По данни на Националната конфедерация на производителите на селскостопанска продукция в Италия, реколтата в страната ще бъде най-голямата в света.
Отбелязва се, че въпреки незначителното влошаване на метеорологичните условия през втората половина на октомври, производството ще бъде повече от 50 милиона хектолитра, което надвишава съответно френските и испанските цифри от 46 и 47 милиона хектолитра.
Конфедерацията също така отбеляза, че предимството на сегашната реколта е не само в количеството, но и в качеството: повече от 70% от културата може да се използва за производство на висококачествени вина, за производството на трапезни вина се използват около 30% от културата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Осигуряване на растенията с най-важните за тях хранителни елементи е основа за бъдеща добра реколта

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че минералните торове могат да осигурят половината от нарастване на добива от културите. Спецификата на тяхното използване (по-специално макро- и микроелементите) е един от ключовите въпроси на съвременното растениевъдство. Ефективното регулиране на храненето с макро- и микроелементи на зимната маслодайна рапица и пшеницата в различните фази през вегетационния сезон се основава на разбирането на действителните физиологични и биохимични процеси, протичащи на ниво клетки, тъкани, органи и целия растителен организъм. Корекцията на обмена на хранителни вещества в растението и в почвената среда дава възможност за постигане на максимални добиви при най-ниски разходи и най-малкото вредно въздействие върху околната среда.

Периодът на зимния покой е времето, когато при зимните култури протича затихването на всички важни функции и процеси на жизнена дейност. В зависимост от продължителността и характера на зимата след възобновяване на вегетацията напролет растенията могат да се намират в различно състояние. До голяма степен това състояние зависи от грижите, които са положени за съответната култура още в началото - през есента. След поникването културите трябва да имат достъп до най-важните за тях хранителни вещества. Най-лесният начин да им бъдат осигурени е чрез листно подхранване.

Есенното листно подхранване става все по-разпространен и популярен начин за успешно презимуване на растенията, особено за зимната маслодайна рапица. Все повече фермери се убеждават в положителния ефект от използването на листни торове, съдържащи бор, фосфор и калий при тази култура. От година на година се наблюдава нарастване на интереса към есенното подхранване и на зърнените култури. За да се облекчи „пролетният старт“, още през есента растенията трябва да са осигурени с необходимите им хранителни вещества.

Есенно подхранване на зърнено-житните култури

Зимните зърнено-житни култури залагат бъдещата си реколта още през есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимата в оптимална фаза, което има решаващо значение за бъдещата реколта. Колкото по-рано растенията формират стъбла, толкова по-голям е шансът за формиране на силен флагов лист и добър клас.

Съществено значение за житните култури по време на есенната вегетация имат фосфорът и калият, а също така манганът и молибденът. Фосфорът влияе върху скоростта на растеж на кореновата система, благодарение на което растенията по-добре се снабдяват с вода и хранителни вещества от почвата. Това им позволява напролет бързо възобновяване на вегетацията и по-добър растеж. Подхранването с фосфор влияе още на формирането на класа, което води до увеличаване на добива от зърно. Калият влияе на водния обмен на растенията, презимуването им, а заедно с фосфора регулират обмена на захари и протеини. Калият заедно с фосфора, сярата и мангана влияят съществено на ефективността на усвояването на азота от растенията. Подхранването с манган играе огромна роля в повишаване устойчивостта срещу гъбни болести, особено в условия на продължителна топла есен, каквато е настоящата, а също така стимулира растежа на кореновата система. Този микроелемент участва и в процесите на фотосинтезата и изграждането на биомаса. Молибденът участва в синтеза на съединенията, отговарящи за увеличаване устойчивостта на растенията към ниски температури.

Есенно подхранване на рапицата

При отглеждане на зимна маслодайна рапица много важен, влияещ на зимуването,елемент е срокът на сеитба – той трябва да е достатъчно ранен (в зависимост от региона), за да създаде на растенията условия за непрекъсната 9-10-седмична вегетация. Благодарение на такъв подход рапицата може да се „отправи“ в период на зимен покой с оптимално количество листа (8 – 10), удебелена коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне 40 – 50 см в дълбочина на профила на почвата). Трябва да се отбележи, че в този период (започвайки от фаза 5-а – 6-а двойка листа) рапицата започва да образува зачатъци на странични разклонения и (от фаза 8-а двойка листа) да формира съцветия, т. е. още есента се залага основата на бъдещата реколта, което изисква леснодостъпно подхранване.

В периода на есенната вегетация на рапицата трябва да се избягва прекомерното внасяне на азот, което в съчетание с много гъсти посеви става причина за прекалено високо изнасяне на растежният връх над почвената повърхност. Това води към измръзване на културата в периода на зимния покой, особено в безснежни зими, придружени със силни ветрове. Освен това извънмерното внасяне на азот води до увеличение съдържанието на вода в рапичните растения, в резултат на което се наблюдава намаляване на студоустойчивостта и устойчивостта към болести.

За да може в есенния период рапицата да достигне до необходимата фаза за успешно презимуване, е необходимо растението да бъде осигурено с лесен достъп до фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите – преди всичко с бор. Подаването на тези хранителни елементи по листен път е много важно за културата, тъй като през пролетта тя няма да има време и възможност да навакса и да постигне такъв добивен потенциал, какъвто ще имат растенията, които са били добре подхранени през есента.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Американският стартъп ExpresSeed разработи устройство, което за броени минути извършива генетично изследване на семената на селскостопанските култури..
Устройството има програмирани генетични маркери.
Генетичният материал от семената се нанася на карта и се вкарва в устройството. След 10 минути той дава резултат за потенциала на конкретната култура. Цялата събрана информация автоматично се изтегля на платформата за анализ на данни и се предава на сървъра.
Според учените, тази новост ще позволи да се прогнозират добивите на културите. За целта трябва зърното да се тества на устройството и да резултатите от генетичното тестване да се сравнят с предходните сезони, почвата и други общодостъпни данни.
За сега устройството все още се тества, но според учените много скоро ще бъде възможно да се използва пълноценно в стопанствата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Учени от Холандия са стигнали до интересно заключение: използването на червено осветление ще помогне за увеличаване на добивите от зеленчуци в оранжериите.
Изследването на идеалното осветление за растенията, отглеждани в оранжерии е отнело на учените повече от тридесет години. През това време професорът по градинарство и физиология на растенията Лео Марселис, работи по този въпрос, като разглежда различни фактори. Той акцентира върху изучаването на вертикалните оранжерии, при които слънчевата светлина не се използва при отглеждането на културите.
Ученият установил, че в такива оранжерии все по често се използва енергийно ефективно LED осветление, вместо натриеви лампи с високо налягане. Доказва и факта, че растежът и развитието на растенията се стимулират от цветното осветление, благодарение на което може да се получи максимален добив от зеленчуците с минимални разходи на енергия.
След това откритие учените трябва да решат цвета на светлината. По време на експеримента те отглеждали домати под действие на светлочервено, синьо и зелено осветление. След известно време от растенията се събират отделно листа и стъбла, преброяват се и се претеглят.
Използвайки информацията, Лео Марселис е стигнал до заключението, че най-ефективна за растенията е червената светлина с леко добавяне на синя. Такова осветление се използва главно в оранжериите в Холандия - 90% червено и 10% синьо.
Учените смятат, че използването на дълга червена светлина ще доведе до увеличаване на производството с 5%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Внедряването на технологии за самовъзстановяването на почвата е все по-наложително

Агр. Петър Кръстев

Както никога досега необходимостта от определяне на процесите, методите и политиката, осигуряващи устойчиво управление на почвените ресурси, ескалира. Целта е минимизиране на рисковете, свързани с деградацията на толкова крехкия, ограничен и изчерпаем ресурс, каквато е почвата.

Накъде отиваме

Преди десет хиляди години населението на планетата е било 1 млн. човека, към 1800 година то се е увеличило почти до 1 млрд. Очаква се към края на XXI век на Земята да има 10 млрд. човека. Населението ще се увеличи с 3,3 млрд. (от 6,7 млрд. през 2008 година до 10 млрд. през 2100 година). С най-бързи темпове се увеличава населението в развиващите се страни, където почвените ресурси са ограничени и вече се намират в съвсем плачевно състояние.

Резкият скок в производителността на селското стопанство от 1960-а до 2000-ата година, възникнал в резултат на внедряването на технологиите на зелената революция, се осъществяваше чрез отглеждане на културите с допълнителни ресурси за напояване и с внасянето на големи количества химикали. Това създаде лъжливо чувство за безопасност и удовлетвореност у човечеството. Като следствие, финансирането за изследвания и разработки в областта на селското стопанство намаляха. Необходимостта от постоянното нарастване на продуктивността за сметка на обработваните земи и напояването посредством увеличаване ефективността на използваните ресурси не беше синхронизирана с паралелно намаляване на загубите в резултат на ерозия, измиване или излитане на хранителните елементи. Тези процеси бяха подценени поради резкия скок на цените на продоволственото зърно (пшеница, ориз и царевица) в началото на 2008 година. Количеството хора, живеещи в условия на продоволствена нестабилност (854 млн. по данни на FAO през 2006 г.), се е увеличило почти със 100 млн. души поради повишаване на цените на основните продоволствени стоки. Проблемът с глобалната продоволствена нестабилност може да се адълбочи още повече на фона на глобалното затопляне. Прогнозираното увеличение на температурата и намаляване нивото на ефективните дъждове в полусухите региони може да се окаже пагубно за производството на основното продоволствено зърно – царевица, ориз и пшеница. Примери за „преломни елементи“ в тези важни биоми са Индийският летен мусон и мусонът Сахел. Това пагубно влияние от промените в климата върху селскостопанската продуктивност може би е предизвикано от няколко комплексни, взаимодействащи помежду си фактори. Въпреки положителния резултат от торенето, което се осъществява от СО2, нетната продуктивност може да намалее поради увеличаване нивото на дишане, предизвикано от стреса от сушата и дефицита на хранителни вещества. Глобалната енергийна криза също така превръща селскостопанските земи в плантации за отглеждане на суровини за биогорива, често с увеличаване емисиите на СО2 и N2O. Конкуренцията с биогоривните плантации за земя водят до разчистване на нови земи в тропическите гори, често с голям въглероден дълг.

Въпреки продължаващия дебат за силата и остротата на глобалното затопляне, проблемът с деградацията на почвата и опустиняването се засилва поради растящото търсене на ограничените почвени ресурси за удовлетворяване потребностите на растящото население на света в производството на храна, фуражи и горива. Затова е важно да се определят свойствата, процесите и методите, влияещи на устойчивото управление посредством внедряването на механизми за възстановяване на почвата, оставащи ниски емисии въглерод в атмосферата и пестящи водата. Процесите на деградация и възстановяване на почвата са подчинени на закони, които са формулирани от американския специалист Ратан Лал от Центъра за управление и секвестрация на въглерода към Държавния университет на щата Охайо в Кълъмбъс, САЩ.

Публикувана в Растениевъдство

Високата продуктивност на хибридите от 1270 кг/дка до 1664 кг/дка е резултат от уникалната селекция на компанията

Агр. Петър Кръстев

В края на септември в землището на с. Равно поле, Софийско, се състоя демонстрационна жътва на опитните парцели с царевица от Portfolio Farm на Пионер Семена България, с които ви запознахме подробно от нашето гостуване на Открития ден през юли. Тогава обещахме да ви информираме и за крайните резултати от получените добиви при прибиране на културите. Затова с удоволствие приехме поканата да присъстваме на демонстрационната жътва на царевицата.

Организаторите на събитието – Снежана Проданова, промотър на Пионер Семена България за Софийска област, и представителят на фирмата домакин Агротератерм – Веско Николов, извършиха жътвата на царевичните хибриди пред много фермери от региона, представители на партниращите в демонстрационното поле фирми, експерти, специалисти, търговци.

Ожънати бяха царевични хибриди в три групи:

. три хибрида, засети с различна гъстота от 5500, 6800 и 9000 броя семена на декар;

. хибриди с различна зрелост по ФАО отOptimum®AQUAmax® продуктовата линия на Пионер;

. конвенционални хибриди на Пионер от най-ранната до най-късната група по ФАО.

Резултатите от първата група – различна гъстота на сеитба, показаха, че и при трите участващи в схемата хибрида най-високи добиви бяха получени от най-високата сеитбена норма от 9000 бройки растения на декар. Добивът на зърно беше от 1223 до 1664 кг/дка, при приравнена към стандартна влага 14%. Влагата на зърното беше от 11,3 – 16,7%.

Резултатите от втората група – Optimum®AQUAmax® хибридите, от 260 – 480 по ФАО, дадоха добиви от 1304 до 1570 кг/дка, при влага около и под стандартната от 14%.

Доста показателни бяха и резултатите от последната група хибриди – конвенционалните, участващи в опитните парцели. Логично най-ранният хибрид Р8409, 240 по ФАО, беше с добив от 1270 кг/дка, а най-късният – Р0164, 460 по ФАО, показа най-висок добив от 1664 кг/дка. Влагата при тези хибриди се движеше от 12,4% при най-ранния до 16,7% при най-късния хибрид.

По-рано през септември, на същия демонстрационен опит в Равно поле са прибрани и слънчогледовите хибриди на Пионер. Резултатите са следните:

. хибридите от групата на ExpressSunTMтолерантни са показали добиви от 292 до 413 кг/дка, получен от високоолеиновия Р64HE118.

. конвенционалните хибриди са показали добиви от 331 до 356 кг/дка, като най-висок е бил добивът от Р64LL129.

. Clearfield®толерантните хибриди са дали добиви от 295 до 382 кг/дка. По-високият добив е получен от хибрида Р64LC108.

Добивите при всички слънчогледови хибриди са измерени с влага на прибиране от 5%, при стандартна влага за културата 10%, като тук са резултатите приравнени към стандартната влага.

Както при слънчогледовите хибриди от всички технологични линии и групи по зрелост, така и при царевиците получените резултати са изключително добри. Всички присъстващи на демонстрационната жътва за пореден път се увериха във високата производителност на предлаганите семена от Пионер, дължаща се на изключително прецизната селекция на компанията, в която е използван специално подбран генетичен материал. Повече от сигурно е, че за следващия сезон по-голямата част от земеделските производители в България отново ще заложат на изпитаните и гарантиращи им сигурност и успех семена от бранда Пионер.

Публикувана в Растениевъдство

В края на миналата седмица в землището на с. Равно поле, Софийско, се състоя демонстрационна жътва на опитните парцели с царевица от PORTFOLIO FARM 2018 на Пионер Семена България.

Организаторите на събитието – Снежана Проданова, промоутър на Пионер Семена България за Софийска област и представителят на фирмата-домакин АГРОТЕРАТЕРМ - Веско Николов, извършиха жътвата на царевичните хибриди в присъствието на много фермери от региона, представители на партниращите в демонстрационното поле фирми, както и много специалисти.

Ожънати бяха царевични хибриди в три групи:

. три хибрида, засети с различна гъстота от 5500, 6800 и 9000 броя семена на декар;

. хибриди с различна ранозрелост по ФАО от продуктовата линия AQUAmax на Пионер;

. конвенционални хибриди на Пионер от най-ранната до най-късната група по ФАО.

Резултатите от първата група – различна гъстота на сеитба, показаха, че и при трите участващи в схемата хибриди, най-високи добиви бяха получени от най-високата сеитбена норма от 9000 бройки растения на декар. Добивът на зърно беше от 1453 до 1645 кг/дка, при неприравнена към стандартната влага. Влагата на зърното беше от 13,9-16,4%.

Резултатите от втората група - AQUAmax, от 260-480 по ФАО, дадоха добиви от 1263 до 1593 кг/дка, при влага около и под стандартната от 14%.

Доста показателни бяха и резултатите от последната група хибриди - конвенционалните, участващи в опитните парцели. Логично най-ранният хибрид Р8409, 240 по ФАО, беше с най-нисък добив от 1201 кг/дка, а най-късният – Р0164, 460 по ФАО, показа най-висок добив от 1717 кг/дка. Влагата при тези хибриди се движеше от 12,4% при най-ранния до 16,7 при най-късния хибрид.

По-рано през септември, на същия демонстрационен опит в Равно поле са прибрани и слънчогледовите хибриди на Пионер. Резултатите, които те са показали са следните:

. хибридите от групата на ExpressSun толерантните, са показали добиви от 274 до 388 кг/дка;

. конвенционалните хибриди са показали добиви от 316 до 338 кг/дка;

. Clearfield толерантните хибриди са показали добиви от 277 до 358 кг/дка.

Добивите при всички слънчогледови хибриди са измерени с влага на прибиране от 5%, при стандартна влага за културата 10%.

Повече подробности за събитието четете в следващия брой на „Гласът на фермера“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В случай на пълен отказ от употреба на глифозат и прилагане на безорно земеделие, фермерите трябва да внимават да не допуснат някои грешки при сеитбата на пшеницата, които да доведат до по-слаби добиви, пише topagrar.com. Съвместно с Германското общество за консервативна почвообработка,  фермери са разработили стратегии за действие в случай на пълен отказ от употреба на глифозата. Освен това, те препоръчват за оптимална обработка на стърнищата растителните остатъци да се нарязват с дължина от максимум 5 см и да се разпределят равномерно по повърхността на полето. На земеделските производители се препоръчва да внимават, ако има остатъци от растения след прибиране на реколтата, то те да бъдат смесени хубаво с почвата след като изгният. Така без използване на плуг ще се отстранят следите от слама, която е основен преносител на болести. Михаел Покрифке от „seed2soil“  посочи, че основните проблеми са свързани с решението на фермерите за мулчиране на почвата. Според експертите, все още не е ясно с колко ще се повишат разходите на фермерите при пълен отказ от употребата на глифозат. Това предстои да се установи до края на гратисния период за използване на хербицида. За фермерите това ще означава, че за обработката на почвата ще продължат да разчитат на оранта.

Публикувана в Растениевъдство

Американско изследване потвърждава важността от редуването на културите

Както е известно, много агрономи препоръчват спазването на сеитбооборота. Например редуването на царевица със соя и/или пшеница.

Първото и очевидно най-важното за земеделците предимство на такъв сеитбооборот е възможността да прекъснат цикъла на размножаване на болестите и неприятелите, характерни за монокултурата.

Вторият важен фактор е съхраняване на екологията. Ученият от Университета Илинойс Хевън Банк е намерил допълнителни доказателства, че сеитбооборотът намалява емисиите на парникови газове в сравнение с непрекъснатото отглеждане на царевица например.

„Мисля, че съвременните земеделски производители трябва да направят избор в посока на сеитбооборота отчасти поради опасения, свързани с околната среда, а също и затова, че ротацията на културите може да доведе до значително увеличение на добивите“, казва Хевън Банк, който е провел уникални по рода си проучвания.

Американският учен е проучвал и съпоставял показателите на емисиите парникови газове на полета, където непрекъснато са отглеждани царевица или соя, с полета със сеитбооборот (царевица-соя или пшеница-царевица-соя) на обработваеми площи и на площи, където културите са отглеждани по технологията No-till в продължение на 20 години.

Сравнението на сеитбооборота царевица-соя с този на постоянно отглеждане само на царевица е показало средна доходност на добива, по-висок с 20%, и намаление на емисиите на азотния окис примерно с 35%. Азотният окис представлява парников газ с изключително силен ефект върху глобалното затопляне. Това е страничен продукт от процеса на денитрификация, по време на който бактериите в почвения слой превръщат нитритите в инертен газообразен азот.

Не е изненадващо, че емисиите на азотен оксид са свързани с времето на внасяне на азотните торове. „Нивата на азотен оксид в нивите само с царевица бяха постоянно високи в началото на сезона и намаляваха към края му. Земеделските производители обикновено използват торове през пролетта, така че резултатите при царевицата бяха напълно очаквани“, казва Банк. В същото време, в случай на сеитбооборот царевица-соя, ротацията увеличава добива на соя с около 7%“.

Според Хевън Банк начинът на обработка на почвата не влияе по никакъв начин на емисиите на парникови газове, но практикуването на технологията No-till е дала допълнително около 38 кг/дка зърно царевица.

Включването на пшеницата в сеитбооборота на царевицата и соята е увеличило добива от царевица с 25 кг/дка и добива на соя с 15 кг/дка. Въпреки че отглеждането на пшеница не е така изгодно, както на царевица или на соя, сеитбооборотът с нея нарушава цикъла на плевелите, което е особено важно при появата на видове плевелни растения, устойчиви на хербициди.

Публикувана в Растениевъдство
Пред приключване е жътвата на пшеница в Добричка област, прибрано е зърното от 1 199 471 декара или 98.16 процента от засетите площи, съобщиха от областна дирекция „Земеделие“.
Комбайните продължават да жънат само в две общини – Балчик и Тервел. В Областта са произведени 648 939 тона зърно.

Средният добив е 541 кг/ дка и е по-нисък от миналата година, когато стопаните са прибирали по 598 кг/ дка. Най-високи са добивите в община Каварна – 585 кг/ дка, а най-ниски в Крушари – 450 кг/ дка.

Към края си е и жътвата на лаваднула в областта – прибрана е реколтата от 38 703 от общо 39 640 дка, засадени с тази култура. Средният добив е 525 кг/ дка, произведени са 20 326 тона лавандула. 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 12

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта