Най-често заболяванията, причинени от вътрешни паразити, протичат безсимптомно

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Затоплянето на времето и повишената влажност благоприятстват за по-широко разпространение на пасищните паразити. Всички ливади в страната са осеяни с яйца и ларви на десетки паразити. Това поставя въпроса за спазване на необходимата профилактика, за да се предпазят животните от масово опаразитяване. Тези невидими „нашественици“ са много агресивни и нанасят огромни щети на стопаните.

Климатичните и географски условия у нас позволяват през по-голямата част от годината животните (предимно преживните) да са на паша. В това няма нищо лошо и необичайно. Напротив, използването на евтиния тревен фураж отговаря напълно не само на физиологичните потребности на животните, но прави отглеждането на стоката по-рентабилно, а продукцията по-висококачествена.

Когато са на паша обаче, животните са изложени на

непрекъснат риск от заразяване с опасни вътрешни паразити

– метил, парамфистоми (червеи) в търбуха, белодробен влас, чревен влас и др., а така също и от нападения на кръвосмучещи кърлежи, бълхи, комари, зли мухи и др. Зародишите на първата група (вътрешните) паразити яйца и ларви, се развиват и се запазват във външната среда на местата с постоянна влага – край разливащи се реки, водоеми, вади, мочурища, водопои и др.

Подходящи условия за ларвите на белодробния и на чревния влас има в землищата на всички селища, поради което тези паразити са повсеместно разпространени в цялата страна. Заразяват се предимно преживните животни.

Яйцата на червеите в търбуха предпочитат блатисти местности. Заразяват се само преживните. Болестта е особено широко разпространена в Западна и Централна България.

Топографски обособени и особено специфични са местата за развитието на метилните яйца и ларвите. Такива огнища са пасищата край разливите на реките, край планински потоци, изворчета, напоителни и затлачени отводнителни канали, мочурливи места и ливади с високи подпочвени води всички влажни места и райони. Метилът се среща особено често по високите полета на Югозападна България, по подбалканските полета и около басейните на по-големите реки. Паразитът атакува както преживните животни, така и свине, еднокопитни и хора, макар и по-рядко. Човек се заразява при пиене на вода от некаптирани случайни извори, при консумация на немит киселец и други треви в свеж вид.

В периода април-май животните се нападат от белодробен и чревен влас, а от май-август – от метил и червеи в търбуха. Инвазията продължава до края на пасищния период.

Най-често заболяванията, причинени от вътрешни паразити, протичат безсимптомно, което е най-коварното при тези болежки. Може да протекат и хронично (забавено) с проява на общи признаци отслабване, диария, кашлица (при белодробния влас). Кашлицата е особено характерна тя се проявява най-често рано сутрин, когато животните се раздигат за изкарване на паша. Тя е суха и болезнена.

Паразитозите причиняват сериозни загуби на стопаните. Те се изразяват в забавяне на растежа на младите и подрастващи животни и намаляване на продуктивността на възрастните с 1520 и дори повече проценти.

При масово опаразитяване животните рязко отслабват

Може да се стигне дори до измършавяване – кахексия, и в течение на няколко седмици доведе до смърт. В тези случаи се търсят всякакви други причини, но не и въздействиетонапаразитите. Най-тежко протича метилът наблюдава се анемия, вода в корема, слизести изтечения от носа, извратен апетит, залежаване, оток в подчелюстното пространство. Метилявите овце изостават от стадото, движат се тежко и трудно. При установяване на такива симптоми животните се извеждат незабавно на сухи пасища и се третират с противопаразитни препарати Албендазол, Довистом, Вермитан, Панвермин и др. Профилактични третирания се правят задължително два пъти в годината – при влизане в оборите (наесен) и при излизане от оборите (напролет). Когато се забележат посочените признаци, обикновено вече е твърде късно за третиране заболяването се намира в напреднал стадий и въпреки лечението, уврежданията са значителни, а стопанските загуби – сериозни. Лабораторните изследвания на фекални проби могат да насочат за правилно поставяне на диагнозата.

Най-сигурната профилактика

обаче си остават задължителните третирания в установените у нас срокове на най-силно инвазиране. Срещу чревен и белодробен влас шилетата се третират през юли-август и октомври, дзвиските през септември-октомври, а възрастите овце март-април и септември-октомври. Разбира се, когато се проявят признаци на слабеене, трябва да се направи задължително още едно третиране.

В районите, известни с разпространението на метил, овцете се третират в края на пасищния период двукратно, през 2530 дни, говедата се обезпаразитяват през декември-януари. В същите срокове се третират и срещу червеи в търбуха.

Най-сигурната мярка за предпазване от метил е животните да не се допускат да пасат в огнищата на паразитите. В много райони тези места са известни на овчарите. Ако животните се изкарват на паша след вдигането на утринната роса и ако се използват благоустроени водопои, рисковете от опаразитяване с белодробен и чревен влас силно намаляват. Най-много дни с роса има през месеците юли, август и септември. Добре охранените животни имат стабилен имунитет и почти не боледуват от влас.

Публикувана в Животновъдство

Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ)  вече официално осъществява развъдна дейност за породата Гаскон.

Към момента АРМПГБ е лицензирана за водене на родословните книги на породите Абердийн Ангус, Херефорд, Лимузин и Гаскон. Развъдна дейност се осъществяваше за първите три породи, с настоящето разрешение, асоциацията добавя и породата Гаскон.

АРМПГБ борави с модерна електронна система за администрация на родословната и развъдна дейност, която е единствената в цялата страна. Програмата е разработена в партньорство с германското обединение на развъдни асоциации Саксония-Анхалт и Мекленбург RinderAllianz GmbH. Тя представлява иновативна система, с бизнес логика и подход, ориентирани към резултатите и насочени към повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на месодайни породи говеда в страната. В нея се вписват данните за всяко едно контролирано животно – родословна информация, линейно оценяване, претегляне, отелвания, резултати от ДНК тестове и др. На базата на събраната информация, системата дава възможност да се определи с точност състоянието и развитието на стадата на нашите членове.

За породата в България

Популацията на породата Гаскон в България е 320 крави. Всички те са внесени от Франция на три транша. Първоначалният внос се реализира от белгиеца Карел Адриаенсен, а през 2014 г. се осъщестява и вторият масиран внос, който е от 70 юници и 6 чистопородни бика.

Породата е излючително адаптивна в планински условия и лесно може да се приспособи към по-бедни, от гледна точка на пасища, места. Основната чистопородна популация (нуклеосовите стада) се намира в Югоизточна България, в района на Странджа и Ямбол, по-конкретно – селата Стефан Караджово, Странджа и Горска поляна. През последните десет години те показват изключителна адаптивност, както при по-високи температури, така и при по-тежки зимни условия.

Експертите от АРМПГБ са категорични, че използването на бик от породата в планинските райони, ще позволи на бъдещи собственици, заложили на Гаскон, да повишат не само размера, но и качествата на базовите крави в стадата си.

За АРМПГБ

Дейността на асоциацията, която се упражнява от април 2016 г., покрива контрол на месодайната продуктивност на чистопородни животни за разплод и техните кръстоски.

Общият брой на контролираните животните в асоциацията надхвърля 9361 крави и юници.

Публикувана в Животновъдство

Поне една четвърт от говедата в страната подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Агросубсидиите в убиха българското селско стопанство, коментира Тодор Арбов, българин в Канада, работи за американска компания за генетика и семенен материал, консултира ферми по цял свят

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Арбов, как изглежда българското млечно говедовъдство през призмата на експерт, консултиращ ферми по цял свят?

  • Идвам в България два пъти в годината и виждам как все повече затъваме. Болно ми е, защото съм възпитаник на тази държава. Отдавна говоря и пиша, че субсидиите “на глава” трябва да се трансформират в целеви субсидии, включително и за профилактика на заболявания, водещи до големи икономически щети. За млечното говедовъдство това са инфекциозният ринотрахеит и мукозната болест, които водят до ранна ембрионална смъртност (удължен сервис период, увеличен брак по яловост) и увеличена смъртност при новородените телета. Единственото спасение е ваксинацията, но в България повече от половината фермери не ваксинират.
    Друг голям проблем е паратуберколозата – за сега никой не изследва и не предприема мерки, въпреки че икономическите щети от нея са големи.
    Що се отнася до маститите – поне лабораторните изследвания при съмнение за заразен мастит могат да бъдат покрити от целеви субсидии. Ако трябва да бъдем честни, поне една четвърт от кравите в България подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Но сега тези губещи животни се държат във фермите само заради субсидиите “на глава”. Като прибавим към това липсата на ясна политика в сектора, нещата изглеждат доста трагично. Знаете ли, че в лабораторията в Сливен, където се вземаха млечни проби, всичко отиваше в мивката, ама фермерите ги плащаха. Ходя и чукам на всякакви врати - искам да направя безплатно програми за отглеждане на млечни и месодайни крави, но напразно.

  • Кога напуснахте България?

  • През 1989 година. Достатъчно дълго, за да ми се смени чипа и да знам, че мога да говоря всичко, което мисля. Докато не започнем да си казваме в очите всички проблеми, няма да се оправим. Може да боли, но сме го докарали до там, че трябва да режем живо месо. На мен не ми пука, защото моят бизнес не зависи от чиновниците.

  • Не разговаряте ли с политици и експерти от земеделското министерство?

  • Говорил съм с министри и заместник министри на земеделието през последните 10 години и всички твърдят, че идеите са много хубави и че ще ги реализират, но никой, нищо не прави, защото трябва да се работи, да се контролира къде отиват парите. Според статистиката, кравите в България произвеждат по 4 хил. литра мляко на година. Това е коза, а не крава. Продължаваме да затъваме в блатото и не се вижда края. Защо субсидиите не отиват за изследване на фуражите в държавни лаборатории. Така фермерите ще имат достъп до безплатна за тях лаборатория за изследване на паратуберкулоза, за ваксини и т.н. Нека парите за субсидии да са същите, аз не казвам, че трябва да са повече, но да се дават целево на стопаните. В момента има една социална програма за хора с 5 и 10 крави. За да не умрат от глад им се дават субсидии. Аз питам защо не се дават парите за геномна оценка, за да изчистим генетическия боклук от България и да имаме нормални крави? Защо не се дават за сексирана сперма, за да подновим бързо стадата?

  • Парите сега се дават на развъдните организации и те ги управляват като решават къде да отидат субсидиите.

  • Как да говорим за развъдни организации в България щом не отчитат индекс. Как можем да говорим за селекция, като нямаме индекс?

  • Какво означава този индекс?

  • Като се съберат всички данни на кравата – как тя изглежда – виме, крака, млечна маса, производство на мляко, отелванията и т.н. Всичко това се събира като база данни. В Америка вече се следят над 80 показателя. Нека тук ги докараме до 20. След това всичко се слага в една математическа формула – всяка държава си има формула. Още преди 15 години предлагах тя да се направи и в България, но пак нищо не стана. Предлагах работеща програма, но ми казаха, че ще си направят наша. Къде е тя? Вече минаха 3 поколения крави оттогава.

  • Но от 2007 до 2009 год. и в България се даваха пари за закупуване на животни. След 2009 г., според европейските регламенти, това вече не е допустимо. Какво да се прави?

  • Има ли някоя европейска държава, която да е по-зле в говедовъдството в сравнение с нашата? Аз ходя в Румъния и знам какви са фермите там, а правилата важат и за тях. Консултирам 4 ферми, които доят вече по 12 тона мляко от крава. Европа ни дава пари за проекти като този в Перущица, където не останаха млади хора, но направиха спортна зала. Сега тя стои празна, но само издръжката й струва 1,5 млн. лв на година. Затова вдигнаха такса смет на пенсионерите. Това ли е Европейската програма? Субсидиите в селското стопанство убиха българското селско стопанство. Аз не съм против субсидиите, има ги по цял свят - скрити, директни, индиректни, но се дават целево. Примерно в Украйна дават субсидии за генетика и сега продават юници по 2500 евро на Казахстан. Имат огромни ферми и сега всичко отива на сексирана сперма, геномна оценка и юниците отиват за Казахтан с влакове. Това е бизнес. Ние сме на първо място в Европа по чиновници на глава от населението, както и по пенсионери, и по цигани на глава от населението. Познайте откъде трябва да дойдат парите, за да ги изхраним.

  • Тук всички животни бяха идентифицирани с ушни марки. Това не е ли достатъчно, за да се знае каква е селекцията?

  • Има ли досега някой в затвора заради това, че е сменил ушната марка? Няма глоба, а затвор и като вкараш първите двама в затвора, другите ще помислят. В Канада за токова деяние се влиза в затвор, но те не си играят. Имаха и пшеничен борд. Цялата продукция от пшеница минаваше през държавна организация. Един фермер си продаде житото за повече пари в Америка и го вкараха в затвора, но другите не посмяха. Преди пет години го премахнаха този борд, но така се управлява държава. Наказваш един, който го заслужава, за да уплашиш другите.

  • Искате да кажете,че ситуацията в България е такава, че държавата отпуска пари, колкото фермерът да нахрани животните си минимално?

  • Като държава от Третия свят България изнася само суровини, вместо да ги преработва на месо и мляко. 20 фирми да вземат 80% от парите в земеделието - какво говори това!

  • Колко млечни крави трябва да има една семейна ферма, за да оцелее?

  • При тези цени на млякото минималният размер за семейна ферма, в която работят мъж и жена, е 60 крави. Но ако утре спрат субсидиите - няма да могат да живеят. Затова не виждам как ще оцелеят икономически хората с 10-15-30 крави, ако спрат субсидиите. Една крава в Америка, която произвежда 12 тона мляко, носи годишна печалба, в зависимост от цените на фуражите и на млечната продукция, от 400 до 600 долара. Има години, когато печалбата е нула, когато цената на млякото падне много. Представете си ферма с 30 крави в България, да дои 10-12 тона мляко от крава и да има по 500 долара печалба. Това са 15 хиляди долара на семейство годишно. Нали се сещате, че това не са пари, достатъчни за нормален живот и отглеждане на деца. Минималният размер е 30 крави на семейство. Но ако семейството иска за живее нормално, трябва да има поне 60 крави. Средният размер в Канада е 73 крави, макар че има ферми и с по 5 хил. крави. Но в семейната ферма работят само двама души - мъжът и жената, а децата помагат след училище. Когато има наемни работници, дори да е един, фермата вече не е семейна. В Канада е наложената квотна система, т.е. правото на отглеждане на всяка една крава се „откупува“ с 28 хил. долара. Това е суха пара, която да сложиш, за да имаш право да отглеждаш една крава. Това задържа размера на фермите в Канада сега.

  • Но пък в САЩ има тенденция към уедряване на фермите.

  • Там няма квоти и в Америка никой не строи ферма за по-малко от 1200 крави. Стандартният размер е 2400 крави. Всичко зависи от икономиката и от законите на една страна. Канада е последната държава в света с квоти и сега американският президент Доналд Тръмп натиска яко да махнат квотите, но това са търговски войни.

  • Как са оборудвани фермите в Канада?

  • Аз съм виждал краварници на 150-200 години. Като си вдигна ръката и стигам тавана, но вътре има изкуствена вентилация, има осветление и удобни легла за кравите. Хранят ги на улицата, така да се каже, но доят по 15 тона мляко от всяка крава. Това са семейни ферми в размер от 60 до150 крави. Кравите са идеална генетика, поколения наред. Ако осигурим комфорта на кравите, самата сграда няма абсолютно никакво значение. Те се нуждаят от осветление, чист въздух, охлаждане през лятото и удобно легло.

  • Какъв съвет давате на фермерите за увеличаване на добива от мляко?

  • Има различни технологии за увеличаване на млякото Кравата произвежда мляко само когато лежи в леглото и преживя. Осигуряването само на меки легла за кравите гарантира един тон повече мляко. През другото време – когато се разхожда, пие вода, тя не произвежда мляко. Колкото повече лежи, толкова повече мляко дава – затова леглото трябва да е удобно. Като вляза в големите ферми искам да видя 80% от леглата заети. Ако не са заети, означава, че има проблем с леглата. За 1 час кравите са се наяли, разходили, пили са вода и трябва да са легнали, за да произвеждат мляко. Друг съвет - слагайте по 5 см дървени стърготини върху гумената постелка на кравите. От триенето на копитото на говедото с твърда повърхност, започват инфекции, изпускат се мастите. Затова е добре да се сложи гумена постелка, но трябва отгоре да има 5 см дървени стърготини. За съжаление в Българя никой не ги слага.

  • Има ли и други технологии за увеличаване на млеконадоя?

  • Фермерите трябва да запомнят, че от осветлението зависят от 7% до 8% от производството на мляко, т.е. ако имаме хубаво осветление, кравата ще дава повече мляко. За лактиращи крави е необходим 16 часов светлинен ден. Това се управлява от хормона мелатонин, реакциите са много сложни и свързани с производството. В обора се слага таймер с фотореле. Това е съвсем евтина система – струва около 100долара. Сутрин фоторелето спира осветлението, за да икономиса електричество, вечер – обратно – включва таймера, така че да има 16 часа светлина. За подрастващите телета и юници също трябва 16-часов светлинен ден, което е особено важно през зимата.

  • Каква трябва да е интензивността на осветлението?

  • Без да говорим за луксове и т.н, трябва във всеки ъгъл на краварника да мога за чета вестник.

  • Какво още, освен светлина?

  • За комфорта на кравите в един краварник трябва вентилация. Обикновено вентилаторите се поставят над хранителната пътека, там където кравите се хранят. Запомнете, че вентилаторите без душове не охлаждат, а само чистят амоняка, защото долу се събира амоняк, който е по-тежък от въздуха. Когато на улицата е 30 градуса по Целзий на сянка, вътре също е 30 градуса, даже и повече, ако няма изолация. Единственото охлаждане на кравите става чрез душове. Слага се пластмасова тръба с дюзи и се включва на реле с таймер и термодатчик. Температурата става 21 градуса по Целзий, дюзите пръскат 25 секунди и после се включва вентилатора. Когато дюзите пръскат, вентилаторът не се включва, защото прави висока влажност на въздуха и за кравите е убийствено. Значи правим мъгла и мокрим кравите, изсушаваме ги бързо с вентилатора, което снема с 2 градуса телесната им температура. Това се прави на всеки час. Датчикът дава командата когато температурата достигне 26 градуса. Това се прави автоматизирано на всеки 30 минути. Топлинният стрес при кравите започва на 21 градуса по Целзий. На 26 градуса започват огромни проблеми с възпроизводството, на 35 градуса е практически много трудно да се осемени кравата - произвежда се некачествена яйцеклетка, която не се опложда или ембрионът умира в ранна възраст заради топлинния стрес. Тогава пада млякото, вдига се соматиката, пада маслеността. А ни трябва само една пластмасова тръба с дюзи срещу всичко това.

  • Но все пак този метод изисква доста инвестиции.

  • Друг начин за бързо охлаждане, ако не искате да се набутвате с много пари, е да се направи П-образна рамка на изхода от доилната зала. Към нея се слага датчик за движение. Рамката е с дюзи и като минава кравата, системата се включва и я мокри цялата. Така температурата й пада с 2 градуса.

  • Колко пъти на ден трябва да се хранят млечните крави?

  • Хранят се обикновено 3 пъти през лятото и 2 пъти през зимата заради ферментацията на силажа. През топлите месеци юли, август и началото на септември, 30% от храната се дава сутрин и 70% вечер, ако храните 2 пъти. Кравите обичат да се хранят в по-хладната част на денонощието.

  • А какво ще посъветвате фермерите относно генетиката на кравите?

  • Няма ферма, в която генетиката на всички крави да е идеална. Тялото на кравата се оценява по петобална система, но всеки бик от породата Холщайн, независимо откъде е внесен, гарантира по 12 тона мляко. А в най-добрите ферми доят по 15-16 тона. Съветвам фермерите да обръщат внимание на индекса на краката и копитата, на индекса на вимето и леките отелвания. Още един индекс, който препоръчвам да гледат е за продуктивния живот. Той трябва да е положителен. Ако обръщат внимание на тези 4 индекса, всичко при тях ще бъде наред с генетиката. Още нещо – да се стараят да избират бикове, които правят горе-долу еднакви крави, защото ако избират стадо крави, трябва генетиката да е изравнена. Такова стадо се управлява много лесно от гледна точка на хранене, доене, заплождане, независимо в кое направление – месно или млечно. Целта е изравняване на стадото от генетична гледна точка.

  • Какво ще посъветвате българските фермери относно храненето на животните?

  • Докато телето е в млечния период, да не се дава сено по принцип, за да яде повече концентрат и да развие своя търбух. Тази наука се казва епигенетика и се занимава с включване и изключване на гените. Гените са заложени от майката и бащата, обаче за включването на определени гени имаме определен период от време. Примерно за развиване на търбуха имаме 60 дни и ако в този период не го развием, след това от тази крава няма да доим по 10-12 тона мляко, а по 7-8 тона в най-добрия случай. Същото се отнася за развитие на вимето – то се развива през 6-я, 7-я месец и ако тогава намалим протеина в дажбата, спираме развитието. Тогава доим по 1-2 тона по-малко от животно. Според епигенетиката трябва да има 18% суров протеин в храната, за да не се намали ръста на телето, а сеното да се изключи от дажбата. Ако го прехранвате много с мляко, то няма да яде концентрат, но млякото не развива търбуха. На външен вид телето расте идеално, но търбухът му не се развива. Това означава, че телетата трябва да се държат полугладни, за да имат апетит за концентрата, който ще им развие търбуха.

  • Кога може да им се дава млекозаместител?

  • Още на третия ден може да се дава млекозаместител. В Америка много често срещано явление са т. нар. детски градини за телета. 4-5 фермера се събират и си правят кооперативна градина. Още на 1-я ден новородените телета заминават за там. Транспортират ги със специален отопляем камион, който ги събира от фермите. Там ги хранят със стартерни млекозаместители, направени специално за новородени телета. Има фирми в България, които продават такива неща. Още един съвет - не давайте маститно мляко на телета. Може само на мъжки телета и на прасета. Бактериите които предизвикват мастит, преживяват в устата на юничките и на 6-7 месечна възраст, когато влязат в пубертета, и започнат да си смучат виметата една на друга, предават заразата. После се чудим откъде на първотелката вимето е маститно. Ако имате много маститно мляко и няма какво да го правите, купете пастьоризатор, пастьоризирайте го и може да го давате след това. Иначе изхабявате генетиката. Дали сте пари за генетика - една юничка струва най-малко 2 хил. лева и накрая тя развива мастит заради икономия на маститно мляко за 5 лв.

  • Какво трябва да знаят фермерите за силажа, с който хранят животните си?

  • При силажа е важна дължината на среза. Силажокомбайнът трябва да е настроен да прави минимум 2 см срез, но обикновено машините са настроени на 1 см. После има повсеместни ацидози в стадото, защото кравата е преживно животно и на денонощие отделя 80 литра слюнка. Слюнката има алкална реакция и коригира киселинността на търбуха. Когато няма достатъчно преживяне и слюнка, PH-то пада и търбухът изпада в субклинична ацидоза. Трябва да се провери дали няма в силажа микотоксини, плесени и дали е добре трамбован. Всичко друго се компенсира.

  • Кои са първите признаци на субклинична ацидоза?

  • Примерно ако днес миксерът е забравен и е направена повече каша, на следващия ден от тази храна маслеността на млякото пада с 0.2%. На 3-я ден със 7-8% пада производството на мляко във фермата, на 7-я ден над 25% от кравите са куци заради ламинит. След това започват маститите, тъй като имунната система започва да се бори с ламинита. Обикновено в Америка в такива случаи купуват нов смесител или му махат ножовете, или ги притъпяват. Необходимо е сеното и сламата да са надробени на 5-6 см за силаж. Най-важното е да се изключи човешкия фактор, защото грешката струва много. Затова съветвам фермерите да се стараят повече от процесите в стопанството да са автоматизирани.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта.

Публикувана в Животновъдство

Потомственият животновъд Матиас Гербер, президент на Асоциацията „Крава майка Швейцария”, разказва за практикувания в страната му природосъобразен тип за производство на висококачествено месо

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – посочва в свое изследване ИнтелиАгро. В страната ни обаче има достатъчно предпоставки за успешното развитие на това направление: наличните пасища, при подходящи грижи, инвестиции и подкрепа с европейско финансиране, позволяват отглеждането на поне 100 000 месодайни крави, които биха задоволили на 100% на вътрешното търсене за прясна консумация и преработка. В същия анализ се посочва, че икономическа устойчивост в месодайното говедовъдство може да бъде достигната при оптимален размер на стадото от 40-50 месодайни животни, за които може да се грижи едно домакинство, без да използва наемен труд.

Липсата на традиции и познания могат да бъдат наваксани и с познаване на добрите практики – у нас и в чужбина.

2 NB С теленце

С идеята да сме полезни на наши сегашни и бъдещи фермери животновъди представяме един от известните в света типовете за производство на месо – отглеждането на крави с бозаещи телета, което се практикува в Швейцария от четири десетилетия. Тази форма на отглеждане избира и популяризира Матиас Гербер, потомствен животновъд и президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”).

---------

Швейцарският фермер Матиас Гербер управлява животновъдно стопанство с ливади и пасища в китното селце Мон-Трамелан (116 жители), разположено в подстъпите на планината Юра, кантон Берн. За себе си казва, че е орисан да се занимава със селско стопанство – израснал е във ферма на родители животновъди, които отглеждали крави Червено-шарен холщайн (Ред холщайн), учил е в техникум по агрономия, завършил е висше образование със специалност инженер агроном през 1996 г. Дипломната му работа е била на тема – строителство на обор за крави с бозаещи телета. Младият мъж решава да се посвети на животновъдство, когато му се отваря възможност да купи стопанството на свой възрастен роднина, чиито темели са поставени в далечната 1907 година. Желанието му е да отглежда месодайни крави с бозаещи телета и крави от смесена месно-млечна порода. Тъй като винаги е харесвал породата Симентал, за начало купува 15 бременни юници, а с годините увеличава своето стадо с покупки на животни от Шотландия и Германия.

5 Матиаъ NB

Фермерът разполага в Мон-Трамелан с 290 дка полезна земеделска земя и 100 дка гора на 1060 м надморска височина. Сега стадото му се състои от 30-ина крави с теленцата им и един бик Симентал. Матиас сам управлява стопанството си, но поради голямата си обществена ангажираност някои дейности, като разхвърлянето на тора, косенето на тревата или балирането на сеното, предоставя на колеги срещу заплащане.

От две десетилетия Матиас Гербер отглежда крави с бозаещи телета като алтернативен начин за производство на висококачествено месо при естествени условия. Накратко: след раждането си телетата израстват до майките си на пасбището и

могат да сучат мляко – колкото и когато пожелаят

 

3 a. Да

Освен с майчино мляко те се хранят също с трева и сено, а през зимата и със зърнени смески. Използването на добавки за стимулиране на растежа, на протеини или на животински мазнини, на соя, както и на генетично модифицирани фуражи е забранено – пояснява Матиас. – . Сред изискванията на производството на биомесо са отглеждането им на открито – на пасища през лятото и свободен оборен режим през зимата, със задължителни излизания на открито и места за почивка вътре в помещенията, покрити със сламени постелки. Отделянето на телетата от майка им отговаря всъщност на момента, в който младите животни се приготвят за клане. После месото им се продава в магазини и ресторанти под марката Natura-Beef .

Предприемчивият фермер се занимава и с продажби на разплодни животни – от 2001 г., след основаването на клуба на породата Швейцарска Симентал, той продава всяка година 2 или 3 бика за разплод и от 5 до 7 юници. За себе си Матиас също запазва някои екземпляри за възпроизводство.

От четири години Матиас Гербер е президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”), целта на която е да популяризира отглеждането на месо по схемата крави с бозаещи телета. „Отдавна мина времето, когато в Швейцария беше немислимо да отглеждаш „теле под крава” – разказва Матиас Гербер. У нас известната по света форма за производство на месо – от крави с бозаещи телета, се практикува успешно вече четири десетилетия. Нашата асоциацията наброява днес над 5600 фермери, които отглеждат общо 100 000 крави. Въпреки че броят на новите привърженици се увеличава непрекъснато, отглеждането на крави с бозаещи телета представлява едва 14 на сто от общия брой на швейцарското поголовие едър рогат добитък” – обобщава с цифри президентът, който изпълнява сърцато обществените си ангажименти, на които посещава 40 на сто от времето си.

4 NB

Тест контрол, фокусиран върху плодовитостта

Матиас Гербер е отворен към новостите. Така например, за да следи отелванията и други параметри на плодовитостта, от миналата есен фермерът пристъпи към тест-контрол на стадото. Той е поверен на ветеринаря Бийт Берхолд, който прави 15-ина визити годишно в стопанството, но между ноември и януари, когато е бумът на ражданията, идва на всеки 15 дни.

Ветеринарят изследва състоянието на кравата преди и след отелването, оплождането, разгонването, заболяванията... След всяка визита Матиас получава документи от ветеринаря чрез пощата – календар на разгонванията с прогнози за следващия месец, календар за отелванията с дати за ражданията, както и препоръчителни дати за отбиване на телетата. Животновъдът се съобразява с препоръките на ветеринаря, които му предоставят по-добър контрол и сигурност. Матиас Гербер вече знае кои животни са бременни и откога, дори при естествено оплождане, и очаква датите за ражданията, подсказани му с голяма вероятност...

Публикувана в Животновъдство

Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

1 a Една от двете снимки

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

5. Място за поене

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

„Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

2. Croisement

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

4. Обтегач

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 12 Април 2018 11:58

Чистата коза дава повече мляко

Малцина стопани се замислят над този факт. А ако спазвате хигиенните мерки, можете значително да повишите доходите от фермата

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Козите винаги трябва да се поддържат чисти. Добре е всеки ден, преди сутрешното доене, тялото на козата да се изчисти добре с твърда четка. Така кожата се освобождава от потта, праха и нечистотиите. Резултатът от тази хигиенна мярка е улесняване на дишането на кожата и ускоряване на кръвообръщението. Това се отразява много благоприятно върху млечността.

Козите са изключително чисти животни и обичат чистотата повече от всички други домашни животни. Грижата за основна поддръжка на кожата не изисква много време и труд. Ако подът се поддържа сух, животните много рядко, или почти никога, няма да се изцапат с урина, кал или фекалии. От друга страна, непочистената кожа е много добра среда за развитието на редица паразити, които стопанинът обикновено не вижда. Те обаче силно безпокоят животното и намаляват неговата продуктивност. В такива случаи не е достатъчна само четката , а е добре да се използва метален гребен. За да се предотврати разпространението на паразитите по цялото тяло, може да се наложи нападнатото място дори да се подстриже.

Друга, много важна дейност в стопанството е обрязването и поддържането на копитата. Това важи в особена степен, когато козите (най-вече от високопродуктивните породи) имат ограничено движение – през оборния период или при извеждането на близки пасища. Генетично е заложено козите да се движат много и те определено обичат дългите разходки по време на паша. Когато обаче движението им е ограничено, те са лишени от естественото ходене. При продължителни разходки през пресечен и твърд терен копитата естествено се изтъркват. Роговото вещество на копитата расте постоянно. Ако не се изтърква при ходенето, се образуват дълги, подвити напред или встрани копита като лопатки, които силно затрудняват движението. Животното може дори да окуцее. Такова деформиране не бива да се допуска. Нормално е на всеки 3 месеца копитата да се преглеждат грижливо и ако е необходимо, да се обрязват или изпилват.

Копитото трябва да се обрязва много внимателно до розовия цвят на роговото вещество, но без да се засягат кръвоносните съдове, за да не се нарани живецът. След правилното изрязване копитото се изпилва, за да добие гладка повърхност. Често се налага само леко „козметично“ изпилване на роговото вещество (когато то е израснало малко), за да се възстановят нормалната големина и формата на копитото.

Публикувана в Животновъдство

Какво ще отглеждат стопаните през следващите години – може да се гадае на кристална топка. Примерите са безброй - в момента много животновъди купуват каракачанските овце, но малцина знаят, че скоро субсидиите за тях ще бъдат отменени

Лили Мирчева

Какво предстои на българската аграрна наука след като новият закон за Селскостопанската академия вече е в действие? Ще успеят ли научните институти да върнат старата си слава, а младите учени - на опитните полета? Как научните работници ще предвидят накъде ще вървят субсидиите за земеделие и съответно – интересът на стопаните към една ли друга култура или порода животни? Ще намерят ли допирни точки науката и практиката? Въпроси, на които само времето ще даде верния отговор. Затова ще представи много от научните звена в селскостопанска академия, техните настоящи проблеми и възможните решения. Започваме дебат за настоящето на българската аграрна наука и очакваме да се включите в него.

За първи път тази година Институтът по животновъдни науки – Костинброд представи на селскостопанско изложение

агнета от каракачанска порода. Поводът е големият интерес от страна на фермерите към породата, въпреки че скоро предстои да бъдат отменени субсидиите за нея. Тя вече не е застрашена от изчезване заради нарасналата популация през последните години. Причината за интереса на животновъдите е една - по-високите субсидии, получавани за каракачанските овце. Но дори търсенето на стопаните да намалее, в института в Костинброд ще продължават да поддържат генофонда на породата.

Това важи и за останалите животни, които се отглеждат в най-големия институт за животновъдни науки у нас. „Имаме най-голямо разнообразие като видови селскостопански животни и птици в България. Като се започне с три породи овце, по 200 броя в стадо, които са млечно направление - синтетична популация на българска млечна овца“, разказва директорът на института доц. Иван Янчев. В месодайно направление се отглеждат овце от породата Ил дьо франс.

Учените от отдел „Овцевъдство” участват в авторски колективи при създаване и усъвършенстване на българските породи овце, при разработване на селекционни програми и на нормативни документи в областта на овцевъдството, провеждат консултации на фермери и обучение на класификатори на кланични трупове от овце по системата (S)EUROP. Отделът по „Овцевъдство” предлага научни продукти и елитни разплодни животни за овцевъдната практика.

Базата на научния институт в говедовъдството се намира в с. Храбърско, община Божурище. Там се отглежда стадо от 1320 крави месодайно направление - Лимузин, внесени от Холандия. Стадото все още се разширява и засега институтът не продава женски телета, а само мъжки – за разплод, разказват научните работници. В областта на развъждането и селекцията отдел „Говедовъдство” те правят изследвания за подобряване и усъвършенстване на селекционните методи за подобряване на продуктивните признаци - мляко и месо при различни породи говеда.

Особено внимание се обръща на практиката в говедовъдството. Затова интензивна научноизследователската дейност е насочена към проучването и разработването на технологии за високотехнологични ферми, които да произвеждат висококачествено, евтино мляко, месо, биогаз и електроенергия и висококачествена тор за повишаване устойчивостта на земеделското производство и икономическата му ефективност.

При месодайното говедовъдство основните проучвания са за оптимизиране на живото тегло и угоителния период при мъжките телета от различни породи. Изследват се и се разработват подходящи технологии за отделни породи в различни екологични райони на страната. Реализиран е проект за комплексно проучване и оценяване на говедовъдни ферми с различен капацитет и ниво на технологичното производство посредством съвременна методика и методи за обработка на информацията“, коментира директорът на института. По думите му резултатите от тези проучвания могат да се използват за усъвършенстване на технологиите и подобряване на мениджмънта при производството на говедовъдна продукция.

Отделът предлага на практиката висококонкурентни технологии и стратегии за производството на краве мляко, месо и разплодни животни и различни услуги на фермерите за задоволяване на специфичните нужди на производството. Колективът консултира и разработва технологични бизнес – проекти по Програмата за развитие на селските райони. Важна роля в изследванията заема икономическата ефективност на млечния сектор в България.

Конефермата на института е наследство от конезавод Божурище. В нея се поддържа и отглежда полукръвната порода Тракенен, подходяща за прескачане на препятствия и обездка, както и за тренировки на деца. В областта на коневъдството се правят изследвания, свързани с породообразуването и усъвършенстването на породите, изследвания върху генеалогията, структурата, биологичните и стопански качества на конете от породите Източнобългарска, Плевенска, Дунавска, Чистокръвна английска, Тракенен, Хафлингер, и др. Разработват се системи за съхранение на наличните в страната породи коне. Вече е реализирана в практиката „Система за комплексна оценка на коне за разплод от породите, развъждани в България“, коментират учените.

Преди години бившият институт по птицевъдство в Костинброд премина към Института за животновъдни науки, като основната причина бе липса на научни кадри. Или казано с други думи – практиката погълна учените и те бързо се ориентираха към процъфтяващата в България птицевъдна индустрия. Сега в Костинброд се поддържат две халета за бавнорастящи пилета – хибриди, като се редуват яйценосно и бройлерно направление. Отделът работи по проект "Изпитване на нови фуражни източници и добавки при хранене на животните". Основната дейност на научните работници се състои в поддържане и селекциониране на изходните популации от националния генофонд.

През 2003 г. за зайцефермата на института са внесени от Холандия породите бял новозеландски и калифорнийски заек. Сега те са много търсени от фермерите и целта е да се отговори на нарасналия интерес.

В института има два пчелина. Единият е за производство на пчели-майки и отводки, предназначени за продажба. Другият се намира във великотърновското село Дебелец и там се прилагат иновативни практики за улеснения в пчеларството. На тазгодишното изложение АГРА 2018 в Пловдив институтът се представи в конкурса за иновации с многофункционално дъно на кошер, което предотвратява роенето на пчелите.

За информация на фермерите ще кажем, че от миналата година отдел „Свиневъдство“ не предлага животни на пазара, тъй като фермата е в процес на преустройство.

Така Институтът по животновъдни науки – Костинброд, създаден през 1950 г., посреща предизвикателствата на днешния ден. Първите научни отдели по говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, хранене на селскостопанските животни, фуражно производство, икономика и организация на животновъдството, млекарство и бубарство, започват работа през 1955 г. Създава се собствена експериментална база, включваща земя, експериментални обори, лаборатории, складови помещения, земеделска техника и други. През 1985 г. е създадена секция „Биология и Биотехника на Репродукцията“. Тя разполага с „Лаборатория по ембриотрансфер” и „Лаборатория по изкуствено осеменяване”.

Публикувана в Бизнес

Британски експерти споделят опита си и дават ценни препоръки на фермерите

Месопреработвателите във Великобритания все повече се интересуват от изкупуването на животни с тегло в определени граници. Това е и причината все повече фермери да променят концепцията си за отглеждане и реализация на стоката си. Според изследвания, около една трета от труповете на животни не отговарят на изискванията за телета с по-ниско тегло.

През последните 12 месеца повечето преработватели са променили изискванията си за горна граница на теглото на изкупуваните животни. Те дори налагат глоби при изкупуването на животни с тегло над 400 килограма.

Според Съветът за развитие на селското стопанство и градинарствотооколо 80 на сто от юниците имат тегло в рамките на 260 – 280 кг и едва 60% от биците отговарят на тези изисквания.

Все пак фермерите могат да предприемат някои стъпки, с които да осигурят клането на животните, преди те да станат на 100-дневна възраст и по този начин да избегнат налагането на такъв тип глоби.

Екип на специализираното британско сп. FarmersWeekly посети Деня на отворените врати на Съвета за развитие на селското стопанство и градинарството в Бишъпс, Хертфордшир и се свързва с експертите Ендрю Линскот и Денис Дрейк, които дадоха полезни съвети.

  1. Преходът в начина на хранене трябва да става постепенно

Много е важно храната, която приема животното през преходния период, да не дразни стомаха, обяснява Линскот. Когато новопостъпила крава бъде преместена във фермата, за да бъде угоена, или пък крави от съществуващото стадо са подложени на диета за угояване, често се констатират разстройства и затруднена стомашната дейност. Значително намалява ефективността на храненето. Това е резултат от неправилно гледане – рязко преминаване от богата на фибри храна към такава, богата на нишесте. В никакъв случай не трябва да се пренебрегва и стресът.

- Всичко това води до нарушаване на стомашната дейност, а в крайна сметка – и до субклинична и клинична ацидоза, които могат да станат причина за по-късното колене на животните – обяснява Линскот.

За да се преодолее този проблем, поне две-три седмици на животните им се дава фураж, с който са хранени до момента на преместването и който не дразни стомаха. Постепенно към него трябва да започне да се добавят и концентрати. Фуражът трябва да остане основната съставка на дневните дажби на животните. Включването на прясна мая, която да действа като буфер за киселините в стомаха, също може да се окаже от полза.

2. Торът може да подскаже много за състоянието на стадото

Съставът на тора трябва да бъде проверяван всяка седмица. Препоръчително е ползването на анализатор, който ще даде информация за доброто усвояване на храната от животните.

Ендрю Линскот обяснява, че изпражненията не бива да са нито твърде твърди, нито прекалено течни. Цели зърна жито и друга несмляна храна не бива да са част от състава им.

- Не бива да виждате голямо количество фекален материал и несмляна храна на върха на ситото. Още нещо, за което трябва да следите, е наличието на слузести субстанции. Те могат да бъдат сигнал за наличие на проблеми с червата, причинени от ацидоза.

3. Обърнете внимание на ефективността при усвояването на храната

Животните трябва да бъдат претегляни поне веднъж месечно, за да се изчислят средните стойности за дневно наддаване и коефициентът на ефективност при усвояването на храната.

Специалистът по храненето Денис Дрейк препоръчва животните да наддават средно килограм за всеки 6 – 8 кг фураж, който приемат. Във Великобритания обаче тези стойности са значително по-високи и животните изяждат по 10 – 12 кг, за да наддават килограм.

4. Хранете животните с повече фуражи, собствено производство

Ендрю Линскот твърди, че висококачественият силаж трябва да е основа за всяка дажба, предвидена за животните. Всеки фермер трябва да се стреми сам да си произвежда именно такъв силаж. Това може да бъде постигнато с коситбата на силажа в края на деня, когато стойностите на захарите са най-високи. Освен това силажирането трябва да бъде извършено в максимално кратки срокове, за да се запазят качествата. Уверете се, че платната, с които покривате окосената трева, прилягат плътно.

5. Давайте на животните прясна и чиста вода

Никога не подценявайте значението на достатъчното количество прясна и чиста вода, която да пият вашите животни. Обикновено всяка крава има нужда от 5 – 7литра прясна вода на килограм прието сухо вещество.

Бокс:

Оптимизиране на ефективността на храненето

Денис Дрейк от английската фирма за производство на фуражи KeenanBeef излага три начина за подобряване ефективността на храненето:

  1. Не оставяйте животните да гладуват. Ако го правите, когато им дадете храната, те ще се опитат да наваксат, като поемат по-големи от нужните им количества фуражи. Ще наддадат много.

  2. Давайте на животните „правилния“ протеин – той може да бъде бързо-, средно- и бавноосвободаващ се. Например 10 – 15% от фибрите трябва да са бавноусвоими, за да не дразнят стомаха на животното.

  3. Използвайте богати на фибри груби фуражи.

Публикувана в Животновъдство

Със стотина крави и шест пъти повече овце потомствените животновъди – баща и син Кайо, оценяват предимствата на смесената система

Мила Иванова

2 Бичета Reproducteur

„Нашите две стада – от крави и овце, се допълват на пасищата, но и в пълненето на хазната на стопанството” – така шеговито обясняват смесената си система френските фермери баща и син Кайо. Серж на 62 години и Жан-Шарл на 30 заедно управляват фермата си в селцето Сен-Пол (1240 жители), на хвърлей място от регионалната столица Лимож на департамента От Виен. Мястото е в сърцето на Франция, сред речни долини и ливади, осеяни с бухлати дървета и кичести кестени, символа на района. Паричните постъпления от стопанството идват по-начесто и по-редовно с овцете. Една овца ражда първото си агне за по-малко от година живот, докато трябва да изтекат най-малко четири години, за да продадеш първия продукт от една юница – споделят фермерите, които твърдят, че с две продукции понасят по-добре играта на курсовете и санитарните проблеми, отколкото с една.

Двата вида животни са съжителствали винаги в семейната ферма Кайо. Родителите на Серж са отглеждали двойно стадо от 12 месодайни крави и 200 овце на 400 декара площ, когато порасналият им син се установява във фермата. Първоначално Серж работи на два „стана”, но напуска предприятието за порцелан през 2006 година, за да се отдаде изцяло на животновъдството. Стадата вече наброяват 35 крави и 350 овце на площ от 810 декара, когото синът му Жан-Шарл се присъединява през 2010 година. Стопанството на бащата и сина е от типа GAEC (Земеделско сдружение за обща експлоатация), типична френска кооперативна форма.

Всеки със специалността си

През последните 7 години съвместна работа Серж и Жан-Шарл прогресивно увеличават числеността на стадата, както и земеделската площ на стопанството. Фамилията Кайо не само разширява вътрешните си резерви, но и закупува още земи, разпръснати на 5 близки парцела. Актуалната моментна снимка на стопанството изглежда така: на 1950 декара площи се отглеждат и посеви, и две стада – 92 крави Лимузин и 630 овце Суфолк (вж карето – б.а.)

„Нашата цел е да получим добри технически и икономически резултати от двете стада със стабилизиран състав – уточнява младият Жан-Шарл. – Всеки се занимава със своята специалност: овцете са за баща ми, а за мен са кравите. Организацията ни е добра разработена, като се има предвид, че овцете направо гълтат работна ръка. Сега можем да разчитаме на Фабиан Майо, когото сме наели на половин работен ден, и на чиракуващия при нас Реми.”

Естествено, животновъдите обединяват усилията си в няколко дейности: манипулациите и преместването на стадата, стрижбата на овцете в специална зала, строителството. Преустройването на обора в овчарник позволява овцете да се групират в едната страна, а кравите – на другата, през зимните месеци. От 2016 година на покривите на четири сгради са монтирани фотоволтаични панели. „Различните технологии по отглеждането на животните не се застъпват и не си пречат” – убедени са и двамата фермери.

Баща и син Кайо предпочитат породата Суфолк

защото харесват нейните характеристики: здравата конституция, майчинските, млечните и месодайните й качества, плодовитостта (вж карето – б.а.). За три години овцете майки се агнят четири пъти и осигуряват продукцията от агнета на фермата. Близо 450 са ражданията от декември до април. Целта на животновъдите е да продават агнета през цялата година – от 60 до 120 броя на месец. Кооперативът LimOvins, който изкупува животните на Кайо, стимулира продукцията извън сезона и за да запълни дефицита на предлагането през декември, януари и февруари, им отпуска помощи от 2,50 до 10 евро на агне.

Две трети от кравите Лимузин раждат през есента

„Искаме да групираме ражданията именно през този сезон, за да си освободим време за агненията” – обяснява Жан-Шарл. Продуктивността от 102% и интервалът раждане до раждане от 360 дни го задоволяват напълно. Животновъдите прилагат строга генетична селекция, тъй като имат желание да разгърнат продажбата на бичета за репродукция. За целта ползват съветите на националната мрежа за услуги на животновъдите Bovins Croissanсe. Млякото, плодовитостта и лекотата на ражданията са главните критерии на баща и син Кайо.

Животновъдите угояват мъжките телета най-малко една година и от 2013 година ги продават като млади добичета на кооператив в Лимож. Женските телета пък се угояват от 15 до 18 месеца и се предават като юници за месо.

Стопанството се самозадоволява с храни. Купуват се единствено азотни концентрати, за които се харчат 26 000 евро годишно. Фермерите намаляват разходите за храна, като предоставят силажирана царевица на овцете и на кравите в лактация – уточняват Жан-Шарл и Серж. „Определили сме пасищни участъци за всяко стадо, но овцете могат да се движат навсякъде. Те не са претенциозни и повишават стойността и на есенната , и на зимната трева” – шегуват се фермерите, които през 2016 г. са реализирали брутна оперативна печалба в размер на 162 200 евро.

Иво, моля те, сложи този бокс по-горе на страницата

БОКС

Стопанството в цифри

Земеделска площ: 1950 дка

Посеви

150 дка зимни житни

25 дка пролетни житни

160 дка царевица, от които 120 дка за силаж и 40 дка за зърно

760 дка временни пасища и 855 дка постоянни

Работна ръка: 2 на пълно работно време, 1 наемник на половин и 1 помощник

Добитък

92 крави Лимузин (102% продуктивност)

630 овце Суфолк (1,51 продуктивност)

Продукция 2016

Говеда:

17 млечни телета (3 до 10 месеца);

16 млади говеда

27 юнци

4 бици за репродукция

10 кланични крави

Овце:

838 агнета

87 кланични овце

3. Овцете Brebis rustiques

Породата овце Суфолк

Това е късовълнеста порода, създадена през втората половина на ХІХ в. в Източна Англия, графство Съфолк, чрез кръстосване на норфолски овце с кочове от породата Саутдаун. Овцете са скорозрели, отличават се с едро тяло, здрава костна система, много добре замускулено тяло

Имат гола черна глава и черни среднодълги до къси крака, поради което животните са приземни. Тялото е дълбоко и широко. Бутовете са изпълнени и закръглени - показател за добри месодайни качества. Овцете майки тежат 60 – 70 кг, а кочовете: 90 – 110 кг. Вълната е гъста, със средна дължина 7 – 10 см и нежност 58-мо - 50-о качество. Средният вълнодобив  от овцете е 3,0 – 3,5 кг, а от кочовете 5,0 – 6,0 кг. Плодовитостта е 130 –140%. На 4-месечна възраст агнетата могат да достигнат 40 кг.

 

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 29

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта