Българското зърно тръгва от Констанца

Поради остаряла инфраструктура и закрития достъп  до големи пазари родните зърнопроизводители трудно могат да се надяват на по-добри цени за реколтата, смята Христо Миленков, бивш председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата

Интервю на Ангел Върбанов
Всяка година преди жътва в медийното пространство настъпва паника. Появява се призракът на заговори и консорциуми срещу цените на зърното. Производители се оплакват, че търговци им извиват ръцете и ги притискат да продават на неизгодни цени. А дали имат основания?
Отговор на този и други актуални въпроси потърсихме от експерта Христо Миленков.
– Господин Миленков, заговори се, както и всяка година преди жътва, че българските производители ще бъдат притиснати да продават на 20 – 22 ст. пшеницата от тези могъщи структури, които диктуват цената на нашия пазар. А износът реално ще върви на около 30 ст., тоест ще се реализира печалба около 30 на сто. Какви са вашите виждания и прогнози по въпроса?
Съвсем логично е да има някакъв проблем и за този, който продава, цената винаги да е ниска. Това ще ви го кажат и американските фермери, въпреки че по традиция там няма такава глупост, каквато е в България, да чакаш някого да дойде с балата пари и да те помоли. Това никога няма да стане. Но трябва да се има предвид, че реално на пазара не оперират български търговци на зърно, най-много един-двама. Останалите са брокери на големи международни фирми. Но преди всичко трябва да си отговорим на един основен въпрос – къде изнасяме българското жито? Не, не изнасяме за Египет. Египетските търгове са показателни за структурата на пазара. Те се печелят на първо място от руснаците, украинците се намесиха, естествено, французите и американците. Ние изнасяме за региони, които в момента допълнително имат затруднения. Това са Близкият Изток, където икономиката е напълно съсипана от Ислямска държава, Северна Африка и Гърция, където изнасяме фуражно зърно. Тоест нашият пазар се намира само край бреговете на Средиземно море и това е логично, предвид обстоятелствата.
Ние нямаме пристанище, което да натовари един голям кораб, защото големи кораби не могат да стигнат до него. В наше пристанище не може да влезе „Панамакс“, който е с вместимост 60 000 тона. Образно казано, търговията със зърно още върви с гемии.
Ако оставим корабите, в България няма технология за превоз на зърното. У нас, колкото и да е нелепо, през последните 10 години броят на зърновозите вагони намалява. Нямаме вагони, те изчезват в буквалния смисъл. Това започна още с голямата епопея през 96-а година, когато се изнасяше зърно. Вагони заминаха за Турция и не се върнаха, друга голяма част бяха арестувани в Югославия, когато изнасяхме по време на ембаргото и т. н. А зърно не се кара с камиони. При нас всичко обаче се превозва с обикновени камиони. Това е най-скъпият начин, направо излиза златен. И вие казвате – производителите вземали стотинки. Не е вярно. Когато тръгне от място, а при нас цената на зърното зависи от това колко е отдалечено от пристанището, то става златно. Така че колкото по-далеч са от морето зърнопроизводителите, толкова по-ниска цена ще получават.
- Когато стане дума за износна цена на българската пшеница, най-често чуваме, че тя зависи от цената на пшеницата в Черноморския басейн (Русия, Украйна). Какъв точно е механизмът на определяне на тази цена?
– Принципът на цените е баланс между търсене и предлагане. Тази година производството ще бъде малко по-малко от миналата година, но има много по-висок запас. Така че следете внимателно движението на средните световни цени, примерно на един съпоставим пазар, какъвто е Чикаго, и следете нивото на запасите в световен мащаб. Когато запасите падат, цените се вдигат, типичен случай е 96-а година. Така че по-високият запас тази година ще държи цените ниски.
Нашият регион допълнително се потиска от изключително добрите показатели на Русия, която се очертава като вторият най-голям износител на зърно в света след САЩ, от по-високото производство, за мое голямо учудване, в Украйна, а също  и в Казахстан. Ако преди 20 години Казахстан имаше потенциал 8 – 9 млн. тона, сега има около 14 млн. тона.
В Балканския район също има по-високо производство, а нашето производство е съпоставимо с миналата година. Тази година България ще произведе около 4,5 млн. тона зърно. Абсурдно е, но аз получавам информация за българското зърно, за съжаление, само от американците. Те дават много по-точна информация от нашите служби. Толкова години Министерството на земеделието не направи нищо, за да се подобри информационното състояние на сектора. Смятам, че цените ще вървят надолу, тъй като българинът не е кооперативен изобщо и мога да ви го кажа, след като бях на борсата толкова години –  нямаше и наченки на едно нормално развитие на пазара и борсовата търговия в България.
– Американската фирма Archer Daniels Midland Company (ADM)  купи най-голямото черноморско пристанище за износ на зърно в Констанца, Румъния. Няма ли вече тя да диктува цените в Черноморския басейн, изхождайки от своите огромни възможности? Как ще коментирате покупката на завода за преработка на царевица в Разград от същата американска фирма? Не се ли превръща тази фирма в огромен и силен стратегически играч, който реално ще започне да диктува цените в Черноморския басейн, и в частност в България?
– Пристанище Констанца през последните години е най-сериозният пункт за износ на зърно от България, Румъния и Унгария. Знаете, че най-голямата частна фирма в света е ”Каргил”. Тя и досега е семейна собственост. И същевременно е най-големият търговец на зърно, един от най-големите търговци на метали и т.н. „Каргил” оперира от 15 – 20 години в Балканския регион. Не би трябвало да има притеснения от това.
Заводът в Разград е построен през 86-а година. Тогава той беше гордостта на нашата преработвателна промишленост, последна дума на техниката, изключително модерно предприятие за преработка на царевица. Заводът беше приватизиран доста бързо след 10-и ноември от белгийци. И досега той е основният доставчик на подсладител за Кока-Кола България. Радвам се, че продължава успешната история на завода и не виждам някакъв проблем за българите от закупуването му от АДМ, а точно обратното.
Затова трябва да дойдат големите в България и да оправят пазара. Ето белгийците, които купиха завода за царевица, дойдоха практически с договорите на Кока-Кола. Това е една от сериозните реализации на българска царевица, тъй като за разлика от Сърбия, в България няма животновъдство. Сърбия произвежда два пъти и половина повече царевица от България, но не изнася грам. Всичко се преработва в страната. Не напразно сръбската скара е толкова известна – в западната ни съседка се произвежда много качествено месо.
Но ако се замислим, на първо място трябва да поговорим за изключителната изостаналост на нашите пристанища. Варна по всички показатели може да бъде естествен център за износ на зърно и тя дълго време е била такъв. Най-големият експорт на зърно в България тече от Варна. Но ако в Констанца имат инсталация, която товари 80 000 тона на час, в България технологията на товарене на зърно позволява един кораб със свръхусилия да бъде натоварен с 2000 – 2500 тона на денонощие. Разликата е колосална. Покрай Варна има само един пристанищен силоз, който позволява да се организира товарене на зърното, но и той няма подобна инсталация. Инвестицията трябва да се направи от оператора на пристанището. Ако той не може да я направи, да сключи концесионен договор с някого, който може. Затова не бива да ни учудва, че в последно време огромно количество зърно, особено добруджанско, по разни начини достига до Констанца и оттам заминава. И за това няма да е виновна която и да е фирма. Дали ще бъде АДМ, дали ще бъде „Луи Драйфус” и т.н.
Дунавските пристанища са същата история. Но по Дунав вече няма смисъл да се товари. В момента на дунавските пристанища се товарят само партиди на шлепове, които доплават до Констанца и оттам се претоварват на кораби. Така че това не е проблем, точно обратното – дай боже, да влязат повече такива фирми. И ме е яд, че тя не е купила варненското пристанище и  поне два кея. Езерото не е удълбочено, за да минават кораби. Така че проблемът не е в американците, проблемът е в главите на българите. Никаква светлина в тунела..

Прочетена 2513 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта