Храните трябва да са сезонни и био по възможност

  • Вместо истински производители, сега предимно полуфермери, полупрекупвачи, полутърговеци предлагат продукти на фермерските пазари, твърди Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена"

  • - Фондация „Биоселена“ е сред неправителствените организации, които дейно се включиха в създаването на фермерски пазари, ако мога да се изразя така – от нов тип. Как българският потребител, мамен в продължение на години, ще бъде сигурен, че купува „истински“ храни на тези пазари?

  • - „Биоселена“ работи по проблема как да бъдат регистрирани търговците на фермерските пазари, така че да има проследяемост на храните и всеки да носи отговорност за това, което продава. Трябва да се спечели доверието на потребителите. А това става като регистрираният земеделски производител докаже с какви площи разполага и какви количества произвежда през даден сезон. Иначе остава досегашната формула - полуфермер, полупрекупвач, полутърговец. Затова и предлаганите продукти трябва да са сезонни и био по възможност.

  • - Как може да се докаже, че предлаганите стоки са автентични храни, без да се изпада в бюрократични крайности?

  • - Ние настоявахме в Наредба 26 да се поставят ограничения, като примерно, да не се влагат синтетични оцветители и овкусители, и други продукти, които изменят храните. Ако е сирене – да е от краве или овче мляко, а не произведено с палмова мазнина, протеини и т.н. Разбира се, да са био по възможност. Време е производителите, независимо че са дребни стопани, да започнат да мислят за нещо по-качествено и на по-високо ниво.

  • - Какво разграничава фермерските от конвенционалните, зеленчукови пазари в момента?

  • - Според нас, на фермерските пазари трябва да продават само регистрирани земеделски производители, а не търговци на зеленчуци, както е на конвенционалните тържища. Едно от изискванията е производителите сами да продават продуктите от собствени щандове. Може да е назначен човек, а не лично собственикът на фермата, но продавачът трябва да има пряк контакт с купувача, да може да обясни откъде идва храната и как е произведена. Затова едно от изискванията Наредба 26 е когато клиентът види производителя и как той се държи, как е облечен, и колко е чист щанда му, да прецени дали да си купи от него, или не.

  • - Какви трудности срещате при организирането на фермерски пазари - Съществува практиката да има ограничение на продуктите по вид т.е. по квоти. Прилага се предимно на частни пазари в София. Примерно когато искаме да направим фермерски пазар и наблизо има специализирани магазини, те отказват да продават млечни продукти с аргумента, че имат наблизо 5 магазина и не искат да се създава допълнително конкуренция. Това вече се случи на три места. Според нас това е ограничаващо конкуренцията и е в ущърб на потребителите. Конкуренцията може да е само положително нещо.

  • - Как ще се въведат на практика по-строги правила и контрол?

  • - Производителите, които участват на фермерски пазари, трябва предварително да се съгласят, че ще бъдат проверявани. При неспазване на правилата, ще губят правата си за продажба на тези пазари.

  • - Може ли в България да се направят фермерски пазари такава, каквито има в почти всички големи европейски градове?

  • - Смятам, че може, но според мен, е скъпо. Няколко пъти вече сме организирали такива пред Народния театър, но трябва много добро желание и сътрудничество с общините. Това важи за всички големи градове, пък и за по-малките.

  • - Какви инвестиции са необходими от страна на един фермер, за да стигне до фермерски пазар?

  • - В момента е отворена подмярка 4.2 и вече чувам коментари, че се подготвят такива проекти. Повечето от тях са в напреднал етап на проектиране, като инвестициите надхвърлят 300 хил. лв. Съветвам фермерите при подготовка на такива проекти да работят и с проектанти, и с Агенцията по безопасност на храните, за да не се залита по крайности. Защото една такава инвестиция, дори подкрепена със субсидии по мярка 4.2, е невъзможно да се изплати. Ако преработваш 100 л мляко и ще инвестираш 400 хил лв. - за какво ти е наредба, за какво ти е мярка, за какво ти е всичко това нещо? Но натам отиват нещата. Как да си обясним, че проект за изграждане на малка кланица в Родопите с капацитет до 100 телета годишно, струва към 500 хил. лв.? Не бива да залитаме в крайности.

Прочетена 638 пъти Последно променена в Четвъртък, 19 Ноември 2015 13:04
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта