Бежанците изядоха субсидиите

През 2017 г. България ще намали преките плащанияза земеделие заради кризисния резерв на ЕС

Лили Мирчева

Това, че земеделието в Евросъюза върви към намаляване и дори спиране на субсидиите, отдавна не е е тайна, но се случва по-бързо отколкото пророкуваха песимистите. Кризата с бежанците, която демонстрира пълното безхаберие и безпомощност на политиците, се превърна в реален катализатор на процеса. Фактите са вече налице. От Брюксел долетя новината, че Европейската комисия е приела предложение за прилагането на механизъм за финансова дисциплина в бюджета по Общата селскостопанска политика за финансовата 2017 г. Казано с цифри – догодина директните плащания за фермерите от Европейския съюз на стойност над 2 хил. евро, ще бъдат редуцирани с над 1,36 на сто. (Дори се цитира точната цифра от 1,366744 процента). Парите от тези удръжки ще бъдат използвани за формирането на кризисен резерв от над 450,5 млн. евро. Догодина България и Румъния за първи път ще се включат на равни начала с останалите страни членки във формирането на кризисния резерв.

Единствено хърватските фермери са пощадени от схемата, тъй като все още са в етап на приобщаване към общността, но пък трябва да са наясно какво ги очаква.

Още през тази година фермерите от останалите страни в ЕС трябва да „отбият“ по 1,393041 на сто от директните плащания, така че за 2016 г. кризисният резерв да достигне 441,6 млн. евро.

След като ЕК представи решението си за намаляване на директните субсидии, предстои до 30 юни 2016 г. Съветът на ЕС и Европейският парламент да одобрят или предложат друг процент за редуциране на директните плащания за формирането на резерва. Ако до тази дата не бъде постигнато споразумение между трите институции, ЕК разполага с правомощията да посочи окончателния процент. Залегналите норми в Общата селскостопанска политика изискват средствата, събрани като кризисен резерв и останали неизползвани в бюджета на Европейския гаранционен фонд за селското стопанство в края на бюджетната година, да бъдат преведени на фермерите, от които са удържани. Но такава вероятност не се открива, предвид все по-сложната обстановка в Европа.

Дори европейският комисар по земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън призна, че това са пари, удържани от самите фермери. Той предложи средствата на кризисния резерв да се използват за преодоляване на затрудненията на пазарите на млечни продукти и свинско месо. Но еквилибристиките с парите на ЕС се правят в бюджетната комисия, ръководена от Кристалина Георгиева. Там решават в крайна сметка за какво да се изразходват спрените пари от субсидиите на фермерите.

Според последните договорки с Турция, общият размер на помощта по механизма за спиране на бежанците в южната ни съседка, е 3 млрд. евро. От тях 1 млрд. евро ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС, а останалите 2 млрд. евро ще са от допълнителни вноски на държавите членки. Според предварително споразумение всяка държава-членка трябваше да изпрати на ЕК в срок до 31 март 2016 г. каква ще е вноската й.

Вече се знае, че България дава 5 876 945 млн. евро на Турция за бежанците. В доклада на Комисията по външна политика се посочва, че средствата по механизма са предназначени за спешна хуманитарна помощ - главно за предоставяне на храна, здравни услуги и образование. Графикът за плащания ще започне от четвъртото тримесечие на 2016 г. с разпределение на сумите за четири години до 2019 г. Финансирането на вноската на България ще е от централния бюджет чрез бюджета на външното ни министерство.

Но към сметката на България трябва да прибавим и още около половин милиард лева. Толкова ще ни струва оградата на границата ни с Гърция. Да не забравяме, че за оградата с Турция платихме по 1 млн. лв. на линеен километър. С Гърция имаме 480 км граница. С допълнителните разходи средствата за изграждане на това съоръжение ще надминат 500 млн. лева, изчисли в телевизионно предаване бившият военен министър Ангел Найденов. По думите му границата ни с Гърция минава по много по-сложен терен от тази с Турция и разходите ще бъдат огромни. Но като се знае, че в момента 15 хил. бежанци са в Идомени, без да се броят другите охраняеми лагери, ще си плащаме, въпреки че оградите не са единственото средство за спиране на трафика.

Като теглим чертата под общата сметка, виждаме, че фермерите ще станат двойни донори на бежанците – от една страна чрез данъците в собствената си държава, а от друга – чрез орязаните субсидии от най-сигурното досега перо – преките плащания. Затова не се изненадахме от новината, че гръцки фермер премина с трактора си през лагера в Идомени, заплашвайки живота на хората там. Той решил да обработва земята между палатките на бежанците и дори унищожил някои от тях. Мъжът е собственик на 72 дка земеделска земя на границата между Гърция и Македония. Полицията се намесила и спряла фермера в опитите му да разоре нивата си. Стопанинът от своя страна се кани да съди държавата заради финансови загуби.

Прочетена 990 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта