Правителството прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2018 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2018 година.

Общо 125 мерки са със срок на изпълнение до края на месец юни, като от тях са изпълнени 92 мерки. Неизпълнените мерки са 33, което представлява 26,4 % неизпълнение. В края на месец март процентът неизпълнени мерки беше 40,9 %. От неизпълнените мерки 10 са свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Трябва да се отчете положителното развитие и при въвеждането в националното законодателство на директивите в областта на Вътрешния пазар, които са включени в т.нар. Информационно табло. При последното отчитане на Информационното табло (към края на месец май 2018 г.) невъведените директиви бяха 4 от 1030 или 0.4 % дефицит. За сравнение при предходното отчитане към края на месец ноември 2017 г. дефицитът за страната ни беше 1.3 % (14 директиви от общо 1038).

С цел навременното изпълнение на неизпълнените към края на месец юни мерки, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, подобряване на резултатите на България при въвеждането на директивите на ЕС и недопускане стартирането на нови процедури за нарушения срещу България, е необходимо систематичните действия на министерствата и ведомствата да продължат.

Публикувана в Бизнес

Неблагоприятните природни условия оказаха влияние в повечето европейски страни. Засега късметлия е само Испания

В повечето части на Централна, Източна и Северна Европа сушата нанесе сериозни щети на зимните култури, в резултат на което производителите получават неизхранено зърно.

Службата по селскостопански мониторинг MARS намали прогнозите за доходност, преди всичко за фермерите от Скандинавските страни, Централна и Северна Полша и Балтийските страни.

В Централна Италия и в по-голямата част на Франция бури с градушка и продължителни дъждове доведоха до преовлажняване на полето, което е провокирало болести по растенията - във Франция болестите по пшеницата и ечмика са се увеличили. Същото се случва и в България, където чести поройни валежи, придружени с градушка не позволяват на фермерите да прибират готовата реколта от ечемик, пшеница и рапица. Очакваните добиви са с около 100 кг/по-малко от миналата година, освен това валежите непрекъснато влошават качеството на зърното.

В същото време в Испания дъждовете са били своевременни за растежа и добива на зимната пшеница, ечмик, ръж, тритикале и рапица, при които се прогнозират добиви, по-високи от средните.

За добива от зимен ечемик в ЕС, MARS по-рано посочи цифрата 580 кг/дка, а от пролетния – 440 кг/дка, което е с 69 кг/дка повече, отколкото се прогнозираше през май, 2018 година.

Внесени са значителни корекции за рапицата, средният добив от която според MARS се очаква да е 305 кг/дка, което е с на 14 кг/дка по-малко от оценката от предходния месец и със 7,4 процента по-малко, отколкото миналата година.

Добивът от слънчогледа се очаква средно да е 227 кг/дка. Това е с 4 кг/дка по-малко, отколкото се очакваше миналия месец, но повече от средния показател за последните пет години със 7,2%. Средният добив от соята се очаква да е на нивото от миналата година – 292 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Цената на изкупеното мляко в ЕС-28 продължава да намалява с 0,6% за май. По-значимо е спада в новите страни членки (ЕС13) с 2,7%, сочи проучване на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Изкупеното мляко за януари-април на 2018 в ЕС нараства с 2,1% спрямо същия период на предходната година, но това не води до понепредвидим спад в цените. Продължава повишението на цените на маслото през май (+8.6%), сирената Чедър (+2.4%) и Ементал (+6.5%) в ЕС, дължащо се в значителна степен на стабилното търсене на световния пазар. ЕК продължава да поддържа цените на обезмасленото сухо мляко (SMP) по-ниски от конкурентни региони, (САЩ и Океания) в опит да освободи значителна част от натрупаните запаси. Същевременно за Съюза се наблюдава ръст от 6% при производството на SMP за периода януари-април.

Цените на млякото и млечните продукти в следващите месеци ще зависят от промените в търговията и поддържане от страна на ЕС на добри експортни позиции към трети страни, за което има добри предпоставки.
Към момента исторически ниските цени на сухото мляко в ЕС съответстват на 80% от интервенционната цена. Въпреки това на търговете са продадени сравнително малки количества - около 24 000 т. при налични около 350 хил.т. Тези запаси продължават да затрудняват пазара и възпрепятстват възстановяването на ценовите нива за сухото мляко от предходната година. 
ЕК публикува резюме на предложенията за промяна в ОСП след 2020 г. В тях е отчетен Брекзит, което ще доведе до около 5% намаление на средствата. Основна промяна е фокусирането върху действията за опазване на климата, за което са предвидени около 40% от средствата. Създава се нов резервен фонд, за управление или стабилизиране на пазарите в случай на криза засягаща пазарите или разпространението на селскостопанска продукция. Предвидено е намаление на размера на обвързаната подкрепа, която основно е предназначена да подкрепя чувствителни сектори, включително млечното животновъдство от 15% на 10%, коментират от САРА. 
Публикувана в Животновъдство

Европейският съюз ще разработи т. нар. „Протеинов план“, с цел намаляване зависимостта от вноса на растителни протеини. Официалното приемане и публикуване на проекта е предвидено за края на 2018 г., а през ноември 2018 г. той ще бъде представен на конференция на високо ниво във Виена, в рамките на австрийското председателство на Съвета на ЕС.

В средата на юли се очаква да бъде изготвено независимо проучване на пазара, целящо да се определи количествено потенциалното търсене на растителни протеини в ЕС в различни пазарни сегменти, което да отчита конкурентоспособността на ЕС спрямо внесените растителни протеини.

Растителните протеини са основен компонент на фуражите за животни, но намират широка употреба и за храни за човешка консумация. Европейското производство на протеинови култури обаче не е достатъчно, за да задоволи търсенето. Затова ЕК цели да създаде стратегия за развитие на протеиновите култури в Европа. Наред с това, Комисията се стреми също да оцени ефективността на политическите инструменти, като например подкрепата по линия на директните плащания.

Климатичните условия за отглеждане на соя в Европа не са сред най-подходящите, а вносът на културата в ЕС не се облага с мита. Значителна част от отглежданите извън ЕС соеви култури обаче са генетично модифицирани, но търсенето на соя, която не е ГМО, е високо, поради което има необходимост да се стимулира местното производство.  В тази връзка на Конгреса на Европейската федерация на производителите на комбинирани фуражи (FEFAC) през юни 2017 г., комисар Хоган се ангажира да работи за протеинова стратегия в опит да намали зависимостта на ЕС от вноса на растения протеинови култури за хранене на добитъка.

През първата половина на 2018 г. Комисията стартира консултация със заинтересованите страни, за да определи инициативи за подкрепа на протеинови култури на равнище ЕС/национално/регионално равнище.

Публикувана в Бизнес

Фирма за джипиес решения се свързала със собственика на Пенка и подарила на добичето джипиес устройство, съобщи bTV. 

Устройството се захранва със слънчеви батерии и изпраща сигнал къде е Пенка до сателит. Сателитът връща данните в мобилно приложение, което стопанинът Иван Харалампиев ще следи.

От фирмата му подариха и нов смартфон, с който да следи добичето.

„Ще получава аларма всеки път, когато кравата излезе от предварително зададена зона – това може да бъде зоната на стопанството или зоната на пасището. Така че кравата Пенка повече няма да се губи”, обясни Десислава Чалева от фирмата.

Собственикът на Пенка пък обяви, че е много доволен от подаръка и така се е изпълнила негова мечта.

Скоро кравата Пенка ще се върне в стадото си. Преди това ще я посети експерт от Европейския парламент, за да се запознае с проблемите ѝ.

Публикувана в Новини на часа

България да поиска отсрочка от Европейската комисия относно подаването на заявления за европейска защита на традиционните храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“. Това поиска Комитетът за защита на потребителите в писмо до председателите на парламентарните комисии по земеделие и по икономическа политика - Десислава Танева и Петър Кънев, както и до ресорните министри Румен Порожанов и Емил Караниколов.

Искането им е във връзка с проекта за изменения в Закона за марките и географските означения, в който се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Отсрочката е необходима, защото на българските производители с регистрация в Патентното ведомство тепърва им предстои да подават искания за защита на наименованията пред ЕК.

"Ние искаме българското правителство и Народно събрание да защитят наименованията на българските традиционни храни и да не допускат прекратяването на закрилата преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия. Препоръчваме да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения. Всичко това трябва да се договори с ЕК в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“, пише в писмото на Комитета, подписано от председателя Пейо Майорски. Той предупреждава, че "в противен случай ще загубим традиционните си храни".

Публикувана в Бизнес

След 14 часов маратон, преговарящите от името на Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС (което представлява страните членки) се договориха, че ЕС като цяло трябва да достигне 32% дял на възобновяемата енергия в крайното си енергийно потребление към 2030 г. Досега целта беше 20% дял на зелената енергия към 2020 г. За България бяха заложени 16%, които бяха постигнати през 2015 г., коментира в. Капитал.

Компромисът предстои да бъде формално одобрен от Европейския парламент и Съвета на ЕС.

За разлика от досегашното законодателство, новите цели не са задължителни за страните членки, които нямат да има индивидуална цел. Европейската комисия обаче ще има право да следи дали те използват пълноценно ресурсите си. Как ще става това ще бъде тепърва договаряно. През 2023 г. ще има преглед на постижението и ако страните членки вървят по-бързо от очакваното, целта ще може да бъде повишена.

Страните членки се бяха договорили още през 2014 г., че новите цели за възобновяема енергия ще бъдат 27%. Позицията на Европейския парламент беше за 35%, тъй като според евродепутатите цените на зелените технологии падат стремително, а с по-ниски амбиции ЕС не може да изпълни поетите по Парижкото споразумение за климата ангажименти за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с поне 40% към 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г).

В понеделник обаче, германският министър на икономиката Петер Алтмайер заяви по време на срещата на енергийните министри на 28-те, че страната му няма да приеме нови цели, надвишаващи 32%. "Поставянето на неизпълними цели ще отчужди още повече избирателите от политиците", каза тогава Алтмайер. Германия, която годишно плаща над 25 млрд. евро (без допълнителните съпътстващите разходи) за възобновяема енергия отдавна охладня към зеления енергиен ентусиазъм.

За разлика от предишните цели, приети през 2007 г., които изискваха постигане на 20% дял на зелената енергия към 2020 г., сега дялът от 32% се отнася за целия ЕС и страните членки нямат да имат индивидуални цели. Европейската комисия обаче ще може да следи дали страните използват пълния си потенциал, като механизмът за този контрол тепърва предстои да бъде приет. През 2023 г. ще се проведе и преглед на изпълнението, и ако страните членки се движат по-бързо, целите могат да бъдат завишени (но не и занижени)

В новата директива за възобновяемата енергия е заложен и дял от 14% възобновяема енергия в транспорта. Досега този дял беше 10%, като само Австрия и Швеция са достигнали този показател. По-високата цел, която беше договорена днес, цели да насърчи развитието на електрическия транспорт.

Какво означава това за България?

През 2007 г. делът на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление (т.е. не само в производството на електроенергия) в България е бил 9.2%. През 2016 г. (оттогава са последните официални данни за целия ЕС) този дял е нараснал на 18.8%.

Голяма част от този ръст обаче се дължи на т.нар. възобновяема енергия за отопление и охлаждане. Под това енигматично име в българския случай основно се крият дървата за огрев (и много малка част геотермална и слънчева топлинна енергия). Ако през 2007 г. техният дял е бил 13.9%, то през 2016 г. той достига 30%. България е безпрецедентен рекордьор по този показател в ЕС, което кара много зелени организации да подозират правителството в манипулация на данните, за да може страната да изпълни заложените й цели с по-малко инвестиции.

Ако се изолира възобновяема енергия за отопление и охлаждане, то, за да постигне България през 2030 г. дял от 32%, ръстът на използването на зелена енергия трябва да е двойно по-висок, отколкото е отбелязан за периода 2007-2018 г.

За ценовия периода 2017/2018 г. Комисията по енергийно и водно регулиране е предвидила 393.3 млн. евро като субсидии за производителите на възобновяема енергия. По-голяма част от инсталираните вятърни мощности ще спрат да получават субсидии през 2021-2022 г. Приблизително 70% от фотоволтаичните инсталации пък ще се лишат от субсидиите си през 2032 г.

В областта на транспорта за България е важен и постигнатият компромис за дела на биогоривата. Подкрепата за т.нар. биогорива от първо поколение (които използват хранителни земеделски култури) се замразява на нивото й от 2020 г. Тогава ще се наложи и таван на внасяното в ЕС палмово масло, което пък ще насърчи местното производство на биогорива от второ поколение (които не използват хранителни култури).

Публикувана в Бизнес

ЕС планира да намали с 30 млрд.  евро . финансирането на проекти в Източна и Централна Европа, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на проектодокумент от ЕК. Тези средства ще се преразпределят между Италия, Гърция и Испания. Вчера евробюрократите трябваше да представят своята политика за сближаване на регионите в периода между 2021 и2027 година на стойност 330 млрд. евро. Тази политика ще е насочена към реализирането на проекти с цел преодоляване на различията между отделните региони.

Според определените нови категории ще се отчита степента на младежката безработица, нивото на образование и миграцията в периода до 2027 година и обема на изхвърлените в атмосферата вредни газове.

Подобно решение от ЕК аргументират с факта, че източно и централноевропейските страни са получили доста непропорционално високи финансови изгоди след разширяване на съюза през 2004 година. По отношение политиката на сближение например Полша трябва да получи с 19,5 млрд. евро по-малко средства, което е с 23% по-малко в сравнение с полученото в текущия период. Полският министър на развитието Йежи Квечински определи подобно разпределение като несправедливо, като то ще допринесе за задълбочаване на напрежението между Изтока и Запада.

Предполага се, че най-голямо намаление от 24% на средствата по политиката за сближение ще има за Полша, Чехия, Литва и Естония, докато южноевропейските страни които бяха засегнати от финансовата криза могат да разчитат на увеличение на средствата. Така финансирането на Испания ще се увеличи с 5%, на Гърция- с 8%, а за Италия с 6,4%. В информацията се припомня изказване на шефа на ЕК Жан Клод Юнкер от по-рано тази година, според който финансовата програма за спасяване на Гърция ще може да бъде реализирана през тази година без отпускане на допълнителни кредити.

 
Публикувана в Бизнес

Комисията по земеделие на ЕС гласува предложението да се даде възможност на държавите-членки да предприемат по-индивидуален подход към политиките в селскостопанския сектор

Комисията по земеделие на ЕС, която се срещна в Страсбург, прие редица предложения за реформа на общата селскостопанска политика за периода след 2020 г. с 32 гласа (против 5 и въздържали се 6).
Депутатите от Европейския парламент заявиха, че признават: държавите-членки на ЕС трябва да имат възможност да адаптират селскостопанската политика на евросъюза към техните потребности, но отхвърлят всякакви реновации в АПК, които могат да изкривят конкуренцията на единния пазар.
Докато земеделската политика в ЕС трябва да се основава на общ набор от цели, държавите-членки са задължени на тази основа да разработят своите национални стратегии и да изберат мерките, които считат за най-подходящи за тях.
Бъдещата политика на ЕС в областта на селското стопанство трябва да допринесе за повишаване на ефективността и спазването на най-високите европейски стандарти, нарушенията на които ще бъдат наказвани със санкции, казаха депутатите от Европейския парламент.
Стратегията за развитие включва осигуряване на устойчивост на селскостопанския сектор, привличане на иновации в земеделските стопанства, подпомагане на научни изследвания. Други мерки включват по-малко средства за големите ферми и повече за млади и начинаещи фермери.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия (ЕК) предложи да бъдат забранени на цялата територия на ЕС еднократно използвани пластмаси като сламки, прибори за хранене и клечки за уши, като същевременно настоява за събирането на повечето от бутилките от напитки до 2025 г., съобщава "Франс прес", цитирана от news.bg.

Наборът от предложения е част от нарастващия стремеж на ЕС да избави околната среда от пластмасовите отпадъци, които започнаха да се появяват в хранителната верига.

"Пластмасовите отпадъци са безспорно голям проблем и европейците трябва да действат заедно, за да се справят с този проблем", изтъкна заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, като допълни: "Днешните предложения ще ограничат пластмасите за едногратна употреба на рафтовете на нашите супермаркети чрез редица мерки."

Предложенията призовават за забрана на пластмасовите клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркачки и пръчки за балони, но не се определя краен срок.

Вместо това тези артикули трябва да бъдат направени от устойчиви материали, съгласно плана, който трябва да бъде одобрен от 28-те страни членки и от Европейския парламент.

Страните членки трябва да намалят употребата на пластмасови кутии за храни и чаши за напитки, като насърчават алтернативни варианти за продажба или гарантират, че не се предлагат безплатно.

Съгласно плана производителите трябва да участват в разходите за управление на отпадъците и ще им бъдат предложени стимули за разработване на по-малко замърсяващи алтернативи.

Например, призовава се производителите на пластмасови риболовни принадлежности да покриват разходите за събиране на отпадъци от пристанищните съоръжения за приемане.

Според плана страните членки трябва да събират 90 процента от пластмасовите бутилки за еднократна употреба до 2025 г., например чрез схеми за възстановяване на депозити.

Планът призовава производителите да етикетират ясно продуктите и да информират потребителите къде трябва да бъдат изхвърляни отпадъците.

Европейската комисия също така ще насърчи компаниите от ЕС да развият икономии от мащаба и да станат по-конкурентноспособни в "процъфтяващия" световен пазар за устойчиви продукти.

Предложенията на ЕК следват решението на Китай да забрани вноса на чужди отпадъци за рециклиране.

ЕС понастоящем изнася половината от събраните и сортирани пластмаси, като 85 процента от тях отиват в Китай. 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 34

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта