Фондация „Хайнрих Бюл” съвместно със Германския съюз по околна среда и опазване на природата издадоха нов аграрен атлас, включващ актуална информация за подпомагането по ОСП. Това съобщава topagrar.com. Те настояват Брюксел да преразпредели премиите към фермерите. Освен това те изискват един по-силен втори стълб на подпомагане, като фермерите трябва да получават подпомагане, ако покажат постижения в опазване на животните, климата и околната среда. Колко би струвало това на ЕС, издателите на новия атлас не съобщават.

Дупка от 1 млрд. евро

Авторите на аграрния атлас предлагат едно радикално преразпределение на аграрните субсидии, което дори би довело до увеличаване с 1 млрд. евро на сега планирания за Германия бюджет от 4,8 млрд. евро. Това заяви Удо Хемерлинг от Германския съюз на земеделските производители. В така публикувания атлас обаче не е посочено, кой ще плати по-високите разходи за субсидии.

Предложения

Разходи евро/ха

Годишни разходи за Германия в млн. евро

Мерки за преразпределение в областите по НАТУРА 2000

-

1,4

Очертавания на площи без растителна защита и наторяване, 5 м ширина на всеки 50 метра върху 50% от площи => 0,6 млн. ха

От 700 до 900

0,4 до 0,5

Отглеждане на зърно, царевица и рапица без използване на химикали за растителна защита на 50% от площи => или около 4,9 млн. ха

250 до 300

1,2 до 1,4

Биоземеделие върху 20% от площите при сегашно ниво от 7%

275

0,5

Задължително отглеждане на междини култури или покриване на почвата върху още 15% от площите

75

0,12

Повече временни угари и бобови растения

-

0,5

Добавки само за малки стопанства 30% вместо 7% в първи стълб

-

1,44

Общо преразпределение на средствата от новите субсидии

-

5,4-5,7

По-високи разходи за опазване на животните и околната среда

Хемерлинг е изчислил, колко биха стрували посочените в аграрния атлас разходи за субсидии. Той е преизчислил посочените в него субсидии, съпоставяйки ги със сегашното им ниво. Така например загубите при отказ от третиране на обработваемите площи със средства за растителна защита по сметките му биха възлизали на 300 евро на хектар, което за общия обем на обработваемите площи в ЕС би означавало- 1,4 млрд. евро. (виж таблицата). Освен това той е изчислил, какви биха били разходите по изпълнение на мерки за опазване на животните и климата. За целта в атласа се предлага например преминаване към пасищно отглеждане на животните и преустройство на оборите чрез увеличаване на пространството за свободно движение на животните. Според научни оценки, въвеждането на подобни мерки годишно би струвало между 3 и 5 млрд. евро, разходи, които според авторите на атласа трябва да се поемат от федералния бюджет на Германия.

Директните плащания възмездяват фермерите заради високите европейски стаnдарти

Авторите на атласа смятат, че Брюксел трябва цялостно да премахне директните плащания от първи стълб на финансиране на ОСП. Досега земеделските производители в Германия получаваха директни плащания по първи стълб в размер на 4,8 млрд. евро или средно по 288 евро на хектар. Според изследване на HFFA Research Institut разходите за покриване на високите европейски стандарти в германското земеделие по отношение опазването на животните и околната среда възлизат на 5,1 млрд. евро респективно като се вземе предвид важните стандарти за конкурентноспособност-4,1 млрд. евро. При това падат разходите за зелени плащания и за кръстосани проверки. Ето защо директните плащания според тях биха могли в това отношение да послужат за покриване на тези разлиîq в по-голяма част от разходите. Вторият стълб на подпомагане трябва да остане на разположение за развитие на селските региони. В това число влизат общо 2,4 млрд евро – средства от федералния бюджет, от бюджетите а отделните провинции и от ЕС (0,95 млрд. евро). Така парите за земеделие по двата стълба на подпомагане за Германия годишно биха възлезли на 5,8 млrд. евро. При това има и други национални доплащания. „Чрез отпадане на плащанията на площ гермаnските фермери биха имали много по-високи разходи за вече съществуващите европейски екологични стандарти, които сами ще трябва да поемат, което би довело до разпадане на структурата на земеделието ни”, казва Хемерлинг. Според него предложената в този атлас концепция на разходите за земеделие не е възможно да се реализира практически.

Публикувана в Бизнес

Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 10 Януари 2019 13:02

Уроците на европредседателството

Румъния пое диригентската палка на Съвета на ЕС с противоречиви напътствия и злобни коментари

Лили Мирчева

Докато нашите управляващи не могат да се нахвалят и нарадват на българското председателствона Съвета на министрите на Европейския съюз, което приключи с фанфари и сериозни бонуси за администрацията, в началото на 2019 година щафетата на ръководството на общоевропейската  аграрна политика премина от Виена в Букурещ. От началото на тази година Румъния пое диригентската палка в изпълнението на „Одата на радостта“, която всички страни членки на общността трябва да пеем ако не в един глас, то поне без фалшиви нотки.

В края на декември австрийският министър на земеделието и устойчивото развитие  Елизабет Кьостингер за последен път ръководи Съвета на аграрните министри от ЕС, на който бе разгледан доклад за  напредъка на Общата селскостопанска политика (ОСП). „По време на австрийското председателство се занимахме с всички предложения на комисията, като взехме под внимание и различните предложения на отделните страни членки”, заяви Кьостингер, цитирана от euractiv.de. В представения от нея доклад се казва, че е постигнат известен напредък по отношение на ОСП, но все още има теми, които изискват интензивна работа. Кьостингер подчерта принципната готовност на страните членки за едно по-силно обвързана система на субсидиите с производителността, при която се предвижда доста по практично прехвърляне на средства между стълбовете на финансиране.

Само три дни преди началото на председателството на Румъния, в интервю за германско издание, Жан-Клод Юнкер заяви, че се съмнява, че правителството в Букурещ осъзнава напълно какво означава да председателстваш европейските държави, макар да е добре подготвено на техническо ниво. В пълен контраст с неговото изказване все пак беше посланието на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. А официалните български медии се надпреварваха да тълкуват думите на Жан-Клод Юнкер, който се оказа най-дълго управлявалия правителствен ръководител на ЕС със стаж от 18 г. 10 мес. 14 дни като висш еврочиновник.

Нашите медии единодушно цитираха думите на Р. Везер в коментар за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“: „Прав е Жан-Клод Юнкер да се съмнява в способността на Румъния да председателства ЕС през следващите 6 месеца. За общността е опасно точно това правителство да я води точно сега - във времето на Брекзита. Това, че председателят на ЕК изразява съмнения в способността на една страна-членка да председателства ЕС, е не само звучен шамар, а истински ъперкът. Но критиката на Жан-Клод Юнкер към румънското правителство е напълно оправдана. Можем да я формулираме и много по-ясно: сегашното правителство в Букурещ нито е пригодно, нито е достойно да води ЕС в продължение на шест месеца. Въпреки че в това отношение нищо не може да се промени“. По-нататък в коментара се отчита, че това не е присъда срещу Румъния, а срещу двете партии, които сега управляват северната ни съседка. Тъкмо те демонстрирали, че най-важният им приоритет е да предпазват корумпираните политици от влизане в затвора. В уточнение се допълва, че дееспособността на Букурещ е под въпрос, защото правителството и президентът се намират в един вид състояние на война, а това засилвало и без това непредвидимите рискове, които може да предизвика един некоординиран Брекзит.

Все едно, че у нас няма война на институциите и всичко е мирно и тихо, а европредседателството ни се превърна във венец на единството, защото „Съединението прави силата“. Да, ама не. През цялата изминала година страната ни се люлееше от протести. Хорото поведоха животновъдите, но към тях се присъединиха и градинари, и розопроизводители, и пчелари… А финалът настъпи с общонационалния протест срещу поскъпването на горивата и недостойното заплащане на труда на „редовия български гражданин“.

Статистиката официално отчита, че средната работна заплата у нас е 1125 лв., докато в съседна Румъния едва от началото на 2018 г. стана 1900 леи, т.е.797,70 лв. Но да не забравяме, че тъкмо на основата на средната работна заплата получават тлъстите си „трудови възнаграждения“, без да броим бонусите, хората в управлението на страната.

На всичкото отгоре се оказва, че земеделската земя в България се търгувала почти тройно по-скъпо от румънската. По думите на Стайко Стайков, председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, казани пред БНР, за 2000 лв. се търгува декар в Добруджа. Според него цените у нас са доста по-високи отколкото в Румъния, която разполага с три пъти повече земя. Там парцелите, близо до България, вървят от 100 до 300 евро на декар. Докато от наша страна, по поречието на Дунава, декар се търгува за около 500 евро.

Има нещо сбъркано в картината и е задължително да разберем къде да търсим изкривяването. Нашите управляващи винаги са твърдели, че сме „едни гърди напред“ от Румъния на европейската писта, а изненадващо се заговори за приемане на съседката ни в Шенген, но без нас. Въпреки това продължават да твърдят, че сме по-, по-, най-, в сравнение със съседите зад Дунава.

Да не забравяме, че Румъния вече излъчи свой еврокомисар по земеделиеи това беше ексминистърът на земеделието Дачиан Чолош. И тогава, и сега румънците настояват за опростяване на аграрната политика или т.нар. намаляване на административната тежест и за изравняване на евросубсидиите. На думи нашите управляващи настояват за същото, но 11-те години на еврочленство на двете държави показват различни резултати.

Ако се поразходите в земите от двете страни на Дунава, ще видите съвсем различни неща. Докато румънските села са изпълнени с живот и кипи истинско земеделие, от нашите села вее запустение и разруха, но огромните (и скъпи) масиви земя се обработват с най-модерна техника от фермери, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Част от отговорите ще открием след приключването на румънското европредседателство, още повече, че то ще протече с предстоящите избори и формирането на новия Европейски парламент.

Публикувана в Бизнес

Стандартът е приложим за изпълнение, когато земеделска площ от стопанството Ви (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) граничи с повърхностен воден обект (река, язовир, езеро, море), с изключение на оризовите клетки. За тези площи трябва да оставите буферна ивица по протежение на водния обект с ширина минимум 5 метра, в която да не прилагате минерални и/или органични азотсъдържащи торове.

При равнинните площи, ако торите с течна фракция на оборски тор, то ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 10 метра.

При площи с наклон (до 6о ) ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 10 метра.

При площи с остър наклон (над 6о ) ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 50 метра, поради увеличаване на риска от оттичане и просмукване на нитратите. За отправна точка при измерване на буферната ивица служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брега на водния обект.

При наличие на естествена или изкуствено създадена тревна или залесена ивица с дървесна или храстовидна растителност, тя се счита за част от оставената буферна ивица. 

Забранява се използването на минерални и органични азотсъдържащи торове в буферните ивици:

- с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;

- с ширина минимум 10 метра на равнинни площи при торене с течна фракция на оборския тор;

- с ширина минимум 10 метра при торене на площи с наклон

- с ширина минимум 50 метра при торене на площи с остър наклон.

Публикувана в Растениевъдство

Фермерите са най-търсените клиенти на финансовите институции, които щедро предлагат заеми срещу субсидии или ипотека на земя

Лили Мирчева

Поне два рекорда счупи България през изминалата 2018 година. Единият отчете Българската народна банка (БНБ) - 1,47 млрд. печалба за банките за 11-те месеца на миналата година, спрямо 1,08 млрд. лв. за същия период на 2017 г.

За периода януари - ноември собственият капитал в баланса на банковата система нараства с 32 млн.лв.и в края на ноември е 12,6 млрд. лв.

За този период активите на банките възлизат на 103,7 млрд. лв. БНБ посочва, че нарастването им е с 5,9 млрд. лв., или 6%, спрямо 31 декември 2017 г. и се дължи на кредитите и авансите, които заемат 65% от активите им. От началото на годината до ноември брутните кредити и аванси са нараснали със 7,9%, или 6,4 млрд. лв.

За година всички видове кредити се увеличават до 61,3 млрд. лв., отчете още БНБ.

Другият рекорд, който отбелязахме е, че над 135,52 милиона лева субсидии са концентрирани в 64 български компании през 2017 г. по различните национални и европейски схеми за подпомагане на земеделието. Всяка от фирмите е получила по над 1 милион лева, показа проверка в публичната база данни в Държавен фонд „Земеделие“. Парите основно са усвоени от играчи в сектор зърнопроизводство.

В медиите излязоха по-подробни данни къде в страната, кой и колко „помощи“ е получил. Разбираемо, най-голямата еднократна субсидия в Софийска област е получена от самия Държавен фонд „Земеделие“ - 11,88 милиона лева като техническа помощ по Мярка 20 от Програмата за развитие на селските райони. Област София е и абсолютен рекордьор по милионери от субсидии - 14 фирми са получили по над милион лева. Сред тях е едно от дружествата на собственика на Винпром „Карнобат“ Миню Стайков, който е подсъдим в момента. Неговата фирма ЕТ „Миню Стайков – Комерс“ е усвоила 1,64 милиона лева по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“.

Следват списъци на милионерите в областите Пловдив, Варна и останалите райони на страната, като агробизнесменът Светлозар Дичевски се оказва абсолютен рекордьор по усвоени субсидии - чрез четири от свързаните с него фирми в община Троян, област Ловеч, той е получил общо 17,89 млн. лева. Парите са усвоени по СЕПП, Мярка 12 от Натура 2000, зелени директни плащания, Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури. Но – толкова за богатите в земеделието.

Истинският печеливш играч обаче се оказаха банките. С просто око се вижда, че печалбата им от близо милиард и половина лева идва предимно от кредитите и авансите, които отпускат на населението. На принципа „Капка по капка – вир“ банковите чиновници умело зарибяват фермери от всякакъв калибър за вземане на заеми, защото по български образец цели бизнеси бързо фалират, но земята и евросубсидиите – остават.

Ако направите съвсем бегла справка в интернет, ще видите, че няма банкова институция, която да не е разработила пакет от „кредитни инструменти“, насочени към земеделските стопани.

Цитати: „Искате да развиете Вашето стопанство? 
Искате да не зависите от арендатори? 
Искате гъвкави условия по кредита?“ – Вземете кредит за покупка на земеделска земя с финансиране до 100% - може в лева, може в евро. Така финансовото дружество на Агрион осигурява „до 100% от покупната цена, отразена в предварителен/и договор/и при предоставяне на приемливо обезпечение, различно от земята цел на покупка, но не повече от приетите от банката стандартизирани оценки за съответния регион или пазарна оценка. Минимален размер: 50 000 лв. Максимален размер: до 2,5 пъти стойността на първоначално одобреният размер, но не повече от 500 000 лв. Срок на кредита: до 60 месеца“. Единственото неясно нещо в рекламата е лихвеният процент на заема, който освен задължителните банкови лихви има „надбавка, в зависимост от риска по кредитната сделка“.

По традиция погасяването става чрез лихвата и главницата на заема, като първото е всеки месец, а годишната главница чрез 3 (три) равни последователни погасителни вноски. За обезпечение на кредита се прави ипотека върху собствена земеделска земя (от първа до десета категория) и/или други приемливи от банката недвижими имоти. После следват още такси и комисиони…
„Райфайзенбанк“ също предлага специализиран кредит за покупката на земеделска земя. В рекламата се казва, че заемът позволява на фермера да замести постоянния разход за рента с вноски по банков кредит.

УниКредит Булбанк се включва в общия хор с предложението за кредит срещу залог на субсидии. ДБанк обещава бърз кредит до 300 000 лв., обезпечен със земеделска земя. Банка ДСК предлага на търговски дружества, еднолични търговци или физически лица, регистрирани по българското законодателство, осъществяващи стопанска дейност, заем за покупка на земеделска земя от всички категории. Ммаксималният размер на заема е до 2 000 000 BGN/1 000 000 EUR. Уточнението е, че размерът на кредита не може да надвишава 90% от покупната стойност на земята съгласно нотариалния акт за покупко-продажба. В случай, че земеделската земя е с категория по-лоша от V-та,  се обезпечава с друг недвижим имот, отговарящ на изискванията на Банката, допълват от ДСК.

Фи банк също предлага „земеделски кредити“ , които са до 70% от стойността на закупуваните земеделски земи, щом те са единствено обезпечение по заема. В рекламата се уточнява, че при предоставяне на допълнително обезпечение, инвестицията на клиента в закупуване на земеделска земя, може да бъде финансирана изцяло с кредитни средства.

ПроКредит Банк също обяви, че предоставя специално разработени кредити, които да покриват нуждите на фермерите от оборотни средства или инвестиции. Парите могат да се използват за покупка на семена, торове, препарати и фуражи, плащане на горива, за покупка на селскостопански машини и земеделска техника, за изграждане и покупка на бази и складови помещения и накрая - за покупка на земеделска земя.

Обезпечението е залог на субсидии по схеми и мерки за директни плащания. Така можело автоматично да се погасява кредита след постъпване на субсидията и то без такса за предсрочно погасяване. Дори се казва, че не се изисква издаването на удостоверение за заявената субсидия при ползване на суми под договора (за тази работа си има банково разузнаване).

На практика няма финансова банкова институция, която да не ухажва фермерите. Банките само предлагат „финансиране на разходи за обичайна дейност на земеделски стопани, подпомагани чрез Държавен фонд „Земеделие“ по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика на ЕС“.

Колко са непогасените заеми обаче БНБ не казва. Само строго размаха пръст към четири банки в края на 2018 г., защото ръководствата им не отчитали правилата на кредитния риск, т.е. имат повече непогасени заеми. Кои са четирите банки, към които БНБ е приложила надзорни мерки, не са казва в отчета. А колко земеделци останаха без земя – също не се казва. Важното е, че фермерите масово теглят кредити, за да подсигурят новата стопанска година.

Публикувана в Бизнес

Понятието е синоним на средна класа в земеделието, а у нас такава почти не се наблюдава

Ася Василева

Нашата читателка Лили Гудалова ни написа: " Не използвайте думата ФЕРМЕР, в България такова понятие няма. Има арендатори, земеделски производители, животновъди, но не и фермери. Кой притежава тук няколко хиляди декара собствена земя, прилежаща до мястото, където живее и работи? Имаше ТКЗС в селата, които притежаваха хиляди декара земя, а хората там я обработваха и отглеждаха животни в базата на същите. След реформата на земята хаосът е пълен и тези ферми и фермери са изкуствено въведено понятие,което не отговаря на неговото значение!"

Няма как да не се съгласим с Лили Гудалова, а и тя не единствената, която ни казва това. Фактите са си факти. Фермерството в България не се състоя.

Според тълковния речник на Кеймбридж, „фермер“ е човек, който притежава „ферма“ и изкарва доходите си от нея. Според същия речник „ферма“ е земеделска земя, на която се отглеждат земеделски култури и/или животни, заедно с прилежащите стопански постройки и домът на фермера, която обикновено се предава по наследство.

За първи път започнали да наричат фермери аваттюристите, които усвоявали земите на Дивия Запад в Северна Америка. И днес фермерството се асоциира с прогресивно земеделие на индивидуална основа. Но засилващият се в цял свят процес на концентрация на земята и производството води до все по-голямо разслояване на фермерите и все по-значителното навлизане на индустриалното земеделие, и за съжаление все повече фалити и изчезване на традиционните фермери. Впрочем, изчезването на средната класа, е тенденция не само в земеделието, но и в глобалната икономика.

Много страни от Източна Европа след демократичните промени изобщо не поеха по пътя на фермерството. Например, в Чехия и бившата ГДР, бившите ТКСЗ-а се превърнаха в акционерни дружества, а собствениците на земята – в акционери,които избират мениджмънта. Така земята не се разпокъса, а създаденото при социализма – не се разруши. Днес в тези и други страни оперират големи земеделски компании и те работят успешно.

У нас решихме да възприемем американската дума за фермер, но и този път само на думи. За съжаление, както и за всичко останало, у нас нямаше стратегия за създаване на такъв тип земеделие. Нямаше нито политическа воля, нито някаква информираност сред населението, що за птица е това. Малкото предприемчиви българи, който навреме разбраха, или им помогнаха да разберат, че има хляб в тази работа, изоставиха градските служби и се върнаха към земята, за голямо учудване на всички. Днес те са големи арендатори. Никой не спори, че са постигнали това с много труд и че осигуряват прехрана на цели региони, но те не са фермери в традиционния смисъл на това понятие.

Земеделците в България се разделиха на големи и малки, едва дишащи. Затова и на първите им викаме агробизнесмени, а на вторите - стопани. И двете категории заслужават уважение, дори само заради това, че обработват българската земя. Но че държавната политика в отрасъла е тотално сбъркана, никой не спори. Програми се правят на парче и не с цел да се облагодетелстсва земеделието или земеделците, а определени хора. Дългосрочна стратегия за създаване на средна класа, която да се издържа със земеделие, никога не е имало и няма да има, защото първо липсват експерти, който да я разработят, а второ със стратегия се краде трудно. В тая работата със земеделието някои станаха много богати, най-вече чиновници и консултанти, но фермери така и не се появиха. Въпреки ентусиазма, който имахме преди 25 години да ги стигаме американците. Но докато ги стигнем, нещата се промениха и там. Световната тенденция все повече изхвърля фермерството от сцената.

Три четвърти от обработваемите земеделски земи на Америка се контролират от 12% от фермите – показват данни на Министерството на земеделието на САЩ. Броят на фермите с един и повече милиона приходи нарасна над два пъти в периода от 1992 до 2015 година, докато редиците на малките стопанства с доходи от $350 000 до $999 999 се намалиха с 5%, поради нарасналата възраст на фермерите и трудните за постоянни печалби времена. В доклада си от декември м.г. изследователи от земеделското министерство прогнозират, че консолидацията ще продължи.

За финал ще оставя написаното ни от друг наш читател - Иван Даскалов: „ В цял свят тенденцията е големи корпорации да взимат все повече и повече земя. Не случайно толкова много се натиска и лобира за по-бързата разработка на самостоятелни трактори и комбайни. Средна класа няма и границата между индустриалното земеделие и малките земеделци расте. Вдигането на осигуровките двойно не е случайно. Фондовете изкупуват земята, дребните стопани масово се отказват“.

Публикувана в Бизнес
Областният управител на Софийска област Илиан Тодоров се срещна с представителите на държавния департамент по земеделие на провинция Дзянси и на най-големите компании в бранша, съобщиха от пресцентъра на ведомството. На срещата компаниите заявиха намерения да инвестират в Софийска област в производството на биочай, картофи и ориз. Обсъдени бяха и инвестиции както в отглеждането на животни за месо, така и в отглеждането на риба.

Една от най- големите китайски компании заяви интерес да инвестира в развитието на минералните извори, в сферата на недвижимите имоти и медодобива.
Обсъдени бяха и възможностите за реализация на проекти в Софийска област по инициатива “Един пояс, един път”.
На срещата присъстваха Ли Юянг – заместник-директор на департамента по земеделие, Ту Анбо- директор на департамента на международните връзки на провинция Дзянси, Уи Ксионг- член на международния обмен в провинция Дзянси, както и директорите на най-големите компании в провинцията.

Публикувана в Бизнес

99 години след подписването на позорния Ньойски договор говорим за цифровизация на селското ни стопанство, но не споменаваме, че българското село е в будна кома

Лили Мирчева

В деня, в който се навършиха 99 години от подписването на катастрофалния Ньойски договор, българският земеделски министър Румен Порожанов бе на посещение в съседна Турция по повод 9-та Босфорска среща на високо равнище под надслов „Мир за всички и устойчиво развитие“. Без да правим никакви политически аналогии, ще припомним, че според Ньойския договор губим Южна Добруджа, но и Струмишко и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море - нещо, което никога не става.

Общо 11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите, а 150 000 български войника и офицери са пленени и изведени зад граница. Повечето от тях работят като миньори във Франция, Англия и техните колонии.

Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците, възлизат на 2 милиарда и 250 милиона златни франка и то с нарастваща лихва от 2% до 5 процента годишно. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи от победилата коалиция - на Кралството на Сърбия, на Румъния и на Гърция, определено число добитък, както и 250 000 тона въглища.

От тази трагедия и национална катастрофа България се спасява благодарение на земеделието и на българското село.

Почти век по-късно говорим за цифровизация на селското ни стопанство. “Моето министерство насърчава процеса на цифровизация в неговата цялост и подготвя стратегия, която ще даде зелена светлина за изграждането на необходимата инфраструктура за цифровата трансформация на земеделието и следва да предвиди конкретни мерки за тази трансформация. Ускореното развитие на цифровите технологии и изграждането на нови бизнес модели в земеделието може да допринесе за привличане на по-младите поколения, като по този начин забави негативните процеси и влошаването на демографската структура на заетите със земеделски дейности и обезлюдяване на селските райони”, заяви министър Порожанов в Истанбул. По думите му земеделските дейности са и ще останат важен източник на доходи за голяма част от населението в България и че традициите в производството на зърнени култури, зеленчуци, плодове и отглеждането на животни, са основни фактори за развитие на икономиката ни.

Само че от другата страна на монетата остава рязкото разделение в доходите на едри и дребни фермери, както и опустяващите села, които едва мъждукат на картата на държавата ни, или съществуват в будна кома.

За каква цифровизация говорим, щом цели области в западните покрайнини преживяват без лекари и дори без аптеки. Да не очерняме още нещата с криминалната картина в Северозапада и не само там, за кражбите на селскостопански машини и готова продукция от полето...

И когато управляващите пишат стратегии за развитието на българското земеделие, да не забравят, че то ни е спасявало от всички национални катастрофи.

Публикувана в Бизнес
Бюджетът на ЕС за догодина предвижда за България  общо 4,4 млрд. лева, съобщи БНР. За земеделие и директни плащания в селското стопанство през 2019 г. нашата страна ще получи от ЕС около 1,5 млрд. лева.
Това стана ясно, след като Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха окончателно съгласие за финансовата рамка за 2019 година. 
 
„За България това означава около милиард и половина за инфраструктура, 1,5 млрд. за земеделие и директни плащания към фермерите, почти 1 млрд. за по-бедните селски региони, така че картината изглежда добре“, коментира евродепутатът Андрей Новаков пред „Хоризонт“.
Студентската програма „Еразъм+“ ще получи допълнително 240 млн. евро, а научната програма „Хоризонт 2020“ – 450 млн. евро. Допълнителните средства за програмата КОЗМЕ, която подпомага малкия и средния бизнес, са 5 млн. евро.
 
Европарламентът и Съветът на ЕС постигнаха компромис за средствата, които трябва да бъдат преведени на Турция заради бежанската криза. Те ще бъдат осигурени от неизползвани натрупвания от предишни години.
Публикувана в Новини на часа

Министърът на земеделието, храните и горите  Румен Порожанов взе участие в 9-та Босфорска среща на високо ниво под надслов „Мир за всички и устойчиво развитие“, която се проведе в Истанбул, Република Турция.  Той и неговият турски колега Бекир Пакдемирли бяха основни говорители в панела  „Ролята на земеделието в устойчивото развитие и сътрудничеството“.


Министър Порожанов изтъкна, че земеделието заема специфично място в социално-икономическия живот на България. Традициите в производството на зърнени култури, зеленчуци, плодове и отглеждането на животни, са основни фактори за развитието му. България притежава редица конкурентни предимства за реализиране на инвестиции в тези области.


“Земеделските дейности са и ще останат важен източник на доходи за голяма част от населението в България”, подчерта министърът. И добави: “Моето министерство насърчава процеса на цифровизация на селското стопанство в неговата цялост и подготвя стратегия, която ще даде зелена светлина за изграждането на необходимата инфраструктура за цифровата трансформация на земеделието и следва да предвиди конкретни мерки за тази трансформация. Ускореното развитие на цифровите технологии и изграждането на нови бизнес модели в земеделието може да допринесе за привличане на по-младите поколения, като по този начин забави негативните процеси и влошаването на демографската структура на заетите със земеделски дейности и обезлюдяване на селските райони”.


“Целта на всички ни трябва да бъде преодоляване на предизвикателствата, готовност за подкрепа, солидарност и сътрудничество между равноправни участници с общи интереси и взаимна толерантност”, заяви  в заключение министърът.


Румен Порожанов проведе и среща с турския министър на земеделието и горите Бекир Пакдемирли. Двамата обсъдиха въпроси, свързани със сътрудничеството между двете страни в областта на селското стопанство.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 35

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта