Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта