Министерският съвет предлага промени в Закона за опазване на околната среда, които целят облекчаване на административната тежест за бизнеса. С промените се урежда възможност за обединена процедура при инвестиционни предложения, които подлежат едновременно на три процедури – задължителна ОВОС, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност. Възложителите ще имат възможност да избират дали трите процедури да вървят заедно или поотделно.

В общата процедура се събират и оценяват изискванията по трите процедури само в рамките на ОВОС. Това води до намаляване на общата продължителност два или три пъти. Общата процедура спестява разходи на инвеститорите. Намалява се и броят на изискваните документи, тъй като ще се събират по служебен път, както и срокът за издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни. Същевременно при обединена процедура се гарантира, че са изпълнени изискванията за опазване на околната среда и човешкото здраве и при следващите етапи на разрешаване и експлоатация.

Намалява се също и срокът за определяне на приложимата процедура при планирани промени в работата на инсталации с издадено комплексно разрешително. Постига се облекчаване на бизнеса и насърчаване прилагането на доброволни ангажименти по опазване на околната среда чрез схемата EMAS и схемата на ЕС за екомаркировка.

Законопроектът оптимизира процеса по обществен достъп до информацията за инвестиционните предложения. Предвижда се компетентният орган да обявява предложенията на интернет страницата си и да уведомява писмено кмета на съответната община, район или кметство, който обявява инвестиционното предложение на интернет страницата си или на друго обществено място.

Във връзка с предложените промени в ЗООС, се правят и изменения в Закона за биологичното разнообразие, Закона за управление на отпадъците, Закона за водите, Закона за чистотата на атмосферния въздух и в други нормативни актове.

Публикувана в Бизнес

Правителството се запозна с доклад за резултатите от заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, проведено на 16 април в Люксембург. На него министрите обсъдиха представеното от Европейската комисия предложение за директива относно нелоялните търговски практики във веригата за доставка на храни. Целта на предложението е да създаде минимална регулация на европейско ниво, а държавите членки да имат свобода да приемат по-строги мерки на национално ниво. Държавите членки се обединиха около необходимостта от приемане на директивата в рамките на настоящия законодателен мандат на Европейския парламент.

Също така Комисията представи информация за постигнатия напредък по изпълнението на заключенията на Съвета от юни 2016 г. относно загубата и разхищението на храни. По време на дебата министрите потвърдиха своята ангажираност за намаляване наполовина на разхищението на храните до 2030 г.

Публикувана в Бизнес

Правителството прие отчет към 31.12.2017 г. за изпълнението на Третия план за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса с 30 на сто от избрано законодателство за периода 2015-2017 г., както и на неизпълнените мерки от Първия и Втория план.

Третият план за действие съдържа 130 мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса, реализирането на които води до нейното намаляване със 144,5 млн. лева годишно. В периода 1 юли – 31 декември 2017 г. са изпълнени 18 мерки от компетентността на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на икономиката. В резултат на това административната тежест за бизнеса е намаляла със 156,4 хил. лева годишно.

Сред най-важните изпълнени мерки през отчетния период са отпадане на задължения по Закона за техническите изисквания към продуктите и в наредбите по чл. 7 от него за представяне на удостоверения за наличие или липса на данъчни задължения, както и задължения за осигурителни вноски. Справките за тези обстоятелства се извършват по служебен път. В допълнение ДАМТН предоставя възможност за подаване на информация по електронен и мрежов път по отношение на съответните информационни задължения.

От началото на изпълнението на Третия план през май 2015 г. до края на декември 2017 г. са изпълнени общо 97 мерки. В резултат на това административната тежест за бизнеса е намаляла със 124,6 млн. лева годишно или с 26% от планираното намаление с 30 на сто.

През отчетния период са изпълнени 43 от забавените мерки от Втория план за действие с отговорна институция Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която е разработила портал за предоставяне на информация и електронни услуги. Очаква се порталът да бъде достъпен за използване от потребители до края на юли 2018 г.

По отношение на останалите неизпълнени мерки от трите плана за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса е приет нов срок за изпълнение – до 31 декември 2018 г.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С тях се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2016/801, която регламентира условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в България с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, ученически обмен или образователни проекти. Уреждат се и процедурите за случаите, когато сезонният работник продължава да работи при същия или друг работодател след изтичане на срока на регистрацията на краткосрочната му сезонна заетост.

С новите текстове се осъвременяват и уреждат процедурите за заетост на територията на България без разрешение за работа на научните работници и на стажантите от трети държави, както и на лицата от български произход. Включва се и процедура за достъп до българския пазар на труда за чужденци, жертви на трафик на хора. Допълнително се регламентира предвидената в закона ускорена процедура за предоставяне на решение за достъп до пазара на труда за сезонен работник-гражданин на трета държава, който поне веднъж е работил в България като такъв през последните 5 години. 

Публикувана в Новини на часа

Промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите предвиждат отпадането на два документа, изисквани до този момент от инвеститорите, които кандидатстват за издаване на сертификат за клас инвестиция или приоритетен инвестиционен проект. Това са удостоверението за липса на парични задължения към община и свидетелството за съдимост. Те ще бъдат събирани по служебен път от Българската агенция за инвестиции и Министерството на икономиката. Мярката е поредната от плана на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.

Втората част от промените в Правилника го привеждат в съответствие с влезлите в сила през 2017 г. изменения в Общия регламент за групово освобождаване. Съгласно тях от инвеститора, който кандидатства за регионална инвестиционна помощ, ще се изисква да потвърди, че през последните две години не е извършвал преместване на предприятието, в което предстои да бъде осъществена първоначалната инвестиция, и да се ангажира да не прави такова преместване за период до две години след приключването на инвестицията. Ще се прецизират също редът и условията за прилагане на финансовите мерки за изграждане на елементи на довеждаща техническа инфраструктура, за частично възстановяване на извършените разходи за осигуровки и за обучение.

Измененията ще позволят да бъде продължено ефективното привличане и насърчаване на изпълнението на съществуващи и бъдещи значими за икономиката ни инвестиционни проекти с издаден сертификат по реда на ЗНИ на територията на страната.

Публикувана в Новини на часа

Правителството прие решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, необходими за изграждането на обхода на с. Асеновец, който е част от пътя Велико Търново - Гурково. Терените се намират в землището на новозагорското село.

Финансирането на отчуждителната процедура се осигурява от Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението на Министерския съвет може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица.

Министерският съвет даде съгласието си чрез търг с тайно наддаване да бъдат продадени неоперативни активи, собственост на две държавни дружества. „Български пощи“ ЕАД ще продаде обекти в Стара Загора с обща площ 159 кв. м, а „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД – два етажа от административна сграда на ул. „Алея Топола” №6 в Русе.

Продажбата на имотите с отпаднала необходимост за дружествата е продължение на политиката за понижаване на разходите и увеличаване на приходите им, а постъпленията ще се използват за развитие на дейността им.

Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри промени в Устройствения правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Чрез тях се обезпечава ресурсно изпълнението на функциите на агенцията по Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и Закона за геодезията и картографията. Целта е да се повиши ефективността на административното обслужване на гражданите и бизнеса.

В резултат на непрекъснатия процес по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизираната територия чрез преобразуване на картата на възстановената собственост и създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри за урбанизираната територия бързо нараства и покритието на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри. Вследствие на това се увеличават териториите, за които се предоставят кадастрални данни от АГКК и от службите по геодезия, картография и кадастър. Това води и до нарастване на потребителите на услуги. Наличието на повече служители в СГКК ще създаде възможност увеличеният обем от услуги да се изпълнява по начин, който не влияе върху качеството и бързината на административното обслужване на физическите и юридически лица.

За да се отговори на нарасналите потребности, числеността на АГКК се увеличава с 20 щатни бройки и става 417. Увеличението е за сметка на числеността на Дирекцията за национален и строителен контрол.

Дирекция „Административно-правно обслужване“ и дирекция „Финансово-стопанско управление“ от общата администрация на агенцията се сливат. В специализираната администрация се обединяват и дирекциите „Кадастрална и специализирани карти“ и „Геодезия и картография“, а дирекция „Информационни системи“ променя наименованието си на „Информационни технологии и пространствени данни“, като й се възлагат и допълнителни функции.

Публикувана в Новини на часа

Министерският съвет одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ и предлага на Народното събрание да го приеме. С него се създава възможност за издаване на удостоверение за субектите, вписани в регистъра, въз основа на електронно заявяване, както и за предаването му на заявителя по електронен път. Това ще улесни гражданите, защото няма да им се налага да чакат на гише за издаване на удостоверенията, каквато е практиката сега.

Създават се и необходимите нормативни предпоставки за изпълнение на решението на правителството за премахване изискването за представяне на хартиен носител от гражданите и бизнеса на удостоверението за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства. Документът ще се изисква служебно по електронен път.

С предлаганите промени в Закона се осигурява също така възможност за регистрация в Централния регистър на особените залози на чуждестранните физически и юридически лица, които са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози.

Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджетите на министерства и трансфери към общини в общ размер на 20 784 639 лв. Средствата са предвидени в централния бюджет за финансиране на разходи, свързани с дейности по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Тяхното разпределение е одобрено на заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, проведено през март т. г.

Част от средствата се предоставят на областните управители на Добрич, Монтана и Смолян за почистване на речни корита. Предвидените за общините средства са за изграждане на диги, възстановяване на обществени сгради, пътни настилки, подпорни стени, укрепване на мостове и др.

Публикувана в Новини на часа

Средносрочната бюджетна прогноза на правителството за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година. Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година. С документа се залагат средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, като се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“. Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, актуални към месец март 2018 година.

Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане на близка до балансирана позиция на бюджетното салдо в средносрочен хоризонт. В бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. целта за салдото по КФП за 2019 г. и 2020 г. се запазва съответно на дефицит в размер на 0,5% от БВП и на балансирано бюджетно салдо в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. За 2021 г. е планирано поддържане на балансиран бюджет.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Важна роля за постигане на целите на данъчната политика и за увеличаване на приходите от данъци, осигурителни вноски и такси има повишаването на ефективността при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,9% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което се дължи основно на прогнозните приходи от фондовете на ЕС.

Предвижда се чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж общите разходи по КФП в средносрочен план да намалеят от 37,4% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6-0,7 пр. п. от БВП.

Политиката в сферата на образованието продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството. Осигурени са средства и за изпълнение на политиките по Закона за предучилищното и училищното образование, включително за обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие на децата и учениците и финансиране на обучението на учениците в частните училища.

По отношение на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т. ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС. Спазено е изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.

През 2019 г. се предвижда въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. Изграждането и внедряването на смесена система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа като по-справедлив модел има за цел да намали значително риска от системното недофинансиране в областта на поддържане на пътната инфраструктура.

Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за периода 2019-2021 г. политиката на правителството е насочена към осигуряване на финансов ресурс и за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти: АМ Хемус, АМ Калотина, АМ Русе – Велико Търново, път E79 „Видин – Ботевград“, АМ Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22,7 млрд. лв. към края на 2021 г. или 18,2% от прогнозното ниво на БВП.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 21

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта