300x250 static

Луковичните цветя - нарцис, лале, декоративен лук, ирис, минзухар, кокиче, зюмбюл и др. се засаждат сега. Луковиците могат да издържат на отрицателни температури и спокойно могат да зимуват на открито в почвата, в градината.

Преди засаждането всички луковици трябва да бъдат внимателно прегледани за механични повреди, повреди на дънцето, болести и др. Добре е да се потопят преди засаждане за 30 минути в 0,1% разтвор на калиев перманганат.

В края на август - началото на септември се засаждат малките луковици на синчец, мускари, пушкиния, хианодокса, минзухари.

Дълбочината на засаждане на луковичните растения (с редки изключения) е равна на три диаметъра на луковиците (т.е. за луковици с диаметър 3 см оптималната дълбочина на засаждане е 9 cм).

Дълбочината също зависи и от механичния състав на почвата: при леки почви луковиците се засаждат малко по-дълбоко, а при тежки, по-плитко.

В началото на второто десетдневие на септември се засаждат нарцисите. Ако ги засадите по-късно, луковиците не образуват достатъчно корени и те загиват. Различните размери луковици се засаждат отделно, така те се развиват по-добре.Около една седмица след засаждането на нарцисите идва времето на зюмбюлите. През последната десетдневка на септември се засаждат и лалетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Добре е мястото предвидено за засаждане на зимен чесън да се подготви 10-15 дни преди самото засаждане. Преди обработка на почвата, площта се тори с комбиниран минерален тор, съдържащ всички необходими хранителни вещества – азот, фосфор, калий. Количеството е 3-4 кг за 100 кв. м. Най-добре е да са обогатени и със сяра и магнезий, както и някой микроелементи. Може да се внесе и оборски тор в доза 400-500 кг на 100 кв.м, но той трябва да бъде много добре угнил.

Важна предпоставка за получаване на качествена продукция от зимен чесън е предварителната, основна обработка на почвата. Мястото трябва да е чисто от многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели. В случай, че има такива е нужно предварително да се третира с хербицид , например раундъп . В този случай плевелите трябва да са зелени, в активна вегетация и след пръскането да изчакаме 20-ина дни.

В случай, че мястото е чисто от многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели обработката трябва да се извърши на дълбочина 20-25 см. Това може да стане както с мотокултиватор, така и с права лопата или вила. Ако мястото е много сухо, предварително трябва да се полее с по 20-30 литра вода на кв.м. Това освен, че ще улесни обработката, ще подпомогне и дружното и навременно поникване на чесъна. След основната обработка мястото се подравнява, ако има буци те се разтрошават.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

През август започват и подготвителните работи за засаждане на нови овощни дръвчета в градината. Овощните растения изискват по-леки и топли почви, които са добре аерирани, влагоемни и богати на хранителни вещества. Оптималната почвена реакция (рН) за повечето овощни видове е в границите от 4,6 до 6-6,5.

Ябълката, крушата, прасковата и орехът виреят най-добре при рН 5,1 - 6,5. На по-алкални почви (рН 6,3 - 7,5) може да се отглежда бадем, череша и вишня на махалебкова подложка и праскова на подложка GF 677. На по-кисела почва (рН 4,6 - 5,6) черешата и вишнята се отглеждат върху семеначета от череша и вишня. При рН 4,6 - 5 могат да вирят добре слива, касис, малина и къпина. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за отглеждане на овощни растения.

При съдържание на активен калций до 4-5% е възможно отглеждането на повечето видове овощни култури с изключение на прасковата и дюлята, при които неговото съдържание трябва да е под 1,5%.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кореновата система на ягодите не е дълбока – до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата да е на по-голяма дълбочина. Много важна мярка е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата е много трудна и слабо резултатна.

За бедни почви е препоръчително внасянето на 3-4 т оборски тор, при богати почви е достатъчно и 0,5 т. Средното количество оборски тор е 1,5-2,5 т.

Ако нямате възможност да внесете оборски тор тогава внасянето на минерални торове е абсолютно необходимо. При есенно засаждане е добре да се използват комбинирани торове NPK. Съотношението на елементите трябва да е1:1:2,5. Количеството за внасяне на минералния тор също зависи от типа почва – при бедни почви са нужни 20-30 кг/дка, а при по-богати 10-15 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Иван Иванов се занимава със земеделие от 20 години, обработва 5 000 декара земя, но въпреки че прави големи инвестиции в нови машини и оборудване, печалбите му намаляват осезаемо през последните години. Причината не е само в ниските изкупни цени на зърното, по-конкурентоспособните производители или лошите климатични условия. Почти 10% от земята, която Иван обработва, вече е негодна за употреба поради ерозия в резултат на прекомерните дълбочинни обработки в продължение на десетилетия. В преследване на краткосрочни резултати, той пренебрегва дългосрочния ефект върху почвата и околната среда. Или с други думи, изтощената от обработка почва му се отплаща по логичен начин – с все по-слаби добиви.

Иван е събирателен образ на българския фермер. Агресивната обработка на почвата и последващите ерозия и загуба на органично вещество в нея са повсеместен проблем за земеделците в страната. Според множество изследвания почвите в България деградират толкова бързо, че след 20 години на някои площи няма да могат да се отглеждат култури като царевица и слънчоглед.

Проектът „Опазване на почвите в България“ цели да трансформира отношението към почвите, като демонстрира нови практики за опазване и обработка на почвата и обучи фермери от Североизточна България как да ги внедрят успешно. Целта на програмата е да насърчи прилагането на щадящи почвата обработки при отглеждането на полски култури, които не само опазват почвите, но и поради подобрените почвени свойства имат висока възвръщаемост за производителите.

„От една страна, по-пестеливите обработки са свързани с по-ниски разходи; от друга, минималната обработка прави почвата по-здрава, което води до устойчиво добри добиви в дългосрочен план. Тоест колкото по-добре се грижим за почвата, толкова повече ни се отплаща тя“, обобщава концепцията на проекта Златина Балева, програмен експерт във Фондация „Америка за България“.

Проектът се ръководи от екип преподаватели от Русенски университет „Ангел Кънчев“ (РУ) в сътрудничество с изследователи от университета „Корнел“ в САЩ, който е известен с опита си в научните изследвания и обучението в практически техники за опазване на почвата в много региони на САЩ. Проектът се подкрепя от Фондация „Америка за България“ от 2014 година и работата по него продължава до септември 2018 г. 

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 12 Юли 2018 11:20

Какво представляват хуматите

Хумати се наричат калиевите или натриеви соли, получени от концентрирани хуминови киселини. Поради факта, че натрият влияе негативно практически на всички отглеждани култури, най-голямо приложение в селското стопанство има калиевият хумат. В природата образуването на хумуса протича в резултат на разлагането на органични вещества. От него под въздействие на водата, кислорода и микроорганизмите се получават хуматите.


Хумусът променя не само физическото, но и химическото състояние на почвата, правейки я оптимална за отглеждане на растения. Освобождаването на необходимите за растенията хранителни елементи става за сметка на разтваряне на минералите от хуминовите киселини. Хумусът в този случай играе ролята на буферна зона, задържайки в себе си и отдавайки при необходимост нужното количество киселини и основи.
Хуматите са едни от най-евтините и достъпни органо-минерални торове (някой специалисти предлагат да бъдат класифицирани като стимулатори на растежа). Прилагането на хуматите може да става както по листата, така и под корен, а в много страни те се използват основно чрез системите на фертигация.

Широкото разпространение на хуматите се дължи не толкова на достъпната цена, колкото на ефекта от тях, който се изразява в:

- повишаване имунитета на растенията;
- увеличава се кълняемата енергия и поникването на семената;
- способстват развитието на мощна коренова система;
- интензифицират фотосинтезата и обмена на веществата;
- ускоряват сроковете на узряване на реколтата;
- повишават способността на растенията бързо да се адаптират към изменение на климата;
- активират поглъщенето на хранителни вещества от почвата: N, P, K, Cu, Zn, Mn, B, Fe, Mo, Mg, Ca, S;
- помагат на почвата бързо възстановяване;
- повишават катионния обмен на почвата;
- подобряват водния баланс на почвата;
- подобряват структурата на почвата.
Особено добре растенията реагират при внасяне на хумати на бедни, глинести, засоленни и песъчливи почви. Висок икономически ефект дава внасянето на хумати в полиетиленови оранжерии, където всяка година се отглеждат зеленчуци и цветя. Хуматите не се задържат много, тъй като с тях се хранят и растенията, и микроорганизмите. Те могат да се внасят в почвата едновременно с поливките многократно в продължение на целия вегетационен сезон в интервал от две седмици. Максималният обем на внасяне на сухи хумати за сезон се определя преди всичко от икономиката на селскостопанското производство, но в повечето страни той рядко превишава 1–1,5 кг на 1 дка с капково напояване.
Хуматите се прилагат както самостоятелно, така и в смеси с минерални и органични торове или на техен фон (в този вариант коефициента на полезно действие на хумата във вид на добив значително нараства). Изключение прави едновременното внасяне на фосфорни торове и калиев хумат. Поради образуването на неразтворими съединения се препоръчва те да се внасят разделно.
Хуматите са съвместими също и с всички препарати за растителна защита – допустимо е едновременно прилагане.
При листно прилагане е необходимо да не се превишава концентрацията от 0,1–0,2%, тъй като при по-висока концентрация може да се получат листни пригори, особено при млади растения.

Хуматите се използват широко в селското стопанство при полски, зеленчукови и овощни култури, в декоративното озеленяване. Препоръки за различни начини на прилагане при различни култури:
- разхвърляне в почвата: 1–1,5 кг/дка.
- чрез капково напояване: 100–200 г на ден, съвместно с торове.
- листно пръскане: 10–20 г/дка 3–4 пъти в интервал от 15–20 дни. Добре се комбинира с пестициди в една резервоарна смес. За листно подхранване се използва разреждане 1:1000…2000.
- обработка на семена: 0,25–0,3 кг/т семена.
- резници от дървета и храсти – накисват се в продължение на 24 часа в разтвор с концентрация 0,1–0,2%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Хуматите подобряват почвата и повишават добива и стабилността на културите


Една от насоките за развитие на модерно селско стопанство и по-специално при отглеждане на културите, дава приоритет в използването на природни съединения, които не причиняват отрицателно въздействие върху агроценозата като натрупване в почвата на канцерогенни вещества и нямат странични ефекти върху следващите култури в ротацията и производствената система като цяло, но осигуряват на производството екологосъобразни продукти. Особено внимание се отделя на продукти, които не се синтезират изкуствено и са получени от живи организми или като резултат от тяхната активност. Сред тези продукти, по-специално биологични продукти за растителна защита, торове, регулатори на растежа и развитието, получени от естествени суровини са торф, въглища, водорасли и др.

Като част от това понятие е все по-честото използване на този клас съединения, като хуминови киселини. Името си те са получили от съдържащото се в тях органично съединение, което определя плодородието на почвата - хумус. Въпреки че хумусните вещества първо са изолирани от торф и са описани като химичен термин от немския химик Франц Архард преди повече от два века. Историята на промишленото производство и употреба на тези продукти е малко повече от половин век, но тяхното приложение набира все по-голяма популярност.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Испанската компания Agrícola General del Sureste (AGS), начело с агронома Хоакин Игнасио Мартинес Морено, използва озон за дезинфекция на почвата и е пионер на този метод в провинциите Мурсия и Кастилия-Ла Манча.
Компанията работи по начин от две години. Миналата година тя е била използвана в 16 ферми в Мурсия, а тази година - вече седемнадесет само до април, което показва все по-голям интерес и потенциала на този метод.

Според Х. Морено това е биологичен метод за дезинфекция на почвата. До сега са използвани само химически агенти за това. Единственият нехимичен метод е соларизацията на почвата, но при този метод е нужно много полиетилен, вода и торове за поддържане на висока температура по време на процеса. Полиетилен е нужен и за химическата дезинфекция, за да се предотврати изпаряването на дезинфектиращите пари.
Както химическата дезинфекция, така и соларизацията е нужно да завърши 1-2 месеца преди засаждането на разсада. Новият метод за дезинфекция на почвата е сертифициран в САЩ и ЕС за използване в биологичното производство. Той може да се използва и в напоителните системи, което е значително предимство пред други методи. В този случай, озонът се инжектира във водата, без значение дали се прилага капково или с пръскачки и с водата влиза в почвата, кото убива всички микроорганизми - бактерии, гъбички и нематоди.
След 24 часа със същото оборудване в почвата се инокулират живи микроорганизми. Това позволява да се съживи, регенерира почвата и да се предотврати бързото връщане на патогени към нея. Може да се каже, че този метод е вид презареждане на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство


В края на май английската фирма Airponix планира да прибере първата реколта от картофи, отглеждани без почва. Според авторите това е обещаваща стъпка към нова технология за отглеждане на картофи и зеленчуци с минимални разходи и екологичен стрес.
В новата оранжерия с площ 1000 м2, разположена в графство Норфолк, картофите се отглеждат в големи полиетиленови ръкави, в които чрез инжектори периодично се подава фина мъгла, съдържаща всички необходими макро- и микроелементи.
Според Майкъл Руге, един от основателите на фирмата, проведените експерименти показват, че с помощта на такава технология е възможно да се отглеждат картофи и други култури с много по-ниски разходи от обикновено. Качеството на продуктите е по-високо, което им позволява да се конкурират успешно на пазара с традиционните производители.
Разходите са сравнително ниски, консумацията на енергия също е ниска. Прибирането на реколтата изисква по-малко ръчен труд, при това картофите не се нуждаят от измиване преди продажбата. Тази технология може да се използва и в райони, където традиционното земеделие е невъзможно или затруднено. С новата технология също така практически е възможно да не се използват продукти за растителна защита. Според авторите на проекта прилагането на технологията за фино разпръскване е значително подобрение на другите методи за аеропоника. Малки капки от разтвора са особено подходящи за отглеждане на ориз, пшеница и картофи. Първата реколта от картофи, отглеждани по този начин се очаква в края на май, тази година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Йоните на калция имат голямо значение за почвата от химическа гледна точка.Те неутрализират киселините, образуващи се в почвата или постъпващи отвън (например с някой торове).

При силно кисели почви в резултат на разрушение на глината се отделят голямо количество йони на алуминия, повишената им концентрация в почвата води до усвояването им от растенията.Това вече е проблем, тъй като те са фитотоксични.Освобождаващите се в хода на процеса йони на желязото и мангана също влияят отрицателно на растенията. Освен това при почви с висока киселинност силно намалява усвояването от растенията на магнезий, фосфор и молибден.

Внасянето на подходящ и необходим на почвата калций намалява разтворимоста на присъстващите по геологични причини тежки метали, пречи на проникването им в растенията.

Освен своите химични и физични действия, йоните на калция подпомагат микроорганизмите и живите същества в почвата (особенно дъждовните червей). В резултат се ускорява разлагането на органичните вещества, което е важно, когато сламата и други следжътвени остатъци остават на полето.

Минерализацията на внесените в почвата органични вещества от своя страна води до обогатяване на нискомолекулни органични съединения в почвата, и като краен резултат слепване на почвените колоиди. По такъв начин почвените агрегати се умножават и едновременно заздравяват. Освобождават се достъпните за растенията хранителни вещества.

Нужно е да се знае и за фитофизиологическото значение на калция.

Внасянето на оптимално количество калций в почвата намалява осмотичното налягане на клетките на корените, като предотвратява обратната дифузия в почвения разтвор на вече усвоените йони на фосфор, калий, магнизий и калций в процеса на осмотичното изравняване на концентрациите. В резултат се подобрява усвояването от растенията на хранителни вещества и в резултат на това се поддържа растежа на растението. Калция участва също и в образуването на клетъчните стени, стабилизира клетъчната мембрана, взима участие в хормоналните реакции на растението.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 12

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта