Банките са сред най-заинтересованите да има субсидии в агросектора Избрана

Нови такси, без реални услуги зад тях,  изпразват портфейла ни, предупреждават адвокати от Българския финансов форум

Лили Мирчева

Как банките постепенно и неотлъчно се настаниха във финансовите дела на всеки човек – от заплати до преводи, кредити и т.н., дори искат заеми от 5 хил. лв. пак да минават през тях? Добре, стига наистина това да е в ущърб на т. нар. сива икономика, която най-много пречела на легалния бизнес и на която се крепи съществуването на много българи. Дори социалните плащания за безработица, по майчинство, болнични, минават през търговските банки, а както знаете, всяко чукване на банкомата се заплаща...

Трупайки лихви, такси или както си искате да се наричат тези вземания, банките съществуват на гърба на цялата система, т.е. яхнали са вълната и по никакъв начин няма да отстъпят сърфа си на друг. Едва ли някой ще даде извлечение (не че не съществува такава), колко печелят банките от проекти на земеделски производители или да го кажем по друг начин – от  Програмата за развитие на селските райони?

Със сигурност

те са най-печеливши от еврофондовете

защото на всеки инвестиционен проект те осигуряват на фермерите 50-60 и повече процента от парите, като останалата част доплаща ЕС, но пък банковите кредити си имат съответните лихви. Затова и финансовите институции са сред най-заинтересованите да има субсидии за селското стопанство. А иначе, следейки зорко всяко движение на парите, уж преборвали сивата икономика, с която сме широко известни. Да се зачуди човек преди фалита на КТБ, как никой от надзорните органи не видя „отгоре“ по какви магистрали са профучавали не отделни товари, а цели парични потоци? Но това е друга тема.

Наскоро стана ясно, че

банките са въвели нови такси - обработка на запор и обслужване на запор

чрез които реално не се предоставят услуги. По този повод адвокат Станислава Виткова изпрати писмо до Министерския съвет, до председателя на правната комисия в Народното събрание и до омбудсмана на Република България, в което търси обяснение за двете нови такси. Първата е еднократна за обработка на запор от 15, 20 и 30 лв., и месечна такса за обслужване на запор от 8-10 лв. Според юристите, с тях банките излизат от понятието трето лице, което има задължения и получават неочаквани права и приходи. Адвокат Виткова се обръща към институциите и по повод гласувания на първо четене законопроект за промяна в закона за платежните услуги и платежните системи. Според нея там трябва да има текст, който ясно да показва принципа за въвеждане на видовете такси, които банките имат право да събират.

„На практика около две трети от таксите им не представляват такси за реални услуги“, коментира адвокат Валентина Иванова, зам.-председател на Българския финансов форум.

Според нея банките се опитват по един или друг начин да си набавят допълнителна печалба.

„Няма вече никакво ограничение пред тях,

подкрепяни от банковото лоби сред депутатите“

коментира Иванова. „Нека, например, някой от банкерите да ми обясни какво означава такса „дебитен оборот”, която плащаме от няколко години насам. Тя се удържа месечно от клиента, когато през сметката си извършвате плащания, отделно от таксата, която се взема за всеки превод на средства. Няма услуга тук. А какво означава таксата за поддръжка на сметката? Каква е тази поддръжка, какво й поддържат след като това се прави през софтуера? Когато е въведен софтуера в банката той е бил заплатен, оттам нататък имаме годишна такса и се предполага, че разходът на банката е компенсиран. Откъде накъде следва да се плаща и всеки месец такса поддръжка“, пита адвокат Валентина Иванова, цитирана в медиите.

За кой ли път, а и защо ли, пак се питаме и ние - докога банките ще ни вземат такси без да предоставят реални услуги срещу тях? Преди няколко години от Българския финансов форум направиха 7 предложения, едно от които се отнася за банковите такси. Още тогава юристите констатираха, че „освен чрез едностранна манипулация на лихвите, банките в България реализират

несъразмерни печалби чрез огромен брой “такси” в нереално висок размер

спрямо извършваните дейности и реалната им стойност”.
Непременно трябва да отчетем, че българинът плаща средно около 19% лихва за сумите по кредитни карти, ползвани извън гратисния период. През миналия месец средният лихвен процент е бил 18.21% за левове и 18.36% за суми в евро. Такива са ставките по кредитните карти на физически лица. За фирмите те са дори по-високи - средният процент за усвоени суми, непогасени в гратисния период, е 18.84% за левове и 19.41% за евро, сочат данните на  БНБ за месец юли. Лихвите по кредитните карти не само са  високи, но и почти не помръдват от години насам.

Но по-интересното е, че досега  Българската народна банка срамежливо криеше тази информация. Едва на 25 август 2016 г. открехна „смокиновото листо“ за лихвените проценти по кредитните ни карти. От информацията изскочиха за първи път цифрите за заеми, предоставени чрез кредитни карти, в безлихвен гратисен период и извън безлихвен гратисен период. Но картината е доста мъглива и неясна заради осреднените данни в тази статистика. Както знаем, различните банки си имат свои оферти за клиентите си  и съответно - различни видове кредитни карти.

За потребителя става все по-трудно да надникне в джунглата от лихви и такси. Осведомените хора ни съветват

да следим ГПР - годишният процент на разходите

който показва и всички такси, които банките допълнително събират. Има например кредитни карти, при които годишният процент на разходите надхвърля 60 на сто и то е тъкмо заради таксите. ГПР може да е много висок и заради годишната такса по картата. Има случай, цитиран в пресата, в който банката на всеки 12 месеца прибира по 260 лв. за поддръжка.

Малко хора знаят, че кредитната карта не е създадена за вземане на пари в брой и че там също са заложени капани. Ще припомним реклама, която се върти в националния ефир в последно време. Можем да я наречем „Кеш или Бонус?“ Задавайки този въпрос, двама актьори влизат с доста хумор в ролите на  героите Джони Кеш и Джеймс Бонус. Смисълът й е да отърве и банките, и клиентите, от стотинките и банкнотите,

да се насочат хората към виртуално плащане

- на сметки в магазини и заведения, онлайн резервации и покупки на самолетни билети, нощувки, екскурзии, коли и т.н. Затова тегленето на пари в брой не се толерира от банките и ако човек е взел заем по картата си от банкомат, гратисен период няма и лихвите веднага започват да текат.

Самите лихвени проценти са различни и най-често са по-високи за ползване на пари кеш, а по-ниски за плащане на битови сметки и покупки по електронен път. Но в крайна сметка, колкото и да внимаваме като потребители, винаги оставаме от "другата страна", защото банково-валутният съюз, какъвто е Европейският съюз, отдавна ни е стиснал за гушата и  ни отпуска по глътка въздух, но само дотолкова, че да имаме сили да продължим да плащаме.

Прочетена 805 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта