Без финансова независимост аграрната наука е обречена на колапс

С колеги от университета в Хохенхайм, Германия, ще се опитаме да разработим проект, с който ще докажем, че у нас алтернативата на ориенталския тютюн е самият ориенталски тютюн

Проф. д-р Христо Бозуков е носител на грамота “За цялостен принос за развитие на българското земеделие”; медал “За особен принос в развитието на аграрната наука”, връчен от академик Донченко, председател на Сибирското отделение на Руската академия на селскостопанските науки, и е отличен с диплом и три сертификата за иновации в областта на тютюнопроизводството. Има създадени в съавторство два ориенталски сорта тютюн.
Започва научната си кариера в Института по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ) през 1984 год. Извървял е пътя от стажант-агроном до директор на научното звено, пост, който заема от 2007 г. до председател на Селскостопанска академия от 2013 година.
Завършва висшето си образование във ВСИ Пловдив през 1985 г. Има над 146 научни публикации, научно-приложни статии и доклади, 6 ръководства, наръчници и методики. Член е на международните организации - European Association for Tobacco Research and Experimentation(AERET); Expert Management Module (EMM) към Европейската комисия по проекти за научни изследвания и иновации, финансирани от ЕС; СORESTA BLUE MOLD WARNING SERVISE; CORESTA PHYTOPATHOLOGY STUDY GROUP OROBANCHE.
Член е на редакционните колегии и съвети на списания: Bulgarian Journal of Agricultural Science; Сибирски вестник - Русия; Balkan Ecology; „Тутун”- Р. Македония; „Български тютюн”; „Агроном”.
Участва и в работната група от експерти за изработване „Стратегия за тютюнопроизводството в България”.

- Проф. Бозуков, как започва новата година за Селскостопанска академия - единствената институция у нас, занимаваща си с  научни изследвания за приложна и обслужваща дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост?
- Започваме новата 2015 година начисто. Добрата новина е, че всички задължения, които имахме към нашите контрагенти и към  служителите на институцията са изчистени. За съжаление, предвиденият бюджет за Академията е същият като за миналата година – близо 24 млн. лева. В него с близо 2 млн. лева са увеличени средствата за издръжка.
С толкова обаче са намалени парите за фонд „Работна заплата“, което идва от общото намаление на средствата по перото в системата на Министерство на земеделието и храните.
- Това означава съкращения на щатните бройки.
- Логично означава точно това, защото няма от къде да бъдат осигурени допълнителни средства. Но при освобождаване на част от заетите в звената на Академията, автоматично излиза необходимост от допълнителни пари, които ще бъдат нужни за изплащане на обезщетенията на тази хора.
Изниква още една допълнителна тежест, която идва от повишаването на работната заплата, гласувана в Парламента при приемането на бюджета за 2015 г. Персоналът в ССА на минимална работна заплата е около 500 души.
От този януари увеличихме трудовите им възнаграждения с по 20 лв. на човек, а от 1 юни – трябва да вдигнем прага с още 20 лева. За това ще са необходими допълнително около 200 000 лева.
- Колко хора работят в системата на ССА?
- В момента на щат работят 2340 служители. От тях учените наброяват 600. Останалите са специалисти с висше и средно образование, както и помощен персонал.
- Има много млади хора, за които науката е привлекателно поприще. С каква заплата започва с системата един млад учен?
- Младите учени започват с около 400 лева заплата, а за главните асистенти тя е около 450 лева, което е много близо до минималното трудово възнаграждение. Това е един от основните проблеми, поради който трудно набираме млади кадри. За да получават една сравнително добра заплата, те трябва да работят поне 15 години, през който период да се развиват, да защитят дисертации  и да се хабилитират.
- Видно е, че бюджетът на ССА е крайно недостатъчен за обезпечаване на научните дейности в институцията. Какви варианти обмисляте?
- Разчитаме на възможностите, които дава новият европейски програмен период до 2020 г. Откриват се нови перспективи за разработване на проекти и по Програмата за развитие на селските райони, и по Програмата за интелигентен растеж.
- Да, но авансовите плащания по проектите на ССА постъпват чрез СЕБРА в първостепенния бюджетен разпоредител, в лицето на земеделското министерство и не стигат до Академията. Така не можете да изпълните съответните ангажименти. От 2012 г. се точат промените в закона за ССА, които все не успяват да минат в пленарна зала.
- Така е, когато говорим за външните проекти. За разработване на вътрешни проекти в системата на ССА обаче, няма отпуснат нито един лев. В бюджета имаме пари само за издръжка и за фонд „Работна заплата“. Средства за наука няма.
Ако не постигнем законово финансова независимост, колапсът в аграрната наука ще продължи. Имаме определен бюджет, който се формира от два стълба – държавна субсидия и собствени приходи. За миналата година от нас се искаше да осигурим собствени приходи в размер на 10 млн. лева, ние направихме 15 млн. лева.
В последния вариант на проекта за изменение и допълнение на Закона за ССА, който разработихме, искаме да ни се даде автономен бюджет, подобно на тези, с които разполагат ВУЗ-овете и БАН.
Промяната в Закона за ССА ще бъде съпътствана с едно изменение в Закона за публичните финанси. Там са изброени институциите, които имат право да разполагат с автономен бюджет. Имаме уверения, че това ще стане факт и ще ни бъде разрешено да ползваме средствата, които постъпват от собствената ни дейност. Законът за ССА е включен в законодателната програма на Министерски съвет за месец май. Формирали сме Работна група с участие на хора от ССА, МЗХ и университетите с аграрна насоченост, която да изготви и предложи актуализиран проект на ЗИД на ЗССА.
- Вие сте съавтор на няколко сорта тютюн. Тютюнът бележи Вашето професионално и научно развитие. Как виждате сектора в обозримо бъдеще? Особено в светлината на политиката на ЕС за спиране на европейските субсидии от тази година, които българските производители не получават. Те разчитат на националните доплащания, на които имат право до 2020 година?
- Бях в Москва на Шестата сесия на страните по Рамковата конвенция за контрол на тютюна. Участвах и на 33-я конгрес на Европейската организация на тютюнопроизводителите УНИТАБ, която се проведе в Перуджа, Италия. Там стана ясно, че трябва да има диференциран подход при решаване на проблема с тютюнопроизводството.
- Какво ще рече това?
- Преди време имаше императивно намерение да се работи за диверсификация в сектора, т.е. за неговото закриване.
Тютюнопроизводителите пък трябваше да се пренасочат към други производства и сектори, на принципа „Няма тютюн, няма проблеми“.
Вече успяхме да докажем, че за тютюна има бъдеще, защото има държави и региони, сред които и България, в които не е възможно да се намери негова алтернатива. Ако секторът бъде унищожен, последиците ще бъдат много тежки – и за икономиката, и за демографията, и за социалната политика на засегнатите страни.
Стана ясно, че няма пречки производството на тютюн да продължи. Още повече, че тютюнът е легална стока, за която има пазари. Световната индустрия има нужда от около 500 000 тона ориенталски тютюн годишно, а на Балканския полуостров, където основно се отглежда културата, се осигуряват до 200 000 – 240 000 тона.
- Къде стои Китай в тютюнопроизводството?
- Китай вече осигурява годишно производство от около 20 000 тона т. нар. „ориенталски тютюн“, който е специфичен техен сорт и няма нищо общо с ориенталските тютюни. Между ССА и частна организация беше създадено съвместно дружество. Тези хора скоро бяха в Тайланд и Китай. След завръщането им стана ясно, че Китай проявява интерес към нашите сортове ориенталски тютюн и към нашите технологии за тяхното отглеждане. Интересуват се и от наши специалисти, които да им предадат своя опит. Отделно, искат да купуват около 10 000 т. годишно от едролистния сорт „Виржиния“, като суровина. По мое мнение в България едролистните тютюни нямат бъдеще. Те лесно могат да бъдат заменени с други култури, тъй като се отглеждат на равнинни, поливни площи, на които могат да се отглеждат и други доходоносни култури. Тютюнопроизводството в България трябва да продължи, защото ние имаме и условията, и традициите и хората, а тютюнът продължава да е със съществен принос за икономиката ни. С колеги от университета в Хохенхайм - Германия, разработваме общ проект, финансиран със средства на ЕС. В рамките на инициативата ще проведем изследване в планинските и полупланинските райони в Родопите. С него ще докажем, че у нас алтернативата на ориенталския тютюн е самият ориенталски тютюн и ще дадем възможност на производителите спокойно да упражняват дейността си.
Интервю на Маргарита Кожухарова

Прочетена 1137 пъти
Оценете
(1 глас)

1 Response Found

  • Връзка на коментара
    Валентина Петкова Петък, 06 Февруари 2015 09:40

    Много хубав материал! Проф. Бозуков оправдава надеждата ми, че има добро бъдеще за аграрната наука. Точно така трябва да се действа – проблемите да се поставят и дискутират на всички възможни нива и форуми. Нашето общество трябва да знае, че Селскостопанска академия дава много за родното селско стопанство и има огромен потенциал, който би се реализирал при една национално отговорна политика. Затова апелирам към още по-голяма настойчивост и дори агресия към отговорните институции за решаване на нашите проблеми. Ние сме с теб, проф. Бозуков!

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта