Освен спестяването на разходи, директната сеитба връща живота в почвата и повишава нейното плодородие. Британски фермери разказват за приложението на технологиите No-till и Mini-till в техните полета

Технологията за минимална обработка на почвата е възникнала в Средния запад като начин за противодействие на ветровата ерозия и съхраняване на влагата в почвата, която там често не достигала и по-рано, преди глобалното затопляне. Но днес тези технологии се внедряват дори във Великобритания, където до този момент валежите, а и ветровата ерозия никога не са били проблем. Кое подтиква британските фермери да преминават към технологиите No-till и Mini-till?

Съчетаване на Strip-till и директната сеитба

Фермерът Брайън Баркър, който със синовете си обработва 5800 дка глинести и песъчливо-глинести земи в окръг Съфолк, си поставил за цел на намали разходите за поддръжка на плодородието на почвата и с времето да подобри общото й състояние. Той разчитал, че намаляването на обема на разместване на почвата и въвеждането в сеитбоорот на покривни култури ще повишат добивите и ще подобрят състоянието й в дългосрочна перспектива. Сега вече Баркър отбелязва намаление на разходите за гориво и резервни части и се надява структурата на почвата да се подобри.

Независимо от относително малката площ, фермата закупила две сеялки за директна сеитба – решение, което не е било лесно, но било оправдано. „Разбира се, ние оценихме предимствата от по-малкото разместване на почвата с цел подобряване на нейната структура и намаляване на разходите. Все пак на определени участъци в определени години и при определени култури се налагаше да обработваме почвата по-активно – по технологията Strip-till, докато в други условия – преимуществено на леки почви за сеитба на пролетни култури след зимни покривни култури, прилагахме сеялки за директна сеитба“, казва Брайън Баркър. Затова с две технологии на сеитба може да се работи в широк спектър на почвите — от висококарбонатни глинести до глинесто-песъчливи.

Предшествениците на пшеницата са едновременно пролетни и покривни култури. Сега сеитбооборотът се състои от две поредни години отглеждане на пшеница, след което сеят покривни култури и пролетни бобови или маслодайни култури. Следват отново две поредни години пшеница, по-нататък вече друга покривна култура, после тревна смеска, в която подсяват пролетна пшеница или ечемик и след това двугодишни треви.

„Ние не смятахме, че пълният преход към директна сеитба беше най-правилното решение, още повече че то не подхожда за всички наши почви, не обхваща всички технологии на отглеждане и не се отнася за всяка година“, отбелязва Баркър. По-рано фермерите обработвали половината площ без оран, след което преминали веднъж или два пъти на продълбочаване и правели сеитбата с 6-метрова дискова сеялка с култиватор. На другата половина, където отглеждали пшеница втора поред година, правели оран без обръщане на пласта, валиране и сеитба.

При избора си на сеялка, фермерите държали не просто да е най-изгодната, но и да копира колкото се може по-точно релефа на полето и да поддържа дълбочината на сеитба. „Имаше сеялки с твърда рама, но ние избрахме сеялка с независими ботуши със стабилно натоварване, която точно копира релефа на полето и по този начин поддържа точна дълбочина на сеитба“, разказва Брайън. Фермерите преценили, че останалите сеялки размествали прекалено много почвата или имали прекалено големи лапи. Освен това те търсели сеялка с минимална мощност, за да намалят разходите за гориво и минимално да се преобръща почвата, затова купили сеялка с тесни лапи. „Обърнахме внимание и на възможността за калибриране и лесна проверка на състоянието на ботушите“, обобщава Брайън Баркър.

Във фермата използвали 5-метрова сеялка за Strip-till или 4-метрова сеялка с длетообразни ботуши за директна сеитба в зависимост от типа почва на конкретното поле, влажността, културата-предшественик и културата, която се сее. 5-метровата сеялка агрегатирали на AGCO Challenger 765C – с 320 к.с., а 4-метровата на Fendt 826 с 260 или Fendt 516 със 160 к.с.

Преходът към новата технология на обработка още в самото начало довел до положителни резултати. „За лятото и началото на есента ние икономисахме 20 хил. литра дизелово гориво, отбелязва фермерът. – Още не сме пресметнали разходите за сеитбата, но сеялката за Strip-till е много подходяща за зимни култури“, добавя той. Сега във фермата планират да я използват и за сеитба на пролетни бобови култури. Затова сеялката за директна сеитба ще използват за пролетна сеитба: на пшеница, ечемик, лен – директно, като покривна култура, а така също и за подсяване на пшеница в миналогодишната тревна смеска в необработено твърдо семенно ложе.

„Ние се надяваме, че можем да намалим разходите си за внасяне на семена, торове, препарати за растителна защита и да върнем почвеното равновесие. Опасяваме се, че някои разходи могат да нараснат и да се появят проблеми, например от рода на охлюви. Едновременно с това очакваме, че други проблеми пък ще изчезнат при реализацията на нашата дългосрочна стратегия по подобряване състоянието на почвата и отглеждане на културите“, обобщават фермерите. Освен това, използвайки новите сеялки във фермата, в която имахме 3 трактора Fendt (826, 280 и 516), решихме да продадем единия от тях. Сега фермерите смятат, че с времето потребността от сеялки за Strip-till може да намалее, но те ще държат все още плуговете, в случай че се върнат към старата технология.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Само така ще се преборим с понижаващите се доходи и ще избегнем необоснованите агротехнически мероприятия

Традиционните обработки на почвата през последните 200 години се различават коренно от използваните от човечеството преди това практики за получаване на реколта. Прилагането им все по-често води до драстично разрушаване структурата на почвата и намаляване на добивите от културите. Ако не се вземат адекватни мерки за спирането на деградационните процеси с обработваемата земя, опасността от задълбочаване на продоволствената криза в световен мащаб ще става все по-голяма. Земеделието в България не може да бъде автономно, то също е подвластно на тенденциите, които бележат това производство. Настоящият материал е ориентир за това как да се избере най-подходящата система за обработка на почвата, която да е съобразена с конкретните специфики и да е най-щадяща за земята.(Бел. Ред.)

Изборът на система на обработка на почвата и необходимите за това агрегати пряко зависят от спецификата и характера на проблемите във всеки конкретен случай. Днес навсякъде фермерите се сблъскват с понижаващи добивите фактори, като уплътнение и нарушение структурата на почвата, а така също и с недостига на влага. Да влияе на последното, агрономът не може, но при избора на технология за обработка на почвата той задължително трябва да има предвид високата вероятност от засушаване. Уплътнението на почвата и нарушаването на нейната структура обаче най-често се причиняват от необоснованите агротехнически мероприятия, прилагани в продължение на много десетилетия, съпроводени с масово използване на тежка колесна техника.

Още преди повече от 15 – 20 години почти всички земеделски производители са били ориентирани изключително към традиционната система на обработка на почвата, с което се обяснява отсъствието на съответстваща информация за алтернативни подходи, подкрепени с практически опит. Новите технологии влязоха в широка употреба през последните две десетилетия и днес ние можем да различим

няколко основни подхода на почвообработване

Това са обработка на почвата с обръщане на плодородния пласт – оран; обработка без обръщане на пласта; плитка обработка на почвата – Mini-till; комплексна обработка с периодично продълбочаване и отказ от обработка на почвата – No-till.

Правилният избор на технология за обработка на почвата задължително трябва да се прави, като се имат предвид почвено-климатичните особености на конкретното стопанство и факторите, които влияят негативно на структурата и плодородието на почвата. Ще се спрем на това подробно.

Преди всичко следва да се обърне внимание на структурата на почвата, която обработвате. Необходимо е да се определи степента на уплътнение и образуването на кора на повърхността, да се изясни колко активно протича жизнедеятелността в почвата. Необходимо е също така да се определи опасността от ерозионни явления. След това да се вземат предвид количеството и периодичността на валежите и температурният режим в течение на последните няколко сезона. След като направи обективен анализ на получената информация с критичната й оценка, ръководителят на стопанството може да избере най-ефективната технология за обработка на почвата. Чак тогава той може да започне последователната й реализация на практика. Необходимо е да се разбере, че изменението на системата за обработка на почвата в даденото стопанство предполага достатъчно дълъг период за възстановяване на нейната структура и жизнените процеси в нея – от пет години.

Отдавна сме длъжници на плодородието на почвите

Всички ние констатираме тяхната деградация в резултат на ерозията, уплътняването и образуването на кора – негативни явления, които са настъпили в продължение на много десетилетия. Това води към неспособност на земята да поглъща и съхранява влагата – съответно пропада дори това ограничено количество валежи, които са регистрирани през последните сезони.

Нарушението структурата на почвата и ниската активност на жизнените процеси в нея водят до това, че органичните съставки не се нитрифицират. Т.е. те не отдават хранителните вещества на бъдещите посеви. Именно затова оптималната система на обработка трябва да включва преди всичко преодоляване на тези ключови фактори, пряко влияещи на добивността.

Оранта вреди на почвата многостранно

Що се касае за традиционните технологии, предвиждащи периодична оран на полето, следва да се отбележи, че тази практика поначало е доста популярна в световното селско стопанство. Обръщането на повърхностния (наричан още орен) слой почва способства за намаляване количеството на растителните остатъци на повърхността. Въпреки това в тази технология има редица недостатъци. Първо, растителните остатъци не се смесват с почвата, а просто попадат в по-долния й слой. В същото време в повърхностния слой се образува недостатъчно органично вещество, което забавя активността на жизнените процеси в почвата. Второ, преместването на сухата почва надолу, а изваждането на влажната от долните слоеве отгоре, води до допълнителна загуба на и без друго оскъдната влага. И не на последно място подобна практика причинява образуването на печално известната „плужна пета“ (силно уплътнен почвен слой на дълбочината на оранта), унищожаването на която изисква допълнителни усилия и ресурси.

Цялата статия четете единствено във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта