През изминалия седемдневен период агрометеорологичите условия се определяха от по-високи, спрямо климатичните норми средноденонощни температури. Това доведе до преминаване на зимните житни култури от дълбок в относителен покой, а в южните райони на страната се създадоха условия за протичане на забавена вегетация. При ранноцъфтящите овощни видове (бадем), в района на Пловдив, бе наблюдавано преждевременно разпукване на пъпките.

След настъпилото краткотрайно застудяване през изминалия период, в началото на следващия седемдневен срок отново се прогнозират наднормени температури. Средноденонощните им стойности ще са около биологичния минимум необходим за възобновяване и протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури. Най-масовите фази, в които се намират есенните посеви с пшеница и ечемик са листообразуване (2 -3 лист).

През втората половина от периода се прогнозира понижение на температурите, което ще предотврати излизането на овощните видове от състоянието им на принудителен покой. Критични минимални температури за есенните посеви с пшеница, ечемик и рапица не се очакват.

Честите превалявания през периода ще ограничават възможността за извършване на резитби в овощните и лозовите масиви, за провеждане на фунгицидни третирания при овошките. Условията ще са неподходящи за извършване на почвообработки на площите предвидени за пролетни култури.

Драгомир Атанасов

Публикувана в Агропрогноза

През първото десетдневие на февруари агрометеорологичните условия ще се определят от наднормени температури. В част от източните и южните райони на страната, вследствие задържалото се топлото за сезона време в края на януари и прогнозираните високи температури в началото на февруари, ще се създават условия за възобновяване на вегетацията при зимните житни култури. На отделни места в Югоизточна България, където се очакват максимални стойности над 15-16°С, има вероятност някои раноцъфтящи овощни видове (бадем, кайсия, праскова) да излязат от принудителен покой.

В края на първото и началото на второто десетдневие агрометеорологичните условия ще претърпят съществена промяна. Очакваното застудяване ще възстанови покоя при есенните посеви, ще предотврати нежелателната, преждевременна, вегетация при някои трайни насаждения в южните райони.

През втората половина на февруари прогнозираните температури, близки до климатичните нормите, ще поддържат в покой зимуващите земеделски култури в по-голямата част от страната. Изключения ще се наблюдават по Черноморието и в южните райони, където през третото десетдневие средноденонощните температури ще се доближават до биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.

През февруари прогнозираните стойности на минималните температури, до минус - 13оС, в условия без снежна покривка и по-продължително задържане, ще представляват опасност за пшеницата и ечемика във фазите 1-3 лист, за посевите с рапица, които вследствие продължителното есенно засушаване не формираха розетка. В края на януари на места в югоизточните райони при част от есенни посеви, зимуващи в начални фази от развитието си, са констатирани частични повреди от измръзване. Тези посеви през най-студените януарски дни, през втората половина от първото десетдневие (06-09.01), не бяха защитени от снежна покривка.

Прогнозираните валежи през февруари, около нормата за месеца, ще увеличават есенно-зимните влагозапаси в двуметровия почвен слой. В края на януари почвените влагозапаси при пшеницата в еднометровия слой, с изключение на част от източните райони, достигнаха нива до пределната полска влагоемност (ППВ).

Честите валежи през месеца ще поддържат високо съдържанието на влага в горните почвени слоеве, което на много места в страната ще затруднява провеждането на някои агротехнически мероприятия - подхранването на есенните посеви с азотни минерални торове, предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури (грах, фий, овес, пролетен ечемик).

По-подходящи условия за провеждане на резитби в лозовите и овощните масиви ще има през първото и през третото десетдневие. В районите с регистрирани ниски отрицателни температури, под минус 15-16°С, резитбите на десертните сортове лози е желателно да се извършват след вземане на проби за установяване на евентуални повреди от измръзване.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 28 Януари 2019 12:34

Агрометеорологична прогноза 28.01-03.02.2019

След краткотрайното застудяване в края на изтеклия период в началото на следващия се очаква повишение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия.

В Западна България и високитеполета през периода прогнозираните температури ще останат в граници, които ще запазят покоя при есенните посеви.

В Източна България в края на януари отново се очакват високи максимални температури (до 12-14°С) и средноденонощни стойности близки до биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури. В Югоизточна България при част от посевите с пшеница и ечемик, предимно тези, които са в начални фази от развитието си (поникване, 1-3 лист), ще се наблюдават забавени вегетационни процеси.

В края на януари и началото на февруари очакваните валежи ще повишават есенно-зимните влагозапаси и в двуметровия почвен слой. В края на второто и началото на третото десетдневие на януари, след снеготопенето, при зимните житни култури в много райони на страната (агростанциите: Бъзовец, Кнежа, Николаево, Павликени, Търговище, Силистра, София, Кюстендил, Сандански, Пазарджик, Казанлък, Карнобат) почвените влагозапаси в еднометровия слой достигнаха нива до и над 95% от пределната полска влагоемност (ППВ). Изключения имаше на отделни места в Източна България (агростанциите: Царев брод, Разград, Долни чифлик, Сливен), където нивото на влагозапсите в 50 и 100см слой бе най-ниско, между 75-85% от ППВ.

През периода прогнозираните чести валежи ще възпрепятстват провеждането на някои агротехнически мероприятия – подхранване на есенниците с азотни торове, зимното третиране на овошките с медсъдържащи фунгициди (бордолезов р-р).

В края на януари - началото на февруари в южните райони започва подготовката за производството на ранни картофи. Клубените (посадъчният материал) се поставят при подходящи условия за рътене. Картофите се рътят в светли помещения при температура 15-16ºС и относителна влажност на въздуха над 80%. Процесът рътене продължава около 30-40 дни (кълновете по клубените трябва да са с дължина 3-4см.).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 21 Януари 2019 11:58

Агрометеорологична прогноза 21-27.01.2019

В края на второто десетдневие на януари настъпи съществено повишение на температурите и промяна в агрметеорологичните условия. На много места в страната максималните температури достигнаха 10-12°С, а средноденонощните – надвишиха значително климатичните норми за десетдневието.

През следващият седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от меко за сезона време. В полските райони се прогнозират положителни, наднормени, средноденонощни температури и част от зимните житни култури, с изключение на посевите в Западна България, ще преминават от дълбок в относителен покой.

В югоизточните райони, където се очакват максимални температури над 10-12°С, средноденонощните – ще се доближават до биологичния минимум (5°С) необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.

В началото на третото десетдневие на януари в агростанциите към НИМХ предстои първият зимен преглед за оценка състоянието на посевите, за установяване на евентуални повреди от измръзване при зимните житни култури и рапицата в районите с регистрирани критично ниски януарски температури, под минус 14-15°С (агростанция Кнежа – минус 20°С). Очакват се в различна степен повреди от измръзване при пшеницата и ечемика зимуващи във фазите 1-3 лист, при посевите с рапица не успели да формират розетка през есенната си вегетация.

По-подходящи условия за провеждане на резитби в овощните насаждения ще има през първата половина от периода. Най-напред те се извършват при студоустойчивите овощни видове (ябълка, круша, слива) и започват от по-старите плододаващи дървета. Успоредно с резитбите за просветляване и съкращаване се извършват и фитосанитарни - унищожават се закържавелите, изсъхнали, нападнати от болести клони и леторасти. При провеждане на фитосанитарни резитби отрезите трябва да са на разстояние 30-40cм. от мястото на повредата, а инструментите след всеки отрез - дезинфекцират.

През третото десетдневие на януари в култивационните съоръжения започва отглеждането на разсад, предназначен за ранно полско производство на зеленчуци. Семената на доматите се сеят в периода 15.01-10.02, на пипера и патладжана -между 25.01-10.02.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 10 Декември 2018 11:08

Агрометеорологична прогноза 10-16.12.2018

През първото десетдневие на декември агрометеорологичните условия бяха с повишена динамика. След краткотрайните зимни прояви на времето в началото на месеца, довели до прекратяване на вегетацията на есенните посеви, през втората половина от десетдневието настъпи повишение на температурите, по-съществено в Източна България и по Черноморието. На много места в източните райони максималните температури надвишиха 10-12оС, а средноденонощните се доближиха до биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетацията при зимните житни култури и рапицата.

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се задържат динамични. В по-голямата част от страната те ще се определят от температури близки до климатичните норми, които ще поддържат в покой есенните посеви. Изключения се очакват на места в Югоизточна България, където в началото на периода се прогнозират наднормени температури. В част от югоизточните райони при пшеницата и ечемика е възможно протичане на слабо изразени вегетационни процеси, но те няма да доведат до промяна във фенологичните фази на културите.

През втората половина от периода се очаква понижение на температурите, но без критични минимални стойности за зимуващите земеделски култури.

В средата на декември при пшеницата и ечемика ще се наблюдават различни фази: от поникване, 2-3 лист до начало на фаза братене. При рапицата ще преобладава фаза 4–5 лист. Малък е делът на посевите с рапица встъпили във фаза розетка, в която растенията успешно зимуват.

В началото на периода в част от полските райони условията ще позволяват провеждане на дълбока оран на освободените от пролетните култури площи. В южните райони периода е подходящ за предзимни сеитби на някои студоустойчиви зеленчукови култури (грах, моркови, спанак, магданоз и др). Продукцията от засетите в края на есента моркови се реколтира месец по-рано в сравнение с тази - от пролетната сеитба. Семената на морковите се сеят преди трайното понижение на температурите, за да се изключи възможността те да поникнат до началото на зимата. Подходящи за отглеждане на моркови са леките, структурни и пропускливи почви (наносни, глинесто-песъкливи, структурните черноземи).На по-големи площи се препоръчва редова сеитба през 10-12 см., на дълбочина 1,5-2 сm. На малки площи сеитбата може да се извърши разпръснато при посевна норма 1-1,5 g /1m2.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 26 Ноември 2018 11:14

Агрометеорологична прогноза 26.11 - 02.12.2018

След продължителното есенно засушаване падналите валежи от дъжд и сняг в края на второто и началото на третото десетдневие на ноември, на много места в страната над 40-50l/m² (Разград - 57l/m², Шумен - 57l/m², Русе - 60l/m², Хасково - 50l/m², Кърджали - 50l/m², Чирпан - 65l/m², Ст.Загора - 60l/m², Сливен - 59l/m²), доведоха до преодоляване на дефицита на влага при есенните посеви в горните почвени слоеве. Тези валежи са твърде закъснели за част от зимни житни култури, които вследствие недостига на влага са в начален стадий от вегетацията си, което поставя под въпрос успешното им презимуване.

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще бъдат с повишена динамика. В началото на периода се очаква краткотрайно затопляне на времето. Прогнозираните стойности на средноденонощните температури ще достигат, а в южните райони – и надвишават биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В средата на периода се очаква съществено понижение на температурите. В края на ноември в Северна България, където се очакват валежи от сняг, есенните посеви ще преминат в относителен покой.

В южните райони вегетацията на зимните житни култури и зимната рапица ще се осъществява със забавени темпове и съществена промяна във фенологичното състояние на културите не се очаква.

В началото на декември при пшеницата и ечемика ще се наблюдават фазите: поникване, трети лист и начало на фаза братене, предимно при посевите от централната и североизточната част на Дунавската равнина.

При рапица ще преобладава 4-5 лист. Малка част от посевите, които са засети в началото на есента, са в начало на фаза образуване на розетка (6 лист).

По-подходящи условия за приключване на есенното засаждане на овошки ще има в началото на периода.Фиданките трябва да са здрави, с височина над 100-110см, с минимум три скелетни клони и корени с дължина 30-35 см.. Овошките се засаждат в предварително изкопани посадъчни ями с размери 50/50/50. Кореновата шийка на дръвчетата трябва да остане 2-3см над почвената повърхност.

В лозовите насаждения трябва да се извършат наблюдения за болестта екскориоза (Phomopsis viticola). През периода на покой признаците на болестта се наблюдават по узрелите леторасти на лозата – кората в основата на първото и второто междувъзлие е побеляла и покрита с малки черни точки (пикнидии) и се лющи на ивици. Засегнатите от патогена леторасти трябва своевременно да се изрежат и унищожат.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 12 Ноември 2018 10:01

Агрометеорологична прогноза 12.11 - 19.11.2018

През следващият седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от температури близки до климатичните норми. През второто десетдневие на ноември валежи със стопанско значение не се прогнозират и лимитиращ фактор за вегетацията на засетите есенни посеви остава дефицитът на почвена влага. По тази причина ще се забави поникването на засетите в началото на ноември зимни житни култури, a на отделни места ще бъде под въпрос оцеляването на част от покълналите посеви. Вследствие дефицита на влага част от посевите с пшеница, ечемик и зимна рапица са недобре гарнирани. През периода при зимните житни култури ще се наблюдават различни фази: поникване, начално листообразуване и фаза трети лист, главно при засетите през първото десетдневие на октомври, посеви в част от Дунавската равнина (Бъзовец, Новачене, Павликени, Главиница).

Вследствие недостига на влага изостава развитието и на зимната рапица. През периода при рапицата ще преобладават посевите формирали 3-4 лист . Изключения ще има при част от най-рано засетите, през септември, посеви на отделни места в югоизточните райони, при които ще се наблюдава и начало на фаза образуване на розетка.

През второто десетдневие на ноември при есенните посеви, особено при тези отглеждани монокултурно, трябва да продължи обследването за установяване на икономически най - важните вредители и тяхната численост: при рапицата за нападение от рапичната стъблена бълха; при пшеницата и ечемика – за популацията на полската полевка, за повреди причинени от ларвите на житния бегач и житните мухи. При плътност на вредителите над прага на икономическа вредност (ПИВ) е необходима своевременна растителна защита. При рапицата, през междуфазния период 3 лист – розетка, ПИВ за рапичната стъблена бълха е 4бр. възрастни на м²; при зимните житни култури, от фаза поникване до фаза братене, ПИВ за житния бегач е над 3-4бр. ларви на м²; за житните мухи ПИВ е над 3-4бр. възрастни индивида на м², за полската полевка – две активни колонии на декар.

През следващият период условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от късните окопни култури (царевица, по-късните сортове главесто зеле, кореноплоди). Второто десетдневие е подходящ срок за засаждане на овощни култури.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През повечето дни от първото десетдневие на ноември агрометеорологичните условия ще се определят от сухо и топло за сезона време. Прогнозираните слаби превалявания в края на десетдневието ще бъдат без стопанско значение и няма да доведат до съществена промяна в състоянието на горния почвен слой. В края на октомври в голяма част от полските райони отсъстваше продуктивна влага в 50см. почвен слой, а на места в Югозападна България (агростанциите Кюстендил, Сандански) – и в 100см. слой. Засушаването през първата половина от есента възпрепятства на много места в страната провеждането на сезонните почвообработки и по тази причина в част от полските райони са пропуснати агротехническите срокове при сеитбата на зимната рапица, пшеницата и ечемика.

До средата на ноември лимитиращ фактор за развитието на засетите есенни посеви остава дефицитът на почвена влага. На места в полските райони отсъствието на влага в горния почвен слой ще постави под въпрос оцеляването на част от покълналите посеви.

През втората половина на ноември се прогнозират валежи и подобрение на условията за протичане на началните фази от вегетацията на зимните житни култури. През този период развитието на културите ще се осъществява при средноденонощни температури близки до климатичните норми. В края на ноември при пшеницата и ечемика ще преобладава фаза трети лист. В част от Дунавската равнина, при малка част от засетите в агротехнически срок зимни житни култури (агростанциите: Бъзовец, Новачене, Павликени, Главиница, Силистра), които през октомври поникнаха и формираха 1-2 лист, ще се наблюдава фаза братене. Фаза поникване ще протича при по-късно засетите ноемврийски посеви. При рапицата ще се наблюдава листообразуване. Малка част от посевите, засети в началото на есента, до края на ноември ще встъпят в начало на фаза розетка (5-6 лист).

През месеца прогнозираните отрицателни минималните температури (до минус - 7ºС) са над критичните за встъпилите във фаза поникване зимни житни култури.

В началото на ноември условията ще бъдат подходящи за провеждане на есенните растителнозащитни пръскания при овошките. При семковите видове (ябълка, круша), за ограничаване на заразите от струпясване, се препоръчва третиране с 5% разтвор от карбамид. При костилковите овощни видове, след масовия листопад, трябва да се извърши пръскане с 2% бордолезов разтвор срещу бактериалното изсъхване, къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене.

През ноември по-подходящи условия за засаждане на овошки ще има през второто и третото десетдневие. При климатичните условия на страната се препоръчва есенното засаждане на овощните култури, с изключение на ореха.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 29 Октомври 2018 10:58

Агрометеорологична прогноза 29.10 - 04.11.2018

Дефицитът на почвена влага ще ограничава развитието на засетите есенни посеви

През повечето дни от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от относително сухо време и температури над нормата за третото десетдневие на октомври. През периода на много места в полските райони дефицитът на почвена влага ще ограничава развитието на засетите есенни посеви. Падналите валежи през изтеклия период, след задълбочилото се есенно засушаване, бяха незначителни, под 6-7л/м². Изключения има на отделни места в Дунавската равнина, където са измерени количества между 10-13л/м². В част от югозападните райони през последните два месеца не са регистрирани валежи със стопанско значение и в тези райони липсва влага в целия еднометров почвен слой (агростанциите Кюстендил, Сандански).

През периода при засетите през първото десетдневие на октомври посеви с пшеница в Дунавската равнина ще се наблюдава фаза поникване и начално листообразуване (1-2 лист). Поради засушаването изостава развитието и зимната рапица. Част от рапицата, засята в началото на есента, поникна неравномерно и на места се наложи разораване на посевите. Голяма е вероятността зимната рапицата до края на есенната си вегетация не успее да формира розетка (8-9 листа), фаза в която културата успешно зимува.

И през следващия период на много места в страната сухата почва ще възпрепятства провеждането на сезонните почвообработки. По тази причина се очаква закъснениe при провеждане на есенната сеитба. През периода изтичат агротехническите срокове за сеитбата на пшеницата и в Южна България.

В края на октомври условията ще позволяват провеждане на есенните растителнозащитни пръскания при овошките. При прасковата не трябва да се пропуска третирането срещу причинителят на най-вредната гъбна болест - къдравост по прасковата (Taphrina deformans). Чувствителни към патогена са сортовете: Хале, Майски цвят, Елберта, Юлска едра, Ранна Беатриче. Гъбата зимува между люспите на пъпките и по леторастите на нападнатите дървета. За редуциране на патогена в края на листопада трябва да се извърши пръскане с някои от посочените контактни фунгициди: – Бордолезов разтвор – 2%, Шампион – 0,3%, Дитан ДГ – 0,3%, Дитан М 45 – 0,3%.

Гъбният патоген (Taphrina deformans) напада също нектарината и бадема. Силно засегнатите от болестта дървета са със затормозено развитие и незадоволително плододаване.

При черешата, особено при младите насаждения, при установяване на начални симптоми на бактериално изсъхване (Pseudomonas syringae) - удължени, леко хлътнали петна по стъблата и смолoтечение, трябва да се извърши третиране през листопада с медсъдържащи препарати (Фунгуран – 0,3%). Силно нападнатите, изсъхнали, дървета задължително се изкореняват и унищожават.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изминалия седемдневен период агрометеорологичните условия се определяха от продължаващото сухо време и температури около и над нормите. Така създалите се агрометеорологични условия затрудняваха качественото провеждане на предсеитбените обработки на почвата и сеитбата на зимни житни култури и рапица в оптимални агротехнически срокове.

През следващия период ще настъпи промяна в агрометеорологичните условия. Прогнозираните валежи в началото на периода ще подобрят водните запаси в почвата и ще улеснят провеждането на почвообработки и сеитбата на пшеница. Валежите ще подпомогнат покълването, поникването и развитието на засетите вече с пшеница и ечемик площи. В момента те изпитват сериозен недостиг на почвена влага, което задържа тяхното развитие.

През следващото седемдневие изтичат агротехническите срокове за сеитба на зимна пшеница за районите на Южна България. Очакваното подобрение на състоянието на горния почвен слой ще даде възможност за по-качествено завършване и наваксване в сеитбата на зимни житни култури.

Периодът съвпада с времето подходящо за създаване на нови малинови насаждения. Посадъчният материал представляват кореновите издънки на малиновите растения. Те трябва да бъдат добре развити, с дебелина на пръчката в основата около 1 cм. От важно значение също е състоянието на кореновата система, която трябва да е гъста и силно развита. Малините са отзивчиви на плодородни и богати на хранителни вещества почви. Предпочитат песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи, добре структурирани влагоемни почви. Площите предвидени за засаждане на малиновите растения предварително се наторяват по възможност с 3-4 т/дка оборски тор, 30-40 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг/дка калиев сулфат, след което мястото се изорава на дълбочина от около 30 см и се подравнява. Добри предшественици са окопните култури или свободните угари. Пръчките се засаждат при междуредово разстояние от 2 м и вътрередово - 80 см. Преди засаждане коренчетата се съкращават и така се опресняват. Засадените пръчки се оставят с дължина около 20 см над повърхността на почвата.

Драгомир Атанасов

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 16

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта