300x250 static

Луковичните цветя - нарцис, лале, декоративен лук, ирис, минзухар, кокиче, зюмбюл и др. се засаждат сега. Луковиците могат да издържат на отрицателни температури и спокойно могат да зимуват на открито в почвата, в градината.

Преди засаждането всички луковици трябва да бъдат внимателно прегледани за механични повреди, повреди на дънцето, болести и др. Добре е да се потопят преди засаждане за 30 минути в 0,1% разтвор на калиев перманганат.

В края на август - началото на септември се засаждат малките луковици на синчец, мускари, пушкиния, хианодокса, минзухари.

Дълбочината на засаждане на луковичните растения (с редки изключения) е равна на три диаметъра на луковиците (т.е. за луковици с диаметър 3 см оптималната дълбочина на засаждане е 9 cм).

Дълбочината също зависи и от механичния състав на почвата: при леки почви луковиците се засаждат малко по-дълбоко, а при тежки, по-плитко.

В началото на второто десетдневие на септември се засаждат нарцисите. Ако ги засадите по-късно, луковиците не образуват достатъчно корени и те загиват. Различните размери луковици се засаждат отделно, така те се развиват по-добре.Около една седмица след засаждането на нарцисите идва времето на зюмбюлите. През последната десетдневка на септември се засаждат и лалетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Едно от най-важните условия за засаждането на луковичните цветя е подготовката на почвата. След прекопаването трябва да има достатъчно време тя да улегне, иначе дълбочината на засаждането може да се окаже недостатъчна и малко сняг през зимата да повреди луковиците или те да измръзнат.

Добре е преди засаждане в почвата да се внесат органични торове (оборски тор 6-10 кг/кв.м.). Необходимо е също да се внесат фосфор и калий (обща доза - 40-60 г/кв.м). След внасянето на торовете е необходимо известно време, така че почвата да може да ги усвои и те да започват да "работят".

Обработката на почвата трябва да е на дълбочина най-малко 30 см, така че преди да замръзне новообразуваните корени на луковиците да са успели да проникнат на дълбочина до 20 cм.

Когато купувате твърди луковици, внимавайте да не са прекалено люспести. Огледайте ги добре дали нямат дефекти. Избягвайте луковици с покарали листа - те може и да не се развият директно в градината. Не е задължително луковиците да са много големи, но все пак не купувайте такива с прекалено малки за съответния вид размери.Засаждайте луковиците колкото се може по-бързо след покупката им.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Подготвителните работи за създаването на нови насаждения включват почистване и подравняване на мястото и дълбока обработка на почвата. Те трябва да се извършат минимум 1-2 месеца преди засаждането, за да може почвата да улегне и да се улесни прихващането на дръвчетата. Преди обработката на дълбочина 50-70 см се разхвърлят 80-150 кг троен суперфосфат и 50-100 кг калиев сулфат на декар, а след това се внасят от 3 до 5 тона оборски тор на декар, които се заорават с плитка обработка. При вкислена почва преди основната обработка трябва да се извърши варуване със сатурачна вар, смлян варовик, пепелина от варопроизводството и други. На по-леки, песъкливи почви се внасят 150-300 кг, при средно тежки - 200 до 400 кг, и при тежки - от 300 до 500 кг/дка варови материали. Подравняването на терена се извършва при необходимост, тъй като то улеснява мероприятията свързани с отглеждането на дърветата.

Необходимо е силно наклонените терени да се терасират. При силно заплевеляване с многогодишни плевели (троскот, балур и др.), може да се използват и хербициди.

За създаване на малинови насаждения на площите се извършват същите мероприятия за предпосадъчна подготовка, както при овощните дървета, но количествата тор, внесен предпосадъчно са по-ниски: 3-4 т оборски тор на декар, 70 до 120 кг троен суперфосфат и 15-30 кг калиев сулфат. Почвата се обработва на по-малка дълбочина - 40-50 см при почви с мощен хумусен хоризонт и се оре на дълбочина 25-30 см с плуг с продълбочител.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 03 Август 2018 11:14

Схеми на засаждане на ягодите

Схемата на засаждане на ягодите се избира в зависимост от сорта, срока на узряване, големината на сорта, планирания срок на отглеждане на ягодите, начина на поливане и др.

Трябва да се има предвид, че ранозрелите сортове не се отглеждат повече от две години, те бързо изчерпват потенциала си. Даже някои дават добри добиви и големи ягоди само през първата година. При тях засаждането е на разстояние между растенията 20-25 см, а в реда 15-30 см, като растенията се разполагат шахматно.

За двугодишна експлоатация се използва двуредово или редово засаждане.

Средно ранните и късни сортове достигат максимално плододаване на втора, даже и на трета година. За тях е най-добре да се използва редово засаждане (80-90х25-35 см в зависимост от големината на растенията) или шахматно (90-115+25-35х30-40 см). Имайте предвид, че при тях през първата година добивите не са високи.

Растенията се засаждат в предварително подготвени бразди, като коренчетата се оправят, а ако са много дълги, трябва да се намалят. Засипват се с пръст до кореновата шийка, като вегетативният връх се оставя над повърхноста на почвата. Ако се засипе с пръст, растението спира да расте и дори може да загине. След засаждането растенията се поливат. Ако времето е топло добре е да се защитят от слънцето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Една от най-важните задачи е изборът на място за засаждане на ягодите. Не се препоръчва засаждане на ягоди след домати, картофи, пипер и други ягодоплодни култури!

Ягодите се развиват добре на различни типове почви, но е за предпочитане е да се засаждат на по-рохкави и с добра аерация, с рН от 4,5 до 7,5. Не е добре да се засаждат на терен с наклон по-голям от 8° или на площи, в които се задържа продължително вода.

Не са подходящи за засаждане северни площи, слабо осветени, а също така и с продължително замръзване. Южните терени също не са най-добрия избор за ягодите, тъй като при тях лесно се губи влагата в почвата. Най-подходящи са терени с източно и западно изложение.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-доброто време за засаждане на ягодите е август. Засадените през това време ягоди успешно се вкореняват и залагат плод за следващата година. Вкореняването на дъщерните розетки на ягодите в топло и сухо време е трудно и разсадът дълго време остава слаб. Най-доброто време за засаждане на расада е в хладно време.

Смята се, че най-добри за посадъчен материал са първите розетки, които се намират най-близо до растението-майка. По принцип не е толкова важно какъв е редът и къде точно се намира розетката. По-важно е тя да е добре развита. Колкото по-добре е развита, толкова по-бързо ще започне да залага цветни пъпки и добива през първата година на плододаване ще бъде по-висок. Понякога поради неблагоприятни условия на развитие първите формирани розетки са значително по-слаби, от следващите. В такъв случай е най-добре да се предпочетат последните формирани розетки.

Идеални за засаждане може да се смятат растения с диаметър на кореновата шийка 1-1,2 см (за сортове, които формират обилни, но слаби дъщерни розетки - 0,8-1 см), 3-4 добре развити листа и мощна коренова система, съизмерима с дължината на надземната част.

Ако по посадъчния материал се забелязват следи от вредители, е добре да се обработи термично. Това става, като растенията се поставят за 7-10 минути във вода с температура 45-46˚С (през цялото време е необходимо да се поддържа тази температура).

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако засадите картофи на вилата или в градината на малки площи, логично е да ги включите в общото сеитбообращение.
  .  Добро решение ще бъде да използвате лехите от ранни картофи за сеитба или засаждане на моркови, лук или краставици. Можете да получите добра реколта и от такива кореноплоди като цвекло, дайкон, ряпа, репички. Добре се развиват след картофи и салата или спанак.
   . Има обаче и култури, които категорично не се препоръчва да се отглеждат след картофи. Това са на първо място домати, патладжани, пипер. Не ги засаждайте след картофи, защото са податливи на едни и същи заболявания.
   . Картофите се развиват много по-добре, ако преди тях на мястото са били засяти растения от семейство тиквови (тиквички, тиква, краставица). За картофите добър предшественик са също фасулът, както и всякакъв вид зеле.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

След морковите не всеки зеленчук се чувства добре. След кореноплодни култури почвата е силно изтощена и изисква внасянето на органични и минерални торове.

    . За възстановяване плодородието на почвата ще допринесе сеитбата на краставици, които изискват внасянето на значително количество тор.
   . Ако мястото е достатъчно слънчево, тогава може да се отглеждат репички. Въпреки факта, че принадлежат към същото семейство, кратките срокове на съзряване на продукцията ще ги защити от поражение от общи болести и вредители.
   . Възможността почвата да почине след моркови и отново да натрупа полезни вещества ще дадат и такива култури като зеле или маруля.
   . Вариант е и засаждането например на домати, картофи или чушки. Ако почвата е силно изтощена може да се засее и такава непретенциозна култура като физалис.
    . Ако лехата е заразена с вредители или болести за следващия сезон трябва да изберете лук или чесън като последователи. Тези култури са подходящи за съвместно засаждане заедно с цвекло.
   . Никога не засявайте моркови на едно и също място за втора поредна година и дори за една година. Това е така, защото след кореноплодни зеленчуци почвата губи много хранителни вещества и е нужно да се възстанови най-малко в продължение на два сезона.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При засаждане на зелето някои стопани премахват част от листата на разсада и получават отлична реколта. Други не ги премахват, но реколтата им също е добра.
Всички части от зелето участват в сложния процес на фотосинтезата. Тъй като те растат, в тях се натрупват хранителни вещества и микроелементи, които в бъдеще ще бъдат необходими за формиране на зелката. Ако броят на листата е по-малък от седем, вероятността за образуване на нормална зелка е малка. Ето защо, в началото на растежа не е препоръчително да се премахват листа, за да не се травмират растенията. Ако отрежете и малка част, от раната ще се отделя сок. Растението ще започне да губи енергия не за формирането на зелката, а за оздравяване на раните. Зелката ще се образува по-късно и при прибиране на реколтата няма да е с желаното тегло.

Освен в процеса на фотосинтезата, първите листа на зелето запазват влагата на почвата по-дълго време, а за зелето, това е много важно, тъй като то е влаголюбиво растение и умира при недостиг на вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Празът е една от взискателните зеленчукови култури към почвата. Най-добре вирее на влагоемни и богати на хранителни вещества почви. У нас се отглежда чрез предваритерно произведен разсад и най-често като втора култура след ранни предшественици - салата, маруля, зелен лук, чесън, фасул, ранни картофи и др. Семената се засяват през март и разсадът е готов след около два месеца след поникването на растенията. По това време той има височина около 30 см и дебелина 6-8 мм.

Засажда се през втората половина на юни до средата на юли. Растенията се засаждат на фитарии при разстояние 20-25 см между редовете и 15-20 см между растенията вътре в реда.

През вегетацията праза редовно се окопава, плеви, полива, а при нужда и подхранва с торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 18

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта