300x250 static

Фермерът Тим Ламиман от графство Линкълншир, житницата на Великобритания, подобри собственото си постижение отпреди три години

Мила Иванова

Завръща се вкъщи! – този път англичаните могат гордо да произнесат тази фраза (It’s coming home). Вярно е, че Световната купа по футбол им се изплъзна в Москва и не си дойде вкъщи, но утешителната им печалба е, че си възвърнаха световния рекорд по добив на рапица. Това стори английският фермер Тим Ламиман от селцето Уорлаби, който обработва 6000 декара земя в графство Линкълншир, житницата на Великобритания. Той успя да повиши реколтата си от рапица до 710 кг/дка, което е с почти 50 кг/дка повече от предходния световен рекорд. Така фермерът счупи собствения си световен рекорд, който бе поставил през 2015 г. със 670 кг/дка.

И ако в света е имало и други наблюдавани пикове от над 700 кг/дка добив от рапица, за първи път подобен рекорд се поставя на един и същи парцел на земеделец. Този успех носи известна утеха за Тим Ламиман, който регистрира значителни спадове във всички отглеждани от него други култури вследствие на сушата.

Рекордът е постигнат с хибрида Sparrow, селекция на компанията DSV, докато предишният бе с хибрида Picto, доказал невероятната си издръжливост на суша. Тим Ламиман смята, че успехът му се дължи на програмата за седемкратно извънкореново подхранване, която позволява на растението да пусне дълбоки корени през зимата и намалява топлинния стрес през лятото. Благодарение на това през 2018 г. е постигнат по-висок добив от средните показатели на реколтата в местните ферми – с 480 – 500 кг/дка.
Две листни подхранвания по време на цъфтежа са стимулирали растежа на растението, спомогнали са реколтата да е била дълго време зелена и са преборили последствията от горещото време.

„Ние успяхме да контролираме стреса от жегата и това даде добър резултат при жътвата на рапицата, докато с другите култури във фермата не успяхме да се справим” – признава си откровено фермерът.

Рекордът бе поставен на парцел от 80 декара на песъчливо-глинеста почва, която не е била сята с рапица от 10 години. Рапицата-рекордьорка има масленост 40%.

Публикувана в Растениевъдство

Ползи и предимства от това непретенциозно към почвата растение: отличен предшественик и добър фитосанитар, който гарантира допълнителен добив от зърнени култури без вторични разходи

Агр. Петър Кръстев

Изисквания към условията

Светлина

Рапицата е светлолюбиво растение, лошо понася засенчване и сгъстяване. В гъсти посеви рапичните растения имат бледа окраска, стъблата им са тънки, слаби, с изтеглени междувъзлия, често полягат, слабо се развиват и образуват малко странични разклонения. Изтеглената точка на растеж се отразява лошо на презимуването. Рапицата се отнася към растенията на дългия ден.

Влага

Зимната рапица, както и всички зелеви култури е влаголюбива. Влагата е основният лимитиращ фактор, тъй като за формиране на висок добив през вегетационния период на културата са необходими от 600 до 800 мм валежи. През вегетацията се наблюдават три периода на повишено влагопотребление: стъблообразуване, бутонизация и цъфтеж.

Температурен режим

Рапицата е студоустойчиво растение. Зимата тя нормално понася до минус 15°С без снежна покривка, а при нейното наличие – с дебелина до 5 см до минус 22 –

25°С. Пролетната вегетация се възобновява при 1 – 3°С. Пролетните възвратни замръзи често водят до гибел на растенията. Температура, по-висока от 30°С, потиска развитието на културата и води до влошаване на опрашването и като следствие, намаляване на добива.

Почва

Рапицата не е взискателна към почвата. Вирее практически на всички типове почви. За получаване на добър добив са подходящи плодородни почви, свободни от преуплътняване с реакция на почвения разтвор, близка до неутралната. Влиянието на качеството на почвата на добивността е толкова по-високо, колкото климатичните условия се отклоняват от оптималните.

Хранене

Азот

Азотът има важно значение за рапицата, тъй като тя образува мощна вегетативна маса. За целия вегетационен период изисква от 5 до 6 кг азот на всеки 100 кг продукция (например, ако се планира получаване на добив 300–400 кг/дка, трябва да се внесат от 15 до 24 кг/дка азот в акт. в-во.). При определяне дозите на азотните торове е необходимо да се отчитат съдържанието на хранителните елементи в почвата, нейният тип, предшественикът и други фактори. Азотните торове се внасят есента и пролетта на 1–3 пъти. Необходимо е да се отбележи, че есента трябва да се внимава с азота, тъй като прераслите растения имат малко шансове да презимуват (особено при отглеждане на хибриди, които се отличават с бързо начално развитие). Но в случай на наличие на голямо количество сламести остатъци след прибиране на предшественика, азотните торове се добавят към основното торене: 1 кг азот на 100 кг слама.

Напролет азотът се внася на няколко пъти: задължително веднага след като растенията на рапицата се покажат изпод снега; и при необходимост – във фаза стъблообразуване и бутонизация (по 1/3 части от изчислената пролетна норма).

Внасянето на азота във фаза бутонизация позволява да се удължи фазата, при което се увеличава количеството бутони и се удължава срокът на цъфтеж на отделните цветчета. Излишното количество азот води до прерастване на вегетативната маса, растенията затлъстяват“, дълго не залагат генеративни органи. Стъблата и листата стават крехки и чупливи, силно се повреждат от болести, полягат. При това семената образуват повече протеин, а съдържанието на масло в тях намалява.

Фосфор

Рапицата изисква много повече фосфор, отколкото другите полски култури, например зърнените. Фосфорът способства развитието на кореновата система, влияе на качеството на семената, повишава стресоустойчивостта и студоустойчивостта. За формиране на 100 кг/дка добив е необходим от 2,5 до 3,5 кг Р2О5. Фосфорът се внася есента с основното внасяне на торовете, както и като запасяващо торене с предшественика.

Калий

Калият пречи на преждевременното отмиране на листата, влияе на оплождането и увеличава съдържанието на масло в семената, повишава устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия, намалява поражението от болести и неприятели. Цялото количество калий се внася есента преди основната обработка на почвата (или при предшественика), при разчет на износа: 4 – 6 кг на всеки 100 кг семена.

За успешен растеж и развитие на рапицата са необходими още редица важни за нея елементи: сяра, магнезий, бор, манган, молибден, мед, цинк и кобалт. Особено внимание следва да се обърне на ролята на сярата и бора, тъй като при недостиг на сяра шушулките могат да не се образуват напълно, а при недостиг на бор стъблата се скъсяват, цъфтежът се задържа, образуват се малко шушулки и семена. Обикновено рапицата си набавя тези елементи от почвата благодарение на своята развита коренова система. При недостига им те се внасят във вид на листно подхранване, а сярата – с основното торене в почвата или при сеитбата в реда (3 – 6 кг/дка).

Въпреки че рапицата изисква голямо количество минерални вещества, по-скоро става въпрос не за износ, а за въвличане на минералните вещества в оборот, тъй като тя оставя след себе си голямо количество растителни остатъци.

Място в сеитбооборота

Рапицата се отнася към културите, предявяващи повишено изискване към сеитбооборота. Добри предшественици за нея са чисти площи, заети с угар, зимни и пролетни зърнени култури, окопни силажни култури (освен слънчоглед), многогодишни треви.

Посевите с рапица не трябва да се разполагат след кръстоцветни култури (рапица, репко, зеле, ряпа, бял синап и др. подобни), цвекло и слънчоглед по-рано от 4 години, поради натрупването на общи болести и неприятели.

Площите с рапица (включително останалите кръстоцветни култури) не трябва да превишава 15 – 20% от структурата в стопанството, а при наличие в сеитбооборота на слънчоглед, общата с него площ не трябва да е повече от 25%. Нарушението на този принцип е допустимо само при отглеждане на устойчиви към болести хибриди и прилагане на комплексна система за защити от болести и неприятели.

Самата рапица е отличен предшественик.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Генът за устойчивост на културата към фома вече не е достатъчно ефективен

Учениот Университета в Хартфордшър, Англия са открили, че един от важните източници, обуславящи устойчивост на гените къмнай-опасния патоген при рапицата– фома (с няколко форми Phoma lingam, Phoma stem canker, Leptosphaeria maculans), е станал по-малкоефективен. Това може да доведе до значителни загуби в производството на маслодайната култура.

Изследването на учените от английския университет е първото, което демонстрира, че генът за устойчивост Rlm7 е станал по-малкоефективен в борбата с патогенафома по рапицата Leptosphaeria maculans. Откритиетоимаголяма значение за селекционерите и фермерите. В Обединеното кралство прогнозната цена на загубите за селекционната промишленост, дължаща се на загубата на сортове, предлагани на пазара, е 5 милиона паунда на година. Също така Phoma stem canker води до годишни загуби от добив на рапица във Великобритания в размер на 95 млн. паунда.

Въввръзка с прекратяване производството и употребата на някоиефективни фунгицидиза борба с фомата по рапицата фермерите повече разчитат на сортове, които притежаватдобра устойчивост срещупричинителя, предизвикващ болестта. Phoma lingam се провокира от два тясно свързани гъбни растителни патогена -–Leptosphaeria maculans и L. biglobosa. Гените, резистентни на тези патогени (Rlm гени), действат срещу други патогени. Един от най-важните гени, който е въведен в много търговски сортове рапица във Великобритания, е генът Rlm7.

Според автора на изследването д-р Джорджия Майтраузия това проучване служи като предупреждение за производителите на маслодайна рапица.

Надявам се, производителите на рапица да разработят стратегия за предотвратяване назагубите отналичните в търговската мрежа сортовеот тази култура. Предполагаемите методи за борбасрещуфома по рапицататрябва да интегрират резистентния ген Rlm с количествена съпротива в същия сорт и да разработят стратегии за редуване на развитието на различни гени Rlm, за да осигурят стабилни добиви от рапица в продължение на много години напред“, казвад-р Майтраузия.

Публикувана в Растениевъдство

Жътвата е една от най-отговорните операции в технологията на отглеждане на маслодайната култура

Интензивното разклоняване и неравномерният цъфтеж на рапицата водят до неедновременното й узряване. Това затруднява овършаването, намалява производителността, увеличава загубите при прибиране и повишава влажността на семената.

Ако се изчакат два-три дни, горепосочените параметри значително се подобряват. Независимо от факта, че шушулките, разположени в горната част на растението, започват да се разпукват, значителни загуби не се наблюдават, тъй като в този момент възниква процесът на формиране на добива върху средните и долните етажи и се повишава качеството му. Това затруднява определянето на оптималния период за прибиране на реколтата.

Повечето съвременни хибриди рапица се отличават с достатъчна устойчивост на разпукване. Затова е по-добре прибирането да стане малко по-късно, отколкото твърде рано. На практика рапицата често се прибира прекалено рано. Жътвата трябва да се прави при пълна зрялост на културата.

Рапицата е готова за прибиране, ако:

  1. Семената са оцветени от кафяво-черно до черно и са твърди.

  2. Шушулките и стъблата са оцветени в cиво-кафяв цвят.

  3. При разклащане семената в шушулката шумолят.

На какво трябва да се обърне внимание:

  • Ако прибирането се направи прекалено рано, добивът и съдържанието на масло намаляват. При преждевременно прибиране на рапицата се получава обратно – овлажняване на семената от влажните части на стъблата, което не само усложнява вършитбата, но води и до голяма загуба на добив.

  • Влажността на семената в бункера на комбайна в началото на прибиране трябва да бъде по-малка от 12%. Възможността за следжътвено намаляване качеството на семената е изключена, ако влажността при прибирането е в границите на 8% и по-ниска.

  • При прибирането съществуват множество източници на загуба на добив. Трябва да се обръща голямо внимание на загубата на семена от режещия апарат на хедера , която може да стигне до 90% от всички загуби. За избягване на загуби при прибиране на рапицата трябва да се използват хедери за рапица.

  • Препоръчително е прибирането да става с висок срез, на 2 – 5 см под нивото на най-долния етаж шушулки. Това позволява не само да се намалят загубите, но значително да се намали и влажността на семената и да се повиши производителността на комбайна.

  • При прибирането комбайнът трябва да работи плавно, но с висока работна скорост: 4 – 6 км/ч. Благодарение на това може значително да се намалят загубите на добив от режещия апарат. Колкото по-висока е производителността на комбайна, толкова по-активен е вършеещият апарат и почистването.

  • Правилната регулировка на комбайна позволява да се повиши производителността с 25%. Високата производителност в благоприятни часове трябва да съответства на товароносимостта и мощността на комбайна.

  • Срокът на прибиране на рапицата в стопанството може да се оптимизира чрез сеитба на хибриди с различни групи зрелост.

Публикувана в Растениевъдство

От Fendt предлагат нов трактор  724 VarioPlus на биодизел на основата на рапица, специално предназначен  за стопанствата отглеждащи тази маслодайна култура пише topagrar.

От тази година специализираният трактор вече е част от парка на изследователския и образователен център HausDüsse в Бад Засендорф. Неговото предимство е, че е снабден с два резервоара, отговаря на последните екологични стандарти на ЕС, и може да се използва при най-различни операции. Земеделските производители виждат предимствата му в това, че е възможно да се използва при най-различни условия. Той ще даде възможност на местни производители на биодизел да намерят своето място в земеделието, а от друга страна да се допринесе за намаляване на вредите емисии в атмосферата.

Публикувана в Агротехника

Актуализираната прогноза на Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) предвижда по-голям отколкото се очакваше преди спад в производството на рапично семе в света и най-вече в Евросъюза през новата маркетингова 2018/19 г., в сравнение с предходния сезон. Прогнозата за глобалното производство от маслодайната култура е сведена до 72,4 млн.т, в сравнение с 75,1 млн.т, очаквани в средата на юни и 74,8 млн.т реколтирани през 2017/18 г.  Най-голямо намаление на производството се очертава в ЕС -  с 2 млн.т (с около 10 на сто), до 20,2 млн.т. Негативната корекция е вследствие на неблагоприятните  агрометеорологични условия в основните страни производителки на маслодайната култура и преди всичко Германия и Франция. Агроспециалистите отново акцентират върху силната суша в северните и източните райони на Германия, където всъщност е концентрирано производството на рапица. Щетите от сухото време са налице и в Обединеното кралство, Дания и страните от Балтийския регион. Според най-новите данни, най-неблагоприятно е положението във Франция (с 900 хил. тона !).

Необичайно горещото и сухо време през май доведе до прекъсване на нормалното развитие на цъфтежа, а на по-късен стадий, в дъждовния период новата реколта беше масово атакувана от рапична стъблена бълха, което нагледно демонстрира  със снимки, направен през юни от специален  проучвателен екип на FAS. Ларвите се носят в стъблото на рапичното растение и ядат целулозата. Това отслабва растението и прекъсва поемането на основни хранителни вещества.

Забраната на ЕС върху  използването на неоникотиноидите и други химикали са  поставили европейските фермери в много неравностойно положение спрямо  армията от вредители. Производителите на маслодайната култура  се оплакват, че срещат  големи трудности при отглеждането  и мнозина от тях са настроени крайно  скептично относно бъдещето развитие на производството.

Публикувана в Бизнес

Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборота на рапицата заемат предшествениците. Те определят добивите и качеството на реколтата от маслодайната култура. Рапицата е капризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 2025% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 46-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5- и 6-полен сеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).

  • 6-полен сеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетен ечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зимен ечемик. 5. Зимна рапица. 6. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Ефектът от приложените хербициди, фунгициди, инсектициди и листни торове недвусмислено показва, че те работят в полза на културата

Агр. Петър Кръстев

Спец. пратеник в Павликени

В началото на юни екип на Arysta LifeScience организира Открит ден в рапица на полето край гр. Павликени. Въпреки напрегнатото преджътвено време (на места жътвата на ечемика току-що стартираше), на събитието присъстваха значителен брой земеделски производители от Централна Северна България – от района на Стражица, Плевен, Павликени, Левски и др. Имаше представители на големи арендни стопанства, обработващи от 40 до 130 хил. декара, представители на земеделски кооперации, агрономи и специалисти. Повечето от присъстващите бяха производители на рапица и както разбрахме, вече са използвали богатата гама продукти на компанията домакин, но бяха дошли специално, за да научат и видят какви са новите предложения на екипа.

Регионалният представител на Arysta LifeScience ГЕОРГИ БОРИСОВ запозна аудиторията с приложените в опитните парцели с рапица продукти. Компанията разполага с богато портфолио в рапица, по-голяма част от което екипът се беше постарал да приложи тук, в Павликени. Целта е била земеделските производители да могат на място да видят и се запознаят с възможностите за опазване на рапицата от плевели, болести и неприятели с продуктите на Arysta LifeScience.

Хербицидът Пантера гарантира чиста от житни плевели рапица

Хербицидът Пантера на Arysta LifeScience е наложен в практиката и много добре познат балурицид за контрол на житни – както едногодишни, така и многогодишни. Регистриран е при рапица в доза 80 мл/дка. В напръскания с хербицида участък се виждаше перфектният контрол над житните плевели, докато в нетретираната контрола, освен житни плевели имаше и изобилие от самосевка пшеница.

Клиофар – хербицид с ново активно вещество

Клиофар е хербицидът на Arysta LifeScience с новото активно вещество клопиралид. Той контролира голям спектър от широколистни плевели, в т. ч. и упоритите лепка, лайка, бутрак, паламида, както и самосевки от технологичен слънчоглед. В рапицата Клиофар може да бъде използван в широк диапазон от време – след 2-ри до 10-и лист в доза 25 мл/дка. Продуктът е напълно селективен спрямо културата и може да се прилага и в Cleаrfield рапица.

Биостимулаторите Тонивит и Мултолео повишават добива и качеството на продукцията

Arysta LifeScience разполага с богата гама и от биостимулатори. Два от тях – Тонивит и Мултонео, могат да бъдат приложени и при рапица, което беше направено в Павликени.

Биостимулаторите на Arysta LifeScience са богати на фосфор, калий, фитохормони на растежа и свободни аминокиселини.

Тонивит е продукт, който не стимулира апикалното нарастване, а стимулира коренообразуването и повишава концентрацията на клетъчните сокове и удебеляване на кореновата шийка. Дава много добър старт и успешно презимуване на културата, което е изключително важно за рапицата.

Тонивит е на пазара от миналата година и там, където е бил приложен миналата година, са отчетени много добри резултати, обясни Георги Борисов.

Мултолео е специално формулиран за маслодайните култури слънчоглед и рапица. Той е с високо съдържание на бор, аминокиселини, фитохормони на растежа. Може да бъде прилаган и на по-късен етап – в бутонизация на културите, като освен добива повишава и масленото съдържание.

Инсектицидите на Arysta LifeScience са с бърз ефект и дълго последействие

Arysta LifeScience предлага и богата гама от инсектициди с различни комбинации от активни вещества. Конкретно на полето в Павликени беше приложен новият инсектицид на компанията Даскор.

Даскор е на българския пазар от миналата година. Той е продукт в комбинация от две активни вещества: циперметрин – добре познато активно вещество, и хлорпирифос-метил. Като спектър на действие Даскор се доближава до популярния Нуреле, но го надгражда с по-добрата толерантност и селективност спрямо полезните видове, репелентно действие и газова фаза. Има също и контактното стомашно действие, както при Нуреле. Продуктът може да бъде приложен при различни температурни диапазони. Двете активни съставки дават възможност той да работи ефективно и при по-високи температури. Контролира рапичен цветояд и рапичен стъблен хоботник.

ЦитринМакс – с активно вещество циперметрин. Контролира целия спектър от неприятели в рапицата. Той може да бъде приложен както есента, така и през пролетта, до фаза бутонизация на рапицата.

Заслужава внимание и инсектицидът Суми алфа/Сумицидин, който е с бърз ефект и дълго последействие.

Силвет повишава ефикасността на прилаганите пестициди

Силвет е предложението на Arysta LifeScience в сегмента адюванти от ново поколение. Той е 100% органосиликонов омокрител, който повишава ефикасността на прилаганите пестициди и листни торове. Специалистите на компанията препоръчват всяко третиране в рапица да бъде в комбинация със Силвет за по-добро прилепване на препаратите върху листата.

След посещението на полето край Павликени екипът от специалисти на Arysta LifeScience продължи срещата с професионални коментари и делови разговори с гостите си.

Публикувана в Растениевъдство

В опитните парцели край Кнежа екипът на компанията показа, че културата може да бъде напълно опазена, дори в трудни условия

Агр. Петър Кръстев

Предизвикателство е било за специалистите на Байер да засеят, отгледат и опазят посев с рапица в полето край Кнежа, за да презентират технологията си в културата на Агро Арена 2018. Причините – никъде наоколо не е имало друг посев с рапица, а освен това предшественикът е бил слънчоглед. Но в трудни условия ефектът от добрите решения се вижда най-добре и в това се убедиха всички земеделци, които присъстваха на форума в Кнежа.

Представяне на приложената растително-защитна технология на фирмата направи Антон Янчев – регионален представител на Байер за Югозападна България.

Специалистът запозна земеделската аудитория с историята на полето, като започна от есенната сеитба. Поникването е било равномерно. В средата на март, когато културата е възобновявала вегетацията си, е направено първото подхранване, а на 11 април – второто. Точно тогава, сподели специалистът, вече е имало масово нападение от неприятели – рапичен цветояд и рапичен шушулков хоботник. На 15 април е направено първото пролетно третиране на посева с Протеус и Тилмор. Логично е, че при липсата на други посеви в региона всички неприятели са били съсредоточени точно тук. Малко по-късно растително-защитната технология при рапицата е продължила с третиране с Биская и Пропулс. Положителният ефект от приложението на тези продукти беше очевиден и присъстващите земеделци оцениха високо приложената от специалистите на Байер технология.

Защитата на рапицата започва още от есента

Антон Янчев информира земеделците в Кнежа, че технологията на Байер в рапица започва още есента – третиране с Тилмор. Това е необходимо, защото при поникването посевите с рапица невинаги са добре гарнирани – едни от растенията са в по-напреднала фаза, други са по-назад. С Тилмор, който освен фунгицидното си действие има и физиологичен ефект, който благоприятства развитието на по-малките растения в посева.. Всеки, който е отглеждал рапица, знае, че есента културата има проблеми и с неприятелите. Но Байер предлага продукти, които напълно осигуряват чисти от неприятели посеви. Проблемът с рапичната бълха се решава напълно с инсектицида Протеус на Байер.

Напролет грижите за маслодайната култура продължават

При изнасяне на цветоноса, ако есента не е приложен добър фунгицид и се налага пролетно третиране, също може да се третира с Тилмор, той има дълго последействие и отличен ефект срещу фома, склеротиния, алтернария. В тази фаза се появява – стъбления скритохоботник. За борба с него специалистът препоръча на земеделците да използват Протеус. Продуктът съдържа две активни вещества. Благодарение на едното от тях – делтаметрин, притежава нокдаун ефект, а тиаклопридът осигурява дългото му последействие. Още нещо – с това пръскане, освен срещу скритохоботника, се постига изключителен ефект и срещу цветояда, увери земеделците агрономът.

Антон Янчев сподели още, че Тилмор може да се използва и в цъфтеж, но веднага уточни, че когато стопаните имат много добър посев от рапица си, заслужава да инвестират в друг продукт на Байер – Пропулс. Той е с последна генерация фунгицидно активно вещество от групата на SDHI, благодарение на което има изключително широк спектър на действие – контролира икономически важните болести като фома, алтернария, склеротиния, церксоспороза. Разбира се, за да бъде един такъв продукт премиален – той трябва да има и други качества. Експертът експонира най-важните от тях, а именно, че все още няма резистентност на болестите към него и че SDHI не е самостоятелнен, а е комбиниран с триазол. Благодарение на формулацията си продуктът отива точно там, където трябва в рапицата и я защитава със системното си действие. И още нещо много важно поясни Антон Янчев –Пропулс има така наречения физиологичен ефект – заздравява шушулките и ги прави по – устойчиви на разпукване при узряване. Това според специалиста дава възможност добивът от културата да се прибере максимално от полето без загуби.

За да се осигури максимално количество не разпукани шушулки преди жътва, Байер препоръчва продукта Ламфикс. Това е лепилото на Байер, което предпазва шушулките от разпукване. Благодарение на него добивът от културата се запазва и прибира напълно, без да остават самосевки.

Публикувана в Растениевъдство

Експертите от Oil World прогнозират, че производството на рапично семе в страните от Европейския съюз през 2018 г. може да достигне максималната стойност за последните 3 сезона - 22,22 милиона тона (21,95 милиона тона през последната година), въпреки спада в прогнозите на площите при маслодайни в ЕС.

Площта с рапица в ЕС може да достигне 6,62 млн. ха, което е малко по-малко от миналата година (6,7 млн. хa). Анализаторите отбелязват, че площите засети с маслодайни култури са намалени в Германия - до 1,27 (1,31) млн. ха и в Полша - до 0,77 (0,89) млн. ха.
Благодарение на високите добиви, които се очакват от маслодайните култури при средно 3,36 (3,28) т/ха, производството им в Германия може да достигне 4,55 (4,29) милиона тона, във Франция – 5,25 (5,2) милиона тона, във Великобритания - 2,2 (2,13) милиона тона, в Чехия - 1,4 (1,14) милиона тона, в Румъния - 1,98 (1,8) милиона тона.
Заслужава да се отбележи, че прогнозите за увеличаване на производството на рапица в ЕС през 2018 г., заедно с високи те доставки на маслодайни от Украйна и рапица от Австралия и Канада, както и прогнозата за рекордно високи запаси на тези култури в ЕС, в дългосрочен план ще окажат натиск върху цените на европейската рапица.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта