На първия търг за настоящата година, организиран от държавната Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) на Египет, бяха удовлетворени офертите за 415 хил. тона само руска хлебна пшеница, като 295 хил. тона трябва да бъдат доставени между 20 и 28 февруари, а останалите 120 хил. – между 1 и 10 март, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена на тон нарасна леко спрямо предишния търг от 20 декември, когато бяха закупени 120 хил. тона румънска и украинска пшеница, достигайки 264,87 долара C&F.

Безспорен победител в търга е компанията GTCS, която ще осигури общо 3 партиди от по 60 хил. тона всяка, съответно срещу 248 долара за тон FOB (най-ниската оферта), 249 и 250 долара за тон при еднакви разходи за транспортиране по море от 15,45 долара на тон. Така с най-ниската си оферта FOB тя постигна и най-ниско предложение C&F от 163,45 долара за тон. Последната партида пък е сред двете с по-късната доставка, като втората от също 60 хил. тона за тогава е с най-високото удовлетворено предложение FOB на търга на фирмата Garant Logistics от 250,50 долара за тон и съответно – най-висока цена C&F от 265,95 долара за тон при същите транспортни разходи от 15,45 долара на тон.

Следващото най-скъпо предложение C&F бе на COFCO за 55 хил. тона заради най-високите транспортни разходи от 16,20 долара на тон и относително ниската цена FOB от 249,40 долара за тон. Офертата на ASTON пък дублира напълно най-скъпата на GTCS – 250 долара за тон FOB, 15,45 долара на тон транспортни разходи и 265,45 долара за тон C&F с тази разлика, че ще бъде доставена през първия от указаните периоди. От DAEWOO пък спечелиха благодарение на изключително ниските транспортни разходи от 13,75 долара на тон при високата цена от 250 долара за тон FOB, постигайки втората най-ниска оферта от 263,75 долара за тон C&F.

Публикувана в Бизнес

Производителите на хлебни изделия в Грузия определиха повишаването на цените на пшеницата на международните пазари като една от основните причини за поскъпването на хляба с 5-10%, тъй като страната внася до 90% от зърното, което потребява, съобщи казахстанската телевизия „Хабар 24”. „В продължение на няколко месеца удържахме цените, използвайки ресурсите на компанията. На този етап обаче вече няма смисъл да очакваме стабилизиране на цената на пшеницата на световния пазар. Към днешна дата цената на чувал пшенично брашно се колебае между 47 и 50 лари (15,27-16,24 евро, бел. ред.) докато през август стойността му бе 33-35 лари”, заяви Мариам Гогишвили, ръководител на отдела за връзки с обществеността в компания за производство на хлебни изделия.

Производителите изтъкват, че освен брашното са поскъпнали опаковъчните материали, техниката и особено бензинът, което е увеличило разходите за зареждане на търговските обекти. Те не изключват възможността цената на хляба да продължи да се повишава.

Според икономиста Вахтанг Чарая обаче въпреки обективните причини разходите на отделните компании не биха могли да се повишат в еднаква степен, при това по едно и също време. „Някои купуват пшеницата от Казахстан, други – от Русия, а трети – от Украйна. Четвърти пък са съхранили запаси. А в закона пише, че съгласуваното ценообразуване от страна на производителите в ущърб на интересите на потребителите е нарушение. Затова проблемът трябва да бъде проучен от Агенцията за конкуренцията”, настоява Чарая.

Публикувана в Бизнес

Балансът на рапичното семе в света през маркетинговата 2018/19 г. изглежда все по-напрегнат.Това показват оповестените тези дни актуализирани прогнозни данни за добива от рапица в световен мащаб. Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA ) наскоро намали с 1,1 млн.т прогнозата си за световната рапична реколта – до 72,9 млн.т, а това е с 3,1 млн.т по-малко спрямо предходния сезон.

Основната причина за поредната низходяща корекция са по-слаби от очакваните само преди един месец добиви в Австралия и Китай – съответно 2,60 млн.т и 12,85 млн.т в сравнение с 2,90 млн.т и 13,95 млн.т, набелязани през октомври и 3,67 млн.т и 13,27 млн.т, ожънати през 2017/18 г.

Вниманието в повечето аналитични доклади се насочва върху напрегнатия баланс в Евросъюза. Съгласно ноемврийските данни на FAS USDA заради неблагоприятните агрометеорологични условия (сухо и горещо време) и редуцирането на площите през 2018/19 г. се очертава спад на добива от рапица в ЕС с драстичните 12 на сто (2,6 млн.т) – до 19,5 млн.т (22,15 млн.т – 2017/18 г. ).

Тази песимистична перспектива виждаме и в ноемврийския доклад на най-авторитетната в бранша аналитична германска агенция Oil World. Водещите експерти оценяват новата европейска реколта от рапица на 19,59 млн.т, в това число Франция на 4,9 милиона тона (-7% спрямо 2017/18 г.), Германия - 3,67 млн.т (-14,2%), в Полша - 2,09 млн.т (-21%), в Румъния - 1.61 млн.т (-13%).

Всъщност с по-добра в сравнение с миналогодишната реколта сред страните големи производителки е само Чехия – 1,38 млн.т, с 20 на сто повече в сравнение с 2017/18 г. Слабата реколта ще благоприятства за стопяването на преходните запаси и за намаление на преработката - до 23,88 млн.т спрямо 24,11 млн.т през предходния сезон. Най-големият спад в преработката на рапица се очаква през четвъртото тримесечие на 2018 г. и поради логистични проблеми в ЕС, причинени от ниските водни нива в ключовите водни артерии на Евросъюза.

Засилване на преработката се очертава през януари до юни 2019 г., когато ще се активизира и вносът на маслодайната суровина. Според актуализираните прогнозни данни вносът на рапично семе в ЕС през 2018/19 г. ще нарасне с 200-400 хил.тона в сравнение с предходния сезон – до 4,34-4,50 млн. т.

Търговците коментират, че спадът в производството на рапично семе в глобален мащаб и в Евросъюза определено поставя в печеливша позиция износителите на маслодайната суровина, а също така и на рапичното масло и шрота. От по-благоприятната конюнктура вероятно най-много ще спечелят Русия и Украйна.

За разлика от западноевропейските държави добивите от рапица в Украйна и Русия са много добри – 2,7 млн.т и 2 млн.т, в сравнение с 2,2 млн.т и 1,5 млн.т - 2017/18 г. Износът на рапичен шрот от Русия през 2018/19 г. се очаква да нарасне двойно в сравнение с предходния сезон – до 310 хил. тона. През септември Русия натовари за износ и рекордното месечно количество рапично семе – 50,4 хил.т, като целият този обем беше с дестинации за държавите от Евросъюза.

(По данни на FAS USDA, Oil World, Reuters, Dow Jones)

Публикувана в Бизнес

Специалната комисия, която Европейският парламент (ЕП) създаде, за да разгледа процедурата на ЕС за употребата на пестициди, прие доклад относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди.

Евродепутат Момчил Неков е единственият българин в състава на специалната комисия. Решението на ЕП за създаването на работния орган е в отговор на изразените опасения за риска от хербицидната субстанция глифозат. Лицензът за неговото разпространение в ЕС беше подновен от държавите членки за петгодишен период през ноември 2017 г.

Специалната комисия имаше задача да оцени процедурата за даването на разрешения за употреба на пестициди в ЕС, както и потенциалните пропуски в начина, по който е направена научната оценка на въздействието на тези вещества и одобрението за тяхната употреба.

„Радвам се, че днес изразихме силен сигнал към индустрията и обществото. Гласувах „за“ важни препоръки относно процедурата по разрешаване на пестициди в Специалната комисия относно процедурата за ЕС за разрешаване на пестициди, с което окончателно бе приет докладът“, каза Неков.

Около 360 тона нелегални или фалшиви пестициди са конфискувани в Европа в резултат на операция SILVER AX III (2018), която се координира от Европол с подкрепата на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). За 2016 и 2017 г. и в България се наблюдава ръст на нарушенията и заловени нелегални пестициди.

„Смятам, че нелегалният внос на пестициди трябва да спре, защото от това страда българското земеделие, пчеларство, но и общественото здраве. Трябва митниците и на КППТ-та да се засили контролът и да спре този нелегален внос, защото той носи рискове за здравето и на българина.“, допълни Момчил Неков.

Евродепутатите от комисията смятат, че специално внимание трябва да се обръща на ефекта върху здравето на хората и животните при процедури по одобрение на пестициди.

Защитата на общественото здраве и на околната среда трябва да имат най-висок приоритет в процедурата по одобрение използването на пестициди.

В приетия доклад относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди се казва, че ЕК и държавите членки трябва да контролират и стриктно да спазват забраната за внос на непозволени съставки от трети страни. Много от тези продукти имат по-ниски стандартни относно опазване на здравето на човека и животните, за това е много важно да бъде следено за това, те да не циркулират и да не се използват в ЕС.

Членовете на комисията за употребата на пестициди в ЕС решиха  да не се използват препарати за растителна защита (ПРЗ) в области използвани от широката общественост (места, където има много хора – градове, централни градски части, паркове и т.н.).

Те предложиха чрез настоящите и нови програми на ЕС да се провеждат проучвания на пестициди с нисък риск или на нехимически методи.

В доклада се призовава ЕК да предложи и включи задължителни мерки за намаляване на риска в процедурата по одобрение, като се вземат специфичните аграрни, климатични характеристики и тези на околната среда, в различните държави членки.

Държавите членки трябва  по-добре да изпълняват процедурата по оторизация с цел да се искат по-малко дерогации и удължаване на сроковете за използване на пестициди, а ЕК да разрешава дерогации единствено при обосновани ситуации по спешност.

„Идеята  е да се сведат до минимум дерогациите, примерно за забрана употребата на неоникотиноидни пестициди и да се върви към развойна дейност на други активни вещества, които не вредят на пчелите. Трябва да се намери баланс между растителната защита, от една страна, и пчеларския сектор, от друга“, коментира Неков.

Публикувана в Новини на часа

Това е основната новина от актуализираната прогноза за състоянието на глобалния баланс на царевицата през 2018/19 г. Според новата редакция на баланса, оповестен преди няколко дни от Министерството на земеделието на САЩ (USDA), поради по-малко засетите площи и почвено засушаване производството на царевица в Евросъюза през настоящия сезон ще възлезе само на 59,5 млн.т, а това е с 1,5 млн.т по-малко в сравнение с октомврийската прогноза и с 2,6 млн.т (4%) под резултата от предходния сезон и с 5,2 млн.т (8%) под нивото на средния добив от пет години насам. Експертите от Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) отбелязват, че площите заделени за производството на тази основна фуражна култура за тазгодишната реколта са били редуцирани с 200 хил. хектара или с 4 на сто. По-изразено намаление на площите има в Унгария, Полша и Германия, като в последните две държави реколтите от царевица са били компрометирани и от силната суша.

Украинските производители на царевица през настоящия сезон са в печеливша позиция. Тези дни експертите за пореден път увеличиха прогнозата за размера на украинската реколта – до рекордните за историята на страната 33,5 млн.т, с 2,5 млн.т повече в сравнение с октомврийските данни и с 9,4 млн.т повече спрямо предходната 2017/18 г. За справка, предишният рекорден показател е бил регистриран през 2013 г. – 30,9 млн.т. Според агроспециалистите средният добив от царевица от хектар през настоящата година достигна рекордните 7,44 тона благодарение на „идеалното време през целия вегитационен период”.

Съгласно данните, предоставени от водещата украинска аналитична агенция UkrAgroConsult през септември износа на украинска царевица за ЕС възлезе на 251 хил. тона, 10,4 пъти повече отколкото през септември 2017 година.

USDA прогнозира, че през маркетинговата 2018/19 г. украинците ще доставят за световния пазар 27,0 млн. тона царевица, с 8,5 млн.т повече в сравнение с 2017/18 г. В същото време Евросъюза ще се нуждае от рекорден внос на царевица от 21 млн.т за да върже фуражния си баланс.

Публикувана в Бизнес

От лятото на 2018 г. Мексико въведе между 10-15% мита върху вноса на американски сирена, които заемат 80% от целия внос на сирена в Мексико и 28% от американския износ на сирене. Разразилите се търговски спорове през тази година заради упреците от САЩ към други страни, че прилагат към тях нереципрочна търговска политика, засега засягат най-силно американското земеделие, но и от отсрещната страна има потърпевши индустрии.

Според нов доклад FAO се очаква да се увеличат случите на влошаване на способността на много региони да произвеждат храни, включително мляко, в резултат от климатичните промени. Според организацията основен балансьор трябва да бъде свободната търговия, за да се гарантира хранителната сигурност.

 

Публикувана в Бизнес
Неделя, 30 Септември 2018 18:10

Под бремето на вноса

Растящия внос на продоволствие оказва негативно влияние на бедните страни в света. Според ФАО, стойността на световния внос на продоволствени стоки се е увеличила 3 пъти от 2000 година насам. През 2017 година тя е била $1,43 трилиона. В същото време в страните, най-чувствителни към дефицит на продоволствие, този показател е нарастнал 5 пъти. Тази година глобалната стойност на импорта на продоволствие е нарастнала с три процента и представлява $1,47 трилиона.

По прогноза на световната организация, в дългосрочна перспектива за този обем, придобитото продоволствие от страните ще струва повече, въпреки че глобалните условия за производство и търговия през последните години бяха сравнително по-благоприятни.

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

Агрометеоролозите от европейската служба по мониторинг на културите отново намалиха прогнозите си за средните добиви при зърнените култури, съобщава topagrar.com, позовавайки се на последния им докладд. Въз основа на оценките на климатичните данни от MARS очакват средните добиви от зърно да останат с 5% под средните за последните пет години. Най-голям спад според експертите се очакват в средните добиви от ръж, които се прогнозират да изостанат с 14% от средния показател за последните пет години. Средните добиви от пшеница ще изостанат с 4,5% спрямо същия показател, а пролетния ечемик- с 4,3%. При твърдата пшеница средните добиви се очаква да надминат средния показател за последните пет сезона с 2,3%. От MARS са редуцирали минимално и прогнозата си за средните добиви от царевица (-3,6%). Експертите са направили по-сериозни негативни корекции за производството в Централна Европа и Франция заради сушата, докато оценките за производството в страни като Румъния и България са коригирани нагоре заради благоприятните климатични условия в Източна Европа.

При производството на царевица за силаж, от MARS отчитат спад в средните добиви спрямо средния показател за последните пет години с 10%. При маслодайните култури агрометеоролозите прогнозират с 13% по-слаби средни добиви при рапицата в сравнение с дългосрочния показател, докато при слънчогледа заради благоприятните климатични условия, средните добиви ще надминат средния петгодишен показател с 16%.

Публикувана в Бизнес

В края на миналата седмица европейският зърнен пазар беше разбунен от слухове, че украинското правителство възнамерява в най-скоро време да ограничи износа на мелничарско зърно поради слабата тазгодишна реколта. Анализаторите коментират, че тази сензационна новина беше пусната на пазара в момент на масово редуциране на оценките за производство на пшеница в ЕС и Русия и провокира допълнителен плюс в цените на пшеницата на фючърсния и експортния пазар от 8-10 евро за тон. Още при откриването на търговията на 6 август френската мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по ЕUR 210-212,75 за тон, в сравнение с ЕUR 200-203 за тон в края на юли.

Още в петък властите в Киев категорично опровергаха подобна възможност и призоваха да не се вярва на слухове, целящи да дестабилизарат пазара. Участниците в зърнената търговия споделят, че повод за напрежението най-вероятно е станало предстоящото подписване на традиционен меморандум между основните компании експортьори и Министерството на аграрната политика на Украйна. В документа всека година се определят максимално допустимите обеми за износа на хлебно зърно от страната.

Ограниченията са възможни само при доближаване на реалните показатели на експорта до пределно допустимите и предварително съгласувани параметри. Според украинските власти и независимите местни експерти подобна опасност няма. Нещо повече.

Още в петък министърът на аграрната политика на Украйна Максим Мартинюк за изненада на западните експерти оповести по-висока от предишната прогноза за тазгодишния добив от пшеница в страната - 24 млн.т, в сравнение с 22-23 млн. т, очаквани само допреди няколко дни.

Министерството на аграрната политика на Украйна информира, че към 3 август в страната вече са ожънати 20,1 млн. т пшеница.

По данни на Министерството на аграрната политика през първия месец на 2018/19 маркетингова година Украйна натовари за износ около 2,21 млн.т. зърнени храни, в това число: 930 хил. тона пшеница, 686 хил. тона царевица и 592 хил. тона ечемик.

Публикувана в Бизнес

Сирия планира да внесе около 1,5 милиона тона пшеница тази година, тъй като се очаква местното производство да е около половин милион тона, съобщи министърът на вътрешната търговия Абдула ал Гарби, цитиран от БТА.

Вносът ще бъде предимно от Русия, но Сирия може да купи пшеница и от Румъния и България, каза Гарби. Все още сме в началото на сезона на изкупуване на местната пшеница. Минали са около 20 дни от началото, но очакваме местните покупки да бъдат между 500 000 тона до 600 000 тона тази година, допълни той.
Гарби също така посочи, че страната има стратегически зърнени резерви за над осем месеца.
По думите му Египет разполага с резерви за само три месеца, а Алжир – за четири.

В Сирия, която някога задоволяваше сама нуждите си от пшеница, производството на зърно рязко спадна от началото на въоръжения конфликт в страната. Сирия произвеждаше 4 милиона тона пшеница годишно и можеше да изнася 1,5 милиона тона. Спадът на производството засили натиска върху правителството на Башар Асад да внася зърно.

Хлябът е субсидиран в Сирия, където в резултат на боевете са убити стотици хиляди души, а милиони са принудени да напуснат домовете си.

От своя страна Гарби обеща да няма увеличаване на цената на хляба. Това си е тежест за правителството, разбира се, особено на фона на по-високите цени на пшеницата, които плащаме на фермерите, но ще продължим да ги субсидираме, каза той, цитиран от БТА.

Недостигът ще бъде попълнен чрез международни търгове за покупка на пшеница, обявени от държавната агенция да изкупуване на зърно Hoboob. Ведомството вече обяви търг с краен срок 2 юли за 200 000 тона руска, румънска или българска пшеница. На няколко пъти по-рано службата не успя с няколко търга, като изтъкна високите цени.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта