Рододендронът - без преувеличение е разкошен храст, любим на градинарите не по-малко от рози, божури и хортензии.
Сред огромното разнообразие от рододендрони могат да се намерят растения за всеки вкус: храсти или малки дървета, с остър аромат или фин, едва доловим, с големи цветове или компактни. Почти всички рододендрони се чувстват чудесно при леко засенчване.
За съжаление, поради източният произход на рододендрона често може да попаднете на сортове, които да не цъфнат или да измръзнат и загинат?
Ако отдавна си мечтаете да си засадите рододендрон, но не смеете заради студените зими, ще ви препоръчаме сортове, които ще решат проблема! Тези сортове могат да издържат температури до -25°C или дори по-ниски.
Единственият общ недостатък на сортовете родедондрон е, че на това растение всичките му части: цвят, стъбла, листа са отровни. Ако имате деца и домашни любимци, не забравяйте да вземете това под внимание.

. Golden Lights цъфти рано, още в края на май, този сорт понася люти зими до -42°С;

. Roseum Elegans е ценен не само заради студоустойчивостта, но и заради великолепните съцветия, всяко състоящо се от 10-12 розово-лилави цветове;

. PJM Elite е вечнозелен, хибриден храстовиден рододендрон с обилен цъфтежт и устойчив на зимни температури до -32°C;

. Mount Saint Helens е листопаднаазалия и понася температури до -32°C.

. Rosy Lightsсъщо е листопаден рододендрон. Издържа през зимата до -42°C!

. White Lights - листопаден рододендрон,издържа от -34°C до -42°C.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Учени от Университета Корнел са представили нови висококачествени сортове ягоди и малини. Уточнява се, че ягодите ще бъдат готови за засаждане през пролетта на 2019 г.
Сорта малина Crimson Treasure е селекциониран от сортовете Crimson, Crimson Giant и Crimson Night. Всеки плод тежи от 4 до 6 г.

Нов сорт ягоди Dickens е кръстен на английския писател Дикенс. Този сорт е забележителен с мразоустойчивостта си. Ягодите, освен това са устойчиви на транспортиране.
Както малините, така и ягодите, отглеждани от американските фермери, имат наситен червен цвят. Dickens Strawberries ще бъдат на разположение в Nourse Farms в Масачузетс, а малините в North American Plants в Орегон.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В разгара на лятото сме, когато във всяка градина се намират плодни дръвчета от по-ранни сортове и има изобилие от плодове, които не могат да бъдат изядени наведнъж. Масовото зреене на плодовете от тези сортове и невъзможността им за по-дълго съхранение често ни изправя пред дилемата – как да оползотворим реколтата. Разбира се, че всеки взема решение, което го устройва – едни правят сладка и компоти, други варят ракия. Но има и един начин за запазване на естествената хранителна стойност на плодовете, познат ни от нашите баби – сушенето. Изсушените плодове са незаменим концентриран източник на полезни хранителни вещества и витамини с естествен произход. Ако сте любители на сушените плодове, тази таблица ще ви помогне да оползотворите по най-добрия начин плодовата реколта, за да запазите за зимата излишната реколта.

Процедура за сушене на плодове

Вид плод

Предварителна подготовка

В изсушен вид

Ябълки

Обелват се, отстраняват се семките и се нарязват на парчета с дебелина 3 мм. Потапят се в подсолена вода за 2 минути.

Кремав цвят, еластични. При разрязване няма влажни места

Горски плодове

Оставят се цели, с изключение на ягодите, които се режат на половинки.

При разчупване няма видима влажност

Череши

Отстраняват се дръжките и костилките. Ако са твърде сочни се отцеждат за един час.

Тъмни на цвят, лепкави на усещане

Праскови и кайсии

Обелват се по желание, отстраняват се костилките, по желание могат предварително да се потопят в цитрусова марината.

Гъвкави

Круши

Обелват се, отстраняват се семките и грубото (около семенната кутийка) месо. Нарязват се на парчета с дебелина 6 мм.

Еластични

Сини сливи

Разрязват се на половинки, махат се костилките или се оставят цели. Половинки: Без предварително третиране. Цели: За да омекне и да се напука кожата и да се помогне на плода да се изсуши по-добре се поставят на пара или се бланшират във вряща вода за 2 минути.

Еластични и кожести

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-важното е, че в България вече започнахме да говорим и да мислим за здравето на почвите, каза доц. д-р Георги Митев, преподавател от Русенския университет

  • Доц. Митев, ръководеният от вас четиригодишен проект „Опазване на почвите в България“ приключи неотдавна със заключителна среща. Какви задачи си поставихте за решаване с него?

  • В България започнахме проекта през 2014 година и с него трябваше да решим няколко неща: първо – къде сме като страна в технологиите по опазване на почвите; второ – докъде искаме да стигнем в опазване на почвите; трето – как да стигнем световните стандарти и да запазим този природен ресурс за нас и за поколенията.

  • Къде сме ние, в България, в тази област спрямо световните стандарти?

  • Зависи с кого се сравняваме, каква цел имаме, докъде ще стигнем в прилагането на световните стандарти и технологии. Трябва да решим и по кой път да достигнем до тях. Дали по еволюционен път на развитие, вървейки след хората, или да караме пряко, авангардно, действайки пред фермерите, като им предложим технологии за много години напред. Дали да работим по метода на проба-грешка, или ще използваме вече постигнати резултати и ще ги адаптираме за условията на България. Това са петте въпроса, с отговорите на които ще оформим цялата философия.

  • В коя част на България провеждахте опитите по проекта?

  • Ареалът на действие на проекта е в района на Североизточна България.

  • Как стартирахте реализирането на проекта?

  • През 2014 година обиколих всички селскостопански изложения в България и направих снимки на предлаганата техника. От всичко видяно направих един извод: машините, които се предлагат в България, не отговарят на изискването за прилагане на технологии за опазване на почвите, т.е. няма как да осъществим замисъла на проекта с налични на нашия пазар машини. Решихме, че е по-добре да внесем машини от САЩ, направихме го чрез възлагане на обществена поръчка по закона, което забави с половин година процедурата. Преустроихме доставената машина, пригодихме я за условията на България, сложихме торовнасяща уредба, усъвършенствахме я. Направихме много успешни опити.

  • На каква площ залагахте опитите?

  • Отидохме при фермерите и им казахме: който иска, нека даде по 15 декара площ, а ние с нашите машини ще правим опитите на тях. Фермерът ще си наблюдава културите и ако му хареса, продължаваме, ако не – спираме. Направихме това на 15 места, основно в Добруджа.

  • В какво се изразяваше иновацията?

  • Шест са основните процеси в растениевъдството, ние елиминирахме два основни – основно торене, основна обработка, предсеитбена обработка. Елиминирахме основното торене и предсеитбената обработка на почвата, които отпадат и като разходи, и като изпълнение. Внасяме торовете със сеитбата. Направихме преустройството на сеялката – още една иновация, и елиминирахме тези процеси. Остана само растителната защита след сеитба. Намалихме до минимум преминаването върху повърхността на почвата от 9 преминавания. С всичко това реализираме икономия на труд, на гориво, а що се отнася до добивите – те скочиха. Ако трябва да говорим в цифри, те са 12% икономия на гориво и около 15% повишение на добивите, 8 – 10% икономия на труд. Достигаме 1,7 – 2 литра гориво на декар, 150 кг на декар увеличение на добива при царевицата и 30 – 40 кг/дка увеличение при слънчогледа.

  • При кои култури е приложима тази технология?

  • Технологията е приложима само за окопни култури, които са рискови в световен мащаб – те предизвикват водна и ветрова ерозия и други негативни процеси. При културите със слята повърхност това ще бъде решено със сеитбообращението. След окопна, следва неокопна култура. Не оставяме почвата гола – най-големият проблем на българското зърнопроизводството е, че от септември до март оставаме почвите голи – изорани. А почвата трябва да е покрита, да е на сянка, което може да стане с растителните остатъци – свежи или мъртви. Това има голям ефект, защото когато една капка удари върху гола почва, тя я разрушава, а когато удари върху растение, скоростта й става нула и тя попива надолу в почвата.

  • На практика опитвахте ли различни почвени типове и при всички почви ли работи тази технология?

  • Тук нещата опират и до психологическото състояние на фермера, не всички знаят достатъчно за почвите си, не всички са с инженерно или агрономическо образование, което също е проблем. Младите и напредничавите работят много добре, те виждат, че трябва да променят нещо. Виждат, че генетиката е достигнала определено ниво на добиви и няма накъде повече да се отива. Технологиите, които се прилагат масово у нас, вече не съответстват на сортовете – няма големи възможности за повишаването им, разрушени са поливните системи, т. е. маржът на печалбите може да се увеличи само чрез намаляване на разходите.

  • Трябва ли обаче фермерите да преоборудват машинния си парк?

  • Има технологичен комплекс от машини за култури със слята повърхност и за окопни култури. Ние променяме 2 – 3 машини, пригаждаме ги към нашите условия.

  • Каква ще е следващата крачка?

  • Аз, естествено, не мога да реша всички проблеми, включително и машиностроенето на България. Нека да има и други институции, които да дойдат, да видят какво сме направили, да го вземат и да го произведат. Аз вървя напред с технологиите и с прототипите на машините, за да можем да покажем какво може да се направи.

  • На базата на това, което сте постигнали с вашия проект, има ли интерес от страна на държавата да се изработи стратегия за развитие на българското земеделие, свързана с опазване на почвите?

  • Никой не ни е канил да разработваме такава стратегия. Това, което можем да направим, е да предоставим изводите как да се развива земеделието в тази част. Ние работим повече директно с фермерите. Защо да произвеждаме машини, след като западна фирма Швеция, като видя нашето предложение, на следващата година произведе и продаде у нас 7 сеялки за ивичеста сеитба с торовнасяне. Пазарът не търпи празни пространства.

Публикувана в Растениевъдство

Трябва да залагаме на български сортове, каза за читателите на „Гласът на фермера“ Ганчо Ламбев – председател на ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов

Агр. Петър Кръстев

ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов обработва 20 000 дка. Основни са зърнено-житните култури – пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, както и 1000 дка люцерна. Характерно за района е, че почвите са плодородни и подходящи за зърнопроизводство, недъстатък е, че е доста засушлив. На Открития ден на пшеницата, разговаряхме с председателя на кооперацията г-н Ганчо Ламбев.

  • Г-н Ламбев, какво е характерно за вашето производството през последните няколко години?

  • Всичко зависи от годината – за последните 4 години рапицата и слънчогледът дават среден добив 270 кг от декар, при пшеницата от 8400 дка средно сме прибирали по 470 кг/дка, миналата над 500, но сме имали и добиви от около 250 кг. Средният добив при царевицата за последните 4 години е 600 кг от дка.

  • Освен селекцията, която прави вашето стопанство с проф. Панайотов, вие изпитвате и сортовете на западната селекция. Какви са ви впечатленията от едната и от другата?

  • През последните години западната селекция се наложи в България, най-вече с това, че се получават значително оп-високи добиви от българските сортове и земеделските производители на 80% се ориентираха към нея, главно заради високите добиви. Но българската селекция също полага усилия да догонва и да стане конкурентна. Пшениците, които се създават тук от проф. Иван Панайотов в землището на с. Царевец и с наша подкрепа, заслужават внимание. Имаме два регистрирани сорта – Нове и Младен, Нове е по-високо добивен, а Младен по-качествен, но като цяло имат потенциал и на големи площи от тях сме постигали добив над 700 кг/дка, който догонва западната селекция. Има много нов генетичен материал и професорът продължава да работи в тази посока.

  • Какви са прогнозите ви за представянето на сортовете тази година?

  • В тази сушава година условията не са много благоприятни за западната селекция. Българските сортове може да ги изпреварят по добив, но ще видим като ожънем.

  • Какъв е съветът ви към зърнопроизводителите?

  • Българската селекция не трябва да се избягва. Рискът трябва да се разпределя и не само заради него, а и затова, че е българско трябва да залагаме на наши сортове, защото не се знае, какво ще стане с чуждата селекция след някои друга година. Българската наука трябва да се развива и ние трябва да съдействаме за това. Ръждите в последните години създават все по-голям проблем. Държавата се оттегли от науката, българските институти нямат достатъчно средства, за да развиват науката и поизостанаха. Имаме инициативни хора като проф. Панайотов, които с малко подкрепа се мъчат да правят нещо българско и дано успеят.

  • Във вашата коопероция какви са процентите на българска и чужда?

  • До мналата година аз държах изцяло на българската селекция, като нямах доверие на западната, защото е създадена за отглеждане при други условия и очаквах, че ще има сериозни провали. Затова основно залагах на българските сортове и сеех 70% български, 30% западни. Но от тази година размених местата, защото през последните години те показаха добри добиви и ние не можем да изоставаме. В крайна сметка парите са в добива. Патриотизмът си е патриотизъм...

  • От кога не е валял?

  • Откакто се е стопил снега не са валяли количества над 4-5 литра на квадратен метър. Само веднъж валяха 13 литра. Всички останали валежи бяха без стопанско значение.

  • Ще се отрази ли това засушаване на добивите при есенниците и кога виждате, че ще започне жътвата?

  • Със сигурност ще се отрази и поне с 20% добивът ще е по-надолу от миналата година, което е над 100 кг/дка. Жътвата ще е поне със 7-8 дни по-рано от нормалното.

  • Какво е състоянието на пролетните култури?

  • Пролетните култури засега са в добро състояние, държат се. Имаме и 200 декара нахут. Все още имаме надежда, че ако завали нещата за пролетниците не са загубени. Въпреки късната сеитба царевицата и сънчогледа са в много добро състояние, но докага...

Публикувана в Бизнес

Според изтъкнатия наш селекционер проф. Иван Панайотов тази година ще бъде триумфална за българската селекция

Агр. Петър Кръстев,

спец. пратеник в Свищов

Кооперация „Изгрев 93”, в с. Царевец, Свищовско, и тази година остана вярна на новаторския си дух и на стремежа към подобряване и усъвършенстване на земеделското производство. За 21-ви пореден път стопанството, което е достоен пример за подражание, организира Открит ден на пшеницата. Събитието е организирано от Регионалния съюз на кооперациите, Земеделската кооперация в с. Царевец и Опитната станция по земеделие „Дунав”, чийто представител е проф. д-р Иван Панайотов. Внушителна аудитория от арендатори и фермери от Централна Северна и Северозападна България, представители на кооперации, фирми, научни работници и селекционери от земеделски институти в страната, специалисти агрономи бяха дошли в Царевец, за да видят новостите в селекцията на българската и чужда пшеница.

Този път обаче имаше нещо различно. Организаторите с болка споделиха, че последните няколко години винаги на този ден е валяло дъжд и те са имали надеждата, че с насрочване на събитието ще предизвикат времето да ги дари с крайно необходимата влага. Но уви, това не се случи. Жестока суша е обхванала региона и дъжд със стопанска стойност там не е валял от месец април. Спорадичните валежи от по 3-5 литра са недостатъчни и по-скоро нанасят вреда, отколкото полза. Това се видя и на опитните парлцели в полето, където септория и ръжди бяха силно нападнали пшеничните сортове. И това, което беше много очебийно и фрапиращо, – силно пострадали от болестите бяха пшениците чужда селекция, докато българските сортове и линии бяха в доста добро състояние.

Целта на това събиране, както разбрахме от организаторите, е да се популяризират селекционните постижения при пшеницата и другите култури, да се видят новостите в технологиите и др.

В кратката си реч на Открития ден на пшеницата проф. д-р Иван Панайотов припомни хронологично условията, при които са се развивали есенниците тази пролет. „През ранната пролет имахме влага, валежи и хладно време, благоприятно за развитие на житните култури. Късната пролет бе характерна със суша и високи температури – идеални условия за развитие на българските сортове пшеница“– каза специалистът. Той сподели, че през миналите 2-3 години е имало залитане по западната селекция, но тази година производителите може би ще останат малко излъгани. Проф. Панайотов увери, че българската селекция през тази и в близките години ще покаже своята сила. А основанието си той разкри като „тайна“ – когато се съчетае българската със западната селекция, се получават прекрасни сортове, прекрасни материали. „Това ще видят гостите на събитието, когато отидем на нивата“, заяви гордо селекционерът.

Специалистът покани присъстващите през есента да дойдат тук, в кооперацията в с. Царевец, и да си вземат семена от сортовете, които имат качествата за хлебно производство, а добивният им потенциал не е по-нисък от този на западните сортове.

Публикувана в Растениевъдство

Стойността на горивото, водата и семената правят производството губещо, липсва и квалифицирана работна ръка

Площите, които заема оризът в България – около 120 хил. декара, са достатъчни за задоволяване нуждите на страната ни. В разговора с оризопроизводителите в Съединение научихме повече за технологията на културата.

В България се сеят само италиански сортове, въпреки че в Пазарджик има опитна станция, която се занимава със селекция на ориз. Разбрахме, че българските сортове не се сеят по няколко причини. Първата е, че са нискодобивни. Вторият им недостатък е, че са високостъблени, стъблото им е слабо и полягат, а като полегнат, не могат да бъдат ожънати и създават проблеми на комбайните. При полягането голяма част от зърното остава в оризището. То пониква на следващата година като самосевка, но с червено зърно (оризарите го наричат „дивак“) и търговците не го изкупуват. В тази връзка с недоумение научихме за два нови сорта български ориз, включени в сортовата листа на ИАСАС, но забележете – с кафяво и червено зърно. Кой производител ще си замърси площите с тези сортове, от които после трудно ще почисти продукцията си?! ”Никога не бих допуснал това при мен, защото замърсяваме площите и след това няма какво да ги правим. Посееш ли веднъж такива сортове, после няма спасение“, е коментарът на производителя Тодор Илиев по повод на сортовете с цветно зърно.

Оризът понася монокултура

В оризищата сеитбооборотът е ограничен, предвид спецификата на площите. Може да се прави със слънчоглед и пшеница, но оризарите го прилагат не за да произведат продукция от други култури, а заради самия ориз, за да се почистят площите от самосевките. Добре е този сеитбооборот да трае поне 4 години. Бащата на инж. Тодор Илиев е отглеждал ориз в Съединение на едни и същи площи в продължение на 30 години, защото културата го позволява.

Водата, която плащат българските оризопроизводители, е 70 лв/дка. Специалистите са сметнали, че за цялата вегетация на декар са необходими 2400 м3/дка и толкова се фактурира. Освен големия разход на гориво, цената на водата също е сериозен разход за производството, семената също не са евтини. Добивите от ориз у нас са 600 – 700 кг от декар. Килограм ориз в момента се изкупува на 50 ст., което не покрива себестойността и прави сектора напълно губещ.

На фона на всичко това и въпреки модерната техника, снабдена с всички екстри, липсва квалифицирана работна ръка, защото според оризопроизводителите никъде в България няма професионално училище за механизация.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 27 Април 2018 09:22

Три нови сорта босилек

Италианската селекционерска фирма L'Ortolano през 2018 г. представи три нови сорта босилек от типа Генуа. Според Андреа Пантани, търговският представител на компанията, сорт Sprinter (BAS 1764) идва от класическия Генуезки сортотип. Той е ранен сорт, подходящ за засаждане в период на недостатъчна осветеност (къс ден). Този сорт босилек е компактно растение с висока устойчивост на неблагоприятни условия в комбинация с удължен лист. Това го прави подходящ за всички видове и цели на отглеждане, включително и за преработка.
Сортът Fiero (BAS 1757) също принадлежи към класическия геноезки сорт, ранно узряващ сорт с къси междувъзлия и листа със среден размер.
Степен Луксор (BAS 1772) се различава с широки листа и е по-малко податлив на брашнеста мана. Растението е компакно и особено подходящо за отглеждане в саксии, на хидропоника, както и за преработка.
След сортовете Aromatico, Profumo и Mammolo, тези три нови сорта са резултат от изследователски проект, насочен към получаване на сортове, различаващи се не само по морфологични характеристики или пригодност за определен метод на отглеждане (саксии, рязан цвят, в хидропоника или за преработка), но и за съдържание на етерични масла. Според Плантани скоро ще има още нови сорта
Сертифицираните семена от сортове Sprinter, Fiero и Luxor са свободни от гъбни и бактериални инфекции и са предизвикали интерес от страна на производителите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Учените от Гьотингенския университет показаха, че на изменението на сроковете на прорастване и фазите на цъфтежа влияят не само глобалното затопляне, но и особеностите на новите сортове и хибриди. Те изяснили, че зимната пшеница сега започва да цъфти примерно с 14 дни по-рано, отколкото преди 60 години.

Учените са обобщили резултати от наблюденията за развитие на зимната пшеница от 1952 до 2013 година. В изследванията са взели участие почти 5000 стопанства в Германия. Освен това две години учените самостоятелно отглеждали и сравнявали най-популярните сортове зимна пшеница, култивирани в Германия.

Оказало се, че съвременните сортове зимна пшеница изискват за появата на пониците от семената и последващия цъфтеж с 14-18% по-малко топлина, отколкото разновидностите на културата от средата на миналия век.

Изследователите предполагат, че тази промяна в сроковете на етапите на вегетацията може да е свързана с изменението на климата и с особеностите на селекцията. Затова сега те преоценяват въздействието на глобалного затопляне върху отглеждането на зимната пшеница.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Кои сортове и хибриди царевица са по-подходящи за царевичен силаж?

При културата съществуват два типа зърно – конски зъб и стъкловиден лом, които се отличават по смилаемост

Д-р Франк Лооф

Eксперт по силажа в компания Pioneer, Германия

Повечето отглеждани в Германия сортове и хибриди царевица представляват смес от двата типа – конски зъб и стъкловиден лом. Въпреки това сортовете се отличават помежду си с показателите на смилаемост, на които трябва да се обръща внимание. Основните ориентири и препоръките при избора на сортове и хибриди царевица за приготвяне на силаж е интересна тема и за животновъди, и за растениевъди.

Несмляно зърно царевица във фекалната маса на кравите е позната ситуация. Време е въпросът с усвояването на нишестето да бъде изяснен. Въпреки че моментът за излагане на факти за справяне с този въпрос определено е твърде закъснял. Остава само да се надяваме, че моментът на смилаемост ще се регулира от само себе си (Табл. 1).

С увеличаване дела на царевицата в дажбата, смилаемото нишесте придобива все по-голямо значение. Скоростта на разграждане на нишестето в царевичния силаж се отличава от един сезон в друг и от сорт до сорт. Периодът на силажирането също оказва влияние. Професионалистите по хранене на животните вземат под внимание тези фактори при определяне на обемите и качествата на смилаемите фуражи, а също съставят дажбите в съответствие с потребността на дойните стада.

Смилаемост на нишестето – какво означава това?

Под този термин се разбира преди всичко скоростта на разпадане на нишестето в търбуха на животните. Доколко важен е този показател?

Поставените в производството цели биват различни. Едни от тях са изхранване с дажба, отговаряща на потребностите на преживните животни и способстваща за намаляване на разходите за протеинова храна, за сметка на активизираното размножаване на популацията на бактериите в стомаха. Тези, които желаят да минимизират рисковете от ацидоза, се замислят над това и държат сметка на активното храносмилане в тънките черва. Но каква стратегия може да се приложи, когато дажбата се оскъпява, защото в търбуха се синтезира по-малко протеин, което изисква включване на хранителни добавки.

Какво влияе на смилаемостта?

Какви фактори оказват влияние на това къде и колко бързо ще се усвои нишестето от царевичния силаж? Открояват се четири фактора:

  • текстура на нишестето;

  • степен на смилане на зърната на царевицата;

  • период на силажиране;

  • съдържание на сухо вещество в царевичния силаж.

Текстура на нишестето

Оценката какъв сорт или хибрид царевица е пред вас – тип конски зъб или стъкловидна, може да направи всеки по външния вид на зърното. Нишестето, съдържащо се в стъкловидния тип царевица, се отличава със своята висока стъкловидност. Нишестето в царевицата тип конски зъб е по-поресто, неговите частички не прилепват така плътно една в друга, както при стъкловидното. Такова нишесте се нарича брашнесто.

От какво се обуславят тези различия? Разликата се обяснява със структурата на нишестето: частичките на царевичното нишесте са свързани с протеинови връзки. Отделни протеини (зеин) възпрепятстват смилаемостта на нишестето. Зърната на стъкловидната царевица в сравнение с тези от тип конски зъб съдържат повече зеин. Разликата в съдържанието на зеин расте със съзряване на зърната. Съдържанието на протеина зеин е определено от генетиката и практически не се поддава на влияние от страна на външни фактори, такива като природните условия например.

Сортовете царевица за силаж, отглеждани в Германия, рядко са чисто стъкловидни или конски зъб, повечето са междинни типове с преобладаваща генетика на единия или другия тип. Генетиката на ранозрелите сортове (ниски числа по ФАО) се отличава с по-висока студоустойчивост и ранен период на цъфтеж. В повечето случаи това е определено „наследствено“ при царевицата със стъкловиден лом. Гените на къснозреещите сортове с висок потенциал за добивност преди всичко и в по-голяма степен имат родство със зъбовидния тип царевица. Различията между зъбовидната и стъкловидната царевица могат да се уеднаквят донякъде чрез раздробяването на зърното в процеса на силажиране.

Степен на смилане (раздробяване) на зърната на царевицата Влиянието на смилането на зърната на царевицата за смилаемостта е значително. Лесно можем да си представим, че преживните животни не са способни да усвоят целите, несмлени зърна. Причината се крие в защитата на обвивката – перикарпа. За да се преодолее този „щит“, е необходимо при раздробяването на зърното, то да се разруши минимум на четири части.

Френски учени са открили, че раздробяването на несилажирани зърна царевица силно влияе на дела на нишестето, преработвано в търбуха. По този начин благодарение на доброто раздробяване на зърното разликата в текстурата на нишестето на зъбовидната и стъкловидната царевица може съществено да се минимизира.

Все пак на практика всичко изглежда по друг начин: зърната на стъкловидната царевица в буквален смисъл са по-твърди и това определено е генетика и специфика на узряване. Логично е, че при едни и същи настройки на силажокомбайна, тртиеното или онлайн изданието на вестник "Гласът на фермера"е ще се раздробяват по-лошо от зъбовидния тип царевица, съдържащи брашнесто нишесте и разпадащи се под въздействие на царевичния раздробител (корн-крекера) на малки частици. Именно затова при прибиране следва постоянно да се контролира степента на раздробяване на зърната на царевицата. При влажна суровина (съдържание на сухо вещество под 30%) може да бъде достатъчно само нарушаване на обвивката. Колкото по-сухо е зърното, толкова по-голяма сила е необходима за раздробяването му минимум на четири части. За контрол в процеса на прибиране на царевицата е необходимо да се броят количеството на целите зърна или половинките в литър обем свежосилажирана маса: те не трябва да бъдат повече от две-три.

Период на силажиране и съдържание на сухо вещество

Продължителният период на силажиране влияе върху смилаемостта на нишестето. Битува мнение, че в процеса на силажиране се разтварят веществата определящи смилаемостта на зеина – колкото по-продължителен е процесът на силажиране, толкова по-добра е смилаемостта на нишестето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера".

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта