Обсъждаме вариант, с който да смекчим „Европа на две скорости“ Избрана

В рамките на Общата селскостопанска политика може да се обмисли еднакво за всички базово плащане, което ще осигури предвидимост и стабилност за земеделците, коментира Светлана Боянова, съветник по въпросите на земеделието на вицепремиера по еврофондовете Малина Крумова и председател на Института за агростратегии и иновации.

  • Г-жо Боянова, и сега нашите фермери получават по-малко подпомагане в сравнение с повечето си европейски колеги. Какво ще се случи, ако Европа тръгне на две скорости и как ще се отрази това на субсидиите за земеделските стопани след 2020 година?

  • Аз не мога да дам този отговор, тъй като на голямата политическа сцена има много важни въпроси, които тепърва трябва да се обсъдят. Ако тръгнем на две скорости, най-вероятно всички политики ще трябва да се преформатират. Ако добавим Брекзит и по-малкото пари в общия европейски бюджет, това означава, че могат да се очакват промени в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ОСП). Тези промени ще трябва да бъдат съобразени и с двете скорости, защото очевидно е, че в този вид не можем да продължим. При това имаме и проблеми на национално ниво, които трябва да разрешим, за да можем да преценим кое е добре за нас като политика. Обсъждаме евентуален вариант, с който да смекчим „Европа на две скорости“. В рамките на ОСП може да се обмисли едно общо и еднакво за всички базово плащане – по този начин все пак ще има някаква предвидимост и стабилност за земеделците. Негативите от различните скорости се състоят в това, че дори да има общо и еднакво европейско плащане, националните пакети ще бъдат различни. Затова ние предлагаме да има някакъв баланс - нещо, което да смекчи тези две скорости, специално в Общата селскостопанска политика. Разговорите тепърва предстоят, още повече, че догодина, освен че сме домакини на председателството на ЕС, освен, че мислим за новата ОСП, започва да се подготвя и новата многогодишна финансова рамка. Тогава ще трябва да съобразим политиките с това с колко пари разполагаме. От нас зависи за какво преговаряме с Европейската комисия. Като заместник министър съм участвала в преговори и съм убедена, че колкото и да сме малки, нашият глас може да натежи в една или друга посока ако намерим съмишленици сред останалите страни-членки. Но не трябва и да се надценяваме. Трябва да сме реалисти и да не смятаме, че с ОСП решаваме всички проблеми е българското земеделие. Както виждаме, колкото и да са много парите, които получаваме от ЕС, те не ни решават основни въпроси. Не ни решават проблема с поземлените отношения - ето че вдигаме рентите заради субсидиите. Не сме решили въпроса с напояването - нямаме сдружения, нямаме работеща инфраструктура и хората не могат да направят напояване, защото не са сигурни за земята, която обработват. Как да отглеждаш овошки, ако имаш сключен едногодишен договор за ползване на земята? Евросубсидиите не са панацея, но трябва да ни помогнат за това, което искаме да направим. Да си представим какво точно искаме да постигнем, без субсидии, а еврофондовете само да ни подпомогнат да го направим по-бързо. Според мен, ние все още нямаме фокус.

  • Има ли досега някакви конкретни предложения за бъдещата ОСП, които идват от бизнеса и фермерите?

  • Не, но от Института за агростратегии и иновации искаме да провокираме такива, да информираме и „събудим“ бизнеса, да му покажем, че неговият глас е важен и то сега. Това не е задача нито за един министър, нито за една браншова организация. Някой трябва да анализира проблемите на колегата, на съседа, на бранша. Трябва да се питат и синдикатите за социалните проблеми. Това е национална задача, която заедно трябва да решим. Целта в крайна сметка е да направим нещо работещо.

  • Някои фермери казват, че всичко досега е сгрешено, че заради изкривения модел за получаване на субсидиите сега селското ни стопанство тъне в мизерия, че продължаваме да внасяме огромната част от храните, които консумираме...

  • Аз не бих направила такива генерални изводи, защото имаме и много добре работещи стопанства. Генерално цифрите не показват подобни мрачни тенденции. Има проблеми с работната ръка и застаряващото население, но това не важи навсякъде.

  • Не смятате ли, че в България земеделието отдавна се движи на няколко скорости?

  • Така е у нас, така е и в другите държави от Европейския съюз, но предимството им е, че са решили въпросите, свързани с поземлените отношения и напояването. Ако решим и в България тези ключови въпроси, наистина можем да постигнем много по-добри резултати. Необходимо е фермерите да бъдат по-пазарноориентирани. Ето в животновъдството например –субсидии се получават, но какви животни ползват за селекция? Каква е продуктивността, която искат да постигнат в крайна сметка? Каква е хигиената в стопанството? Повечето животновъди, когато получат парите по обвързаната подкрепа, правят ли с тях инвестиции? Субсидията трябва да се добавя към приходите, а не да ги замества. Освен това, заради промяна в законодателството или в бюджета на някоя мярка, парите могат да дойдат например по-късно – това не трябва да обърква или спира работата на фермера. А сега казват – сектора умира, загива, аз не мога да си купя семена... А аз питам - как може един човек да разчита на субсидия, за да си купи семена? Ако не е предвидил как ще финансира основната си дейност и само чака субсидии, това означава, че моделът за правене на бизнес е сбъркан. Нормално е фермерите да се насочват там, откъдето ще дойдат повече средства, но никой не казва какво земеделие искаме да има в България.

Aи за да се направят конкретни предложения, трябва да има точен анализ. А ще каже ли някой колко наистина получава и какъв му е доходът? Колко и каква продукция е продал, за да му се покрият разликите при суша или наводнение, или друго природно бедствие, когато търпи загуби? Питате ли се защо не върви схемата за застраховането на плодове и зеленчуци, която си е държавна помощ? Aко директните плащания се обвържат с управлението на риска, ще видите как всичко ще се изсветли. Ние трябва да направим обосновка пред Европейската комисия, която да докажем с цифри, а не можем да хванем какво е количеството на произведеното мляко например? Не ме разбирайте погрешно, аз съм категорично за субсидирането, защото този сектор през годините е доказал, че има нужда от подкрепа, обаче не може просто ей така да се дават пари. Трябва подкрепата да е обвързана с ангажименти, с решаването на реални проблеми и, освен това, обществото да получи нещо в замяна.

  • Кога ще е готова концепцията на България по въпроса какво земеделие искаме да има?

  • Към края на тази година трябва имаме някаква яснота. Служебното правителство няма да има време да наблегне на тази задача, не е ясна и политическата ситуация след изборите. От друга страна браншовите организации не са много активни в предложенията си. Затова искаме да подбудим дебат, но да е истински и провокативен, дори да се скараме. Трябва в крайна сметка да има ефект и да помогнем в изработването на националната позиция. Тази година е ключова - догодина ще е късно.

  • Независимо дали са оптимисти или песимисти относно бъдещето на ОСП, всички са единодушни, че иновациите са най-важният фактор за развитието на земеделието. Още повече, че мярката за иновации по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.) трябва да бъде отворена тази година. Що е то иновация?

  • ЕС създаде платформа, която нарече „Европейско партньорство за иновации“ и с екипа на Института за агростратегии и иновации работим активно за разпространяване на идеите, които са заложени в тази концепция на ЕС в частта й за земеделие - ЕПИ-Агри. В българската Програма за развитие на селските райони иновацията може да се види в двете й форми – като патент и полезен модел в подмерки 4.1 и 4.2, но и като още нещо в подмярка 16.1. В първите подмерки иновацията се счита за полезен модел или е защитена с патент. Когато кандидатът представи със заявлението си пред фонд „Земеделие“, че има патент, издаден най-много преди две години от датата на кандидатстване, той получава допълнителни точки при оценката на проекта. Според ЕК обаче, в този си вид, иновациите не са достатъчно ефективни за повишаване на конкуретоспособността на бизнеса. По тази причина платформата „Европейско партньорство за иновации“ цели много бързо новите идеи да се внедрят в конкретни предприятия или стопанства. В земеделието идеята е не внедряването на научни разработки, а търсене на реално приложение и точен ефект. Иновацията може да е технологична, т.е. внедряване на някакъв информационно-технологичен продукт, може да е и със социална функция. Например – имаме проблем с работната ръка и намираме иновация, която го решава. Имаме проблем с околната среда – намираме решение с иновация. По този начин можем да въведем прецизно земеделие или пък прецизно напояване.

  • На какво финансиране може да разчита един иновативен проект и кой реално ще получи парите?

  • В българската програма за развитие на селските райони има мярка за сътрудничество и обединяване между научни институти и фермери с цел конкретно приложение на иновациите. За целта се прави иновативна оперативна група. Според уверенията на заместник министъра на земеделието и храните, Светла Янчева, мярка 16 „Сътрудничество” ще бъде отворена тази година. При програмирането на мярката е предвиден бюджет от 32 млн.евро, а в подмярка 16.1 - бюджет от 20 млн. евро. Тъй като, според заложеното в програмата, размерът на един иновативен проект, може да достигне до 1 млн. евро, това означава, че ще се подкрепят около 20 проекта. В останалите страни в ЕС определят между 200 хил. евро и 500 хил. евро за един проект, защото искат с по-малко пари да получат по-голям ефект. Ние също можем да помислим за намаляване на максимума с цел подкрепата на повече иновативни проекти в рамките на програмния период. В противен случай очаквам нездрав интерес, а реално смисълът на подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост” е бързо разрешаване на конкретен, а не измислен проблем, за да се вземат пари.

  • Как трябва да действат фермерите, за да получат достъп до финансиране по подмярка 16.1?

  • Правят си бизнес план, подават го в МЗХ или във ДФЗ, все още не се знае, т.к. към момента няма наредба по мярката, процедурата не е описана. Но ще се работи на две фази. Първата фаза е да се идентифицират участниците в консорциума и кой ще е лидерът по проекта. Обикновено това е университетът или институтът, но може да е консултантска организация, неправителствена или браншова организация. Ако в оперативната група участва организация на производители, ще е още по-добре. Между другото, такива оперативни групи, които включват групи/организации на производители, получават повече точки в другите държави, защото иновативната идея ще се ползва от повече хора. Предвижда се плащанията по такъв проект да са около 5 хил. евро на година. За стимулиране на интереса или за да се увлекат повече хора около дадена идея, се получават 10 хил лв. за оперативна група. Получават се и текущи разходи от 35 хил. евро на година за офис, консумативи и т.н. Въпреки това могат да се правят инвестиции и по най-атрактивните подмерки - 4.1 и 4.2. Проектът може да се реализира в рамките на 5 години.

  • Може ли да ни дадете примери за иновативни проекти, реализирани в други страни?

  • В някои от държавите-членки - Италия, Германия, Холандия, Литва, Унгария, вече са обявили първите си приеми по тази мярка и са получили първите проекти. Само че при тях вече е ясен фокусът. Примерно – искат да разрешат поне въпросите на животновъдството и затова прием се отваря само за иновативни идеи в животновъдния сектор. Или пък само иновации в сферата на напояването. Поставени са много ясни, несубективни критерии за оценка на проектите. Ще отбележа, че множеството от иновациите са свързани с информационно-технологични продукти, като внедряване на различни начини за събиране на данни в земеделието (например чрез различни сензори и дронове) и анализа им. В Холандия има проект на група фермери, които събират база данни от стопанствата си и ги споделят с анализатори. Така разбират как се движат разходите, добивите или други показатели, в сравнение с други колеги. Тази „дигитална кооперация“, както са я кръстили стопаните, обединява фермерите, за да повишат те своите печалби. Това е пример за проект, който може да се финансира от ПРСР. Участници в групата биха могли да бъдат освен земеделските стопани, и самите анализатори. Следващият пример е свързан с прецизното напояване и се реализира в Сърбия. Това е дигитална услуга, която дава „рецепта за рационално напояване“ - изчислява точното количество вода, необходимо да се използва в точното време. За изготвянето на тази рецепта се използват няколко източника на данни – водни константи,

съобразени с типа на почвата, необходимата вода за растението по време на вегетативния период, като и почвената влажност. Тук отново опираме до информационните технологии, тъй като информацията се събира и анализира от сензори.

  • Как се изчислява печалбата и успеха в този случай?

  • Изчисляват се абсолютно обективно. Примерено, ако не постигнем повишаване на добивите с 30%, значи идеята не е сработила. Друг пример е онлайн платформа, реализирана в Босна и Херцеговина. Тя позволява наблюдение на стопанствата в реално време, отново с цел сравнителен анализ. Платформата събира, обработва и анализира различни данни от различни локации, като осигурява и обратна връзка. Във Франция има проект, който служи за събиране на едно място на всички сделки със зърно и торове в даден регион, което пак е с цел да има сравнителен анализ. Така фермерите придобиват представа за реалните цени и възможности, които пазарът може да им даде. Интересът на купувачите на зърно е да се използват нови канали за събиране на продукция, да разширят географския регион, да увеличат видимостта на фирмата и най-накрая да регулират доставките и позиционирането й. Така даден купувач може да направи своята стратегия, без да се конфронтира с другите играчи на пазара.

Т.е. може да има най-различни идеи, стига те да имат успех накрая. Европейската комисия смята, че изоставаме в иновациите и трябва да реагираме бързо. В САЩ например за иновативни идеи се отделят много пари. Дори всяка компания заделя от бюджета си специални средства за такива. У нас малко фермери могат да отделят пари за иновации, но пък може да се включат в оперативна група. В Австрия видях пример, в който участва тяхната национална служба за земеделие, земеделски стопани, отглеждащи зеленчуци в оранжерии и един от университетите. Целта на техния проект е ранното изкарване на реколта, така че производителите да излязат на пазара преди останалите фермери. Както виждате – всичко се оценява от бизнес, а не от научна гледна точка. Научните изследвания също се подкрепят, но само ако имат практическа приложимост. В противен случай те могат да кандидатстват по други европейски програми. Ще кажа, че Институтът за агростратегии и иновации съвместно с партньори от други страни членки кандидатства с два проекта по програма Хоризонт 2020 на ЕС, която се занимава с научно-изследователските дейности и иновации. По тези проекти се насърчава да се включват участници от практиката, т.е. да не се пилеят средства за ненужни разработки.

Прочетена 805 пъти Последно променена в Вторник, 21 Март 2017 10:32
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта