Селското стопанство е един от основните стълбове на Европейския съюз и противно на традиционните убеждения е високотехнологично. Цифровата революция не е подминала селскостопанския сектор. Тя дава възможност на земеделските производители да бъдат по-прецизни и ефективни, помага им да подобрят производителността и устойчивостта, като същевременно останат конкурентоспособни. Ползите от този нов подход в земеделието важат за всички страни членки на Общността и за всички стопанства, независимо от техния размер. Това са само някои от изводите за дигитализацията в селското стопанство на ЕС – сега и в бъдеще, която беше сред главните теми на Конференцията на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), състояла се на 6 – 7 декември м. г. в Брюксел. Във форума участваха отговорни представители на институции на ЕС, хранителни вериги и академични среди, фермери и пазарни експерти. Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган изложи визията си за Новата селскостопанска политика на Общността за периода 2021 – 2027 г. и заяви, че на преден план поставя „участието на фермерите в случващата се в момента дигитална революция в земеделието и достъпът им до иновации”. (За главните акценти на конференцията ви информирахме подробно в бр.585 на нашия вестник – бел. а.).

От представителите на земеделската гилдия на форума направиха впечатление фермери, които споделиха опита си от успешното преминаване от методите на традиционното земеделие към дигитализацията на работните процеси. Представяме ви щрихи от потретите на двама новатори – от Финландия и Естония, както и пример за приложението на блокчейн технологиите във френска хранителната верига.

Финландецът Макс Шулман спестява 25 на сто от разходите си

1. Макс Шулман

 

С помощта на GPS сигнали машините в полето се движат с ниво на точност 10 сантиметра

Макс Шулман е земеделски производител и председател на Работната група по зърнените култури в Копа Коджека (Copа-Cogeca) със седалище в Брюксел от 2013 г. В асоциацията Копа Коджека, която представлява гласа на фермерите и техните кооперативи в ЕС, финландецът отговаря за използването на безпилотните летателни апарати, дигиталния аукцион и цифровите програми. Преди да поеме този висок пост, Шулман е бил съветник по зърнени култури, маслодайни семена и протеинови култури във Финландския съюз на земеделските производители и има 5-годишен стаж във финландското машиностроене. Понастоящем той е съсобственик на PolarOats, компания за търговия със зърно, и председател на VYR (финландска зърнена верига).

Макс Шулман е израснал в наследствената семейна ферма Stor-Tötar Gård в Югозападна Финландия, на 50-ина километра от Хелзинки. Основните дейности на стопанството, което има 400-годишна история, са растениевъдство и лесовъдство. През 1986 г. Макс Шулман, който е завършил аграрна икономика в университет в Стокхолм, поема пълната отговорност за управлението на стопанството. И макар че през последните години финландецът се занимава активно с обществена работа, той винаги се е чувствал земеделец, тясно свързан със земята. Отглежда бобови култури, овес, пшеница и маслодайни култури.

Макс Шуман споделя, че от самото начало е искал да бъде съвременен земеделец – според него земеделието е стара професия, но не и старомодна. И оттогава досега постепенно и настъпателно внедрява най-новите технологии в зърнопроизводството – от обработка на земята до прибирането на реколтата. Още през 1989 г. фермерът използва за полевия си трактор широки гумени вериги с ниско налягане (800 mm, 0,35 bar), за да намали отъпкването на почвата и да подобри състоянието й. От 1995 г. почвите се картографират в различни етапи – от топенето на снеговете през сеитбата и наторяването до прибирането на реколтата. Данните се предоставят от сателити и дронове и се обработват от GPS- системи, монтирани на машините – трактор, комбайн, сеялка. Компютри разчитат в реално време картите с различни параметри и автоматично управляват сеитбата, поливането и наторяването, като внасят необходимото количество във всяка точка на полето.  

“През цялото време използвам технологиите, за да няма пропуснати от машината участъци или пък преминаване по два-три пъти. Затова разчитам на GPS сигнали. За целта обаче трябваше да инвестирам в базова станция, за да получавам еднакво добър сигнал навсякъде. Постигнал съм ниво на точност 10 см, това ми стига – споделя Макс и допълва: – Картирането на добива, прилагането на променливи норми при внасянето на торовете и контролът на секциите за засяване значително повишават добивите. Освен това ми спестяват време, което никога не ми стига, а също гориво, семена и препарати. При моите условия правя изчисление за 100 ха. Пресметнах, че технологиите ми спестяват 25% от разходите, които правех преди това.”

Макс Шулман похвали младата смяна във фермата си: “В даден момент синът ми започна също да се занимава със селско стопанство. Той ми показа, че процесите, които аз наблюдавам, могат да се управляват и анализират благодарение на компютърна програма. Ето защо приемствеността и внедряването на младите в сектора е много важна. Това ми спести още време и средства”, обяснява фермерът.

Технологиите обаче са свързани с разходи. На първо място фермерите трябва да решат какво искат да оптимизират в стопанството си и едва след това да започнат с инвестицията, като предварително калкулират за какъв период от време тя ще се изплати – препоръчва Макс Шулман.

Естонска фермерка управлява стопанството си от Космоса

3. Ктарин Естония

Катрин Нооркоив се възползва от радарните спътници на ЕС

„Не мога да си представя живота без мобилната мрежа – споделя Катрин Нооркоив от Естония, производител на био говеждо месо, изпълнителен директор и собственик на месопреработвателно предприятие. Преди да се ориентира към частния бизнес, младата жена е била на ръководен пост в обществения сектор. Преди 14 години Катрин заедно с баща си възстановяват семейната ферма и започват фермерството си със стадо от месодайната порода Абърдийн Ангус. С течение на времето разширяват стадото си и с породата Херефорд, като отглеждат всички животни на пасищата, за да произвеждат висококачествено биомесо. Голямото предизвикателство в кариерата на Катрин е закупуването на месопреработвателно предприятие през 2016 г., което тя ръководи успешно и вече е разширила бизнеса си със собствена месарница и ресторант.

Катрин Нооркоив се възползва от програмата „Коперник”, създадена съвместно с Космическата агенция на ЕС, която дава възможност на всяка страна членка на Общността да получава безплатно сателитни данни. „Тъй като в Естония е облачно 70% от времето – от май до октомври, използването на радарни спътници е голямо предимство – те могат да видят какво се случва на нашите полета и пасища през облаците – възторгва се Катрин. – Програмата позволява да се определи колко са изконсумирали животните на пасищата чрез изменението на биомасата във времето. Целта е контролът на място да се сведе до 5% благодарение на мониторинга.” Според естонската фермерка с това наблюдение броят на измамниците намалява, а реалните фермери имат възможност за по-високи заплащания.

Известно е, че Естония е една от най-дигиталните държави в Европа. Тя бе първата, която въведе електронното жителство – дигиталната идентичност, която е достъпна навсякъде по света. Затова е обяснима гордостта на Катрин Нооркоив, която споделя : „Времето е най-ценният ресурс, който имаме. Подавам декларациите си за стопанството онлайн, мога да поддържам всички разговори с държавата онлайн. Няма нужда от никаква бумащина, където и да се намирам по света, щом имам връзка с интернет или мобилни данни, се идентифицирам с мобилен идентификационен номер, Smart ID или лична карта. Като естонски фермер, аз ценя високо това, което правим, за да намалим времето за контрол на място и да управляваме дейностите си на 100 процента от Космоса” – каза в заключение Катрин Нооркоив.

Историята на птичето месо от инкубатора до чинията

6. Cофи Фонтен

Френският експерт по качество Северин Фонтен представя блокчейн технологията

Малко компании предлагат услуга за своите клиенти, чрез която да проследят пътя на продуктите от фермата до чинията, а тази прозрачност зависи и от съгласието на търговците. Когато хората пазаруват в магазина, единствената информация, която могат да получат, е от етикета на опаковката – по-често може да се види държавата, в която е произведен продуктът, понякога и името на стопанството. Някои вериги отиват по-далеч и предоставят кратка история на фермата и условията, при които продуктът е произведен. 

С блокчейн технологията потребителите могат да видят всичко за хранителните продукти в магазина. Тя дава повече доказателства за това, че даден продукт има съответното качество. По отношение на защитата на фермерите в търговската верига технологията ограничава възможностите големите търговци да отхвърлят добрата фермерска продукция.

Това каза директорът на отдела за качество в Groupe Carrefour Северин Фонтен на конференцията EU Agricultural Outlook. Търговските вериги не са собственици на информацията в блокчейн, а само се грижат за съхраняването на продуктите, обясни тя. – Технологията дава възможност да се проследи историята на продукта от датата и мястото на производство до рафта в магазина. Френската специалистка илюстрира нагледно блокчейн технологията. На огромното табло бяха проследени всички етапи от 4-месечния живот на охладено поле – от излюпването му в инкубатора през отглеждането му на открито и биохраната без ГМО до кланицата, където се спазват всички хигиенни норми, и рафта в магазина. Тази информация може да се проследи и прочете от купувача в „Карфур” с приложение в неговия смартфон – достатъчно е да сканира индивидуалния код на месото, за да разбере историята на продукта от А до Я.

Мария Нецова, 

наш спец. пратеник в Брюксел

Публикувана в Бизнес
Изненадващо е, но Страната на Изгряващото слънце, която е най-големият производител на роботизирана техника в света, в земеделието се оказва поклонник на старата школа.
В края на миналата година в Парламента на Япония бе проведено гласуване, което потвърждава, че въпреки държавната подкрепа и милионните инвестиции във високотехнологичното земеделие от страна на компании като Kubota Corp. и Panasonic Corp., роботите няма да заменят хората, работещи в земеделието в близко бъдеще.
За производителя на домати от префектура  Тиба Ясуджи Какузаки това е въпрос на себестойност: "Нямам възможност да отделя толкова големи суми за автоматизиране на производството", казва той. Поради това Какузаки приветства промените в законодателството и вече се е възпозвал от програмата, позволяваща да се наемат на работа повече чуждестранни работници, в неговия случай - от Виетнам.
Преди 10 години Какузаки решава да наеме персонал за стопанството, тъй като работата станала твърде много за сам човек, но не можел да намери японци, които биха били готови да работят срещу минимално заплащане, установено от правителството. От тогава той е успял да удвои размерите на стопанството си.
 Така един от виетнамските му работници постъпва във фермата през февруари 2016 г. Той работи 7 часа на ден, 6 дни в седмицата, като получава по 6 американски долара на час, което е установеното от закона минимално заплащане.
 Дори при такава заплата виетнамецът казва, че печеи достатъчно, за да си купи къща в родината си след изтичането на тригодишния му договор. 
Годишните разходи на Какузаки за пет работника са около 10 млн. йени. От производството на домати фермерът печели около 50 млн. йени годишно. И той не е убеден, че когато през 2020 г.   Panasonic пусне на пазара своя робот за бране на домати, ще има смисъл от такава покупка в стопанството.
 
 
Публикувана в Бизнес

Със заповед на министъра на земеделиетo, храните и горите е определена отстъпка в размер на 0,38 лв. от стойността на акциза за литър закупен газьол  през 2017 г. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”. До края на 2018 г. ще бъдат изплатени близо 73 млн. лв., а останалата част от средствата ще бъдат изплатени в началото на 2019 г.

Това е третата кампания, в която процесът по кандидатстване за държавната помощ  е облекчен и заявленията се подават заедно с опис и копия от фактурите за закупено гориво за съответната година. Отпадна задължението за водене на дневник. Максималното количество гориво, което подлежи на подпомагане се определя на базата на методика с разходни норми. След приема на документи Националната агенция за приходите извършва проверки на фактурите. Помощта се изплаща на земеделските стопани директно, а не както преди това под формата на ваучери за гориво.

Публикувана в Бизнес

Минималният праг на осигуряване за земеделските производители в това число и за тютюнопроизводителите през 2019 година да е 400 лева, решиха депутатите днес. Това информира БНР.. Реално това представлява 50 лева увеличение спрямо настоящата им минимална осигурителна вноска, припомни Светла Бъчварова от левицата. “Това, което вие очаквате като приходи от реализация на продукцията, а тя е даже и сезонна, няма да се реализира, тоест земеделските стопани нямат начин да осигурят тези средства. Повярвайте ми, те, ако имат възможности, ще се осигуряват и на по-високи ставки”, каза още тя.

От следващата година минималният осигурителен праг ще бъде 560 лева, каквото е нивото и на минималната работна заплата. Максималният осигурителен праг ще е 3 000 лева, което означава, че максималната пенсия от 1 юли 2019 година ще достигне до 1200 лева. Малко над 207 лева ще бъде минималната пенсия от началото на следващата година, като  от 1 юли тя ще се увеличи до 219,43 лева

Публикувана в Бизнес

В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес

В документа не само липсват облекчения, за които се говореше още при списването на закона, но и са предвидени повече ангажименти и затрупване с бумащина. Българските фермери отново попадат в клопката на необяснимо свръхрегулиране и тежко администриране на тяхната дейност. Този път абсурдни изисквания към земеделските стопани са заложени в проекта на Наредба за реда и условията за водене на регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Стопаните, запознати с документа са категорични, че това е наредба за свръхадминистриране и свръхрегулиране на дейността на земеделския производител. В нея не само няма заложени никакви облекчения за фермерите, за които се говореше още при списването на закона, а напротив предвижда повече ангажименти и затрупване с бумащина. Това ги поставя в невъзможност да изпълнят изискванията и съществува опасност да останат без регистрация, което ще им донесе големи санкции.

Документът вероятно е подготвен от експертите на икономическото министерство. Именно в това ведомство ще се води регистър на лицата, осъществяващи дейност, свързана с нефта. Наредбата има амбицията да създаде образец на специален регистър на земеделските производители, но в приложението към нея е предвидено само едно изброяване на документи с възможност за субективизъм и това изобщо не е регистър. Като пример посочват изискването фермерите да водят отделни регистри за всеки свой обект. Не е необходимо, когато едно стопанство има например три бази в три различни землища, да водят отделни регистри. Достатъчно е да има един с три подобекта.

В разрез с всякаква логика за дигиталното развитие на обществото, за хората, занимаващи се със земеделие е предвидено да водят регистъра си задължително на хартия. Всеки том следва да бъде прошнурован, номериран и заверен от компетентната Общинска служба земеделие(ОСЗ). След изчерпване на наличните страници на съответния том, регистрираното лице е длъжно да открие нов том, а всяко действие, подлежащо на вписване в специалния регистър, се декларира незабавно от регистрираното лице, неговия законен представител или пълномощника му. Вменяват се нови функции и на ОСЗ без да има оценка за техните възможности да поемат още работа.

Прегледът на документа показва, че с наредбата се вкарват по-рестриктивни регулации от Търговския закон, както и на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.Става дума за допълнителни декларации и изисквания, които не са посочени в закона.

С новия документ фермерите се препращат към Наредбата за противопожарната безопасност без да се отчита, че много от стопанските дворове не са въведени в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), а далеч преди това. Да се поставят такива изисквания в случай, че проектираш нов обект, чието строителство предстои е разбираемо, но за заварените положения – в стопански дворове, малки навеси на полето и други, няма никаква логика и обяснение. Старите обекти няма как да отговорят. Съществува опасностфермерите  да не изпълнят свръхизискванията, които не са съобразени с тяхната земеделска дейност.

Публикувана в Бизнес

На първото четене на проектобюджета на Националния осигурителен институт в Народното събрание бе утвърдено осигурителните прагове на фермерите за 2019 година дао са 560 лева. Късно вчера народните представители приеха проекта, като праговете за всички земеделци и животновъди включително и за тютюнопроизводителите, ще се вдигнат от 350 на 560 лева, както предложи Министерският съвет. Идеята за по-високите прагове е мотивирана с намерението да се повишат пенсиите в агросектора.

Срещу това решиние се обявиха от много браншови органиазции. Предстои оканчателното гласуване на второ четене в планерната зала, като преди това обсъждането отново ще се състои в палраментарните комисии по земеделие и финанси.

Публикувана в Бизнес
Представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) проведоха срещи с председателя на земеделската комисия Десислава Танева и с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова с предложение за намаляване на осигурителния праг за фермерите. Те са получили уверението, че се работи по приемането на осигурителен праг от 400 лева, съобщиха от браншовата асоциация.
Националният осигурителен институт (НОИ) и Министерският съвет предложиха осигурителният праг за фермерите, които работят извън фирми, догодина да се вдигне рязко от 350 лв. на 560 лв. на месец. Проектът предвижда минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в страната да се повиши през 2019 г. – от 510 лв. на 560 лв. 
 Срещу това решение публично се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и от Българска асоциация биопродукти (БАБ). Те са категорични, че с увеличението на вноските, ще се увеличи и опасността от разрастване на сивия сектор в селското стопанство.

Ако проектът бъде гласуван и в Народното събрание, осигурителните вноски за фермерите ще скочат рекордно - от 109,55 лв. на 175,28 лв. на месец. 

Ще припомним, че предишният опит за рязко увеличение на осигурителния праг за фермерите от 310 лв. на 480 лв. беше през ноември миналата година. Тогава проектът беше приет на първо четене в Народното събрание, но масовото недоволство на земеделските стопани и техните протести накарахауправляващите да намалят осигуровките, които задължително трябва да правят фермерите.

 
Публикувана в Бизнес

За седма поредна година АЗПБ организира аграрен форум у нас. Форумът отново ще се проведе в хотел Адмирал, к.к. Златни пясъци в два конферентни дни - 6 и 7 февруари 2019 г. Събитието ще бъде открито от министър Румен Порожанов и неговия екип, съобщават организаторите.

Водени от мотото „Националните приоритети в земеделието“, организаторите на Седмата Национална среща ще подложат на дискусия най-належащите въпроси, свързани с кадрите в земеделието, стратегията за напояването, новият Закон за поземлените отношения и новостите в секторната нормативна уредба.

Други основни акценти в програмата ще бъдат бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., текущо състояние на мерките по ПРСР 2014-2020, опазването на реколтата и управление на риска, актуална информация за директни плащания и Кампания 2019 г.

Официални участници в двудневния форум ще бъдат високопоставени гости от Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП), ръководители и експерти в Министерство на земеделието, храните и горите, парламентарната Комисия по земеделие и храни, Държавен фонд „Земеделие“, неправителствения сектор и народни представители.

Публикувана в Новини на часа

Промяната на минималния осигурителен доход на земеделските стопани от 2019 г. е твърде драстична, се казва в становището на Българската асоциация на биопроизводителите с председател Албена Симеонова. Според тях поскъпването на осигуровките не би създало никакъв проблем за един относително голям производител, но за най-дребните е сериозно основание да спрат да се осигуряват. Дава се и следният пример: Един пчелар, който има 50 кошера, за да може да продава законно меда който добива трябва да бъде регистриран земеделски стопанин. При среден добив от 19кг/кошер и изкупна цена от 4 лв/кг, цялата произведена от него продукция няма да стигне да покрие стойността на дължимите му осигуровки.

Подобна е ситуацията и с дребните животновъди и растениевъди. Вероятно не е отчетено, че това е принуда тези хора да влизат в сивия сектор на икономиката и да продават нерегламентирано. Убедени сме, че целта е противоположната посока - към изсветляване на икономиката.

Българска асоциация Биопродукти настоява да се преосмисли минималният осигурителен доход за земеделските стопани и той да остане същия като 2018 г. или да претърпи незначително увеличение, за да не предизвика обратен ефект и вместо увеличение на приходите за осигуровки, те да намалеят заради посивяване на сектора.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 25

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта