани предвид взаимоотношенията между общата политика на ЕС и съответната локална политика на всяка държава членка. Сред промените е и премахването на износните мита. Ще се постави акцент върху качеството и гаранцията в хранителната промишленост.

  • Свикнахме да мислим, че директните плащания са „едни сигурни пари“. Достатъчна е да се попълни съответната документация, за да се получат субсидиите. Какво ще се промени в плащанията по Първи стълб?

  • В проекта на ЕК се предвиждат пет вида директни плащания, като е посочен и какъв дял ще има всяко едно от тях в общия бюджет на Първи стълб. Превес ще има за преките плащания, свързани с опазването на околната среда. Подкрепата, свързана с производството, също подлежи на нова трактовка. За пореден път, за радост на бюрократите, ще се търсят нови дефиниции на земеделски стопанин. Имахме досега различни тълкувания, но сега той ще бъде „истински“.

  • Какво точно ще означава това?

  • Предстои да бъде дефинирано в близко бъдеще. По същия начин стои въпросът за плащанията на хектар. Но към тези предложения за промени трябва да се гледа в контекста на досега прилаганите практики в съответните страни. Оценката на тези промени може да е различна в различните държави, но най-важното е, че най-накрая ще настъпи отдалечаване от историческия поход, какъвто съществува в Полша.

  • Исторически разрешителни в Полша притежаваха стопани, които отдавна не обработват земята, но по исторически причини имат право на това. Засега ЕК си отваря малка вратичка, за да види дали този вид разрешителни ще бъдат използвани или не.

  • Каква е визията на Полша относно дефиницията реален фермер?

  • Това е за бюрокрацията. Ако питат мен, трябва да се вземат предвид две неща. Първо е, че фермерът трябва да работи в своето стопанство, а вторият показател е той да има доходи от дейността си.

  • Съществува ли в Полша таван на директните плащания?

  • Да, имаме такива тавани и те са два – горен и долен. Засега не е ясно дали ще има горен таван, какъвто у нас вземат само няколко процента от стопанствата. Става въпрос за долния – от 3 ха до 30 ха, каквито са повече полски ферми. Обикновено като ме питат колко стопанства има в Полша, аз не мога да отговоря. Всеки се чуди как професор по икономика на селското стопанство не знае цифрите. Тези фермери, които имат нотариален акт, са около 2 милиона в Полша. А право да получават директни плащания имат само 1.4 млн. от тях. От тях 700 хиляди имат продукция, която продават на пазара. А едрите фермери, които оказват значително влияние в изхранването на обществото, са около 300 хиляди. Кой трябва да е верният отговор – дали да има тавани? Дали тези, които притежават 2 хиляди с нотариален акт или тези 300 хил., които са едри фермери. Съществуват въпроси и като тези – ако даден фермер няколко години не е продавал продукция или не се изхранва от селското стопанство, дали има право на субсидии? Според мен – не трябва. Но другите, които остават, трябва да получават плащания, свързани с обществената политика, а не със социалната. Преди години имах среща с професор от Финландия. В разговора ни стана ясно, че един от най-важните показатели за ефективността на труда в селското стопанство показва, че в Полша е много по-нисък в сравнение с Финландия. Това ни озадачи много, още повече, че тогава още бяхме кандидат член на Европейския съюз. В Полша се отглежда добре пшеница и ръж, и тъй като те определяха показателя за ефективност въз основа на площи, където се отглеждат тези зърнени култури, и броя на селските стопанства, се получиха много ниски резултати. Просто разделиха площта на 2 млн. селски стопанства и затова получиха нисък коефициент. Във Финландия климатът е по-студен и там просто не се отглежда пшеница. Искам да кажа, че няма общ аршин, по който да измерваме ефективността.

  • Какви мерки за контрол предлагате да има в Полша след 2020 г.?

  • До този момент действа контролът на място, т.е. определен брой стопанства се проверяват през определен срок. А в новите перспективи този контрол ще се упражнява без предварително известие и по всяко време може да се види как даден земеделски стопанин върши работата си и как действа неговата система.

  • Сега говорим, че икономиката през XXI век трябва да се развива чрез иновации, че трябва да се прилага принципът за устойчиво развитие. И това ли са относителни понятия?

  • Не знам как в България първоначално бе превеждан терминът „устойчиво развитие“, но в Полша се превеждаше като дълготрайно развитие. Целта е публични средства да се дават така, че те да оставят дълготрайна следа, т.е. резултатът да надхвърля периода на тяхното предоставяне, но политиците мислят в кратки периоди – от избори до избори. Затова ние, учените, тепърва трябва да обясним какво означава устойчиво развитие. Обикновено казваме, че акцентът трябва да е разпределен между развитието на околната среда, обществото и икономиката. Но опитайте се да намерите една дефиниция за това. Има над 20 дефиниции какво е това устойчиво развитие. Ще се окаже, че не сме в състояние да кажем кои типове стопанства са устойчиви и кои – не. Що се отнася до иновациите, чудя се дали сега да въведем дефиниция или да изчакаме 20-30 години? Дали земеделието и селското стопанство трябва да е иновативно или традиционно? Вече съществуват храни, които са принтирани на 3D принтери, но не само това. Има и такава на 4D принтери, които се развиват с хода на времето. Има роботи, които са в състояние да събират меки и крехки плодове, като разпознават степента на тяхната зрялост. От друга страна сме предупредени. Може би всеки един от нас е гледал поне един филм, в които е показан бунтът на роботите. Когато бях млад светът се вълнуваше от шахматна партия между робот и човек, но вече това не се прави, защото предварително се знае, че машината ще спечели, дори в отборни игри, каквато е бриджът. Ако се окаже, че роботите са в състояние да комуникират помежду си, да се разбират, може би е време за тяхното ограничаване.

  • Какви иновации можем да очакваме в областта на генетиката?

  • Що се отнася до генно модифицираните организми, въпросът е дали те са иновация, която ще помогне на хората или са заплаха за човечеството. Дали на някой учен няма да хрумне да създаде човек с рибешка опашка или с крила, както е в античната митология. Що се отнася до средствата за защита на растенията, все по-често се надигат гласове, че трябва да се ограничават в земеделието. Дали иновациите са извор на напредък или са заплаха? Ако са заплаха – защо да ги финансираме? Аз лично съм за финансиране на иновациите.

Публикувана в Бизнес
Фермерите, засегнати от сушата в цяла Европа, които не могат да използват земята за земеделски и селскостопански цели заради сушата, ще получат по-рано директната подкрепа. Сушата в няколко европейски държави има сериозен негативен ефект върху земеделските култури, което също оказва влияние върху животновъдния сектор. Експертите очакват по-напред през годината да се усети липса на фуражи в цяла Европа.

„Силно съм загрижен относно проблемите свързани с климатичните промени. Бях в контакт с няколко министри от различни държави, с които обсъдихме ситуацията и направихме оценка на щетите. Както винаги Комисията е готова да подкрепи фермерите, засегнати от сушата, като използва различни инструменти, включително по-високи предварителни плащания, дерогации от изискванията за зелените плащания и държавна помощ. Общата селскостопанска политика вече е предоставила защитна мрежа за фермери, на които се налага да се справят с непредвидими събития. Насърчавам всички държави членки да разгледат всички възможни мерки за подкрепа в нашето законодателство.“, каза еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, цитиран от пресцентъра на Европейската комисия.

Две допълнителни мерки са предприети в допълнение на съществуващото законодателство относно Общата селскостопанска политика, за подкрепа на фермерите. Най-късно до средата на октомври 2018 г. фермерите ще получат до 70% от своите директни плащания и 85% от плащанията по Програмата за развитие на селските райони, вместо да чакат до декември. Страните-членки могат също така да направят дерогации от зелените изисквания, диверсификация на културите и екологично насочените площи (земята под угар), за да може земята да се използва за производство на фуражи. Освен това се обмислят дерогации от зелените мерки, които да дадат на фермерите повече свобода да произвеждат фуражи.

Актуалната помощ по ОСП е следната:

Според сегашните правила за национална помощ се дава подкрепа за доказани до 80% щети, причинени от суша (или до 90% от зоните с природни ограничения). Закупуването на фуражи може да се подпомага, тъй като ще се води материална щета или загуба на доход.

Компенсация за щети се дава също, без за това да бъде нотифицирана Европейската комисия, което е така наречената помощ de minimis. Държавите членки може да дадат до 15 000 евро на фермер за период от 3 години.

Действащото законодателство предвижда няколко възможности за помощ по Програмата за развитие на селските райони:

  • В случаите, когато Комисията оцени сушата като естествено бедствие, подкрепата за възстановяване на земеделската продукция може да достигне до 100%. Средствата може да се използват например за повторно засаждане на пасища. Тази мярка може да има ретроактивно действие.
  • Фермерите могат да уведомят националните власти за извънредни обстоятелства и може да бъдат освободени от спазването на ангажименти по определени схеми, като например употребата на буфери за фуражи.
  • Страните членки могат да подкрепят фермерите и чрез различни инструменти за справяне с рискове. Те например може да осигурят средства за финансови компенсации на засегнатите фермери. Също така фермерите, които загубят над 30% от средно годишния си доход, ще получат финансова компенсация.

Всяка страна членка може веднъж годишно да променя своята програма за развитие на селските райони, за да включи мерките, описани по-горе.

Освен тези мерки и постоянното проследяване чрез сателити на ситуацията със сушата Комисията поддържа контакт с всички страни членки и получава от тях актуална информация за ефектите на сушата върху дейността на фермерите. До 31 август страните членки трябва да изпратят информация, която да помогне на Комисията да вземе решения и да промени мерките, които вече се взимат така, че да отговарят на реалността.

Публикувана в Бизнес
Земеделието е един от най-силно покровителстваните сектори в световен мащаб. Дори активните подръжници на свободната търгови променят принципите си, когато става дума за селското стопанство. В съответствие с нормативните документи на СТО мерките за държавна подкрепа на земеделието се разделят на три категории .
"Кехлибарената кошница" включва различни продуктови дотации и субсидии, тоест мерките, които непосредствено изкривяват пазарната среда. Нейният размер се регулира от нормите на организацията и е предмет на международни дискусии.
В "Синята кошница"  са програмите, насочени към намаляване на производството, те също могат изкуствено да изкривяват конкуренцията, но по-непосредствено.
И накрая, "Зелената кошница" включва мерки, несвързани с финансирането на земеделските производители - отпускане на средства за развитие на инфраструктурата в селските региони, научни изследвания в аграрния сектор, ветеринарни дейности, екологични програми, падабряване на плодородието на почвите и т.н. Тази подръжка не се поддава на регулиране в рамките на международната търговия и може да се отпуска във всякакъв обем без специално разрешение.
Основният начин на протекционизъм се изразява в огромните субсидии
ЕС, САЩ и Япония ежегодно насочват в земеделието си десетки милиарди долари. Там нивото на държавната подкрепа достига до 35-40 на сто от стойността на земеделската продукция.
Класически пример на протекционизъм е случилото се на пазара на памук в САЩ през последното десетилетие. За да се подобри положението на 40 000 фермери, отглеждащи културата, правителството на САЩ отпуска огромни средства - 4 милиарда щатски долара субсидии. Препроизводството, дъмпингът от страна на националните производители и протестите на международните организации не промениха стратегията на американското правителство, която нанесе смъртоносен удар по памукопроизводството на Мали и други бедни страни по света, като постави под заплаха живота на над 3 млн. души в Западна Африка, зависещи напълно от производството на памук.
Освен това, за да защитят различни сегменти от селското си стопанство, някои страни поставят различни бариери пред вноса. Така например, данъците, митата и таксите върху вносните месни продукти във Финландия и някои продукти на растениевъдството в Япония достигат няколкостотин процента.
Използват се и различни немитнически бариери, като например фитосанитарни изисквания.
Субсидирането в развитите страни не е насочено към увеличаването на производството, а към това отрасълът да стане по-екологичен, а фермерите - по-благополучни. В САЩ, например, по линия на "Зелената кошница" се отделят 30 млрд. щатски долара. По данни на американските изследователи впечатляващият ръст на селското стопанство на страната през последните десетилетия на 50 % е осигурен благодарение на държавното финансиране на земеделската наука.
В същото време най-ефективните земеделски производители - тези в Австралия, Канада и Ново Зеландия работят прекрасно с минимални субсидии.
Публикувана в Бизнес

Те отговарят на виртуални животни, за които могат да получат огромни субсидии, но дали има злоупотреби със средства, не мога да кажа, коментира Деян Тодоров, съпредседател на НОКА

  • Г-н Тодоров, от НОКА настоявате да се въведе равнопоставеност между трите направления в овцевъдството и козевъдството – отглеждане на млечни, месни и автохнонни породи. Защо смятате, че доказването на животни само с ушна марка, е неправилно?

  • Най-малко 300 хиляди са фиктивните ушни марки в България. Колко са точно – трябва да попитате компетентните органи, които поддържат ветеринарната система. По наша информация и предположения са най-малко 300 хиляди и това са виртуални животни.

  • Каква е схемата за измама?

  • Най-често става чрез умрели от старост или от болест животни, тъй като повечето от екарисажите не работят и няма държавна политика в това отношение. Имаме данни за случаи, в които мъртви животни се изписват от един ветеринарен обект и се вписват в друг, който е фиктивен. Същите тези животни остават във ветеринарната система като налични, а дали оттам нататък се злоупотребява със средства за субсидии, не мога да кажа.

  • Законът за Ветеринарно-медицинската дейност не предвижда ли санкции за фиктивни ушни марки?

  • Предполагам, но не съм запознат в дълбочина.

  • Знаете ли някой да е наказан за подобен случай?

  • Не съм чувал за такова нещо.

  • Каква е субсидията, която може да се получи за едно виртуално животно?

  • Две са помощите, които касаят овцевъдството и козевъдството – едната е от националния бюджет и тя е фиксирана – по 40 лв. за животни, които не са под селекционен контрол. А за тези, които са под селекционен контрол, помощите са разделени на две и общо взето там средно е около 75 -76 лв. на овца и коза. Казвам средно, защото за първите 300 животни ставката е 83-84 лв., а над 300 бройки пада на 65 лв.

  • Може ли да се получат още субсидии и в кои случаи?

  • Не са само преките плащания от националното подпомагане. Едно животно води със себе си допълнителни плащания – за животно от млечното направление се полага по декар и половина пасища, а за тях се получава субсидия от 30 лв. на декар. За автохтонните породи, които и тук са облагодетелствани, се плаща допълнително по 45 лв. на дка пасища. Принципът на изчисление на пасищата е, че на всяка животинска единица се полага определена площ. Ще отбележа, че една животинска единица се равнява на около 6.7 дребни преживни животни и на едно едро преживно животно, т.е. един бивол или крава се приравнява на 6.7 овце. Автохтонните породи получават двойно повече субсидии за пасища, но има плащания и за застрашени от изчезване животни, т.е. ако фиктивните животни се водят от такава порода, сумарно получават над 200 лв. субсидии за всяко едно. Но пак казвам - не сме сигурни дали въобще се водят такива животни и дали получават подпомагане.

  • Каква формула предлага НОКА за отчитане на животните и съответно – за получаване на субсидии за тях?

  • Предложихме вариант, в който да има равнопоставеност между трите направления – млечни, месни и автохтонни животни. Сега при овце и кози, млечно направление, се изисква по 70 литра мляко годишно, които се доказват с фактури за реализирана продукция. Но това изискване ни изви ръцете по много причини и най-вече заради липсата на пазар за прясно овче и козе мляко. В същото време, в месодайно направление се изисква само ушната марка на животното, регистрирана във ветеринарната система. Една ушна марка струва 2.50 лв. Примерно за 100 животни давате 250 лв. и сте доказали. Автохтонните породи животни не доказваха нищо под предлог, че са нископродуктивни и няма какво да доказват. Ние предложихме варианта да се плаща за 20% ремонтни животни, защото подпомагането е за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол. Идеята на селекцията е да се произвеждат млади животни, които да са по-добри от родителите си. Затова предложихме да се субсидират 20% ремонтни животни – да се оставят младите и да се бракуват старите. Това е постижимо за всички и лесно се проследява от контролните органи. Но отново имаме разногласия с колегите, които отглеждат автохтонни животни под предлог, че не им трябвали млади животни. Те така или иначе ги произвеждали и защо трябвало да ги доказват. Не знам какъв е проблемът – тези животни ги има във всяко стадо и могат да се доказват, но явно фермерите отказват да са обвързани с някакви условия. Ние не искаме да ги ощетим. Разбираме, че не могат да докажат 70 литра мляко, въпреки че някои породи автохтонни породи могат да получат и толкова. Не искаме да продават агнета за месо, защото има породи които са с по-ниско тегло и по-трудно растат. Затова предлагаме варианта да се доказват 20% ремонтни животни в стадо.

Публикувана в Животновъдство

От влизането на България в Европейския съюз мина един програмен период и тече втори. И в двата ОСП беше структурирана по еднотипна философия – силен първи стълб с основна част от бюджета по него. В резултат на това отдавна започналият процес на миграция към градовете рязко се засили. Закриха се много училища в малките населени места, а и много села бяха заличени от картата България. ОСП в този си вид се оказа много мощен катализатор на този процес. Сега сме в период на обсъждане на политиката, която трябва да бъде водена след 2020 г. Въпреки негативните резултати, министърът на земеделието заявява, че България е за запазване на таваните на плащанията в досегашния им вид, а би трябвало да се коментира свалянето им. Земеделските стопани, които станаха свръхмощни икономически и притежават огромно количество собствена земя, придобита именно благодарение на липсата на таван на плащанията в първия програмен период и недостатъчно нисък през втория, ще концентрират повече собственост и така ще продължат да изместват средните и малките земеделци.

Българска асоциация Биопродукти никога не е искала това да се случи отново. Нещо повече – сдруженията в земеделието, които като нас са на това мнение, са над 30.

Българска асоциация Биопродукти настоява:

  1. Министърът на земеделието, храните и горите и като цяло Министерски съвет да преосмислят позицията, която българската държава ще отстоява пред ЕК за таваните. В интерес на малките и средни производители, които са гръбнакът на всяка икономика е правителството да промени сегашното положение и да предложи още по-ниски нива. Така Малките и средни стопани ще могат да произвеждат повече от единица площ, защото те създават заетост в селата и захранват местния бизнес, колкото и малък да е.

  2. Да бъде завишена площта, върху която се правят преразпределителни плащания и се завиши драстично сумата по тях. Целта е най-малките да бъдат сериозно подпомагани всяка година.

  3. За мярка 11 „Биологично земеделие“ да се приложи обвързана подкрепа, защото не е нормално някои с хиляди декари да не продават никаква биологична продукция, а други да са в преход през целия си ангажимент.

Призоваваме всички сдружения в земеделието, които споделят нашето виждане, да изразят категоричната си подкрепа на позицията на Българска асоциация Биопродукти.

Публикувана в Новини на часа
ДФ „Земеделие“ преведе над 9 милиона лева по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Извършеното плащане по мярката за Кампания 2017 е за 1 286 животновъди, които са заявили единствено подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”. 
Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, се определят с чл. 14 от Наредба 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% - от националния бюджет.
Публикувана в Новини на часа

В Брюксел се обмисля възможност в бъдеще средствата по директните плащания да не се разпределят линейно, а да се обвържат или с размера на стопанствата, или да се орежат, пише DerTagesspiegel. Причината за това е убеждението за неравномерното им преразпределение досега, тъй като беше доказано, че около 1/5 от фермерите прибират 80% от субсидиите. 

Предложението на ЕК се подкрепя от Германия, като новата федерална министърка на околната среда Свеня Шулце заяви: „Старият принцип при който най-големите получават всичко, вече се е изчерпил”. Според нея в бъдеще земеделските производители трябва да получават подпомагане, съобразено с приноса им за общността. Идеята се подкрепя и от Европейския парламент в лицето на експерта по земеделие Норберт Линс, който е на мнение, че по-малките стопанства трябва да получават повече пари под формата на директни плащания. Според него фермерите с по-малки стопанства използват по-скоро методи за запазване на биоразнобразието. Мартин Хойзлинг също смята, че ограничаване на директните плащания е логично. „Аз обаче не виждам политическа воля за промяна на този принцип”, казва експертът. Причината е, че в ЕС като цяло директните плащания формират около 46% от доходите на фермерите. 
В Германия обаче се чуват и гласове срещу евентуално орязване на директните плащания, като основната причина е разликата в представите за това какво всъщност представлява голямо стопанство. Докато в някои северни и източни провинции на Германия за такива се считат стопанства с до 58 хектара обработваеми земи, то средно за ЕС за големи стопанства се считат такива, обработващи до 16 хектара, а в Баден Вюртемберг например дори стопанства с до 33 хектара обработваеми площи се считат за по-малки от средните за страната стопанства.

Брюксел дава право на отделните страни да прилагат или не мерки за агроекология

Като единствената до момента изцяло определена от Брюксел политиката в аграрния сектор се очаква да претърпи промени, защото в бъдеще ЕС има намерение да прехвърли част от отговорностите си на отделните страни членки като само ще контролира дали и как се изпълняват общите за ЕС цели. Според неназовани източници, Фил Хоган е предложил в бъдеще зелените плащания да не са предпоставка за получаване на директните плащания. 

Предвижда се прилагането на зелените мерки на полето с цел запазване на биоразнообразието да лежи на съвестта на отделните страни членки, които сами ще преценяват дали и до каква степен да ги прилагат, или да изискват от фермерите да оставят площите под угар с цел обогатяване на почвеното разнообразие, за което да получават субсидии от националния   бюджет. Срещу подобна ренационализация на аграрната политика в частта и за прилагане на зелените мерки се обявяват политически кръгове в Германия- основно представители на зелените и християндемократите.

Според Хойзлинг това би възпрепятствало разрешаване на належащите проблеми като тези, свързани със справяне с климатичните и екологични изменения, както и би довело до загуба на биодиверсификацията. Според Линс „не трябва да се допуска прехвърляне на отговорностите по субсидиране или не на агроекологичните мерки върху отделните страни членки на ЕС”. Той не изключва, че подобен сценарий би довел до там, че някои страни членки да въведат занижени или почти никакви екологични стандарти.

Резултатите от тихата битка на финансовия фронт ясни в края на май

В края на май предстои в Брюксел да бъдат представени първите реални предложения за архитектурата на многогодишната финансова рамка, която ще е в основата на европейския бюджет до 2027 година. Комисарят по бюджет и финанси вече дава индикации за умерено съкращаване на средствата за субсидии на земеделските производители за сметка на по-високи вноски на отделните страни членки, с които да се запълни бюджетния дефицит в резултат на излизането на Великобритания. Според източници на DerTagesspiegelв Брюксел се готви проектобюджет, според който намаляването на средствата за земеделие ще е 8%, което означава, че за следващите седем години ОСП ще разполага с 368 млрд. евро.

Зад европейските кулиси вече седмици се води тиха битка както за размера на субсидиите като цяло, така и за това, колко пари да получават земеделските производители под формата на директни плащания за хектар. Тези плащания, които не са обвързани с производството, са между 280 евро в Германия и 180 евро в Австрия, но повечето източноевропейски страни искат изравняване. Аграрният комисар Фил Хоган подкрепя известно сближаване на плащанията, нещо срещу което се противопоставя Германия, аргументираща се с различия в разходите и нивото на надниците в страни като Полша, Чехия и останалите източноевропейски страни.  

Превод: Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 27

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта