Обмислят нови данъци за гражданите на ЕС Избрана

Брюксел подготвя сериозни промени в европейското финансиране. Фондовете след 2020 г. няма да са същите или поне достъпът до тях няма да е толкова лесен

Лили Мирчева

Подготвят се сериозни промени в европейското финансиране. Обсъжда се отделянето на страните от еврозоната в отделен пакет. Фондовете след 2020 г. няма да са същите или поне достъпът до тях няма да е толкова лесен. Това са сред основните акценти от конференцията за бъдещото финансиране на Eвропейския съюз, която се проведе в Брюксел. Това бе последната среща на високо равнище, преди финансовата комисия на ЕС да представи доклад за новите правила за управление на парите в общата хазна. Документът трябва да е готов до ноември. Основната му цел е да се намери начин за увеличаване на собствените приходи на Общността, а не от вноски на държавите членки във време на нестабилност и недоверие на хората към управляващите – както на европейско, така и на национално ниво.

Представители на Европейската комисия, Европейския парламент и депутати от националните парламенти, обсъдиха новите правила, по които ще се финансира Общността след 2020 г. Участници в срещата от българска страна бяха Димитър Главчев и Евгения Ангелова.

Европейският бюджет е около 140 млрд. евро

В сравнение с българския, който е 33 млрд. лева, това са много пари, но всъщност страните-членки харчат за общите си политики само под 1% от произведеното от европейската икономика. За разлика от българския, който финансира всички публични сфери, европейският бюджет е предимно инвестиционен. Само 6% от него отиват за пенсии и заплати.

Основната част от средствата се използват за модернизиране на икономиката, за развитие на земеделието, за опазва на околната среда, за сигурност и миграция, борба с тероризма, като и за подпомагане на по-бедните държави по света.

ЕК прогнозира разходите и подготвя бюджета, който след това трябва да бъде приет от страните-членки и от Европейския парламент. По правило държавите-членки внасят около 80% от средствата в общия бюджет. Останалите 20% идват от собствени приходи, предимно от мита и глоби, както и отчисления от ДДС.

ЕС е замислен така, че да може да се финансира сам. За разлика от националните бюджети, европейският бюджет

не може да излезе на червено

ЕК го управлява, но с основната част от средствата се разпореждат страните-членки, определяйки кои проекти да бъдат платени по еврофондовете.

Националните вноски са се появили през 80-те години на миналия век, заедно с политиката за сближаване, когато се е наложило плащане на по-големи суми „за догонване” на по-изостаналите страни, каквато е и България.

Отдавна е видно, че европейският бюджет е недостатъчен за финансиране на политическите и икономически амбиции на Съюза, но страните не желаят да дават повече пари в общата каса. Ето защо

трябва да се увеличат собствените приходи

За да измислят как да става това европейските институции назначиха през 2014 г. група от експерти, начело с бившия италиански премиер Марио Монти. Тя е единственият консултативен съвет на високо равнище в ЕС, в която участват двама българи – Кристалина Георгиева и Ивайло Калфин.

На конференцията в Брюксел стана ясно, че няма да бъде лесно увеличаването на европейския бюджет, тъй като мненията на отделните държави са много различни. Представителите на Източноевропейските страни смятат, че парите за догонване са много необходими и трябва да не бъдат намалени. Западните държави, които са основните донори на бюджета, смятат, че фондовете не се разходват рационално и че тяхното използване постепенно трябва да се намали.

Депутатите и членовете на групата Монти са се обединили около мнението, че сегашният вариант за финансиране на бюджета е неадекватен и не би могъл да предвиди извънредни разходи. Това на практика означава, че ще бъдат приети нови правила за отпускане на пари към отделните държави.

По правило бюджетът на ЕС се определя на 7 години, а това е дълъг период, за да се предвидят харчове, каквито трябват за справяне с бежанците, борбата с тероризма и ред още проблеми, струпали се над главите на европейските граждани. Това налага да се вземат пари, които не са предвидени, от други програми и фондове.

Бюджетът не е прозрачен, т.е. всяка страна се опитва да договори някакви условия, които да са удобни за нея, като настоява за намаляване на собствената си вноска, коментираха евродепутати.

Друг проблем, обсъден в Брюксел, бе напускането на Великобритания. Тя е вторият нетен вносител на европейския бюджет и това налага да се промени цялата система на бюджетиране. Вероятно след 2020 г.

ще има отделен бюджет на еврозоната

Така се давали много по-големи възможности за финансиране, отколкото сега позволяват бюджетните правила. Примерно този бюджет ще може да взема заеми на световните пазари и така да финансира нуждите на държавите. Но това пък означава, че страни като България, които са извън валутния съюз, ще останат много назад от богатите членове на ЕС или Европа твърдо ще премине на две скорости на развитие.

Обсъден е и вариант за създаване на схема за застраховане срещу безработица. Предлага се въвеждане на

нови данъци, който да се събират от всички европейски граждани

Те после щели да влизат в общия бюджет. Тук мненията се разделят на две - едните смятат, че средствата трябва да се събират от всички европейски граждани, но като цяло се приема, че това е невъзможно. Другият вариант е данъците да се събират в отделните държави членки и после да се внасят в общата хазна. Идеите, които витаят в Брюксел, са свързани с няколко вида такива данъци. Единият е въвеждане на корпоративен данък за мултинационалните компании. Мотивите са, че те печелят от общия европейски пазар. Друга идея е да се облагат финансовите транзакции, а също така и на средствата от т. нар. синьораж, т.е. печалбата от емисиите на еврото, която досега се даваше на националните банки.

„Кохезионната политика не е за благотворителност. Тя е за това да помогне на по-изостаналите региони да се вдигнат, но това помага на целия Европейски съюз и отделните му региони като увеличава покупателната им способност”, обясни в ефира на BIT еврокомисарят Кристалина Георгиева за това какво ще стане с еврофондовете и има ли шанс бюджетът да се реформира в сегашната ситуация на нестабилност. По думите й досега е имало повече пари и по-малко проекти, които да бъдат финансирани. „Затова се случваше да отиват пари в не най-добрата посока за тяхното използване. Но това е минало. Ние гледаме на този проблем като в огледало за обратно виждане в колата. Настоящето на ЕС има много ясно определени приоритети, много силен контрол за това, как се използва финансирането”, заяви Георгиева.

Оценката на миналия програмен период 2007-2013 г. е показала, че с около 350 млрд. евро, отделени за кохезионната политика, са създадени допълнителни инвестиции в Европа за един трилион евро. С всяка следваща година качеството на усвояването на европарите върви нагоре, увери още еврокомисарят.

„В този период мога да кажа отрито, че парите по кохезионната политика ще ги има. Концентрирайте се върху качеството на усвояване. Не се тревожете, парите са там”, добави още Георгиева.

Колкото до това откъде ще дойдат повечето пари, които настоящата ситуация в Европа изисква, тя заяви, че ще се приложи по-голяма гъвкавост в бюджета, а това позволява да се пренасочват финанси там, където се появяват нови приоритети.”Например по отношение на мигрантите ние вдигнахме двойно финансирането за засегнатите страни. Разбира се, и това има предели, и по тази причина иновацията в бюджета е да вземаме пари, за да привличаме частни инвестиции в европейската икономика”, обясни комисарят, отговорен за финансовия контрол в ЕС.

Създава се

Европейски фонд за стратегически инвестиции

с бюджет от максимум 16 млрд. евро. Целта е чрез него да се привлекат в икономиката 315 млрд. евро частни инвестиции. Вече над 100 млрд. евро са постъпили в този фонд. Благодарение на тази нова функция на бюджета на ЕС, в България се очаква над половин милиард лева да се влеят в икономиката, изчисли Кристалина Георгиева.

Относно новите данъци, които се обмислят от групата Монти, тя заяви, че сега парите за европейския бюджет идват от граждани и фирми, преминават първо през националните бюджети и после постъпват в европейския. „Много хора смятат, че е по-добре да има директна връзка между данъкоплатеца и европейския бюджет. Ние не говорим за повече пари, за това че по-прозрачно и демократично да се финансира европейския бюджет и да знаем всички откъде идват парите, къде отиват и какви са резултатите от тях”.

Прочетена 557 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта