300x250

Вместо фермерско земеделие създадохме латифундии

Проф. д-р Трифон
Дарджонов
1.Какво се получи от реформата след демократичните промени?
Без да се оправдаваме с многото обективни трудности, честно трябва да признаем, че вместо фермерско земеделие създадохме латифундии (едри и свръхедри арендаторски стопанства и едри кооперации за съвместна обработка). Успоредно с тях възникнаха стотици хиляди дребни и средни стопанства, лишени от научна помощ, кредити и субсидии. Броят на дребните и средните непрекъснато намалява, а едрите стават все по-едри, което доведе до господството на монокултурно земеделие - производство на зърно и маслодайни семена без животни, без плодове и без зеленчуци. Ако това продължи, ние сме обречени на бедност, тъй като зърнопроизводството е екстензивна форма на земеделско производство и създава ниска добавена стойност. Това налага, ако милеем за бъдещето на държавата, да формулираме и да следваме нова, по-добра политика в земеделието ни. Да признаем, че реформата се провали и да направим това което не можахме да свършим през изминалите 23 години, т.е. да създадем фермерското земеделие, което да стимулира и дребния и средния бизнес.
2. Какво се случи със земeползването и със състоянието на цялото земеделие през последните
23 години
Връщането на собствеността върху земята беше направено по възможно най-неграмотния начин. Земята беше върната разпокъсана, на десетки места в землищата, на милиони собственици. Нищо не направихме за стимулиране възникването на фермерски стопанства от всякакъв размер. Оставихме всичко на стихията, при доминирането на заблудите от времето на социализма.
Фактически още към 2003 г групата стопани с използвани земеделски площи (ИЗП) над 1000 дка (едрите стопанства) у нас е достигнала 76 % от ползваните земи. През 2010 г тя достига 78,2%. Следователно тази свръх уедряване не е ново явление за нас, но за съжаление, ние това не го „забелязвахме”. Напротив постоянно повтаряхме и до сега не сме спрели да говорим, че благодарение на възстановяването на собствеността и ликвидирането на едрите колективни блокове, сега имаме най-дребното земеделие и всички беди със земеделското производство преписваме на дребното земеделие. Цифрите обаче показват, че това не е вярно. Когато махнем групата от най-дребни стопанства с икономически размери под 1 ЕИЕ (както постъпва Евростат), средните размери у нас към 2007 г достигат 243 дка, което ни нарежда значително по-горе в класацията и ние се изравняваме със средното за ЕС-15 което е 252 дка. Че ние и при колективното земеделие имахме над 500000 лични стопанства с земя 3-5 дка, и ако разделим общата площ на броя на всички стопанства се получават средно 90 дка, но никога не сме твърдели и тогава и сега, че сме били с дребно земеделие при социализма. Това показва, че напразно драматизираме сега този показател. Не дребното, а свръх едрото земеделие ни проваля, и преди и сега.
У нас сега имаме група от стопанства с над 10000 дка която е сред най-едрите не само в ЕС, но и в сравнение със САЩ.Тази група състояща се от 355 фамилии и 228 производствени кооперации, стопанисват 12 милиона дка със средни размери 24200 дка, които заемат 38 % от ИЗП. По този показател сега ние държим първенството, тъй както по-рано нашите АПК нямаха равни на себе си по размерите си. Дори в САЩ групата на най-доходните стопанства със продажби над 1.0 милион долара имат среден размер 12 000 дка и заемат едва 17 % от използваната площ.
3.Какво е сега
състоянието с производството?
Двете групи култури, зърно и маслодайни семена, пресметнати на човек от населението са единствените които са достигнали и надминали нивото от преди 1989 г. Зърното се е изравнило, а слънчогледът, заедно с рапицата превишава това ниво 5 пъти. (Абсолютното производство на зърнени, обаче продължава да изостава с 22 на сто от нивото преди 1989 г). С това се изчерпват заслугите на свръх едрите стопанства, 23 години след началото на реформата.
Млякото, добивано сега, представлява едва 60%, а месото само 34% от нивото преди 1989 г. През последните години вносът на месо достига 44% от това което ядем, а на млечни продукти 12%. Тези малко животни обаче са в дребните стопани, които отглеждат 87,5% от животните или по 126 ЖЕ на 1000 дка, а едрите върху 78% от ИЗП отглеждат само12.5% или по 5.6 ЖЕ, а средно за страната ние имаме едва 25,3 ЖЕ, което е по-малко от 1/3 от животните в ЕС на 1000 дка. Тези дребни, стопанства, които непрекъснато обвиняваме и лишаваме от субсидии са които произвеждат оскъдните количества млеко, месо, зеленчуци и плодове. Но те, заедно със зеленчуците и плодовете получават 22% от субсидиите.
Положението за страната става още по-трагично като към вноса на месо и мляко прибавим и вносът на зеленчуци и плодове. Там състоянието е просто катастрофално. Производството е едва 11% за плодовете и 16% за зеленчуците от това което сме имали към 1989 г. Това състояние с интензивните отрасли е може би една от причините да се заговори за носталгия по миналото.
4. Основни
причини за това състояние
Главната причина е в липсата на компетентно виждане за развитие на земеделието ни като частно предприятие. Ние считахме, че е достатъчно да върнем частната собственост върху земята и да отстраним държавата от производството. Забравихме, че частна собственост върху земята има в по-голямата част от страните на планетата, но благоденствие и обилие на земеделски продукти има само в страните с фермерско земеделие, това са страните от ЕС-15 (Дания, Холандия,Белгия, Франция, Германия, Италия, Испания, Швеция и др.) САЩ, и Канада. Както виждаме от статистиката, при тях липсват тези едрите размери за които става дума у нас.
Едрите стопани у нас, оставени без контрол от страна на държавата (тъй като господства теорията, че държавата не трябва да се меси в производството), при ниска цена на земята, при фаворизиране на едрото и от държавата и от медиите и от законите, се втурнаха в надпревара за закупуване или арендуване на все повече земя. За тях беше много по-лесно да разширяват площите, да ги засяват със зърно и маслодайни семена вместо да гледат и животни, зеленчуци и плодове. Тези отрасли искат много повече инвестиции, знания и умения. Всеки търси лесното,това е естествената реакция на всеки човек. Така той решава собственото си благоденствие като гледа само зърно, но лишава държавата от добавена стойност, лишава обществото от работни места, от богатство. Обаче за това трябва да мисли държавата, а не арендаторът, не отделният човек. Но държавата остана сляпа за този проблем през всичките години на прехода. Тя и сега мълчи, след всички очевидни провали с интензивните отрасли.
След 2007 г само директните плащания от 500 милиона надхвърлиха 1.0 милиард лева годишно през 2010 г и продължиха да нарастват в следващите години с по над 100 милиона. Никога не са влизали толкова много пари като помощи в земеделието. Законен е въпросът, каква работа свършиха тези милиарди левове за българското земеделие? Производствените резултати говорят достатъчно красноречиво, че тези много пари не са оползотворени за всестранно развитие на земеделието. Къде са отишли не искам да гадая.
5.Субсидиите нямат вина за възникването на свръх едрите, но те не помогнаха за възникване на фермерско земеделие, това което се очакваше от тях
Напротив, те доразвиха и стабилизираха това ненормално положение. Основната причина за да се случи това е фактът, че субсидиите се дават на площ, а не на продукция. За ЕС-15 (старата Европа) това почти не играе роля, защото те вече имаха добро съчетаване на отраслите и субсидирайки площите, парите отиват почти пропорционално при всички отрасли. При нас обаче не е така. Както видяхме вече, при нашите едри стопанства има площи, но няма интензивни отрасли, има само зърнени и маслодайни култури. Интензивните отрасли при нас са основно при дребните, но те имат малко площи, които докарват малко субсидии или са лишени нацяло от тях. Чудното е само, защо вече почти 7 години след като сме членове на ЕС, никой от МЗХ не се сети да постави въпросът пред ЕК, и да се ползват клаузите в договора за корекции на субсидирането! И сега, само одумваме субсидирането, но не правим нищо за промяната на грешната практика. На този въпрос обещавам да се върна отново в специална статия.
(Следва в новият брой на Гласът на фермера)

етикети:
Прочетена 2532 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта