Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес
От днес Румъния официално е новият ротационен председател на Съвета на ЕС. Северната ни съседка поема щафетата в сложен момент – на фона на остри политически скандали, рекорден срив на местната валута, а и след критики от страна на Брюксел за неразбиране на същността на председателството. 
 
Стартът му бе даден снощи на церемония в Букурещ, на която по традиция присъстваха лидерите на Блока, в това число председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. 
 
Междувременно политическият конфликт в страната е толкова непримирим, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер се видя принуден да даде две отделни пресконференции – една с президента Клаус Йоханис и втора с премиера Виорика Дънчила, предава БНТ. 
 
„Европейската комисия е приятел на Румъния, колкото и да се съмняват някои страни. Ние ще ви подкрепяме през тези 6 месеца със същата енергия, която усещам в тази зала. За да сме сигурни, че първото румънско председателство ще бъде велик момент в историята на Румъния и на Европейския съюз”, каза в речта си снощи Юнкер.
 
Именно той в края на декември посочи, че „румънското правителство не разбира смисъла на председателството”, а думите му посолиха отворената политическа рана. Любопитно е да се проследи дали през следващите 6 месеца, докато трае европредседателството, страстите в страната ще се уталожат, или площад „Викторией” ще се изпълни отново с хиляди протестиращи. 
 
Публикувана в Новини на часа

През 2018 година площите със сорго в страните от ЕС са се увеличили със 6% и са достигнали 145640 ха, т. е. става въпрос за увеличение с 9000 ха. Най-голямо е увеличението в Румъния и Унгария и в по-малка степен във Франция и Италия.

През 2018 година производството в страните от ЕС е нарастнало с 14%- почти 829000 тона. Това значително увеличение се обяснява както от увеличаване на посевните площи, така и от много добрата реколта. В Италия средните добиви надвишават 700 кг/дка, което е довело до увеличаване на производствотос 22%. В Румъния, благодарение на значителното увеличаване на площите в съчетание с добрата реколта (над 500 кг/дка), производството е превишило 80 000 т, което прави увеличение с 50%. Унгария също получи добри резултати с увеличение на производството с 58% в сравнение с миналата година. Във Франция, без увеличаване на площите производството е нараснало с 1% в сравнение с 2017 година, поради намаляване на добивите средно с 20кг/дка. Производството в Испания е останало без промяна.

Тези резултати са много въодушевяващи и са добро предзнаменование за кампания 2019 година, с по-нататъшно увеличение на площите, както се надяват от Европейската асоциация Sorghum ID, и добри резултати за производителите.

В България сорго 2018 беше пълен провал, за което производителите нямаха вина

В България соргото все още не е достатъчно популярна култура и площите с него са незначителни. Трудно е да се посочат и добиви, защото масово миналата година посевите бяха нестандартни - тези, които се осмелиха да го сеят, попаднаха на некоректен търговец на семена, който им продаде смесени партиди със семена от сорго за зърно и сорго за зелен фураж.  В резултат както на разликите в хабитуса, така и в сроковете на зрелост, производителите трябваше да изчакват до късна есен узряването на зърното, за да ожънат странните посеви. В резултат на това, доста дълго в полето можеше да се наблюдава комбинацията от ниски и високи растения сорго. А картината, меко казано, изглеждаше доста непрофесионално. Пострадалите от некоректния търговец земеделци едва ли ще дръзнат отново да рискуват площите си. Въпреки това, културата сорго има бъдеще в Европа, както доказват останалите страни и ще намери място и на полетата в нашата страна. Важното е да се намерят и коректни търговци на семена, в които производителите могат да имат пълно доверие, за да не търпят провал.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Птичето месо е единственото, при което се прогнозира растеж на производството и консумацията в ЕС в дългосрочен план. Силното световно търсене ще стимулира производството. Оценките на САРА са през 2019 г. цените в ЕС да бъдат по-ниски от 2018 г. заради високите достигнати ценови равнища на фона на нарастващия по-евтин натиск от Бразилия.

Очаква се към 2030 г. общото производство на месо в ЕС да се задържи стабилно – около 48 млн. тона. Близо 90% от произведеното количество ще задоволява вътрешните потребностите, но на човек от населението се прогнозира спад - от 69 кг през 2018 г. до 68 кг през 2030 г. 
Под влияние на повишената осигуреност със свинско месо, консумацията в ЕС през 2018 г. нарасна до 32,5 кг на глава от населението. Към 2030 г. се прогнозира потреблението в рамките на европейските държави да намалява слабо до 31,6 кг. 
За дванадесетте месеца от октомври 2017 г. до септември 2018 г. стойностният размер на износа на свинско месо от ЕС отбелязва намаление от 7% на годишна база. За същия период количеството на износа нараства слабо, но конкурентния натиск на по-ниските цени от САЩ, Бразилия и Канада задържа ниско равнището на експортните цени на европейските производители.
Публикувана в Животновъдство

Според проекция в доклад на ЕК за средносрочните перспективи пред селското стопанство, производството на краве мляко ще нарасне с 16 милиона тона до 2030 г., съобщават от САРА -Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. ЕС ще заема водеща позиция при експорта на млечни продукти за растящия световния пазар (с дял близо 35%), дължащо се основно на търсенето от страните в Азия и Африка. Очаква се Китай да остане най-големият вносител, но повишението на вътрешните цени и забавянето на икономическия растеж, ще се отразят негативно на нарастването на вноса в следващите 1-2 години. Фокусът при производството в Съюза ще бъде върху продуктите с добавена стойност, при които преработвателите имат конкурентно предимство. 

Износът на млечни продукти в света е над този от м.юли на предходната година. Търсенето на сирена е стабилно, с потенциал за растеж в Азия, при силна конкуренция от САЩ. Търговията с масла нараства умерено, като износа на ЕС бележи намаление поради по-високите цени. Украйна се изявява, като значителен износител. Ситуацията на световния пазар е относително балансирана, с умерен ръст на производството и нарастване на търсенето. Цените на протеина и мазнините се движат заедно.
Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 03 Януари 2019 11:48

Доматите в ЕС поевтиняват

След 2 последователни години на високи цени при доматите в ЕС през тази зима цените се очаква да бъдат по-ниски, сочат анализите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство - САРА. През декември 2018 г. средната цена на едро за ЕС е 1,05 евро/кг. За сравнение, средната петгодишна цена за същия месец е 1,1 евро/кг, дължащо се на ценовото покачване през зимата на 2016/17 г. 

През последните години вносът на домати извън ЕС се увеличава, докато износът намалява и самозадоволяването в ЕС намалява от 99% през 2015 година на 97% през 2017 г. и вероятно на около 96% през 2018 година.
ЕС заема между 9-12% от производството на домати в света. През 2017 г. световното производство по данни на ФАО достига 182 млн.т. През 2018 г. се очаква производството да слезе до 175 млн.т., като ЕС ще спомогне за предвиждания спад. Производството в ЕС по изчисления на ЕК вероятно ще слезе до 16,9 млн.т, докато през 2017 г. е било 19 млн.т. 
ЕС има около 3% дял в световното производство на краставици, което между 88-90% е съсредоточено в Азия. Световното производство се очаква през 2018 г. да се запази на нивата от 2017 г. - около 83 млн.т. цена за същия месец е 1,1 евро/кг, дължащо се на ценовото покачване през зимата на 2016/17 г. През последните години вносът на домати извън ЕС се увеличава, докато износът намалява и самозадоволяването в ЕС намалява от 99% през 2015 година на 97% през 2017 г. и вероятно на около 96% през 2018 година. 
При пипера световните цени на едро през декември, по данни на www.tridge.com, отбелязват най-голямо увеличение в сравнение с доматите и краставиците нараствайки до 1,75 USD/кг. Сред основните страни производителки в ЕС, цените остават на нива от 0,9-1,0 евро/кг. Голямо покачване на през м.декември на месечна база е регистрирано в Турция, където цената се повишава от 0,42 евро/кг до 0,68 евро/кг. 
През м.декември цените на краставиците в основните ЕС производителки (Испания, Холандия и Полша) отбелязват спад с около 32% на месечна база - до около 0,8 евро/кг, което не се е случвало през последните няколко години. Причина за това е доброто предлагане, като количествата обект на внос и износ са по-малки, което задържа цените.
За да избегне процедура за анти-дъмпингови цена, която пред декември е 1,1 евро/кг, дължащо се на мерки срещу вноса на мексикански домати, в САЩ е въведена минимална референтна цена, което има за цел да защити американските производители. Тази цена се договаря на всеки 5 години, като въпреки въведените средства, вносът на домати от Мексико през 2018 г. се очаква да бъде с над 15% повече от 2017 г., коментират анализаторите от САРА. 
Публикувана в Бизнес

Прилагането на фитосанитарни проекти за борба с плевелите и други вредители, които влияят на посевите, доведе до увеличаване производителността на селскостопанските култури в Европа през последните 50 години. Тяхното използване бе едно от основните направления за интензификация на селското стопанство през последните десетилетия, което позволи получаването на по-високи добиви.

Двама изследователи от научния екип на европейския проект Diverfarming в Университета Вагенинген (Нидерландия), Виолет Гейсън и Коен Риц, са анализирали проби от повърхността на почвата от 11 европейски страни, в търсене на следи от пестициди, използвани при селскостопанското производство. По резултатите от изследванията се установило, че в почвата се съхраняват значително количество пестицидни остатъци.

След анализ на 317 проби, взети през 2015 година от 11 европейски страни, отнасящи се към шест различни системи на земеделие и благодарение на изследването „Остатъци от пестициди в европейските селскостопански почви: скрита реалност“, станало ясно, че 83% от пробите съдържали остатъци от пестициди (от 76 различни типа съединения), примерно 58% са били смеси от пестициди, а 25% са съдържали остатъци от един тип вещества. Основно били откривани съединения от хербициди, DDT (забранено от 1970-та година) и фунгициди със широк спектър на действие.

Повишената социална значимост по този въпрос има две основни предписания: натрупване и съхраняване на пестицидите в почвата (както е установено в това изследване) и тяхната токсичност. Отчитайки, че остатъците се натрупват в най-повърхностните части на почвата, те лесно попадат във въздуха с въздушните потоци.

За противодействие на този проблем проектът Diverfarming, финансиран по програма H2020 на Европейската комисия, предлага по-рационално използване на земята и намиращите се в нея ресурси: вода, енергия, торове, машинно оборудване и пестициди. Предлагат се редица алтернативи за съхраняване баланса на почвените микроорганизми и биоразнообразието. Те варират от използването на нови неустойчиви (лесно разградими) пестициди, биостимулатори, органични компости до прилагането на диверсификация на културите, което ще способства балансирано съществуване на насекоми и отсътствие на вредители.

Според изследването, присътствието на смеси от пестицидни остатъци в почвата е по-скоро правило, отколкото изключение, което илюстрира необходимостта от оценка на екологичните рискове за свеждане към минималните им въздействия.

Земеделците все повече осъзнават, че за да произведат качествена продукция е необходима здрава почва, а това означава, че подобни изследвания и стратегии, като предложените от Diverfarming, придобиват все по-голямо значение в селскостопанския сектор на Европа.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Бюджетът на ЕС за догодина предвижда за България  общо 4,4 млрд. лева, съобщи БНР. За земеделие и директни плащания в селското стопанство през 2019 г. нашата страна ще получи от ЕС около 1,5 млрд. лева.
Това стана ясно, след като Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха окончателно съгласие за финансовата рамка за 2019 година. 
 
„За България това означава около милиард и половина за инфраструктура, 1,5 млрд. за земеделие и директни плащания към фермерите, почти 1 млрд. за по-бедните селски региони, така че картината изглежда добре“, коментира евродепутатът Андрей Новаков пред „Хоризонт“.
Студентската програма „Еразъм+“ ще получи допълнително 240 млн. евро, а научната програма „Хоризонт 2020“ – 450 млн. евро. Допълнителните средства за програмата КОЗМЕ, която подпомага малкия и средния бизнес, са 5 млн. евро.
 
Европарламентът и Съветът на ЕС постигнаха компромис за средствата, които трябва да бъдат преведени на Турция заради бежанската криза. Те ще бъдат осигурени от неизползвани натрупвания от предишни години.
Публикувана в Новини на часа

През следващите три години Европейският съюз ще изразходва 172,5 милиона евро за популяризиране на селскостопанското производство извън ЕС
Европейският парламент взе решение, според което в рамките на три години ще бъдат проведени 79 кампании, обхващащи млечната продукция, зеленчуци, плодове, зехтин и др.

От общо 79 одобрени програми, 48 обхващат целеви държави извън Европейския съюз, 23 от които са предназначени за сектора плодове и зеленчуци.

Фирми от 19 страни от Европейския съюз спечелиха конкурс за програма за популяризиране на селскостопанските продукти, избрани от Агенцията за потребителите, здравеопазване, земеделие и храни. Сред кандидатите са Българската асоциация на млекопреработвателите, Алиансът на балтийската индустрия за напитки, Полската асоциация на производителите на плодове и зеленчуци и др.
Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Евродепутати от Италия, Германия, Белгия, Испания, Франция и Полша, които са членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към Европейския парламент (ЕП) се срещнаха с представители на 21 браншови организации у нас.

Евродепутатите са на официално посещение в България от 29 до 31 октомври по покана на българските си колеги Момчил Неков и Владимир Уручев.

По време на дискусия с представители на браншови организации, евродепутатите останаха изненадани от концентрацията на субсидии в България. Те изразиха мнение, че е недопустимо повече от 80 % от субсидиите да се концентрират при по-малко от 6 % от земеделците.

Представителите на браншовите сектори в земеделието изразиха мнение за въвеждане на задължителни тавани от 60 000 евро на преките плащания за земеделските стопани с максимален размер на плащанията на стопанство 100 000 евро. Целта е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията.

Браншовиците от сектор животновъдство се обявиха за повече обвързана подкрепа, като помощта се дава на глава добитък или литър мляко, а не на хектар.

По време на дискусията стана ясно, че в Италия помощта за производителите на плодове и зеленчуци е 4,6 %, а в България само 2-3%. Според италианския евродепутат Херберт Дорфман нашите производители на плодове и зеленчуци няма да са конкурентноспособни, ако това не се промени.

Браншовици и евродепутати, коментираха и необходимостта от въвеждане на специален подход към предпланинските и планински региони.

Участниците в срещата се обединиха около тезата, че целта на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ трябва да е подпомагане на реалните земеделски производители - парите да отиват при истинските производители, а не при кандидатите за субсидии.

Делегацията от Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП проведе

срещи и обмени мнения с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, зам.-министрите Вергиния Кръстева и Лозана Василева, и експерти от МЗХГ.

Еродепутатите се запознаха с различни производства на български традиционни и био продукти в страната. Те посетяха стопанство за производство на биоплодове и зеленчуци, дестилерия за розово масло и масло от лавандула, пчелин над Калофер, както и винарска изба в Асеновград, където дегустираха български вина.

Утре членовете на  Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към ЕП ще се срещнат и с български депутати, представители на ресорната комисия в Народното събрание.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 37

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта