В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта