Оптимизирането на сроковете на жътвата, заедно с навременното и качественото й провеждане съществено намалява загубите на зърно. При организирането на работата трябва да се има предвид, че продължителността на восъчната зрялост на сортовете и хибридите на зърнените култури е в пределите на 10-12 дни, а на пълната зрялост - 6-10 дни. Трябва да се обърне особено внимание на факта, че загубите на зърно при увеличаването на сроковете на жътвата в стадиите на пълна зрялост при всички култури рязко се увеличават. Изхождайки от това, жътвата трябва да се организира така, че при овършаването на масата с минимални загуби на зърн,о да не превишава 7-10 дни.
Зимната ръж е целезъобразно да се прибира с директно комбайниране. Трябва да се помни, че тази култура е много склонна към полягане, осипване и прорастване на зърната, поради това тя трябва да се прибере във възможно най-кратки срокове - 3-6 дни, за да не се допусне загуба на реколтата. При регулирането на зърноприбиращата техника трябва да се остави разстояние между барабана и подбарабанното пространство малко по-голямо отколкото при прибирането на пшеницата, за да може да се приема повече маса. Оборотите на барабана трябва да са в пределите  от 800 до 900 об./мин. Това позволява да се намали процентът на раздробеното зърно, особено при влажност на зърното под 14 %. По възможност жътвата на ръж трябва да започне при влажност на зърното 15-16%.
Зимният ечемик узрява най-рано от всички зърнени култури. Малко по-трудно се прибира от комбайните отколкото пролетния ечемик и зимната пшеница поради чупливостта на класовете, склонността към полягане и късите оптимални срокове за овършаване. Разликата между настъпването на пълната зрялост на зимния ечемик и зимната пшеница е около 3 седмици, което позволява да се разтеглят сроковете на жътвата.
Особеностите на прибирането на зимното тритикале са подобни на тези при ръжта. Най-добре е да се прибира с директно комбайниране. Плътно закритото от люспите на класовете зърно не се изсипва при узряване, което позволява да се прибира без загуби, дори и с леко заскъснение. За да се избегнат повреди на едрите зърна на културата при овършаване, оборотите на барабана се намаляват до 600 и се увеличава пространството под барабана. Но прекомерното закъсняване с жътвата може да доведе до пречупване на класовете. Някои сортове имат склонност към прорастване на зърното в класовете.
Публикувана в Растениевъдство

Началото е в качествените семена, но културите трябва да се отглеждат по всички правила – твърди управителката на „Сортови семена 2002“Анита Гешевска, която показа пред фермери опитните си парцели с пшеница, тритикале и ечемик

Агр. Петър Кръстев

с. Радишево, Плевенско

Прецизно подреден стопански двор, където всяко нещо беше намерило точното си място. Високопроизводителна техника от най-престижните марки трактори, комбайни и почвообработващи машини бе старателно измита и подредена като в шоурум, а зад тях се извисяваха огромни силози за съхранение на зърно. Модерна административна сграда, която по нищо не остъпва на сградите на най-престижни фирми в големите градове, заобиколена от перфектно озеленен двор... Всичко това прави приятно впечатление още щом прекрачиш портала на фирма „Сортови семена 2002“ ЕООД Плевен, в с. Радишево. Посреща ни любезно собственичката и управител на фирмата Анита Гешевска. Жената, която не се плаши от трудности, а ги приема като предизвикателство и винаги намира решение.

Денят на посещението ни, разбира се, не беше случайно избран. Бяхме поканени на Открития ден на полето, организиран от Анита Гешевска заедно с партниращи фирми, занимаващи се с търговия на семена и торове.

Събитието уважиха много фермери от Северозападна и Централна Северна България, повечето от които клиенти на „Сортови семена 2002“ от самото й създаване преди повече от 15 години. Анита Гешевска е спечелила тяхното доверие, защото познава отлично продуктите, които им предлага, и никога не подвежда клиентите си. Освен това тя е не само производител на висококачествени семена, а осъществява производство и на стокова продукция.

Съвсем близо до стопанския двор, на полето бяха стриктно подредени опитни парцели с пшеница, ечемик и тритикале от известната австрийска фирма ЗААТБАУ Линц. Освен житни култури, компанията предлага и рапични хибриди, слънчоглед от всички технологии, царевица, всички бобови култури, пролетен фуражен високопротеинов грах за зърно, който не поляга и дава много високи добиви. Австрийската селекция се слави с високото си качество, затова Анита Гешевска се е спряла именно на нея, за да популяризира и прави семепроизводство на нейните сортове и хибриди, които задължително тества предварително. Пшениците, които тя предлага, са висококачествени, защото знае, че в България зърнопроизводителите имат традиция да изискват не само количество, но и качество.

Технологични детайли в опитните парцели

Извършена е предсеитбена обработка на площите и предсеитбено торене с 30 кг/дка троен суперфосфат. „Идеята е да покажем тези семена, които са направени върху сиви горски почви, за да се види потенциалът на сортовете от тази селекция“, каза пред колегите си Анита Гешевска. И продължи: „След торенето сме засели семената, валирали сме и при височина на посевите 8-10 см сме внесли калциево-амониев нитрат, тъй като освен глинести, почвите ни са и кисели. След това сме направили още две подхранвания с по 10 кг азот – едното през февруари, а другото през април. Пролетта сме приложили хербицид срещу житни и широколистни плевели, като заедно с него сме внесли и фунгицид срещу болестите. Ползвали сме и листни торове, съдържащи аминокиселини. Това е приложената технология при тези семена“, запозна подробно гостите си Анита Гешевска.

Земеделските производители с интерес наблюдаваха опитните парцели с всеки внесен сорт от висококачествената австрийска селекция на тритикале, ечемик и пшеница.

Домакинята на събитието уточни, че всичко това е направено не на плодородна почва, а на сиви горски почви, които преобладават в района. Те се характеризират с по-слаба продуктивност, по-трудно се обработват, защото са глинести и имат кисела реакция. Въпреки това не маловажно условие обаче, ако се използват качествени семена, подходяща техника и агротехника, резултатите са налице. Доказва го състоянието на посевите в опитните парцели., подготвени от професионалистката.

Стана ясно, че тритикалето Калориус, което видяхме в опитните парцели, в семепроизводното стопанство на Анита Гешевска дава добив над 1200 кг/дка.

Грахът от селекцията на ЗААТБАУ Линц е висок, но не поляга, а добивите от него са над 600 кг/дка, ечемиците пък дават 800-1000 кг/дка. Премиум пшениците Албертус и Антониус, освен че са високодобивни, са с отлични хлебопекарни качества и с много висок протеин, което ги превръща в търсена стока за производството на специални брашна. Как се постига всичко това? Анита Гешевска не крие тънкостите в професията от своите клиенти, а добронамерено ги споделя. Според нея всички детайли са важни – началото, разбира се, е в качествените семена, но те трябва да се отглеждат по всички правила.

Публикувана в Растениевъдство

Тази култура с ценни стопански качества и непретенциозност към почвените и климатичните условия не се ползва с достатъчно внимание у нас. А при определена технология и в съотношение 75:25 тритикалевото брашно не се отличава от пшеничното

Какво (не) знаете за първия зърнен хибрид

  • Тритикалето може да се отглежда във всички райони и на всички типове почви в страната. Добивите от него са от 700 –1200 кг/дка

  • Студоустойчивостта, сухоустойчивостта и устойчивостта му към болести са много по-високи от тези на пшеницата

  • По съдържание на протеин и фуражна стойност зърното на тритикалето превъзхожда зърното на царевицата и пшеницата, добре се усвоява от животните

  • За последните 20 години посевите с тритикале в Германия са нараснали 300 пъти!

Новата икономическа ситуация налага фермерите както по света, така и у нас да търсят не високи добиви, а да залагат на ефективност и доходност от културите, които отглеждат. Така че повече продукция на всяка цена не е печелившата формула за земеделските производители. Важна за тях е ниската себестойност на произведеното и добрата реализационна цена, която носи печалба. Изключително важна роля има изборът на културата и размерът на разходите, които трябва да се направят за нея. В тази връзка културата тритикале е доста перспективна, защото съчетава качества, които в момента са актуални – висока доходност, непретенциозност, високо качество на зърното и зелената маса, ниски разходи за производство. (Бел. на редактора)

Тритикалето е първата изкуствено създадена зърнена култура, която е получена от кръстосването на пшеница (Triticumsp.) с ръж (Secalesp.) още преди 135 години. Целта на създаване на хибрида е била комбинирането в нова култура на високата зърнена продуктивност и хлебопекарните качества на пшеницата с непретенциозността и високата устойчивост на ръжта към абиотичните фактори на средата. Настоящите площи с тритикале в света превишават 30 млн. декара. За съжаление, в нашата страна културата не се ползва с достатъчно внимание и площите са незначителни – в границите от 50 до 100 хил. декара.

Фуражни предимства

Първите сортове тритикале са били далеч от идеалните. Културата не е могла да се конкурира с пшеницата и ръжта в продоволствено направление и в началото на създаването е била ориентирана главно като фуражна, предназначена за отглеждане на нископлодородни и с ограничено овлажняване площи. За повече от век история, благодарение на усилията на селекционери от такива водещи страни като САЩ, Канада, Мексико, Австралия, Полша, Германия и др., тритикалето получи статут на конкурентоспособна и перспективна култура.

По данни на Международния център CIMMYT, който и днес остава световен лидер в селекцията на тритикале, в средата на 70-те години на миналия век са създадени

над 300 сорта тритикале в 30 страни по света

и количеството им стабилно расте. Това означава, че тритикалето придобива популярност като фуражна, продоволствена и техническа култура. От 1985 година добивът от зърно от културата ежегодно расте средно с 10 кг/дка, като в същото време добивът от царевица, ориз, пшеница и ечемик за този период расте съответно само с 4,5; 3,9; 2,8 и 2,1 кг/дка.

Днес, както и преди тритикалето остава основно фуражна култура. Растението се характеризира с интензивно натрупване на листно-стъблена маса, поради което може да се използва за фураж във вид на зелена маса, силаж или сенаж, а така също и във вид на зърно. За получаване на зелена маса са създадени специални безосилести сортове тритикале. Зърното на тази култура по индекс на твърдост принадлежи към меките зърнени категории. То има много по-малка твърдост, отколкото хлебопекарната пшеница и ечемика, поради което се изисква много по-малко енергиен разход за преработката му за храна на животните. Както по съдържание на протеин, така и по неговата хранителна стойност, зърното от тритикале превъзхожда зърното на царевицата и пшеницата. Съдържанието на незаменимите аминокиселини лизин и треонин в протеина на тритикалето също са по-високи от тези, съдържащи се в протеините на пшеницата и царевицата.

Съдържанието на минерали в зърното на тритикалето като цяло не се отличава от тяхното съдържание в зърното на пшеницата, но е по-високо, отколкото в зърното на царевицата. В типичния случай 40 – 50% от фосфора, съдържащ се в зърното на тритикалето и пшеницата, е достъпен за усвояване от животните, докато фосфорът в зърното на царевицата се усвоява само на 20 – 30%. Това означава, че при съставяне дажбата за хранене на животните, когато един от компонентите е тритикале, е необходимо да се добавят по-малко премикси, съдържащи фосфор. Така може напълно да се икономисат 2,5 кг/т дикалциев фосфат в сравнение с дажбата на основата на царевицата.

Макар че птиците са чувствителни към съдържанието в зърното на тритикалето на полизахарида пентазон, то е прекрасен балансиран фураж и за тях. Антихранителният ефект на пентазона в тритикалето за птиците лесно се отстранява с добавката към фуража на ензимен препарат.

Продоволствено направление

Тритикалето има перспектива и като хранителен продукт. Неговото зърно се мели на брашно по технология, прилагана при зърното на пшеницата.

Съвременните сортове имат добре изпълнено зърно и превръщането му в брашно не е по-трудно, отколкото при съвременните сортове пшеница. По данни на CIMMYT един от практичните пътища за увеличаване рандемана на брашното при смилане е използването на смес от пшенично зърно плюс тритикале в съотношение 75:25. При тази технология получените брашна практически не се отличават от това, което се получава само от зърно на пшеница, а хранителната стойност на такова брашно се повишава.

Брашното от тритикале отстъпва от пшеничното по хлебопекарни качества. Все пак те зависят от сорта и могат да бъдат напълно удовлетворителни, особено при използване на специални технологии на печене, спазващи по-малки скорости на замесване на тестото и съкращаване процеса на ферментация.

Удовлетворително качество на хляба може да се получи

от брашнени смеси плюс тритикале, където делът на брашното на последното може да достигне 40%. Особено перспективно е използването на брашнени смеси пшеница+тритикале, което е много по-здравословно, отколкото брашно само от пшеница. Според експериментални данни хлябът от брашнени смеси (от 30 до 50%) има много по-високо качество, отколкото от 100% брашно от пшеница. Брашното от отделните сортове тритикале е напълно подходящо за приготвяне на определени видове юфка, особено продукти за здравословно хранене с високо съдържание на влакнини.

Високата активност на алфаамилаза в тритикалето има положителна роля за неговото използване за малц в пивоварната промишленост. Като цяло тритикалето има по-висока екстрактивност отколкото ечемика.

Особеността на протеина в зърното на тритикалето е повишеното съдържание, от гледна точка на пълноценното хранене, на аминокиселината лизин – до 4 г/16 г N, която при пшеницата е 2,7 – 2,8 г/16 г N. Още една важна разлика в химичния състав на зърното от тритикале е значително по-високата разтворимост на неговия протеин в сравнение с протеина в зърното на пшеницата. От една страна, това означава, че брашното от тритикалето отстъпва на пшеничното брашно по хлебопекарни качества, а от друга, то го превъзхожда по биологични ценности на протеин, тъй като разтворимите белтъци са по-достъпни в сравнение с неразтворимите за усвояване от организма на човека и животните. Подобряване на хлебопекарните качества на брашното от тритикале може да стане с помощта на ръжено-пшенични хромозомни транслокации в генома на тритикалето.

Главните недостатъци на зърното от тритикале

които намаляват хлебопекарните качества на неговото брашно, са ръжените протеини – секалини. Премахването на протеиновия комплекс на секалините е стратегическа задача на селекционерите.

В страните, където тритикалето се отглежда на значителни площи, неговото зърно се използва за приготвяне на хранителни продукти в брашнени смеси или в чист вид. Важно е да се отбележи, че в страни като Полша, Австралия, Нова Зеландия, САЩ, значителен дял брашно от тритикале се използва в чист вид, а в други страни – в брашнени смеси пшеница+тритикале.

Публикувана в Растениевъдство

КОПА-КОЖЕКА обяви новите си оценки за добивите при зърнените култури в 28-те страни членки на ЕС за сезон 2014-2015 г. Според организацията увеличението на добивите в сравнение с предходната година ще бъде 2,3 на сто.
Общата реколта се очаква да достигне 304,147 млн. тона:
 
Пшеница: 147,356 млн. т
Ечемик: 54,471 млн.т
Тритикале: 11,868 млн.т
Овес: 7,906 млн. т
Царевица: 68,030 млн.т

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 29 Януари 2014 14:16

„Мистерията тритикале“

На какво се дължат празните класове, споделя английският фермер Дейвид МакНауктън

Пиша с надеждата да хвърля малко светлина върху проблемите с реколтата от тритикале.

Тритикалето е хибриден вид от кръстоска на пшеница с ръж, а реколтата е известна с многобройните си положителни качества- добър добив от относително малка сеитбена норма, добро представяне върху лоша почва, отлична устойчивост към болести ипопулярната устойчивост към зайци.

Както всяка една култура, обаче, и тази си има слабите страни - двете най-забележими слаби места са склонността да брати, само ако има в наличност ранен азот (нещо, което изисква грижи), както и проблеми при цъфтежа, тъй като тритикалето е с отворен тип цветове.

Най-сериозният проблем при културата може да възникне по време на цъфтеж

Възможно е реколтата да избърза с цъфтежа в ранна пролет, което може да доведе до проблеми и нарушения при оплождането. Тези нарушения могат да са и резултат от силна слана, ненавременно третиране с химикали или от силен дъжд по време на фаза цъфтеж.

„Нацелването“ на времето е критично важно, а прозорецът, по време на който тези нарушения могат да се проявят е много малък (най-вероятно само няколко дни) и ако нямате късмет, цъфтежът може силно да се наруши. Ето защо вие може да имате добра на вид реколта, с добре оформени семенни чашки, но без зърна в тях.

Това често се случва, ако реколтата е засята рано, през есента расте интензивно, в ранна пролет също настъпва силен растеж (например, ако времето през март е меко) – тогава тритикалето ще цъфне рано, което го прави податливо на този ефект.

В най-лошия случай, може да няма реколта, а единствените растения, пълни със зърно ще бъдат тези със закъснелия цъфтеж.

За щастие този сценарий се реализира рядко, тъй като, за да се случи е необходимо съвпадение на няколко обстоятелства, а и това се отнася по-скоро за зимното тритикале, отколкото за пролетното. Обичайната защита срещу този проблем е зимните сортове тритикале да не се сеят твърде рано, но все пак разбирам, че ви се налага да сеете, когато времето позволява, а все пак ние нямаме контрол над времето след сеитба.

Бих искал да подчертая, че не съм свързан с въпросната култура или сорт, но сметнах, че би било добре да споделя личния си опит, тъй като съм се сблъсквал с подобен проблем.

Публикувана в Растениевъдство

В Пазарджишко, въпреки условията през последните години, зърнопроизводителите не се ориентират към сортове, устойчиви на вредители и на резки климатични промени, каза за Радио „Фокус” Пазарджик директорът на Опитната станция по поливно земеделие Христина Георгиева. На този етап, когато кризата определя подхода на производителите, те се насочват предимно към по-евтини семена. В станцията се произвеждат семена на пшеница, ечемик и третикале, но има ограничен брой купувачи от Пазарджишкия регион. Повечето са от други части на страната, където знаят какво значат качествени семена, коментира Георгиева. Според нея, местните производители търсят по-евтини семена, а вероятно прибягват до закупуване на такива и от сивата икономика. Най-важното условие е да бъдат евтини, за да могат да си извършат необходимите практики. Вредители има предимно там, където е налице монокултурно многогодишно отглеждане на житни култури. Ако се прескочи или се пропусне дълбоката оран, там се появяват тези вредители. Там се очаква да има проблеми и през тази година. Затова винаги сме споделяли с производителите, че на местата, където отглеждането е монокултурно, а има доста такива райони в Пазарджишко, трябва с цената на всичко да се преобърне повърхностният почвен слой, каза още Христина Георгиева.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 17 Октомври 2013 14:33

Засейте тритикалето навреме

За сеитба на тритикале трябва да се използват семена от семепроизводни посеви, който са почистени и сортирани. Те трябва да отговарят на изискванията на БДС с чистота не по-ниска от 97 на сто и кълняемост не по-малка от 90 на сто.
Тритикалето е устойчиво към праховитата и твърдата главня и поради това не е необходимо посевния материал да се третира срещу причинителите им.
Сеитбената норма варира според предназначението на културата
При отглеждане на тритикале за зърно сеитбата трябва да се направи в периода от 1-ви до 15-ти октомври за Северна България и от 20-ти до 30-ти октомври за Южна България. В предпланинските и планински райони на страната е препоръчителна по-ранна сеитба.
Сортовете тритикале, които братят по-слабо се засяват със 600-650 к.с. (кълняеми семена)/кв. м, а по-силно братящите - с 550- 600 к.с./кв. м. Сеитбената норма варира от 22-26 кг/дка. Когато се закъснява със сеитбата и почвата не е добре подготвена, посевната норма се завишава с по 50 к.с./кв. м. Дълбочината на засяване е 4-6 см.
Тритикале за зелена маса в чист посев се засява с 400-500 к.с./кв. м, а в смесен посев (например със зимен фуражен грах) - сеитбената норма е: тритикале (100-150 к.с./кв. м) + грах (90-100 к.с./кв. м). На практика това означава 6-7 кг тритикале + 16-18-кг грах.
Грижи през
вегетацията
В повечето случаи борба с плевелите не се провежда, защото тритикалето бързо отрасва, има добра братимост и потиска тяхното развитие. При необходимост може да се използват същите хербициди и дози, както при пшеницата.
При отглеждане на тритикале в смесен посев със зимен грах, площта може да се третира с Базагран - 200-250 мл/дка, внесен във фаза 3-ти -5-ти лист на граха.
Сега отглежданите сортове тритикале се отличават с висока устойчивост на кафява и черна ръжди и брашнеста мана. Срещу неприятелите като листни въшки, житна пиявица, растителни дървеници, житен бегач и др. се използуват същите препарати и дози от тях, както при пшеницата.
Прибиране
При отглеждане на тритикале за зърно културата се прибира в пълна зрялост, еднофазно, с обикновен зърнен комбайн. Преди жътвата трябва да се регулира вършачния апарат на комбайна така, че да не се допуска начупване на семената.
Когато тритикалето се отглежда за зелена маса, посевът се покосява във фаза изкласяване. Малко по-късно във фаза млечно-восъчна зрялост (при 30-40% влажност на зелената маса) може да се прибере тритикалето в случаите, когато след това на тази площ няма да се засява втора култура, защото в тази фаза се повишава добива и хранителната стойност на фуража.

Публикувана в Растениевъдство

Развива се добре дори на кисели и слабопродуктивни площи

Петър Кръстев
Площите с тритикале тази година ще бъдат значително завишени, защото семената, които бяха подготвени в ДЗИ Генерал Тошево са на изчерпване. Тритикалето е култура, която с успех може да се отглежда и на кисели, слабопродуктивни почви в равнинните, предпланинските и планинските райони на страната. Неподходящи за него са само заблатените и засолени почви.
Основни елементи от технологията
При отглеждане на тритикале е необходимо да спазим следните основни звена от технологията.
- Предшественици
Най-добри предшественици за тритикалето са едногодишните зърнено-бобови култури (фасул, грах, леща, нахут и др.), окопните култури (картофи, особено в предпланинските и планинските райони на страната), слънчоглед, фъстъци и др. Тритикалето е устойчиво на кореново и базично гниене и поради това понася по-добре от пшеницата засяване след зимни житни култури, в т.ч. след себе си в кратка монокултура. Когато се отглежда за зелена маса след прибирането му могат да се засеят втори култури.
- Обработка на почвата
Основното изискване при обработката на почвата е да се осигури към момента на сеитба рохкав слой с дълбочина 5-8 см с твърдо легло, без растителни остатъци и необработени места върху повърхността на почвата. Когато е слабо заплевелена почвата това изискване се постига с две или три дискувания на дълбочина 8-10 см. При средно заплевелени почви е необходимо да се изоре почвата с многокорпусен плуг на дълбочина 13-15 см, веднага след прибирането на предшественика, последвана от две дискувания. Когато предшественик е била житна култура или на площи, заплевелени с многогодишни коренищни или кореновоиздънкови плевели, веднага след прибиране на предшественика, се изорава почвата на дълбочина 18-20 см, последвана от 2-3 дискувания. Преди сеитбата е необходимо да се извърши култивиране на дълбочина 8-10 см.
- Торене
За да формира добив от 100 кг зърно тритикалето извлича от 2,5 до 4 кг азот, 1,3 кг фосфор и 3,6 кг калий. Почти същото количество хранителни вещества са необходими за формирането на един тон зелена маса. Тритикалето има най-голяма нужда от тези хранителни вещества през периодите край на братене-начало на вретенене и изкласяване-цъфтеж-млечна зрелост. Като примерна норма за торене на тритикале за зърно могат да се посочат следните количества минерални торове в активно вещество: 14-18 кг/дка азот, 10-14 кг/дка фосфор и 6-12 кг/дка калий.

Публикувана в Растениевъдство

Наблюдава се по- голямо търсене на семена от български зърнено-житни сортове на вътрешния ни пазар, според директора на Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) край Генерал Тошево доц. Иван Киряков. Към приключване е кампанията за продажба на посевен материал. ДЗИ е предложил 14 сорта пшеница, 4 сорта тритикале и 1 сорт ечемик - базови семена, на земеделските производители в страната. Към момента продажбите са надхвърлили 2 хиляди тона. До края на тази година ДЗИ ще представи за одобрение 2 нови сорта ечемик и 1 сорт тритикале. През 2014 година ще бъдат предложени на земеделските производители три нови, одобрени сорта пшеница – „Калина”, „Киара” и „Божана”. Очаква се и тази година ДЗИ да отчете ръст на приходите с около 10%-15%, каза доц. Иван Киряков. Постъпленията на Института за година възлизат на около 5 млн.- 5,5 млн.лв. „Проблем продължава да бъде формирането на бюджета на института, тъй като ДЗИ е третостепенен разпоредител на бюджетни средства след Министерствата на земеделието”, каза директорът му. Средната заплата в ДЗИ е около 570 лв., а за научните работници – между 700 и 750 лв. 300 служители работят в ДЗИ – Генерал Тошево. От тях 32-ма са научни сътрудници - двама професори, 16 доценти, останалите служители са асистенти и главни асистенти. 22 хил.дка от държавен поземлен фонд стопанисва ДЗИ. Екипът поддържа още племенно стадо от 500 крави от породата черно-шарено говедо и около 950 овце от североизточна тънкорунна българска порода.

Публикувана в Новини на часа

Полезната култура все още не се използва пълноценно

Изследователи от Орловския Държавен технически университет в Русия са проучили възможността за производството на висококачествен хляб от зърно на тритикале - хибрид между ръж и пшеница. Това е култура с висока доходност и издръжливост и хлябът приготвен на базата на зърно, от нея е вкусен и полезен.
Благодарение на усилията на учените от Орловск, новата технология за производство на хлебни изделия, позволява да се приготви продукт, който има добър вкус, форма и троховидна структура. Авторите смятат, че новата технология може да се препоръча, като функционална храна за медицински и хранителни продукти. Изследователите съставили "рецепта" за хляб от тритикале и са я патентовали.

Производството на зърно от тритикале е по-изгодно, отколкото производството на ръж и пшеница

Хибридната житна култура се конкурира успешно по редица показатели с традиционните култури. Тритикалето има и ценни икономически свойства – устойчиво е на болести и суша, което го прави лесно за отглеждане дори при неблагоприятни условия. В зърното му се съдържат много ценни протеини, фосфолипиди и полиненаситени мастни киселини, както и протеин в незаменими аминокиселини, които са по-ефективни и по-смилаеми, отколкото, например, протеинът на пшеницата.
Научната група си е поставила още за цел да се постигне "рецепта" за производство на хляб с високи физико-химични и органолептични показатели за качество. За тази цел те разработват специален режим на накисване на зърното от тритикале с ензимни препарати, действащи като целулолитици въз основа на фитаза. Изследователите са установили оптималната доза на ензимни препарати, както и добавка към сместа на воден екстракт от кориандър, което подобрява органолептичните свойства на зърното. Авторите забелязват, че буферът на базата на янтарна киселина помага за поддържане на рН в оптимална стойност и създават уникални бактерицидни условия спрямо околната среда. Образуващите спори дрожди, плесени, гъбички и бактерии, не могат да се размножават по зърното след накисване.
Изследователите използвали квас със влажност 69-75 на сто, състоящ се от брашно и цяло зърно от тритикаре, вода и чисти култури млечнокисели бактерии. В резултат на това "експерименталният" хляб е с качества, максимално близки до очакванията на учените. На новия вид хляб е подготвена и одобрена техническата документация и той е получил патент в Русия.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта