КОГАТО МАНДРАДЖИИТЕ СТАНАТ КРАВАРИ

Вместо протести и наливане на милиони за субсидии, трябва да се предприемат структурни реформи по веригата животновъди-преработватели, а търговците ще дойдат сами

Лили Мирчева
Как ви си струва? Как ще постъпи Европейската комисия, ако трябва да избере между интереса на немския фермер Ханс или българина Иван? Въпросът е решен априори, тъй като страната на Ханс е нетен спонсор на България в Европейския съюз (думата a priori идва от латински език и означава: предварително, независимо от опита и практиката). Да прибавим и факта, че най-често еврочиновникът по националност е от старата т. нар. Западна Европа, а пък и след като завърши мандата си, най-често ще намери работа в добре познатите транснационални корпорации и институции.
Колкото и да говорим, че европейската интеграция се грижи за българския фермер Иван, тя никога не забравя, че преимущество винаги ще има Ханс. Нещо подобно става и с млякото – когато се видя, че квотите спъват или връзват ръцете на немския фермер, ЕК набързо ги премахна и отвори пазарите на страните-членки.
Никак не ни се ще в момента да сме в ролята на министър  Танева или на българските управници в областта на земеделието. Притиснати от недоволството на фермерите,   най-много да чуем известния рефрен, че ще се отпусне пореден транш субсидии. Но по принцип - пари няма, а в бъдеще щели да станат малко повече.
Предлага се някакъв мним контрол и предложения от сорта – да се въведат нови етикети /за кой ли път/, а българското сирене да бъде само от българско мляко. Как ще стане тази работа - само един Господ знае, тъй като контролът е практически невъзможен, а рафтовете на българските магазини отдавна пращят от произведенията на западноевропейското мляко. Остава едно саламурено сирене, за което можело да се спре вносът на по-евтиното сухо мляко.
Отдавна се говори и знае, че на летище София ще бъде направен специален терминал, на който ще кацат самолети-цистерни с пастьоризирано мляко от Холандия, Дания и т.н.
Тежко ни и горко, ако руското ембарго продължи по-дълго!
Спомням си, че първите западни експерти, които идваха още преди присъединяването ни към ЕС, съвсем честно и откровено казваха, че е крайно време България да се откаже от млечното животновъдство. Още тогава ни подсказваха, че може да ни залеят с реки от мляко и нямаме никакъв шанс в тази област. Пак тогава „по-информираните“ в агробизнеса набързо спретнаха проекти по предприсъединителната програма САПАРД и построиха мандри, които имат капацитет да преработват десетократно по-големи количества мляко, отколкото се произвежда в България. Затова няма смисъл да сравняваме млеконадоя от една немска, холандска, френска крава и една нашенска, пък била тя под селекционен  контрол.
В крайна сметка всички, включително и министър Танева, и управляващите, заобикалят и не изричат главния проблем на млекопроизводителите. А той се състои в това, че преработката на мляко е извън ръцете на производителите на суровината. Какво лошо има, че ще получиш 30 стотинки за своя продукт през лятото, когато и без това животните свободно пашуват, но пък след преработка в собствената кооперативна мандра, ще получиш още 20 стотинки печалба. Така оцелява западното животновъдство. В страните, които не преживяха катаклизмите и смяната на целия икономически модел, фермерите по цялата верига – млекопроизводство – преработка – търговия, се сдружават с една цел – принадената стойност да се разпредели поравно и да се осигури пазар на цялата продукция.
Няма никакъв друг шанс да е конкурентноспособно и нашето млекопроизводство, ако получената добавената стойност не се върне отново при животновъдите. Не че в България няма отделни лица, които са затворили цикъла и произвеждат суровина, и продукция. Тези хора трудно ще бъдат видени на митингите на стачкуващите, защото сметката им в края ще се върже. Колкото и евтина да е вносната суровина, която купуват останалите мандри, пак трябва да се бръкнат за разходи - транспортни и разни други.
Нека не забавяме, че ЕС се нарича и Общ пазар т.е. една огромна държава, в която никой не може да налага ограничения като мита или протекционистка национална политика.
Остава единствен изход – създаване на реални обединения на животновъди и млекопреработватели. Казано с други думи - когато мандраджиите станат кравари или обратното, фермерите ще могат да се конкурират на полето на Общия пазар.
Колкото по-бързо разберат българските животновъди, че бъдещето им е в сдружаването с мандраджиите, толкова по-бързо ще излязат от батака на недоволството. Иначе още много мляко има да се лее на протести и много нерви да се хабят за преговаряне с управляващите за уговаряне на поредна доза субсидии.

Прочетена 1552 пъти Последно променена в Понеделник, 25 Май 2015 14:28
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта