Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 16

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта